Търсене в текстове за 'Сърце'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 243 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Обща информация Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
към текста >>

(Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) О II - VII по 10 книжки годишно ( ян. ) 1904 - ( дек. ) 1909 VI, I 1 - 10 1 дек.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка.
към текста >>

3. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
към текста >>

4. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено. Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него. Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека. Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
към текста >>

От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
към текста >>

5. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.
Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха. Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми. Най-лесно се правят опити с насекоми.
към текста >>

Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.
Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
към текста >>

Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро.
към текста >>

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
към текста >>

6. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов.
Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха.
към текста >>

7. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички обичат живота. И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия. Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща.
към текста >>

8. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос".
към текста >>

9. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си.
И така, първото нещо, което трябва да дадеш на детето, е да го научим да слуша гласа на истината в себе си. Първото нещо, което трябва да направим, е да дадем на детето да яде от най-хубавата храна и да пие от най-чистия извор. Храната, това е първата необходимост. Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде. Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето. Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си. Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено".
към текста >>

Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете.
Първото нещо, което трябва да направим, е да дадем на детето да яде от най-хубавата храна и да пие от най-чистия извор. Храната, това е първата необходимост. Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде. Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето. Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си. Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност.
към текста >>

Това не е храна за сърцето, това е отрова.
И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват. То трябва да се на учи да полива цветята. Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат. Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот.
към текста >>

Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно.
Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи. И те са прави. Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл. Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после. Не, най-напред. Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно. Тези качества най-лесно се всяват в детето. Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава. Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях". Как ще го подготвим? Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница?
Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.
към текста >>

Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.
Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът?
към текста >>

Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум.
Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота.
към текста >>

11. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи.
Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди.
към текста >>

Втори важен център е сърцето.
Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр. текат бавно, мудно. Интелектуалните способности отслабват. Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр. Изобщо, пълно понижаване на всички психически и физиологически процеси. Втори важен център е сърцето. С него са свързани всички жизнени сили на организма. Астрологически то има отношение към слънцето. Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат живота на целия организъм. От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло.
към текста >>

Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло.
Втори важен център е сърцето. С него са свързани всички жизнени сили на организма. Астрологически то има отношение към слънцето. Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат живота на целия организъм. От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота.
към текста >>

Сърцето като че ли се свива болезнено.
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях.
към текста >>

12. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея.
към текста >>

В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието. Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник. Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
към текста >>

Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й.
Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад. Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених.
към текста >>

Радост трепна в сърцето й.
Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й. Тя повдигна поглед и го устреми към него. Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят.
към текста >>

13. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!... Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"!
към текста >>

Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността!
Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното! Сам себе си – подари на Безграничното като драгоценност!.. И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен. Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността! "
към текста >>

14. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.
В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни. Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ. Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили.
към текста >>

15. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Който има будно сърце и буден ум – вижда.
Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии).
към текста >>

оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
към текста >>

И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи".
Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста.
към текста >>

към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов.
Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
към текста >>

Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце.
Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този.
към текста >>

16. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото. На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
към текста >>

В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден.
към текста >>

17. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце.
Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати.
към текста >>

И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели.
Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания. И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр.
към текста >>

18. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост.
Защото научите ли се да слушате това, което Бог говори, вие ще започнете да възприемате вашия Бог... А за това е нужна тишина! Всичко творящо пребъдва в тишина. И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост! Към велика тишина ще поведат душата ти тия думи. От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки! Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе ти нивга не ще намериш дълбоката тишина. Ти трябва да бъдеш сам самин с човека, който си ти сам, искаш ли да срещнеш в себе си Бога... В твоята най-дълбока тишина ти сам ще си станеш въпрос и сам ще си бъдеш ответ (отговор). Защото само сам със себе си можеш ти да встъпиш във великата тишина... И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб! Превод от немски.
към текста >>

От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно!
Всичко творящо пребъдва в тишина. И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост! Към велика тишина ще поведат душата ти тия думи. От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки! Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе ти нивга не ще намериш дълбоката тишина. Ти трябва да бъдеш сам самин с човека, който си ти сам, искаш ли да срещнеш в себе си Бога... В твоята най-дълбока тишина ти сам ще си станеш въпрос и сам ще си бъдеш ответ (отговор). Защото само сам със себе си можеш ти да встъпиш във великата тишина... И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб! Превод от немски.
към текста >>

19. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

20. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек?
Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си.
към текста >>

21. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея.
Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми.
към текста >>

И това Велико Сърце подава ръка към нея.
– Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н.
към текста >>

От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили неговата функция и т.н.
Почти нищо. Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина. За една пневмония утехата е хубаво нещо. Тя поддържа духа на болния, буди в него надежди, но не е достатъчна. В дадения случай преди всичко е нарушена функцията на белите дробове, трябва да се потърсят средства за възстановяване нормалното им състояние. От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили неговата функция и т.н. Иска се знание, искат се методи. И в това отношение днес бих поставил един лекар много по-горе, отколкото напр. един моралист или свещеник. Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без опитност, без никакъв метод за прилагане. Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина.
към текста >>

22. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии.
към текста >>

23. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд.
Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

24. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя ни говори днес само чрез нашата съвест, и чрез децата, чрез чистия глас на детето, в чието сърце единствено още отеква глас от вечната правда.
Това се върши сега, две хиляди години след Христа, между цивилизованите християнски народи, между стадата на тия, които палят кандило пред разпятието, пред великата жертва. Душата на човека потърсена, закрита още в рутината на нашето невежество, порицава еднакво двете страни. Тираните и робите. Утрешните роби и утрешните тирани. Душата на човека еднакво говори, еднакво подканя, еднакво порицава. Тя ни говори днес само чрез нашата съвест, и чрез децата, чрез чистия глас на детето, в чието сърце единствено още отеква глас от вечната правда. Народите се делят, уреждат се, организират се, готвят се за борба, други за отбрана, а човекът все повече и повече затъва в черната леплива тиня на егоизма, на алчността и невежеството. Борбата, кървавата братоубийствена борба е станала единственото занимание. Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия божествен принцип в живота – взаимната помощ. Изживяваме времена на падения! Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи.
към текста >>

А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм?
Изживяваме времена на падения! Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи. Кой дава право на човеците да присвояват и наричат свое онова, което се ражда от земята, зрее на слънцето и се пои от дъжда на небето? Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя собственост, като оставя палачи да ги пазят? Не ще ли се скрие утре той в тая земя и червеите не ще ли обходят неговият кух череп? А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм? Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам.
към текста >>

Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст.
Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест!
към текста >>

25. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
към текста >>

А на днешните хора липсва не ум, а сърце.
Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
към текста >>

26. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение.
Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето.
към текста >>

Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.
Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника?
към текста >>

Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му.
С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".
към текста >>

27. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот.
Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

28. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея.
Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз.
към текста >>

Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето.
Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки.
към текста >>

29. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
към текста >>

В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта.
Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието.
към текста >>

Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината?
Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

30. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек.
И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение. Но кога ще стане туй?
към текста >>

31. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството.
Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността.
към текста >>

Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата.
Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>

32. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост.
В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!...
към текста >>

В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим.
Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак.
към текста >>

33. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
към текста >>

34. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал.
Рафаил Соловьов ВТОРИ ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух тъга. Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то. Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло.
към текста >>

Близките на моето сърце преминаха като облак край мен.
Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака.
към текста >>

Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех?
Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина.
към текста >>

И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце.
Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна.
към текста >>

– Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам.
Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави. Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния. Аз видях прекрасна жена и тръгнах към нея. Но тя се присмя над мене и ми каза: остави своето и ми служи, защото съм прекрасна.
към текста >>

Тогава аз се опечалих и казах: Те всичко имат и са щастливи, а у мене що остава освен сърцето ми?
Но тя се присмя над мене и ми каза: остави своето и ми служи, защото съм прекрасна. Видях силен човек и се запътих. Той ми каза: Защото съм по-силен, ти ще ми се подчиниш. Видях мъдър (човек) – „Защото аз зная, ти ще ми служиш! ” — каза той. Тогава аз се опечалих и казах: Те всичко имат и са щастливи, а у мене що остава освен сърцето ми? Подухна вятър и тях всичките срази, а моето сърце разцъфна. Красавицата погрозня, силният онемощя, мъдрият безумен стана. И казах аз: Никому не давам сърцето си! Ще го запазя за Великия Той ми вля балсам, Той ме утеши в моите скърби. Той ме повдигна из пропастта на тъмнината.
към текста >>

