Търсене в текстове за 'Сънища'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 198 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр.
Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища.
Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
към текста >>

Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа.
Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води.
към текста >>

4. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища.
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе.
към текста >>

Но скоро сладките сънища се сбъдват.
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става.
към текста >>

5. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците.
край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности.
към текста >>

А много малък процент са сънували религиозни сънища.
Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет.
към текста >>

6. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред.
Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак.
към текста >>

Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден.
Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V.
към текста >>

7. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
към текста >>

Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път!
Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме. Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно. Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа.
към текста >>

Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг?
О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам.
към текста >>

8. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др.
През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек.
към текста >>

9. Съдържание на бр. 1 Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

№4 Ат Илиев - Загадката на сънищата и психоанализа на Фройд.
Предговор от Проф. Д-р Ас. Златаров. Делото на Хекел. С портрет на автора и 9 фигури в текста. Второ издание Цена 12 лв. №4 Ат Илиев - Загадката на сънищата и психоанализа на Фройд. С портрет на 3. Фройд. Второ допълнено издание. Цена 10 лева. 6. От четиво Наука и Живот. Проф. А Хайм - Половото въздържание и добрачната чистота.
към текста >>

10. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот.
Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
към текста >>

Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе.
За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски.
към текста >>

11. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>

12. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам.
Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
към текста >>

13. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост.
Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно.
към текста >>

Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе.
От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше.
към текста >>

14. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища.
Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни. Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища. Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл.
към текста >>

15. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във втората си годишнина това списание съдържа ред статии от Д-р Щайнер върху медицината в светлината на окултизма; и освен това съдържа статиите: „Ембриологията от окултно гледище", „Храненето и болезнените тенденции в детската възраст", „Животът на сънищата" и пр.
Една такава е легендата за „Светата Чаша". В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда възкресението, т.е. пробуждане на душата. „Natura", списание за разширение на медицината чрез окултното човекопознание. Издание на Медицинската секция на свободния окултен университет „Гьотеанум, в Дорнах до Базел (Швейцария). Във втората си годишнина това списание съдържа ред статии от Д-р Щайнер върху медицината в светлината на окултизма; и освен това съдържа статиите: „Ембриологията от окултно гледище", „Храненето и болезнените тенденции в детската възраст", „Животът на сънищата" и пр. Това списание влиза вече в третата си годишнина и първата двойна книжка от третата годишнина съдържа следните важни статии: „Медицината в светлината на окултизма", „Човешката душа в свръзка с будното съзнание, спането и сънуването"; „Произходът на човека в свръзка с ембрионалното човешко развитие"; „Проблемата за болестта рак, нови пътища за изучаване, предпазване и лекуване"; „Доклад за международния конгрес върху рака през юли 1928 година," Това списание, което е списвано предимно от лекари, доказва нагледно и опитно, как окултната наука е плод на опитно изучаване на действителността и не отрича официалната наука, но гради по-нататък. Самият факт, че лекарите са образували тая Медицинска секция при окултния университет и разработват медицински проблеми от окултно гледище вече показва, че не само между окултната наука и естествознанието няма никакво противоречие, но и върху проблемите на естествознанието се хвърля плодотворна светлина с помощта на окултизма. Това списание показва и голямата практическа приложимост на окултната наука в разните области на живота. „Zur Padagogik Rudolf Steiners", двумесечно списание на съюза „Свободно Валдорфско училище", год. ІІ., книга 3, септември 1928 година.
към текста >>

16. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички, които Го чуят, трябва да се събудят от безполезните сънища на своите нищожни, дребнави и егоистични страсти.
Събудете се, деца на новата раса; вижте и съзнайте великото си предназначение. Събудете се от своята безчувственост и равнодушие и упражнявайте силите си. Изпълнете сърцата си с взаимна любов и заживейте в единство и съгласие. Съзнайте скритите у вас възможности и последвайте гласа на великия ни Помощник. Ние се нуждаем от всички, които могат да отговорят на Неговия Зов. Всички, които Го чуят, трябва да се събудят от безполезните сънища на своите нищожни, дребнави и егоистични страсти. Всеки един от тях трябва да намери местото си и да подаде ръка за помощ на всички, които се движат в тъмнина и невежество. Помогнете ни да повдигнем съзнанието им, за да осъществят Доброто; научете ги да отворят душите си за Неговото Божествено Послание. Ние, Учителите на Мъдростта, молим да бъдем чути. Нуждаем се от вас - нуждаем се от всички. О, да би могло да се събудят всички, за да помогнат Нему, великия Повелител на света, като ни съдействуват при великата работа, която се чака от цялата раса.
към текста >>

17. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
към текста >>

18. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете.
ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

19. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

4-5 със съдържание: „La de Josef songoj", „La lego de la servado" „La graveco de la malgrandaj aferoj" („Сънищата на Иосифа", „Законът на служенето", „Важността на малките неща.") Втората годишнина ще съдържа 14 беседи от Учителя и две безплатни приложения.
Цена по 5 лева. Доставят се, както и първата, от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска", № 66 – София, III. От него или от редакцията на „Житно зърно" се изпраща при поискване пълният каталог на беседите на Учителя. 3. Есперантска окултна библиотека „Nova Kulturo" год., II, кн. 4-5 със съдържание: „La de Josef songoj", „La lego de la servado" „La graveco de la malgrandaj aferoj" („Сънищата на Иосифа", „Законът на служенето", „Важността на малките неща.") Втората годишнина ще съдържа 14 беседи от Учителя и две безплатни приложения. Абонамент 60 лева. Адрес: Атанас Николов, пощенска кутия № 6, Бургас. Препоръчваме тая библиотека на читателите си. Нека се абонират за нея и тези, които не владеят есперанто, за да се ползуват от нея, когато го научат или за да я дават за четене на своите близки. По този начин те ще насърчат и тая тъй ценна библиотека.
към текста >>

21. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разказаха ми, че там при нейните палати, изтъкани от светлина, живеят всичките несбъднати блянове, там се крият 6елите птици на нашите копнежи, там се раждат приказните сънища на децата.
Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат. О, моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава, о мое чудно, звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа. Аз диря една усмивка, която прилича на часа, в която слънцето излиза из-зад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък. Тя ще повърне загубената радост на сърцето ми, а на замлъкналите струни песните от нявгашното време... Когато бях невръстно дете, разказаха ми приказката за една далечна царкиня, която живее в ледените дворци на студения север. Очите й имат изумрудения блясък на морето, а на главата й грее короната със седемте звезди от северното небе. Разказаха ми, че там при нейните палати, изтъкани от светлина, живеят всичките несбъднати блянове, там се крият 6елите птици на нашите копнежи, там се раждат приказните сънища на децата. В мене се вряза образът на тая приказка и душата ми закопня да види северната царица. Аз поисках да превия колене пред сияющата светлина на нейните тихи очи. Тогава още аз реших да бъда друмник, да приема неспокойната съдба на пилигрим. И тръгнах по земята. Там, където другите диреха богатство, аз отминавах равнодушно.
към текста >>

22. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
към текста >>

Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища.
Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята.
към текста >>

Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях.
Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица.
към текста >>

23. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот.
За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление.
към текста >>

Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек.
Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват".
към текста >>

От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение.
Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата.
към текста >>

24. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Факт е, че не всички душевни разстройства и дисхармонии могат да се сведат към половия живот и че не всички те се проявяват в сънища.
Хирософия и психоанализата Ернст Исбернер-Халдане Дали днешната психоанализа ще има трайно съществуване или не, тоя въпрос ще оставя тук открит. Факт е, че не всички душевни разстройства и дисхармонии могат да се сведат към половия живот и че не всички те се проявяват в сънища. Практическите опити говорят в полза на това мое твърдение.*) Психоаналитичната мода днес е започнала силно да запада – съдба, която сполита и трябва да сполети някои млади науки. Психоанализата се отхвърля вече от твърде много лекари поради горните причини и се практикува до голяма степен от хора, неспособни за тая работа. Но това не ще рече, че който не е лекар, е неспособен или няма право да я практикува. Факт от голямо значение е, обаче, че ръцете, техните форми, линии и белези представляват една реална и поради това обективна база за истинската психоаналитична практика. Тъкмо по ръцете може да се види естеството на материалиста, душевните и духовните предразположения, както и разстройствата в една или друга област.
към текста >>

25. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища.
Така се постига лек и укрепителен сън. Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини.
към текста >>

* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
към текста >>

будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност.
съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов.
към текста >>

Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ.
Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища.
към текста >>

съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища.
Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов.
към текста >>

тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
към текста >>

ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища.
природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо.
към текста >>

Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища.
Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни.
към текста >>

Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава.
към текста >>

Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни.
Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата.
към текста >>

Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд.
Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов.
към текста >>

С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата.
Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията.
към текста >>

Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов.
Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
към текста >>

Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция.
към текста >>

Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля.
Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето.
към текста >>

Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища.
дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане.
към текста >>

Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета.
У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането.
към текста >>

26. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения. Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти".
към текста >>

27. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр.
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето умствено, морално и духовно повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си. У него има много спящи заложби, способности, които чакат своето развитие. В това отношение човек е една семка, заровена в земята и трябват само благоприятни вътрешни и външни условия, за да развие скритите си сили. Днес е епохата, когато се развиват по-дълбоките способности, чрез които човек става по-възприемчив към вибрации, сили, влияния, към които досега е бил нечувствителен. Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр. Днес такива явления са много повече, отколкото преди няколко десетки години напр. И в бъдеще тая тенденция ще продължава и ще бъде още по-изразителна, понеже всичко това не иде случайно, а по законите на развитието. Това можем да наречем начало на събуждане на шестото чувство у човека. Паралелно с развитието на центровете в духовното тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание. Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр.
към текста >>

28. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност.
И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват.
към текста >>

29. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Танаграс съобщил за пророческите сънища, което предизвикало интересни разисквания.
С не по-малък интерес е бил изслушан и докладът на италианския учен проф. Казамали, също така съпроводен от демонстрация на регистрационни апарати. Той е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегната психична работа: напр. умствена дейност, напъване да си спомним нещо забравено и пр. Атинският психиатър проф. Танаграс съобщил за пророческите сънища, което предизвикало интересни разисквания. Сергей Латишев, член-основател на Белградското метапсихическо общество, не е могъл лично да присъствува на конгреса, но е изпратил свой реферат, който бил четен в конгреса, За този ценен реферат той получил сърдечни благодарствени писма от присъстващи на конгреса, между които и от проф. Дриш. В заключение председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психични сили, независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване довело човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза.
към текста >>

30. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На базата на символизма в живота модерната психоанализа основава цяло свое учение за разбиране сънищата и за обяснение на проявите в човешкия живот.
А с какви живи символи говори походката и ръкомахането на човека! Те посочват дивака и изфинения човек. Те изявяват човека, който може да постига и този, който може да пълзи пред другите, поради своята посредственост. Вгледайте се в тия живи символи, които се срещат на всяка крачка във всекидневния живот и вие ще научите толкова много за човека, за неговия вътрешен живот, колкото биха могли да ви дадат най-ценните книги върху човешкия живот, които изнасят опитността на зрели негови изследователи. И като разгадаеш вътрешния живот, вътрешното състояние на самия себе си и на своите близки, явно е, че лесно би могъл да си помогнеш или да помогнеш на другите, ако те могат да съзнават нуждата от твоята помощ и ако ти имаш всичката добра воля. На базата на символизма в живота модерната психоанализа основава цяло свое учение за разбиране сънищата и за обяснение на проявите в човешкия живот. Психоанализата постави на съвременния свят наново една стара доктрина. Тя е вярна в основата си, обаче, обяснението на символите не може да бъде напълно убедително. При тяхното тълкуване се прибягва до значението на старите египетски символи или до службата, която изпълняват разни неща, явления, растения и животни. Това е доста право, близко до истината, ала не е пълно. В египетските символи има скрити страни, които са били известни само на дълбоко посветените.
към текста >>

31. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища!
На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората.
към текста >>

32. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости!
Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него. Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове? Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам. Връщам се към нашия стан.
към текста >>

33. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие.
Поради това Наполеон, Цезар, Виктор Юго, Пастьор и пр. продължават да живеят в други области на вселената - върху другите планети с всичкото си съзнание и продължават своето дело. Научно могат да се обяснят предчувствията, интуицията и пр., явления, които играят голяма роля в живота на повечето хора. Мнозина от нас са били предпазвани от важни опасности и даже са избягвали смъртта по чудесни начини. Интуицията идва от същества, с които сме сродни, които са свързани са нас и живеят в други области на вселената. Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие. Тя е едно преходно място, дето идваме временно, за да отидем след това на други светове. Земният ни живот има за задача да поправим грешките си, които сме направили в другите наши съществувания. Земята е един вид училище, дето се очистваме чрез много изпитания. Небесните тела са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея. След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода.
към текста >>

В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята.
клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях. В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята. Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали реалност на земята. Колко красив става животът, когато човек знае, че животът не се прекъсва и че човек никога не умира. Всички наши страдания тук стават поносими, когато човек съзнава, че животът тук е временен и че ни очаква друг живот. Радиациите са вече научно доказани. За да покажа, как много явления в живота могат да се обяснят само с радиациите, ще приведа писмото на един лекар, което получих напоследък.
към текста >>

34. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди.
От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера.
към текста >>

35. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища.
Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект. Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност. Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност. Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля.
към текста >>

36. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил.
През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора. Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител. Той със своето влияние освободил Фридберг. Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл.
към текста >>

Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение.
На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение". Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди.
към текста >>

А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича.
12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение". Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение.
към текста >>

37. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата.
Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи.
към текста >>

Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната.
Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр.
към текста >>

38. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В сънищата си чувах нежния глас на хлопките, и очите ми плачеха.
Те бързаха край мене като сенки и аз не виждах лицата им. Градът ръмжеше като алчен звяр. Пътищата бяха шумни и високите стени ми пречеха да виждам звездите. Само стени, стени и шум. Сърцето ми проплакваше за планината. В сънищата си чувах нежния глас на хлопките, и очите ми плачеха. Погубваха ме очите на града. От тях излизаше омайваща, но душна светлина. Грехът и мъката ме гледаха през тях. – Ти още ли тъгуваш за твоята планина? – питаха ме тия огнени зеници.
към текста >>

39. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му.
Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха. Поп Грую не беше обикновен човек.
към текста >>

40. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Странни сънища, видения и предчувствия.
Ревност, скандали и прелюбодейство или пък напротив платонични съюзи. VIII - Финансови загуби във връзка със завещания и поверени пари. Своеобразно линеене. Опасност човек да бъде погребан привидно умрял. IX - Своеобразни опитности при пътувания и в чужди страни. Странни сънища, видения и предчувствия. Опасност от умопомрачение и загуби поради религиозни или правни дела. Често религиозни халюцинации. X - Странен, богат със събития живот. Често положение, спечелено и подържано с измама. Често и някаква тайна във връзка с раждането.
към текста >>

41. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища.
Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т.н. нарушават по-силно съня от всичко друго Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги.
към текста >>

42. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
към текста >>

43. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
към текста >>

44. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности.
Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности. Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение. Хубави опити по психометрия са правени от Василевски, Тишнер и Пагенщехер.
към текста >>

45. МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и слънцето й носи богатите си дарове.
От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут.
към текста >>

46. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец.
към текста >>

47. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тъй като праосновата на нашето физическо битие е вода, ние я търсим навсякъде и когато я няма при нас или ни е забранена понякога, тогава ние усещаме бунта на нашата кръв, виждаме в сънищата си прекрасните и бликащи извори, в които потапяме пресъхнали устни.
В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце. Няма по-силно по-непреодолимо чувство от жаждата. Нищо не желае човек с такава настойчивост и сила както водата. И там, където няма вода, там хората са нещастни, отхвърлени от Бога, там те живеят като в ада. Жаждата е говор в нашата кръв, вик към живота, бълнуване в кошмарни огньове, истинско, ярко и чисто желание. Тъй като праосновата на нашето физическо битие е вода, ние я търсим навсякъде и когато я няма при нас или ни е забранена понякога, тогава ние усещаме бунта на нашата кръв, виждаме в сънищата си прекрасните и бликащи извори, в които потапяме пресъхнали устни. Водата е признак за Божественото благословение и народите, при които тя липсва в голямо обилие, я съзерцават като някое далечно Божествено благо, с което са наградени само най-щастливите. На това място не мога да не цитираме няколко пълни с правда и интересно написани редове от френския писател Антоан Екзюпери в книгата си „Ветрове, пясъци и звезди". Той говори за маврите, които съзерцавали водата с едно религиозно почитание. „Това бяха хора, които никога не бяха видели нито едно дърво, нито един извор, нито една роза, които единствено от Корана знаеха, че съществувал градини, гдето текат ручеи, защото Коранът представя рая точно така. Тоя рай и хубавите пленнички в него се спечелват с горчива смърт върху пясъка от някой куршум на неверник, след тридесет години нищета.
към текста >>

48. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали огньове и много цветя.
Тя е истинска жена с сърце на лъвица, сърце на майка, сърце на дева. Суани-Ом изслуша своя царедворец. Пътят към щастието ù беше открит. Животът на затворника беше помилван с царска заповед. През нощта Суани - Ом слушаше рева на морето, О Хен пътуваше с царски кораб. Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали огньове и много цветя. Утре тя че получи скъп подарък. Ръката на възлюбления ще почива в нейната. Колко чудна ще изглежда земята, тя ще блести вълшебно под небесния купол. Но защо сега, в мълчанието на светлата нощ, тя си спомня думите на царедвореца: — Истинска жена, със сърце на майка на деца. Не съм срещал такава жена.
към текста >>

Сънува кошмарни сънища.
в нейното сърце се надига буря. Какво искат от нея? Какво е тя? Не носи ли и тя сърце като всичките, или нейното сърце, сърце на царкиня, трябва да бъде друго — Може би като това на О-Хен! Тя спа много лошо. Сънува кошмарни сънища. Събуди се рано и излезе навън. Морето беше спокойно и тихо. Царедворецът, който я наблюдаваше, остана учуден от нейния вид. Колко приличаше в тоя миг на О-Хен. Какво беше станало?
към текста >>

49. СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Къде бягаше бързата ти стъпка, когато те виках в сънищата си?
Времето ме изостави, аз излязох от неговия стремителен поток и сега съм в една малка бяла ладийка, понесена върху кристалното и безбурно езеро на вечността. О, моя слънчева обич! Да знаеш колко дълго те чакаха очите ми! Погледът ми се топеше в безкрая на хоризонтите, и диханието ми изгаряше да срещне твоя небесен огън. Къде беше ти тогава, когато не можех да затворя очи за отмора? Къде бягаше бързата ти стъпка, когато те виках в сънищата си? Ето, сега си наблизо, моя слънчева любов, и аз не смея да отворя очите си и да те погледна, защото така, аз усещам по-добре твоето - присъствие, жаркия лъх на диханието ти и шепота на твоите небесни слова. Моя любов, ти си, която ме показа сам на себе и ме отрази като в огледалната повърхност на стихналото езеро. Ти си наблизо, дълго чакана обич! Ти ме приближи като укротена сърна, която гонех със стрелите на своите копнежи. Ела, душата ми е разтворен цвят, а сърцето ми пееща лютня!
към текста >>

50. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

също като малко дете, което взема в ръка случайно паднала играчка или пък голям том с илюстрации — едно дете, дошло от царството на сънищата.
G. N. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА Прекрасно е спокойното безразличие, с което човек зачита книгата на своя живот. също като малко дете, което взема в ръка случайно паднала играчка или пък голям том с илюстрации — едно дете, дошло от царството на сънищата. То седи до прозореца, през стъклото на който нахлуват лъчите на утринното слънце, намокря пръст на своите устни и бавно начева да разгръща големите листа. Кой в своето ранно детство задава въпрос относно целите, смисъла и начина, по който ще протече живота ни? Не живее ли всеки, понесен от потока на времето, захласнат в променящата се панорама, очарован от топлика на даряващата ни щедро природа, а други път печално изненадан и със свито сърце от шествуващата върху земята човешка скръб? Ние навлизаме в лабиринта на живота, из който лъкатуши нашата съдба, както тоя захласнат наблюдател в страниците на книгата, без да знаем, къде ще ни изведе нашият път, без да виждаме и да предусетим, дали радостна или отровена в мъка ще бъде следващата ни стъпка. Всеки ден разгръщаме по един лист от тая книга, без да знаем, какво ни е приготвил утрешният ден, какво е написано там на следната страница.
към текста >>

