НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
23
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кракът
, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност.
Това ще стане по-ясно по-долу и в следните книжки. 2)ОПИТИТЕ НА БРАНД. В 1924 година немският зоолог Бранд е направил с тритон (Triton taeniatus) опити, аналогични с опитите на американския зоолог Харисон с Amblystoma през 1921 година. Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка. Бранд е направил своя опит с тритона в същия този период, но без успех.
Кракът
, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност.
Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година.
към текста >>
кракът
е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3.
Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка. Бранд е направил своя опит с тритона в същия този период, но без успех. Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност. Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е.
кракът
е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3.
ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично.
към текста >>
При отклонение 180 градуса
кракът
вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин
кракът
дохожда в съгласие с новото си място и положение).
След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При отклонение 180 градуса
кракът
вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин
кракът
дохожда в съгласие с новото си място и положение).
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
към текста >>
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен
крак
става ляв, т.е.
Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен
крак
става ляв, т.е.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
към текста >>
пръстите са наредени както при лъв
крак
.
ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е.
пръстите са наредени както при лъв
крак
.
Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
към текста >>
Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз
кракът
претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв
крак
.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак.
Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз
кракът
претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв
крак
.
Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу.
към текста >>
В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв
крак
(от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен
крак
(от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв
крак
(от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен
крак
(от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
към текста >>
Това е
крак
, обърнат с гърба надолу.
Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
Това е
крак
, обърнат с гърба надолу.
При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
към текста >>
Той прерязал
крака
на паяка не в някоя става, но между две стави, напр.
Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6].
Той прерязал
крака
на паяка не в някоя става, но между две стави, напр.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А.
към текста >>
И при тези опити
кракът
на паяците регенерира.
Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6]. Той прерязал крака на паяка не в някоя става, но между две стави, напр. в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор.
И при тези опити
кракът
на паяците регенерира.
Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр.
към текста >>
Шулц, че способността да се регенерира
крака
между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А.
Шулц, че способността да се регенерира
крака
между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване.
към текста >>
Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и
счупеният
член може за напред да извършва движения.
подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена.
Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и
счупеният
член може за напред да извършва движения.
Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение. (следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната биология” в „Житно Зърно”, год. II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис. „Journ. Experim. Zool.”, 32 том, стр.
към текста >>
2.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири
крака
, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи.
Още Аристотел е писал върху това. Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични имена. В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения.
При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири
крака
, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи.
Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял.
към текста >>
Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ
счупена
крива, с чип муцунест връх.
Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални. Такива хора биват лъжци, безочливи, крадци. Болшинството от крадците и узурпаторите са белязани от типа гарван. Мечка. Белязаните от този тип имат или много голяма или много малка деформирана глава, с неправилно четвъртито очертание. Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен.
Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ
счупена
крива, с чип муцунест връх.
Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна. Обикновено имат силно развит стомах и вгьнати рамена и гръб.
към текста >>
Крака
– дълги, някак плоски.
Уши – дебели и груби. Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив. Коса – черна, кафява, твърда и плоска. Глас – ням, глух, крайно неприятен. Ръце – тесни, дълги, възлести, груби.
Крака
– дълги, някак плоски.
Походка и жестове – несигурни, но доста фини. Хора – агресивни, ужасно злобни, диви, мизантропични. Йоханес Батиста Порта казва за такива, че са по-лоши, отколкото може да се мисли. _______________________________________________________________ *)Karl Noghe — Jn jedes Menschen Gesichte steht seine Geschichte — Eine Einftthrung in die Physiognomik. Orania Verlag. Oranienburg.
към текста >>
3.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - СВЕТЛОТО, ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАНЕ НА НЕЩАТА: ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ НЕЩА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Жена му пада и си счупва
крака
.
Той, обаче, не преставал да върши своята работа. Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини. Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому. Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга.
Жена му пада и си счупва
крака
.
Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар. Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота".
към текста >>
Превърза ми
счупения
крак
.
Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака. Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар.
Превърза ми
счупения
крак
.
И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек". „Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него". Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
към текста >>
4.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Вървят и виждат един беден човек със
счупен
крак
.
Някои искат първите места. При любовта ще вземете последното място. Щом вземаш първо място, няма да видиш нищо. Събрали се двама светии. Единият имал самомнение, не искал да се допира, да се доближава до грешните.
Вървят и виждат един беден човек със
счупен
крак
.
