Търсене в текстове за 'Съприкосновение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 80 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
към текста >>

2. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
към текста >>

3. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът.
към текста >>

4. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
към текста >>

5. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение.
Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
към текста >>

Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр.
Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя. Да приведем един пример.
към текста >>

6. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение.
Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат. Казвам: не бързайте, имайте търпение! Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

7. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб.
Кой е прав? Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието.
към текста >>

8. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина.
Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора.
към текста >>

Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят.
Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора. Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина.
към текста >>

Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина.
Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора. Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина. Това е било задачата на алхимиците. Това е задачата и на съвременните химици Това е задачата и на всеки човек поотделно. И тогава, казвам: не търсете щастието на друго място, освен във връзката с Първичната Причина. Не търсете радостта другаде, освен във връзката с Първичната Причина. Направите ли тази връзка, оковите ви ще паднат, свободата и радостта ще дойдат.
към текста >>

9. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

* * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления.
към текста >>

10. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност.
Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче. Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им!
към текста >>

11. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него.
Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора. На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта. Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него. Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса. Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе светлината. На другите да помагате, за да достигнете до Него, това трябва да Ви бъде единствената цел. Много може да се направи сега и тая работа е по-важна от всичко друго, което би могло да се направи, когато Той се появи. Употребете всичките си сили, за да направите по-силно влиянието Му.
към текста >>

12. В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд.
Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити никак не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните и строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство. Забележка от преводача. Горните опити доказват: 1. Квасните гъбички или поникналият житен стрък се намират в един съд, който е потопен в друг съд с някакъв разтвор. И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд. Това показва, че веществата имат лъчево действие, т.е. влияят със своите етерни строителни сили. 2. Тези опити показват, че витамините са лъчи, защото когато не доставим на известен организъм (в случая поникнал житен стрък или квасни гъбички) известен вид етер, появяват се болезнени процеси, които се премахват, като му доставим съответния витамин. 3. Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните са важни не само със своя храните елен състав, но и със своите етерни строителни сили, т.е.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Знанието за съприкосновението с Бога, за служене на Бога е знание за добродетелите.
Бъди верен на Бога, на себе си и на ближния. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито покрито. Животът трябва да се подобри първо отвътре в човека, а после отвън. Сигурността в живота седи в това, да бъдем свързани с Бога. Знанието за съприкосновението с Бога, за служене на Бога е знание за добродетелите. Вън от Бога се създава грехът. Само в Бога няма съблазни, а има чистота, има учение, има живот, растене и развитие. Тъй говори Той. Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура.
към текста >>

14. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение.
Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството. Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила. Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с Божията любов. Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами. Мислете винаги за другите и така забравете нисшото аз с неговите дребнави грижи.
към текста >>

15. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите.
Вгледайте се в непостоянството на земните неща около вас и знайте, че те са действителни само за едно късо време. Недействителното не трябва да има занапред каквато и да е власт върху вас. Подигнете се над това и живейте във вечното. Първо издигнете вашето съзнание тъй високо, че да можете да се вслушвате и слушайте моя глас. Това правете, когато се съсредоточите във вашата работа. Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите. Правете го все по-често, докато започнете да го правите винаги. Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас. Ние дохождаме във вашия свят, когато това може да помогне. Повиквайте ни винаги на помощ и укрепяване. Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина.
към текста >>

Имай ясна представа, че ти живееш в моето присъствие, така ти ще чувстваш във всичко, що вършиш и мислиш, моето съприкосновение.
В най-високата област ние сме едно. Нека очите ти да бъдат отправени винаги към мен. Отвори се за моята сила и виждай в себе си само инструмент за Божественото. Чувствай, че съм в тебе. Старай се при това да ме изявиш на света, когото аз обичам. Имай ясна представа, че ти живееш в моето присъствие, така ти ще чувстваш във всичко, що вършиш и мислиш, моето съприкосновение. Вслушвай се в моя най-тих зов и научи се да ме чуваш и в най-голямата бъркотия на земния живот. Вслушвай се – и мисли само за мен, който в глъбините на твоето сърце говори с теб. Аз съм винаги там. Когато един ученик е приет, то чрез това е образуван един проводник, през който Учителят може да му се изяви. Задача е следователно на ученика да отваря със собствени усилия все повече тоя проводник, така че Учителят му винаги да го достига.
към текста >>

16. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко. Вслушайте се – и ще чуете Неговия глас в себе си : Разкрийте се и бъдете това, което сте! Превела от немския оригинал: СТЕЛА.
към текста >>

17. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като че лиси в съприкосновение с друг един свят!
" Завършваме с песен. Словата на Учителя още звънят в ушите ни! Всички сме потопени в един реален свят - свят, който трябва да слезе на земята. Неволно поглеждам на небето: Светли облаци са образували нежна полупрозрачна тъкан, чиято красота никой художник не може да предаде! Какви тънки хармонични линии! Като че лиси в съприкосновение с друг един свят! Всички гледаме с нямо възхищение. На грамадна височина са те! Може би над десет хиляди метра ! Тая картина е само за късо. Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето.
към текста >>

18. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха.
На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли. В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха.
към текста >>

19. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието!
Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието! Друго упражнение е зов за възлизане! Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход!
към текста >>

Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас!
към текста >>

20. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него.
Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния.
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяко съприкосновение с света, който ни заобикаля, ни донася само скърби, защото той е несъвършен, защото и ние сме несъвършени.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Благата дума. Ти си скръбен, угнетен, целият свят сякаш се е опълчил срещу тебе, ти негодуваш, теб ти е всичко отвратително. Може би за твоето състояние има голяма вина всичко, което те заобикаля. То е несъвършено, то е грубо, недодялано. Всяко съприкосновение с света, който ни заобикаля, ни донася само скърби, защото той е несъвършен, защото и ние сме несъвършени. С един замах ние не можем да изменим външния свят, с един замах ние не можем да премахнем нашето несъвършенство. Първата крачка към силата на нашия дух е да съзнаваме нашето несъвършенство и несъвършенството на това, което ни заобикаля. В това наше съзнание ние ще почнем да дирим пътеките, как да оправим нашето вътрешно и външно положение. Има една символична дума, която крие в себе си велика сила. Това е „благата дума".
към текста >>

22. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо.
Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят. Аз най-първо ще работя за Бога, на второ място за ближните си и най-после за мене". Може ли да почувствува радостта на живота онзи, който живее в тъмнина? Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо. И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото.
към текста >>

23. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот.
Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе ! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление.
към текста >>

24. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието.
Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
към текста >>

25. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението.
Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота!
към текста >>

26. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си.
Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>

27. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и психофизика, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът.
Славейков, С. Русев, С. Шивачев, отец Дионисий, проф. М. Арнаудов и др.), са все още забулени с тайна. Че нестинарите изпадат в транс, не е никак чудно, но че огънят не оставя никакви следи по нозете им – ето загадката, за чието разрешение би трябвало да се направят проучвания. Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и психофизика, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът. Така ще се проникне в още една природна тайна и нестинарството, тоя старинен обичай и култ към огъня в китните гори на Странджата, ще стане не само едно необикновено зрелище." Окултната наука само е в състояние да хвърли светлина не само върху нестинарските игри, но и върху много други проблеми които днес вълнуват човешкия дух. Неуязвимостта на нестинарите на огъня окултната наука обяснява с повишението на вибрациите на организма на играчите чрез особеното повишено състояние на съзнанието, което те преживяват в момента. Разкритията на най-големия телескоп в света Най-големият телескоп в света е 250 сантиметровият рефлектор на обсерваторията в Маунт Уипсон в Съединените Щати. Това голямо огледало събира 250 хиляди пъти повече светлина, отколкото голото човешко око. С него може да се види една свещ, отдалечена на 8,000 километра и една дъгова лампа на луната.
към текста >>

28. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме.
Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж.
към текста >>

29. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието.
Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството.
към текста >>

30. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява.
Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно. Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога. В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него.
към текста >>

31. ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Значи щом при най-лошите условия, при които живеем, Любовта е създала от нас това, което сме сега, то какво остава за оная велика Любов, когато влезем в съприкосновение с нея.
Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: "Утолете си жаждата с тая вода Какво ви коства това? И после, след няколко деня, пак му пратете. Той си казва: "Колко е добър този човек! " А пък той не ви знае. Благодарение на Любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи щом при най-лошите условия, при които живеем, Любовта е създала от нас това, което сме сега, то какво остава за оная велика Любов, когато влезем в съприкосновение с нея. Вие благодарете, че има мнозина, които ви обичат, без да ги знаете. Поне има Един, Който ви обича, и на Него дължите всичко. Той обикаля, вижда всичко и вие даже не подозирате това. Често са пратени напреднали същества, които ви ръководят. При големите противоречия такова напреднало същество ви дава съвети, упътва ви, урежда наоколо всичките работи и вие даже не знаете, кой е.
към текста >>

32. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея.
Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек. Що е човек? Човек е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят! Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието. Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа.
към текста >>

33. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света.
Кой е прав? Тя е права. Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Като вижда човек добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват.
към текста >>

34. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо.
Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Тя е скрита зад предметите на видимия свят. Показва се на малцина. Изисква издигането на духа към едно Същество, което е изворът на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог". „Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо. Той постига възможностите да общува с Бога. Той съзерцава Бога и действува с него. — Ние трябва да приемем опита на мистиците, както ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие.
към текста >>

35. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия.
една секунда, могат да бъдат, според желанието ни — най-различни и техните минимум и максимум да се движат в значително по-широки граници от тия на звука. Така също и електричните генератори, с които разполагаме, са толкова различни по размер, че с тях можем да произведем съответно различни количества трептения за са щото дадено време. Известно е на всички, че с физиологичното понятие звук се означават вибрациите, които долавяме с органа на слуха; знае се също така, че нашата физиологична възможност е ограничена от един максимум и един минимум на звукова честота на трептенията (фреквенция), които вибрации съществуват, но престават да бъдат доловими за нашето ухо. Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с бобини, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда. От тук е лесно да се установи важността на проблемите, които се слагат пред нас, и интересът към практичните приложения, които могат да се из-влекат от тях. Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия. Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни. животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния свят впечатления, несъществуващи за нас — хората. Несъществуващи дотолкова, доколкото ние сме физиологични организми с ограничени или недоразвити напълно още възможности. Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния свят, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия.
към текста >>

36. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество.
Винаги говоря истината и няма нужда да се кълна. Началникът ме скри и никой не забеляза, че не се заклех. Не си ли смел, страхлив ли си, нищо не можеш да постигнеш! Марин Камбуров си замина през 1990 г. В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност. “Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
към текста >>

37. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното.
Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота. Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното. Не късайте цветята! — Идете при тях със свещен трепет, с предпазливи стъпки; обърнете се към тях като към живи, съзнателни същества. Свържете душата си с тяхната красота, хармония и нежност, без да извършвате насилие над тях! И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята!
към текста >>

38. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напущам върха, където душата ми отпразнува празника на своето съприкосновение с живота на жизнедавното Светило ... Отивам в града ... Храстите ме милват.
Светлия слънчев поток навлиза във нея, изпълва я, надига се и засиява. Душата се отваря за слънцето, свързва се с него, то навлиза в нея и я претворява. Живота на слънцето се прелива в душата! — Между човешкото и Божественното е сложен мост! * Аз слизам надолу. Напущам върха, където душата ми отпразнува празника на своето съприкосновение с живота на жизнедавното Светило ... Отивам в града ... Храстите ме милват. Тревите и цветята ме посрещат с приветствие. Птичките весело пеят насреща ми ... Защото слънцето свети в мене! То свети през очите ми и през цялото ми тяло! То изпълва гърдите ми с живот, душата ми — със светлина! Аз слизам надолу!
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове.
Живот с удобства, с разни „културни“ развлечения и придобивки. Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове. Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение. Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението.
към текста >>

40. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за възраждане и изграждане на нашия организъм.
Търсейки го. използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си. Отбягвайки го, лишавайки се по една или друга причина, от неговата творческа сила, ний почваме да губим своята жизненост. Ето защо. нужно е да наредим така живота си. че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за възраждане и изграждане на нашия организъм. Всичко до тук казано е общоприета истина. Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат.
към текста >>

41. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение.
Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще.
Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето. Върху тях основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред, или пък да се повърнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т. е. че има Бог — чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието, е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието.
към текста >>

Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на божествения човешки живот.
Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето. Върху тях основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред, или пък да се повърнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т. е. че има Бог — чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието, е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието. И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на земята.
Нека тия, които могат, видят повече. С. Калименов Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I, ст.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне?
И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари? Силата ви се изпитва чрез страданията. Всички страдания, през които минава човечеството, са нарочно определени. Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи.
към текста >>

Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро.
Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“.
Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“. Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи?
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук те имат възможност да се запознаят по-подробно е неговата дълбока, енергична и стимулираща читателя мисъл Както показват и заглавията на отделните глави, тук всичко се движи в кръга на практичното, близкото, всекидневното, с което сме винаги в съприкосновение от което винаги имаме нужда.
Консулова — Вазова. Цена 25 лева. Със следното съдържание: Някои закони на силата и красотата; Няколко практически духовни рецепти; Бог в дърветата; Тайнствеността на съня или нашето двойно съществува ние; Духовни токове; Кои са нашите сродници? Вътрешният лекар; Религия на дрехите; Законът на брака; Как се заробваме едни други; Една молитва; Как преуспява човек в работата си; Изповед; Църквата на мълчаливото желание; Целебната и възраждаше сила на пролетта: Безсмъртие в плътта. Голяма част от нашите читатели познават Прентис Мълфорд от отделните статии, които са се появявали в периодичния окултен печат преди излизането на тази книга. Тук те имат възможност да се запознаят по-подробно е неговата дълбока, енергична и стимулираща читателя мисъл Както показват и заглавията на отделните глави, тук всичко се движи в кръга на практичното, близкото, всекидневното, с което сме винаги в съприкосновение от което винаги имаме нужда. Тази здрава жизнерадостна, импулсираща философия на живота на американския окултист е много нужна за българина, който често изпада в песимизъм. Ние препоръчваме книгата на Прентис Мълфорд на всички. Доставя се от редакцията в-к Братство.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето.
Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето. Следователно вяра, при която не се поставяме в контакт с обекта на нашата вяра, носи само нещастия. Има четири причини в самия човек, от които могат да произлизат нещастията. Причината на нещастията може да произтича от самото устройство на тялото, може да произтича от волята, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от неговия ум. Причината на болестта, като един случай на нещастие, може да произтича от въздуха, от водата, от храната и най-после може да произтича от светлината. Това, че хората бягат от слънцето си има своите дълбоки причини.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При новото разбиране вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света.
Цялата Вселена, се намира в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други, не по някакъв външен закон, а по силата на вътрешното единство. Това вътрешно единство е импулса към доброто, а не някакъв външен закон. Когато видим някой че страда или е в нужда, по силата на тази вътрешна зависимост, ние му се притичаме на помощ, а не по силата на некакъв външен закон. Когато всички хора се проникнат от този вътрешен импулс, тогава хората ще добият нови разбирания за живота, и ще създадат нови отношения. При новото разбиране вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Старата религия свърши това което трябваше и можеше де свърши; за в бъдеще и да иска, тя ме може повече да ни помогне в нищо. Както една майка, докато детето й е било малко, тя го е носила на ръце, но като стене на 6 — 7 години, тя и да иска не може повече да го носи и да се занимава с него, както по рано. Като стане на тази възраст, тя го праша в училище; като завърши учението в училищата — от основно до университет — то влиза в света. Като го праща на училище майката казва — аз свърших най-главното, но има нещо, което аз не мога да свърша. — това ще свърши училището.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина.
Пенко К. Пенков — Габрово В контакт с живата природа I. За да се запази човекът от атмосферните влияния, направил си е дрехи, построил си е къщи. Чрез тях той се изолира от тия вредни за него влияния. С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа. Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина. Той трябва да диша чистия, свежия въздух. Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло. Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни.
към текста >>