В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик.
Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго. В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст.
към текста >>

51. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Какво си седнал да вярваш в сънища!
В това време се яви брат ми и ми каза: „Недей плака, аз съм жив. Не съм умрял, не съм убит". Аз плачех и се събудих с плач. Разправих съня на жена си. Тя ми каза: — То е сън. Какво си седнал да вярваш в сънища! До съмване не спах. Сутринта тръгвам към училище. Видяха ме селяни замислен и ме попитаха, защо съм тъжен. Разказах им съня си. Те пак ме успокояваха.
към текста >>

52. ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Реални ли са сънищата ни?
ГЛАСЪТ НА ЖИВИЯ ГОСПОД АЗ НЕ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ БОГ Е СКРИТ НА НЕБЕТО, А ВИ ПРОПОВЯДВАМ ЗА ЕДИН ГОСПОД, КОЙТО ЖИВЕЕ ВЪВ ВАС. КОГАТО ВИЕ СЕ ПРОБУДИТЕ, ЩЕ ЧУЕТЕ НЕГОВИЯ ГЛАС И РАБОТАТА ВИ ЩЕ СЕ ОСМИСЛИ. УЧИТЕЛЯТ Албрехт Дюрер - графика Съществува ли друг свят? Реални ли са сънищата ни? Продължава ли животът ни и след смъртта? - Колко хора са си поставяли тези въпроси, колко мнения са изказвани и колко книги са написани в търсене на техния отговор! Но защо умът си ги поставя? Нима те правят човека по-силен, по-спокоен, по-уверен? За жалост, не По отношение на тези именно въпроси, човешкият ум се колебае, движейки се ту в светлината на едно категорично "Да!
към текста >>

53. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В тихите нощи, в сънищата си, децата чуват далечните стъпки на белия кон!... Г.
За тоя ден се готвят всички. Блаженна ще бъде тая душа, която ще го приеме в утринния час. Блаженна ще бъде земята, в която ще стъпи ногата му. Полята ще се позлатят, житницата едва ще сбере хляба, а лозата ще отгледа тежки зърна. Иде той - белият гостенин. В тихите нощи, в сънищата си, децата чуват далечните стъпки на белия кон!... Г. Томалевски из “Свещенната пътека” Факсимиле След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски. В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове.
към текста >>

54. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл.
към текста >>

55. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“.
Nova Kulturo, есперантска библиотека, бр. 4—5, год. II. абонамент 50 лв. Адрес: пощ. кутия 6, Бургас Този двоен брой на „N. К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“. (Из първа серия) Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя. Бележки За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище.
към текста >>

56. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Празни приказки, мечти, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия.
- - - - - - - - Да бъде благословена десницата от която душата приема чашата на очищението; да бъде благословен пръста, които пише по измъченото чело „Всичко ще се уреди! “ - - - - - - - - Колко е красиво да върви човек към Голгота с упорит мълвеж като врата към Бога. за Господа, защото възкресение го чака в третия ден. - - - - - - - - Ако бях поет бих възпял страданията „Изгрев“ Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище. Достатъчно е да се опита само някой да разпространява някои идеи, колкото ясни и да са те, из областта на окултизма, за да се изрисува една състрадателна усмивка по устните на повечето хора, към които ние бихме се отнесли. „Празни приказки, мечти, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия. Обаче човешкия ум у много хора е вече готов да разбира окултната наука и даже да я приложи на практика. Но нужно е едно сериозно и обмислено изучаване. В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление. И тук е както и във всички други случаи: първата стъпка е мъчна. Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената, прераждането или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи на духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте.
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения. Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти".
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията.
Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември. и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума. Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края. Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят.
В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството. Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните. С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща. (Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят. всичко в живота му се обръща с главата надолу. Това състояние се дължи на разстройство на симпатичните нервна система.) За да бъде здрав човек, той трябва да възприеме достатъчно количество светлина, за да не дойде тъмнината, от която ще пострада; трябва до възприеме достатъчно количество въздух в дробовете си, който ще внесе необходимата енергия за обмена на веществата в организма; също така трябва да внесе достатъчно количество вода в организма си, която да стане проводник на живота и най-после, човек трябва да има достатъчно твърда материя в организма си, която да прави тялото му устойчиво. Най-устойчива е тази материя, от която е създадена нервната система. А устойчивостта на нервната система зависи от това. как е създадено тялото от мислите, чувствата и постъпките на човека.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове.
Оставих я да ме води, защото бях потънал в моите мисли. Но навън въздухът беше тъй приятен и сладък, цветята тъй прекрасни и слънцето тъй топло, че аз веднага забравих в радостта си тези мисли. Глава IX. Беше нощ. Бях сънлив и доволен, защото бях щастлив тъй като бях се забавлявал, тичайки на разни (страни в ароматизирания въздух. Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове. Аз станах внезапно и мислех, че още сънувам, защото лунната светлина влизаше в моята стая и падаше върху чудните цвета. И аз почнах да мисля с учудване за простото жилище, където бях отгледан. Как съм можал аз де живея там? Защото сега ми не струваше че живота седи именно в красотата. Бях напълно задоволен.
към текста >>