Другият светия се навел и поправил крака на този човек. А пък първият светия не искал да се допре до него. – Как може да се добие любовта? – Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава?
към текста >>
Другият светия се навел и поправил
крака
на този човек.
При любовта ще вземете последното място. Щом вземаш първо място, няма да видиш нищо. Събрали се двама светии. Единият имал самомнение, не искал да се допира, да се доближава до грешните. Вървят и виждат един беден човек със счупен крак.
Другият светия се навел и поправил
крака
на този човек.
А пък първият светия не искал да се допре до него. – Как може да се добие любовта? – Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава? Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба.
към текста >>
5.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Такава сила, такава хармония и чар се излъчват от тази жена – истинска жена без ръце (те са
счупени
и изчезнали през вековете).
Естествено, човек остава в захлас, когато види тези живи творби на големи художници. Спомням си, какво дълбоко впечатление произвежда Милоската Венера, за която в парижкия Лувър е определена отделна зала. С часове може човек да я наблюдава. Тя те завладява. Не можеш, просто, да си отидеш.
Такава сила, такава хармония и чар се излъчват от тази жена – истинска жена без ръце (те са
счупени
и изчезнали през вековете).
В една друга зала на Лувъра виждате една миниатюра от една дивна скулптора на Бали. Тя изразява борбата на лъв с питон. Грандиозна енергия е изписана в образите и телата на двамата до¬стойни противници. Трепетът на борбата се предава по всеки зрител. Но най-силно впечатление оставя голямата хармония и верност на из¬ваяните тела и израза на движението, на вътрешното изживяване.
към текста >>
Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на
краката
.
Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци.
Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на
краката
.
Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм.
към текста >>
6.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота,
счупени
крака
.
Защото всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като четем тая книга, тя ще ни начертае пътя, който трябва да следваме. Разумната природа не е създала човека, за да боледува. И когато човек се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги. Това носи новата култура, която иде на земята.
За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота,
счупени
крака
.
Това можем да го приложим и опитаме още сега". Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество. Погрешното, едностранчивото разбиране на това естество не дава никакъв ключ за тяхното разрешение. Преди всичко трябва да се освободим от механическото разбиране на човешкия организъм и на природата изобщо. Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на човека и природата.
към текста >>
При
счупена
кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни.
В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно.
При
счупена
кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни.
Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан. При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел.
към текста >>
7.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, запример, че някой счупил
крака
, или ръката си, или друго подобно нещо.
Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но онзи, който учи, той ще се домогне до щастието.
Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, запример, че някой счупил
крака
, или ръката си, или друго подобно нещо.
И най-малкото недоволство от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен. Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т.н. И туй може да направи човека нещастен, но това не е мисъл, това са само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външните неща. Щом видя един човек, аз се интересувам от него, в смисъл, дали той обича, дали той мисли.
към текста >>
Представете си, че вие предавате на човек, на когото
кракът
е
счупен
.
Ако мъжът и жената са груби помежду си, те не могат да се обичат. При това положение мъчно може да се обича човек. Питам: в какво седи мъчнотията? - Мъчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гневът, грубостта, докачливостта са болести, от които човек трябва да се лекува.
Представете си, че вие предавате на човек, на когото
кракът
е
счупен
.
Той ви погледне и казва: Не виждаш ли, че кракът ми е счупен? Какво ми разправяш за мисълта? Нищо не разбирам, кракът ме боли. Отивате при друг, започвате да му разправяте за мисълта, но и той казва: Какво ми разправяш за мисълта? Не виждаш ли, че се пребивам от болки в стомаха?
към текста >>
Той ви погледне и казва: Не виждаш ли, че
кракът
ми е
счупен
?
При това положение мъчно може да се обича човек. Питам: в какво седи мъчнотията? - Мъчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гневът, грубостта, докачливостта са болести, от които човек трябва да се лекува. Представете си, че вие предавате на човек, на когото кракът е счупен.
Той ви погледне и казва: Не виждаш ли, че
кракът
ми е
счупен
?
Какво ми разправяш за мисълта? Нищо не разбирам, кракът ме боли. Отивате при друг, започвате да му разправяте за мисълта, но и той казва: Какво ми разправяш за мисълта? Не виждаш ли, че се пребивам от болки в стомаха? Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг - от стомах, трети - от глава и т.н.
