Търсене в текстове за 'Удоволствия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота.
А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек? За какво се той жертвува? Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
към текста >>

3. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия.
Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие.
към текста >>

4. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва.
Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме – търсим помощта на лекарите. Но при все това смъртта ни завлича. Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници. – И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот.
към текста >>

5. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни?
Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели.
към текста >>

6. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия.
Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме.
към текста >>

7. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù.
към текста >>

8. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.
Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
към текста >>

9. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той се е обличал най-разкошно, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив.
А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото. Всеки един от вас има тези спонтанни мисли. И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат. Да любим Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме. Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята опитност. Той се е обличал най-разкошно, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив. И приятелите му го считали за такъв. Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото. М когато оставал сам, той плачел, намирал всичко това за безсмислено, глупаво, празно, и искал да се самоубие. Но на другия ден пак се втурвал в този шумен живот. И той го продължавал само за да не съзнава поне за момент пустинята, в която живее.
към текста >>

10. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими.
Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение.
към текста >>

11. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия.
Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства.
към текста >>

12. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз всичко пожертвувах, за да изучавам окултизма: семейство, удоволствия, блестяща кариера.
- Кой е той? - Ако ви го кажа, вие ще го изгубите, каза той сериозно. - Вие много сте търсили. Помнете, че истинската светлина иде само от Бога. Тогаз веднага схванах, че този човек знае и че аз се приближавам до целта на моя живот. Аз всичко пожертвувах, за да изучавам окултизма: семейство, удоволствия, блестяща кариера. Двадесет години на търсене ме доведоха до една стена. От много страни дойдоха разочарования. И този не е ли Андреас, и тази - жена му? А онзи минувач преди малко? Дали съм в добри следи?
към текста >>

13. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка.
към текста >>

14. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори.
И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
към текста >>

15. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

към личния живот, към временните удоволствия.
Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно.
към текста >>

16. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!...
към текста >>

Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот.
Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг. народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>

17. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов!
към текста >>

18. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота.
Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
към текста >>

19. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хора оптимисти, обичат радостта, приятното общество и удоволствията.
Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления. На сангвиниците им действува добре един по-северно умерен климат. Te биват кротки, вежливи, скромни, осторожни и не много решителни, откровени, доста експанзивни и разговорчиви, честни и доста миролюбиви, понякога до незачитане на своят интерес. Хора оптимисти, обичат радостта, приятното общество и удоволствията. Те са тщеславни, държат и зачитат общественото мнение. Експанзивни, бурни в гневът, скоро улягат и утихват; обидчиви, но скоро прощават. Силни в чувствата и страстите, но непостоянни. Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.
към текста >>

Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.
Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.
към текста >>

21. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта.
Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра.
към текста >>

Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия.
Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско.
към текста >>

22. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади.
Красотата в живота седи в връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.
към текста >>

23. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си.
Ели Хляб наш Това е най-силната дума на земята. Насъщният хляб е двигател в живота на личността, на обществата, на народите през всичките векове на историята. Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
към текста >>

24. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия.
Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина – четириъгълна, „квадратен тип”, както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни” пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
към текста >>

25. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Причините са да речем от излишества и удоволствия; ако ние не сме запознати с пълното разбиране на френологията, бихме предсказали смъртта на това лице към 40 год.
Това значи, че когато някога някои наши изучавания или заключения не излязат верни, значи, че не са се взели под внимание сведенията, които дават главата и лицето. Тук някой може да забележи, че имаме противоречие. Нека хубаво да се изясним! Представете си един човек с линия, която показва дългоденствието или продължителността на живота, за която ще говорим по-късно, скъсана към 40 год. и пак продължена. Причините са да речем от излишества и удоволствия; ако ние не сме запознати с пълното разбиране на френологията, бихме предсказали смъртта на това лице към 40 год. Но този, който разбира, ще погледне устройството на черепа и ако там са вложени възможности за един по-разумен живот, воля и духовни стремежи (които ще се събудят по-късно), той може да каже, че линията на живота ще се съедини с останалата част и лицето ще продължи живота си. Има много случаи на големи и поразителни изменения в линиите. И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък. Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина.
към текста >>

26. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът.
Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо!
към текста >>

27. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства.
Човек без гръбнак. На него не може да се уповава. Непостоянен, без ред и порядък. Това са крайно медиумични и възприемчиви към чужди влияния и внушения. Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства. Влажната ръка: преобладаване на водния елемент, сърдечност, влюбчивост, непостоянство,. променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост. Сухата ръка: нервност, сприхавост, замисленост, напрегнатост на нервната система, егоизъм, честолюбие, язвителност, саркастичност (ако е много суха) и скъперничество. Топлата ръка показва човек, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата. Тези лица се.
към текста >>

Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия.
Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията.
към текста >>

те отиват до крайности в чувствените удоволствия.
Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество.
към текста >>

Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията.
Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават.
към текста >>

Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област.
Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби.
към текста >>

28. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички възприятия, също и половите удоволствия текат в пълнота, изчерпателно в душата, дирят също да се проявят и навън.
НОСНИТЕ ОТВОРИ — ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ Ноздрите и лежащият между тях носен мост показват вида, по който е свързана силата на израза, на интелектуалната проява с телесно-чувствените сили; как те възприемат чувственият свят и по какъв начин го изявяват навън — пълно или ограничено, силно или слабо, благородно или низко. Носните отвори показват, как чувственото се възприема от душата и по какъв начин се проявява то в живота. Въздълго кръгли носни отвори (1) свидетелстват за едно пълно възприемане на чувственото и половото. Всички възприятия, също и половите удоволствия текат в пълнота, изчерпателно в душата, дирят също да се проявят и навън. На такъв човек приятните свежи нощи му действуват много добре и му създават отлични настроения. Тогава той дава простор на своите чувства. Кайзер Вилхелм I имаше подобни възкръгли носни отвори. В зависимост от това той е притежавал способността да допуща да действуват в него много силно впечатления и преживявания. Това обяснява начинът, по който той се е отнасял със своите министри.
към текста >>

29. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция.
към текста >>

30. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека.
Когато двамата приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"? „Нали знаеш, че обичам да говоря символично? " отвърнал той с усмивка. „Да, но тази твоя символична реч в случая беше твърде опасна", възразил Нунцио. „Още по-опасна беше чашата", казал бавно и съсредоточено граф Берози, като препратил на приятеля си своята мисъл. И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека. Едничкото нещо, което се позволява на разумния човек, то е да вдигне своето огнестрелно оръжие и да разбие тази чаша! Ала трябва вярно прицелване и сигурен изстрел! А изстрелът - това е силната и права мисъл. Помни това, приятелю мой".
към текста >>

31. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади.
Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени". Преобладава изключително правата линия – отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли.
към текста >>

32. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик.
към текста >>

33. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В светлината на това разбиране човек няма да бъде един любител, комуто природата, във времена на работа и преустройство като днешните, отказва някои удоволствия и забавления, а ученик, който използува един изключителен момент, за да почерпи ценни познания и жив опит.
И цялото „небе" на астрономите, всички слънчеви системи, всички галактични системи, всички звездни вселени са тяхна творба. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която земните хора са само една малка, незначителна част. В светлината на това разбиране, човешкият живот придобива друг, космичен смисъл. И този смисъл ще се разкрива все по-ясно и по-ясно на човека, колкото по-съзнателна става връзката му с природата. Тогава и всичко, което днес става на земята, няма да бъде за него само източник на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване. В светлината на това разбиране човек няма да бъде един любител, комуто природата, във времена на работа и преустройство като днешните, отказва някои удоволствия и забавления, а ученик, който използува един изключителен момент, за да почерпи ценни познания и жив опит.
към текста >>

34. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
към текста >>

35. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние.
Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен.
към текста >>

Венера, аналогия към пари, украшения, скъпоценности, брак и любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол.
Това могат, според Сефариал, главно да означават планетите като показатели на живота. "Обикновено на планетите биват приписвани известни общи аналогии към определени състояния и събития в живота на родения" (Синдбад Д-р Вайс). Ето и тия аналогии пак според Сефариал. "Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта. Венера, аналогия към пари, украшения, скъпоценности, брак и любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртната индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пръчки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи.
към текста >>

36. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това.
След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число. Ако всеки член на едно общество се задължи пред себе си, не пред някакъв писан устав, пред някакъв "управителен съвет" и т.н. да отделя всеки ден по един лев, в края на годината той ще събере 365 лева. Ще ги събере неусетно, непринудено. Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден. Един лев – това е в случая най-малката величина: "един кодрант".
към текста >>

37. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност.
Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право.
към текста >>

38. СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

V — Склонност към удоволствия и развлечения.
Печалба от обществени девла. III — Влияния от страна на роднини върху живота. Множество малки пътувания. IV — Опитности в домашния живот. Много промени в последния период на живота. V — Склонност към удоволствия и развлечения. Много опитности в чувствения живот. VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар. Слабо здраве. VII — Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други.
към текста >>

V — Много опитности с деца и удоволствия.
Много пътувания и промени. Печалби от интелектуална дейност. IV — Животът е силно засегнат от семейните работи в смисъл. на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност. V — Много опитности с деца и удоволствия. Множество малки затруднения в спекулативни работи. Непостоянство в чувствения живот. VI — Много трудности и пречки в личните работи при липса на признание. VII — Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол.
към текста >>

І — Обществени успехи. Удоволствия.
Успехи в търговския живот. ХІ — Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци. ХІІ — Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност. Венера в 12-тях домове. І — Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път. ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. II — Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини.
към текста >>

ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия.
Печалби от връзки с интелектуалци. ХІІ — Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност. Венера в 12-тях домове. І — Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път. ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. II — Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост.
към текста >>

39. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Земята, обаче, е училище, а не место на удоволствия.
Ако, обаче, майката и бащата нямат съзнание за своята роля в живота, и децата, които ще им се родят, ще приличат на тях. Майката и бащата трябва да родят такива деца. които да бъдат полезни за семейството си, за обществото, за цялото човечество. Светът се нуждае от благородни, възвишени души. Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойдат по-добри социални условия на земята, за да могат да ядат, да пият и да се удоволствуват. Земята, обаче, е училище, а не место на удоволствия. Не съзнава ли това човек, той ще попадне в големи разочарования, страдания и противоречия. Всяко удоволствие носи след себе си известни нежелателни последици. Когато хората на удоволствията започнат да изпитват лошите последици от безогледното задоволяване на своите желания, те почти винаги протестират: "Нима не трябва да се живее! " - Ала живот и удоволствия са. две различни неща.
към текста >>

