Търсене в текстове за 'Съмнение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.
Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл. Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после. Не, най-напред. Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно. Тези качества най-лесно се всяват в детето. Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава. Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях". Как ще го подготвим? Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти? В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее. Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост.
Защото научите ли се да слушате това, което Бог говори, вие ще започнете да възприемате вашия Бог... А за това е нужна тишина! Всичко творящо пребъдва в тишина. И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост! Към велика тишина ще поведат душата ти тия думи. От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки! Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе ти нивга не ще намериш дълбоката тишина. Ти трябва да бъдеш сам самин с човека, който си ти сам, искаш ли да срещнеш в себе си Бога... В твоята най-дълбока тишина ти сам ще си станеш въпрос и сам ще си бъдеш ответ (отговор). Защото само сам със себе си можеш ти да встъпиш във великата тишина... И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб! Превод от немски.
към текста >>

3. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.
За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
към текста >>

5. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение.
Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение.
към текста >>

6. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя!
Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове!
към текста >>

7. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение.
Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума.
към текста >>

Съмнението не е знание.
Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите".
към текста >>

Мисълта не е съмнение.
Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите". Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите.
към текста >>

Мисълта е вън от всяко съмнение.
Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите". Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите. Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли?
към текста >>

Съмнението е един недъг, един излишък на ума.
Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите". Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите. Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли? " Подобни въпроси съществуват само между мъртвите.
към текста >>

8. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час!
ОКОТО НА НАДЕЖДАТА Едно устремено око неспирно бди и чака да се подаде зад хоризонта бяло петно. Друмници далечни ли ожидат чистата зеница, отправили кормило и опънали платна към 6рега? Не знам. Нова, неродена за другите мечта държи погледа в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост. Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба.
към текста >>

Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина.
Той седи на безлюдния бряг и чака. Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен!
към текста >>

Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди.
Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред.
към текста >>

9. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами.
В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си.
към текста >>

В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>

10. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние даваме място на съмнението.
Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **). Лемурийцитe II Потъването на един материк означавало раждането на друг.
към текста >>

11. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения.
Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието.
към текста >>

12. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина.
На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас.
към текста >>

13. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание.
Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите?
към текста >>

Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си.
Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си". Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си! И тъй, веруюто е, че Духът Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме. Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света. * * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия.
към текста >>

14. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея.
Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>

15. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване.
към текста >>

16. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато тя изпаднеше в съмнение или жалба заради него, тогава Той даваше повеля на ветровете да откъснат къс от него и да го изпратят като вест, че Той е жив.
Ти чакай ме. Не ще забравя своите си аз. Аз съм тоя, що броди из моретата на човешкия живот и диря бисери. Не ще отмина ни един от тях и ще ги заведа в съкровищницата на Великият"... Далече в морето пътуваше чудноватият кораб. На високата му мачта беше окачен белият воал със златното извезано име на княгинята. Когато тя изпаднеше в съмнение или жалба заради него, тогава Той даваше повеля на ветровете да откъснат къс от него и да го изпратят като вест, че Той е жив. Тия късове се превръщаха на бели птици. Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите? Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците. Кой знае колко векове са изтекли оттогава.
към текста >>

17. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>

18. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии.
Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза. Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията. Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука. И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно. Велико нещо е да изучаваш хората, но преди всичко трябва да изучим нас самите.
към текста >>

19. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското.
Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр. Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското. Но няма нужда да се отива толкоз далеч. Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство. Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса.
към текста >>

20. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая.
Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна. Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът.
към текста >>

21. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер.
Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава.
към текста >>

22. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи.
Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти.
към текста >>

23. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати.
С това аз не отричам съвсем медикаментозната теория, но искам да посоча, колко още тя е непълна и че изглежда само една медикаментозна рецепта е крайно недостатъчна. Разбира се, тук никой не може да откаже доброто действие на някои медикаменти, но аз искам само да изтъкна, че ние имаме само едно целесъобразно употребление на медикаментите, без категорични резултати. Така напр., лекарят предпише един медикамент и с това счита своята задача за съвършена, като оставя болния изключително на грижите и действието на лекарствата. Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка. бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване. Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно.
към текста >>

24. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му.
към текста >>

25. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари.
При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата. Той ми каза: – Обичате ли овчарските кучета? – Да. – И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари. И прибави засмяно: – Не ме ли познавате, докторе? Не важи, ще се видим пак. И той ме поздрави и си замина, без да мисля да го спра. Тая физиономия не ми беше непозната и особено този поглед. Но де бях го срещнал?
към текста >>

