Търсене в текстове за 'Устой'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.
Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност.
Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н.
към текста >>

3. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат.
Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
към текста >>

5. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше.
" Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига! „Докато бяхме в земята, светлина ни не достигаше. Като израснахме над почвата - влага ни не достигаше. Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига. Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни.
към текста >>

6. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум.
Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите! Запр, нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извити линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, чупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната - толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното.
към текста >>

7. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека.
Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл!
към текста >>

8. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя.
Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото. Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят. Безпощадно е окото към живота на човека, в него всичко се отбелязва. В него човвк ще намери хроникирани и отбелязани всички свои деяния - добри или зли. То съхранява архивата на човешкия живот единично.
към текста >>

9. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност.
Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената.
към текста >>

10. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер.
Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава.
към текста >>

11. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата.
Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много.
към текста >>

„Окото има силен психически устой.
Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила. Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия.
към текста >>

12. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба.
Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път.
към текста >>

И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом.
Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и не можем да ги предотвратим - те ще минат и ще принесат своето добро. Учителят
към текста >>

13. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове.
ФИЗИОГНОМИЯ Овален тип Хора с овален тип се отличават с голяма подвижност и много развита впечатлителност. Извънредната гъвкавост на тяхната натура е лишена все пак от еластичност, необходима за реакция и често те са слаби да реагират против лични тенденции. Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове. Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници. В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край.
към текста >>

Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка.
Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв.
към текста >>

14. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата.
Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем .
към текста >>

15. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед.
И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова. Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение.
към текста >>

16. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти.
Ней ù е нужна неизменчивост на нейната материя и една двигателна сила, независима от физикохимичните и флуидни сили, т. е. по-висша сила. Разбира се, ние не излизаме от видимия свят. Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг? Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века. Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме.
към текста >>

Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме.
по-висша сила. Разбира се, ние не излизаме от видимия свят. Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг? Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века. Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства.
към текста >>

Такова тяло, устойчиво на всички механични агенти и на всички известни физически реактиви, е един скъпоценен метал, който ние получаваме чрез многократно коване и каляване.
Този кристал (блокът) се държи на дълбочина 20 метра под земната повърхнина. Там операторът дълго време прекарва в изговаряне на мантри върху него. Когато блокът е готов, трябва щото хората, които са на земята, да могат да чуват хармоничните вибрации на кристалните листа. Този блок е моторът на телемобила. На този мотор е нужно едно убежище, за да се предпази от температурни промени, от електрически бури, от нахълтвания на непредвидени посетители - изобщо от всякакъв вид инциденти, възможни при пътуването из междупланетното пространство и най-дребният от които би бил смъртоносен за управителя на апарата. Такова тяло, устойчиво на всички механични агенти и на всички известни физически реактиви, е един скъпоценен метал, който ние получаваме чрез многократно коване и каляване. В състоянието на златото той акумулира само светещият етер - тайас. А пък сега този кубичен ковчег е „плен" - ако можем да се изразим тъй за една невесома субстанция – ссуриа-акаша. Тъй като аз си доближавах ръката до светещия ковчег, браминът ми каза: - Не се допирайте до него; няма да ви бъде приятно допирането. За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение. Това е специална йога.
към текста >>

17. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си.
Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си.
към текста >>

Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата.
Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази.
От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма. Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения.
към текста >>

19. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция.
Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал.
към текста >>

20. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не ви ли прави впечатление това неустойчиво съчетание от желязо и глина и не ви ли хрумва изведнъж съвременния му превод?
Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато. Краката: от желязо и глина. Не ви ли прави впечатление това неустойчиво съчетание от желязо и глина и не ви ли хрумва изведнъж съвременния му превод? Желязо и глина – железобетон. Материалът, от който се градят съвременните здания, като се почне от небостъргачите и се свърши с гаражите. Даниел дава едно първо тълкувание на Небукаднецар, може би най-достъпното. Но и то е скрито и се нуждае от по-съвременен превод. Истуканът, това е човечеството, което минава през различни култури, различни по съдържание, по опит и по степен.
към текста >>

21. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление.
Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”.
към текста >>

22. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им.
При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните. Младежи дежурели при вратите на събранието и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им. В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12 век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. Тогаз е имало вече богомилски общества в Швейцария, Саксония, Бавария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ще го напускат все по-устойчиви и упорити.
Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности. О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки.
към текста >>

24. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви. Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване.
към текста >>

Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е.
Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце. Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е. едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа. Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата. Пробният камък на характера на човека са неговите очи, неговите уши, носът му, устата му и неговите ръце. Човек, като гледа нещо, ще се изпита какъв е, като слуша, ще се изпита какъв е, като яде и върши нещо, ще се изпита какъв е. Хората считат всички въпроси от това естество за маловажни.
към текста >>