И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд.
След 10 минути почна кристализация. Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити изобщо не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство. Забележка от преводача. Горните опити доказват: 1) Квасните гъбички или поникналият житен стрък се намират в един съд, който е потопен в друг съд с някакъв разтвор. И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд. Това показва, че веществата имат лъчево действие, т. е- влияят със своите етерни строителни сили. 2) Тези опити показват, че витамините са лъчи, защото когато не доставим на известен организъм (в случая поникнал житен стрък или квасни гъбички), известен вид етер, появяват се болезнени процеси, които се премахват, като му доставим съответния витамин. 3) Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура.
Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр. както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура. Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем. Д-р Г. Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним?
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята.
Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този свещен елемент, който липсва на днешния туризъм, и без който той не може да бъде истински, цялостен и смислен, е живата връзка, непосредственото съприкосновение с Духа на планината, с Духа на природата, с Духа на великия живот въобще, който се разкрива само в тишината и усамотението, на този, който го търси.
Защо ходят днешните хора, масово, на планината, щом те се връщат от там така празни, както са и отишли? Да отидеш на Планината, носейки на гърба си всичката твоя суета, и да се върнеш пак с нея, е безсмислено и безцелно губене на време. Да отидеш механически — защото всички ходят — и да се върнеш пак така — не придобил нищо друго, освен известно физиологическо оживление, това не е най-разумното, това не е пълното, цялостното използване на екскурзията. Туризмът, планинарството, излетите в природата изобщо, трябва да се задълбочат. В тях трябва да се внесе един много по-дълбок, много по-силен, много по-съществен елемент, който досега, обикновено, е липсвал. Този свещен елемент, който липсва на днешния туризъм, и без който той не може да бъде истински, цялостен и смислен, е живата връзка, непосредственото съприкосновение с Духа на планината, с Духа на природата, с Духа на великия живот въобще, който се разкрива само в тишината и усамотението, на този, който го търси. И животните ходят на планината — едни живеят там, а други биват водени от човека — но какво чувстват и какво печелят те от това? Ако човек няма дълбоко — съзнателно отношение към природата, която го заобикаля, към скрития живот, който протича в нея, то той се ползва от нея толкова колкото се ползват и безсловесните твари. А туризмът трябва да бъде нещо много повече от това. В същност, туризмът, и в своята основа дори е погрешен, или, най-малкото, недостатъчен: човек не се нуждае само да направи обиколка (тур - обиколка — от там и туризъм), т. е. само да мине и замине набързо през планината, но той трябва да намери време и да постои, да поживее в нея, за да може да се приобщи с нейния дух, да се изпълни със силите й, да разкрие тайните й.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и се възпитават.
Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция. Бог е създал народите като огнище или като средище за възпитание на хората. Хората един други се възпитават. Народите са възпитателни, божествени институти. Всеки народ в света носи по една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и се възпитават. Казах ви вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия. Което издържи изпита, изнася се навън.
към текста >>

55. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност.
Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение.
към текста >>

56. -

Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея.
Защо трябва да го държите три-четири години? Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>

Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея.
Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце?
към текста >>

Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея.
Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.
Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата.
към текста >>

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.
Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка т. е. в статическо положение, но да бъде в постоянно движение.
към текста >>

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.
Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка т. е. в статическо положение, но да бъде в постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците.
към текста >>

Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата.
— За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка т. е. в статическо положение, но да бъде в постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия.
към текста >>

57. -

Елвилюри ЗАЩО Е НАБОЖЕН НАШИЯ СЕЛЯНИН Дълбоката тайнственост на природата се отгатва само от ония люде, които през целия си живот постоянно са в съприкосновение и общение с нея.
* — Благословен, Премъдростта тълкувай, Премъдростта на моя звездопис и заповядай умному: „Умувай пред буквите: кристал, сърце и лист! “ * — Благословен ти в Мойто Съвършенство, души повдигай с Думи и Дела! Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила. * — Благословен, общувай с Мен, Отеца — учител на Учителите благ! Търси Ме вред: намирай Ме в прашеца, в тичинките на слънчевия мак. Елвилюри ЗАЩО Е НАБОЖЕН НАШИЯ СЕЛЯНИН Дълбоката тайнственост на природата се отгатва само от ония люде, които през целия си живот постоянно са в съприкосновение и общение с нея. Селският живот е в полето, а там е яркото, животворно слънце, чистия като кристал син небесен свод, омайните красиви шарове на гората, цветята на ливадните морави, избуяващите ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец. Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид свещенодейства. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова.
към текста >>

58. -

Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея.
Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>

Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея.
Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум?
към текста >>

— За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце?
И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата.
към текста >>

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.
Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците.
към текста >>

— За да бъдеш в съприкосновение с природата.
Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат по права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен.
към текста >>

Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение.
Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат по права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен. Природата дава всичко, но когато разбираш езика й.
към текста >>

59. -

Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво мисли в дадения случай тази мравя.
Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота? Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво мисли в дадения случай тази мравя. Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш. Родиш едно желание — с любов да го родиш. Родиш една постъпка — с любов да я родиш. Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи.
към текста >>