Танаграс, съобщил за пророческите сънища, което предизвикало конгреса да открие спорове по въпроса за свободната воля.
С не по-малък интерес е бил изслушан доклада на италианския учен проф. Кадзамали, също така съпроводен от демонстрацията на регистрационни апарати. Проф. Кадзамали е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегнатата психическа работа: като умствена дейност, напъване де си спомним нещо забравено и др. под. Мозъчните вълни са от електромагнитно естество: те имат извънредно малка вълна и могат да се уловят само с някои сложни, ултрачувствителни апарати. Атинският психиатър пък, проф. Танаграс, съобщил за пророческите сънища, което предизвикало конгреса да открие спорове по въпроса за свободната воля. В заключение, председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все по вече и повече се убеждава и съществуването ма свободни психически сили. независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване е довела човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси.
“ „Всичко, което можах да разбера, отговорих аз, останалото е написано с букви, които не мога да разбера“. Той се обърна веднага и напусна моята стая. Погледнах отново страницата на книгата, която бях чел, за да видя кои са думите, Които го бяха толкова много развълнували. Сега вече те не бяха разбираеми за мене, те бяха написани също с йероглифи и аз ги съзерцавах с отчаяние, защото виждах, че сега не мога да си спомня нито една дума от това, което бях чел. Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга. Аз се събудих от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси. Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха. Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам. Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие. Това бе Себуа. градинарят.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои я виждат само в сънищата си.
Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни. По кой и ще тръгнем? Любомир За Любовта Мнозина копнеем по нея. Някои я виждат само в сънищата си. А тя е жива и съществува тъй сигурно, както съществува всичко, което ни заобикаля. Тя е надеждата не душата и радостта на сърцето; тя е душата на всичко. Ние всички я търсим — своята спасителка и покровителка. И както детето спокойно и уверено почива в обятията на майка си, така и ние се доверяваме само на нея. Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам.
Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища.
И трябва да го кажа скоро. Аз предчувствам, че наближава голяма промяна. Чувствам не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията. „Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение. Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища. Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна. „Експерименталистът учен може да игнорира фактите на окултните възприятия; но аз твърдо и съзнателно вярвам в тях, защото зная, че тия факти съществуват. Преди два дена аз изпитах едно убедително преживяване в туй отношение. Аз почивах, като сега на миндера, мислено зает с писмото, което готвех да напиша вечерта. Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влезна сестра ми.*) Аз бях тъй учуден, че продължавах да лежа без да продумам.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И те продължават да работят между светлите същества, които ти виждаш в сънищата си и наяве.
. . Има една младост, която не остарява, тя се подържа от непреривната любов към всичко живо. И когато тя е в сърцето на човека в него няма място за омразата, лъжата, измамата . . . И за следващите тоя път няма смърт, а само живот, който никога се не свършва. И те продължават да работят между светлите същества, които ти виждаш в сънищата си и наяве. Кое предпочиташ? — Това, което казваш ти. — Тогава стани и ела след мен. —- Да, отвръщаше мислено тя и ставаше и напущаше веселата компания, изпращана от десетки учудени очи, презрителни усмивки, зад които се криеха недоизказани подигравателни мисли. — Отивам си, казваше тя на питащите я, и никой не можеше да я спре.
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери).
В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв. и се доставя: от книгоиздателство „Братство“ в гр. Севлиево. * * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фактите говорят, че има предсказвателни сънища.
Няма по-страшна лъжа, няма по-голяма заблуда, няма по-тъмно невежество от материализма. Защото тази лъжа, изпълзяла първом из ума на учения“, сковава после незабелязано съзнанието и на неопитния младеж, и на „простия“ народ и го прави сляп за реалността на живота. Но да се обърнем към фактите. Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме.
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ти бъдиш ни от сънища измамни; извеждаш ни от тъмна долина, и нашите миражи пустославни.
Да извършим поне най-малката работа! Това може да извърши всеки човек без изключение, който жадува за повече правда, за повече светлина, за повече слънце на земята. Химн на Любовта Божествен плам, разнесен из всемира, тържествен пулс в безбройните слънца, без Теб покой душите не намират и чезнат в смут покрусени сърца! * Как волно с Теб се диша и живее, магичен лъч на младост и възторг! Тих, нежен глас в Твоя пламък пее – тих, нежен зов от Вечния Възток! * Ти бъдиш ни от сънища измамни; извеждаш ни от тъмна долина, и нашите миражи пустославни. стопяваш във поток от светлина. * Възпламнеш Ти и мигом озарява душите ден, и пролетен повей полъхва в тях и те се устремяват към висши мир, где вечна пролет грей. * Пред Твоя зов сърцата ни притихват и стават храм на мир и красота, в кой жители неземни се усмихват, и славят Теб, о, лъч на Любовта! В. Недев КЪМ БУДНИТЕ ДУШИ КОИТО СЕ СТРЕМЯТ, КЪМ СВЕТЛИНАТА Братя и сестри, Тъмни облаци, предвестници на ужасна буря, помрачават хоризонта на човечеството. Всеки може да види и да чуе светкавиците и гръмотевиците, които прорязват тъмната нощ над някой страни, обгръщайки цялата атмосфера.
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм.
Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост.
към текста >>

70. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същността на сънищата—Д.
Гълъбов; 6. Судетските немци —Ас. х. Т. 7. Пълно лунно затъмнение на 7 — 7 ноември 1938 год.— Д-р Вл. Л. Христов, 8. Същността на сънищата—Д. И. Манов. Научни, местни, книжнина, въпроси и отговори и разни. Адрес: София IX, ул. Руен № 24, сп. „Природа и наука“.
към текста >>

71. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са привикнали към приятни и сладки сънища.
Изпотяването е обилно. Изпотяването у тях става главно на челото и гърдите. Апетит добър и храносмилане отлично, физиологическите процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха. Те са вежливи, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви, честни, миролюбиви. В тях има едно разширение — в мисълта, в чувствата и в действията се разширяват. Всякога преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите.
към текста >>

72. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари.
Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепливи, следствие, на което и движението на тези течности е много трудно и медлено. Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни.
към текста >>

73. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зная колко много сънища красиви имала си ти!
* Като слънце ясно, ясно ще му бъде младото лице. Гдето мине песен, песен ще се чуе, песен от сърце. * Гдето мине деви, деви ще изскочат с чудни облекла. С бисери и злато, златни ще сияят младите чела. * Конника и коня, със златните подкови, чакаш ли ги ти? Зная колко много сънища красиви имала си ти! Д. А. Николай Райнов Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота. Хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност, — това е художественото слово на Николай Райнов, което опива душата със своята магична мощ. Не само в България, но, доколкото знаем, и в цялата световна литература, той няма подобен на себе си майстор на художественото слово.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора.
Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот. Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън. Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси. От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор.
към текста >>

Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание.
Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън. Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси. От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден.
към текста >>

В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден.
Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси. От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно.
към текста >>

Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание.
От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме.
към текста >>

Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня.
На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си.
към текста >>

Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор.
Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност.
към текста >>

И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно.
В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден. Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно съзнание борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание. Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас?
към текста >>

Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало.
Колко много, колко разнообразни са виденията, проникванията на малките зад завесата на миналото, преди още грубия земен живот да сложи тежкия печат на забравата върху тяхното съзнание! Само ограничението, незнанието и глупостта на възрастните са способни да отхвърлят тия истински откровения, тия свежи спомени на будната детска душа, като лишени от всякаква връзка с реалността фантазии и блянове! . . Колко далеч с живота, истинският живот, от представите, които обикновено хората имат за него! . . Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало. Чрез тях ние можем да проникнем дори до живота в ония безкрайно отдалечени епохи, когато човек е бил едно полудиво същество, водещо нескончаеми борби с хищните зверове и със себеподобните си. Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония възвишени, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и свято, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот. Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К. Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място.
към текста >>

