НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
38
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онова, което знаем днес за днес, то е
трансформацията
на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя.
.Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем.
Онова, което знаем днес за днес, то е
трансформацията
на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя.
Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите.
към текста >>
Тоя копнеж към движение на формите, към
трансформация
, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни.
Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.
Тоя копнеж към движение на формите, към
трансформация
, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни.
Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
2.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
става туй, което учените наричат
трансформация
на енергиите.
Добран ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние. От друга страна, енергията, която съществува в природата, има тенденцията да минава от един вид в друг, т.е.
става туй, което учените наричат
трансформация
на енергиите.
Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически.
към текста >>
3.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и
трансформацията
на различните видове енергия.
Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото.
Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и
трансформацията
на различните видове енергия.
Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили.
към текста >>
А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за
трансформацията
на енергиите и вибрациите.
Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията.
А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за
трансформацията
на енергиите и вибрациите.
И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
4.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и
трансформация
на металите”.
Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст. Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп.
Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и
трансформация
на металите”.
В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите. А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4). ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС? (Из „последнiя новости'') Лондон.
към текста >>
5.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Именно в тая
трансформация
се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко.
е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания.
Именно в тая
трансформация
се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко.
Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо.
към текста >>
6.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази
трансформация
на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен.
Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази
трансформация
на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам.
към текста >>
7.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тая
трансформация
се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти.
Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави.
Тая
трансформация
се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти.
Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр.
към текста >>
8.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една
трансформация
или вариация на космичните закони.
Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите.
Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една
трансформация
или вариация на космичните закони.
Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека.
към текста >>
9.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тази
трансформация
се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък.
Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия? Още повече, като се има пред вид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира.
И тази
трансформация
се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък.
На материалистично настроените люде този факт може да се стори фантастичен, но това не пречи той да бъде верен. Той е елемент от живия опит на ония велики Посветени, на ония истински гении на човечеството, пред чийто вътрешен взор се е разкрил великия световен ред на мировата държава, на „Царството Божие", с всичката му дивна хармония и красота.
към текста >>
10.
ДВА СВЯТА - N.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
На едно място Учителят дава следната положителна
трансформация
на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго.
„Но избави ни от лукаваго". — Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр. Научи ни да поставяме божественото единство между всички същества на земята и на небето. Научи ни да съградим и проявим истинските отношения на душата всред нашите подобни, през всичките дни на нашия живот. Да дойдем до това съзнание и да го поддържаме и злото ще се превърне в добро.
На едно място Учителят дава следната положителна
трансформация
на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго.
Той казва: „Дай ни разум да виждаме грешките си, да ги изправяме и да не причиняваме на другите зло. Дай ни Мъдрост и знание да не се оплетем в злото. Дай ни Любовта да не изпаднем в изкушение". Ние не виждаме по велико разяснение на Христовия стих. Разумът, това е пробуденото съзнание, мислещият човек, който вижда злото в себе си — своите грешки и не ги допуща да се разпространяват, да се разширят навсякъде.
към текста >>
11.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при
трансформацията
на днешния политико-обществен ред в нов.
Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива. За нас е ясно като бял ден, че бъдещето е на колективната собственост. Процеса на историческия развой ни сочи все по-ясно и по-ясно това. Всеобщата световна стопанска криза, безработицата, дезорганизацията в производството, класовите борби, националните и империалистични войни не ще престанат докато не се хармонира и обедини световното производство и докато не се обединят всички държави в една Всемирна Федерация на народите. Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине.
Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при
трансформацията
на днешния политико-обществен ред в нов.
могат да бъдат почти напълно избегнати. И ний твърдим, че това ще бъде от полза и за двете борещи се в съвременното общество сили. Нужно е съзнание! Богатите, силните, властимащите трябва да разберат, че един исторически процес не може да бъде спрян, те требва да му се подчинят, да не му противодействат, но да направят жертвите, които се искат от тях, за реализиране на правдата в живота. Ако те имат съзнанието и силата да направят доброволно тия жертви, то от това те само ще спечелят, ще избегнат много страдания и може би, ще станат едни от ръководителите на новото преобразувано общество.
към текста >>
12.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Енергиите от храносмилателната система преминават в кръвоносната, където се приспособяват за градеж, а от там през белите дробове претърпяват втора
трансформация
и отиват в мозъка, където служат като материал, с който мозъка работи.
