Търсене в текстове за 'Теософи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 112 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти.
С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма.
към текста >>

Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма.
С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой.
към текста >>

В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни.
към текста >>

Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
към текста >>

2. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва.
Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им.
към текста >>

3. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр.
Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно. Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото. Така те получават нов подтик към чист и смислен живот. Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр. Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>

4. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света.
Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина. Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога. Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство.
към текста >>

В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума.
Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога. Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност.
към текста >>

5. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията.
– 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева. Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева. Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията. – Стоян Ватралски — Кои и какви са Белите братя. – Белобратков — Новото духовно учение. – 10 лева. Самарянин — Ехото на Любовта. – 10 лева.
към текста >>

6. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17.
към текста >>

7. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области.
Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум.
към текста >>

9. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хубаво и обективно изложение на учението на Учителя, връзката му с другите учения (спиритизъм, теософия и пр.) Особеният му характер като жива възпитателна система от методи и правила за приложение законите и принципите на живата природа - всичко това много умело и сполучливо в сбита форма е изнесено.
Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год. II. кн. 1. Хубаво и обективно изложение на учението на Учителя, връзката му с другите учения (спиритизъм, теософия и пр.) Особеният му характер като жива възпитателна система от методи и правила за приложение законите и принципите на живата природа - всичко това много умело и сполучливо в сбита форма е изнесено. Пожелаваме най-голямо разпространение на тази книжка, особено между интелигенцията, която не е още ориентирана по въпроса за учението на Учителя. Статията е отпечатана в отделна брошура. Струва 8 лв. и се доставя от автора: ул. „Регентска" 48 - София. 6.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изглежда, че движението на теософите и това на Бялото Братство попадат в една вълна.
Един път на годината всички последователи от цяла България се събират на събор. На първия ден на пролетта, когато братството има събор, всички се хранят заедно на открито на дълги трапези. В никой случай на масата на Бялото Братство не се слага месна храна. Последователите на това учение са вегетарианци. Поисках добре да изпитам, какво учи Петър Дънов. Изглежда, че движението на теософите и това на Бялото Братство попадат в една вълна. Както движението на бахаистите в Персия, Ганди в Индия, Оомото в Япония и християнското общество в чехско и ред още сдружения, тъй също и Бялото Братство работи за идване на един нов живот на братство. Във вътрешния си живот Дънов е истинският човек. Той чувства, вижда, упътва и осветлява хората. Съвсем скромен, той много естествено води хората в правия живот. Той не е човек за комплицирания строй и сухата логика.
към текста >>

11. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви.
Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год. 75, окт. 1932 год. Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него.
към текста >>

За теософите реформатори на живота : Оскар Кумф (Чехословакия) Бахаистите за Bсемирното Бяло Братство „La nova tago”, орган на бахаисткото движение, пише по повод на есперантския превод на „Високия идеал” : „Това е лекция от Дънов с портрета на автора и предговор от д-р К. Н.
Архитектът на вселената призовава на работа в гигантското всемирно предприятие на побратимяването на човечеството. Каквото Христос започна, трябва да бъде продължено. Неговата Сила да ни води. Всека стъпка нагоре ни води по-близо до Него, а също и до Вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите реформатори на живота : Оскар Кумф (Чехословакия) Бахаистите за Bсемирното Бяло Братство „La nova tago”, орган на бахаисткото движение, пише по повод на есперантския превод на „Високия идеал” : „Това е лекция от Дънов с портрета на автора и предговор от д-р К. Н. Паскалев и М. Вълчева. Предговорите третират въобще приближаващата се нова култура и специално окултното движение в България на Бялото Братство. Лекцията „Високият идеал” обяснява с топли сърдечни думи идеята, че природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че и в България е дошло ново чувство и че българските есперантисти работят за нашата обща цел – обединяване на човечеството.” Писмо от Хамбург Получи се от Вилхелм Хайдорн – Хамбург следното писмо: Скъпи приятелю, Макар че вече сме отдавна в връзка с Бялото Братство, аз досега съм нямал отношения с Вас самите. Сега като получих Трите основи на живота и Картини из живота на Бялото Братство, аз от сърце се нуждая да Ви кажа, че бих желал да живея с Вас, а не да бъда само далечен Ваш приятел.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон.
Нещо от мненията за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други.
към текста >>

Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други.
Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон.
към текста >>

То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос.
Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно.
към текста >>

13. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма.
Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма". Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий.
към текста >>

14. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

(По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30).
За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек. Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30). Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно предчувствие до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр. — и то в настоящето (пространствено), в миналото и бъдещето. Най-прекият път към практическото разрешение на тоя въпрос си остава, разбира се, наблюдението и особено личният опит. Някой, напр., сънува някакво събитие в повече етапи, които не е лесно да се предвидят и които впоследствие се сбъдват не символично, а буквално и то в същия ред. Много по-често се среща друга една опитност.
към текста >>

15. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма.
Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс. Като предтечи и авангард на този клон се явяват през 19 век спиритическото движение и теософското общество. Те бяха пратени от Бялото Братство да подготвят човечеството да приеме импулса, който Учителя носеше. Същата мисия и задача имаше и антропософското движение на Рудолф Щайнер, който направи преоценка и равносметка на западно-европейската култура и каза, че западно-европейската култура залязва и на Изток възниква нова култура, културата на славянството. Той gage нов подтик и на науката, на изкуството и освети религията от гледището на окултизма. Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма. Тук заслужава да отбележим най-знаменитите между тях. Това са: Уилям Крукс, знаменит физик и химик, Оливер Лодж, също знаменит физик, Шарл Рише, най-големият физиолог на Западна Европа, Камий фламарион и др. Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота.
към текста >>

16. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия.
- в самите вас. То не е една химера, едно име, то е реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство - работа се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата.
към текста >>

17. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения Дух.
на истината и любовта. Често наблюдавам, как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Обаче, дето има деление, раздвояване, там Божествения Дух не действа. Казвате:Ние сме широки, не сме тесногръди като другите. - Дай Боже да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения Дух. всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш, ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: “Каквото посееш, това ще пожънеш.” Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на великия Учител, ще се изтребят едни-други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред.
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в.
Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството. Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено. Неговата сила да ни води. Bcякa стъпка нагоре ни води по-близо до Него и до вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в. Братство е получено писмо от брат Рашо Тодоров, живущ в Аржентина, Южна Америка, където отдавна работи за разпространение на Новото Учение. Там има основан клон от Бялото Братство, състоящ се от българи и местни жители. Ето извадка от писмото му; „... Не мога да изкажа онази радост, която почувствах след прочитането на това малко вестниче. То носи светлина за всички — светлина, в която цари радостта и братствеността. Аз ще направя всичко за неговото разпространение.
към текста >>

19. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура.
По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения.
Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап.
към текста >>

Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл.
Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания.
към текста >>

Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани.
То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
към текста >>

Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе.
Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина. От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Esрего Teozofia, орган на теософите-есперантисти.
Редактира Д-р Георги Ефремов, гр. Кюстендил. Добро народно здраве, месечно списание за природосъобразен живот, ратува за природолечение, вегетарианство и въздържание. Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза, 34, Варна. Esрего Teozofia, орган на теософите-есперантисти. Излиза в Прага. В последния си брой обръща вниманието на своите читатели към Бялото Братство в България и препоръчва литературата му. Абонамента за България е 50 лв. Абонирането става чрез Г. Атанасов, ул.
към текста >>

22. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пожелаваме на братята теософи по-оживена и плодотворна дейност.
Идеята е добра и трябва да се подеме за да се образува една хубава традиция. Нека има поне един ден в годината, в който да се пропагандира нашироко яденето на плодовете и да се благодари Богу, че ни е дал такива неоценими блага като гроздето и другите плодове. Конгреса на Теософското Общество в България се състоя в София в началото на този месец. Избран е за председател на Обществото г. Николай Трифонов. Пожелаваме на братята теософи по-оживена и плодотворна дейност. Обществото за психически издирвания е имало своя годишен конгрес на 12, 13 и 14 септ. Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята. В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години.
И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса. Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания.
Основани са серии от 30 училища, които се посещават от две групи ученици: едната група от учениците посещават училището преди обяд, другите — след обяд. Много труд е положено да се научат неграмотните; смята се че 25000 души се научили да четат и пишат през изтеклата година. Народни библиотеки в Гърция. В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село. По този начин 48 села редовно получават нови серии книги, което позволява на селяните да уреждат публични четения. „Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания. Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети. Кореспондентите ще намерят добра подкрепа и помощ в своите проучвания. Пишете незабавно на „Aurora“, Redaktejo de „Sisterona Esperntisto", vila Zamenhoff, Sisteron, France. Досега са получени много окуражителни писма. Съобщават, че допълнително ще публикуват своята програма, а също и по интересните писма на кореспондентите.
към текста >>

25. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Членовете на лигата са от различни категории, но най-много окултисти, теософи, пацифисти и есперантисти.
Дошли свободно тъй до тука, закон, възвишена наука разкрили се за тях. Auroro Идеите на Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич. Той прави опити чрез циклостилни отпечатъци да разпространява новите идеи на Всемирното Братство на широко в Полша. Въпреки пречките, които му се правят, той продължава да работи на духовната нива. С негова инициатива и със съдействието на още няколко съмишленица във Варшава е основано дружеството: „Лига на Братско Сътрудничество“. Членовете на лигата са от различни категории, но най-много окултисти, теософи, пацифисти и есперантисти. Целта на лигата е: — братско сътрудничество между всички хора на доброто желание в целия свят. Всеки човек представлява тухла от известен обществен организъм и от качеството на тухлата зависи обществената постройка — не обратното. В този смисъл, не тази или онази социална система трябва да бъде на пръв план, като наша цял, но изправния и предимно добър човек. Такъв човек използва, приспособява всяка социална система към висок и възвишен идеал. Полемиките между разните системи, които се водят понякога доста грубо и брутално, са безсмислени.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат.
Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател. защото има хора, които имат опитност, които стоят по горе от тия на говорителите. А в книгата „Живот, смърт и прераждане“ напечатана по стенографски бележки от сказката на г. проф. Дюлгеров. на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат. 6:7; Матея 16:13; Марка 8:27 и Лука 9:18. Пита се човек. — Защо се не спомня нищо за 11 и 17 гл. от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ани Безант, и въобще теософите говорят, че човек има седем тела.
Които не разбират тези отношения, които съществуват между душата и сърцето и между умът и духът, и отношенията, които съществуват между душата и духа и между ума и сърцето, и най-после отношението на тези четири елемента към човека, те стават еднообразни в умуванията си за света и живота и го представят такъв, какъвто не е. Като ни говорят за онзи свят, за пример, те дават такова описание, което не отговаря на реалността. Онзи свят е нещо, което не може да се опише и изрази с човешки език. До сега не съм намерил човек, който да е описал вярно онзи свят. Ани Безант например е писала за онзи свят, но това ни най-малко не е онзи свят, а това е процеса на формиране на човешките тела. Ани Безант, и въобще теософите говорят, че човек има седем тела. Но според нас човек има не сако 7 тела. но той има 12 тела. Днес обаче, човек функционира само в четирите най-долни тела. Тези четири тела представят, четири условия, в които човек може правилно да се развива. Тези четири тела функционират едновременно в човека и пак остава място за още тела да се проявят.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр.
Нови книги ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА наблюдения, изследване и лична опитност от проф. Ш. РИШЕ В тази книга по необорим начин е доказано съществуването на шесто чувство в човека. В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др. В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ледбитер, както са предадени от Николай Райнов в статията му: „Науката против теософията“, (печатана в сп.
А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А. Безант и Ч. Ледбитер, както са предадени от Николай Райнов в статията му: „Науката против теософията“, (печатана в сп. „Орфей“) „Човек е духовен ум, взел плът с цел да добие опит в световете под духовното поле, за да може да влезе в тях, като господар и да ги управлява, та с течение на вековете да заеме своето место между ръководните творчески чиноначалия на вселената“. (Д-р А. Безант „le secret de ia Vie.“) „Истинският човек представя от себе си еманация на Словото, искра от божествения Огън. Духът, заключен в човека, е по същина едно с Бога — и тоя дух се облича в своята Душа, като в обвивка; — в обвивка, която го съдържа, индивидуализира го... Историята за първичното образуване на човешката душа и внедряването на божествения дух в нея представя дълбок интерес . . .
към текста >>

Такива ръководители в областта на духовните опити теософите наричат „Учители“.
качества, що му липсват . . .“ Ето и един цитат от А. Безант, из статията й „Религиозният ключ“ (печатана в сп. „Орфей“:) „Но все пак има риск за всеки, който иска да се развива по-бързо от нормалното, и за това е необходимо да има ръководител, ако се иска ускорение на растежа . . . Такива ръководители в областта на духовните опити теософите наричат „Учители“. Тъй ги наричат, защото те учат, и те строго изискват да се спазват известни условия със същото това право с което професорът по химия изиска от своите студенти. Учителите познават всички опасни пътища и като предупреждават учениците си, предпазват ги от опасности.“ Ще дадем още един цитат из сказката на Кришнамурти „Царство на щастието“: „Нямате ли чист ум и чисто сърце, нямате ли ум, що може да разбира и сърце що може да съчувства и да обича, всеки авторитет, всяко книжно или от човеци чуто знание — всичко ще увехне и ще изсъхне, като есенен лист. Прочие, който иска да се възкачи на висотата на разбирането и на Истината в цялата й пълнота, величие и простота, трябва да пази ума и сърцето си чисти, силни и съвършени. За да постигнете това, трябва да бодърствате над себе си, да се изучавате, себекритикувате, и постоянно да се променяте към добро. Трябва да бъдете силни мъже, мъже опитани в мъдрост, преди да можете да разберете Истината в цялата й пълнота и величие.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доказателствата на теософията.
Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер. Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант. Ислямът, от Ана Безант. Духовната сила на Христовата църква, от Чарлз Ледбитер. Доказателствата на теософията. Какво нещо е Теософското общество. Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант. Историята на Атлантида, от Скат Елиот (Уилям Скот-Елиот). Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура . . .
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството. По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Теософията бе предшествана от спиритизма.
ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването съзнанието на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух.
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Консулов в „Природа и наука“) или пък за психопатичността на гения и психопатичността на окултисти и теософи — (Д-р Чолаков, в ,Душевно здраве“).
— само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват. Те с прави, за себе си, когато се ограничават в известна, строго определена сфера. Това никой не може да им оспори или забрани. Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този свят (Проф. Консулов в „Природа и наука“) или пък за психопатичността на гения и психопатичността на окултисти и теософи — (Д-р Чолаков, в ,Душевно здраве“). Лъжлива е мярката ви, господа. Макар да сте учени, вие сте се заловили да измервате несъизмерима неща. Затова идвате до такива абсурди — да определяте „границите“ на науката или да твърдите, че всеки гений е психопат. Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви. С. К.
към текста >>

Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност.
Затова идвате до такива абсурди — да определяте „границите“ на науката или да твърдите, че всеки гений е психопат. Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви. С. К. ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА И НЕГОВОТО ЛЕКУВАНЕ Предразсъдъкът е болезнено състояние в човека, от чиито бодил той трудно може да се освободи. Може да претендира, че е човек с широки познания, и че не може да се заблуди, но въпреки това, веднъж завладян от предразсъдъка към нещо, той му става роб през целия живот. Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение.
Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек. Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс. Те мислеха, че с това, което са научили от древната мъдрост, ще преобразят света. Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи свят, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този свят към нашия живот. Те допринесоха много, понеже подтикнаха будните умове на запада да търсят и проучват, да се доберат до тайните на природата. Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение. Това показва, че на това движение липсваше нещо съществено, от което имаше нужда съвременния свят. Древната Мъдрост която беше полезна и е полезна за Изтока, се указа негодна за Запада в своите практически изводи. А западния човек е човек на практиката. Той иска да опита нещата на физическия свят. Затова не беше пригодена източната мъдрост, която му поднесе теософското движение.
към текста >>

Теософията не можа да даде разрешение на тези проблеми, не можа да даде цяр за болките, които имаше западната култура.
Древната Мъдрост която беше полезна и е полезна за Изтока, се указа негодна за Запада в своите практически изводи. А западния човек е човек на практиката. Той иска да опита нещата на физическия свят. Затова не беше пригодена източната мъдрост, която му поднесе теософското движение. В душата на западния човек бяха се насъбрали ред противоречия от индивидуален, семеен, обществен и социален характер, които чакаха своето разрешение. Теософията не можа да даде разрешение на тези проблеми, не можа да даде цяр за болките, които имаше западната култура. Като отрече християнството, като каза че то не е нищо друго освен древната мъдрост, предадена даже не тъй умело, то не можа да даде нещо по-ценно. То не можа да вникне в онази нова мъдрост, която християнството съдържаше в себе си, не можаха да разберат смисъла и тайната на Христовия импулс, от който идваха жизнените сокове за западната култура. По този начин те се спънаха в своя път и не можаха да оправдаят надеждите на жадуващото за светлина и знание за живота човечество. Но човечеството не беше изоставено. Имаше очи, които следяха всека негова стъпка и го подкрепяха там където трябваше.
към текста >>

По същото време, пак като реакция на теософското движение, работи Владимир Соловьов, който според теософите бил причина, да не може теософското движение да проникне в Русия, защото той с авторитета си попречил на Блаватска да работи в Русия.
По този начин те се спънаха в своя път и не можаха да оправдаят надеждите на жадуващото за светлина и знание за живота човечество. Но човечеството не беше изоставено. Имаше очи, които следяха всека негова стъпка и го подкрепяха там където трябваше. Из зад завесата на историческата сцена все така невидимо и незабелязано излязоха тези, които бяха душата на европейската култура и в края на 19 век и началото на 20 век, един вид като реакция на древната мъдрост на теософското движение, се разнесе новата мъдрост скрита в Християнството. Из необятна Русия прозвуча мощния глас на Толстой, който сам е бил един от тези, на когото душата се е разкъсвала от неразрешими проблеми и намирайки се в големи противоречия и обезсмисляне на живота дохожда по вътрешен път до скритата в Християнството мъдрост, и вижда в християнството — не църковното, но в учението на Христа — великото учение на живота, учението, което може да обнови живота във всяко отношение и да даде разрешение на всички проблеми, които разкриват човешките души. По същото време, пак като реакция на теософското движение, работи Владимир Соловьов, който според теософите бил причина, да не може теософското движение да проникне в Русия, защото той с авторитета си попречил на Блаватска да работи в Русия. Все по това време на запад в Германия, възниква Антропософското движение на Рудолф Щайнер, което в светлината на западната окултна школа разкрива дълбоката мъдрост скрита в Християнството. И нещо повече — разкрива мисията и задачата на Християнството и неговата бъдеща роля в развитието на човечеството. Все от същия източник получи импулса си и Макс Хайндел, който основа своето движение с център Калифорния. Всички те ни разкриват дълбоката мъдрост скрита в Християнството и посочват стойността на тази мъдрост за живота. Редом с тези разпространители на новата християнска мъдрост, постепенно се развива в България учението на учителя Петър Дънов, което изнася в най-пълна форма и обем новата Християнска Мъдрост и посочва всички онези практически методи и пътища, по който човек може да придобие тази мъдрост, да придобие този нов живот, който се струи от Космоса към земята. В.
към текста >>

35. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот.
Шишков Свърхчовеците, като факти и идеали. Учителят. Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер Животът след смъртта, от Херман Рудолф Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер Духовен живот за мирския човек. от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот. Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел. Леви Жената по вечния път, В. Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр.
към текста >>

36. -

относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир.
Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“ Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „именити психопати“) списание; ние не можем, също така, да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на Д-р К. Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати. Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч.
към текста >>

Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде.
както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби.
към текста >>

Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби окултисти и теософи.
Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби. Че има нещо „ненормално“ в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум, е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува. Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби окултисти и теософи. Не че е изключена възможността в отделни единици от тия среди да съществуват някакви болестни предразположения, и възможности. Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди Д-р К. Чолаков. Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна.
към текста >>

И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране.
Д-р К. Ч., за това не биха стигнали страниците на нашия вестник. Нужно е да се каже много, дори извънредно много, за да се обясни, да се осветли и докаже на един човек това, което той никого не е допускал и което е свикнал, по инерция на ума, да отрича. Ние не ще си правим този труд. Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен“ материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той, лека полека, ще разкрие белите конци, с която са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на Д-р К. Ч. И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране. Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява до твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичиостта? Не е ли тук, по скоро, крива мярката на този, който мери гемиите на човечеството с тази шаблонна, несъответстваща на предмета мярка?... Как можеш да измериш несъизмеримото?
към текста >>

Дънова, за различните окултисти и теософи, там вие можете да отправяте колкото обичате вашите стрели, защото и те са хора като всички и подлежат на всякакви грешки, страдания и болести, не по-малко и не повече, отколкото и вий сам. С.
С вашата логика и с вашите мерки за нормално и психопатично, вий можете да отречете из основа не само г. Дънова, но също така и Христа и всички учители ма човечеството от най-дълбоката древност до днес, защото никак не е трудно да се констатира, че, както у г. Дънова, така и у всички тях, наистина липсва вашата външна, повърхностна, механическа логика, в замяна на която съществува една по-дълбока, основна, съществена и принципна логика, свързана със самия корен на битието, до която вашия поглед не може да проникне. Но ако вие не можете да измерите морските глъбини и небесните висини, ако не е по силите ви да проникнете и обгърнете това, което един велик дух представлява от себе си, това съвсем не значи, че имате правото да го третирате като нещо, което с вашите ограничени и шаблонни мерки можете да постигнете и изследвате. Колкото пък за последователите на г. Дънова, за различните окултисти и теософи, там вие можете да отправяте колкото обичате вашите стрели, защото и те са хора като всички и подлежат на всякакви грешки, страдания и болести, не по-малко и не повече, отколкото и вий сам. С. Калименов ТОЙ Посвещение на учителя Сънувах сън. Земята в огън цяла гореше; нямаше где вече ногата ми да стъпи - развилняла се беше огнената буря и гръм ехтеше близо и далече. * Усетих плам лице ми да притуря. Цареше вредом ужас и разтление по трупове се спъвах и залитах и никой жив не мерна се пред мене; * Внезапно някой хвана ми ръката и ме поведе в някаква пътека — Видях Лицето близко и познато. Всред плама на развихрените мълни Познах добре у Него аз Човека.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени.
Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.
към текста >>

Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната.
Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика.
към текста >>

* * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното).
По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата. В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е. с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога. Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм. Има указание, че Кабалата, която била изгубена от евреите във време на вавилонския плен, се е запазила в халдейската академия и била предадена на Ездра от началника на магите, великият пророк Данаил. Това е доказано, главно, за частта, която служи за основа на Практическата Магия.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия.
обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати.
към текста >>

Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела.
Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия.
към текста >>

Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел.
За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива".
към текста >>

По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>

В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията.
От 1911 година насам Д-р Рудолф Щайнер съчини няколко окултни драми, в които картинно ни представя еволюцията на човешката душа и същността на посвещението (инициирането). Такива са драмите му: „Портите на посвещението“, „Изпит на душата“ и „Събуждане на душата“. Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът.
към текста >>

В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът.
Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма.
към текста >>

Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>

КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека.
(Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността. Астрология К. А. Либра. КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко. К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването. Един поглед върху тези закони ще ни уясни причината и същността на планетните влияния. За изучването на астрологията не е необходимо непременно да се вярва в прераждането. Астрологията не се нуждае от база.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“.
КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван. Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона. Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е лозето. Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно.
към текста >>

Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ.
Прѣзъ 2750 година, отъ Ч. У. Ледбитеръ Критика на социализма, отъ Софрони Никовъ Въ защита на религията, отъ Софр. Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията. Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ. Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>