към текста >>
Нищо не разбирам,
кракът
ме боли.
- Мъчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гневът, грубостта, докачливостта са болести, от които човек трябва да се лекува. Представете си, че вие предавате на човек, на когото кракът е счупен. Той ви погледне и казва: Не виждаш ли, че кракът ми е счупен? Какво ми разправяш за мисълта?
Нищо не разбирам,
кракът
ме боли.
Отивате при друг, започвате да му разправяте за мисълта, но и той казва: Какво ми разправяш за мисълта? Не виждаш ли, че се пребивам от болки в стомаха? Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг - от стомах, трети - от глава и т.н. Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш!
към текста >>
Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с
крака
си?
То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне.
Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с
крака
си?
- Нищо няма да постигне. Тя ще разлее млякото, господарят й ще я набие, и пак ще я издои. Да риташ гърнето, това не е мисъл. Когато не мислят, хората се натъкват на ред недоразумения. Две сестри, например, едната млада, другата възрастна, спорят помежду си.
към текста >>
В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна
краката
си нагоре, срещу мечката.
Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине.
В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна
краката
си нагоре, срещу мечката.
Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай?
към текста >>
Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат
краката
си срещу него.
Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай?
Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат
краката
си срещу него.
Това става с всички хора, когато те не мислят. Какво страшно има в това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, няма по-добро нещо от това. Тя е много вярна.
към текста >>
В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред
краката
й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което искала да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила.
Преди години, в карнобатско някъде, се случило следното нещо: една жена намерила в гората малко мече, останало без майка, и го прибрала у дома си. Докато порасне тя го кърмила заедно със своето дете. Като пораснало, пуснала го в гората на свобода. Един ден един мечкар го уловил, вързал го със верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари. Десет години след това, тази жена срещнала в селото си мечкар, който разигравал мечка.
В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред
краката
й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което искала да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила.
Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената,че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората. Днес я разиграва мечкаря, печели с нея пари, но поне е жива. Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стоя-на, Драгана? Трябва ли заради тях да из-губите своя мир?
към текста >>
8.
БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като срещнете първото куче, на което
кракът
е
счупен
, спрете се да го превържете, ако не можете да сторите това нещо сами вие, пратете някому 20 лева, за да го превърже!
Вие, като излезете от тука, казвате: имаше някои философски работи, но бяха много объркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и й кажете две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове. Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи!
Като срещнете първото куче, на което
кракът
е
счупен
, спрете се да го превържете, ако не можете да сторите това нещо сами вие, пратете някому 20 лева, за да го превърже!
Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара, платете 100 лева купете нещо от товара, за да го освободите. Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: колко искаш приятелю? - 20 лева.
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и
краката
ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от гробницата на омразата и би се зарадвало.
Неговите действия са плод на омразата, която всеки час той подхранва в сърцето си с лошите си и зли мисли. Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот. Цветето на омразата расте в сърцето му: мисли винаги за злото. А така не трябва. Учителя казва: „Трябва да отворим сърцата си за Божествената Любов.
Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и
краката
ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от гробницата на омразата и би се зарадвало.
Днес е нужна Любовта, както е била и както ще бъде нужна, защото тя е живота, защото без Любов няма живот. Да правим всичко, което е Любов! Да мислим само за доброто! Да създаваме добри дела и няма защо да въставаме против злото с дъгобойни, скорострелни оръдия или отровни газове. Нема защо с кървави революции да насаждаме справедливост на земята.
към текста >>
Например, видите на улицата
счупения
крак
на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи.
2) Когато кръвообращението ви е слабо и имате сърцебиене, ходете по планините и въобще там, където има извори, и ги изчиствайте хубаво, за да могат да текат нормално и изобилно. Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. 3) Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра. Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас.
Например, видите на улицата
счупения
крак
на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи.
И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка, несъзнателно може да спаси човека.
към текста >>
И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи
кракът
на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест.
Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. 3) Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра. Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас. Например, видите на улицата счупения крак на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи.
И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи
кракът
на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест.
И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка, несъзнателно може да спаси човека. Може да си един престъпник, но като видиш един човек, че прави едно добро, тази мисъл влиза в подсъзнанието ти и работи и след 5-6 години в тебе се заражда желание да постъпиш и ти като него.
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сухите листа шумят под
краката
му, други се стелят като жълт дъжд над главата му.