Втората система, това е кръвоносно-дихателната система, която включва в себе си и мускулната, представлява втория принцип на синархията. Третата система — нервно-мозъчната, представлява третия принцип на синархията. Първата система ни показва как действат силите във физическия свет, как той е устроен и тяхната роля в икономиката на природата. Втората ни показва как се проявява и гради душата, а третата ни показва как работи духът. Както знаем, между тези три системи в човешкия организъм има взаимоотношение, и когато то е хармонично и правилно, имаме здраве и и благоденствие на тялото и хармонична проява на всички сили.
Енергиите от храносмилателната система преминават в кръвоносната, където се приспособяват за градеж, а от там през белите дробове претърпяват втора
трансформация
и отиват в мозъка, където служат като материал, с който мозъка работи.
От своя страна мозъка изпраща преработени материали и енергии чрез кръвоносната система и дирижира цялата работа на другите системи. И синархията е именно онова природно управление, в което е спазен този закон за троичността. Също и обществото като жив организъм трябва да има своите три системи. Храносмилателната — това е народа, който произвежда и доставя материалите и благата за изграждането на целия организъм. Това е икономическата система.
към текста >>
13.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
може да става смяна или
трансформация
на процесите.
(Следва) Словото на Учителя Пътят към щастието За да може живота в какъвто и да е смисъл да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Сега вземат човека като едно цяло число и искат той да бъде щастлив. Но щастието — това е един непреривен процес, едно прогресивно число. И здравето, силата и пр., това са ред числа, ред непреривни и прогресивни процеси. Като говоря за числата, за мен те са живи и може да става превръщане на тези живи числа; т. е.
може да става смяна или
трансформация
на процесите.
Но трябва да се разбират законите на това превръщане. Щом едно число (процес) се превърне, то изгубва своите първи свойства и добива нови. Също така става превръщане и на състоянията в човека. За да бъде човек щастлив, трябва да разбира законите за превръщане на енергиите, които обуславят неговите състояния. Смяната на състоянията в човека е аналогична с промените на времето във външната природа, има същия смисъл и значение и се извършва по същите закони.
към текста >>
14.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първият признак за тази
трансформация
е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения.
Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето. При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си.
Първият признак за тази
трансформация
е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения.
За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание. Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство.
към текста >>
15.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на
трансформацията
като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните.
Тя е скрита така, че усилията, които са нужни за нейното разкриване, да бъдат възнаградени от радостта на знанието и надеждата. Понеже тя е универсална, тя владее над всички времена и всички сватове. Тя е, прочие, една и съща за всички епохи и за всички хора, и затова я намираме еднаква във всички области на знанието. Но пътищата, по които тя може да бъде достигната, са многобройни и често, твърде различни. Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот.
Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на
трансформацията
като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните.
Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията. Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта.
към текста >>
16.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трансформацията
, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана.
Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ. Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция. Истината навсякъде си пробила път и оставила дълбок отпечатък върху духовете и институциите.
Трансформацията
, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана.
Още повече че общото възпитание на тълпата в тая епоха било недостатъчно за да се пригоди към тъй-възвишените схващания за индивидуален живот и за колективни взаимоотношения. Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-справедливо отношения в живота на хората. Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора.
към текста >>
17.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и
трансформация
на материята и енергията.
Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес.
Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и
трансформация
на материята и енергията.
За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите. Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека.
към текста >>
18.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато човек се обърне към Христа и възприема подтиците, които Той му дава, той ще намери в себе си силите, нужни му за да извърши тази
трансформация
.
Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после? В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух. Нужна е най-високата сила, за да може да се владее най-низшето тяло; превръщането на физическото тяло ще бъде най-великата победа на човека. Това, което за сега е само латентно в човека, един ден ще бъде събудено и развито.
Когато човек се обърне към Христа и възприема подтиците, които Той му дава, той ще намери в себе си силите, нужни му за да извърши тази
трансформация
.
Кои са днес следствията на това, че тази трансформация не е станала? Егоизмът съществува, защото астралното тяло не е пречистено; лъжата и грешките съществуват, защото силите на азът не са още проникнали в етерното тяло; болестите и смъртта съществуват, защото тия сили не са проникнали във физическото тяло. В одухотворения свят не ще има вече егоизъм; не ще има лъжа и погрешки в еволюиралия дух на живота; не ще има болести нито смърт за човека, който се е превърнал в дух. Когато човек получи в себе си подтиците на Христа, той се съединява с Неговата сила, която му дава възможност за владичество, простиращо се до физическото тяло. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Кои са днес следствията на това, че тази
трансформация
не е станала?
В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух. Нужна е най-високата сила, за да може да се владее най-низшето тяло; превръщането на физическото тяло ще бъде най-великата победа на човека. Това, което за сега е само латентно в човека, един ден ще бъде събудено и развито. Когато човек се обърне към Христа и възприема подтиците, които Той му дава, той ще намери в себе си силите, нужни му за да извърши тази трансформация.