В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К.
. . Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало. Чрез тях ние можем да проникнем дори до живота в ония безкрайно отдалечени епохи, когато човек е бил едно полудиво същество, водещо нескончаеми борби с хищните зверове и със себеподобните си. Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония възвишени, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и свято, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот. Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К. Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място. В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето. Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези права. Но пита се, какво ще направи жената с тези права, които има ? И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето?
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със своята доброта, самоотверженост, безукорна честност, благородство в него не стихва непреодолимата жажда да намери тая, която още от детинство запълва спокойствието на неговите сънища, или занимава неговия ум в късни часове на размисъл, след тежък и упорен труд.
Изнамерените уреди за записване на ударите на сърцето откриват и най-малките колебания в пулса. Новите средства за лекуване на сърцето се изпитват първо върху животни. И придобивките на всяка една научна година се докладват на конгреса на Обществото за изследване на сърцето, който се урежда всека година в Нойхайм и в който вземат участие учени от цел свят. КНИЖНИНА Безсмъртната — роман от Г. Томалевски. В своя земен път ний всички търсим нея — безсмъртната, като бедния скиталец музикант Бошко. Със своята доброта, самоотверженост, безукорна честност, благородство в него не стихва непреодолимата жажда да намери тая, която още от детинство запълва спокойствието на неговите сънища, или занимава неговия ум в късни часове на размисъл, след тежък и упорен труд. Неговите очи носят отпечатък на една затрогваща печал, която отразява блясъка и обичта на двете кротки очи на „безсмъртната“. които го сгряват и в студените зимни нощи и напътстват във всички перипетии и трудности на неговия земен живот. Всеки един от нас в своя земен път търси безсмъртната „свята жена, която е винаги при нас, макар костите й да са станали прах.“ „Има едно име, което изговаряме с голяма горест до края на живота си.“ „Има една любов, която дирим непрестанно! “ Препоръчваме горещо романа „Безсмъртната“, който със своята дълбочина и поетични образни средства говори направо на сърцето на всеки искрено търсещ тая, чието име е Любов! Ст. Г.
към текста >>

76. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение.
Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Указва на убежденията и мирогледа, който човек ще има в живота. Дава указания за дългите пътешествия в чужбина. Има отношение също и към закона и правовия ред. Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории, към индивида. Дава указания за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения.
към текста >>

77. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища.
Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т. н. нарушават по-силно съня от всичко друго.
към текста >>

78. -

По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата.
Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, Фараона го направи управител на цял Египет. Какво казва историята на Йосифа? Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер.
към текста >>

79. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3) Пророчески сънища.
Ричард Ингалезе (лекция). Причината на болестта и лекуването й. 10. Духовна опитност. 1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести Година 3, Брой 2 (октомври 1923 г.) 1. Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация. 2. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив.
към текста >>

Д. Коларов. (Плевен). 9. Сънищата.
Д-ва. 7. Бележити окултисти. Командант Луи Дарже (с портрета му). 8. Къде и как живеят умрелите (по лични наблюдения). Статия от Cт. Д. Коларов. (Плевен). 9. Сънищата. Статия от Макс Хайндъл. 10. Окултна хигиена и медицина. Причината на болестта и лекуването й. Лекция от Ричард Ингалезе (продължение от кн. I и край) 11.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.
Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и моите сънища звучат като нейните мелодии.
Той дойде и седна редом до мене. но аз се не събудих. О нещастие! Какъв ужасен сън сънувах аз! Той дойде в тишината на нощта; в ръцете си Той държеше арфа. и моите сънища звучат като нейните мелодии. Уви, нощите ми са тъй безплодни! Ах, защо не виждам аз Тогова. чието дихание ме докосва на сън? (Следва). Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека II.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно.
Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66. Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н. Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце. От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот. Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати.
към текста >>

Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат.
Всичко върви напред, безспирно, без да обръща внимание на нищо, и няма сила, която би могла да спре този стремеж! Под тази безспирна музика танцуват и отлитат годишните времена — пъстротите, звуците и миризмите се леят на безбройни каскади в изобилие от радост, която се разсейва и умира всеки миг. 71. Аз бях длъжен да възпитам своето аз, и да го обръщам на всички страни, като хвърлям цветни сенки на твоята майя. Ти сам разделяш себе си и посредством мириади звукове зовеш своето отделено аз. А това отделено аз е в мене. Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат. Твоето собствено поражение е в мене. Четката на деня и нощта нарисува безбройни изображения по стената, която въздигна Ти. А зад нея е твоя престол от тайнствени криви линии, дето няма ни една права. Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе. От звуците, Твои и мои, трепери въздуха и времето минава в това, че ние ту се скриваме, ту се откриваме един другиму. 72.
към текста >>

“ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
“ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“. Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе.
към текста >>

Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса.
към текста >>

Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
“ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81.
към текста >>

Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80.
Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81. През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила.
Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор.
към текста >>

Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
към текста >>

В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
към текста >>

Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда.
Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк.
към текста >>

Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща.
Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си.
към текста >>

Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му.
към текста >>

От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа.
Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му. Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг свят.
Всичко това го е дълбоко вълнувало. Както зад известни наши постъпки стои нашето съзнание, така и първобитният човек е смятал, че тези явления са. плод от дейността на известни сили. по-мощни отколкото самият той А пък до схващането, че трябва да има духове, е дошъл, разбира се, чрез помощта на съня. Когато умирал някой негов близък, той след известно време го е виждал на сън. Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг свят. По-нататък е трябвало да повярва, че подобни духове управляват и природните явления, които гледал около себе си. Така се поражда основата на религията: анимизма. Понеже страшните природни явления са можели да му причинят пакост, у него се е събуждал страх от тези духове, и същевременно желание да ги омилостиви по някакъв начин. Така се поражда първата религия със своите молитви, жертвоприношения и пр. И така религията е била плод на невежеството, суеверието и страха на първобитния човек.
към текста >>

Ето как сънищата предсказват!
Тя извикала: „чувствам се зле“, скъсала си огърлицата от шията и се мъчила да си разкъса дрехата, за да диша по-леко. В няколко секунди младата жена паднала мъртва. Никаква лекарска помощ не могла да я спаси. Тя умряла, без да й се върне съзнанието. Според мнението на лекаря, причината за смъртта било „прилив на кръвта в мозъка“. Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност?
Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане.
към текста >>

Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли.
Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството.
към текста >>

Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт.
Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко.
към текста >>

Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане.
Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
към текста >>

Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма.
към текста >>

Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса.
Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Това не са фантазии, това са действителни сънища.
Но точно почвам него. па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой. т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“. Може би.
към текста >>

Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой. т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“. Може би. и може не .
към текста >>

Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“.
звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой. т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“. Може би. и може не . . . Но какво ще каже науката за един сън. който предварително открива точно и във всички подробности всичко, що ще се случи на утрото?
към текста >>