— Да е придошла водата и скъсало вадата!? Не изглежда, защото времето е ясно, горе не е валяло, водата не е мътна. Долови само припрени удари на брадва, що олекваха в тихата нощ из стръмните брегове на реката. Тръгна нагоре към бента като се чудеше кой ще cечe дърва посред нощ. Пристъпя дядо Тихол напред към бента, той шуми, реве и вятъра отнася гласа му ту по силен, ту по-слаб, като далечна музика.
Сухите листа шумят под
краката
му, други се стелят като жълт дъжд над главата му.
Той се ослушва в техния шепот, но ударите на брадвата пак злокобно заудряха наблизко. Доближи до сачака, вятърът угаси фенера му, но той не спира. Долови близките удари откъм реката и разбра, че някой сече бента. Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него.
към текста >>
И когато възлязох на брега, спънах се и паднах, брадвата отскочи и се заби в
крака
ми.
Перките на колелото не еднаж си ми дялал. И за награда взех тая нощ брадвата и секох бента. Когато ти извика „Човече, какво правиш? “ аз изтръпнах от ужас и чак тогава разбрах колко съм лош, колко съм грешен! ... Нямах аз Бог да ми каже тия думи.
И когато възлязох на брега, спънах се и паднах, брадвата отскочи и се заби в
крака
ми.
Едва се дотътрах до воденицата и гледай кръвта още не спира. Връзвам, стягам, а тя тече. тече . . . и писа лошия ми път до бента.
към текста >>
Издяла две шини, привърза ги на
счупения
му
крак
и го понесе към каруцата.
Но идва час, в който тя пламва като стихиен пожар, разпръсва пепелта наслоена с години, за да озари пътя на каещата се душа. Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае. Хиляди пъти ти е простено! ... Излезе дядо Тихол, върна се на воденицата, впрегна коня и слезе при Горана.
Издяла две шини, привърза ги на
счупения
му
крак
и го понесе към каруцата.
— Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох.
към текста >>
Ти гледай
крака
да поправиш.
В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох. До тогава ще работим двама на моята воденица. — Лесна работа. Горене!
Ти гледай
крака
да поправиш.
душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето.
към текста >>
11.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които не влизат вече в робота, като парцали, износени обуща,
счупени
съдове, извехтели мебели, и какво ли не още.
Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи. Трябва да сторим нещо, за да му напомним. че е време да тръгне по друг път. Нека за малко не се занимаваме с тялото, а с домашни работи. Всека домакиня знае, че през годината се натрупват много неща.
които не влизат вече в робота, като парцали, износени обуща,
счупени
съдове, извехтели мебели, и какво ли не още.
Не само че не влизат вече в работа тия неща, не само заемат место, но и събират прах, стават и место за развъждане на микроби и молци. И за да се освободи от тях, от време на време тя тършува из всички ъгли на къщата, хвърля това, което не й е нужно, изтърсва черги, килими, завеси и т. н. измита и измива навсякъде, боядисва врати, белосва стени. И къщата светва, като нова. Също нещо е с човешкото жилище.
към текста >>
Аз я намерих в
краката
си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене.
Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце.
Аз я намерих в
краката
си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене.
Сега аз видях, че нямаше никой при мене освен детето което бе ми взело лотосовия цвят. Цветът не беше вече на нейната дреха и аз го бях забравил. Но детето се усмихваше и аз се усмихвах като го гледах. Аз му подхвърлях топката и то ми я връщаше от единия край на градината на другия. Внезапно един силен и ясен звънец прозвуча във въздуха. „Ела.
към текста >>
12.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изправих се на
краката
си и застанах така.
Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора? Аз не знаех, но все пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото. Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание.
Изправих се на
краката
си и застанах така.
Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен. „Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира!
към текста >>
Животното е заставено да живее като животно, да ходи на четири
крака
, а човек е заставен да живее като човек, и да ходи на два
крака
.
Този живот ни е наложен от миналите поколения. В миналото хората са мислили по известен начин, и днес ние сме заставени да живеем това. което те са мислили. Значи, ние сме заставени да живеем така. Дървото е заставено да живее като дърво, половината заровено в земята, а другата половина над земята.
Животното е заставено да живее като животно, да ходи на четири
крака
, а човек е заставен да живее като човек, и да ходи на два
крака
.