Когато хората на удоволствията започнат да изпитват лошите последици от безогледното задоволяване на своите желания, те почти винаги протестират: "Нима не трябва да се живее!
Светът се нуждае от благородни, възвишени души. Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойдат по-добри социални условия на земята, за да могат да ядат, да пият и да се удоволствуват. Земята, обаче, е училище, а не место на удоволствия. Не съзнава ли това човек, той ще попадне в големи разочарования, страдания и противоречия. Всяко удоволствие носи след себе си известни нежелателни последици. Когато хората на удоволствията започнат да изпитват лошите последици от безогледното задоволяване на своите желания, те почти винаги протестират: "Нима не трябва да се живее! " - Ала живот и удоволствия са. две различни неща. Не може да се каже, че човек живее, ако мисли само за удоволствия. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, е кърмилница на злото и престъплението, а не майка.
към текста >>

" - Ала живот и удоволствия са.
Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойдат по-добри социални условия на земята, за да могат да ядат, да пият и да се удоволствуват. Земята, обаче, е училище, а не место на удоволствия. Не съзнава ли това човек, той ще попадне в големи разочарования, страдания и противоречия. Всяко удоволствие носи след себе си известни нежелателни последици. Когато хората на удоволствията започнат да изпитват лошите последици от безогледното задоволяване на своите желания, те почти винаги протестират: "Нима не трябва да се живее! " - Ала живот и удоволствия са. две различни неща. Не може да се каже, че човек живее, ако мисли само за удоволствия. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, е кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери.
към текста >>

Не може да се каже, че човек живее, ако мисли само за удоволствия.
Не съзнава ли това човек, той ще попадне в големи разочарования, страдания и противоречия. Всяко удоволствие носи след себе си известни нежелателни последици. Когато хората на удоволствията започнат да изпитват лошите последици от безогледното задоволяване на своите желания, те почти винаги протестират: "Нима не трябва да се живее! " - Ала живот и удоволствия са. две различни неща. Не може да се каже, че човек живее, ако мисли само за удоволствия. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, е кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на земята. Само такива жени могат да се нарекат майки.
към текста >>

40. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Преобладаваща страст към удоволствия и стремеж към сензации.
Краят на живота при никакво затваряне. Загуба на недвижим имот поради измама и мошеничество. V - Морални слабости. Чувственост. Извратености. Необикновени любовни отношения. Преобладаваща страст към удоволствия и стремеж към сензации. Разочарования в любовния живот. VI - Изтощаващи тайни болести вследствие на болезнени състояния. Предателска, невярна прислуга. Интриги и загуби чрез нея. VII - Своеобразни опитности в брачния живот.
към текста >>

41. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия.
Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия. Но ще изпрати същевременно и смъртта и ти ще трябва да я приемеш. Любовта сама по себе си изключва смъртта. В Любовта смърт няма. И тя е единствената сила, която може да застави смъртта да работи за доброто на хората. Чрез любовта, дори и смъртта става благотворна сила.
към текста >>

42. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на нисшите удоволствия, на своята нисша природа.
Схващам, че светът няма разумни основи; той е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Тогава няма един вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда до мисълта, че няма смисъл да се творят нови духовни, културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдните поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическапоследователност, и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват чрез някои мирови катастрофи или по други причини. И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на нисшите удоволствия, на своята нисша природа. Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други. А това е в грубо противоречие с религиозния мироглед.
към текста >>

43. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия.
– Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий харм. – Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания; дисхарм. – Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край. Венера харм. – Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм.
към текста >>

– Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници.
Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм. – Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи. (следва)
към текста >>

44. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм.
към текста >>

45. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр.
Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности. Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи. Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници.
към текста >>

Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.
Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност.
към текста >>

46. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия.
Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава. И в това отношение ние намираме в Учителя указание за пътя — „Волята почва с ограничението", казва Той. Какво значи ограничение? Тази дума внася голям смут в мозъка на хората. Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
към текста >>

47. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите.
Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са.
към текста >>

Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно.
Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност.
към текста >>

Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист.
Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек. У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост. Това е двигателната философия на съвременния свят. И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания. Резултатът е или ликвидация със себе си или сублимация на идеи — едно ново търсене на нови устои, на истината за живота, на смисъл в живота.
към текста >>

48. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр.
Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците?
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия.
Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги! Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим? От онова време, от като този въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения. Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия. Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа. Ала тук става въпрос, как да се използува свободното време, което внася скука, безделие и зло, или както казва Учителят: „свободното време, което разваля живота". Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела.
към текста >>

Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа.
Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим? От онова време, от като този въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения. Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия. Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа. Ала тук става въпрос, как да се използува свободното време, което внася скука, безделие и зло, или както казва Учителят: „свободното време, което разваля живота". Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността.
към текста >>

Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си.
Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността. И сега трябва да има такива, но те сигурно са твърде малко хора. Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си. към това разрешение на въпроса отива почти всеки човек, който мисли, че животът се състои в удовол¬ствия и трупане блага. Наистина, малцина имат тази привилегия. Болшинството от хората се стремят не да натрупат блага, но да си изкарат скромно препитание. И понеже цялото им време е заето в мисълта за хляба, за насъщния, тям не остава време да си задават „излишния" въпрос — какво да правим? За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия.
Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие.
към текста >>

Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия.
Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и себепознание. Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели? Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия. Мнозинството се запознава с физическото си тяло, едва когато то е вече заболяло. Тогава в пълно неведение болният и хирургът намират спасението само в лекуване на болния орган. И нищо повече! Това е нашето отношение към живота. Ние не умеем да се ползуваме от богатството, с което сме дарени!
към текста >>

51. СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мекото легло, пищната храна, разпуснатият плътски живот са удоволствия, които изчерпват човека; без да му допринасят нещо.
Г. Тахчиев УДОВОЛСТВУВАНЕ И СВОБОДА Удоволствуването се отнася до задоволяване низшите инстинкти, проявени чрез тялото, сърцето и ума. Удоволствуването е безплодно разточителство на ценна енергия на тялото и духа. Всяко удоволствуване се заплаща с равното на него страдание. Разумният човек заменя удоволствуването с опростен и въздържан живот. Мекото легло, пищната храна, разпуснатият плътски живот са удоволствия, които изчерпват човека; без да му допринасят нещо. Те поглъщат време и сили, потребни за творческа работа. Величие и удоволствуване са несъвместими. Опростеният живот на великите хора крие в себе си голямата тайна за техния напредък. Силата на волята и пробуденото съзнание се мерят с надвиване удоволствуването в ядене, удобства и наслаждения на плътта. Когато човек изгуби способността да се удоволствува, тогава започва неговата вътрешна свобода и динамичен творчески живот.
към текста >>

52. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Тежък е този път, защото той не е път на удоволствия и външни придобивки, но на освобождаване от всичко, което обременява нашия живот.
Да се стигне до света на свободните отношения. Душата да стане ръководителка на всички наши мисли, чувства, действия и постъпки. Душата и всичките й прояви трябва да обгърнат цялата наша телесна същност, за да лъха от нас свежест и чистота. Дълъг е пътят към душата. Той е път към безкрайно малкото. Тежък е този път, защото той не е път на удоволствия и външни придобивки, но на освобождаване от всичко, което обременява нашия живот. Този път не е н» външно разширяване, но на свиване. Само така човек ще може да се освободи от веригите на всекидневния живот. Учителят уподобява човека на окръжност, на която има допирателни прави. Допирателните, това са сили, които дават посока на движение на окръжността. В живота на човека има също такива тангенти, които влияят върху неговия добър ход.
към текста >>

53. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- до 28-та си година: 1) Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път.
Тя дори учела за изпитите си край него, като се е консултирала с него по някои неясни философски въпроси. От своя страна, Учителят често е предприемал опити с нея. Давал й задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието. Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема тяхните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един окултен ученик не е без значение. Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание: МОЯТА ПРОГРАМА измолена от Учителя Съм на 21 г. - до 28-та си година: 1) Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път. 2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо 3) Храна - най-необходима 4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана. 5) Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи докато се поеме добре от другите ръце. 6) Когато съм с Учителя никога да не оставям някой друг помежду ни. /Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува. 7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо.
към текста >>

54. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
“Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот.
Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>

55. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие.
Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култът на едната царска дъщеря ще видите изложен в храмовете на всички религии по света. Другият култ се среща дълбоко заседнал в сърцата на някои хора, които прилагат принципите от Великата Книга на живота, често даже без да знаят, че служат на някакъв култ. Нека всички разберем правилно втория начин на проявление Любовта към царския син и да го прилагаме в живота си за наше и за това на другите благо. по Д. За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават. В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния. Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения.
към текста >>

Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават.
Култът на едната царска дъщеря ще видите изложен в храмовете на всички религии по света. Другият култ се среща дълбоко заседнал в сърцата на някои хора, които прилагат принципите от Великата Книга на живота, често даже без да знаят, че служат на някакъв култ. Нека всички разберем правилно втория начин на проявление Любовта към царския син и да го прилагаме в живота си за наше и за това на другите благо. по Д. За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават. В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния. Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения. И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия!
към текста >>

И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия!
Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават. В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния. Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения. И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани. И що? — Щастлив ли е човека? Радостен ли е той?
към текста >>

Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани.
Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения. И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани. И що? — Щастлив ли е човека? Радостен ли е той? Насити ли се на удоволствия? — Цялата съвременна действителност казва: не!
към текста >>

Насити ли се на удоволствия?
Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани. И що? — Щастлив ли е човека? Радостен ли е той? Насити ли се на удоволствия? — Цялата съвременна действителност казва: не! Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не!
към текста >>

Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад.
— Цялата съвременна действителност казва: не! Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш. Защо? Защо тази липса на щастие? Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия? Защо е тази неудовлетвореност, този вечен глад и тази вечна жажда у богати и бедни, у силни и слаби, у учени и прости?
към текста >>

Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия?
Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш. Защо? Защо тази липса на щастие? Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия? Защо е тази неудовлетвореност, този вечен глад и тази вечна жажда у богати и бедни, у силни и слаби, у учени и прости? . . . — Хората, без сами да съзнават това, са се надвесили над соленото море на живота — на грубия, животинския, егоистичния живот, с настървеност, с болезнена жажда гребат с пълни шепи и пият солената морска вода и — искат жаждата им да бъде утолена! Хората ядат и пият, задоволяват чувствата си, удовлетворяват инстинктите си, а душата им е вечно гладна и жадна, вечно неудовлетворена! И те искат да бъдат щастливи?
към текста >>

Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!...
Те мислят, че така могат да бъдат щастливи ? ! ... О! Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой. * Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората! — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението!
към текста >>

Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой.
Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой. * Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората! — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението! Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния Огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен.
към текста >>

Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията, — колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото, настръхнало сърце!
И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури. На дъното е тихо, спокойно и радостно. * En la profundajo de la vivo estas sencesa Paco kaj Gojo. Oriono. Щастието. Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията, — колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото, настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това ... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше. Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото, вместо Тебе, те улавяха разочарование. А ти си било тъй близко до мене — мое Щастие! Беше празник деня на Твоето намиране.
към текста >>

56. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота.
Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна.
към текста >>

57. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения.
И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен.
към текста >>

58. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости.
И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения. Такава цел, веднъж установена, ще пролее светлина над обърканата мисъл и ще изясни смисъла на живота. Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана.
към текста >>

59. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общи идеи, общи несгоди, общи удоволствия и игри, общи моди — ето кое става все по-очевиден повсеместен факт.
Той ги следи по вестниците, знае ги наизуст — но тяхната дълбока вътрешна връзка не може да обзре. Какво става, наистина, в дълбочината на общочовешкия организъм. Почерпило поука от една небивала война, платило с кръвта на 13 милиона свои ценни синове една голяма историческа опитност. човечеството е насочено в един особен път. Чувството на единността на човечеството крепне. Общи идеи, общи несгоди, общи удоволствия и игри, общи моди — ето кое става все по-очевиден повсеместен факт. Добрият историк не е само събирач на фактите. От наличните факти и тенденции в народите той може безпогрешно да предвиди, да предскаже неминуемите утрешни положения. Ние не се лъжем като твърдим, че в големия, измъчен човешки организъм се събужда едно ново сърце, чийто трепет ще засяга всички народи и всички човеци, чиято кръв ще храни еднакво изобилно и англичанина и ескимоса, че всички народи и човеци ще станат само части от голямото общочовешко тяло, свързани с братска обич и братско сътрудничество. Ст. К. Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Продължение от миналия брой – 14 бр.) В бариерата на Йачимата има два вида пазачи.
към текста >>

60. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот.
Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха. видели това с пробудени очи, те не биха могли да го забравят зарад своето нощно утро. Но, може би те не биха разбрали ... (Превод от Есперанто) ---------- *) „Torento" на български значи поток. Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот. Из Беседите! Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. * Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт.
към текста >>

61. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия.
Мизерия, глад, израждане. Това от една страна. А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества, разкош, безумно прахосничество. Над всичко това, — пълна духовна тъмнина царува както в широките маси, така и в привилегированите съсловия. Липса на ориентираност в живота. Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия. Партиите разделят народа на враждуващи части и раздухват омразата в него. Духовенството го приспива. „Мерките" на правителствата не дават очакваните резултати, нито ще дадат. Държавите, тайно или явно, се готвят за нови кръвопролития. Говорят за мир, а се готвят за война.
към текста >>

62. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и жестокостта не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането.
Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ. Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност. Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и жестокостта не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането. Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава. Братство, — това значи да съзнаем че всички сме деца на един Баща — Бог и затова нямаме право да вземаме оръжие и да си служим с него за каквото и да било и против когото и да било. Братство, — това значи мир, любов и радост да царуват по цялата земя; това значи разцъфтяване на всичко най-добро, най-красиво, най-възвишено, което съществува в човешката душа; това значи със сдружени усилия, ръка за ръка, с песни, труд и жертви да изградим Царството Божие на земята. * Днес българският народ стои на кръстопът. Пред него се разкриват два пътя: единият — пътя по омагьосания кръг на старото, на отживялото, пътя на егоизма, разединенението и бруталността, по който достигнахме до днешните катастрофи и по който и днес искат да ни водят привържениците на насилието; и другия.
към текста >>

63. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват.
Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил. Живота има един вътрешен смисъл, и за да разберем този вътрешен смисъл, трябва да разрешим две неща които са важни. Това са — началото и края на нещата; в религиозната философия ги формулират закон за любовта към Бога, и любов към ближния.
към текста >>

64. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера.
Хората не са родени да страдат, а да живеят, да се учат и да се самоусъвършенстват. Страданието е само известна опитност и иде от неразбиране реда в природата. Требва да се освободите от мислите на хилядите поколения, които криво са мислили; също трябва да се освободите и от вашите криви мисли от през вековете. Напр. обичате да се карате — един астролог ще ви каже че сте под влиянието на Марс. Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер. Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера. Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели жизнерадостни, бодри — те са под влиянието на слънцето. Има други мрачни, песимисти, затворени в себе си — те са под Сатурна. Когато говорим за тези планети, разбираме ред космични енергии, които работят като творчески сили за строежа на формите и, проявявайки се чрез формата, създават качествата. Трябва да разбирате законите, по които действат тези енергии, за да можете да се ползвате. Ако сте под влиянието на слънчевата енергия, тя създава здраве, жизненост и пр.
към текста >>

65. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили.
н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост.
към текста >>

66. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До като човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде.
За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горивен материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце, и своите чувства спрямо своя ум. — Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него, и ще може да реализира щастието. Ние живеем в една епоха когато се изисква знание за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората. За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. До като човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всичките тези неща могат да му ги вземат, и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използува за творческия процес на живота. Сега когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това, и че са независими от окръжаващата ги природа.
към текста >>

67. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията.
Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото. Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията. Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно. Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността.
към текста >>

68. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия.
К.) Мисията на Бялото Братство (К. Сугарев) Писмо за произхода на есперанто Словото на Учителя. Пътищата и методите на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга“ Будно съзнание и здраве Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие.
към текста >>

Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи.
А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности. Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план.
към текста >>

69. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот.
Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова. И ние в нашата малка страна, верни на тая наука с две лица, сме уредили и седмица на виното и седмица ма въздържанието. Е добре. Пред младежта, която ще гради бъдещето, стоят открити два пътя. Кой от тях ще улови тя? — Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот.
към текста >>