и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“.
Но какво ще каже науката за един сън. който предварително открива точно и във всички подробности всичко, що ще се случи на утрото? — Ако учителката мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка. и нея да изпратя, за да ме повика, та и това да ми се предаде. Сигурно и посредницата не е мислила, че ще бъде изпратена. Тук. и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“. — нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине. А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение . . . Съобщава : Д. Л. Д-ва.
към текста >>

А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение .
— Ако учителката мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка. и нея да изпратя, за да ме повика, та и това да ми се предаде. Сигурно и посредницата не е мислила, че ще бъде изпратена. Тук. и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“. — нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине. А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение . . . Съобщава : Д. Л. Д-ва. Суеверните американци Известният американски фолклористи, професори Карл Кнорц, чиито съчинения по американската литература и най-стара цивилизация се числят към най-добрите, е напечатали наскоро едно ново съчинение: „Американско суеверие в днешно време“: това е един ценен приноси към народознанието. Книгата е извънредно увлекателна и съдържа огромен материали.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват.
Това е предсказано и в библията. В Деян. на апостолите, гл. II, ст. 16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно.
към текста >>

Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност.
Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той?
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат.
Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение.
към текста >>

Затова — сънища, колкото е възможно повече!
Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили.
към текста >>

Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба.
Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса!
към текста >>

В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата.
Предопределенията на съдбата. Преди балканската война случайно бях отишъл в едно село в Южна България. Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните. Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология. Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама.
към текста >>

Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните.
Преди балканската война случайно бях отишъл в едно село в Южна България. Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните. Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология. Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища.
Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
към текста >>

Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание.
Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса.
към текста >>

Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти.
Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят.
към текста >>

__________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти.
Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н.
към текста >>

Известно е, че най-безсмислените и невероятни сънища, докато спим, ни се струват за чиста истина.
Болката изчезва, защото детето вярва в уверенията на своята майка. Не е така, обаче, у възрастните, у които критическата способност е по-силно развита. Те не тъй лесно вярват в уверенията, които им се правят. Затова те трябва предварително да бъдат приведени в едно състояние на по-голяма вяра, на „повишена сюгжестивност“. В такова състояние се намира човек през време на сън. Известно е, че най-безсмислените и невероятни сънища, докато спим, ни се струват за чиста истина. Защото представите тогава се развиват в автоматично работещото низше съзнание, в „подсъзнанието“, докато критиката — „горното съзнание“ през това време бездейства. За психическо въздействие се използва именно това състояние — когато критиката бездейства. Д в такова състояние на бездействие на критиката, както видехме, се намира всеки човек през време на естествения, нощен сън. В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“.
Тези бани действително подобряват и облекчават при различните страдания, но в това се ограничава всичко. В природата съществуват много пo-изтънчени сили, които биха послужили за възобновяване на нашето здраве, към които принадлежат и особено цветовете. Известно ще е на четеца, че лекуванията със светлина са много отдавнашни и общопризнати. „Където слънцето не идва, там лекарят дохожда“, е една стара и вярна подумка, в която никой не би посмял да се усъмни. Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити. Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“. Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление. Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето.
към текста >>

Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи.
Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая. Работата се състои в това! Тъкмо преди 3 години, през ноември 1918 год. моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3) Пророчески сънища.
Ричард Ингалезе (лекция). Причината на болестта и лекуването й. 10. Духовна опитност. 1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология — Що е синархия? — Нова България Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство., от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществените дейци и политиците предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага.
към текста >>

Пророчески сънища.
Така и сторих. Тъкмо след три години видението се сбъдна, както вече всички знаем. — Невидима мощна ръка действа над нас! Съобщава: Стеф. Р-ев (запасен подполковник — София). Пророчески сънища. Вследствие на постигналите ме нещастия, аз почти оглушах, съсипах се материално и изгубих физически сили. Но всички тия нещастия, и много още други през последните 11 години, видех предварително на сън. Синовете ми паднаха убити в боевете в Добруджа на 5 октомври и 30 ноември 1916 г.,но тяхната смърт аз я видех на сън през нощта на 6 срещу 7 август 1914 г., когато войната на запад беше пламнала. Сънувах, че съм на платото, намиращо се на височината северно от гр. Варна, при село Голяма Франга и виждам пред себе си цяла Добруджа чак до Тр.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д. Коларов. (Плевен). 9. Сънищата.
Д-ва. 7. Бележити окултисти. Командант Луи Дарже (с портрета му). 8. Къде и как живеят умрелите (по лични наблюдения). Статия от Cт. Д. Коларов. (Плевен). 9. Сънищата. Статия от Макс Хайндъл. 10. Окултна хигиена и медицина. Причината на болестта и лекуването й. Лекция от Ричард Ингалезе (продължение от кн. I и край) 11.
към текста >>

Но при това още в ненапредналата й възраст се забелязала у нея една свръхестествена способност, проявявана особено във форма на пророчески сънища.
Само на младини се появяват у тях некакви нервни смущения, от които те се освобождават като че ли от некакъв магнетичен сън. Това показва, че те са особено чувствителни към магнетичните влияния и способни да откриват разни тайни. В това селце Префорст и между тия горски жители се е родила, в 1801 год., една жена, която, от най-ранното си детинство, е дала доказателства за един необикновен вътрешен живот, явленията на които ще опишем. Тя бе Фредерика Хауфе, известна изобщо с прозвището „ясновидката от Префорст“. Всред чистия планински въздух, заледявани от продължителни зими, тя е расла в постоянно здраве, без да страда даже от простуда, както сестрите й. Но при това още в ненапредналата й възраст се забелязала у нея една свръхестествена способност, проявявана особено във форма на пророчески сънища. В това състояние тя е била посещавана от видения и ръководена по един чуден начин. Когато я предали на дядо й в Ловенщайн, за да продължи там образованието си, тя почнала да проявява често свръхестествени признаци. Особено през време на разходките й в усамотени места, тя бивала обземана от некаква мъка и необясним страх. Също такива вълнения е изпитвала на гробищата или в църквите, във време на не- кое погребение. Тогава тя не е могла да стои долу, а се качвала горе, в галериите.
към текста >>

През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея.
Фредерика я погледнала спокойно и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“. Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я убеди, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер. Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи. Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея. За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си.
към текста >>

СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше.
Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова.
към текста >>

Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа.
Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“.
към текста >>

Старите евреи са почитали много сънищата.
Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха.
към текста >>

В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона.
Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища.
към текста >>

Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища.
В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло.
към текста >>

Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество.
Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
към текста >>

Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“.
В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
към текста >>

Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища.
На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло.
към текста >>

В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
към текста >>

Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте!
По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.
към текста >>

Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища.
Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото.
към текста >>

Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пророчески сънища, предсказвания, пророчески видения в чаши или огледала — всичко това доказваше интензивността на вътрешния й живот.
При все това, тя пак оставаше под магнетично влияние и заспиваше всеки седем дни. По-късно магнетичният сън я обхващаше след всеки седем седмици. Тя достигна да оставя в дълги промеждутъци в състояние на полусомнамбулизъм. Тя излизаше даже всред снега и под дъжда и се чувстваше по-добре на студа. Тя бе обзета до крайност от най-разнообразни духовни проявления. Пророчески сънища, предсказвания, пророчески видения в чаши или огледала — всичко това доказваше интензивността на вътрешния й живот. Така, тя видя веднъж в една чаша с вода, турена пред нея на масата, лицето на един човек, който влезе в стаята след половин час. По същия начин тя видя една каруца насочена към Е . . ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение.
към текста >>

Тук попадат също сънища и видения.
Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло. Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения. 10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения. Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука.
Тя бе набожна без лицемерие; тя считаше дългите си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма. Понеже и на мен почна да пише в стихове, някои бяха готови да кажат, че аз съм дал тая способност на бодната с магнетическата си сила; но тя говореше в стихове още преди да я познавам, и не без основание са нарекли Аполон бог на лекарите, поетите и пророците. Сомнамбулизмът дава способности да се пророчества, да се лекува и да се пише поезия. Колко справедлива е била идеята на старите за сомнамбулизма! И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука. Аз познавах една неграмотна селянка, която в сомнамбулно състояние говореше в стихове. Грешките, които хората разпространяваха по адрес на г-жа Хауфе, са непонятни: никога аз не съм ги видял да дадат тя по-бляскаво доказателство за наклонността си към клевета, отколкото при тия обстоятелства. Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху тялото ми, но нямат никаква върху духа ми“. Между това мнозина, които, водени само от просто любопитство, дохождаха при леглото й, докарваха ми много неприятности. Колкото за нея, тя приемаше любезно всички, макар че умората, която изпитваше от това, да й причиняваше много страдания и тя постоянно се защищаваше от ония, които най-вече я клеветиха.
към текста >>

Можем да прибавим този предвещателен сън към 76-те подобни сънища, публикувани в Тайнственото.
Пет дни след това, г-н Маришал, комуто тя не е разказала за този свой кошмар и който не е боледувал никога през живота си, се почувствал уморен и като се завърнал от канцеларията си (на подводния кабел), разболял се на легло. Повиканият на другата заран лекар не е констатирал признаци на никаква болест, а определил, че това е лека настинка. На следния четвъртък положението станало по-сериозно, а в съботата осъденият бил вече мъртъв. „Спиране на сърцето“, заявил лекарят, но до тогава никаква сърдечна болест не е била отбелязана. Аз разпитах, по отделно и заедно, за очна ставка по тази странна история, г-жа Маришал и дъщеря й и се уверих, че няма никакво съмнение в нейната автентичност. Можем да прибавим този предвещателен сън към 76-те подобни сънища, публикувани в Тайнственото. Но колко злокобна форма! И как да се обясни? Най-простото изглежда, да се предположи, че г-н Маришал е трябвало да умре на тая дата, без да подозира състоянието на здравето си. Когато умираме, то е, при известни обстоятелства, края на една болезнена еволюция, за която не си даваме сметка. Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва.
към текста >>

Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата.
Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината. Да мислим заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция. Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме? Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата. Прочее, точно казано, касае се тук за един сън отначало несъзнателен, а после, при събуждането, станал халюцинативен. Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени. Той носи № 4033 в анкетата, за която говорих по-горе. Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато пожелавахме да си припомни сънищата, които тя бе забравила, достатъчно бе да погледне в един сапунен мехур и те се представяха пред паметта й.
Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег. Когато пожелавахме да си припомни сънищата, които тя бе забравила, достатъчно бе да погледне в един сапунен мехур и те се представяха пред паметта й. Тя често виждаше в една чаша с веда лицата на ония, които щяха да дойдат при нея. Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше. Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата.
Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят.
към текста >>

„По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“.
Починалата жена на един почтен гражданин в Хайлборн имаше постоянно при себе си един дух, който я предупреждаваше не само от много опасности, но и за посещенията на приятелите й, както и за случаите на смърт в семейството и най-сетне за нейната собствена смърт. Веднъж той се направи видим за нея под формата на старец. Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея. Дълбоко изненадани, те я намерили права и научили от нея, че майка им дошла и й дала да яде. Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни. При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил.
към текста >>

Пророчески сънища Веднъж г-жа Хауфе, която бе тогава много зле, каза на една твърде чувствителна жена, която току- що си отиваше: „ ако сънувате тази нощ нещо, което ще бъде най добре да сторя, ще го направя“.
Аз погледнах на вън и познах тая жена, която наистина се отличаваше с твърде лош и свадлив характер, но идваше от далеч и бе съвсем чужда за г-жа Хауфе. Зад една млада слугиня, коя то живееше при мен, тя виждаше често формата на едно момче на около 11 години. Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно. Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз. Пророчески сънища Веднъж г-жа Хауфе, която бе тогава много зле, каза на една твърде чувствителна жена, която току- що си отиваше: „ ако сънувате тази нощ нещо, което ще бъде най добре да сторя, ще го направя“. Тая жена сънувала, че като минала от своята стая в друга по голяма, видяла там много шишенца с желязна вода и че г-жа Хауфе й на правила знак да й даде едно от тях. на което пишело: „Вода Фашингер“. Чудното е, че в същата нощ г-жа Хауфе сънувала точно същото. Тя взе такава вода и получи желания резултат. Друга нощ тя сънува, че виж да най-голямата дъщеря на чичо си да излиза от къщи с един малък погребален ковчег на главата си.
към текста >>

Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините.
Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си. Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О блян на моя дух — видение бързотечно, вълшебни сънища .
Светът е бял и нов — ти нова песен пееш, . . , Всред сонм от богове, ти сам си Божи син, постигнал Любовта . . . О девственост и мир! О щастие върховно, що грейш кат утрин лъч, защо си тъй чаровно? О блян на моя дух — видение бързотечно, вълшебни сънища . . . защо не трайте вечно? О чисти мирове на звуци, красота — в свещени мигове! . . Утринен час Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой, пред Твоя вечно жив олтар —· всемира ми npедлaгaш, Боже мой, и храм, и дом е цели шар.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр.
Активността на волята в съня се превръща в пасивност. От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги мислили до край. Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние. Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т. е живота между заспиването и събуждането.
към текста >>

човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр.
От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги мислили до край. Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние. Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т. е живота между заспиването и събуждането. Това, обаче, не е възможно за физичното познание.
към текста >>

Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма.
От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние. Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т. е живота между заспиването и събуждането. Това, обаче, не е възможно за физичното познание. III Външният начин на изследване не е достатъчен, за да се разбере човешката природа През 19. век ние свикнахме да изучаваме човека с научните методи на биологията, физиологията, анатомията и пр.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища.
А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36993813514709