Кои са днес следствията на това, че тази
трансформация
не е станала?
Егоизмът съществува, защото астралното тяло не е пречистено; лъжата и грешките съществуват, защото силите на азът не са още проникнали в етерното тяло; болестите и смъртта съществуват, защото тия сили не са проникнали във физическото тяло. В одухотворения свят не ще има вече егоизъм; не ще има лъжа и погрешки в еволюиралия дух на живота; не ще има болести нито смърт за човека, който се е превърнал в дух. Когато човек получи в себе си подтиците на Христа, той се съединява с Неговата сила, която му дава възможност за владичество, простиращо се до физическото тяло. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. И направи Бог човека (из неделната беседа „Да направим човека по образу и подобию Нашему“ – 14.03.1937 г.) „И рече Бог: Да направим човека по образ и подобие нашему“.
към текста >>
19.
 
-
Тези явления ни показват ясно, каква
трансформация
трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове.
Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа.
Тези явления ни показват ясно, каква
трансформация
трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове.
РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е. безграничното, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земния живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А опитните доказателства на това превръщане намираме в
трансформацията
на радия в хелий и т. н.
Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени. Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са. предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония идеи, против които сами бяха въстанали. В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите.
А опитните доказателства на това превръщане намираме в
трансформацията
на радия в хелий и т. н.
Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж. Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на веществото. Всичко това ще разгледаме по-нататък и тогава ще видим, че алхимиците не са били такива безумни хора, както са ги смятали, и че, може би, те са знаели това, което ние не знаем. Достатъчно е да си спомним, какъв грамаден труд, енергия и сили са жертвали на природата, за да изучат някой неин секрет. Именно от тия трудове на алхимиците са се възползвали великите учени, които туриха основата на химията, в която влязоха много данни, почерпени от средновековните „мечтатели“.
към текста >>
Разбира се, и сега е още несигурно да се твърди, че положенията на алхимията, в своите подробности, се потвърждават от науката; достатъчно е, че единството на субстанцията и
трансформацията
на елементите са доказани.
Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж. Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на веществото. Всичко това ще разгледаме по-нататък и тогава ще видим, че алхимиците не са били такива безумни хора, както са ги смятали, и че, може би, те са знаели това, което ние не знаем. Достатъчно е да си спомним, какъв грамаден труд, енергия и сили са жертвали на природата, за да изучат някой неин секрет. Именно от тия трудове на алхимиците са се възползвали великите учени, които туриха основата на химията, в която влязоха много данни, почерпени от средновековните „мечтатели“.
Разбира се, и сега е още несигурно да се твърди, че положенията на алхимията, в своите подробности, се потвърждават от науката; достатъчно е, че единството на субстанцията и
трансформацията
на елементите са доказани.
Останалото ще дойде по-после. Ние виждаме, че някои положения на най-новите изследвания действително се намират в противоречие със съответните положения на химията от XIX век. Измежду тях на първо место трябва да се тури неделимостта на атомите, която се проповядваше от старите химици, когато най-новите открития доведоха до противоположно заключение, а именно, че атомите не са прости тела, а сложни, и следователно, те са делими. Разбира се, химическите факти ни най-малко не пострадаха от това, а пострадаха само старите теории, които трябва да се изменят и допълнят така, че да съответстват на новите факти. Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на трансформацията2), с които ще се запознаем по-нататък.
към текста >>
Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на
трансформацията2
), с които ще се запознаем по-нататък.
Разбира се, и сега е още несигурно да се твърди, че положенията на алхимията, в своите подробности, се потвърждават от науката; достатъчно е, че единството на субстанцията и трансформацията на елементите са доказани. Останалото ще дойде по-после. Ние виждаме, че някои положения на най-новите изследвания действително се намират в противоречие със съответните положения на химията от XIX век. Измежду тях на първо место трябва да се тури неделимостта на атомите, която се проповядваше от старите химици, когато най-новите открития доведоха до противоположно заключение, а именно, че атомите не са прости тела, а сложни, и следователно, те са делими. Разбира се, химическите факти ни най-малко не пострадаха от това, а пострадаха само старите теории, които трябва да се изменят и допълнят така, че да съответстват на новите факти.
Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на
трансформацията2
), с които ще се запознаем по-нататък.
В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка. Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката. Установило се, че радия изпуска три рода лъчи. Те условно се означават с гръцките букви α, β и γ.
към текста >>
Най-после, в 1903 година Рамзи и Соди направили първия свой опит, с който доказали несъмнената
трансформация
на елементите.
