Търсене в текстове за 'Умовете'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея.
- Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети. И светъл ореол украси три човешки души. Неизразима радост затрептя в три човешки сърца. И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си. В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца.
Тия дни на новото време са за всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях. А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават. Те не са бездейните и мирни монаси в килиите, броящи сетните часове на своето време. Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си. Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите. Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца. Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща: 1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода. 2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята. 3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен?
към текста >>

3. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен.
И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите.
към текста >>

4. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици.
От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество. Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път.
към текста >>

5. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
към текста >>

6. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г.
„Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>

7. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

,,И отвори им умовете да разбират Писанията".
От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля. Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна.
към текста >>

Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата.
Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
към текста >>

„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна.
,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла.
към текста >>

8. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци.
Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове.
към текста >>

9. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
към текста >>

10. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз.
към текста >>

11. Слънчевите петна и априлските землетресения Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По целий свят умовете търсят светлина, а блуждаят в сенките на илюзиите.
П. Г. Пампоров БУНТЪТ НА СИНОВЕТЕ БОЖИ По целий свят сърцата копнеят за Любов, а срещат вражда да царува! По целий свят умовете търсят светлина, а блуждаят в сенките на илюзиите. По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството, греха и престъплението. И ето, над тази окървавена земя се възвестява вече бунтът на Синовете Божии! Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа! Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души.
към текста >>

12. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората.
Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това. – Да ги накараме да млъкнат! Да ги заставим да не светят, да им измислим грехове, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора. Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното. Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде.
към текста >>

13. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете.
ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете!
Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

14. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце.
към текста >>

15. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло.
Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
към текста >>

16. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ив. Изворски ДУМИ НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни.
Ив. Изворски ДУМИ НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни. Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него. Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели. Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека.
към текста >>

Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли.
Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите". Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли. Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта. Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб. Младата жена се приближи при Него и като се обля в сълзи, извика: „Учителю, моят живот е вече обезсмислен, защото смъртта грабна детето ми, в което виждах всичката радост, светлината, красивото в живота и щастието. Какво ми остава сега да правя? " „Сега трябва да се научиш да възлюбиш всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието.
към текста >>

17. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим.
По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото.
към текста >>

И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират.
Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли. И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н. За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган.
към текста >>

18. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата.
Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм.
към текста >>

19. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
към текста >>

Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл.
Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето.
към текста >>

20. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят.
Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
към текста >>

21. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията.
По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси.
към текста >>

22. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви.
Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде. Така говори Духът на Вечния в планината.
към текста >>

Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите.
Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде. Така говори Духът на Вечния в планината. Синът на Слънцето Отдавна, отдавна, преди милиарди години, милиони слънчеви лъчи – живи души – излязоха от Слънцето на Любовта, за да се учат във великата школа на живота. И дошли на земята – те забравиха своя произход на царски синове под булото на материята. Пратиха Светещите Братя на Слънцето пратеници – да им посочат пътя на освобождението.
към текста >>

23. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги.
Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”! Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък. Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят.
към текста >>

24. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане.
Човекът чака спасение отвън, чака да стане чудото, което ще „оправи света”. И тъкмо защото човеците чакат това чудо отвън, то не идва и никога няма да дойде. Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята. В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест.
към текста >>

25. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората.
Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум. Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях. - Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното. Ще се яви геният, който ще състави цялостна завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука. В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората. Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията. Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време. Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно. Ще се срутят изкуствените прегради между отделните явления, ще се види общата зависимост на нещата и ще се почувствува общия ритъм на едното сърце, което разпраща навсякъде своята жива, освежителна кръв. Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони.
Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
към текста >>

27. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е Любов.
Сила можем ли да Му дадем? Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега! " Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух.
към текста >>

28. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи.
Какво става в случая? Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено".
към текста >>

И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>

29. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план.
Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
към текста >>

30. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения. В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж. Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва. А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа. С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия.
към текста >>

31. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде заедно с него. Но я видеха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди 2000 години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди". Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието.
към текста >>

32. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни.
В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм.
към текста >>

33. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот.
Новото строителство изисква хора, калени в несгодите на живота, които да бъдат с изпитани и благородни характери. Нужни са хора с твърда воля, с благородни сърца и с трезви умове. Хора, които да знаят, какво е нужно, да разбират, как трябва да се направи и най-после - да могат да го направят. Такива са новите строители: да знаят, да разбират и да могат. Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не сляпо и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно. Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот. Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството. Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства. Защото да се следва една благородна и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска. Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението.
към текста >>

34. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура.
Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя. Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание. Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция. - Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура. Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота. Изследване на метапсихичните въпроси в университета в град Бон - Германия. - Въпросите за възприемане извън физичните сетива е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия. Сега и Психологичният институт при Бонския университет е почнал експериментално изучаване на този въпрос. Изследванията са правени от психолога в гр.
към текста >>

35. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура.
Огънят, който сега е на земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън - а това ще трае векове - тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята и човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат на услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява!
към текста >>

36. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души.
Какво могат да създават тези знаменити „силни" личности на днешното време, освен войни и изтребления! Ако може да се говори за „силни" личности в историята на човечеството, то трябва да посочим великите Учители на човечеството. В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на мисълта и учението на великите Учители. Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята.
към текста >>

37. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал!
към текста >>

38. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него.
И когато дойдат, нужно е да има човек отзивчив ум и отзивчиво сърце, за да ги познае. Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание. Той забулва сияйната си светлина със седем покривала, защото знае, че хората не могат да понесат ослепителния й блясък. Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е любовта. Носител на великата Божия мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него. Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността. Великите хора нито стават, нито се раждат така. Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа. Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики. И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за величие.
към текста >>

39. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята.
Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята. Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности. Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното. И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство.
към текста >>

Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството.
В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
към текста >>

40. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.
Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука.
към текста >>

41. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции.
И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава. Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система.
към текста >>

42. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него.
Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния. Наведе се и уми краката на своите, за да покаже величието на своята смиреност.
към текста >>

43. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето.
Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите.
към текста >>

С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели.
И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие". С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>

44. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания.
Човек би казал, че в небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онзи, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-дебрите от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания. Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Димовете им са дарове от Бога – на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение.
към текста >>

Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им.
И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост.
към текста >>

45. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло.
Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на земята, да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея могат да осъществят мира. Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове, които имат за цел неговото повдигане.
към текста >>

46. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни.
За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот. В тия мигове мислите, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност. Умът и сърцето познават тоя път. Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята. Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни. Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид. Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество.
към текста >>

47. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае.
На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира).
към текста >>

48. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери.
И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители. Още преди да дойдат, те ще им изпратят вест. Дом, в който децата идват по такъв начин, е место, където царува взаимна обич и разбиране между отделните членове. Той е дом, в който царува мир и хармония. И тогава, на брата и сестрата, принадлежащи към такъв дом, може спокойно да се препоръча да постъпват така, както бащата и майката постъпват.
към текста >>

49. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата!
Боян Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера Ние сме край второто езеро. Паневритмията е свършена. В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество. Обикновено човек мисли все за себе си. Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице.
към текста >>

50. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората.
Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива.
към текста >>

51. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя ще засегне всички хора, ще засегне сърцата и умовете им; тя ще ги хармонизира.
При любовта всичко можеш да направиш. Как могат да се премахнат противоречията в днешната епоха? Ако бихте повярвали в новото, те биха се премахнали. Едничкото, което може да предотврати страданията на човечеството, на народите, това е любовта. Тая сила иде сега в света! Тя ще засегне всички хора, ще засегне сърцата и умовете им; тя ще ги хармонизира. И всички, които са готови, ще я приемат. Тя е като изгряващото слънце. В бъдеще ето как ще се поправи светът: най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Любовта в човека сега е в затвор. Тя трябва да се извади.
към текста >>

52. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода! Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят!
към текста >>

53. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека събудена за Божествения живот душа".
Лулчев, Изгрев, София, 13 и от книж. „Братство" – Севлиево. За да се види значението на книгата, ще приведем следното из предговора: „Тоя, който се скита в тъмна нощ, един малък огнец може да го оправи, да върне радостите и надеждите му, да посочи пътя, да спаси живота му даже! Такъв малък огнец съзряхме ние на своето време – него ви сочим – един извор за изжаднелия в пустинята, един нов път за тоя, който всеки ден се стълкновява, като върви в сянката на живота. Излезте на слънце и възрадвайте се на дара, който то ни носи – обилната светлина. И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека събудена за Божествения живот душа". Книгата съдържа ценни идеи, родени в Светлината на Учителя. Препоръчваме я на читателите си. Волтер, по Андре Мороа, книга 2 от Библиотека Безсмъртни мисли. Изд. Св. Славянски, ул.
към текста >>

54. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители.
От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса.
към текста >>

55. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания.
Боян Боев ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ Преди няколко години, през март, професорът в Лайпцигския университет Ханс Дриш по покана на българското философско дружество посети София и в университета държа три сказки, в които изложи своето разбиране за живота. В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на парапсихологията. Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм? " Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма.
към текста >>

56. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието.
Бъдете съвършени в Истината, защото Бог е Истина. Бъдете съвършени в Правдата, защото Бог е Правда. Бъдете съвършени в Доброто, защото Бог е Добро. И тогава само, когато любовта се всели в нашето сърце, доброто стане основа на нашия живот, мъдростта просвети нашия ум, истината освободи нашата душа и закали нашата воля за творчество и подвиг и правдата излее мощта на светлината над нашия дух, ние ще бъдем наистина истински човеци с висок идеал и ще можем да осъществим и обществения идеал на Христа: Царството Божие на земята. „Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Духа святаго", казва ап. Павел. Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието. Вечната и неутолима жажда на всяка душа тука на земята е свободата и безсмъртието. Вечният и неутолим стремеж на всяко общество, на всеки народ, на делото човечество е свобода и хармония. Както хор и оркестър не може да имаме, докато не подготвим хористи и музиканти, така и нова общественост не може да имаме, докато не създадем от себе си свободни, любещи и разумни човеци, които да живеят в правда, мир и радост. Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното изправление на личността. Защото какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното.
към текста >>

57. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее. в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват.
към текста >>

58. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни.
Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния. А последните са, които водят към болести. Учителят казва в беседата от 11 януари т.г.: "Причината на всички болести се дължи на неравновесие, дисхармония между ум, сърце и воля. А любовта възстановява тая хармония и това премахва причините за предразполагане към болести". Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в човека настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето. Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни. Ако имаме любов и плачем три пъти на ден, не зная, каква любов е тая! " (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести.
към текста >>

59. СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите.
От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя. — Кой е изходният път от днешното положение? — Всички като служат на Господа, светът ще се оправи. Сегашното положение се дължи на неизпълнението волята Божия. Хората, като мислят, определят съдбата си с мисълта си.
към текста >>

60. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки.
Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността. Само по вътрешен път може да стане човек духовен. Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар.
към текста >>

61. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

те предупреждават народите, учат умовете, събуждат сърцата, а други път чрез тяхното слово се излива, дошло от незнайни далечини, словото на решително предупреждение, думите на което бичуват снагата на цялото човечество.
Истинският, големият творец е пророк. Той вижда едрите линии на развитието и облика на утрешния ден. Големият творец е сигурен и смел. Той не се колебае в това, което е прозрял с вътрешните си очи. Вземете най-едрите представители на световната литература и ще видите, как те предричат като ясновидци съдбата на света. те предупреждават народите, учат умовете, събуждат сърцата, а други път чрез тяхното слово се излива, дошло от незнайни далечини, словото на решително предупреждение, думите на което бичуват снагата на цялото човечество. Затова няма друг паметник, който така живо и интимно да отразява копнежите на човешката душа през вековете. Всяка истинска книга е един затворен кръг, в който посредством символи, образи и красота, са включени както проблясъците на разума, така и свещените трепети на сърцата от една епоха. Ние говорим, разбира се, за ония книги, които са част от нечий живот, а не хартиения материал на нечия амбиция, защото всяка истинска книга е написана, или с кръвта, или със сълзите на едно човешко битие. Книгата, както всеки продукт на човешкия дух, е създадена от нуждата за общение толкова между отделните хора, колкото между отделните ввкове и хилядолетия. В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите пещери са първите опити да се създаде книга.
към текста >>

