Търсене в текстове за 'Устременост'

Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е.

Волята съвсем не е желание, колкото силно и настойчиво да бъде то. Желанието винаги е обусловено от един обект лежащ вън от нас; волята пък е постоянен, неотклонен стремеж към една поставена цел. Ако желанието, извикано от обективния свят, подлежи на закона за причинността, то волята, като стремеж към една цел, е обусловена от закона за целесъобразността. В това се състои и нейното значение. Свободна воля няма, но има воля за освобождение и пътя към освобождението минава през насочената целесъобразно воля. Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е. към освобождението от всички форми, към чисто духовното състояние. Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара. Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре.
към текста >>