НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно
течение
, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.
Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно
течение
, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.
А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>
2.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено
течение
ще се простуди и разболее.
В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот.
Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено
течение
ще се простуди и разболее.
В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с
течение
на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния.
Такъв ритъм допада на ориенталците, на месестите хора, изобщо на флегматиците. На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм. Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции. Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни.
Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с
течение
на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния.
Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех.
към текста >>
По горното
течение
на р.
Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали.
По горното
течение
на р.
Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки.
към текста >>
4.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено
течение
; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1.
Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено
течение
; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
към текста >>
5.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Концертите продължили и с
течение
на времето жената напълно оздравяла.
Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия. Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние.
Концертите продължили и с
течение
на времето жената напълно оздравяла.
Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска.
към текста >>
6.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В
течение
на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината.
В
течение
на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>
7.
*** - Цветан
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тайна и суета – две велики състояния в
течението
на живота.
Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството.
Тайна и суета – две велики състояния в
течението
на живота.
Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга. Между тях се движи пътникът по струите на живота. Той е техен син.
към текста >>
8.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в
течение
на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни.
Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят.
Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в
течение
на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни.
" „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции.
към текста >>
9.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в
течение
на 20 години.
Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска.
Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в
течение
на 20 години.
Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява.
към текста >>
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в
течение
на своята еволюция.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в
течение
на своята еволюция.
По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим.
към текста >>
10.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ВЕСТИ Нарастването на деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с
течение
на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата.
ВЕСТИ Нарастването на деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с
течение
на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата.
Така че за 100,000 год. денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете.
към текста >>
11.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в
течението
на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия.
Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в
течението
на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен. Някой път даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене". Докато човек е на земята не може без ядене.
към текста >>
12.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тогава като резултат се явява
течението
на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода.
Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите. – Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха. Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата. Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно.
Тогава като резултат се явява
течението
на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода.
По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин.
към текста >>
13.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще отминат дните, ще се отмият браздите на безумието от спокойното и плавно
течение
на времето и в страниците па голямата житейска книга нищо не ще остане написано, защото там се пише с правда.
Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни. Ориентирани сме към променливи величини, база на нашият живот не е вечният закон, който дирижира величествения ход на битието – законът за правдата, а малки променливи закончета, които се движат бързо от епоха в епоха, от година в година, от ден даже в ден! Те падат, умират, а заедно с тях умира и всичко друго извършено за тях. Колкото едно дело има повече правда, повече истинност, толкова то е по-трайно, по-велико. Ние може да направим иначе много нещо, да проглушим света с трясъка на нашата постъпка, но пак ще си останем като Нерон, който запали Рим за да се прослави, но който зарови под пепелището и своето име на велик човек.
Ще отминат дните, ще се отмият браздите на безумието от спокойното и плавно
течение
на времето и в страниците па голямата житейска книга нищо не ще остане написано, защото там се пише с правда.
Нека проследим делата на всички бележити хора, навсякъде ще открием присъствието на великото, което ги е ръководило и което ги е вдъхновявало. Да се ориентираме с нашият живот към онова, що иска вечното. Този е пътят, по който ще спечелим безсмъртието. Хората са сътворени за да проумеят безсмъртието, но умират, защото смъртни, преходни закони са техните ръководни истини. Правдата никога не изчезва.
към текста >>
14.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи
стечението
на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци.
Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи
стечението
на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани.
към текста >>
15.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Значи, той е плод на дълго развитие в
течение
на милиони години.
Земята не е вече център на вселената! И слънчевата система не е център на вселената! Земята тогаз се яви като прашинка в целия космос. Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания. Значи, светът не е създаден преди 6000 години!
Значи, той е плод на дълго развитие в
течение
на милиони години.
Това, което си мислеха, че е сътворено за 6 дни, сега се обясняваше чрез законите, които владеят и сега. Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони. Това даде мощен тласък на материализма. Още по-голям тласък му даде еволюционната теория. Значи, организмите не са излезли такива, каквито са днес, от ръцете на Твореца!
към текста >>
16.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в
течение
на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не.
Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор! Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи. В това отношение той се различава от Ламарк и Дарвин. Въпросът за еволюционните фактори е тясно свързан с въпроса за унаследяването на придобитите признаци.
Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в
течение
на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не.
Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2.
към текста >>
17.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори
кръвотечението
.
Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си.
След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори
кръвотечението
.
По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично. Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час.
към текста >>
С
течение
обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”.
С
течение
обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски.
към текста >>
„Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате
кръвотечението
, и даже моментално от раните ви остават само белезите?
Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм.
„Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате
кръвотечението
, и даже моментално от раните ви остават само белезите?
” „Да, аз правя това. Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението. След три минути от нараняването остават само белези. Ако раната е предизвикана от нож, тогава е нужно малко повече време за заздравяване – четвърт час. Трябва да се забележи обаче, че не се закача никакъв вътрешен орган".
към текста >>
Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам
кръвотечението
.
— Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това.
Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам
кръвотечението
.
След три минути от нараняването остават само белези. Ако раната е предизвикана от нож, тогава е нужно малко повече време за заздравяване – четвърт час. Трябва да се забележи обаче, че не се закача никакъв вътрешен орган". „Вярно ли е също тъй, че вие можете да потънете в каталепсия, пълна или частична, през време на която сърцето и дробовете ви не функционират? " .,Да и това правя".
към текста >>
18.
АКВАРЕЛ - Ире
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в
течение
на един петвековен период".
Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване.
„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в
течение
на един петвековен период".
Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между слънцето и луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и слънцето.
към текста >>
Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в
течение
на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли.
Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало.
Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в
течение
на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли.
Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. [1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил, Париж.
към текста >>
19.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в
течение
на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив.
Заедно с прекрасните холандски пейзажи се редят платната на Рубенс, Верещагин, своеобразни източни мотиви и пр. Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ. Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1.
Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в
течение
на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив.
Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване.
към текста >>
20.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в
течение
на един ден и една нощ.
По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения.
Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в
течение
на един ден и една нощ.
А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан.