Но има отношение между растенията, между животните и между човека. За да разберем тези отношения, трябва да разберем законите на природата, а за това ни е необходимо да се освободим от много наследствени черти, които ни препятстват за едно правилно разбиране. Всички хора имат добри желания, но когато дойде да се приложи едно учение, те нямат методи, по които да го приложат. Запример, проповядва се учението за братството, но хората не живеят като братя, а се използват, насилват, съмняват; когато братството подразбира разбирателство, хармония, взаимно доверие, и взаимно уважение и почитание и общност в интересите. Не ти е брат онзи, който за сметка на своите си интереси, ощетява твоите интереси.
към текста >>
ако някое колело те хване и ти откъсне ръката или
крака
?
Представете си, че влизате в една фабрика, дето не виждате нито един човек, но четете само надпис. „Пазете се, понеже, тук никой за никого не отговаря“. Всичко е в движение в тази фабрика, но никой за никого не отговаря. Ако бутнете някъде, и ви се случи някакво голямо нещастие, ще знаете, че, никой не отговаря за вас. Кой ще отговаря за вас.
ако някое колело те хване и ти откъсне ръката или
крака
?
Писано е, че там никой не отговаря и затова няма кого да съдиш, няма от кого да искаш обяснение, защо е станало така. При това положение, кого ще съдиш? Такова нещо е природата. Всички нейни колела са в движение. И тя пише: „За никого не отговарям“.
към текста >>
За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави
крака
, бягай.
Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът.
За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави
крака
, бягай.
Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска. Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек. Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания.
към текста >>
И да имам човещина в
счупената
стомна е невъзможно да наливам вода.
На този въпрос ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода. Трябва ли да му услужвам? Аз ще се откажа да сипя вода в стомната му, защото водата ще изтече. Той може да каже: ама човещина няма ли в теб?
И да имам човещина в
счупената
стомна е невъзможно да наливам вода.
В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание.
към текста >>
13.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила
крака
му.
Той турил в ума си мисъл та да спечели по някакъв начин десет хиляди долари. Това са около един милион български лева. Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града.
През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила
крака
му.
Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари. Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите.
към текста >>
Като се пробудил, той усетил, че
кракът
му бил
счупен
, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари.
Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание.
Като се пробудил, той усетил, че
кракът
му бил
счупен
, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари.
Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите. Казвам: успехът в света се дължи на Любовта. Вие мислите, че работите не стават с любов.
към текста >>
Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но
кракът
ви ще бъде
счупен
.
По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари.
Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но
кракът
ви ще бъде
счупен
.
Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите. Казвам: успехът в света се дължи на Любовта. Вие мислите, че работите не стават с любов. — Не, работите стават именно с любов.
към текста >>
Това не значи, че
кракът
ви непременно трябва да бъде
счупен
, но все таки ще трябва да платите с нещо.
Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари. Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен.
Това не значи, че
кракът
ви непременно трябва да бъде
счупен
, но все таки ще трябва да платите с нещо.
Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите. Казвам: успехът в света се дължи на Любовта. Вие мислите, че работите не стават с любов. — Не, работите стават именно с любов. Бог създаде света от любов към нас, към всички хора.
към текста >>
14.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки
крак
, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота!
Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . .
Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки
крак
, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота!
. . . Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни. На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост! Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите прелести на природата. А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня!
към текста >>
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от
крак
.
— Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“.
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от
крак
.
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот?
към текста >>
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в
крака
му.
Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в
крака
му.
Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот? “ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него.
към текста >>
Външно
кракът
бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му.
Външно
кракът
бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот? “ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай.
към текста >>
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със
счупен
крак
?
Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със
счупен
крак
?
Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот? “ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
към текста >>
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото
кракът
току що бил
счупен
и силна струя кръв текла от него.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот? “ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото
кракът
току що бил
счупен
и силна струя кръв текла от него.
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал.
към текста >>
Тогава лекарят обяснил болката на
крака
му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт.
Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот? “ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му.
Тогава лекарят обяснил болката на
крака
му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт.
Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства.
към текста >>
Той усещал болка като на
счупен
крак
.
“ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт.
Той усещал болка като на
счупен
крак
.
Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание.
към текста >>
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме
краката
, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме
краката
, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той дига прах със своя
крак
и присъединява своя висок глас към всека дума, която аз произнасям.