От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право.
Кой от тях ще улови тя? — Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот. Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено.
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа.
Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия.
Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия.
Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хора, които не знаят как да се справят с тази енергия, която се набира в мозъка им, те се отдават на чувствени удоволствия, на разврат.
Например, в съвременното общество не знаят, как да се справят с половата разюзданост, с разврата. Въпросът тук се касае до известна енергия в организма, на която е дадено криво направление. Сега трябва да се намери естествен метод за трансформиране на тази енергия. Да ви изясня въпроса по-конкретно. Ако един мъж има силно влечение към жените, това показва, че у него е чрезмерно развит този център в мозъка, който поддържа влечението му към жените. Хора, които не знаят как да се справят с тази енергия, която се набира в мозъка им, те се отдават на чувствени удоволствия, на разврат. Такъв мъж трябва да си намери една другарка, у която също така да е развит този център, та и в нея се набира същата тази енергия. И понеже мъжът и жената са два полюса, то тази еднородна енергия ще бъде поляризирана; когато се срещнат такива мъже и жени, ще стане обмяна между енергията в техните мозъци и те няма да извършат никакво престъпление. В такива случаи ще стане едно повдигане и в двамата. Набраните енергии в човешкия мозък трябва едновременно да се турят на работа, за да се избягнат престъпленията и болестите. Този закон е верен и по отношение на всички други центрове в човешкия мозък.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В половите удоволствия ли?
При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли? Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора. И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека?
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов?
Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи. След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато младежът поел своя дъх, мъдрецът го запитал: „Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно? “ Младежът отговорили без колебание: „Въздух, въздух! Аз се нуждаех от въздух! „Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов? Не мислеше ли за някое от тези? “ — запитал мъдрецът. „Не, господине! Аз се нуждаех от въздух и мислех само за него“ — бил моменталния отговор. „Тогава, казал мъдрецът, за да станеш мъдър, ти трябва да се стремиш към мъдростта тъй силно, както ти сега се стремеше към въздуха.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията.
А въпроса за запазването на жизнената енергия е въпрос за запазване на пътищата по които тя минава. Във физическото тяло тя се разнася чрез кръвоносните съдове и симпатичната и главно мозъчна системи. Затова необходимо е тези системи да бъдат в изправност. Човек трябва да живее така, че да не ги разрушава. Гореописания начин на хранене е до голяма степен и път за запазването на жизнените енергии. Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията. Затова човек не трябва да живее за удоволствие, от какъвто и род да са. Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се освободят от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията.
да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си. Под условия разбираме целокупността от силите, енергиите и материята, които са свързани с известни йерархии същества и които съставят средата, в която човек се проявява. И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време. Защото за проявата на всяка сила и енергия си има точно определено време. За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот. Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се освободят от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията. Така че човек за да бъде щастлив, преди всичко трябва да се освободи от тази психическа експлоатация и да използва придобивките на своята дейност за своето благо и за благото на ближните си. Когато дейността на човека е съпроводена със загуба, той не може да бъде щастлив; а за да не губи, той трябва да има знание, да знае в какво се състои истинския живот, и да има силна и творческа воля, че каквото придобие, да го задържи. Защото ние живеем в един жив свят, оградени сме от всевъзможни същества, които също като нас се стремят към щастие, и не всички от тях са благосклонно настроени към човека. И ако ние не можем да пазим, да задържаме благата, които природата ни е дала, винаги ще живеем в нещастие. Щастието стои в това да използваме и задържим тези блага, които природата ни е дала, като не отнемаме също и благата на другите.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия.
Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако проследим историческото развитие на човечеството, ще видим че всяка култура е резултат на човешката мисъл, а всяко падение и разрушение на културите е резултат на човешките чувства, защото когато чувствата вземат надмощие в известни същества, те се отдават на ядене, пиене и удоволствия, и не му мислят за последствията; а когато в една епоха хората мислят, тогаз се създават всички духовни културни ценности.
В по-висшите животни наистина има някои морални качества, но и те както тяхната инстинктивна разумност принадлежат на съществата които ги ръководят. Мисълта е основата на всяка култура, на всеки прогрес. Без мисъл няма култура, няма прогрес. Това ни показва и факта, че в животните, които се ръководят от своите чувства, няма никаква култура. И даже окултната наука твърди, че животните се намират в застой в своето развитие. И ако проследим историческото развитие на човечеството, ще видим че всяка култура е резултат на човешката мисъл, а всяко падение и разрушение на културите е резултат на човешките чувства, защото когато чувствата вземат надмощие в известни същества, те се отдават на ядене, пиене и удоволствия, и не му мислят за последствията; а когато в една епоха хората мислят, тогаз се създават всички духовни културни ценности. И всички войни, убийства и престъпления се явяват там, където чувствата доминират и направляват живота. И всичките нещастия и падения на човечеството от пантивека до ден днешен се дължат на чувствата. Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни. Влад Пашов (следва) Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118) Всяка една работа в живота става при известно специфично съчетание на звездите. Всяка една звезда е център и израз на една сила.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говоря за пътя на алчността — пътя на жаждата за много ядене и много пиене, за много удоволствия — пътя на разкоша и охолството.
Дето любовта влезе, там се разкриват причините и последствията на нещата. (Из беседите на Учителя) Щастието Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че ще догоните щастието по своите пътища. Само нещастието се достига там. Нещастието, маскирано, което вие, по недоглеждане, вземете за щастието. Говоря за пътищата, по които сте устремени в живота. Говоря за пътя на алчността — пътя на жаждата за много ядене и много пиене, за много удоволствия — пътя на разкоша и охолството. Говоря за пътя на властта, пътя на насилието над себеподобните; пътя на гордостта, пътя на величието и славата. Говоря за всички пътища, противни на Любовта, братството и мира между хората по цялата земя, по-които вървите всеки ден и всеки час. Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че по тия пътища ще достигнете щастието. Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието. Съвсем други е пътя на щастието.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия.
Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата Любов, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина. Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината. За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот. Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота?
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й.
Из неделната беседа „ Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 год. Мейбъл Колинз (19) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 151) Глава II След този момент идва един период, за когото аз не мога да си дам тъй точна сметка, както за останалите дни на моя живот. Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й. Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния разкош, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място. Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето. Тук идваха вечер младите момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше. Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него.
към текста >>