Книгата ни донесе жив и величествен образа на Кроткия Назарянин, книгата ни нашепва дългата низа от промени и страдания, които човешкият род премина от тогава до днес, книгата просвети умовете ни, облагороди сърцата ни и ни даде сили за надежда и живот.
От тогава още, тоя мрачен получовек е съзнавал макар и смътно, необходимостта да остави белези за своето съществувание на идещите след него. Огромните колоси на древните отминали култури са също каменни книги, в които са вписани белези за грандиозността на оня творчески дух, който ги е сътворил. След откритието на книгопечатането, което е един от най-важните моменти на възхода на човечеството, книгата бавно но си-сигурно измества всички други начини за оставяне трайни спомени за духовните постижения и цивилизацията на дадена епоха. Тя става радост, утеха и светило на народите по всички материци, тя създава епохи, освобождава народи, разлюлява душата на света и се превръща на светиня. За великите недостигаеми върхове на духа, ние научихме от свещеното писание. Книгата ни донесе жив и величествен образа на Кроткия Назарянин, книгата ни нашепва дългата низа от промени и страдания, които човешкият род премина от тогава до днес, книгата просвети умовете ни, облагороди сърцата ни и ни даде сили за надежда и живот. Пакостите, които направи книгата на човека, са неописуемо малки и нищожни пред величието на ползата, която тя принесе. Народи, които нямат култ към книгата, са още варварски.
към текста >>

62. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Един хубав симптом Човек трябва да умее да чете по-малките симптоми, които тук-там се явяват в живота на обществото, за да долови това, което работи дълбоко в сърцата и душите и което може би утре ще проникне широко в умовете на хората и ще се осъществи в техния живот.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Един хубав симптом Човек трябва да умее да чете по-малките симптоми, които тук-там се явяват в живота на обществото, за да долови това, което работи дълбоко в сърцата и душите и което може би утре ще проникне широко в умовете на хората и ще се осъществи в техния живот. Такъв красив симптом е статията „Не икономисвайте любовта" от Гео Чачаров във в. „Мир", от 19 февруари т г. Ето няколко места от тая статия: „Любовта е онова богатство, от което колкото повече се гребе, черпи и раздава — толкова повече расте, прибавя се и се увеличава. Любовта е единственото действие, в което струва си човек да бъде разточителен. Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал.
към текста >>

63. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия.
ИЗБРАНИТЕ Ето ви никои от отличителните черти на избраните, на истинските аристократи на духа. Те са чисти. — Пазят грижливо телата си от нечистота. Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия. — Желанията им са обуздани. Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен. Те са правдиви.
към текста >>

64. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те са епохални творци, те раздвижват умовете, сърцата и волите на хората.
Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят. Има измежду тях — а те са инак твърде много на брой — малко, обаче, в сравнение с болшинството от тези среди, те са оставили тежки следи на истински духовен живот в своята писателска, научна и философска дейност. Те са епохални творци, те раздвижват умовете, сърцата и волите на хората. Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение.
към текста >>

65. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта!
Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите.
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния.
Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение. За забелязване е, че всичките гениални люде са родени от майки и бащи, които са били над тридесет годишна възраст. Учителят говори още в беседите си, че особено е важен периодът на бременността за жените. Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния. Защото само при такива условия майките ще могат да раждат здрави, силни, красиви, дълголетни, способни, даровити, с висши стремежи, идеали и добродетели деца. И само такова поколение би могло всякога да е радостно и щастливо. Само народ с такива люде може да има светло бъдеще. Учителят казва още, че ако майката през време на бременността си най-много се възхищава и вълнува от музиката, стреми се да се занимава с музика и най-силно желае детето й да бъде музикант, непременно това и ще стане. Ако майката е обичала най много литературата, тя ще роди дете с богати литературни способности.
към текста >>

67. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
към текста >>

Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот.
За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител.
към текста >>

В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората.
Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа.
към текста >>

Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път.
За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г.
към текста >>

68. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите.
Следователно, колкото повече образовани хора, в посочения по-горе смисъл, притежава един народ, толкова той е no-издигнат и по-развит духовно. Във вселената съществуват вечни условия 3а усъвършенствуване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа.
към текста >>

69. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ "ЕТО ЧОВЕКЪТ" Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ "ЕТО ЧОВЕКЪТ" Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората. Из „Ето Човекът! " "Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето човекът! ' Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век, обаче, в първообразния език; в езика на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение - значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи?
към текста >>

А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.
Условията, при които те виреят и може да се развиват са: божественият зародиш, божественият закон и божественото равновесие. Равновесието - това е добродетелта, законът - това е знанието, условията - това е силата, зародишът - това е богатството. Сега, ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, пo кoйто трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви - "съединението прави сила". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази.
към текста >>

Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата.
И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ Питате:"Какво да правим". - Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите 3а тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето". Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично.
към текста >>

70. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях.
Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни? Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават. Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние?
към текста >>

71. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа.
Съвършен проводник на тази Висша Космична енергия е бил Учителят, който с най-велико търпение и постоянство е поддържал установения ред на своите беседи и лекции. Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си. Нищо не е било в състояние да попречи на Словото да се изяви. Инсталацията по която то е слизало е била така стабилна и мощна, че е издържала на всички земни сили, опълчили се срещу нея. Вибрациите са прониквали в спящата материя и са внасяли пробудните слова, а там където материята се е оказвала по-силна, те са оставали да звучат по Законите на една духовна акустика. Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа. Наистина е трудно да се облече в дрехата на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото. Да обясниш невидимото, абстрактното с човешки понятия, да разкажеш за Реалността, скрита във външните форми на заобикалящия свят, да дадеш понятие за богатия живот на човешката душа -това не е ли свещен подвиг? И всичко казано да е разбираемо за различните нива на съзнание, да е съобразено с разностранните интереси на слушателите и същевременно да дава отговор на въпросите, които ги вълнуват. Словото на Учителя отразява богатото разнообразие на един невидим свят, който се е проектирал чрез него. На пръв поглед човешката логика го намира неподредено, с дълги отклонения от основната мисъл, скачащо от тема на тема и понякога недоизяснявайки я, поемащо към друга.
към текста >>

72. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16.
Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Дето има съдба има и разумност Дето има разумност там е Бог.
към текста >>

- Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот.
Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години.
към текста >>

73. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората.
Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му, ще поникне, ще израсне, плод ще принесе. Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето. Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората. Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените!
към текста >>

74. Мелодии Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НОВАТА МУЗИКА Пробуждането на съзнанието у човека, появата на един нов импулс за възприемане на духовните явления в живота, стремежа към проникване в тайните на природата всичко това е резултат от духовната вълна, засегнала умовете на хората в сегашната нова епоха - епохата на водолея.
НОВАТА МУЗИКА Пробуждането на съзнанието у човека, появата на един нов импулс за възприемане на духовните явления в живота, стремежа към проникване в тайните на природата всичко това е резултат от духовната вълна, засегнала умовете на хората в сегашната нова епоха - епохата на водолея. Музиката на Учителя е един от двигателите в този процес. Нейните вибрации са носители на нови елементи, които веднъж проникнали в човешкото съзнание стават основа за неговото по-интензивно развитие, за обновяването му. Затова ние наричаме тази музика нова.
към текста >>

75. За Паневритмията Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

РАЗГОВОР С ВСЕМИРА СКОРО ХОРАТА ЩЕ СХВАНАТ, ЧЕ ПРОСТРАНСТВОТО Е ПЪЛНО С РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА, КОИТО ПОСТОЯННО ИЗЛИВАТ СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ НА ХОРАТА И ПРЕУСТРОЙВАТ НЕЩАТА.
РАЗГОВОР С ВСЕМИРА СКОРО ХОРАТА ЩЕ СХВАНАТ, ЧЕ ПРОСТРАНСТВОТО Е ПЪЛНО С РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА, КОИТО ПОСТОЯННО ИЗЛИВАТ СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ НА ХОРАТА И ПРЕУСТРОЙВАТ НЕЩАТА. УЧИТЕЛЯ Илюстрация: Густав Доре - Небето Кой, в сегашния забързан свят се досеща да погледне към малките цветя с любов? Кой, в сегашния напрегнат свят чувства нужда да послуша пролетната птича песен? Кой, в сегашния смутен свят търси планината, за да се изкачи по-близо до Слънцето? Ако някой върши това, той е щастлив човек, защото се е почувствувал едно с великия Живот. Човек е една малка част, клетка от един велик Организъм и щастието му зависи изцяло от съзнателната му връзка с него.
към текста >>