към текста >>
21.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното
течение
на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното
течение
на земята).
Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример.
Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното
течение
на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното
течение
на земята).
Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават.
към текста >>
22.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Понеже всяко
течение
се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност.
Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота. Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока. И тъй, този въпрос е централен в биологията.
Понеже всяко
течение
се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност.
при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление.
към текста >>
В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко
течение
би се опитало да го обясни по свой начин. Напр.
при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление.
В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко
течение
би се опитало да го обясни по свой начин. Напр.
селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда. Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят безспорно в полза на прякото приспособяване? Те трябва да бъдат от такъв характер, че да е очевидно, какво организмът не е имал случая нито сега нито в миналото да добие това целесъобразно реагиране чрез действието на подбора. ПРИМЕРИ ЗА ПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ (т.е. без действието на естествения подбор). 1).
към текста >>
селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в
течение
на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда.
Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление. В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр.
селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в
течение
на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда.
Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят безспорно в полза на прякото приспособяване? Те трябва да бъдат от такъв характер, че да е очевидно, какво организмът не е имал случая нито сега нито в миналото да добие това целесъобразно реагиране чрез действието на подбора. ПРИМЕРИ ЗА ПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ (т.е. без действието на естествения подбор). 1). ОПИТИ НА Г.
към текста >>
23.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с
течение
на времето неистини.
Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с
течение
на времето неистини.
Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание.
към текста >>
24.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Така с
течение
на времето много планини са били разрушени и снишени.
Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете.
Така с
течение
на времето много планини са били разрушени и снишени.
Дъждовете свличат натрошените части или в низините, или ги дават на растенията и тия, последните – на животните и човека. Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества. Аз нямам възможност да се спра в по-големи подробности по този въпрос. Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите. Съвсем е различна фауната и флората в страни, дето постоянно валят дъждове и снегове, отколкото в сухите, безводни страни.
към текста >>
25.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Резултатът е следният: в
течение
на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира.
Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен.
Резултатът е следният: в
течение
на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира.
След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат.
към текста >>
От тогаз, в
течение
на 25 години той правил многобройни опити за изследване ода у човека, животните, растенията, кристалите и цялата останала природа.
Заинтересувал се от тези лъчи по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от близостта на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали. Райхенбах се заинтересувал от случая и пожелал да види, дали болният няма да вижда светлинните еманации на силен магнит. Това се потвърдило. Туй го заинтересувало и накарало да се посвети на изследването на този въпрос. Това го доведе до неговата „одова теория".
От тогаз, в
течение
на 25 години той правил многобройни опити за изследване ода у човека, животните, растенията, кристалите и цялата останала природа.
Правил е опити с повече от 500 души сензитиви. Между сензитивите, с които е правил опити, е имало хора на науката, напр. ботаниците Унгер и Ендлихер, анатомистите Пергер и Натерер, видният пътешественик Кочи и пр. На някои от опитите му присъствувал и прочутия шведски химик Берцелиус. Най-важното съчинение на Райхенбах е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода" – (1854-55).
към текста >>
26.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Коя ръка ще може да задръсти
течението
на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух?
Коя ръка ще може да задръсти
течението
на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик.
Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух.
към текста >>
27.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в
течение
на много поколения?
Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е.
без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в
течение
на много поколения?
Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр.
към текста >>
Добре е под неовитализъм да разбираме онова
течение
, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова
течение
, което се приближава до „смисъла" (т.е.
Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват.
Добре е под неовитализъм да разбираме онова
течение
, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова
течение
, което се приближава до „смисъла" (т.е.
разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули.
към текста >>
28.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото
течение
на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността.
Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото
течение
на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността.
Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път.
към текста >>
В своето
течение
те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят.
Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път. Тук аз трябва сам да си бъда верен ръководител. По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго последователна. Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление.
В своето
течение
те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят.
Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее. (следва) Никога не бива да приемате жертва от когото и да е зарад вас; никой учител, който и да е той, не иска жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертвуваме всичко, за да върнем своята първоначална чистота. Учителят
към текста >>
29.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с
течение
на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена.
Не е ли край на всичко, за което тъй жадно сме се свързали, като да е било всичко това най-действително из действителността? " В един миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие.
Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с
течение
на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена.
След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек.
към текста >>
30.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за това
течение
на живота, който иде отгоре, той остарява преждевременно, а онзи, който работи при новото разбиране на труда, от любов, той се подмладява.
Но той направил това от любов, а не срещу заплащане. И когато целият живот се проникне от този дух, няма ли животът да бъде плен с по- голяма светлина и радост? Но този въпрос има и друга страна. Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо тяло и ще го укрепи. Тогаз ще дойде едно повдигане на физическите сили, едно подмладяване; болестите ще изчезнат.
Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за това
течение
на живота, който иде отгоре, той остарява преждевременно, а онзи, който работи при новото разбиране на труда, от любов, той се подмладява.
Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки.
към текста >>
31.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в
течение
на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили.
Човекът ни се струва, че е само въплътено усилие да се изрази, да се изяви този истински Човек и развитието му произхожда вън от пределите на вечния, единен Дух. Във всички произхождащи промени - злият човек става добър, животното става човек и т.н. - Духът не се изменя. Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас.
Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в
течение
на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили.
Също така е и с Духа. Вие няма какво да достигате съвършенство - вие вече сте съвършени и свободни. Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба? Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека?
към текста >>
32.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Течението
на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце.
В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата.
Течението
на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце.
Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5].
към текста >>
33.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В
течение
на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас.
В
течение
на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура. Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения.
към текста >>
34.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Сега наскоро стана тържественото му откриване при
стечение
на много гости.
И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил.
Сега наскоро стана тържественото му откриване при
стечение
на много гости.
Присъствуващите при откриването били 2500 души. Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов.
към текста >>
35.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано
течение
има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове.
-------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи". [2] Електрическите изтичания от едно острие извикват вятър, който може да угаси свещ. Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо. Човешката мисли преимуществено е електрическо-магнетично движение, свързано с колебанието.
И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано
течение
има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове.
Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя.
към текста >>
36.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Като дойдох до една река, направих си лодка от бамбукова тръст и лиани; с нея почнах да плавам надолу по
течението
на реката.
Високите треви, трънливите храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри. На втората вечер след тръгването почвах да ги чувам. Трябваше нощно време за спане да се качвам доста високо по дърветата. Вода намерих на шестия ден от тръгването си и пих дълго. Ориентирах се по звездите.
Като дойдох до една река, направих си лодка от бамбукова тръст и лиани; с нея почнах да плавам надолу по
течението
на реката.
След още една седмица срещнах. човек, каращ волове. Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад.
към текста >>
И в
течение
на тези три месеца колко живи уроци научих от този тайнствен спътник, когото не вярвах вече да срещна на тая земя.
Аз приех. Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи долини, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините. Европейски планински цветя: лютичета. люляк, повет, съсън се увеличаваха, колкото повече слизахме към плодородните бърда на високия Непал. Стигнахме до Калкута.
И в
течение
на тези три месеца колко живи уроци научих от този тайнствен спътник, когото не вярвах вече да срещна на тая земя.
* * * Когато Андреас млъкна, слънцето беше се доста издигнало и беше вече топло. Той предложи да поспим 1-2 часа след нощната разходка на едно място, избрано от него. След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат?
към текста >>
37.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в
течение
на десетки години е разглеждал съвсем другояче.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги.
Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в
течение
на десетки години е разглеждал съвсем другояче.
Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят!
към текста >>
38.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По този метод изследвах в
течение
на много години разни растителни екстракти и разтворите от солите на златото, среброто, живака, медта, желязото, калая, оловото, антимона и пр.. Освен изследването на действието на потенциите, изучавах и действието на металните соли в неразреденото им състояние: изучавах образите, получени от действието на златото, среброто, медта, желязото и тяхното изменение в
течение
на месеца, годината или в продължение на много години.
Този разтвор разредявах ритмично, т.е. получавах тъй наречените все по- разредени и по-разредени потенции. И с потенции с различна разреденост поливах житни зърна, които покарваха и растяха 14 дена под действието на златната потенция Като резултат от измерването на житния стрък получих хармонична крива линия за растежа му. Следователно, първата ми работа беше да установя действието на златото върху растежа на растенията. Същевременно се опитах да установя действието на крайно разредените вещества с помощта на капилярно-аналитичния метод чрез потопяване на филтрирна хартия в малки съдове, съдържащи такива потенции.
По този метод изследвах в
течение
на много години разни растителни екстракти и разтворите от солите на златото, среброто, живака, медта, желязото, калая, оловото, антимона и пр.. Освен изследването на действието на потенциите, изучавах и действието на металните соли в неразреденото им състояние: изучавах образите, получени от действието на златото, среброто, медта, желязото и тяхното изменение в
течение
на месеца, годината или в продължение на много години.
Служех си със златния хлорид от фирмата Е. Мерк в Дармщат. (Aurum choir. Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода.
към текста >>
39.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те чертаят планове, които реализират в
течение
на милиони години!
Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност. Каква благодарност поражда тогаз в нас това, което гледаме около нас, благодарност за всичко това, което тези същества правят заради нас! Но същото не е ли и с всяко друго явление в природата, напр. залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас!
Те чертаят планове, които реализират в
течение
на милиони години!
Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас.
към текста >>
Има
течение
на Божествен живот, който се излива в душите.
Новият начин на дейност разрешава всички въпроси - лични, индивидуални, духовни, обществени, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве. Болестта е дисхармония в организма. За някои може да се види странно на пръв поглед, че има общо между здравето и този начин на дейност. Но това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, дето се проявява.
Има
течение
на Божествен живот, който се излива в душите.
Когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него и това дава предразположение към болестта. А когато човек живее в доброто, той е в хармония с туй течение, приема го в себе си и то влива преди всичко нови жизнени струи в душевния му живот и по-нататък прониква до физичното му тяло и го укрепява. Тепърва при новото направление на труда човек идва при благоприятни условия, при които ще почне да се учи, ще расте и ще докара дарбите си до небивал разцвет. При новото направление на труда човек се поставя преди всичко в хармония с Първичната Причина. При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират.
към текста >>
Когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това
течение
в себе си, понеже е в дисхармония с него и това дава предразположение към болестта.
Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве. Болестта е дисхармония в организма. За някои може да се види странно на пръв поглед, че има общо между здравето и този начин на дейност. Но това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, дето се проявява. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите.
Когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това
течение
в себе си, понеже е в дисхармония с него и това дава предразположение към болестта.
А когато човек живее в доброто, той е в хармония с туй течение, приема го в себе си и то влива преди всичко нови жизнени струи в душевния му живот и по-нататък прониква до физичното му тяло и го укрепява. Тепърва при новото направление на труда човек идва при благоприятни условия, при които ще почне да се учи, ще расте и ще докара дарбите си до небивал разцвет. При новото направление на труда човек се поставя преди всичко в хармония с Първичната Причина. При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и всички други въпроси.
към текста >>
А когато човек живее в доброто, той е в хармония с туй
течение
, приема го в себе си и то влива преди всичко нови жизнени струи в душевния му живот и по-нататък прониква до физичното му тяло и го укрепява.
Болестта е дисхармония в организма. За някои може да се види странно на пръв поглед, че има общо между здравето и този начин на дейност. Но това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, дето се проявява. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него и това дава предразположение към болестта.
А когато човек живее в доброто, той е в хармония с туй
течение
, приема го в себе си и то влива преди всичко нови жизнени струи в душевния му живот и по-нататък прониква до физичното му тяло и го укрепява.
Тепърва при новото направление на труда човек идва при благоприятни условия, при които ще почне да се учи, ще расте и ще докара дарбите си до небивал разцвет. При новото направление на труда човек се поставя преди всичко в хармония с Първичната Причина. При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и всички други въпроси. Да вземем за пример възпитателната проблема.
към текста >>
40.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в
течение
на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим.
Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това.
Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в
течение
на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим.
Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал.