Аз вечно въздигам нейните стени; и колкото повече от ден на ден тя се издига към небето, моята истинска същност Остава скрита. Аз се гордея с висотата на тази стена и с пясък и глина замазвам и най-малката пукнатина в нея; и губя от погледа си истинската своя същност. 30. Аз излязох сам да отида на среща. Но кой е този, който върви след мен в безмълвния мрак на нощта? Аз се отбивам на страна, за да го избегна, но напразно.
Той дига прах със своя
крак
и присъединява своя висок глас към всека дума, която аз произнасям.
Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам. Но аз се срамувам да се доближа до Твоята врата заедно с него. 31. „Кажи ми, затворнико, кой те хвърли в окови? “ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител.
към текста >>
Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края
крака
, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи.
Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата.
Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края
крака
, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи.
Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек. А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност. Ако дадем на детето „красивата кукла“, на мозъка не остава никаква работа, а в бездействие той се атрофира и изсушава, вместо да се развива и укрепява. Ако хората можеха да виждат процеса на мозъчното оформяване, както го вижда окултистът-ясновидец, те навярно биха давали на своите деца само такива играчки, които подбуждат мозъка към творческа дейност.
към текста >>
Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един
крак
?
Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван.
Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един
крак
?
Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона. Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е лозето. Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце. За едничък Учител признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“.
към текста >>
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и
крака
, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на
краката
му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите.
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и
крака
, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на
краката
му.
Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>
Височината от
краката
до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни.
Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Височината от
краката
до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни.
Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера.
към текста >>
Игуменът пострадал в
краката
си;
счупена
кост нямало, но
краката
му отекли.
Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм. Още малко, и той шял да остане мъртъв на местото си. Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона.
Игуменът пострадал в
краката
си;
счупена
кост нямало, но
краката
му отекли.
Стражарят, който бил на капрата, рипнал напред и се спасил.“ — В момента на катастрофата през ума на доктора е минала мисълта, че животът му е изгубен. Именно тази мисъл телепатически доловил неговия син. Той заловил не само мисълта, но и вълнението, тревогата на баща си. Умрял прави съобщение чрез сън. Достоверността на съобщението се доказва.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на
краката
си и ще заяви своите вековни права.
Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие.
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на
краката
си и ще заяви своите вековни права.
Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме.
към текста >>
Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях
крака
, те се напъват да достигнат величието.
По традиция, от векове насам, тия мъчения са останали и днес същите — и също така безполезни. Ето как са описани някои от тия „покаяния“. „Глупави хора, като се стремят да се пречистят по различни методи на аскетизъм, като същевременно ги проповядват. Едни се въздържат от риба и месо, други от питиета. Трети пък се хранят с корени, плодове, мъх, трева, кравешки изпражнения, (един Чела2) от нашите първи индийски групи упражняваше това преди да стане теософ!!), с кисело мляко, сурово тесто и т. н.
Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях
крака
, те се напъват да достигнат величието.
Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е.
към текста >>
голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един
крак
, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“.
Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е.
голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един
крак
, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“.
Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало.
към текста >>
Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие
краката
на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто.
Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие
краката
на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите.
към текста >>
могли да станат адепти, върнаха се „с окървавени
крака
и унижен дух“ към Христа!
Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни. Някои от тях, които не се помиряват със своето положение и не се решават да признаят истинската причина за своето поведение, а и голямата самомнителност в моралната им сила, се обръщат против Ел. П. Бл.5) и по големи от нея. Недавна, препрочитайки The Tath6), попаднах на една голяма нейна теософска статия, озаглавена „Теософските учители“, написана по повод смешното въставане против обществото на една истерична жена в Америка и на още една личност, които, като не са.
могли да станат адепти, върнаха се „с окървавени
крака
и унижен дух“ към Христа!
Като наранена лъвица тя се нахвърля върху им и ги обсипва със своето възмущение. Колко ясно определя тя това, което може да заведе кандидата до мъдреците, които са скрити и това, което още повече го отдалечава от тях. Тя пита всички тия, които са разочаровани/ „Изпълнихте ли вие всички ваши задължения? вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов? Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото?
към текста >>
При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са
счупени
и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг.
1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура.
При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са
счупени
и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг.
5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата). Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена.
към текста >>
С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си
крака
.
А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването.
С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си
крака
.
Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди.
към текста >>
Тая самостоятелност, това заставане на
краката
си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция.
Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност.
Тая самостоятелност, това заставане на
краката
си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция.
Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре.
към текста >>
Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и
краката
са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала.
Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта.
Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и
краката
са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала.
Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна. У жените с този темперамент — който изглежда да е темперамента на жената — рамената са меко закръглени и тяхната ширина, до колкото я имат, принадлежи повече към изпъкналите й гърди, отколкото към костните и мускулни размери на самите рамена. Бюстът е голям и закръглен, кръстът, макар и достатъчно отбелязан, изглежда като да е завладян от пълнотата на съседните части. Бедрата са извънредно развити, краищата конически, стъпалата и китките малки, но пълни. Цветът, който зависи от храната, е едно толкова изящно съчетание на розово и кремаво, че може да съперничи по ефект с природните цветове.
към текста >>
Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за
краката
.
Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството?
Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за
краката
.
Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания. Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни. В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи.
към текста >>
Краката
на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания.
Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве.
Краката
на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания.
Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни. В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи. Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза.
към текста >>
Никога не трябва да бъдат стягани
краката
в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания.
Никога не трябва да бъдат стягани
краката
в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи. Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза. От окултно гледище, големи грижи би трябвало да се полагат за главата: тя трябва да се държи, когато е възможно, Открита и да не поглъща много топлина.
към текста >>
В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят
краката
съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи.
Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания. Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят
краката
съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи.
Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза. От окултно гледище, големи грижи би трябвало да се полагат за главата: тя трябва да се държи, когато е възможно, Открита и да не поглъща много топлина. В същност, шапката е съвършено излишна част от облеклото и във всяко отношение е по-полезно да се мине без нея.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама,
крака
, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа!
Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж.
Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама,
крака
, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа!
Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар.
към текста >>
И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един
счупен
креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора.
Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“! Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по чудесен начин. Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него. Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“.
И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един
счупен
креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора.
Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни. Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата. Доктор Папюс, прочутият окултист, който умря жертва на великата война, когато лекуваше ранените с неотслабнала преданост, говореше в една от сказките си в Русия, пред най-видните представители на аристокрацията и на двореца, за лионския чудотворец, когото наричаше свой „духовен учител“. Там жадуваха да видят тая личност.
към текста >>
Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари
краката
ό земя, подскочи и го прескочи.
Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си.
Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари
краката
ό земя, подскочи и го прескочи.
Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата. Горнякът се разбуди, взе да търка очи,- но, види се, нищо не можа да схване от всичко, което се случи. „Жена, я ме покрий с чергата“ — рече той и пак захърка дълбоко. Когато овните отминаха напред, а овчарят настигна местото, дето лежеше Горнякът, и като видя коя е причината на това смущение сред неговите вакли овни, високо подсвирна с уста и извика : — Тю, брей Горняк, ех че си се наредил!
към текста >>
Обикновено го представляват седнал на златен трон, с лъчи от мълния в едната ръка и жезъл в другата, с дълга вълнообразна брада, а при
краката
му един орел.
Също и екс-президент Тафт. При него експанзивната природа на най-добре се проявява. Големият благодетел на човечеството, Юпитер, е символ на мъдростта. У старите гърци той е бащата на боговете — Зевс; у северните народи — Тор; у египтяните — Амон; у халдеите и вавилоняните — Мерадах или Бел-Мерадах. Той е бог на справедливостта и правото.
Обикновено го представляват седнал на златен трон, с лъчи от мълния в едната ръка и жезъл в другата, с дълга вълнообразна брада, а при
краката
му един орел.
Нему били посветени, между другото, и храмовете на Амон и Додона. Юпитер владее върху белия и черния дроб, кръвта, храносмилателните органи и дясното ухо. При афликтация може да причини болести в тези части. Изобщо Юпитер владее върху растителното царство и върху идеалните наклонности на човека. Между хората представлява главата на семейството.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един
крак
, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете
крака
му, не знае как да го създаде.
Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека.
Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един
крак
, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете
крака
му, не знае как да го създаде.
Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът.
към текста >>
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия
крак
на човека?
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата.
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия
крак
на човека?
Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него.
към текста >>
Когато линиите са
счупени
и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен.
Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
Когато линиите са
счупени
и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен.
Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите. Носът от гледище на размера, дълги и къси носове Носът може да бъде дълъг, среден или къс.