Радият предизвиква изменение на цвета в стъклото, елмаза, рубина и пр. Един грам радий отделя в час около 113 са1. топлина; температурата му е постоянно по-висока от температурата на окръжаващата го среда. Радият може да предава на време своята радиоактивност на някои тела: това явление е известно под името „придадена радиоактивност“. В 1900 година Дорн е открил, че радият изпуща едно особено вещество, което преставлява нещо като газ и се нарича еманация.
Най-после, в 1903 година Рамзи и Соди направили първия свой опит, с който доказали несъмнената
трансформация
на елементите.
Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3. линия на хелия.
към текста >>
Фактът на
трансформацията
може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество.
Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени. Оттук излиза, де хелия трябва да се получава от същите вещества, които отделят α -частици. И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение.
Фактът на
трансформацията
може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество.
Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото.
към текста >>
Тази
трансформация
не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела.
Оттук излиза, де хелия трябва да се получава от същите вещества, които отделят α -частици. И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение. Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество.
Тази
трансформация
не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела.
Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото. Но проф.
към текста >>
г-жа Кюри е казвала: „ние допущаме превръщането на елементите, а това е основата на цялата теория на
трансформацията
“.
Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто. Следователно, съвременната наука ни довежда вече към предположението за превръщането на оловото (един неблагороден метал) в сребро (един благороден метал). Това ли не е алхимия? Толкоз повече че проф.
г-жа Кюри е казвала: „ние допущаме превръщането на елементите, а това е основата на цялата теория на
трансформацията
“.
Въз основа на това, че α -частица е атомът на хелия, Рутерфорд дава формулата за състава на урана и радия: Ur = Pb Hes; Ra = Рв Не5. Така, хелия действително се получава от различните радиоактивни елементи — радия, тория, урана, актиния, полония. А относително образуването на лития от мед, и неона от еманацията на радия, то самият Рамзай е признал грешката си в своите опити, а това се потвърди по-после. Най сетне, г-жа Кюри е получила радий в металическо състояние, със същите свойства, каквито са се предвиждали. И тъй, ние присъстваме при извънредно тайнствени явления на радиоактивността; много от тях са още неясни и недоизказани, но, без съмнение, с течение на времето тази област ще се попълни с нови открития и ще допринесе за решаване на загадката за природата.
към текста >>
Ние разгледахме по-горе резултатите от опита, които неопровержимо доказват
трансформацията
на елементите.
Така, хелия действително се получава от различните радиоактивни елементи — радия, тория, урана, актиния, полония. А относително образуването на лития от мед, и неона от еманацията на радия, то самият Рамзай е признал грешката си в своите опити, а това се потвърди по-после. Най сетне, г-жа Кюри е получила радий в металическо състояние, със същите свойства, каквито са се предвиждали. И тъй, ние присъстваме при извънредно тайнствени явления на радиоактивността; много от тях са още неясни и недоизказани, но, без съмнение, с течение на времето тази област ще се попълни с нови открития и ще допринесе за решаване на загадката за природата. Горната таблица представлява последователното разпадане на атомите на урана. III.
Ние разгледахме по-горе резултатите от опита, които неопровержимо доказват
трансформацията
на елементите.
Сега ще разгледаме теоретическите данни. От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна последица. Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане?
към текста >>
Този очерк на научните данни за
трансформацията
може да се завърши със следните думи на Густав ле-Бон: „при съвременното състояние на науката е доказана изменяемостта на химическите елементи.
Най-после, и химията дохожда до същото заключение. Периодическата система на елементите ни показва чудната зависимост между свойствата на елементите и тяхното атомно тегло; като се изучи внимателно тая област, може да се дойде до единството на материята и възможността на превръщането, както и стана. След туй, изомерията на телата, алотропията на елементите, всичко това натъква на същото предположение, че елементите могат да бъдат полимери на някое основно вещество. във всеки случай сега се смета установено, че и химическите елементи, както живите същества, се изменят, т. е. може да се приеме, че законът на еволюцията е приложим не само към органическия, но и към неорганическия свет.
Този очерк на научните данни за
трансформацията
може да се завърши със следните думи на Густав ле-Бон: „при съвременното състояние на науката е доказана изменяемостта на химическите елементи.
Но все пак средствата, с които разполагаме, са недостатъчни, и ние можем да изменяме тия елементи само в много тесни граници. Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така: а) трансформацията на елементите е възможна; б) единството на материята е един реален факт. Ние не споменахме за историческите доказателства, не защото не ги признаваме, но защото задачата ни бе определена. във всеки случай, има твърде много исторически зарегистрирани превръщания и четците могат да прочетат за това специалните трудове по историята на алхимията. Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем: Тиферо, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо.