към текста >>
41.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ти не си в
течение
на техните формули на учтивост.
– За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
Ти не си в
течение
на техните формули на учтивост.
Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел.
към текста >>
42.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Както реката требва да върви по своето
течение
, без да се спира тук-там, с този-онзи, така и животът требва непрекъснато да тече За да се запази животът от външни нечистотии, в помощ трябва да му дойде умът - барабанът - който постоянно трябва да бие.
Когато вземеш живот толкова, колкото трябва, ти си в царството на радостта. Животът няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, това е животът. Животът е първият подтик на движение. Той е като река, която слиза от висок планински връх и непрекъснато тече.
Както реката требва да върви по своето
течение
, без да се спира тук-там, с този-онзи, така и животът требва непрекъснато да тече За да се запази животът от външни нечистотии, в помощ трябва да му дойде умът - барабанът - който постоянно трябва да бие.
За да може умът да действува всякога навреме, човек трябва да знае граматиката, да употребява на време и на място всека дума в своята реч. Животът е яйцето, което се пропуква, за да излезе пилето.
към текста >>
43.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в
течение
на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса.
Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в
течение
на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса.
към текста >>
Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в
течение
на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои.
Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак? Дали ви се струва тя лишена от прелести, еднообразна, нищожна, отклоняваща от пътя?
Само ограничените могат да разсъждават тъй за това, което в
течение
на развитието - с растежа на съзнанието, на радостта - и тям предстои.
Всички ще го постигнат някога . Изборът, който предлагам, е тоя: искате ли доброволно да поддържате комическия закон и да ускорите развитието - или искате сляпо, незнаещи и недоброволно да се борите по-нататък и да прекарате тъй дълго бедствието на вашето полуразвито състояние? Аз, духът на неродените, се домогвах да спечеля кандидати за идещата раса. Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества.
към текста >>
44.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И той продължи в
течение
на цели 10 часа да ме учи.
И това беше той, Теофан, Светещият, тъй очакваният водач, чието едничко присъствие пръскаше моята тъмнина, изгонваше съмненията ми и отстраняваше умората ми. Той ми обясни, че трябва да вземе в 4 часа сутринта бързия влак за Бриндизи и че не може да отложи пътуването си, защото такъв трен има само веднъж на седмица, но че от друга страна има много да ми каже и ако съм свободен, желае да го придружа до Модан. В неговото отделно купе ще бъдем напълно като у дома си. Аз бях очарован. Спокойно стигнахме на Лионската гара.
И той продължи в
течение
на цели 10 часа да ме учи.
Той говореше без бързане, с къси прости фрази, без да цели ефект. Изглеждаше, че беше зрител на всичко, което ми казваше. Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ.
към текста >>
45.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в
течение
на 40 деня на строго тренираме.
– Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът).
За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в
течение
на 40 деня на строго тренираме.
Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения.
към текста >>
Подир това в
течение
на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят.
Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън.
Подир това в
течение
на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят.
Аз бях поставен в тяхното присъствие на седмия ден. Снеха ги в стаята, дето стоеше телемобила на 20 метра под земята и ги поставиха на места, предварително определени, върху рисови кожи. Представете си абсолютното мълчание на това подземие, странния му изглед! Аз си представлявам, докторе, че и сега съм там. Тогаз беше първия път, когато видех такова нещо.
към текста >>
46.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Някои петна могат да се наблюдават само в
течение
на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца.
В 1611 година ги намериха Давид Фабрициус и Хр. Шрайнер. Разни теории е имало за слънчевите петна. Първата идея на Шрайнер беше, че петната са малки планети близо до слънцето. Но Галилей оспори това, като каза, че те ги намират върху самото слънце. Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си.
Някои петна могат да се наблюдават само в
течение
на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца.
Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития.
към текста >>
47.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той се изолира от това божествено
течение
, което иде към нас, не може да го приеме в себе си.
Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр. израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат.
Той се изолира от това божествено
течение
, което иде към нас, не може да го приеме в себе си.
И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество. Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане.
към текста >>
48.
ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
"Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .
течение
на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина.
Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: неосветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи в себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи".
"Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .
течение
на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина.
Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел). Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия.
към текста >>
49.
Учителят от Назарет
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той вижда, че е вече вън от общото
течение
, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили.
Навлезли в общия кръговрат, на тях не им остава повече време да мислят за онова „особеното", което на младини им е било най-големия импулс за работа. те и сега работят, творят, правят открития, извършват подвизи и жертви, но във всичко това, те смътно съзнават тласъкът на една сила по-голяма и по-могъща от тях. Житейският кръговъртеж ги носи и те му плащат своята дан. И незабелязано някак си, човек изведнъж се намира изправен пред последния час. Той се спира.
Той вижда, че е вече вън от общото
течение
, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили.
Той е работил и много при това! Вече сили не са останали! Но чудното е там, че дълбоко някъде отвътре чувството за „особената работа" изпъква и един глас му говори, че той не е нищо извършил. Безпокойството, което той цял живот е заглушавал, изпъква в пълната си яснота. Да, той сега разбира, че не е работил!
към текста >>
50.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно
течение
на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството.
Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение.
Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно
течение
на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството.
Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
към текста >>
51.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в
течение
на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов.
Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в
течение
на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7.
към текста >>
52.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в
течение
на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения.
Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство.
Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в
течение
на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения.
Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка.
към текста >>
Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с
течение
на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного.
Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители.
Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с
течение
на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного.
Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия.
към текста >>
53.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Предадена в известна епоха в известна форма, с
течение
на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи.
не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата.
Предадена в известна епоха в известна форма, с
течение
на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи.
Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери в форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота.
към текста >>
54.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно
течение
.
От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно
течение
.
И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
към текста >>
55.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това
течение
на божествен живот и го приема в себе си.
Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя? Разбира се, че това не е възможно. Когато човек живее личния живот за себе си, тогаз той се изолира от изобилния живот, който е около него.
А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това
течение
на божествен живот и го приема в себе си.
Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него.
към текста >>
56.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу
течението
– от делтата към извора.
И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога.