После дойде пак съмнението в мен.
От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха. Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи. Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам. В погледа на Стелла се четеше светлината, която свети в детските очи. Исках да оставя аванс, но Андреас не прие. - Вие не ме познавате, казах аз. - Вярвате ли в това?
към текста >>

Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия.
Ако искаме по-горните от нас да дойдат да ни видят, трябва ние да слезем по-рано при по-долните. Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави. В едно друго посещение Андреас каза: - И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи. И всичко това, въпреки, че имах основание да се гордея с туй, че бях успял да постигна това, което от векове не беше постигано от европеец. Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия. Но в онова време аз не вярвах, освен на самия себе си. Нещастията се сипеха върху главата ми, без да я преклонят Аз никога не преставах да напредвам. Толкоз много бях. научил, толкоз много видял, толкоз много воювал, толкоз загадки бях разрешил. Надминах всички мои съученици и внезапно се почувствувах сам.
към текста >>

26. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1].
Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен.
към текста >>

27. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях.
Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас.
към текста >>

28. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш.
Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо. В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха.
към текста >>

Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко.
Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни. Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето.
към текста >>

29. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не отслабвайте силите си чрез съмнението.
Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз. Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те. За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно. Доверявайте се на вашите собствени сили и бъдете винаги позитивни. Не отслабвайте силите си чрез съмнението. Доверявайте се на своята интуиция, която никога не ще ви напусне, ако искате да се подигнете. Ако загубите вяра в себе си, вие загубвате мене. Любете се един друг, доверявайте се на съработниците си; без това нищо не може да се постигне. Любете всички хора и им вярвайте. Любов: нейното могъщество Любовта е могъщата сила във всемира, чрез която всичко е повикано към живот.
към текста >>

30. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
към текста >>

31. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съществува страна една, где нямат власт нито съмнението, нито скръбта; и където ужасът на смъртта е престанал да цари.
* * * Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест. Из коя страна идваш ти, о Лебед? - към кой бряг отлиташ ти? Где ще намериш ти своя покой, о Лебед и що търсиш ти? Пробуди се, това още утро, о Лебед, стани и следвай ме! Съществува страна една, где нямат власт нито съмнението, нито скръбта; и където ужасът на смъртта е престанал да цари. Там, изпълнени с цветя са пролетните лесове и благоуханният им лъх, що шепти: „Той съм Аз", се носи в ефира от тихия и прохладен ветрец. * * * Светлината на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта. * * * Аз станах причастен в хармоничното равновесие на Единният. Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната.
към текста >>

32. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство.
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение.
към текста >>

33. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее.
Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания".
към текста >>

34. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство.
Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества.
към текста >>

35. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени.
Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите.
към текста >>

36. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя.
Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г.
към текста >>

37. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени.
към текста >>

38. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съмнението, княже, избухлива смес е.
– Защото е верига користта. Плувец! Тя би могла да свърже твоите ръце. Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист. От тогаз до днес безкористно посрещам дните. Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка.
към текста >>

39. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А.
Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка.
към текста >>

40. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние!
7. Още веднъж: Претвори себе си! Само претворбата на мисълта води към обрат на нуждата ! Животът е винаги това, каквото ти направиш от него! Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач!
към текста >>

41. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж.
На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои.
към текста >>

Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл.
Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици.
към текста >>

42. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него.
Д-р Ели Рафаилова УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ Следващите редове са резултат от това, което съм чел, слушал и наблюдавал по тия въпроси в течение на повече от дванадесет години. Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина. А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека. По походката и държането на човека се съди също за него. По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ.
към текста >>

Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека.
Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина. А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека. По походката и държането на човека се съди също за него. По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта.
към текста >>

Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ.
За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека. По походката и държането на човека се съди също за него. По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки. Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще.
към текста >>

По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува.
А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки. Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще. Дадени форми, трябва да се схванат не само като израз на вътрешното естество на човека, но и като резултат на средата и средствата с които работи. Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува. Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят. Но качествата се обработват и закърняват в зависимост от насоката на самия живот на човека. Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон. Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си.
към текста >>

Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила.
Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни.
към текста >>