Подухна вятър и тях всичките срази, а моето сърце разцъфна.
Видях силен човек и се запътих. Той ми каза: Защото съм по-силен, ти ще ми се подчиниш. Видях мъдър (човек) – „Защото аз зная, ти ще ми служиш! ” — каза той. Тогава аз се опечалих и казах: Те всичко имат и са щастливи, а у мене що остава освен сърцето ми? Подухна вятър и тях всичките срази, а моето сърце разцъфна. Красавицата погрозня, силният онемощя, мъдрият безумен стана. И казах аз: Никому не давам сърцето си! Ще го запазя за Великия Той ми вля балсам, Той ме утеши в моите скърби. Той ме повдигна из пропастта на тъмнината. Защо да скърбя?
към текста >>

И казах аз: Никому не давам сърцето си!
Видях мъдър (човек) – „Защото аз зная, ти ще ми служиш! ” — каза той. Тогава аз се опечалих и казах: Те всичко имат и са щастливи, а у мене що остава освен сърцето ми? Подухна вятър и тях всичките срази, а моето сърце разцъфна. Красавицата погрозня, силният онемощя, мъдрият безумен стана. И казах аз: Никому не давам сърцето си! Ще го запазя за Великия Той ми вля балсам, Той ме утеши в моите скърби. Той ме повдигна из пропастта на тъмнината. Защо да скърбя? Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе! Ще го слея с розите, с другите цветя, с птиците, с малките насекоми, с цялата природа и всички в едно ще Те възпеем.
към текста >>

Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе!
Красавицата погрозня, силният онемощя, мъдрият безумен стана. И казах аз: Никому не давам сърцето си! Ще го запазя за Великия Той ми вля балсам, Той ме утеши в моите скърби. Той ме повдигна из пропастта на тъмнината. Защо да скърбя? Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе! Ще го слея с розите, с другите цветя, с птиците, с малките насекоми, с цялата природа и всички в едно ще Те възпеем. Нека моят глас се слее с общия химн, нека се изпълня с Тебе! Както зърното под земята се въззема нагоре, дирейки своето слънце, така аз копнея по Тебе, слънце мое. Не ще да те забравя, както цветецът не забравя своето слънце Ти не ще ме оставиш в моите скърби". Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо.
към текста >>

Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо.
Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе! Ще го слея с розите, с другите цветя, с птиците, с малките насекоми, с цялата природа и всички в едно ще Те възпеем. Нека моят глас се слее с общия химн, нека се изпълня с Тебе! Както зърното под земята се въззема нагоре, дирейки своето слънце, така аз копнея по Тебе, слънце мое. Не ще да те забравя, както цветецът не забравя своето слънце Ти не ще ме оставиш в моите скърби". Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо. Аз прославих Великия. Превод
към текста >>

35. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея.
Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи. Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение. Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част. Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея. Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение. Символизмът, това е тайнствения език. чрез който красотата говори само на своите избраници. Творба, която е неиздържана в символично отношение, губи своята красота, колкото и да е силна в психологично отношение. Символизмът забулва красотата в одеждите на тайната и с това я отдалечава и издига във висините на човешкия блян, отдето тя грее като слънце в неговия живот.
към текста >>

36. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
към текста >>

37. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото.
към текста >>

38. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце.
Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.
към текста >>

39. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено?
Такава ли е съдбата на човека? Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено? В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат.
към текста >>

В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва.
Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено? В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има.
към текста >>

„Чистите по сърце ще видят Бога", казва Христос.
Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват. „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Христос. Някои казват, че твърденията в това учение не подлежали на проверка. Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това.
към текста >>

40. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце.
Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти.
към текста >>

41. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето. Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на гръбначният мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от характера на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството. Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр. стрихнинът в доза 0'001 има лечебно свойство, но взето в доза 0'01 причинява смърт. Същото нещо е и с храните. Съвременните хора считат, че силата на храната се състои в нейното количество.
към текста >>

42. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал.
към текста >>

43. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

44. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот.
към текста >>

Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта".
Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ.
към текста >>

45. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път!
към текста >>

Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
към текста >>

Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер.
към текста >>

В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл.
Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът.
към текста >>

Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир.
Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи.
към текста >>

Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето.
Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
към текста >>

Ако човек има сърцето си разкрито всякога както детското сърце, тогава тая взаимна чистота ще разкрие между тия два света, – света на детската душа и света на твоята душа онова сходство, което са имали те някога, в далечното време, преди да се сътвори земната арена.
– Оня който носи най-пресен споменът в душата си за чистотата на нашата небесна родина. Детето е това, отвърна Абар. И смиели странникът, че детската душа не знае нищо още от калта, що сътворява земния живот. Детето всякога държи отворена устата си за непорочно слово и неговата невинност е, която ни привлича, която ни сдружава с него. При умните отиваме за знанието което имат, при богатите може би, заради тяхното злато, а при детето се доближаваме заради неговата чистота, която ни привлича. Ако човек има сърцето си разкрито всякога както детското сърце, тогава тая взаимна чистота ще разкрие между тия два света, – света на детската душа и света на твоята душа онова сходство, което са имали те някога, в далечното време, преди да се сътвори земната арена. Това се случва тогава, когато успеем да махнем от нас наметалото на нашата личност, която ни дели на безкрайно разстояние един от друг. * Помъчи се, каза Абар, изново да станеш макар за миг като малкото дете. Колко е трудно и колко е велико това. Веднага ще почувстваш че трябва да изтриеш от себе си оная ръжда, която земята е натрупала връх тебе. И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност.
към текста >>

46. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни.
към текста >>

С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили.
към текста >>

И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена.
Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството.
към текста >>

Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време.
Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие. Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия?
към текста >>

Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите.
Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите.
към текста >>

да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно.
Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата. Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот.
към текста >>

човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила.
учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е. човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко. И само тя първо, а с нея и Истината и Мъдростта разрешават противоречията в света. П. Пампоров
към текста >>

47. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното. Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот.
към текста >>

Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки.
Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това.
към текста >>

Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце.
Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането.
към текста >>

Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие.
Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване.
към текста >>

48. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма.
Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката?
към текста >>

Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце.
Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно.
към текста >>

Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
към текста >>

Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите.
А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три.
към текста >>

Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

49. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!
Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели!
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж.
към текста >>

51. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си!
А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич.
към текста >>

В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека.
В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива.
към текста >>

– то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици.
Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите.
към текста >>

Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога.
Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога. А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота.
към текста >>

52. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините.
към текста >>

53. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°.
Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души.
към текста >>

54. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми.
И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина.
към текста >>

– Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта.
към текста >>

Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина.
Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина.
към текста >>

55. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце.
Чрез изучаването на no-дълбоките закони, които лежат в основите на битието, ще се разберат задачите на живота и той съзнателно ще бъде поставен на разумни основи. Ще се изработят и правилни отношения към животните, растенията и целия космос. Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

56. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова.
Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная.
към текста >>

Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела!
Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ!
към текста >>

57. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе.
Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред.
към текста >>

58. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината.
Сега от тях – нито помен. Неизброим ред от същества се родиха, живяха, изчезнаха, но животът, който се изявява в тях, не ще престане до края на века. Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота? Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи слънцата и звездите? – Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината. Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си. Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот. Нощта също търсеше входовете на подземното царство измежду пукнатините на канарите. Слаба руменина предвестяваше зората.
към текста >>

59. Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света.
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир.
към текста >>

ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце.
Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота. IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота. А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>

60. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за Любовта и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения.
Ден след ден той трябва да става по-силен и по-ревностен. 9) Той трябва да бъде строител на универсалната култура, обединявайки всички религии и основател на световния Мир. Той трябва да въплъти в себе си модела на изкуствата, които са най-важни за човечеството. Преди четири години той е бил осъден поради недоразумения с правителството. Но той всякога е бил с Бога. И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за Любовта и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения. Той отговаря на въпросите на мъдреците така ясно, както лятното слънце разтопява снега. Когато той посещава страдащите, внезапно престават страданието и мъката. Една от важните черти на разказа е, че той е оптимистичен. Освен разкази, той съчинява и други съчинения, особено когато той научил Есперанто в разстояние на три месеца. Той съчини поема от 3600 думи на есперанто с преводните японски думи, за да могат по-лесно привържениците му да заучат чуждия език.
към текста >>

Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
към текста >>

61. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее.
И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота.
към текста >>

Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят.
„Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните.
към текста >>

Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение.
Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения.
към текста >>

А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана.
Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли? " Подобни въпроси съществуват само между мъртвите. Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци. Те са истинското cеме на света. Писанието ги нарича „Синове Божи". А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена?
към текста >>

62. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля.
Физическо възпитание? Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина.
към текста >>

Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни.
Физическо възпитание? Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно.
към текста >>

Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си.
Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината. Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти.
към текста >>

Умът, сърцето и волята са природни дарби.
За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината. Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа.
към текста >>

Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля.
Това са условия, това са средства за проявление на човещината. Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
към текста >>

Умът, сърцето и волята слугуват на душата.
Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт.
към текста >>

Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието.
– Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение.
към текста >>

Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята.
към текста >>

Неволеви са тези на сърцето и диафрагмата, които стават не по наша воля.
Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви. Неволеви са тези на сърцето и диафрагмата, които стават не по наша воля. Така щото може да става дума за възпитанието на волята. Волята се възпитава чрез движения. Движенията са прерогатив на волята. Мнозина индийци днес манифестират спиране на собствения си пулс и спиране на дишането, без каква да е вреда за здравето си, благодарение само на своята развита воля. А това значи, че неволеви движения няма.
към текста >>

Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват.
Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
към текста >>

Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание.
Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина.
към текста >>

63. Из Приказките на морето - Георги Северов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без бряг и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел.
СъбораОхулени, под присмех, ругани, Душите просветнали идат, Прехвръкнали пречки –балкани, презрели проклятия, закани Новата сграда да зидат. И турят те камък връз камък И смело, и с радост таквази Съграждат брилянтния замък На Бога, от мъдрост и пламък, А Той ги бащински пази. Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без бряг и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел. Магнит гигантски ми сърце докосна. Стрелката рече – север, юг! Посоката на твоята съдба е тази И твоят път е тук. И в устрем нов платната заплющяха. Във смел, неуклоним набег.
към текста >>

Магнит гигантски ми сърце докосна.
СъбораОхулени, под присмех, ругани, Душите просветнали идат, Прехвръкнали пречки –балкани, презрели проклятия, закани Новата сграда да зидат. И турят те камък връз камък И смело, и с радост таквази Съграждат брилянтния замък На Бога, от мъдрост и пламък, А Той ги бащински пази. Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без бряг и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел. Магнит гигантски ми сърце докосна. Стрелката рече – север, юг! Посоката на твоята съдба е тази И твоят път е тук. И в устрем нов платната заплющяха. Във смел, неуклоним набег. Със радост ми моряците запяха – Да, там е тъй желаний брег.
към текста >>

64. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен.
Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли.
към текста >>

65. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат.
Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли.
към текста >>

Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане.
Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
към текста >>

Централното място в нашето тяло е сърцето.
Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли.
сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

66. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето.
Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата.
към текста >>

Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум.
Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото.
към текста >>

А днес какво запълня сърцето и ума на човека?
Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота.
към текста >>

Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля.
Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

67. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря.
Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик.
към текста >>

И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник.
Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
към текста >>

И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му.
В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне.
към текста >>

68. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа".
Ученик на живота Ако животът минава край вас, както водата през една празна воденица, какво ви ползва? ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа". Някъде бе казано: „животът е училище". Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота. Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота.
към текста >>

Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>

69. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми.
към текста >>

Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни.
към текста >>

– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка?
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак.
към текста >>

Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест.
към текста >>

Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди.
Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>

Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>

Това бе светлината на сърцето ми.
Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>

70. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Вярно ли е също тъй, че вие можете да потънете в каталепсия, пълна или частична, през време на която сърцето и дробовете ви не функционират?
” „Да, аз правя това. Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението. След три минути от нараняването остават само белези. Ако раната е предизвикана от нож, тогава е нужно малко повече време за заздравяване – четвърт час. Трябва да се забележи обаче, че не се закача никакъв вътрешен орган". „Вярно ли е също тъй, че вие можете да потънете в каталепсия, пълна или частична, през време на която сърцето и дробовете ви не функционират? " .,Да и това правя". „Че можете да стоите жив, заровен няколко дни? " „Да". „Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука! " „Естествено.
към текста >>

Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н.
За Тара бей, напоследък се писа много, особено в италианската преса. Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт. Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>

71. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешното училище дава ли на младежа нещо, което да запълни сърцето му, ума му, волята му с висши цели, с висши истини?
Излязоха и други лица със статии по въпроса. Заговори се и да се образува дружество за борба с тях, а и съществуващите дружества да работят в това направление. Обаче, ще могат ли по тези начини само да се премахнат те. Ето де е същността. Трябва да се потърсят по-дълбоките причини на явленията. Днешното училище дава ли на младежа нещо, което да запълни сърцето му, ума му, волята му с висши цели, с висши истини? И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти? Само едно ново животоразбираие и едно ново училище могат да преобразят енергиите. ХУДОЖНИК — МЕДИУМ. Във в. „Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба.
към текста >>

72. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце.
Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати.
към текста >>

Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати. Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
към текста >>

73. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта.
Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен! Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път.
към текста >>

Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето.
Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът.
към текста >>

” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
към текста >>

Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната".
Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета.
към текста >>

74. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стека СЪЗНАНИЕТО Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето.
Стека СЪЗНАНИЕТО Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето. Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места по известен план. Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни.
към текста >>

Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог.
Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>

75. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост.
Зад тях има стръмни скали. И няма през тях път към звездите. Тъй говорят опитът и мъдростта. И отговорил Адеил: – Не към вас, мъдреци, се обръщам аз. Вашата опитност покрива със завеса вашите очи и вашата мъдрост ви заслепява. Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост. И той чакаше отговор. Едни казали: – Ние с радост бихме дошли. Но ние сме светлина и радост в очите на нашита родители и не можем да им причиним печал. Други казали: – Ние радостно бихме тръгнали. Но ние току що почнахме да градим нашите къщи и нужно ни е да ги довършим.
към текста >>

76. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме.
– Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта.
към текста >>

* * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия.
Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света. * * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия. Ернес Ренан Във всяка красота лежи чудна симетрия. Бейкън Добрите художници оживотворяват природата чрез своите произведения; средните я коригират, а лошите я обезобразяват. Сервантес
към текста >>

77. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър.
Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота.
към текста >>

78. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата.
Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор.
към текста >>

79. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

80. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
към текста >>

81. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.
към текста >>

82. В утринните часове - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани.
Х. ДРУГАР Не искам никой да ме жали, С мене Бог ли е - не маря. От вси най-сладко Той ме гали, Желая Той да ми е другаря. Где бясно вият урагани. Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани. Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка. Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка. 8. II. 1926 г.
към текста >>

83. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти.
Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня.
към текста >>

84. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти.
Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице? Позволи ми да остана в дома ти"!
към текста >>

Аз ще съградя дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света.
„Побързай, сине мой, защото ти не можеш дълго да останеш в моя дом. Ти трябва отново да тръгнеш по света, да придобиеш съкровеното богатство, което Великият ти беше дал в деня, когато ти напусна своя дом. Ти прахоса в разгул цялото твое богатство. Иди сега и придобий това, което си изгубил." „Аз не искам да те напусна, царице, красота! ” „Тръгни, служителю мой! Аз ще съградя дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света. И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди. Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята. Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж. Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради.
към текста >>

Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота.
И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди. Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята. Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж. Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради. Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота. Изминаха много лета. Аз стигнах предела на стария друм. Вдигнах взор. Златна врата. Зад нея извиваше новият път.
към текста >>

85. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край.
към текста >>

Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен.
към текста >>

Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите.
Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек.
към текста >>

Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза.
към текста >>

Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза.
Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам. Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички. Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева!
към текста >>

Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек!
Аз го усещам. Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички. Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева! Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек! Благословен Богът на Любовта! Gis Moll
към текста >>

86. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си.
МУЗИКАТА В ЖИВОТА „Свещеният език е неизменяем" И това е музиката. С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа.
към текста >>

87. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено.
Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС.
към текста >>

88. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита.
Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго. И цялата му снага изходи Земру: и на главата му беше, и на седемте му глави, па и на опашката му беше.
към текста >>

Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето.
Там ще видиш един старец. Той ще ти каже що е и как се намира Живият Огън. ........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината. Помагаше му и се учеше. Той всеки ден очакваше да му каже той нещо за Живия Огън. Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето. Ала мъдрецът мълчеше. За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека.
към текста >>

89. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми.
Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му. Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в песен моите мисли. * Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение.
към текста >>

И аз питам моето сърце, дали кръвта му носи със себе си мъдростта на невидимия път.
То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове. Аз бях отвърнал лицето си от тебе, криво държах твоята рисунка и затова не разбирах нейното съдържание. * Където пътищата са направени, там аз загубвам моята пътека. В ширните води, в синьото небе няма следа на друм. Следата е затрита от летежа на птиците, от огъня на звездите и от цветята на странствуващите годишни времена. И аз питам моето сърце, дали кръвта му носи със себе си мъдростта на невидимия път. Превел: Г. Т. * * *
към текста >>

90. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце.
Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти. Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци, обичаха мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир. Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта.
към текста >>

91. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
към текста >>

Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30).
към текста >>

Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е.
към текста >>

Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение.
Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
към текста >>

И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа.
(Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци!
към текста >>

Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето!
Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание.
към текста >>

И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце".
Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо?
към текста >>

Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?
към текста >>

" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как?
към текста >>

92. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
към текста >>

Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие.
към текста >>

Началното движение на вярата е в сърцето.
Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни.
към текста >>

Велико сърце се изисква за вярващия.
Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима.
към текста >>

Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника.
– Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип.
към текста >>

Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля.
Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си.
към текста >>

93. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека: стомаха, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр.
Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата. Човешката глава издава за тях голяма светлина. 2. В пълна тъмнина Райхенбах карал сензитивите да четат и то всяко място, което им било показано, като че това вършели при пълно осветление. 3. Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека: стомаха, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр. Чрез тая светлина те ги виждали. Те можели да кажат къде е мястото на повредения орган. 4. Сензитивите са имали способност да виждат през металически предмети при известни условия (когато силна одическа светлина пада върху тях отзад). Райхенбах правил разни движения с ръце зад плочата или поставял зад нея разни предмети, и сензитивите ги описвали вярно. Той правил опити с медни, железни, цинкови и други плочи. 5.
към текста >>

94. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух.
Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее. X.
към текста >>

95. Дух, душа и тяло – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти.
ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта.
към текста >>

От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце.
ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта. И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм. 26. II.
към текста >>

96. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно.
Настава вечер. Лежи строшено ралото, което браздеше черните пазви на земята. Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе.
към текста >>

97. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи.
Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките.
към текста >>

А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада.
А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед.
към текста >>

98. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните.
Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи.
към текста >>

Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл).
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи.
към текста >>

99. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда.
Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането.
към текста >>

Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове.
За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време.
към текста >>

Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus.
При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси.
към текста >>

Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце.
Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята. Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва.
към текста >>

Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си.
При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята. Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си.
към текста >>

Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си.
Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща.
към текста >>

100. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Открийте ухото и сърцето си.
За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм. Погледнете, там, където във вихрен бяг се носи нещо. Не чувате ли звън сред вихрите, не видите ли литналите бели знамена? Открийте ухото и сърцето си. Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света. Вслушайте се, братя мои, гледайте натам. Победно бяло шествие на войнство се понесло. Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого?
към текста >>

Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа!
Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.060228109359741