към текста >>
Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така: а)
трансформацията
на елементите е възможна; б) единството на материята е един реален факт.
След туй, изомерията на телата, алотропията на елементите, всичко това натъква на същото предположение, че елементите могат да бъдат полимери на някое основно вещество. във всеки случай сега се смета установено, че и химическите елементи, както живите същества, се изменят, т. е. може да се приеме, че законът на еволюцията е приложим не само към органическия, но и към неорганическия свет. Този очерк на научните данни за трансформацията може да се завърши със следните думи на Густав ле-Бон: „при съвременното състояние на науката е доказана изменяемостта на химическите елементи. Но все пак средствата, с които разполагаме, са недостатъчни, и ние можем да изменяме тия елементи само в много тесни граници.
Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така: а)
трансформацията
на елементите е възможна; б) единството на материята е един реален факт.
Ние не споменахме за историческите доказателства, не защото не ги признаваме, но защото задачата ни бе определена. във всеки случай, има твърде много исторически зарегистрирани превръщания и четците могат да прочетат за това специалните трудове по историята на алхимията. Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем: Тиферо, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо. Нема съмнение, че такива опитвания се правят от мнозина, но превръщането на елементите може да се очаква в бъдеще. __________________________________ 1) Думата Алхимия е взета от арабски език, дето ел или юл е член.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една
трансформация
, подобна на онази, през която са минали другите.
Всичките светове във вселената са съединени с връзки на солидарност. В. Кое е това, което решава, на кой свет ще се превъплъти духът? О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса.
Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една
трансформация
, подобна на онази, през която са минали другите.
Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух?
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В описанията на Великото Дело е казано, че
трансформацията
почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7).
В описанията на Великото Дело е казано, че
трансформацията
почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч
трансформацията
на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4.
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч
трансформацията
на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>
ТЕМА ОСМА За
трансформацията
на мировата вълна 1.
Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
ТЕМА ОСМА За
трансформацията
на мировата вълна 1.
Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тая същата логика и наблюдение на фактите ни заставят още да признаем, че когато се касае за
трансформацията
и организацията на материята, не е самата тя, която прави това, но животът, който скрива тя в себе си и който е започнал.
Те, освен това, недавна — гледайте, между другото, опитите на д-р Густав ле Бон —бяха заставени да признаят, че инертна материя не съществува никъде и че един кремък, едно парче лава, стерилизирано от най ужасни огньове, са надарени с между молекулярно движение абсолютно фантастично и вътрешните му вихрове имат такава енергия, която би могла да кара цели тренове за околосветско пътуване. Тогава какво друго е тая дейност и тая енергия освен една несъмнена форма на универсалния живот? Ето че още веднъж дойдохме до съгласие. Но несговорът ни започва от момента, когато те почват без всякакъв смисъл или, по-право, против всякакъв смисъл, да твърдят, че материята съществува преди тая енергия. Ние можем да допуснем, че и тя съществува от същото време, от началото на света, но простата логика и наблюденията върху фактите ни задължават да признаем, че Когато материята започне да се движи, да еволюира не отвътре, както в един кремък, но външно, както в един кристал, едно растение или животно, това е същата енергия, същата тая двигателна сила, която е в нея и която детерминира движението или еволюцията.
Тая същата логика и наблюдение на фактите ни заставят още да признаем, че когато се касае за
трансформацията
и организацията на материята, не е самата тя, която прави това, но животът, който скрива тя в себе си и който е започнал.
Следователно, в тоя случай, както в някое дело, разглеждано пред съдилищата, е извънредно важно да се знае, кой е започнал. Ако е материята, то нека кажем мимоходом, как ще започне тя нещо, как ще вземе тя една инициатива, без да престане да бъде материя, такава, каквато я дефинират материалистите, т. е. едно нищо от само себе си обезателно инертно и неподвижно? Но ако най-после допуснем невъзможното, че материята е, която е започнала, твърде възможно е, че нашият дух ще се изгуби или, по-право, ще угасне с нея и ще й върне тази елементарна между молекулярна дейност, която отбеляза началото й и ще отбележи и края й. Ако ли, напротив, духът е започнал, не по-малко е възможно, че той, знаещ да трансформира и организира материята, е много по-могъщ и от по-друго естество, отколкото тя самата.
към текста >>
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот,
трансформация
, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята.
С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета.
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот,
трансформация
, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята.
Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин.
към текста >>
НАГОРЕ