Учудих се за момент, но после веднага си спомних, че наистина аз бях чувал де се говори, но тогава бях толкова погълнат от удоволствията, които непосредствено ми се предлагаха, че не обърнех тогава никакво внимание.
Когато ние бяхме най после вън от храма, аз дочух един дълбок шепот да се повдига и да изпълня въздуха. Този шепот бе тъй дълбок, че аз изтръпнах от изненада, никой друг освен мен не се смути. Щом моите очи почнаха да свикват със светлината на звездите, аз видех че бреговете, от двете страни на реката, бяха изпълнени с движеща се и растяща тълпа. Тя се притискаше до брега на реката и изпълваше полето толкова надалеч, доколкото погледа ми стигаше. Това бе един голям празник и аз не знаех нищо за него. Учудих се за момент, но после веднага си спомних, че наистина аз бях чувал де се говори, но тогава бях толкова погълнат от удоволствията, които непосредствено ми се предлагаха, че не обърнех тогава никакво внимание. Може би аз бих се смесил с тълпата, ако бих останал в града, но сега аз бях изморен от тази тълпа, изолиран дори, както ми се струваше, от всичко човешко. Стоях мълчалив и неподвижен, както и Агмад. Обаче душата ми беше измъчвана от едно отчаяние, което не можех да разбера и смазана от страха пред тайната, която приближаваше да се разкрие. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предаване мислите през разстояние От дълго време естествоизпитателите са забелязали особени явления у някои насекоми. като напр.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз видях, в миналото си, не само удоволствия, но и дела.
Аз паднах на колене и извиках с глас на агония: „Майко! Царице и майко! “ Измина един момент в ужасно мълчание, очаквах и сам аз не зная какво. Душата ми бе жадна и обезнадеждена. Ужасни спомени ме навестиха в тъмнината и мълчанието. Аз видях, в миналото си, не само удоволствия, но и дела. Аз видях, че бях извършил тия дела като слепец, приемайки вцепенението на душата, както хората приемат зашеметяването, причинено от виното. И аз бях изпълнил задачата, която ми бе поверена в едно състояние на оглупяване, без да мисля за това, което правя, но за наградата, за всяко удоволствие, което трябваше да ми дойде. Аз бях проводникът, аз бях оракула на тази черна душа, която сега бях видял, която сега аз познавах. Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко! Спаси ме!
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
— Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа. Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа! Тогава ще бъде истинското Възкресение I Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи. Ето как се случи всичко.
към текста >>

И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът.
Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина. Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело. Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната любов и на вечния живот. Това разбрах ясно. И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът. И аз избрах Христа; с Неговата любов ще живея. И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни. Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на любовта ще живее. Но каква полза от това възкресение за нас.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права.
Струваше ми се, че до днес аз бях живял безсъзнателно. Сега аз отново бях превеждан през моя живот, и трябваше да го гледан с ясен поглед. Стаите, през които трябваше да минавам, бяха мрачни и зловещи; някои от тях бяха пълни с ужаси. Защото сега аз виждах, че съм бил завладян от магията, която бях тълкувал за Камен Бака. Както и другите, ез бях живял за желанието и за неговото задоволяване. И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права. Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

човечеството потърси удоволствията на вкуса и на физиката, а не и радостите, които можеше да му даде духовния подвиг.
Радостта се схвана като елемент от самия живот. Да се отрече радостта, това беше все едно— да се отрече живота. И тъй като животът не може да бъде отречен от жадуващто човечество, много по-лесно беше — да се отрече аскетизма. Така и стана. В стремежа си да живее и да се радва. човечеството потърси удоволствията на вкуса и на физиката, а не и радостите, които можеше да му даде духовния подвиг. До такава степен човечеството се настърви срещу аскетизма, че даже обикновеното въздържание от спиртни пития, от вино, „което весели сърцето“, етическото вегетарианство, което има такава биологическа основа, лишаването от „свинската пържола“ се смяташе за средновековен аскетически подвиг. Без съмнение, тук има дълбоко неразбиране на тия понятия. Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено осакатяване на плътта и лишаване от радости. То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни. Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества.
Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот.
Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички. Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи!
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отдава се на своите чувствания, търси удоволствия, ядене, пиене.
Ако се посветите да служите на Духа, ще знаете, че по-добра майка от Духа, не може да намерите. Само когато се отдадем да служим на Духа, Любовта, която е първия плод на Дух, ще потече в нас, и ще внесе топлина в сърцето и светлина в ума. животът ще-се прояви своята пълнота. Наруши ли се равновесието между силите на сърцето и силите на ума, тогава идва упадъка, идва смъртта. А това равновесие се нарушава, когато човек се откаже да служи на Великото начало й търси своето лично щастие. Отдава се на своите чувствания, търси удоволствия, ядене, пиене. И в това състояние, той се стреми към по-голямо размножаване, защото не мисли за последствията. И сега има много голямо увеличение на хората по земята. Но хората трябва да се увеличават пропорционално на тяхната разумност. А днес като се увеличават хората, не се увеличава тяхната разумност, а се увеличава тяхната вътрешна борба. Всеки иска да живее.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да мислят, трябва насила да се заставят, защото те са улисани в своите чувства и удоволствия и не им остава време да мислят.
Следователно, той живее между слънцето и земята. И тогаз, каквото слънцето го учи отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на земята. За разумния човек земята е една обширна лаборатория, в която опитно проверява знанието, което получава от слънцето. Разумният човек се отличава по това, че съзнанието му е винаги будно и с мисълта си винаги е отзивчив на наредбите на природете. Но обикновените хора, за да изпълняват наредбите на природата. да мислят, трябва насила да се заставят, защото те са улисани в своите чувства и удоволствия и не им остава време да мислят. Затова природата им праща някоя болест, и те излизат от хипнотичния захлас на чувствата и почват да мислят, как да се справят с болестта. Разумният човек се отличава по своите възгледи. Разумният човек не разглежда нещата от гледището на триизмерния свят, той има съвсем други схващания за нещата, в сравнение с тия на обикновените хора. Той съди за нещата от причините към последствията. Разумният човек не обръща внимание на големите работи.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт.
Всички болести и страдания, всички борби, всички войни, които отравят и погубват живота — това е наказанието на днешните хора за техните грешки и престъпления, за тяхното отклонение от природата. Да се бори човек със своите слабости и пороци, да се стреми към природосъобразен живот — това е борба за живот. Защото колкото повече побеждава своите слабости и пороци, колкото повече се освобождава от грешките и престъпленията, толкова по-здрав и силен той става, толкова повече светлина и радост достига, толкова повече щастие има в живота. Това е пътя на живота, отреден човеку от природата. Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост. Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт. Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка.
към текста >>

