Търсене в текстове за 'Съчувствие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас?
Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
към текста >>

2. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа.
Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата. Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица. Georg Nordmann
към текста >>

3. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
към текста >>

4. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия.
И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А.
към текста >>

5. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява.
Ето това трябва да се опитва. Веднъж заедно с него постих един болен в един краен квартал с едноетажни къщи. Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед. Той беше един от тези парии, които градовете изхвърлят с хиляди. Болният почна да плаче едновременно с жена си. Андреас. стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява. Най-сетне старецът престана с оплакванията си и каза: „Бог е несправедлив. Той е измислица на експлоататорите Няма Бог." – Как, извика Андреас, добрият Бог не е справедлив ли? И тогаз вие ли сте справедливи? Трябва ли да кажа всичко пред жена ви, прибави той по-ниско, когато тя излезе за черпене- И като се наведе, Андреас му пошепна няколко думи на ухото. – Отгде знаете вие това, - извика уплашено болният.
към текста >>

6. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме.
Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия.
към текста >>

Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов.
Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще.
към текста >>

7. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тъй ще покажете истинско съчувствие - и спокойствие без равнодушие.
Учете се да разбирате причината на скърбящия. Гледайте с най-голяма - разбираща любов - на страждущите, без да бъдете сам завлечени от вашите чувствувания. Желайте да помагате: интуитивно ще знаете, как. Утешавайте, уталожвайте, научавайте, внесете добро разположение, помагайте според силите си. Внимавайте на всеки зов за помощ, ала никога не губете самообладанието си. Тъй ще покажете истинско съчувствие - и спокойствие без равнодушие. * * * Бъдете от ден на ден по-чувствителни - без сантименталности Не: чувствителни за неща, които ви са неприятни! За обица или пренебрегване, за нелюбезност, нещастие и загуба. Когато се пречистите и завладеете вашите душевни вълнения, ще бъдете свободни от яд. Ала чувствителни за другите, тъй че да разбирате нуждите на околните и веднага да им се отзовавате. Тая самоотричаща се чувствителност, разбира се, ще се развива с растежа на чистите чувства.
към текста >>

8. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите.
Нужно е свършено спокойствие на цялото тяло, ако искате да достигнете пълното спокойствие на духа. Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем.
към текста >>

И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие.
Живейте с тая сила навред и с всички хора. Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник. Ще дойде славното време, когато всички, които работят за него ще се сплотят като един човек в света и ще работят съединени чрез любов и отдаване Нему и на всичко, що живее. Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата опитност . Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония. Мир Един продължителен мир ще бъде крайният резултат на тая война. Аз искам да използувам нейните неизказуеми страдания, за да може светът да научи моята любов, защото само чрез страдания може да се развият любовта и братството. И колко са по-големи страданията, толкова е по голям резултатът. Световният мир трябва скоро да бъде постигнат.
към текста >>

Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото.
Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир. Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно.
към текста >>

9. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обърнете се нагоре към нас, като покажете съчувствие и съжаление към братята си.
Живейте според нашия закон. Този закон е любовта – всичко друго ще дойде с времето. СТРЕМЕТЕ СЕ НАПРЕД Малко са още нашите ученици – големи и много са задачите, които трябва да бъдат изпълнени. Вие, които носите в себе си силното желание да служите на света, не се бавете да използвате средствата, които могат да ви помогнат да достигнете целта си. Обърнете се към нас – и тогава нищо няма да бъде за вас невъзможно. Обърнете се нагоре към нас, като покажете съчувствие и съжаление към братята си. Цялото ви същество трябва все повече да става съединителна връзка между другите и светлината – всяка ваша дума трябва да донася нашата любов и нашата помощ на всички, които могат да я приемат. Всекидневно се старайте да се повдигате нагоре към нас и да живеете в нашия свят. Не мислете, че вътрешната деятелност е по-малко важна от външната: най-напред вие трябва да сте, преди да можете да давате. Търсете да получите, за да можете да давате. Желайте нещо повече: от все сърце се стремете към духовни съкровища, с желанието да услужите с тях на другите.
към текста >>

10. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Също и всяка форма на съчувствието и доброжеланието.
в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм. Неговото устройство и белези е друг въпрос. Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората. Също и всяка форма на съчувствието и доброжеланието. Тя представя, както се изразява един английски тайноведец, „вечно женственото" върху нашата земя. Аз бих желал да прибавя - това е Христовият принцип, който има мисията да освободи хората от егоизма. Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-нисшо стъпало (в своята пълнота: най-висше) е двудружбата. Всичко, което цели към хармония и изравнение, попада под влиянието на Венера. Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство.
към текста >>

12. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия.
За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
към текста >>

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение.
От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
към текста >>

13. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит.
Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик.
към текста >>

14. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна.
Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения? Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото. За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието. После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях.
към текста >>

15. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не крие ли тя в себе си един вик към съчувствие или едно примирено признание, че и най-гордият човек може да бъде спънат от едно нищожно камъче и да падне на земята?
Всеки може да си спомни случаите, когато някой човек се усмихва, защото с тая усмивка иска да запълни един сконфузен вид. Например, когато някой човек се препъне и падне на улицата, той се усмихва, :за да замаскира смущението си. Ония, които го гледат, се засмиват по друга причина. Те са под хумористичното впечатление на внезапния контраст, но защо се смее пострадалият? Какво изразява неговата усмивка? Не крие ли тя в себе си един вик към съчувствие или едно примирено признание, че и най-гордият човек може да бъде спънат от едно нищожно камъче и да падне на земята? Елементарни наблюдения върху характерологията на смеха има всеки човек. Доказателство за това е фактът, че всеки без колебание може да определи дружелюбния смях. Рядко обаче, може да се разчлени и анализира онова, което се вижда и непосредствено се долавя в смеха и усмивката. Разбира се, по един само белег е рисковано да се съди и заключава. Възможно е, някой човек да има два или три от посочените белези, но един е доминиращият.
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието.
Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос. В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни. С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени. Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието. Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко. Същият принцип се отнася и до еволюцията на душата в продължение на вековете.
към текста >>

17. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това, зарадвани гладните, зарадвани и ситите, че са могли да подпомогнат своите близки, през времето когато е дошъл „голям ден с малка пита“, всички благодарят и с искрено съчувствие сядат на обща трапеза и с веселба празнуват празника на Св.
Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция. която се състои в следното: По вършитба, всеки стопанин, по свое разбиране, дава от придобива на своя собствен труд, доброволен дар за добри селски начинания. Конкретно, тези начинания са били: най-напред, подпомагане на земеделците, които по независещи от тях причини, не могат да изхранят семействата си до новата реколта. Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне. След това, зарадвани гладните, зарадвани и ситите, че са могли да подпомогнат своите близки, през времето когато е дошъл „голям ден с малка пита“, всички благодарят и с искрено съчувствие сядат на обща трапеза и с веселба празнуват празника на Св. Влас, този истински покровител на земеделеца. Храната, която са взели нуждаещите се, не ще и дума, че ще се върне по вършитба, стига Са. Влас да даде здраве и плодородие. И така, имота на тоя покровител на земеделието, понеже годините когато той е давал плодородие не са една, две, а се нареждат много и нарастват толкова много, че след като се подпомогне на хората, следвало реда да се поправят пътища. направят мостове, чешми вън от селото, за овчарите, земеделците и зажаднелите пътници.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7.
Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден.
тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите. Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло. Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище.
Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ?
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да засилите сърцето си, за да подигнете неговата съпротивително сила към постоянно нанасяните отвън удари, съсредоточете се на него във време на вашето ритмическо дишане и при задържането на въздуха, с усилие на волята си, отправете потока на жизнената енергии из слънчевия възел към сърдечния център; правете това винаги, когато сърцето ви почва да отслабва, правете го винаги, когато върху вас се сипят ударите на съдбата или когато съчувствието към другите го кара да се свива от болка.
Сърдечният център. Той се намира насред гърдите и управлява дейността на сърцето и кръвообращението, а тъй като жизнената сила се разнася по нашето тяло чрез кръвта, то сърцето управлява храненето на тъканите чрез тази жизнена сила. За нас е нужно да имаме силно сърце, тъй като от него зависи жизнеспособността и дълготрайността на нашия живот, а при това този орган пръв се изхабява. Сърдечният център е главното средоточие на нашия психичен живот, и затова всички неприятности, скърби, всички удари на съдбата, се отразяват преди всичко на нашето бедно сърце. Необходимо е да успеем да го защитаваме, необходимо е да му създадем броня и тази броня може да бъде само постоянно обновяваната жизнена сила, която ний можем да приведем към него из слънчевия възел. За да засилите сърцето си, за да подигнете неговата съпротивително сила към постоянно нанасяните отвън удари, съсредоточете се на него във време на вашето ритмическо дишане и при задържането на въздуха, с усилие на волята си, отправете потока на жизнената енергии из слънчевия възел към сърдечния център; правете това винаги, когато сърцето ви почва да отслабва, правете го винаги, когато върху вас се сипят ударите на съдбата или когато съчувствието към другите го кара да се свива от болка. Център па гърлото. Той се намира до щитовидната жлеза и управлява нейната секреция. От този център зависи нашата памет, той е център на аналитичната мисъл. Разстройството на този център води към загуба не паметта и към неспособност за свързана мисъл. От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А щом това съзнание съществува, то от него се ражда съчувствието към всичко живо, отзивчивост към всяко същество.
Всички творчески импулси идват от сърцето, всички психични емоции имат в него своя източник. Сърцето — това е психичният орган на нашата връзка с всички същества. населяващи земята и Космоса. Но щом сърцето е орган за връзка с всички живи същества, тогава то е и тези център. в който живее знанието за нашето единство с всичко съществуващо, с целия неделим поток на единния живот. А щом това съзнание съществува, то от него се ражда съчувствието към всичко живо, отзивчивост към всяко същество. Чуждата болка стана наша болка и се поражда активното желание да помогнем, да облекчим живота на другите, да им дадем щастие или поне да ин посочим възможностите да намерят това щастие. В сърцето се раждат импулсите към творческа работа за общото благо, в сърцето, се ражда стремежа да търсим истината, тъй като то чувства непосредствена връзка с нея. Има хора, които се оплакват, че искат да съчувстват, искат да обичат, но не могат. Можем ли да развиваме психичното си сърце? Разбира се. да.
към текста >>

Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества.
Чуждата болка стана наша болка и се поражда активното желание да помогнем, да облекчим живота на другите, да им дадем щастие или поне да ин посочим възможностите да намерят това щастие. В сърцето се раждат импулсите към творческа работа за общото благо, в сърцето, се ражда стремежа да търсим истината, тъй като то чувства непосредствена връзка с нея. Има хора, които се оплакват, че искат да съчувстват, искат да обичат, но не могат. Можем ли да развиваме психичното си сърце? Разбира се. да. Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества. Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм.
към текста >>

Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила.
Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила. Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга. Пробуденото сърце е мощен магнит, привличащ всичко окръжаващо, и сам той непрестанно е притеглян към Вселенския Магнит, който в религията се нарича Бог. Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума. Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот. От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено. Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако няколко души обсаждат със спокойствие и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили.
Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда. То е болест. която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове. Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с увлечение за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид. Който приказва много за болни и мисли за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него. Ако няколко души обсаждат със спокойствие и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили. Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи.
от тогава почнах да чакам и да се надявам, че ще прати някого при мен . . . Колко много съм ви благодарен, че дойдохте . . . той говореше, разправяше много неща за себе си, питайки я често не я ли отегчава, не прекалява ли с нейната доброта. Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи. Тя го слушаше с внимание. Той трябваше да се изкаже. Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи. Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде .
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За изпълнението на тая наша голяма и тежка задача, ние се нуждаем, обаче, от съчувствието и подкрепата на интелигенцията на двата народа.
Ние сме убедени, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа. Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа. Мир е нашето знаме. Никакви разпри между народите, никакво насилие от човеци над човеци и от народи над народи. Затова смятаме, че изпълняваме най-голямата задача на кооперативизма, да сближава, да помирява, да разчиства пътя на братството между народите и най напред между близките и братски такива, като поставяме на разрешение конкретни задачи. За изпълнението на тая наша голяма и тежка задача, ние се нуждаем, обаче, от съчувствието и подкрепата на интелигенцията на двата народа. Имаме съзнанието, че ако не бъдем подкрепени от интелигенцията от тук и от там, нашето дело мъчно ще успее, дори и при дадените благоприятни психологически и други условия в средите на двата тъй близки по кръв, език и съдба славянски народи. Ние зовем, прочее, народ и интелигенция да се проникнат от върховната нужда за сближение и сътрудничество между двата славянски народи; да си дадат сметка за възможностите, които се откриват за тях, ако успее нашето дело, колкото скромно по цели и задачи да е на вид. Ние мислим отдавна да е разбрано, че кървавите разпри и омразата са носили и ще носят все повече провали, нещастия и беди, най-напред за слабите народи. Сближението, сътрудничеството и взаимопомощта са единствения спасителен път за тяхното благоденствие и напредък. Нашият голям идеал, който ни вдъхновява и ръководи, е братството и мира между хората и народите.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те благодарят от сърце на всички, които са показали туй съчувствие и братски отношение към тях, с пожелание през новата 1940 година, ако Бог благоволи и има условия, да дойдат маса души от Югославия и България и да видят на дело учението и живота на Всемирно Братство със своя Учител, а особено на Рила X.
Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас. Нека във Вашия многообичен път Бог да Ви обгърне и да Ви пази. Братски Вас Ви прегръща и почита Д-р X... Председател на вегетарианското дружество — Загреб. Тези мили спомени на братски отношения, гостоприемство, чистота, искреност и пр., нашия приятел и неговата другарка ще пазят като най-съкровено богатство в душите си. Те благодарят от сърце на всички, които са показали туй съчувствие и братски отношение към тях, с пожелание през новата 1940 година, ако Бог благоволи и има условия, да дойдат маса души от Югославия и България и да видят на дело учението и живота на Всемирно Братство със своя Учител, а особено на Рила X.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата.
Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва: — Мъжът ми е скъперник и не ме обича. Дъщерята не може да се ожени. Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат. Когато съм я гледал, винаги съм си мислил: — Не е празна приказка изразът: Мир със себе си. Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи. Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата. Когато над всички несгоди, реални и сурови, се ръси лек хумор, шега, лъч на хубаво вътрешно слънце. Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство. Когато благосклонна привързаност към работа и ближни изпълва всеки ден и всеки час с полезна дейност. Когато човек е в мир със себе си. А колко много хора, като тая позната, не знаят ден и нощ с години през целия си живот, мир и радост.
към текста >>

Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот.
Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект. (следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
към текста >>

29. -

Всички разкази, на брой 24, са проникнати от една основна нота — съчувствие към безкрайното човешко страдание.
Намира се за продан при всички книжари. Библиотека „Прометей“ — София. ул. „Неофит Рилски“. № 36. Скици без ретуш, разкази от Иван Шиваров, с предговор от Йордан Ковачев и с много илюстрации от художнико Николай Шмиргела. Всички разкази, на брой 24, са проникнати от една основна нота — съчувствие към безкрайното човешко страдание. Картините, макар и бегли и откъслечни, които те рисуват, ни карат да се замислим и да си кажем, че много нещо могат да бъдат наредени другояче, по-добре, и че човек е властен да промени и подобри живота, ако вниманието му бъде насочено натам. Излезе от печат „Добро Здраве“, брой I. год. XIX., популярно списание за здравна просвета и природосъобразен живот, под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза два пъти в месеца и струва само 40 лева. Всеки абонат получава веднага безплатно, като премия книгата „Дълголетие и здраве“, 240 стр.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . .
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо.
Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Услужливост; съчувствие; желание да се прави добро; филантропия; прави добрини, без да има пред вид лични облаги.
18. Благоговение. — Посвещение; благоговение; поклонение; обожаване; почит към старите, към властта и към старината. Излишък: идолопоклонство; суеверие; поклонение на образи и идоли. Недостатък: незачитане на свети неща, липса на всяко благоговение. 19. Благотворителност. — Услужливост; съчувствие; желание да се прави добро; филантропия; прави добрини, без да има пред вид лични облаги. Излишък: даване милостиня на незаслужилите; твърде лесно се трогва от сцени на страдания. Недостатък: краен егоизъм; равнодушие към страданията; несъчувствие към бедствията на другите. Усъвършителни способности 20. Построителност.— Механическа изобретателност; способност да се изнамерва; употребява оръдия; построява. Излишък: непрестанно работене върху идеи неосъществими и други невъзможност.
към текста >>