60. -

Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен свят.
София — Изгрев ДЪЛБОКОТО ДИШАНЕ И ПСИХИЧНИЯТ ПОДЕМ От Боян Боев Преди всичко дълбокото дишане освобождава нервната система от всички натрупани в нея отровни дезасимилационни продукти, които спъват нейната дейност. От друга страна чрез дишането се внася прана в мозъка, в цялата нервна система и във всички органи. С това се подобрява тяхното състояние, а туй се отразява и върху душевното развитие, понеже всеки орган е свързан с известни психични сили. Органите са инструменти за проява на душевния живот. И щом те са в по-добро състояние, то и душевният живот ще се проявява по-добре. Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен свят. Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот; мислите, чувствата и желанията на човека се урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни.
Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни. (Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X. Никаква животинска плът, нищо от това, що носи живот в себе си, не бива да се яде от ученика. Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум .
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвожда живота на земята.
Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна. Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвожда живота на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тия две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух. И в книгата Битие (гл. I. ст.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен.
Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг. Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи. Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток. При тия обстоятелства светлокожата раса се изродила в трогодити. Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен. Преданията съобщават за тези процеси, като разправят, че Менес се премесиш, от Тинис в Мемфис и там основал старото царство. Нему се отдават и всички културни придобивки на по-раншните времена. Чудно изглежда, че Менес трябвало да избере именно Мемфис за своя столица. Вероятно, Мемфис бил един от центровете на предиазиатската култура и той заемал едно такова место, каквото в Месопотамия Ур, Лагаз и Ериду. През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бъканън бил отначало изненадан , че предмети, които са били само в съприкосновение с изследвания обект, предават психометричното впечатление тъй точно, както и самият обект.
Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума. Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не искала да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата. Но когато от неотвореното още писмо почувствала искреност и благосклонност у автора му, тя направила изследването и изпратила неотвореното писмо обратно заедно с резултата. След това получила в отговор едно писмо от 10 страници, което потвърждавало абсолютната вярност на изследването. Бъканън бил отначало изненадан , че предмети, които са били само в съприкосновение с изследвания обект, предават психометричното впечатление тъй точно, както и самият обект. И в своето ръководство той се старае да поясни това контактно действие чрез примери из практическата физика. Сега ние знаем вече, че всички неща изпускат лъчи, които се усилват или възбуждат чрез пренасяне на силите от един предмет върху друг. Един добър пример ни дава плочата на фонографа. Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз чувствам, че моите членове стават лъчезарни от съприкосновението с този живот.
Той е тъй въздушен, тъй непостоянен, тъй нежен, тъй пълен със сълзи и мрачен — ето защо Ти го обичаш, о непорочни и чисти! И ето защо той може да затъмни Твоята свещена бела светлина със своята сянка. 69. Същият този поток на живота, който ден и нощ тече в моите жили, тече и във вселената и играе размерен танец. Това е същият онзи живот, който радостно пробива през праха на земята в безбройните стъбла на тревите и се разлива на шумни вълни в цветята и листата. Това е същият онзи живот, кой го се люлее в океана, люлката на ражданията и смъртта, в приливите и отливите. Аз чувствам, че моите членове стават лъчезарни от съприкосновението с този живот. И моята гордост произлиза от това вечно биене на живота, който играе в моята кръв. 70. Нима ти нямаш сили да се радваш с радостта на този ритъм? Да се въртиш, да чезнеш, да се отдаваш на водовъртежа на тази страшна радост? Всичко върви напред, безспирно, без да обръща внимание на нищо, и няма сила, която би могла да спре този стремеж! Под тази безспирна музика танцуват и отлитат годишните времена — пъстротите, звуците и миризмите се леят на безбройни каскади в изобилие от радост, която се разсейва и умира всеки миг. 71.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“.
От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството.
към текста >>

В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
към текста >>

Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха.
Както Йоан Кръстител нападаше фарисеите, които идеха при него, като „рожби ехидни“, така и Парацелзус остро нагрубяваше невежеството и традиционните наклонности на всички от неговата професия. Парацелзус, на 24 годишна възраст. Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция.
Даже напротив. Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва. Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам. Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“.
към текста >>

Един жесток, но често изнасянъ1) хипнотизаторски фокус се състои в това, че хипнотизаторът е в съприкосновение с медиума посредством някой предмет, напр.
Да се върнем пак към старото школно схващане за „конкретно“ и “абстрактно“. Едно представление напр. трябва да е „абстрактно“, т. е. въобще да не съществува, но само „като съществуващо мислено“. Ще посоча един пример из хипнотизма, който с пълно право може да се вземе като фантастична картина на един предмет с подобна реалност, на предмет във външния мир, чийто отпечатък се получил чрез пипане на окото (ретината). Един жесток, но често изнасянъ1) хипнотизаторски фокус се състои в това, че хипнотизаторът е в съприкосновение с медиума посредством някой предмет, напр. дървена: пръчка или студено желязо, допира го до челото и му внушава: „аз държа горещо желязо на челната ти кожа. Докато изброя до дванадесет, то ще влезе в челото ти и една дълбока рана от изгорялото ще се отвори“. След това той почва да брои и, докато медиумът е под влиянието на ужасния страх, фактически се образува на неговото чело изгоряла буца. Д-р Барадюк Фотографиран в един момент на молитвено съзерцание. Психогоните стоят в кръгъл ореол около главата му.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
към текста >>

Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия.
към текста >>

Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение.
Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му.
От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие.
към текста >>

Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата.
Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават. Едно разстояние от три или четири стъпки е достатъчно да им попречи да чувстват твърде силно трептенията на другите. Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица.
към текста >>

Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица.
Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават. Едно разстояние от три или четири стъпки е достатъчно да им попречи да чувстват твърде силно трептенията на другите. Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица. Известно е, че има човешки гъби, които, често несъзнателно, поддържат живота като обсебват всичката магнетична жизнена сила, която биха могли да изтеглят от другите, и те се окачествяват от окултистите като вампири. Вие сте могли да наблюдавате, че болните обичат да имат при себе си млади и силни същества. Те хващат често ръката на един здрав човек и я държат продължително колкото могат. Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях.
към текста >>

Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение.
Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му.
към текста >>

Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност.
Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е.
към текста >>

Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат.
Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
към текста >>

Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили?
Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго. Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните.
към текста >>

Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили.
Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета.
към текста >>

Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него.
Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй?
към текста >>

Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора.
Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света?
към текста >>

За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е.
към текста >>

Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение.
Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б.
към текста >>

От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г. Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>

Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат.
Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим. Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях. Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае. Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим?
към текста >>

Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение.
че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание.
към текста >>

Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си.
Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение.
към текста >>

След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение.
Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите.
към текста >>

Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство.
Всичките велики композитори са черпили от него своето вдъхновение и, според тяхната способност за асимилация, тази „музика на висшите сфери“ ги е направила повече или по-малко знаменити. Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-възвишеното подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там. Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
към текста >>

Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях.
Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел.
към текста >>

Това се прави с цел, коренът да бъде по-близо в съприкосновение с подпочвената влага.
В такжв случай, да се внимава обаче, дупката да не се прави по-дълбока отколкото дължината на стъблото и коренчето, които ще влязат в земята, за да може дръвчето (пръчката) да се до- втикне до посочената дължина, така че да се осигури прилепването на отрязаната повърхност към почвата. След набучването на пръчката, набива се или се отъпква добре почвата около нея, и ако тя е суха, залива се с вода колкото поеме, за да се осигури хващането на корена. — За хълмисти места със суха, варовита или камениста почва, за да се осигури хващането на дръвчето, препоръчва се следния способ: след като се приготви една малка дупка, колкото за самата пръчка, на дъното се посипва малко пръст, набучва се пръчката (дръвчето), допълва се Дупката до 2/3 от дълбочината й с пръст, набива се добре, налива се вода колкото може да попие, и след това се допълва дупката с пръст и се набива много добре В такива случаи стъблото се оставя с 20 — 30 см. по-дълго и също толкова по-надълбоко се насажда пръчката (значи всичко ок. 40 см.). Това се прави с цел, коренът да бъде по-близо в съприкосновение с подпочвената влага. Важно е де се име пред вид: прерязването на пръчката на определената дължина да се извърши по възможност преди насаждането й на самото место, понеже прясно отрязана повърхност способства много за хващането на дръвчето ; ако дръвчетата, извадени вече, трябва да се съхраняват известно време (напр. поради пренасяне, лошо време и др.) преди насаждането им, корените да се оставят с 2 — 5 см., а стъблото с една длан по-дълги, та пред самото им насаждане да се обрежат както трябва. В места с много сурова зима се препоръчва покриването на пръчката с една купчинка пръст, която на пролет се разравя ; това се прави, разбира се, сама първата година. След покарването на пръчките от пъпките по стъблото, остават се да порастат до една стъпка дължина, и след като за бъдеще стъбло се остави най-хубавата, най-силната и най- правата пръчка, останалите се изрязват. При липса на едногодишни дръвчета, или ако искаме да получим по-скоро плод, можем да вземем и по-стари, до 6 и дери до 10 годишни дръвчета и това е предимството на новия начин пред досегашния, при които дръвче по-старо от 3 — 4 години мъчно се хваща, понеже става много неудобно изваждането му с всичките корени.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна.
И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна. Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6 сантиметра. Г-жа Бисон каза, че вижда да се формира в центъра й една фигура. Субстанцията бе неподвижна между устните на медиума, които я движеха. Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване. Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически. Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго. С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на физическата и морална активност. Физиономията на човека може по някога да заблуждава, но диафрагмата всякога издава истината.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод.
За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод. Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка.
Ако тези поетични идеи се дадат на света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си помисли: какви крайно чудновати идеи има този автор! „Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят.
Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст.
към текста >>

Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят.
По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното.
към текста >>

“ При започването на възпитанието в детската градина (забавачницата) и в отделенията, няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия, с никакви инструменти, а просто ще се постави в съприкосновение с живата природа, с цветя, треви, дръвчета, извори, птици и пр.
„Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга“. „Аз не разбирам под думите „жива природа“ това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която то проявява“. Един Учител.2) Един от най-важните лозунги на окултната педагогика е: .Вън от стаите, в лоното на живата природа! “ При започването на възпитанието в детската градина (забавачницата) и в отделенията, няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия, с никакви инструменти, а просто ще се постави в съприкосновение с живата природа, с цветя, треви, дръвчета, извори, птици и пр. и в тази среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Цялото обучение ще става за първо време единствено в свръзка с живата природа. Последната ще бъде изходна точка на цялото обучение. Изучаването на разните учебни предмети, напр. смятане и пр., ще става в първо време все в свръзка с живата природа, също така и изкуството.
към текста >>

Ето защо ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие до 14 година, трябва да поставим детето в съприкосновение само с това, в което има движение, живот, а не с мъртви, неподвижни форми.
До тогаз то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. машини играчки и пр., а винаги с това, което се движи, има живот в себе си“. Това е в дълбока свръзка с периода, в който се намира детето до 14 година. До тогава етерното тяло е в надмощие, то се намира в периода на усилено развитие и оформяне. То е носител на строителни сили на организма, на жизнените сили. Ето защо ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие до 14 година, трябва да поставим детето в съприкосновение само с това, в което има движение, живот, а не с мъртви, неподвижни форми. 2) Такова обучение е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общение със силите на природата. Тогаз човек е бил в по-големи връзки с космичните сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешната материална култура докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили.
към текста >>

С никакъв мъртъв механизъм не трябва да влиза детето в съприкосновение преди 14. година.
Някои разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже днешният живот е епоха на силен индустриализъм, то непременно и детето трябва да разбира този индустриализъм“ Но подходящо ли е това за детската природа? До 14. година благотворно действа върху него и събужда спящите му сили само това, в което има живот, напр. цветята, дърветата и пр. По-горе изтъкнахме, защо това е така. С никакъв мъртъв механизъм не трябва да влиза детето в съприкосновение преди 14. година. Те убиват ценни сили у него. Това може да стане след 14.година3). Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето! Същата грешка, която са правили в миналите векове и най-видни педагози по отношение на детето, като са му приписвали психиката на възрастния, искали са да го обучават, като че то има схващанията, способностите и нуждите на възрастния!
към текста >>

Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното.
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата любов! Само тогаз работата на детето няма да бъде механична, а ще има истинско възпитателно значение. По-активна е тази работа, в която вземат участие повече душевни сили. А само при подобно отнасяне към растенията, повече детски сили се засягат и то по-дълбоко! Още по-голямо съдържание се влага в детската работа, когато то разглежда явленията в природата като символи на висши истини. Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното. Ако изучаваме само материалните факти около себе си, без това да е изходна точка за проникване до духовното, тогаз ние поставяме детската душа в затвор, лишаваме я от светлината, под чието влияние крепнат нейните сили! При горния начин детето ще намери, че всяко цвете, Всяко дръвче, всяка тревица, всяко природно явление си има език, който разкрива по-дълбоките истини! Тогаз при детската работа се раздвижват по-вече негови енергии. Някой може да каже: „вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? “ Отговорът е следният: да, полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен и възпитателен метод.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле.
От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее. Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях.
Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях. Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда. От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления. Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята.
към текста >>

Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената.
Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога.
Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога. Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко. Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите!
Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се! Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото.
към текста >>

Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II.
Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори. Така у него ще се събудят висши импулси. Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс! “ Един Учител.1) Как трябва да се изучава природата? 1) Преди всичко, природата трябва да се изучава всред самата нея.
към текста >>

Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение.
Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила. Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода.
към текста >>

НАГОРЕ

0.96913194656372