76. За Пентаграма Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

1924 г, София * * * В УМОВЕТЕ НА ХОРАТА трябва да настъпи един изгрев, да блесне една обща идея, която ще ангажира умовете на всички хора.
Някой път си помръдне само ръката. Но свещено движение е то! Грациозни движения има у човека, но много рядко се случват. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които остават в нас дълбоки впечатления. Из лекцията "Тъчете мислите си", държана от Учителя пред общия окултен клас на 9. 04. 1924 г, София * * * В УМОВЕТЕ НА ХОРАТА трябва да настъпи един изгрев, да блесне една обща идея, която ще ангажира умовете на всички хора. Слънцето като изгрее, тогава всички умове на хората ще бъдат съсредоточени към този идеал, хората ще мислят и ще чувстват по един начин. Но този ключ е много сложен. Да ви се даде ключа да си отборите, но трябва да знаете как да го въртите. Няма да го въртите само на една страна. Ще идете там, но много е важно въртенето на ключа.
към текста >>

77. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят.
Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им. Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на Божественото. Беседа от Учителя, отпечатана във в. “Братство”, бр. 173
към текста >>

78. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво.
Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора са различни. Защо? - Защото всички не могат да я възприемат по един и същи начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво. Очите и ушите им също не са еднакво развити. Тази е причината, дето един вижда предметите от едно разстояние, а друг -от друго разстояние. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрение-то е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва.
към текста >>

Аз пък ви казвам: в името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и възкресяват.
Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото. В това се заключава Божественото. Новото учение - учението на любовта казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си. Аз пък ви казвам: в името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и възкресяват. В Негово име станете, вървете напред и работете! Резюме от утринно слово на Учителя, държано на 22 декември 1935 год. В София
към текста >>

79. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните.
Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари; отиде си вкъщи,стисне си главата - отчая се. Не стискай главата си! Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте, какво ще ви се каже да направите в дадения случай.
към текста >>

80. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви.
Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа. Казано е в Писанието: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите! " Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници.
към текста >>

Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него.
Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа. Казано е в Писанието: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите! " Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура.
към текста >>

81. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.
Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко,едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва или да отговаря на висок идеал, или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най-доброто, най-чистото в света. Това е истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си. Да се говори на хората за високия идеал, това значи, да се върви по течението на великата река на живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най-великото, най-красивото, най-чистото,най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци, вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа.
към текста >>

82. Основни закони - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са заети с ред странични въпроси.
Мнозина търсят истината вън от себе си, но не я намират.Други искат да намерят истината по пътя на чистотата, но и така не я намират. Не търсете чистота в себе си. Само Бог е чист. Всички искат да знаят какво нещо е истината. Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са заети с ред странични въпроси. Те не са свободни още. Има неща от които трябва да се освободят. Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества, да учат. Вън от тази идея нищо не ви трябва. Светът е велико училище, в което сте дошли да учите.
към текста >>

83. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това са те, Невидимите помагачи, Светлите братя от всемирното Бяло Братство, които се проявяват като внасят в умовете на хората своите импулси за работа, духовен растеж, за просвета и култура.
в това е смисълът и на човешкия живот - да се придобива знание, да се търси път към истината за нещата. В този път на помощ често идват Белите Братя. Невидимото им присъствие дава стимул за работа, стремеж към светли дела и много сила. Те се радват на всеки добър импулс на човешката душа към знание и опит, и го подпомагат с всички средства. А човек често мисли, че е свършил нещо сам. Не. Това са те, Невидимите помагачи, Светлите братя от всемирното Бяло Братство, които се проявяват като внасят в умовете на хората своите импулси за работа, духовен растеж, за просвета и култура. Как може човек да привлече вниманието на Белите Братя? Само чрез своя чист стремеж да е полезен на Цялото, на човечеството, на своите братя и ближни. И още с готовността си да претвори думите в дела. Защото Знанието дават те, Белите Братя, но прилагането на това Знание зависи от степента на съзнание и от добрата воля на всеки един човек. Да се приложи Знанието - това очакват Белите Братя.
към текста >>

84. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде.
Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души. Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности. Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради.
към текста >>

Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма.
Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс. Като предтечи и авангард на този клон се явяват през 19 век спиритическото движение и теософското общество. Те бяха пратени от Бялото Братство да подготвят човечеството да приеме импулса, който Учителя носеше. Същата мисия и задача имаше и антропософското движение на Рудолф Щайнер, който направи преоценка и равносметка на западно-европейската култура и каза, че западно-европейската култура залязва и на Изток възниква нова култура, културата на славянството. Той gage нов подтик и на науката, на изкуството и освети религията от гледището на окултизма. Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма. Тук заслужава да отбележим най-знаменитите между тях. Това са: Уилям Крукс, знаменит физик и химик, Оливер Лодж, също знаменит физик, Шарл Рише, най-големият физиолог на Западна Европа, Камий фламарион и др. Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота.
към текста >>

85. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз ви съветвам да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си.
Бяхме излезли за няколко дни, като използвахме малката хижа в подножието на връх Острица. Всяка сутрин излизахме на върха, където посрещахме Слънцето, правехме молитва и гимнастически упражнения. После, като избирахме някоя слънчева поляна между скалите, сядахме около нашия обичен Учител. Една сутрин стана въпрос за Светлите Бели Братя, които ръководят човечеството. Учителят каза: - Има едно Божествено общество, има един Божествен народ. Аз ви съветвам да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни, справедливи и умни хора - мъже, жени и деца са с нас. Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас.
към текста >>

86. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това трябва да се отпечати в умовете ви.
И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото братство не е нещо видимо, то не е секта,не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това което имаме не е братство. В една от миналите си беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал, както себе си.
към текста >>

87. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като ви говоря така аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало.
БЕСЕДА НА БРАТЯТА Сегашните ви отношения към космоса не са такива,каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено, сегашният човек е по-организиран отколкото преди хиляди години. При сегашното развитие, у човека има определени задължения към живота. При това, колкото по-високо организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Като ви говоря така аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и справедливи, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението там има нещо което куца. Това трябва да се признае. За свое оправдание вие казвате: такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така.
към текста >>

88. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса.
- А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
към текста >>

89. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето.
към текста >>

90. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено.
към текста >>

Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое.
към текста >>

Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл.
Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. Сестрите готвеха и слагаха яденето.
към текста >>

91. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората.
Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората. За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е. търси „първом Царството Божие и Правдата Негова". Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива? Не може.
към текста >>

92. Мисията на изкуството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората.
Нямам думи да изкажа благодарността за книгата, от страна на Борис и от моя страна. В момента я превеждаме на български. Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка в България при появата на Новото Учение като духовно и со- циално явление. Когато цялата книга бъде преведена тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност и роля на световна почва. Действително книгите са живи. Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората. Вълненията, които изпитва авторът при творчес- ките процеси, притежават една магическа сила, която се предава не само по етера, но и чрез душите намиращи се в различните народи. Велико нещо е човек да работи с порив и устрем за една висока, хуманна и универсална идея. Наистина, това което направихте с книгата, е един принос в храма на великото дело, което ще завърти колелото на историята. Анина беше любезна да ми прочете двете ваши писма. Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение.
към текста >>

93. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Може би ще организираме „Микропрограма“ по радиото и лека-полека Учението ще наблиза в умовете на аржентинците.
Например:„Новата Ева“, „Правила за развитие на любовта“,“ Правила за хранене“,"Учителят за Новото човечество“ и т.н. Ще ги пръснем на хора, които имат интерес. Ако имаме успех, ще ги предадем на някое издателство, да се групират в една книга. Сега изучаваме този въпрос. Дано да е в съгласие с Небето. Може би ще организираме „Микропрограма“ по радиото и лека-полека Учението ще наблиза в умовете на аржентинците. Резултатът досега е микроскопичен. 11 май 1993 В предишното си писмо ти писах, че мислихме да купим компютър за отпечатване на малки брошури. След изучаване на идеята стигнахме до заключението, че инвестирането на тази голяма сума не се оправдава. Ходихме в една съвременна печатница, която работи с компютри и видяхме,че е по-евтино да се печатат там беседи от Учителя в малки книжки. Ще видим как ще върви.
към текста >>

94. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки.
Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He! Та и нито е нужно, нито е възможно да се бърза тука. Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно но сигурно развиващо се семе.
към текста >>

Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот!
Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний.
към текста >>

Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора.
Всичко в природата е разумно, съзнателно, пълно с смисъл. Като повече или по-малко успешни опити да се проникне и изучи тайния смисъл на великата Божествена книга — природата, започвайки от нейната азбука — външните материални форми — съществуват редица окултни науки, с които библ. „Водолей“ иска да ни запознае. Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н. Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата. Но първите проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ. „В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А.
към текста >>

Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата.
Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н. Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата. Но първите проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ. „В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А. Дюрвил 3) А с т р о л о г и я от Сефариал. На абонати всека книга ще струва 30 лв. Който се запише за трите, може да внесе сумата на два пъти по 45 лв.
към текста >>

95. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните.
А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове! Световен ден за животните. Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни! Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните. Че съзнанието на известни хора се е пробудило до толкова, за да може да разбере престъпността на досегашното отнасяне на хората към животните. Ще забележим обаче, че, доколкото това „покровителство“ се упражнява от хора-месоядци, то не е нищо повече от едно отвратително лицемерие. Защото как може човек да покровителства едно същество, когато утре с „чиста съвест“ ще се наяде с трупа му? Как може човек да възпита в сърцето си чувството за състрадание и обич към всичко живо, когато той убива животните за да се нахрани с тях? ... Изглежда, че установяването на гореспоменатия ден — 4 октомври — произлиза не от средите на „официалните покровители" на животните.
към текста >>

96. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство.
към текста >>

Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език.
Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания.
към текста >>

97. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция.
Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души. Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция. Селско школниче, месечен вестник за деца. Адрес: Ив. Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско. Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд. Адрес: Ст. С.
към текста >>

98. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти.
Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него. Но — от нас преди това се изискват усилия, — грамадни усилия и грамадни жертви, за да се подготвим за него, за да се пречистим, да просветнем, да станем достойни за него! Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая на земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования Христос!
към текста >>

99. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярвайки че знаем къде могат да бъдат намерени великите дарове на живота, ние се обръщаме към вас да отворите сърцата си и умовете си за това, което ние можем да ви кажем, и ако вий бъдете задоволени от това, което ние искрено ви казваме, може би ще се присъедините към нас за едно по-нататъшно търсене.
Ний можем да намерим пътя. Ако ний се нуждаем от един Христос, бъдете сигурни, че този Христос съществува; ако ние се нуждаем от Бог, от небе или ад, ние можем да бъдем сигурни, че тe съществуват някъде и в никаква форма. Ако се нуждаем от друг живот или от други животи на земята, или на някое друго място, ний сигурно ще живеем тези животи. Ако ний имаме нужда от човешка любов и симпатия, те ще бъдат получени от този, който истински търси. Ако ний знаем къде и как някои от тия нужди могат да бъдат задоволени, и ви кажем това, няма ли да бъде истинска лудост да се обърнете гърбом и да тръгнете в друга посока? Вярвайки че знаем къде могат да бъдат намерени великите дарове на живота, ние се обръщаме към вас да отворите сърцата си и умовете си за това, което ние можем да ви кажем, и ако вий бъдете задоволени от това, което ние искрено ви казваме, може би ще се присъедините към нас за едно по-нататъшно търсене. Има три универсални, основни закона, чрез правилното приложение на които може да бъде разрешена и най-трудната задача на живота. Само поради нашето невежество и неправилно тълкуване на тези закони, ний сме се заблудили, дошли сме до задънена улица, заставени най сетне да приемем чужди възгледи, също така невежествени като нашите, или да отхвърлим всичко духовно, за да бъдем увлечени в едно материалистично направление на мисълта. Тия закони са: Първо — Основното единство на вселената, на всичко духовно и материално. Второ — Закона за причина и следствие, наречен другояче Карма. Трето — Повтарящите се превъплъщения на човешката душа в различните състояния и фази на живота, обикновено наричани с името прераждане.
към текста >>

100. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората все още са слепи; все още егоизма заслепява сърцата и умовете им и ги кара да мразят и се борят едни с други.
Радост и щастие ще зацаруват на земята. Но, — дали щастливото бъдеще на човечеството ще дойде само по себе си, без участието на човека? Не! Човек непрестанно трябва да работи, жертвайки всичките си сили за него. Необходими са голяма смелост, безкрайна пожертвователност и непобедима любов за възтържествуването на доброто над злото. Хората все още са слепи; все още егоизма заслепява сърцата и умовете им и ги кара да мразят и се борят едни с други. Все още има хора и народи потискани от тия, в чиито ръце е силата. Още има хора, които мечтаят за войни, за кърви и разрушения. Още има хора. които не могат или не искат да разберат, че тяхното собствено щастие и щастието на техните народи не може да бъде изградено върху нещастието на други хора и народи. Човечеството е едно цяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15577507019043