При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н.
Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни. Докато изучаването на типовете по животинската редица върви по пътя на аналогията в проявите и израза, астрологичните типове се установяват само със сравнителен материал във вид на числа, събрани през вековете. Тясно свързан с астрологичния метод за установяване на човешките типове е кабалистичния или геометричния метод, според който типовете се установяват в зависимост от фигурите и формите, които са най-силно изразени. Явно е, че този последен метод, независимо от установените чрез вековни наблюдения основни типове, е по-подвижен, когато се касае до форми видоизменени чрез външни фактори - естествени (предимно затлъстявания) и изкуствени (изкълчвания и др. п.). При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества. Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
към текста >>

Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго.
Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества. Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия. Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея.
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие.
И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите.
към текста >>

44. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без съмнение Господ ще благослови тая група от Неговата армия на „Светлината”.
Той от 30 години проповядва продължаване делото на стария български реформатор поп Богомил. Идеите на П. Дънов са основани чисто и сърдечно върху божествените заповеди за Любовта. Той препоръчва безмесна храна. Привържениците му се наричат братя и сестри. Без съмнение Господ ще благослови тая група от Неговата армия на „Светлината”. Италия В последно време в разни градове на Италия започнаха да излизат нови окултни списания. От тях най-нови са: „Али del pensiero” – излиза в Ruruane. „Araldo della Saluto” „Luce” – излиза в Рим. „Scienza della spirito” – в Рим. Cn. „Аraldo della Saluto” в последните си 4 книжки продължава да печата в италиански превод беседите на Учителя, между които „Старото и ново човечество”, „Влиянието на слънчевата енергия,” „Новата Ева.” Списание „All del pensiero" приготвя преводи от беседите на Учителя за печатане в следващите книжки.
към текста >>

45. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото.
към текста >>

46. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без съмнение, според това схващане възможността да е съществувала Атлантида, е много голяма.
Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида почти се изключва. Но перманентната теория днес е силно разкритикувана и по много линии и пунктове тя не издържа критика. Една втора теория е тази за съществуванието на континенти-мостове, които са свързвали сухите области по земята. Без съмнение, според това схващане възможността да е съществувала Атлантида, е много голяма. Много учени и до днес поддържат тази теория. И тя има своите големи основания. Установено е, че ако дори не навсякъде измежду континентите е имало мостове-континенти, то на много места това е неоспорим факт. Така счита се, че през геологично време са съществували един северно-атлантически континент и един южен. През долния терциер (третичната ера – днес живеем в четвъртичната), обаче, малко геолози приемат възможността да е съществувала част дори от южно-атлантическия континент.
към текста >>

47. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение.
Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас. (Изв. в. „Свободна реч”, 1. XII. 1932) Жизнени лъчи в човешкото тяло. Изследвания на английския биолог Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина. Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото.
към текста >>

48. СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става.
, Ни в Йерусалим ни в Самария. Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ - дефинира той. Учениците възприемат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците възприемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидел на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света - все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман - точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли - и почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва.
към текста >>

49. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове.
не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа. Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци.
към текста >>

50. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
* * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето.
към текста >>

51. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.
Иска ли човек доказателство за съществуването на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си - своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички тия празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог или ни е забравил. Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа.
към текста >>

52. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение.
Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката. В своето съчинение: „Езикът на ръката", той пише за нея: „Тази книга бе едно от най-големите богатства на няколко брамини, които я притежаваха и разбираха. Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари пещерни храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан. Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там.
към текста >>

53. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край.
Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма.
към текста >>

54. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така.
Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи.
към текста >>

От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие.
Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината.
към текста >>

Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени.
Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им.
към текста >>

55. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учените, които съобщават това, поясняват единодушно, че в истинността на явлението не може да има никакво съмнение и че самозаблуждението трябва да се смята за напълно изключено.
Тогава се е показал един сноп от сиво-бели лъчи, които не са могли да бъдат хванати от фотографските плочи, нито пък от филми. Светлината е изхождала от лявата страна на гръдната област. Тя не е хвърляла сянка; била доста силна. Това явление е траяло само няколко секунди. Галванометърът не е показвал никакво движение. Учените, които съобщават това, поясняват единодушно, че в истинността на явлението не може да има никакво съмнение и че самозаблуждението трябва да се смята за напълно изключено. За жалост физикалното изследване не дало никакви резултати, защото лъчите не са могли да бъдат по никой от досега познатите начини отбелязани. По въпросите от биологическо естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс". (Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения.
към текста >>

56. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват.
Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно. И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят. Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват. Това е най-голямото зло. Защото всичко подпушено изригва при някой неканен ден. Ала в какво седи новото в целокупния живот на хората? Например в медицината? Досега медицинската наука се занимава постоянно как да лекува болестите.
към текста >>

Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита.
Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота. Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си. Затова и новото в тези области не е в състояние още да обнови света, да внесе нова струя на живот и нов смисъл за мир, хармония и братство.
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл.
Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила.
към текста >>

58. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура.
Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата".
към текста >>

Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.
Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма.
към текста >>

Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения.
Науката още по-малко може да бъде национална. Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците. Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр. подобни работи. Ала и там виждаме голямото и безгранично влияние на онези общи постижения на западната култура. Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения. Те са може би в известен смисъл хубави. Ала крайният национализъм внася само зло. При това той е практически невъзможен, следователно, разумно необоснован. Да изучиш една нация, далеч, не значи, че си изучил света и човечеството. Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред.
към текста >>

59. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната влага на моята неутолима жажда.
Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носещи ужас за мореплавателите. Ръцете си кръстоса на гърдите, като железни вереи на мрачен затвор. Походката й стана Каинова, очите й блуждаеха. Веднъж тя ми заговори: „Аз съм робиня, ти ме окова, твоите мисли, чувства и действия ме раниха - сега съм прокажена. Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната влага на моята неутолима жажда. Моята глава тежи върху гърдите ми като угаснал болид. Аз се ужасих и поисках да й помогна. Поставих светилник пред очите си и се отдадох на работа. Времето летеше със светкавична бързина. Веднъж, някой тихо почука на моите врати - влезе една прекрасна двойка тя се хвърли срещу мене и ме прегърна.
към текста >>

60. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела.
Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма. Третият - засяга Германия през 1933 г. Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката. Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела. С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане. Айнщайн започва своята книга с въпроса за смисъла на живота. И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее". В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света.
към текста >>

61. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това са феномени, които трябва да бъдат обяснени, защото няма съмнение, че в това може да се крие цялата тайна за окултната сила на музиката и мелодията.
Основите на тази стълба са били от тухли и вар, а само стъпалата са били от дъски. По тези стъпала са могли да минават хора и с тежки товари. Обаче, на втората седмица, след всекидневното монотонно свирене на тази мелодия на цигулка, под самата стълба, стълбата изведнъж, със страшен трясък, се строполила, при това Хайсенберг е бил тежко ранен. Тримата учени са уверени, че здравата стълба се е разрушила от монотонната музика на цигулките. Те продължили своите опити и с дълготрайна монотонна музика са успявали да разбият и най-твърдото стъкло. Това са феномени, които трябва да бъдат обяснени, защото няма съмнение, че в това може да се крие цялата тайна за окултната сила на музиката и мелодията. Учените не са оставили така този интересен въпрос и някои от тях работят доста упорито, за да разрешат тази, наистина интересна тайна. из в. „Мир". Една особена страна на земетресенията. На 30 ноемзри 1934 г., е имало земетресение в Югославия. По тоя повод в.
към текста >>

62. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването.
Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа.
към текста >>

63. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това действува стимулационно за функцията на организма, Без съмнение, важно е, какво ще ядеш, но по-важно е, как ще го ядеш, с какво разположение на духа, с какви мисли и чувства.
Да знаеш как и с какво да се храниш, това е цяло изкуство. Най-същественото при храненето е разположението на духа. Никога не се храни, когато си разтревожен и неспокоен! И когато се храниш, забрави всичко странично, мисли само за храната, за тази велика благодат и жертва. И спри да се храниш, когато най-много ти се услажда храната - остани малко гладен. Това действува стимулационно за функцията на организма, Без съмнение, важно е, какво ще ядеш, но по-важно е, как ще го ядеш, с какво разположение на духа, с какви мисли и чувства. При днешните условия, ако човек иска да се отърве от редица неочаквани болести и предразположения към заболявания, той трябва да се храни изключително с плодна и растителна храна - вегетарианска. Тя смекчава животинските навици у човека и му възвръща полека-лека в течение на времето човешкия му образ. В пъдя на развитието вегетарианството е само едно стъпало. Ала за мнозина не лесно се прекрачва това малко стъпало. И все пак, не е лек този режим на хранене.
към текста >>

64. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота.
От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи. У животните окото е поставено косо - от вътрешния ъгъл стръмно нагоре.
към текста >>

65. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди.
Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини. Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване. То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не!
към текста >>

Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува.
Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание. Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека.
към текста >>

66. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в течение на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение.
Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба". Чувствителността на това животно е, според мнението на японските учени толкова голяма, че в един кръг от 2,000 км. от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus. Неподвижната иначе риба реагира тогава и на най-слабото раздвижване в нейната среда чрез внезапни и необикновени за нея движения. В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в течение на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение. За Индия, средна и южна Америка, обаче, където земетресенията са по-редки, но често с по-разрушително действие, отколкото в Япония, тази риба би била особено ценна, защото би улеснила навременното вземане на предохранителни мерки против разрушения и пожари, като по този начин се спасят хиляди хора от преждевременна смърт. От немски Д-р А. А
към текста >>

67. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това начинание на Рьорих е без съмнение дело на неговите дълбоки окултни убеждения.
Тридесет и четири държави са взели участие в този конгрес. Едногласно се е взело решение, да се въведат в законодателствата на всички страни постановленията на пакта. Още тогава решава панамериканския съюз, в който влизат всички държави на Америка, да одобрят принципиално пакта. Република Панама пък, го ратифицира в същото време. През време на конгреса във Вашингтон, в Япония, най-милитаристичната и агресивна страна в света, е било издигнато над всички културни учреждения „Знамето на мира". Това начинание на Рьорих е без съмнение дело на неговите дълбоки окултни убеждения. Известно е, че той е под ръководството на Учителя Мория. Като художник, цялото му дело е пропито дълбоко с духа на окултизма. И като обществен деец, той води нагоре към върховете на красотата и духа.[1] Не може да се оспори че „пактът на Рьорих" е от голямо културно значение за човечеството. Заведнъж човечеството не може да стане съвършено, то трябва да върви с бавни стъпки и крачки напред. От Обществото на Народите към Паневропа, Азия и Америка.
към текста >>

68. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е.
Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.
към текста >>

69. ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тръгваш на път и в тебе се загнезди червеят на съмнението и зломислието, че ще ти се случи нещо зло по пътя.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Светлото, положително гледане. Ти започваш една работа и се съмняваш дали ще я изкараш на добър край. Тръгваш на път и в тебе се загнезди червеят на съмнението и зломислието, че ще ти се случи нещо зло по пътя. Искаш да направиш някакво добро и ти се двоумиш дали да го направиш. При всички тия случаи, ти си се спънал преди още да извършиш работата си. И ако дори успееш да я извършиш това ще коства голяма вътрешна борба, тревоги и недоумения. А това всеки ден отнема по една брънка от жизнения творчески наниз на твоя живот. Ти живееш, а при това все губиш.
към текста >>

Ако човек има определен път в живота, без съмнение тези спънки са много по-малки.
Нещата са по-прости, отколкото човек ги мисли. В живота нещастия могат да се случат всекиму. Работата на всекиго може да излезе неуспешна, ала това далеч не трябва да прекоси силите на човека. При всичките малки случаи в живота, които са най-съществената негова част, не се искат дълбоки схващания или убеждения. Убеждението на човека дава само тон накъде да се върви, то опредля големите линии в живота на човека, но то е по-малко от значение, когато трябва да се разрешават нанизите от малки проблеми, които се изпречват в пътя. Ако човек има определен път в живота, без съмнение тези спънки са много по-малки. И при всички тия случаи, най-същественото е това, което с общо име може да се нарече светлото, положително гледане на нещата, на явленията, събитията в живота. Ти тогава знаеш, че каквото и да ти се случи, няма да спре твоя път; ти знаеш, че си господар на положението; ти си спокоен и нищо не те смущава докато свършиш работата си, докато постигнеш своята цел. Ти гледаш светло на нещата, на живота - ти знаеш, че всичко ще стане добре. И нещастие и несполука няма да те засегнат, защото ти вървиш напред. Мнозина мислят, че гениалните хора в живота случайно са станали такива.
към текста >>

70. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет.
В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън.
към текста >>

71. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата.
Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата. Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави.
към текста >>

72. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Върху земята тегне много излишна и вредна книга, която без съмнение не може да създаде добро.
Но, така е. Днес хората знаят наизуст всичките перипетии в похожденията на сензационния романист Джек Лондон, ала те са неспособни да издържат и на най-малкото напрежение, неудача или сътресение. Това е психологическото въздействие на този род книги. Че кой не знае за психозата обхванала младежта, когато Гьоте издал своя „Вертеп". Тогава тръгнали всички да се самоубиват. Върху земята тегне много излишна и вредна книга, която без съмнение не може да създаде добро. Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще. И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии. Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя.
към текста >>

73. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.
Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня". През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча.
към текста >>

Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>

74. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество.
Колкото и да изглежда това да е така, все пак, човек в дълбочината на своята душа вижда всякога, че егоизмът убива в него най-хубавото, любовта му към другите, към всичко в живота. Егоизмът свива човека, отдалечава го от всичко и в края на краищата унищожава живителните сокове между съществата. Какво развитие може да има при такива обстоятелства. В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот. Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински непринудени отношения между човек и човек и всичко останало. В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване.
към текста >>

75. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При личния живот това потопява в най-големи страдания, подозрение, съмнение, ревност, отчаяние, отмъщение!
Свободният, всичко с което разполага, туря на разположение на Цялото, като не го счита за свое. Това е непреривен процес през целия живот. Този вид дейност внася нещо ново в живота. Ти обичаш някого. Да кажем, че онзи, когото обичаш, обича другиго. При личния живот това потопява в най-големи страдания, подозрение, съмнение, ревност, отчаяние, отмъщение! Съвсем друго е отношението на онзи, който е надраснал личния живот! Той ще се радва, когато онзи, когото той обича, обича другиго. Когато обичат другиго, той чувствува, че него самия обичат, понеже той е в другия и във всички! Във всичко е той! Този вид дейност е извор на радост!
към текста >>

76. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда.
Д-р Ел. Р. Коен ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА Какво би било положението на някой, който в живота си не е виждал друго превозно средство, освен волска кола. Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда. В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание.
към текста >>

Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време.
И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин. Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем? Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време. Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни. Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете. Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете.
към текста >>

77. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия.
Той имаше проницателен поглед. Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи. По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия. Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада. Множество посетители дойдоха и от едно съседно село, тъй че се набрахме около 150 души зрители. Това намаляваше значително риска от измама. Всичко беше готово, Субаях Пулавар начерта кръг около една палатка. Кръгът начерта, като изля вода на горещата и прашна земя около палатката.
към текста >>

78. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично.
Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност.
към текста >>

79. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва.
И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение.
към текста >>

Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение.
В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение. И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява.
към текста >>

И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става.
Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели.
към текста >>

И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта.
В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта.
към текста >>

80. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник.
Рекорд на физическото напрежение и спортна подготовка, рекорд в изобретенията - машината с цел за по-лесно завладяване на света. Днес се бият рекорди в бягане от разен вид, в плаване, в скачане, в разни човешки и нечовешки борби, в чупене на глави, ръце и крака. Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род. Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-благородна, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората. Все таки и тази втора рекордност не е никак освободена от егоцентризма на отделната личност или отделни общества. във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник. Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище.
към текста >>

81. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света.
И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт.
към текста >>

82. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В душата на Симона тутакси плъзва съмнение.
Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата?
към текста >>

83. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи.
* * * След Морена започва упадъкът на астрологията. Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но, тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията. За компрометирането на астрологията са съдействували, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля. Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се нравят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма. А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен, но не принуждават" и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите". А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер) Прочее, едно излишно недоразумение.
към текста >>

Безспорно, съмнението има своите добри страни.
А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен, но не принуждават" и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите". А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер) Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак а приори, понеже не могли да си представят. Как е възможно планетите да влияят върху живота на земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум". В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така напр., ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати". Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята.
към текста >>

Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности.
Един от тях е проф. А. Краузе. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология", където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на астрологията". Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме на страна въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността" на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?
към текста >>

Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт.
От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост.
към текста >>

84. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения.
СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания. Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете? " А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси.
към текста >>

85. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него.
към текста >>

86. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса.
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора. Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало". Тя сякаш не може да си представи, че може да има и други източници на "вода",освен познатия ней "дълбок" Яковов кладенец, от които източници може да се черпи "вода" и без "почерпало", сир. без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци?
към текста >>

87. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации.
В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си!
към текста >>

Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и.
към текста >>

88. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно. (Следва)
Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент – равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъглната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци. От no-rope изложеното може също да се види, че знаците във всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същ елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг – към неподвижната и трети – към подвижната група. Обратно, знаците във всяка от динамичните групи – четириъгълници или кръстове – се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак. Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата. Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно. (Следва)
към текста >>

89. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата. Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви.
към текста >>

90. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка.
Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост.
към текста >>

Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост.
Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
към текста >>

91. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека".
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ 2. Зодиакални знаци 5]"Космичните влияния създават само една душевна чувствителност, предварително нагласена, както и редица възможности, поставящи човека при раждането му в оная среда, която му подхожда. Узряването на тия предразположения е резултат на живота и неговите опитности. Психическото лекуване доказва, че създаденото от контакта ни с хората, други хора могат да го развалят отчасти; но първичната ориентация си остава незасегната. без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека". Д-р Рене Аланди. (Продължение) Символиката на знаците също подсказва някоя тяхна характерна черта, защото "имената на знаците стоят в някакво съответствие с техните качества" (М. Хайндел). Така, Овен напомня борчески импулс, Телец – постоянство, Лъв – мощ, благородство, Везни – равновесие, хармония, справедливост и пр. Най-после, връзките, които според традицията съществуват между планетите и съответните знаци, обясняват известни оттенъци при никои знаци, които като че ли не могат да се изведат от дадените миналия път общи класификации и характеристики на знаците, напр. типично марсовите черти в един женски и воден знак като Скорпион.
към текста >>

"Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид.
Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е. знакът, който в момента на раждането, респ. първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал. Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията – асцендента. "Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72%. Случайността тука би допуснала само около 83% улучвания" (фон Кльоклер). Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също место могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове.
към текста >>

92. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тук има ли съмнение?
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй. И Бен Ами възихтен се изправи Понечи да си тръгне, но застана, Дълбоки теманета кат направи, Туй слово в отговор захвана: – И аз така си мислех на сърцето, Но рекох си, да питам и Моллата, Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата. Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето.
към текста >>

93. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е, без съмнение във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на луната, както са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите.
Така запример, едни правила важат при отглеждане на растения, които дават плодовете си под земята, подобно картофите, а други – при отглеждане на растения, чиито плодове се раждат на открито, под непосредственото влияния на разните природни агенти. Както поменах още в самото начало, не само за сеенето и за саденето, а и за всички други работи, свързани със земята и растителността, има известни благоприятни моменти, които трябва да се спазват. Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дървета, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват. Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и не загнива. Това е, без съмнение във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на луната, както са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато. Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо? Г.
към текста >>

94. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло.
Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света – хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и "шик". За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети – меценати. Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Tе искат да им се създаде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседи в тях – това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти – това също е по негов вкус.
към текста >>

95. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път.
Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение. Той твърди, че млечният път е отделна млечна система. Тя се различава от другите отдалечени звездни острови по това, че е по-пространна. Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце. Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път. Последствието от това е, че смущението, което се появява от взаимното притегляне на отделните тела в кръговръщателната система на млечния път, е много голямо, докато в планетните системи то е съвсем незабелязано. Според това предположение нашето слънце би било отдалечено от центъра на кръговръщението на млечния път 25,000 светлини години и това кръговращение би траяло 200 милиона години, ако скоростта е 300 км. в секунда. Всички движения в тая система се извършват според смущенията по закона на Кеплер. Диаметърът на млечния път ще е около 30,000 светлинни години, следователно по-малък, отколкото го пресмятат астрономите.
към текста >>

96. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран.
И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея".
към текста >>

97. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата.
"Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край. "Аз се събудих и видях земния свят". Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата. Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния свят. Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия. Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика.
към текста >>

98. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението.
Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания.
към текста >>

99. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле.
Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област.
към текста >>

100. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Няма съмнение, че степента на заздравяване на анатомичните повреди е много по-бърза, отколкото нормалната.
После - внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Понякога функционалните смущения се загубват преди анатомичните повреди. Костните обезобразявания при туберкулозата на гръбначния стълб, раковите възли постоянствуват още два или три дни след момента на излекуваното. Чудото се характеризира главно с крайно ускорение на органичните възстановителни процеси. Няма съмнение, че степента на заздравяване на анатомичните повреди е много по-бърза, отколкото нормалната. Естественото условие, необходимо за настъпване на явлението, е молитвата. Но не е необходимо самият болен да се моли или да притежава религиозна вяра. Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на молитва. Подобни факти имат голямо значение. Те показват действителността на известни съотношения, от още непознато естество, между душевните и органичните явления.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34126615524292