Окултна химия Доказателствата за Теософията.
Ледбитеръ Критика на социализма, отъ Софрони Никовъ Въ защита на религията, отъ Софр. Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията. Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ. Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>

Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията. Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ. Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели.
При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S.
към текста >>

Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род?
Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото? Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира. „Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот? Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“. И тя описва обществото така, както окото на ясновидеца го вижда: „злоба, злословие, липса на състрадание, критики, безспирна борба и цял хор от взаимни укори“. Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха.
към текста >>

Поместваме тази статия, само за да се знае мнението на теософите върху аскетизма.
„Пазете се вие, които сте прави, да не паднете“, е казал Исус от Назарет. Той каза и друго, което четецът трябва да пази в паметта си, като страж пред прага на съвестта: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят“. Преведе от френски; М. К, ________________________________________________________________________________________________ 1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на покойния полкови. Олкът. Поместваме тази статия, само за да се знае мнението на теософите върху аскетизма. Въпросът заслужава по-дълбоко изследване. 2) Напреднал ученик в окултизма. Пр. 3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките пороци. Пр. 4) Муни — мъдрец. Пр. 5) Г-жа Блаватска.
към текста >>

Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У.
На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“.
към текста >>

На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката.
Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год.
Добре, но пита се сега, кой е най-важният възпитателен фактор, с който ще се развие любовта у детето? Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете. Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен.
към текста >>

Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма.
Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила. Приложението на хомеопатията от докторите на другата школа водело често към погрешки в туй отношение; тъй напр., даването no-големи дози, отколкото болката изисквала, докарвало в резултат несполучлив ефект.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В модерната теософия твърде често се говори за двете най-висши сфери, недостъпни за земното разбиране.
Именно затова и Бьоме, като говори за Бога, казва, че в него не трябва да заключаваме продукта на основанията, а самите основания. По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината на битието и можем да я мислим сравнително по ясно, открояваща се в мъглите на незнанието. Защото мисленето е една от низшите прояви на вечното битие, което само чрез пряко единение и съзерцание, в време на екстаз, може да бъде познато в своята пълнота. Взрението на Бьоме по тоя въпрос извънредно много се приближава до взрението на браминистите. И те говорят, че Брама е само едно основание на всичко съществуващо и отричат в него проявената личност. В модерната теософия твърде често се говори за двете най-висши сфери, недостъпни за земното разбиране. Горната от тях аз мисля, че Бьоме би нарекъл „непроявен Брама“, основанието само по себе си — истинския Бог, а долната е може-би Върховната Мисъл, която управлява вселената, проявата вън от основанията. Но да спрем тук. Никой човешки дух още не е проникнал в великите тайни на тия две области. И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане. Защото тоя, който може да схване истинското основание, е Всеединият; а тоя, който желае да го достигне, безусловно трябва да се слее с Него.
към текста >>

Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия.
Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши.
Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти. В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък.
Силата на окултиста се състои в неговата воля. Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля. В всеки случай, големият, единствен двигател в окултизма е волята и молитвата, която е израз на волята. Г-жа В. се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък. ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА Препоръчано от министерството на народ. просвещение с окр. № 30006 от 13 дек. 1919 год. за училищни библиотеки при всичките пълни и непълни сръдни училища и за училищни инспекции в България.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много днешни теософи се обръщат наистина към Изток, вместо да се привържат, като другите окултисти, към източната традиция на еврейско-христианската Кабала.
Индивидуалното съзнание съставлява част от този нерушим и вечен динамо-психизъм. То също еволюира, през тия многобройни съществувания, към едно състояние на усъвършенстване, което позволява да се надяваме за необходимото, математическо и постоянно, реализиране на Абсолютния Разум, на Върховната Правда, и на Върховното Благо. Метерлинк отива не по-малко далеч от Д-р Желе в мистическото тълкуване на явленията на подсъзнанието. Еволюцията на неговия дух е много ясна в този смисъл. Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество. Много днешни теософи се обръщат наистина към Изток, вместо да се привържат, като другите окултисти, към източната традиция на еврейско-христианската Кабала. Спиритите съставляват друга една секта, малко ненавиждана от първите две. Между това, към техните догми се е присъединил по един бляскав и не очакван начин английският новелист Конан Дойл, който, по примера на Алан Кардек, вижда в „съобщенията“, на „обезплътените “ именно едно Ново откровение. Методите и гледищата на Д-р Желе, на Метерлинка, на Конан Дойла са различни, но целта, в основата й, е една и съща. Касае се, да се изместят разклатените метафизики и да се отговори на религиозната нужда, която не е задушена от материалистичната ученост. Но положителните религии се държат добре, въпреки всичко.
към текста >>

Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения.
Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии.
към текста >>

От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П.
г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г. Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П.
към текста >>

Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии.
Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г. Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П. Синет, от понататъшна дейност заедно с Ани Безант и Ледбитър, за създаването на „Ордена на звездата на Изток“.
към текста >>

Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение.
Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г. Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П. Синет, от понататъшна дейност заедно с Ани Безант и Ледбитър, за създаването на „Ордена на звездата на Изток“. за председателя на българското Теософско Общество, г. Софр. Ников, за „въплъщението на Христа“ Кришнамурти и пр.
към текста >>

Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства.
Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г. Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П. Синет, от понататъшна дейност заедно с Ани Безант и Ледбитър, за създаването на „Ордена на звездата на Изток“. за председателя на българското Теософско Общество, г. Софр. Ников, за „въплъщението на Христа“ Кришнамурти и пр. и пр.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър.
Американският лекар Стенсон Хукер намерил, че промените в чувствения живот се изразяват чрез флуидални промени, а именно чрез промени на боите в зависимост от съответното състояние на духа. Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен. Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е.
към текста >>

Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение.
към текста >>

Бостунич: ,.Истината и лъжата на теософията".
Ако сега, по случай 25 годишния му юбилей, естественият факултет на Франк- фуртския университет му е дал титлата „почетен докторъ“, то той нека я приеме като знак, че сегашната генерация отъ· от изследователи обещава да вложи всичките си сили за продължаване на започнатото от него дело. (Из.„Kosmos“ - Heft, 2-1921). Проф. Д-р Dessauer. ___________________________ 1) В мин. кн. обещахме на това място, че ще публикуваме през тази годишнина на списанието статията от руския писател Гр. В. Бостунич: ,.Истината и лъжата на теософията". Сега съобщаваме на четците ни, че понеже данните в тая статия са подложени на нова провЬрка, печатането й се отлага. Ред.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек.
към текста >>

Поради това, че Keely посегна на някои тайни сили, отбелязани под общото име Akasa, тия открития са от интерес за теософите.
Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение. Поради това, че Keely посегна на някои тайни сили, отбелязани под общото име Akasa, тия открития са от интерес за теософите. Това, което прави неговата личност симпатична, то е чудния кураж и несъкрушимата воля, които никаква пречка не може да прегъне. Той също бе подкрепен както в работата, така и в изпитанията си от светлата вяра, че неговите открития ще бъдат неоценимо благо за човечеството. Вниманието на науката ще . бъде привлечено върху неговите открития само тогава, когато той ще успее да произведе дивиденти, защото учените, също както и другите, изискват „знак“ преди да приемат като истина неща, които прехвърлят тяхното разбиране и цената на едно научно откритие сега се определя от неговото котиране на пазаря. (Превод от френски).
към текста >>

Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“.
Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения. Авторът е вложил в нея лична тенденция и политически побуждения, с които ние не можем да се солидаризираме. -Тия елементи характеризират и отделните му трудове, които ние отбелязахме. Неговите емигрантски връзки и отношения са наложили силен печат на схващанията му. А това ни освобождава от колегиалното задължение да публикуваме in extenzo статията му.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си.
Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си. Човек на около 50—55 год. възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата. Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила. Преди сказката се изпълни дует на цигулки с акомпанимент на пиано — светска мелодия.
към текста >>

Темата на сказката му бе: Теософията като наука.
Човек на около 50—55 год. възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата. Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила. Преди сказката се изпълни дует на цигулки с акомпанимент на пиано — светска мелодия. Темата на сказката му бе: Теософията като наука. Преди да влезе в темата си, ораторът съобщи, че Теософското Общество било разпространено до сега в 37 държави и ще се разпространи навсякъде. „Теософията е наука, както всичките науки. Истините, които ще ви кажа сега, са една малка част от ония, които трябва да знаете. Останалото може да прочетете в литературата по предмета“. След туй той изказа положението, че светът не се състои само в това, което узнаваме с нашите пет чувства.
към текста >>

„Теософията е наука, както всичките науки.
Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила. Преди сказката се изпълни дует на цигулки с акомпанимент на пиано — светска мелодия. Темата на сказката му бе: Теософията като наука. Преди да влезе в темата си, ораторът съобщи, че Теософското Общество било разпространено до сега в 37 държави и ще се разпространи навсякъде. „Теософията е наука, както всичките науки. Истините, които ще ви кажа сега, са една малка част от ония, които трябва да знаете. Останалото може да прочетете в литературата по предмета“. След туй той изказа положението, че светът не се състои само в това, което узнаваме с нашите пет чувства. А онова, което не виждаме, не можем да отричаме a priori, като несъществуващо, както рибата, която плува във водата и вижда само подводната част на кораба, не може да отрича онова, което знаем, а именно, другата част на кораба, в която има хора, машини, стоки и пр. Всичко е проникнато от една „сила“, от едно „лице“, от един „величествен ум“, които управлява света.
към текста >>

В всеки случай, тия индуски деятели работят усърдно в полето на теософията, макар и с елементарни знания.
Нашето убеждение е, че г. Джина Раджа-Даса още не е встъпил в пътя на ученичеството. Той е женен и госпожата му, която го придружава, държа на 4 август т. г., пак в 6 часа сл. пладне, сказка върху женското движение в Индия. В всеки случай, тия индуски деятели работят усърдно в полето на теософията, макар и с елементарни знания.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год.
В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен. Роден е на 13 май 1877 година в Дрезден. Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг. Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза. Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
към текста >>