Но най-важният проблем през всичките векове е да имат хората устойчив характер.
едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа. Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата. Пробният камък на характера на човека са неговите очи, неговите уши, носът му, устата му и неговите ръце. Човек, като гледа нещо, ще се изпита какъв е, като слуша, ще се изпита какъв е, като яде и върши нещо, ще се изпита какъв е. Хората считат всички въпроси от това естество за маловажни. Но най-важният проблем през всичките векове е да имат хората устойчив характер. Устойчивият характер разрешава всички противоречия и нещастия в живота не само на себе си, но и на всички свързани с него. Пред очите на човека, който знае да различава нещата и обича истината, всичките черковни догми, всички политически схващания и обществени мнения са само сенки на нещата. Той знае Истината и служи на нея, той има характер – той има основната мярка на живата природа в себе си. Учителят казва: „Не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш хубаво ухо, не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш хубав нос, не можеш да бъдеш любящ човек, ако нямаш една хубава уста; не можеш да обичаш истината, ако нямаш хубави очи”. Не можеш да бъдеш полезен на другите, ако нямаш правилни и мощни ръце.
към текста >>

Устойчивият характер разрешава всички противоречия и нещастия в живота не само на себе си, но и на всички свързани с него.
Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата. Пробният камък на характера на човека са неговите очи, неговите уши, носът му, устата му и неговите ръце. Човек, като гледа нещо, ще се изпита какъв е, като слуша, ще се изпита какъв е, като яде и върши нещо, ще се изпита какъв е. Хората считат всички въпроси от това естество за маловажни. Но най-важният проблем през всичките векове е да имат хората устойчив характер. Устойчивият характер разрешава всички противоречия и нещастия в живота не само на себе си, но и на всички свързани с него. Пред очите на човека, който знае да различава нещата и обича истината, всичките черковни догми, всички политически схващания и обществени мнения са само сенки на нещата. Той знае Истината и служи на нея, той има характер – той има основната мярка на живата природа в себе си. Учителят казва: „Не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш хубаво ухо, не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш хубав нос, не можеш да бъдеш любящ човек, ако нямаш една хубава уста; не можеш да обичаш истината, ако нямаш хубави очи”. Не можеш да бъдеш полезен на другите, ако нямаш правилни и мощни ръце. Това са правилни мерки.
към текста >>

25. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини.
Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности.
към текста >>

26. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения.
Толкова може да сковете и хората с коничните пръсти в тесните рамки на семейния живот, на монотонните бюра и канцеларии. Колкото и да са гъсти ситата на законите – обществени и морални – тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят” тия сита. А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа.
към текста >>

27. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой.
И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
към текста >>

28. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим.
Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа.
към текста >>

29. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви.
Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът.
към текста >>

30. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни.
Онзи, който знае, ще намери време, през което да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме времето съзнателно! Само тогава ще дойде върху нас въздействие отгоре и ще усетим едно вътрешно облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, здравето му укрепва. Чувствата и мислите му също укрепват. На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави! Молитвата трябва да включва в себе си и един процес на благодарност. Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно. И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни.
към текста >>

31. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност.
Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти.
към текста >>

32. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава.
Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.
към текста >>

33. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой.
Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях! Когато никне зелената тревица, помисли за тях! Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях! Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях! Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях! Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой. И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след събуждане у теб се явява чувство на отблъскване от това! А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник!
към текста >>

34. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
към текста >>

Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство!
към текста >>

35. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост.
Всяко оскърбление на човека отвън е преди всичко вътрешно оскърбление в него. човек трябва да обуздае в себе си тази природа, която го оскърбява постоянно. И това той няма да постигне, като нагрубява себе си, но тъкмо обратно като се себевъзпитава. А себевъзпитанието почва, като почне човек да говори на себе си тихо, благо, да разкрива на самия себе си съвършения облик на своята душа. Това себевъзпитание, това благо говорене на себе си дава сила, внася кураж да върви човек напред. Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро.
към текста >>

36. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой".
Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си.
към текста >>

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

37. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях.
Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>

38. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
към текста >>

Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие.
Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ.
към текста >>

39. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой.
Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани.
към текста >>

И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях.
Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия.
към текста >>

40. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си.
Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така.
към текста >>

Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният.
Този начин на писане, в идеалния случай, означава равновесие между ума и чувствата, дисциплинирана воля, самообладание. Хора, които пишат така, не се поддават на своите афекти, на своите емоции и временни настроения. Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези. Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието. Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният. Характерологичното му значение, в най-общ смисъл, е: гъвкавина и приспособимост на мисълта, дипломатичност, способност у човека да се огъва според обстоятелствата. Змиевидна линия - змийска гъвкавост у хора без морален гръбнак. Ясно е от изложеното дотук, колко богат по съдържание, от характерологично гледище, е един прост наглед признак - посока и вид на редовете. Той е така важен затова, защото е графичен резултат от онова общо движение, на което са подчинени енергиите на човека, към два центъра: центърът на слънцето и центърът на земята. Г.
към текста >>

41. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът.
към текста >>

42. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С устойчивост посрещат най-големите бури.
Някои са надвиснали над главоломни пропасти. Дълго ги съзерцавам. С векове и хилядолетия са те тук, зиме изложени на бури, а лете милвани от слънцето и от лекия зефир. Зиме, когато са покрити със снажни преспи, те мечтаят за лятно слънце, за тревите, за цветята с безброй шарки, що растат около тях. Калени са те в бурите на живота! С устойчивост посрещат най-големите бури. Те не могат да ги изтръгнат от техните места. С векове съзерцават те звездите и понякога едно прозрение за миг ги озарява за висшия смисъл на всичко и на тяхното собствено битие. Като светкавица ги облъхва тогаз едно озарение за великото а живота. И след туй завесата пак се пуща. Те чакат!
към текста >>

43. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
към текста >>

44. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат.
Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание. Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на Духа. Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия. Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат. Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката). По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните"). Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието.
към текста >>

По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните").
Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия. Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат. Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката). По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните"). Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието. По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
към текста >>

45. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите.
Наистина, природата е извор на вечно и творческо вдъхновение. А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява. Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него.
към текста >>

46. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване.
Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър.
към текста >>

47. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения.
Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
към текста >>

48. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато именно една сама по себе лоша опозиция между Слънцето и Сатурн, напр., се неутрализира по тоя начин, че Марс или Юпитер хвърлят един секстил към едната, един тригон към другата планета, то се получава едно неустойчиво равновесие, което, тъй като съдържа напрежения, обикновено извиква творчески сили.
Най-силен от тия неблагоприятни аспекти е опозицията при която планетното отстояние е 180°. След него идва квадратът, при който планетното отстояние, е – 90°. „Неблагоприятните ъгли отговарят, във всеки случай, на борба и пречки. Като аспект на пречките, според моето мнение, трябва да се счита повече квадратът, като „аспект на борбата" – повече опозицията... Още Гьоте, който се е занимавал с астрологични проблеми, посочи това, че опозицията при известни условия би трябвало да бъде благоприятна. Нашата статистика потвърждава това, а също и геометрическото разглеждане на ъглите, от гледна точка на преминаванията на планетите потвърждава тоя възглед. Когато именно една сама по себе лоша опозиция между Слънцето и Сатурн, напр., се неутрализира по тоя начин, че Марс или Юпитер хвърлят един секстил към едната, един тригон към другата планета, то се получава едно неустойчиво равновесие, което, тъй като съдържа напрежения, обикновено извиква творчески сили. При квадрата няма такива неутрализиращи точки. Планети с противоположно съответствие ще развият във всеки случай и при опозицията неблагоприятни „влияния". При опозициите между Слънцето, Луната и Юпитер може да се говори често по-скоро за едно.макар и напрегнато, но все пак благотворно влияние" (фон Кльоклер). За свпадите и паралелите могат да се дадат само общи правила. Съвпади и паралели между благотворно действуващи планети (Слънцето, Юпитер, Венера) трябва да се разглеждат като, благоприятни; тия между неблаготворните (Сатурн, Марс, Уран) – като неблагоприятни.
към текста >>

49. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля.
Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица "от натура" на чистия меркуриев тип. Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора.
към текста >>

50. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма.
към текста >>

За тази неустойчивост може да става въпрос и днес.
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма.
към текста >>

И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно.
Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота.
към текста >>

В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата.
Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него?
към текста >>

Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота.
Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си.
към текста >>

Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма.
През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия?
към текста >>

И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува.
Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната?
към текста >>

* Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости.
И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима.
към текста >>

51. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарьт на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в : кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) — подвижност, общителност, приспособимост.
Ако ли пък господарят не е добре поставен по знак, то и това ще измени влиянието на асцендента, само че в неблагоприятен смисъл. Отрицателното въздействие на един такъв злепоставен господар може да се смекчи, ако той е добра, добре аспектирана и разположена в добър дом, планета. 3. Трето едно положение гласи, че планетите действуват заедно със знака, в който се намират. Така, ако Слънцето се намира в знака Овен, то комбинира своите влияния с тия на знака Овен. С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни). Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарьт на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в : кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) — подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове, водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, "реалните политици", хора с усет към действителността. Естествено, това, което се каза за планетните групи, важи и за отделните планети. "Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действуват заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т.е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор.
към текста >>

52. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост.
Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило". Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота.
към текста >>

Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения.
Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус. Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота. Един от най-положителните ъгловати почерци е оня, в който буквите - доволно "праволинейни" - имат еднаква височина и еднакъв наклон. Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения. Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки. Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли. Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив.
към текста >>

53. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи.
Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда. Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне. Това знаят най-добре ония, които строят сгради, мостове, кули и други. Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект.
към текста >>

Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния.
Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне. Това знаят най-добре ония, които строят сгради, мостове, кули и други. Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата.
към текста >>

безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост.
За духа не може да се говори с човешки слова. Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно. За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно.
към текста >>

54. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Наблюденията, впрочем, показват, че уравновесените натури, които се отличават с устойчивост в чувствата и с равномерни приливи на енергия, показват уравновесеност не само в надебеляването на буквите при писане, а и във всичките си движения - походка, жестове и пр.
Често, както е случаят с приведения тук образец, те показват само липса на борческа сила и воля за мощ, но не и липса на постоянство и способност за тиха и плодотворна работа, където взима участие най-вече въображението. Нека сега преминем към разглеждане на натиска като отделен графологичен признак, така както се среща най-често изразен при писане. Преди всичко, графологичният разбор на почерците показва, че натискът, изразен в надебеляване най-вече на ония черти от буквите, които слизат надолу, бива разпределен или равномерно, или неравномерно. При равномерното разпределяне на натиска, както трябва да се очаква, надебеляванията следват правилно възходящо-низходящия ритъм на писането. При неравномерното разпределяне, надебеляванията са тъй да се рече разхверляни безразборно, фиксирайки очевидно миговете на внезапни волеви импулси, внезапни пориви на сила и изблици на енергия. Наблюденията, впрочем, показват, че уравновесените натури, които се отличават с устойчивост в чувствата и с равномерни приливи на енергия, показват уравновесеност не само в надебеляването на буквите при писане, а и във всичките си движения - походка, жестове и пр. Същото съответствие в движенията имаме и при импулсивните натури, чиято дейност се характеризира с отделни, нередовни изблици на енергия. И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията. Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав. Неравномерният натиск, който следва възникването на отделните изблици на енергия, показва импулсивни действия, силна афективност, която нарушава душевното равновесие на човека.
към текста >>

55. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при разните противоречия в живота!
Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на живота и да дойде до висшия смисъл на нещата. Трудностите, пречките в живота по-дълбоко, по-отрицателно го засягат. Той не знае да ги превърне, да ги трансформира във вътрешна хармония, мир и радост чрез опиране в един виеш смисъл на живота и на човешкото съществуване. Онзи, който знае за вечните духовни устои на живота, има една вътрешна опора. Великият план, по който се разгъва животът пред него и великата крайна цел го изпълват с една вътрешна светлина и сила! Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при разните противоречия в живота! Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите в живота! Това е една от причините, поради които, именно, материалистичната култура е свързана с изтощението на нервната система. Не е случайно, дето „нервният век" се съвпада, именно, с епохата на материализма. Не трябва да бъдем против интензивността на днешния живот. Колкото повече човек се издига до върховете на Духа, толкова вътрешният му живот става по-интензивен, по-дълбок; по-дълбоки сили на неговата душа и дух са в активност.
към текста >>

56. АСТРОЛОГИЯ - П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня.
Така се е дошло до това положение, че науката се занимава само с видимото – измеримото. Анатомията и патологията владеят все още медицината. Микроскопът и рьонтгенът се използуват също за тези цели; клиничната медицина се изнурява в симптоматологията. Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня. В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма. Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло. По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си!
към текста >>

57. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Изолираните яйца не само че се развивали по бавно, но нямали и оная устойчивост и жизнена сила, и зародишите, добити от тях, често умирали, а яйцата в масовите култури се развивали добре.
Франк и М. Куперина в 1930 година искали да проверят, дали е възможна взаимна индукция и между яйцата на морския таралеж. За целта те правили опити с яйца, много сгъстени едно до друго и други контролни опити с отделни яйца. На 15 места се отглеждали единични яйца, а в десет места се отглеждали яйца по 5-6-30 събрани заедно. Яйцата, събрани в купчини, се развивали по-бързо, което, разбира се, дължало на взаимната индукция. Изолираните яйца не само че се развивали по бавно, но нямали и оная устойчивост и жизнена сила, и зародишите, добити от тях, често умирали, а яйцата в масовите култури се развивали добре. Блахер и Холцман в 1930 година са правили изследвания върху митогенните лъчи у ларвите на земноводните в ранните фази на развитието. Те са изследвали стомаха, опашката, хрилете, предните и задни крайници, гръдния кош и пр. Тези части са служили за индуктори. Те се разтривали в хаванче и се поставяли в 6% физиологичен разтвор от готварска сол. А за детектор си служили с квасната гъбичка Nadsonia fulvescens.
към текста >>

58. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост.
Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система. Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това разпределение на свойствата. Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и въглеродът В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото. Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост. Целият процес на развитието, космичен или биологичен, е единен. Обосновката на тези мисли в книгата на Хендерсон изисква едно по-дълго разяснение. Но нам би било достатъчно да разгледаме едно от свойствата на една от главните съставки на природата – водата. Познато е, че водата под 4 градуса над нулата повторно почва да се разширява и става по-лека, след като е намалила обема си до минимум при понижение на температурата до 4 градуса. Колко катастрофално щеше да бъде за природата, ако водата не би притежавала това свойство.
към текста >>

59. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта образува най-устойчивите съединения в живота.
Вън от Любовта няма щастие (7). В Любовта има живот. В нея няма страдания, няма смърт (5). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две души, които стоят на еднакъв уровен на развитие. Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3). Любовта осмисля физическия и духовния живот. Тя е и за млади и за стари.
към текста >>

Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота".
човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога". В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят. В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла. В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори.
към текста >>

60. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят.
към текста >>

Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост.
Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество.
към текста >>

61. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако децата всеки ден правят в училището дихателни упражнения под ръководството на учителя, те преди всичко ще бъдат здрави, устойчиви към болести и освен това у тях ще се подготви пътят за правилни мисли и чувства, за силна воля, силна памет и разцъфтяване на добродетелите и дарбите.
Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа. За тях човек трябва да се отнесе до Учител. Само под ръководството на Учител те могат да се прилагат правилно и резултатно. Дишане и възпитание Голяма е връзката между дишането и възпитанието, Много може да се направи в педагогичната област, ако правилното дишане се приложи в училището. Учителят казва по това (8): „Без дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят правилно и да чувствуват правилно". Ако децата всеки ден правят в училището дихателни упражнения под ръководството на учителя, те преди всичко ще бъдат здрави, устойчиви към болести и освен това у тях ще се подготви пътят за правилни мисли и чувства, за силна воля, силна памет и разцъфтяване на добродетелите и дарбите. В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения. Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи.
към текста >>

От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила.
Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения — за събуждането на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища!
към текста >>

62. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта.
Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия. Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта. в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът. Великите хора имат твърдостта на диамант! Те владеят земята, с която древните са символизирали една част от космическите сили. Земята е символ на твърдостта. Великите хора владеят и водата — друг символичен елемент на космическите сили.
към текста >>

Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто.
— трети символичен елемент на древните. Във въздуха преобладава азотът. Той е неактивен. Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто. Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите. Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време.
към текста >>

И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто.
Във въздуха преобладава азотът. Той е неактивен. Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто. Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите. Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити.
към текста >>

Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства.
Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити. Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека. Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано.
към текста >>

Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво.
Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити. Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека. Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си.
към текста >>

63. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света.
Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

64. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

А знае се, че здравното състояние на органите и тяхната устойчивост към болести зависи от количеството на жизнената сила или праната в тях.
Такива състояния са гняв, страх, униние, съмнение, обезверяване, омраза, завист и пр. При тях в астралното и етерното тела се образуват пукнатини, през които изтича човешкият магнетизъм и други енергии. Това именно се нарича демагнетизиране. А това има голяма важност за здравето. Демагнетизираният е податлив към болести, понеже изтича жизнената му сила; органите обедняват на нея. А знае се, че здравното състояние на органите и тяхната устойчивост към болести зависи от количеството на жизнената сила или праната в тях.
към текста >>

65. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера.
Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив.
към текста >>

За такъв човек казваме, че няма морален устой.
Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани.
към текста >>

66. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието.
Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят. (За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно). Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието. Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното. По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно.
към текста >>

67. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика.
към текста >>

Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност.
към текста >>

68. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето.
Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата. Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А. Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето. Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А. Какъв е механизмът на неговото действие за науката още е непознато. Не е сигурно, че той упражнява едно противоположно действие на тироидната жлеза. В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен. Витамин А взима участие също в зрението; наистина, пигментът на ретината (мрежеста ципица) „porpora retinica" или rodopsima е съставен от един протеин, свързан с друга химическа група — „ретинен", която на светло се преобръща във витамин А.
към текста >>

69. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Без енергия и жизненост няма устойчивост.
Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото. Над ухото са центровете на енергичността, която е свързана с разрушителността; над този център е центърът на самообладанието. Зад ухото се намират другите два центъра, които обуславят героичността — центърът на жизнеността и упоритостта и този на борчеството и храбростта. За да бъде човек героичен, непременно трябва да притежава горните качества. Без борчество и храброст няма истински героизъм. Без енергия и жизненост няма устойчивост. Има един героизъм от страх, за него не става дума тука. Мнозина от страх направят нещо, след което стават герои. Такива герои, разбира се, са случайни герои. Те не са по природа годни за подобни дела. Няма да се спираме върху един подробен анализ на центровете, които дават основните елементи на героичността.
към текста >>

70. ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И поради това те нямат никакъв устой и светоглед.
Затова те никога не си задават по-висши въпроси. Морал и духовен живот са безсмислени пред празния стомах и ненаситността на егоизма. А всяка религиозна мисъл е безсмислица. Нима трябва и може да се вярва в нещо свръхестествено, в някакъв Бог, когато животът не е нищо друго, освен вечна борба на егоцентрични стремежи и сили! Ето духовният облик на днешните хора, на днешния свят. И поради това те нямат никакъв устой и светоглед. Защото да теглиш само към себе си не е светогледане и добро не може да се очаква от това за никого. Така се създава само хаос и „вавилонско стълпотворение". Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко същество, право дадено от Природата. То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата.
към текста >>

71. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия.
Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България.
към текста >>

72. Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Устойчивост Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.
Доброто Същината на човека е Доброто! Ученикът, трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята. Любовта и Мирът Ученикът ще познае, дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов. Устойчивост Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци. Мистичен разговор - Аз съм Пътят! - И светлината, която ме води по този Път!
към текста >>

73. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз.
Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато при-добие нещо ценно.
към текста >>

74. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество.
Към север - това е положително, към юг - това е отрицателно, за да има едно движение правилно. трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едно движение възприемате повече електричество, а в друго повече магнетизъм. В областта на магнетизма има мекота. Електричеството носи повече твърдост. Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, да устоява на обсадата, която някой прави, той трябва да има магнетизъм, жилавост и гъвкавост е нужна. Всяко движение, жест, походка, упражнения, които правите ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: първо земятa и второ, слънцето. Навеждаш ли се,всъщност си със земята, центърът на земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре.
към текста >>

75. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво.
Това значи да констатирате фактите, както са в действителност. Човек може да констатира фактите, както са, само когато има свободна мисъл. И наистина, мисълта на човека трябва да бъде свободна, а не наложена отвън. Само свободната мисъл може да освободи човека от всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъл, вие трябва да работите, да изучавате растителното царство, както и цялото органическо царство; като дойдете до човека, ще видите, колко добре е построено човешкото тяло. Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой върби по пътя, спъва се, пада, става. Защо? - Защото не мисли. Щом ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щом кажете, че съдбата ви е лоша, това показва, че не мислите.
към текста >>

В тях няма нещо постоянно и устойчиво.
Щом старото палто ви пречи да мислите, свалете го от гърба си, ходете без палто. Щом можете правилно да мислите без шапка и без палтото си, вие сте на прав път. За вас, като ученици, важно е да мислите право, а не да бъдете хубаво облечени. Ако при мене дойде някой ученик, аз няма да обърна внимание на дрехите, на шапката му, но ще се спра върху неговия ум, ще видя, способен ли е той, или не. Външните неща са различни бои, които всеки ден се менят. В тях няма нещо постоянно и устойчиво. Отвън всеки може да се боядиса, както иска. След всичко това хората искат да бъдат обичани. - Как могат да ги обичат? Ако учителят е груб към учениците си, за какво ще го обичат? Ако слугата е груб към господаря си, за какво ще го обича господарят му?
към текста >>

76. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности.
След завръщането си от Египет, той основава своя школа, където предава Божественото учение. В основата на своето учение той поставя математиката и музиката. За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония. Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща. Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост.
към текста >>

77. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив.
Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости да не се лъже. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен.
към текста >>

78. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Устойчивостта в тях се дължи на Него.
И ислямът създаде империя, и тя достигна разцвет и могъщество. Папите създадоха империя, и тя съществува петнадесет века. Времето е пробният камък, дали нещо е построено на здрава основа. Но ако е за идея - Бялото Братство съществува хиляди и хиляди години преди всички тези организации. Даже те са закърмени от Него. Устойчивостта в тях се дължи на Него. Те са в разцвет, когато То присъства и ръководи всичко. Когато се оттегли, настава упадък и културите умират. Бялото Братство се изявява когато иска, то е видимо и невидимо. То се изявява и изчезва, когато иска. То се смалява и увеличава, когато иска.
към текста >>

79. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са редките и готови души, призвани в полето на една велика работа, която изисква смели умове, устойчиви сърца и несъкрушими воли.
Те са тук, те са будни и следят всяка наша стъпка. Tе наблюдават всеки жест, всеки поглед; те чакат, както опитния земледелец чака богатата жътва. Пръснати на север и на юг, на изток и на запад. обединени и свързани чрез един мощен потик, те се издигат на оная шеметна висина, където могат да се чувстват като едно цяло, като членове на един организъм, като синове на един Баща. Това са ония отделни единици или групи от хора, намиращи се във всички континенти, чувстващи еднакво трепета и ритъма на вечното, красивото, възвишеното, вслушващи се в болките и страданията на своите братя. Това са редките и готови души, призвани в полето на една велика работа, която изисква смели умове, устойчиви сърца и несъкрушими воли. Те крачат смело и твърдо с единствения стремеж да живеят за да служат! Те носят високо над главите си светилника на едно ново верую, те разнасят с жива реч учението на Великия Изкупител. Спокойно и тихо те вървят, но сигурна е тяхната работа, здрава е тяхната стъпка!... Тези именно хора, които не се кичат с национална или партийна окраска, а имат едно общо Евангелие, Евангелието на Любовта, Мъдростта и Истината, се готвят за бран, за да обединят онова, що Отец е завещал. Те не могат да воюват с оръжие, те не могат да качват и свалят царе, те не могат да вземат властта.
към текста >>

80. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
към текста >>

81. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение.
... Ако българите знаеха силата на Правдата и ако постъпваха винаги само по нея, те не биха били днес в това си положение. Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки. Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата. Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия.
към текста >>

Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа.
Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки. Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата. Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия. Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н.
към текста >>

82. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което е устойчиво против всички заразителни болести.
Практични съвети за здравето За хигиената на храната и храненето Най-важната наука, която трябва де знаят хората, за да бъдат здрави физически, то е науката за хигиената на храната и храненето, т. е. да знаят какво, кога и как да ядат. Доказано е с много опити, че най-чистата, най-хранителната и най-полезната храна за човека са плодовете на растенията и приготовляваните ястия от разни растения. Това го потвърждават и всички най-нови открития в областта на естествените науки. Растителната храна дава здраво, добре устроено и подвижно тяло. което е устойчиво против всички заразителни болести. Мозъкът на хора, които се хранят само с растителна храна, бива бързо възприемчив, много работоспособен и продуктивен. Тези хоро имат красиви чувства и благороден характер. Най-полезното време за хранене е сутрин половин час след изгрева на слънцето, на обед и вечер половин час преди залеза на слънцето. Който се храни късно вечерта и особено сутрин преди изгрева на слънцето, той скоро ще повреди стомаха си и ще наруши правилното му храносмилане. Човек трябва да сяда да се храни, само когато хубаво огладнее и да се пази никога да не яде до пълна насита или да преяжда, а винаги да остава малко гладен.
към текста >>

83. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него няма устойчивост.
Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин.
към текста >>

Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените.
Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи.
към текста >>

84. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.
Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации. Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие.
към текста >>

85. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост.
Тя трябвало да се задоволи с истина и мъдрост твърде ограничени. Така той им запазвал повече свободно време, митовете, религията на прадедите и основните обичаи. Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва.
към текста >>

86. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома.
Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно. Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен. А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум.
С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно. Словото на Учителя Условия за разумния живот Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота.
към текста >>

88. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

характера, устойчивостта, творческата страна в човека, остават едва засегнати.
— Човек е дух, надарен с ум, сърце и воля. Това са трите страни на човешката природа. Това са трите обекта на правилно и широко схващаната педагогична дейност. Днешното училище действа почти изключително върху ума, а другите две страни —сърцето, т. е. нравствената и емоционалната страна на човека, и волята, т. е. характера, устойчивостта, творческата страна в човека, остават едва засегнати. Но какво може да се направи в това направление? Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено.
към текста >>

Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота.
И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората.
към текста >>

89. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил.
А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот.
към текста >>

90. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността.
Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее. И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността. Тогава човек ще бъде господар на тялото си, ще бъде господар на всичката материя и енергия, които съставляват неговия организъм, за да няма място за греха, който е вмешателство на чужда воля в нашия живот, която има противоположни интереси на нашите. За Христос казват, че понесъл греховете на цялото човечество. Грехът сам по себе си външно няма тежест, но той е ужасно нещо, понеже парализира разумната човешка воля. При греха човек чувства една вътрешна тежест и скръб. Когато имате един брат и сестра и усещате, че не ви обичат, у вас има една скръб, която не можете да разберете.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говорейки за чистота разбираме да се привлича за градежа на всички форми финна, устойчива и жива организирана материя, която, е свързана с възходящите енергии в природата.
А дето няма растене, нямо никакъв прогрес, никакво щастие. За да могат чувствата да се развиват правилно, необходима е чистотата като основа. А чистотата се подържа по закона на служенето и взаимопомощта. Без чистотата човек не може да прогресира. Чистотата е необходима във всички области на живота. Говорейки за чистота разбираме да се привлича за градежа на всички форми финна, устойчива и жива организирана материя, която, е свързана с възходящите енергии в природата. Основен елемент в живота на разумния човек е будността на неговото съзнание, той схваща своето място като ученик в живота и служител на природата. Той умее конкретно да определя и отделя положителните и отрицателни сили в себе си. и съзнателно да дава ход на първите и да ограничава и трансформира вторите. Това е процеса на съзнателния строеж на човека, когато човека е буден и схваща свещените импулси на живота. С една дума разумният живот подразбира най рационално използване на условията и възможностите на живота.
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж.
Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес.
към текста >>

Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек.
онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си.
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване.
Пред мене те пръскат неземно сияние И будят в душата ми нови таланти. Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли. Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила. Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много. Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза.
към текста >>

94. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни.
Това ни показва и факта, че в животните, които се ръководят от своите чувства, няма никаква култура. И даже окултната наука твърди, че животните се намират в застой в своето развитие. И ако проследим историческото развитие на човечеството, ще видим че всяка култура е резултат на човешката мисъл, а всяко падение и разрушение на културите е резултат на човешките чувства, защото когато чувствата вземат надмощие в известни същества, те се отдават на ядене, пиене и удоволствия, и не му мислят за последствията; а когато в една епоха хората мислят, тогаз се създават всички духовни културни ценности. И всички войни, убийства и престъпления се явяват там, където чувствата доминират и направляват живота. И всичките нещастия и падения на човечеството от пантивека до ден днешен се дължат на чувствата. Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни. Влад Пашов (следва) Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118) Всяка една работа в живота става при известно специфично съчетание на звездите. Всяка една звезда е център и израз на една сила. Разбрано в този смисъл, всички звезди ги има и в човека. Различните сили в човека са представители на различните звезди. От правилното съчетание на тези звезди се обуславя и човешкият живот.
към текста >>

Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина.
Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения.
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава и тялото ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво.
Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка и с това освобождавате задната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от много нещастия. Мисълта произвежда едно хармонично и неприривно движение и затова човек като мисли се свързва с мировата хармония. Всичко в света се движи и всяко спиране и препятствие на първичните хармонични движения произвежда анормални състояния. Всяко спиране произвежда отклонение и нарушение на хармонията. Затова всички хора трябва да се учат да мислят, за да бъдат в хармония с Космичния живот, което пък обуславя техния прогрес и щастие, към което се стремят, Само когато човек почне да мисли, неговият мозък ще се организира по-добре. Тогава и тялото ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво. Сега ние се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни. Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото.
Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си.
към текста >>

То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма.
Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неустойчива е тя.
А ние, хората, сме нейни части и не можем да действаме извън нейните закони и освен с нейните методи. Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея. Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора.
към текста >>

Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви.
Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея. Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора. Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си.
към текста >>

Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното.
Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора. Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си. ако искаме да растем и да се развиваме правилно.
към текста >>

Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали.
Няма защо да избягваме от него. Това е истинската ни среда, в която трябва да живеем постоянно. Ако има нещо, от което трябва да се стесняваме и срамуваме, ако има среда, която трябва да напуснем и от която трябва да излезем. това е оная порочна среда на падение, неморални отношения и гнилота, която ни носи ограничения и смърт, която ограничава и най-ценното в нас — Божествения живот. А смисъла на живота ни е да носим и изявяваме Божественото. Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали. Да сме доволни и да благодарим на Бога с цялото си същество, че ни е озарил пътеката. която води към разумния живот, към чистотата, към Истината. Какво се иска днес от хората, които се лутат заблудени и гонят непостижимите миражи на живота? —да се осъзнаят , че са попаднали в една неестествена за тях среда и да употребят разумната си воля и усилия да излязат от нея. Да се пробудим за новия, светъл живот!
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост.
В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златист цвят. Ясно-синият цвят в своите по високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие. А как действат белият и червен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества.
към текста >>

99. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства.
в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа. За правилното извършване на този процес се изискват специални условия. Преди всичко изисква се един огромен натиск — натиск в хиляди атмосфери. Изисква се и извънредно висока температура — в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес. Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства. При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето свещенодействие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни. Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици.
към текста >>

100. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше.
Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш. Сега пожелавам на всички да бъдете млади. Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г. Мейбъл Колинз (3) БЕЛИЯТ ЛОТОС Скоро те излязоха из галериите и влязоха в една голяма зала, подобна на тази, в която старият жрец учеше своите кописти. Тя бе разделена на две от една бродирана драперия, която падаше от високия таван до пода във величествени гънки. Аз винаги съм обичал хубавите неща и забелязах как, допирайки се до пода, тя стоеше неподвижно, тъй като бе направена устойчива от богатата златна бродерия, която я покриваше. Един от жреците избърза и повдигайки леко един от краищата на драперията, каза: „Учителю, мога ли да вляза? “ Тогава аз почнах да се страхувам. Водачите ми, обаче, не ме бяха гледали недоброжелателно, защо тогава да мисля, че ме чака изпитание? Аз гледах смутен великолепната завеса, питайки се, с един естествен страх, кой може да стои отвъд нея. Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24236083030701