По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т.
Това е пътя на живота, отреден човеку от природата. Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост. Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт. Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши.
към текста >>

Задоволяват се с ядене и пиене, удоволствия и зрелища, и то им е станало цел.
В него той може да вика и ридае ден и нощ, но гласът му ще бъде в пустиня, докато не влезе в истинският храм на Бога — в своята душа, докато не се свърже с Него във връзка непреривна. Съществената работа на човека е вътрешна — работа върху ума и сърцето, работа върху духа и душата. Хората са си създали много външни храмове, кланят се на много кумири, суета ги владее, затова не им остава време да погледнат вътре в себе си. Всичкото внимание на съвременните хора е пръснато навън, отдадено е на външния блясък. Ходят и се движат безцелно между сенките на нещата, без да се запитат за някаква цел и за по-висока задача в живота си. Задоволяват се с ядене и пиене, удоволствия и зрелища, и то им е станало цел. Яденето и пиенето за истинският човек не представляват цел, а средство да се прояви живота. Самият човек, самият живот са извън яденето и пиенето. „Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя. Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Разумният човек сам се ограничава от разни излишества и удоволствия, а неразумния — яде всичко, говори всичко, и на края носи последствията за всичко.
На какво се дължи това, на културата ли? Не! Дължи се на неестествения живот въобще, а най-вече на извратеното, неестествено хранене с месо, което е или причинител, или условие за много болести. Месото е храна на хора с извратени вкусове. Не трябва да се забравя, че най-големия враг на човека е неговият стомах, а „със зъбите човек сам си копае гроба“ казва една поговорка. „Разумният човек сам се ограничава от разни излишества и удоволствия, а неразумния — яде всичко, говори всичко, и на края носи последствията за всичко. . .“ В живота мълчаливо се очертават две категории хора: едните са защитници на месоядството, а другите — на вегетарианството. Докато месоядците гледат с насмешка на вегетарианците то вегетарианците гледат със съжаление на месоядците, виждайки ги с каква охота, с какъв вълчи апетит ядат месо, без всяко стеснение ядат онова, от което утре ще се отвращават. Има още хора, които считат за особена привилегия, когато имат месо на софрата си, нещо от което след време ще се срамуват. Какво заслепяване! . . .
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване висшите блага на живота.
Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата, умовете и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта, умовете си — за мъдростта и телата си за силата на Духа. За Христа ще знаете, че е човек на изобилната вяра, на изобилната сила, на изобилната любов. Живейте в любовта! Щастието се придобива при изпълнение волята Божия. Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение — учението на любовта. В Божията любов седи разрешението на всички въпроси. Животът на вярата е опитан вече.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достъпни ми са всички земни удоволствия.
Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви.
Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека. Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания. Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им.
към текста >>

Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им.
Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания. Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им. В по-благородната им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството. И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява.
към текста >>

Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите.
В по-благородната им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството. И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител?
към текста >>

пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал!
Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека.
към текста >>

Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта!
Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3.
към текста >>

98. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота.
Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок.
към текста >>

Те са склонни против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия.
Когато сънуват проливен дъжд и прилив на реки, това обикновено е разстройство на тяхното здраве. Понякога имат силен запек. Те трябва да избягват влажни и блатисти места и да търсят свеж въздух, светлина и слънце. Те са студени, мудни и равнодушни към всичко. Те са хладнокръвни и самообладанието е силно развито у тях. Те са склонни против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия. Те равнодушно разделят своя живот на две половини - едната те прекарват в сън, а другата - в безделие. Те са боязливи, нерешителни, без енергия и със слаба воля. Те изпитват отвращение към всичко, що изисква бързи и живи движения. За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външни влияния. Склонни са да отлагат работите винаги за „утре” даже и това, което е твърде спешно и потребно.
към текста >>

99. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията — с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали.
Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. „Най-първо, съвременните народи трябва да определят, какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията — с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна. от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което става сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила.
към текста >>

100. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета.
Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
към текста >>

Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр.
Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя).
към текста >>

Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие.
„Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2852737903595