Всичката й космогония, теософия и морал произтичат от тоя основен факт и чийто следствия, които наглед се касаят само за една препирня на думи, са в действителност огромни.
Но от неколко години насам, изследванията на нашите метапсихици, от които още не са направени всички изводи, дадоха най-после, ако не решителни доказателства, каквито може-би няма никога да се намерят, най-малко поне начални аргументи, които позволяват да се борим успешно с материалистите не в облаците на религията и метафизиката, но върху собствения им терен, дето царува богинята, някога твърде много почитана, на експерименталния метод. Откриват се по такъв начин въпреки вековете, твърдения и констатации на предисторическите ни предшественици, които те са ни завещали, като едно тайно богатство, твърде дълго време скрито в забрава. Бихме избегнали с удоволствие тези напразни препирни между спиритуалистите и материалистите, ако последните не ни заставяха да ги подкачим поддържайки ,сляпо, че материята е всичко, съдържание на всичко, че всичко се започва и свършва в нея и че няма нищо друго. Ще бъде много по-разумно да се признае веднъж за винаги, че материята и духът са в действителност две различни състояния на една и съща субстанция или, по-скоро, на една и съща всемирна енергия. Това е, което е поддържала по-ясно от всички други първоначалната религия на Индия, която прибавя, че духът е първичното състояние на тая субстанция или енергия и че материята не е освен резултат от едно проявление, на едни сгъстявания или слизания на духа. Всичката й космогония, теософия и морал произтичат от тоя основен факт и чийто следствия, които наглед се касаят само за една препирня на думи, са в действителност огромни. Касае се, преди всичко, да се знае, дали духът е последвал материята или обратното е вярно: дали материята е условие на духа или, напротив, духът е условие на материята. В сегашното състояние на науката и без да се държи сметка за учението на великите религии, възможно ли е да се отговори на тоя въпрос? Нашите материалисти твърдят. че животът е необходимо условие, за да се роди и формира мисълта в мозъка. Те имат право; но що е животът в техните очи, ако не проявление на една материя, която вече не е материя, такава поне, каквато те я разбират, и.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Уран в означава предразположени към окултизъм приятели, теософи, астролози, спиритисти и др.
в 11: дава много познати—приятни обноски. С тях и помощ от тях. Често приятелството е много повръхностно. При твърде неблагоприятни аспекти това положение докарва трудности и загуби от приятели. Аспектираната планета показва видът на приятеля, напр. Уран в означава предразположени към окултизъм приятели, теософи, астролози, спиритисти и др. Марс показва военни, хирурзи, зъболекари, железари и оръжейници и пр. в 12: и зле аспектирана е едно твърде неблагоприятно положение. Докарва много скрити неприятели и ако се намират и др. данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота. То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“!
Атеизмът е най-голямото зло в една страна, той подкопава всички морални и конституционни устои на държавата. Той е основата и оправданието на болшевизма, за който аспирират и конспирират „учените“ материалисти. Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи.
Грозев и публикувана в брой 7812 от 16. VII. т. г. на в. „Мир“, редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис“ не е орган на никакви „дъновисти“. Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
към текста >>

Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях.
на в. „Мир“, редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис“ не е орган на никакви „дъновисти“. Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения.
към текста >>

Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев.
към текста >>

Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи . . . Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка — сигурно, безплодна — борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги . . .
към текста >>

В тая статия „подпредседателят“ на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има за задача не да събаря, а да изгражда (к.
Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка — сигурно, безплодна — борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник“: „с Вас, след Вас, за Вас, винаги . . . под Вас“ (цитираме пак от в. „Мир“, 1909 год.). В тая статия „подпредседателят“ на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има за задача не да събаря, а да изгражда (к. н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко — против религията“. Събарят — иска да каже той — другите, т. е. „ония, с които неоснователно ни смесват“, дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди — се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича!
към текста >>

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи .
Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере .
към текста >>

Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт.
По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере . . .). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и . . . под вас“!
към текста >>

Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа.
За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и . . . под вас“! Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година.
към текста >>

Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи .
плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и . . . под вас“! Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия.
Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция. Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия. Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога.
към текста >>

В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия.
Нейният ъгловат изглед няма вече нищо артистично или символично. Вътрешността се състои от ред салони за сказки и лаборатории, и от един салон, предназначен за представленията на лирическата евритмия. Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като учителят би се защищавал най-добре чрез един храм. Без съмнение, д-р Щайнер никога не е възнамерявал собствено да установи един култ в своето духовно заведение, нито да напада некоя от съществуващите религии. Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии. Проектът за новата сграда на „Гьотеанум“. В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала. Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39724087715149