Недостатък: краен егоизъм; равнодушие към страданията; несъчувствие към бедствията на другите.
Излишък: идолопоклонство; суеверие; поклонение на образи и идоли. Недостатък: незачитане на свети неща, липса на всяко благоговение. 19. Благотворителност. — Услужливост; съчувствие; желание да се прави добро; филантропия; прави добрини, без да има пред вид лични облаги. Излишък: даване милостиня на незаслужилите; твърде лесно се трогва от сцени на страдания. Недостатък: краен егоизъм; равнодушие към страданията; несъчувствие към бедствията на другите. Усъвършителни способности 20. Построителност.— Механическа изобретателност; способност да се изнамерва; употребява оръдия; построява. Излишък: непрестанно работене върху идеи неосъществими и други невъзможност. Недостатък: неспособност да употребява инструменти или да разбира машинария; липса на умелост в планиране, съумяване и наръчност в механизъм. 21. Идеалност.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване!
Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано. Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво становище вземате вие спрямо вашето дете? Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот. Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха. Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа.
И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти. Тук и други изследвачи забелязвали боята на диханието в афектираното състояние на хората в лудниците и затворите.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена.
Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото.
Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат. Както има групи от сили и от истини, така има и групи от умове. Книжовниците се привличат едни други, музикантите избират приятелите си по-естествено между музиканти, защото индивидите, които съставляват тия групи, трептят под един и същ диапазон. Те са въодушевени от едни и същи мисли, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви. Във физиката ние констатираме очевидността на симпатическите трептения. Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис?
към текста >>

Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно.
Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благодаря за вашето съчувствие и помощ, прахосани през тоя мой печален живот, който се свръшва!
Фотографската снимка, която ние предаваме, е доставена на французкия полковник Алберт де Роша от Теобалд Кернер, син на Д-ра Кернера. Четците сами ще забележат особената духовност на физиономията на ясновидката. За отбелезване е още едно обстоятелство: когато г-жа Хауфе се е завърнала от Вайнсберг в родното си място Префорст, където се поминала на 5. август 1829 г., и някой си Д-р Хоф е аутопсирали трупа й, констатирано било, че мозъкът й е великолепно устроен, напълно здрав и високо развит. Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното стихотворение, което предаваме в проза: Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ, ясновидката от Префорст „Сбогом, мили приятели, сбогом. Благодаря за вашето съчувствие и помощ, прахосани през тоя мой печален живот, който се свръшва! Сбогом, сбогом! „Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом! „Сбогом на всички, които обичам!
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дотук ние се постарахме да се държим в съчувствие към оная класа учени, които се отвращават от твърдения, не почиващи на най-здравия авторитет.
В всеки случай, теорията, че електричеството, подобно на светлината, си служи с етера като посредник, за да се проявява на материалното поле, се гледа благоприятно в научните кръгове. Ето защо изглежда много вероятно, че етерът е първичната материя на алхимика. Сър Дж. Томсъновата теория за електроните сочи също на стабилността на атома против всяко опитване да се промени неговата природа. Във всеки случай науката взима в внимание само физически фактори: всеки друг фактор се намира извън сферата на учените хора. Дотук ние се постарахме да се държим в съчувствие към оная класа учени, които се отвращават от твърдения, не почиващи на най-здравия авторитет. Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход. Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни.
към текста >>

Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“.
Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една счупена ваза, която бе на тротоара пред вратата. „Това безспорно е хубава китайска ваза“, каза султанът, като вдигна едно от счупените парчета, „но може ли загубата на една китайска ваза да причини такова силно отчаяние и скръб? “ „Ах, господа“, каза притежателят на вазата, като взе посетителите за търговци, „аз виждам, че вие сте чужденци и затова не подозирате колко злощастен съм аз и колко право имам да скърбя. Вие не знаете, че говорите на Мурад Нещастника. Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град. През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми.
към текста >>