За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу
течението
– от делтата към извора.
Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята.
към текста >>
57.
СТЪПКИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Обаче, знае се, че за да може естественият подбор да действа, нужни са много поколения и дълго време, в
течение
на което постепенно ще се подбират известни индивиди.
При кой начин на реагиране хидрата ще употреби най-малко материали, енергия и време в случая: когато на обратния край (дето е била основата) се образува венец от пипала. И хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води със себе си изминаването на поляритета, превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма. Следователно тук е нямало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме в формите и функциите на органите чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес.
Обаче, знае се, че за да може естественият подбор да действа, нужни са много поколения и дълго време, в
течение
на което постепенно ще се подбират известни индивиди.
Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин. Обяснението чрез подбора е механическо. Но щом имаме целесъобразност и тя не се подава на обяснение чрез подборът, очевидно е, че тук имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособление, т. е.
към текста >>
58.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното
течение
на слънчевата енергия в пространството.
Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение.
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното
течение
на слънчевата енергия в пространството.
Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
към текста >>
Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава
течението
, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво.
Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие.
Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава
течението
, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята.
към текста >>
59.
ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено
течение
внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби.
Човек е като орган в организма на Цялото. И връзките му с Първичната Причина са необходими, за да могат да протекат енергиите на Цялото към него. Нашият живот не трябва да противоречи на закона на единството. Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма?
Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено
течение
внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби.
Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо.
към текста >>
Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено
течение
на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени.
Нашият живот не трябва да противоречи на закона на единството. Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма? Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него.
Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено
течение
на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени.
Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне.
към текста >>
Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено
течение
да влиза в теб.
Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма? Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени.
Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено
течение
да влиза в теб.
Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм?
към текста >>
Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото
течение
на живот в себе си.
Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм?
Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото
течение
на живот в себе си.
И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата!
към текста >>
И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото
течение
в себе си.
Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си.
И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото
течение
в себе си.
Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото!
към текста >>
60.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в
течение
на милиони години от разумните сили, които са над нас.
Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе. Служенето на Цялото, – ето тайната на подмладяването, тайната на развитието на всички творчески сили в нас. Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно. Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност.
Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в
течение
на милиони години от разумните сили, които са над нас.
Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота.
към текста >>
Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено
течение
на живот се влива в тебе и те повдига.
При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си.
Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено
течение
на живот се влива в тебе и те повдига.
И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен. Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това течение. Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе. Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото.
към текста >>
Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това
течение
.
Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига. И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен.
Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това
течение
.
Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе. Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото. Всички анормални състояния идват тогаз. Страданията са признак, че между Цялото и тебе няма отношение.
към текста >>
61.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от
течението
на безкрайния живот.
Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете.
Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от
течението
на безкрайния живот.
Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата.
към текста >>
62.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ако мислиш за тъмни, ти отрязваш съединителните връзки със светлите и създаваш за момент връзка с
течението
, което привлича тъмните неща".
Какво трябва да правим. Обнадеждавай се! Мисли за неща, които носят надежда, вместо за безнадеждни. Мисли успех, вместо неуспех! И както е сигурно, че Всемирът се управлява от постоянни и неизменни закони, така и ще намериш писания закон: „Ако мислиш за светли неща, ти ги привличаш.
Ако мислиш за тъмни, ти отрязваш съединителните връзки със светлите и създаваш за момент връзка с
течението
, което привлича тъмните неща".
Ще наречеш, може би всичко това, много просто! Поникването на семето от много хора бива наречено като нещо много просто, макар и никой да не знае истинската причина на това поникване. Знае се само толкова, че семето бива заровено в земята, където то като намери слънчева топлина и малко влага – пониква. От повдигането и падането капака на кипящия върху огъня чайник James Watt доби първата представа за могъщата сила на парата т.е. той получи първото доказателство за силата на парата или по-добре казано – на топлината.
към текста >>
63.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От Женева с влака аз слизам по
течението
на р.
и много села са обърнати в развалини. Само каменната църква и замъкът оцелели. Почти всички други къщи изцяло или отчасти – са били съборени. Сърцераздирателни сцени – каквито описва Е. Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие.
От Женева с влака аз слизам по
течението
на р.
Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр.
към текста >>
64.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
има идеята, че въздушното
течение
може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
"Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр.
има идеята, че въздушното
течение
може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба.
към текста >>
65.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Слаб магичен ток от първом, тя набра в
течение
на 2000 години грамадна енергия и се превръща днес в могъща социална сила, която движи колективи.
" „Ония, които имаха „антени" и „приематели" тогава, чуха и изпълниха. Малкото. Но неговите думи са живи и от две хиляди години насам обикалят около земята и се възприемат от мнозина. Ето, той изрече преди 2000 години магичната формула: „Не противи се злому! " Две хиляди години тя работи над човешките души и сега не става ли вече дело? Не само у отделни единици ориентира тя волята по посока на ония силови линии, които тя създаде.
Слаб магичен ток от първом, тя набра в
течение
на 2000 години грамадна енергия и се превръща днес в могъща социална сила, която движи колективи.
Ето: Махатма Ганди и неговото движение. То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота.
към текста >>
Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго
течение
на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота.
Слаб магичен ток от първом, тя набра в течение на 2000 години грамадна енергия и се превръща днес в могъща социална сила, която движи колективи. Ето: Махатма Ганди и неговото движение. То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото.
Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго
течение
на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота.
Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово.
към текста >>
66.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо
течение
през хилядите форми към своята непозната за нас цел.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота.
Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо
течение
през хилядите форми към своята непозната за нас цел.
Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
към текста >>
Остатъците я правят с
течението
на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства.
Остатъците я правят с
течението
на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
към текста >>
Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното
течение
.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа.
Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното
течение
.
Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода.
към текста >>
67.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Влиянието на Питагор и Платон се продължава в
течение
на много векове.
Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма.
Влиянието на Питагор и Платон се продължава в
течение
на много векове.
По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа. Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в. след Хр.), Порфирий (също), Ямблих (3 4 в. след Хр.). Най-знаменитата книга на Ямолих е „Египетските мистерии".