Еберт — нещо, което свидетелствува за активността на двамата в работническата партия — но то е единственото им съчувствие.
Този факт е в съгласие с неговия хороскоп, и в него може да се увери лесно всеки астролог. Г-н Еберт, напротив, има голяма опозиция (Водолей в квадратура със Скорпион, който управлява Бавария. Положението не би се променило много, ако се начертае и хороскопа на г. Милран, който е роден в Париж, на 10 февруари 1859 год. Слънцето в неговия хороскоп се намира в добра позиция спрямо Слънцето на г. Еберт — нещо, което свидетелствува за активността на двамата в работническата партия — но то е единственото им съчувствие. Сатурн, в хороскопа на г, Милран, е както в оня на г. Поанкаре, в опозиция с Слънцето на г. Еберт. И което е най- лошото, Марс в хороскопа на г. Милран е в опозиция на Марс на г. Еберт. Тези положения представляват по най-бележит начин, че опозицията между тия двама хора е твърде голяма.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И той търси душа да го разбере,да влезе в положението му, да прояви поне най-малкото съчувствие към него.
Детето научава, де се намират Хималаите, Алпите, Мисисипи, обаче, чувствата му, волята му остават неразвити. И тогава, разбира се, то, след свършване на училището, ще живее беден душевен живот , по-дълбоките му душевни сили остават спящи. Професор Сикорски пояснява това чрез Чеховия разказ „Тъга“ 3). Ето на кратко съдържанието на разказа. Файтонджията Йон е в дълбока тъга, поради смъртта на сина си Кузма.Той е цял разбит. И той търси душа да го разбере,да влезе в положението му, да прояви поне най-малкото съчувствие към него. Но на всякъде срещнал студ, безучастие· Кара той некого си, навежда се и му казва, че син му е умрял, а онзи му казва: „Умрял е, че какво от това? Всички ще умрем! “ или: .Карай, карай, тъй ние и до утре не ще стигнем“. Най-сетне, разбит от скръб, той се връща у дома си. Отива при конете си, дава им сено и се разговаря с тях.
към текста >>

И той си мисли, че конят го разбира, че това е знак на съчувствие.
“ или: .Карай, карай, тъй ние и до утре не ще стигнем“. Най-сетне, разбит от скръб, той се връща у дома си. Отива при конете си, дава им сено и се разговаря с тях. Зове ги по име и им разказва своите болки. Един кон си навежда главата и се допира до ръката му. И той си мисли, че конят го разбира, че това е знак на съчувствие. Професор Сикорски продължава така статията: „В този прост, жив и талантлив разказ Чехов ни е показал хора, които имат очи и не виждат, имат уши и не чуват, които имат разум и памет, но забравили, че на земята има страдания и страдащи. Ние тук се срещаме с онази душевна твърдост, която свидетелства за слабото развитие на чувствата. Това са хора на ума, интелигентни, остроумни субекти, отровни критици и дръзки крикуни. Това са весели, забавляващи се същества, а същевременно нравствени слепци: погребалния марш, сълзите и въздишките се възприемат от тях чрез ума, но не се отразяват в чувствата им.“ Нима видни политически лица в разни страни, които са се провинили, не са имали знания по разните науки? Повечето от тях са висшисти.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четири-годишният цикъл на неговото съществуване и извънредно ценният материал във всичките му книжки са достатъчна гаранция, че и за напред „Всемирна Летопис“ ще оправдае съчувствието и подкрепата на интелигентното и любознателно общество.
IV от списанието „Всемирна Летопис“ и с нея редакцията напълно се издължава към платилите абонати. Забави се отпечатването й, за да се внуши и даде достатъчно време на всички абонати, стари и нови, да. изпратят абонамента си за год. V, подписката за която биде открита още в кн. VIII. Сега, когато настъпи вече новата астрологическа година, считаме за нужно да напомним за последен път на всички съзнателни и добри четци, че е крайно време да внесат абонамента си за петата годишнина на списанието, ако искрено желаят да продължава издаването му и да се ползват от знанията, които то дава. Четири-годишният цикъл на неговото съществуване и извънредно ценният материал във всичките му книжки са достатъчна гаранция, че и за напред „Всемирна Летопис“ ще оправдае съчувствието и подкрепата на интелигентното и любознателно общество. Четете като своя настолна книга и разпространявайте всред народа „Всемирна Летопис“ — това единствено популярно българско списание по духовните (окултните) науки! Абонирането става в предплата, с пощенски запис, направо в редакцията. Всяка книжка от списанието струва само 15 лева, а за 10 книжки в годината — 150 лева. Адрес: Редакция на спис. „Всемирна Летопис“, бул.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30303192138672