към текста >>
68.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Д-р Ели Рафаилова УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ Следващите редове са резултат от това, което съм чел, слушал и наблюдавал по тия въпроси в
течение
на повече от дванадесет години.
Д-р Ели Рафаилова УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ Следващите редове са резултат от това, което съм чел, слушал и наблюдавал по тия въпроси в
течение
на повече от дванадесет години.
Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина. А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека.
към текста >>
Те са установени в
течение
на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни.
Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората.
Те са установени в
течение
на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни.
Докато изучаването на типовете по животинската редица върви по пътя на аналогията в проявите и израза, астрологичните типове се установяват само със сравнителен материал във вид на числа, събрани през вековете. Тясно свързан с астрологичния метод за установяване на човешките типове е кабалистичния или геометричния метод, според който типовете се установяват в зависимост от фигурите и формите, които са най-силно изразени. Явно е, че този последен метод, независимо от установените чрез вековни наблюдения основни типове, е по-подвижен, когато се касае до форми видоизменени чрез външни фактори - естествени (предимно затлъстявания) и изкуствени (изкълчвания и др. п.). При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това.
към текста >>
69.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тези случаи все повече ще се увеличават с
течението
на времето.
Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет. Науката и сега е дошла вече до тази граница. И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр.
Тези случаи все повече ще се увеличават с
течението
на времето.
Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира. И за да се ориентира правилно човек при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в човека, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за човека и природата. Най-сетне, една важна причина за идването на това движение тъкмо сега, е една друга особеност на днешния момент. Днешният момент може да се характеризира като един преходен период между една стара и една нова култура. И Всемирното Бяло Братство подготвя идването на тая нова култура.
към текста >>
70.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Венсен и се потвърди с наблюдения, направени в
течение
на много години в астрофизичната обсерватория в Мьодон (Франция).
По този начин идваме все повече и повече до приемане на ясновидството. Научна астрология. Влиянието на лунните фази върху биологичните процеси. Констатирано е, че степента на възприемчивост на радиоелектричните вълни е в зависимост между другото и от лунните фази. Това се установи с изследванията на М. П.
Венсен и се потвърди с наблюдения, направени в
течение
на много години в астрофизичната обсерватория в Мьодон (Франция).
Наблюдения, правени върху организми (животни и растения) по време на разни лунни фази, доказват влиянието на последните. Знае се от изследванията на Лаковски, че микробните култури се стерилизират чрез пряк контакт на течности с някои метали. Тая стерилизация между другото е в зависимост от лунните фази и звездните радиовълни. От бактериите най-чувствителни за влиянието на лунните фази са стрептококите и стафилококите. Стерилизацията на дестилираната вода е по-успешна при празнене на луната.
към текста >>
71.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Обезвереният в собствените си сили човек е отпуснал ръце и кормилото му не се бори с
течението
на голямата житейска река.
Северов Есента на една цивилизация Сивите дни на нашето време се нижат мъчително и вяло.
Обезвереният в собствените си сили човек е отпуснал ръце и кормилото му не се бори с
течението
на голямата житейска река.
Човекът чака спасение отвън, чака да стане чудото, което ще „оправи света”. И тъкмо защото човеците чакат това чудо отвън, то не идва и никога няма да дойде. Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята.
към текста >>
72.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо
течение
, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота.
„пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина.
В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо
течение
, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота.
То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот в всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Ала аз няма да се спирам на това. Знам, че на верующите от двата фронта, – „леви" и „десни-низходящи" няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса.
към текста >>
73.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тъжното, скръбното
течение
се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения.
Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата.
Тъжното, скръбното
течение
се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения.
Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен.
към текста >>
Сърцето представя гъстото
течение
в природата, или венозната кръв в човека.
Фабриките трябва да имат високи комини, да изхвърлят навън газовете, които се образуват в тях, да не става някакво подпушване. Хората трябва да имат филтри, с които да пресяват мислите и чувствата си, да ги сортират, да не става някакво вътрешно подпушване в тях. Щом умът дойде в човека, всяко нещо в него отива на своето място. Ако умът не функционира заедно със сърцето на човека, той нищо не може да постигне. Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето.
Сърцето представя гъстото
течение
в природата, или венозната кръв в човека.
Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно. Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота.
към текста >>
Умът представя рядкото
течение
, или артериалната кръв.
Хората трябва да имат филтри, с които да пресяват мислите и чувствата си, да ги сортират, да не става някакво вътрешно подпушване в тях. Щом умът дойде в човека, всяко нещо в него отива на своето място. Ако умът не функционира заедно със сърцето на човека, той нищо не може да постигне. Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето. Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека.
Умът представя рядкото
течение
, или артериалната кръв.
Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно. Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват.
към текста >>
74.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в
течение
на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е.
На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части.
Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в
течение
на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е.
тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително.
към текста >>
От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в
течение
на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в
течение
на още само една година, както беше в по-горния случай.
около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане.
От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в
течение
на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в
течение
на още само една година, както беше в по-горния случай.
Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни.
към текста >>
Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в
течение
на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден?
Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения".
Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в
течение
на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден?
Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%.
към текста >>
Ако запример, един български влак, в
течение
на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили.
Ако запример, един български влак, в
течение
на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица.
към текста >>
Статистиките запример относно злополуките, що стават в
течение
на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване.
– и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва.
Статистиките запример относно злополуките, що стават в
течение
на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване.
Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек. Значи, имаме две независими една от друга, привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед, линии на живот и съдба. До мига на срещата – никакви пресичания.
към текста >>
75.
СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В
течение
на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев.
Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява.
В
течение
на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев.
В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове.
към текста >>
76.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това е онова
течение
в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
Това е онова
течение
в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма.
към текста >>
В свръзка с
течението
на разните енергии в планината стоят много други въпроси.
Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят. Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова.
В свръзка с
течението
на разните енергии в планината стоят много други въпроси.
Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад. север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по течението на реката или срещу него. Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека. Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова.
към текста >>
север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по
течението
на реката или срещу него.
Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят. Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад.
север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по
течението
на реката или срещу него.
Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека. Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова. А второто няма да има това действие. Всеки може да направи опит.
към текста >>
Движението срещу
течението
на ръката или по
течението
има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека.
Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад. север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по течението на реката или срещу него.
Движението срещу
течението
на ръката или по
течението
има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека.
Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова. А второто няма да има това действие. Всеки може да направи опит. Окултизмът изучава причините на всичко това чрез изследване на онези по-дълбоки енергии, които са свързани с течащата вода.
към текста >>
77.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Големият учен Алфред Вегенер, който преди две години загина в ледовете на Гренландия създаде гениалната теория за хоризонталното движение на континентите и за произхода на континентите в
течение
на геологическите времена от една единна маса-суша, която чрез разцепване е дала днешните континенти.
Не е обаче изключена възможността южно-атлантическият континент или Атлантида да е просъществувала дори и до края на дилувиалното време (ледниковата епоха от нашата ера) като един остров. Науката не спря тук. Много факти трябваше да бъдат правилно обяснени, а имаше и има още много празнини. Двадесетият век донесе много преврати в научното мислене. Настана и тук един нов преврат.
Големият учен Алфред Вегенер, който преди две години загина в ледовете на Гренландия създаде гениалната теория за хоризонталното движение на континентите и за произхода на континентите в
течение
на геологическите времена от една единна маса-суша, която чрез разцепване е дала днешните континенти.
Наистина данните и доказателствата на Вегенер са неоспорими, но и това схващане днес вече не е абсолютно. Все пак днес всички признават, че ако от теорията на Вегенер нищо не остане, то едно ще пребъде за винаги – то е схващането, истината, за хоризонталното движение на континентите. Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка. Ако се съпоставят бреговите линии на източна Америка, особено на южна Америка с тази на западна Африка и Европа, ще видим, че те се покриват едни други просто идеално. Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан.
към текста >>
78.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
По най-различни начини са назовавани в
течение
на вековете тези два основни закони на живота.
Ели. Симпатия и Корелация. Това са два неизменни закони, които движат живота и света.
По най-различни начини са назовавани в
течение
на вековете тези два основни закони на живота.
Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие. Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията.
към текста >>
Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо
течение
.
С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл. В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност.
Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо
течение
.
Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси. В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи. Така законът на симпатията е най-големия творчески процес. За да се прояви този закон между две същества, необходимо е да съществуват между тях максимум еднородни черти. Инак неможем да си обясним, че едни се скоро влюбват и разлюбват.
към текста >>
79.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в
течение
на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент.
Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия.
Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в
течение
на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент.
Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>
80.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Първото сдание се е строяло в
течение
на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности.
- на Васильовден. Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално.
Първото сдание се е строяло в
течение
на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности.
Първоначално Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария. В Гьотеанум, освен научната и творческа дейност, която развиват институтите, секциите и пр., там има постоянни неколкогодишни и по-кратки курсове, засягащи разните отрасли на окултното знание. В зданията около Гьотеанум отделно от тия в с. Дорнах и в Базел, живеят над 600 души постоянни слушатели и курсисти. А има какво да се учи тук!
към текста >>
81.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното
течение
на една голяма река.
И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи. Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание.
Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното
течение
на една голяма река.
Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото съзнание, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят. Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло.
към текста >>
82.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в
течение
на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло.
Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в
течение
на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир.
свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах.
към текста >>
83.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това
течение
за пълно обновяване на.
Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто.
По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това
течение
за пълно обновяване на.
живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека".
към текста >>
84.
Наука за ръката - М. И. Д
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо
течение
, този човек е в общение с Бога.
По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, умствено, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци върху нея. В тази линия има цяла геометрия.
Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо
течение
, този човек е в общение с Бога.
Той е щастлив и добър. У него линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. У тези хора всичко е добре поставено. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение.
към текста >>
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо
течение
.
Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър. У него линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. У тези хора всичко е добре поставено.
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо
течение
.
Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека.
към текста >>
85.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те са имали възможност в
течение
на много векове да проследят всички външни изменения на човешкото тяло, включително ръцете, знаците, които постоянно се чертаят, изтриват, изменят.
Обаче няколко кратки бележки не ще бъдат безполезни за ония, които изучават тази наука. Много хиляди години преди нашето леточисление са съществували раси и цивилизации. Много от тях са изчезнали вече от лицето на земята. Някои от тях продължават да съществуват неизвестни, неподозирани за съвременния човек. Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата.
Те са имали възможност в
течение
на много векове да проследят всички външни изменения на човешкото тяло, включително ръцете, знаците, които постоянно се чертаят, изтриват, изменят.
Също те са имали възможност да откриват ония вътрешни причини, които предизвикват появяването и изчезването на тези знаци. Така те са достигнали да създадат цяла, дълбока и сложна наука, която не е достигнала до нас в пълнота, освен като малки трошици и зрънца. С тези зрънца са били запознати първите изследователи на тази наука в Европа и то получени от циганите-скитници. За това странствуващо племе окултистите казват, че са изгонените жители на онзи славен град в Хималаите, наречен Агарта. Един от най-големите хироманти в Европа - Дебарол - е придобил своите познания от циганка.
към текста >>
86.
На планината - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Пий само от извора, а не от
течението
.
ИЗ „ЖИВОТО СЛОВО" БИСЕРИ Абсолютно никаква лъжа! Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят пороците - всички негативни качества. Бъди постоянен в импулса, а не в нещата.
Пий само от извора, а не от
течението
.
Бъди строг към себе си, а снизходителен към другите. Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет камъни. Всичките мъчения и страдания се дължат на незнанието ни да четем писаното около и върху нас. Жертвувай само това и тогава, когато резултатът ще е положителен, иначе би било разточителство. Оставяй винаги едно свободно кътче в своята душа за новите истини.
към текста >>
87.
Човешките суеверия – Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново
течение
в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното.
Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е.
на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново
течение
в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното.
По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека.
към текста >>
Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново
течение
- материализъм.
Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното. По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя".
Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново
течение
- материализъм.
Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът.
към текста >>
Така се създава в света идеалистично
течение
и хората започват да възприемат Божествените идеи.
По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека.
Така се създава в света идеалистично
течение
и хората започват да възприемат Божествените идеи.
Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи.
към текста >>
88.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Нали тези места не са били дъно на море от милиони години насам, когато останалите части на България много пъти са били дъно на море в
течение
на земната история.
Ние сме в друг свят. Тъй са чисти тези обиталища! Тук много рядко стъпва човешки крак. Тишината, която изпълва тези места, почва да ти говори! Те са били свидетели на много сбития!
Нали тези места не са били дъно на море от милиони години насам, когато останалите части на България много пъти са били дъно на море в
течение
на земната история.
И затова колко много могат да ни разкажат тези скали, тези върхове! Всички тези сцени, истории, които са ставали тук в миналото, всичко това е записано от тях. Поглеждам наоколо. Каква стройна архитектура! Какви музикално извити линии, контури на всеки хълм, на всяка низина, на всеки склон.
към текста >>
В духането на вятъра, в
течението
на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния.
Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото.
В духането на вятъра, в
течението
на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния.
Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея.
към текста >>
Тогаз и в духането на вятъра, и в
течението
на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат.
Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота.
Тогаз и в духането на вятъра, и в
течението
на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат.
Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си.
към текста >>
89.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
дълбочината на подземното водно
течение
не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира.
Тези лъчи се излъчват според автора от подземните води. В един град била произведена анкета върху болестта рак. И човек багетист е отбелязал подземните течения и се видяло, че точките над тях били местата, на които се намирали леглата на заболелите от рак. Авторът казва, че и болестите на растенията и животните се дължат на тези космични лъчи. Широчината и.
дълбочината на подземното водно
течение
не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира.
Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака". Международен спиритически конгрес в Барцелона (Испания) в септември 1934 г. Правят се големи приготовления за този конгрес. Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите.
към текста >>
90.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Туй
течение
има къде да протече и да извърши своята работа.
Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време.
Туй
течение
има къде да протече и да извърши своята работа.
Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
към текста >>
91.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в
течение
на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите.
Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете. Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр. Това беше вече едно разширение на познанията върху жизнените процеси. После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята.
Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в
течение
на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите.
После пак въз основа на дългогодишни статистични таблици се доказа връзката между слънчевите петна от една страна и земетресенията, плодородието, войните и пр. от друга страна. Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в небесните тела. Напр. чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата.
към текста >>
92.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Виталистичното и Неовиталистичното
течение
в науката не схващат така въпроса за живота.
Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост. Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица.
Виталистичното и Неовиталистичното
течение
в науката не схващат така въпроса за живота.
Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ. Неовитализма), че животът е нещо повече от самия механизъм, от материята. Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право.
към текста >>
93.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя смекчава животинските навици у човека и му възвръща полека-лека в
течение
на времето човешкия му образ.
Никога не се храни, когато си разтревожен и неспокоен! И когато се храниш, забрави всичко странично, мисли само за храната, за тази велика благодат и жертва. И спри да се храниш, когато най-много ти се услажда храната - остани малко гладен. Това действува стимулационно за функцията на организма, Без съмнение, важно е, какво ще ядеш, но по-важно е, как ще го ядеш, с какво разположение на духа, с какви мисли и чувства. При днешните условия, ако човек иска да се отърве от редица неочаквани болести и предразположения към заболявания, той трябва да се храни изключително с плодна и растителна храна - вегетарианска.
Тя смекчава животинските навици у човека и му възвръща полека-лека в
течение
на времето човешкия му образ.
В пъдя на развитието вегетарианството е само едно стъпало. Ала за мнозина не лесно се прекрачва това малко стъпало. И все пак, не е лек този режим на хранене. Когато плодната растителна храна стане наново естествена храна за човека, тогава за него тази крачка не ще представлява нищо особено. Ала тя ще бъде достатъчна, за да го отдели от хората, които вървят по обновените пътеки на живота.
към текста >>
94.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с
течение
на времето.
- Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити. На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал. Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост.
След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с
течение
на времето.
От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури. Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу.
към текста >>
95.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Техните методи са опитани в
течение
на хиляди и милиони години.
Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
Техните методи са опитани в
течение
на хиляди и милиони години.
Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата. На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници.
към текста >>
96.
ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в
течение
на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение.
Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба". Чувствителността на това животно е, според мнението на японските учени толкова голяма, че в един кръг от 2,000 км. от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus. Неподвижната иначе риба реагира тогава и на най-слабото раздвижване в нейната среда чрез внезапни и необикновени за нея движения.
В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в
течение
на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение.
За Индия, средна и южна Америка, обаче, където земетресенията са по-редки, но често с по-разрушително действие, отколкото в Япония, тази риба би била особено ценна, защото би улеснила навременното вземане на предохранителни мерки против разрушения и пожари, като по този начин се спасят хиляди хора от преждевременна смърт. От немски Д-р А. А
към текста >>
97.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И всичките му знания, придобити в
течение
на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък".
А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил.
И всичките му знания, придобити в
течение
на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък".
На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека.
към текста >>
Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в
течение
на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура".
Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в
течение
на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота.
към текста >>
98.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Човек, дори в
течение
на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист".
Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек.
Човек, дори в
течение
на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист".
И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството.
към текста >>
99.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през
течение
на последните години в областта на парапсихизма, т.е.
Сър Оливер Лодж, проф. Шарл Рише, проф. Евгений Ости и пр. Председател на конгреса бил проф. Торстен Верейде.
В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през
течение
на последните години в областта на парапсихизма, т.е.
в областта на психичните науки, които до скоро се наричаха свръхестествени и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не и враждебно. Френският делегат инженер Живилие демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло - аурата. Това е един крайно чувствителен огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпущаните от човешката ръка лъчи. Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея като с електричество и могат след това да се изпразват на части.
към текста >>
100.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през
течение
на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори.
Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр.
дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през
течение
на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори.
На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят?
към текста >>
НАГОРЕ