към текста >>
Дойдоха знанията за антиподите, хората, които живеят насреща ни от другата страна на земята, които обаче не падат, които ходят с
краката
„нагоре“, както мухите по тавана на стаята, и които твърдят: „направлението, което ние наричаме „нагоре“, сочейки с пръст към небето, вие го наричате „надолу“, като сочите с пръст към земята и ние имаме същото право, както и вие“.
„Горе“ небето, „долу“ (като се посочва с пръст към земята) адът. Нямаше никакво съмнение върху това, що е „горе“ и що е „дол-fe“. Дко н-Ькой посочеше към небето и го назовеше „долу “ или към земята и кажеше „горе“, щяха да го обявят за луд. Но числото на доказателствата за кълбообразната форма на земята се увеличаваше. Дойде Коперниковате система на вселената, която приписа на земята ролята на една малка планета, обикаляща около слънцето.
Дойдоха знанията за антиподите, хората, които живеят насреща ни от другата страна на земята, които обаче не падат, които ходят с
краката
„нагоре“, както мухите по тавана на стаята, и които твърдят: „направлението, което ние наричаме „нагоре“, сочейки с пръст към небето, вие го наричате „надолу“, като сочите с пръст към земята и ние имаме същото право, както и вие“.
Можем да си представим революцията, която е предизвикало в главите на човечеството това обяснение, язвителните закачки за понятията горе и долу, додето най-сетне всички са разбрали, че в пространството няма „абсолютно направление горе, нито долу“, а всичките направления в пространството имат еднаква стойност и че „горе и долу“ са релативни понятия, зависещи от положението на наблюдателя на земята. Днес това се разбира от само себе си и ние се чудим, защо тогава хората не са искали да разберат това „просто нещо“. Също така хората след няколко стотин години ще се забавляват с безпомощността, която сега проявяваме спрямо понятието за релативността на времето. Защото и това е също така „едно просто нещо“. „Що е време“ или „абсолютно време“, както казват физиците?
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до
крака
на Д. Момчилов.
и 56 м. се върнахме в старата къща, дето беше дошъл и свещеникът. Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме. В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата.
Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до
крака
на Д. Момчилов.
Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет.
към текста >>
Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до
краката
на Н.
Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме. В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата. Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг.
Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до
краката
на Н.
Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет. Почна се водосветът от 51/2 ч. и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с водата, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение.
към текста >>
На един рафт (поличка) имаше едно
счупено
кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза.
Почна се водосветът от 51/2 ч. и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с водата, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение. Никакво движение нямаше през време на водосвета. Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението. — Щом влезнаха те, веднага пак почнаха да хвърчат разни предмети Тогава кметът отиде до един ъгъл и почна да удря с камшика насам нататък, и разни предмети падаха по стаята.
На един рафт (поличка) имаше едно
счупено
кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза.
Хвърлянето продължаваше до 7 часа 15 м. Всички неща, които хвърчаха по стаята, ги събрахме на едно място до печката. Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници, счупено пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други. Събраните неща бяха тъкмо 24. По време на хвърлянето не беше ударен никой от нас, а бе ударен веднъж един от синовете на домакина.
към текста >>
Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници,
счупено
пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други.
Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението. — Щом влезнаха те, веднага пак почнаха да хвърчат разни предмети Тогава кметът отиде до един ъгъл и почна да удря с камшика насам нататък, и разни предмети падаха по стаята. На един рафт (поличка) имаше едно счупено кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза. Хвърлянето продължаваше до 7 часа 15 м. Всички неща, които хвърчаха по стаята, ги събрахме на едно място до печката.
Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници,
счупено
пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други.
Събраните неща бяха тъкмо 24. По време на хвърлянето не беше ударен никой от нас, а бе ударен веднъж един от синовете на домакина. В 8 часа и 15 м. отидохме да проверим запечатания ковчег и намерихме: конецът скъсан, печатът върху катанеца няма, дъсчицата, която е върху дупката на катанеца, няма, а катанецът заключен пак. Д. Момчилов отключи ковчега и намерихме дрехите разбъркани; саята, която нарочно турнахме, бе изхвърлена на 2 крачки от ковчега, и книгата, на която се бяхме подписали, бе изхвърлена на сред стаята.
към текста >>
Една дъска на вратата на същата стая, преди 4 — 5 деня
счупена
, и когато се счупила, тя, Звезда, гледала как вратата се тласка и чупи сама — туй било денем.
Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна. Действията се прекратиха в 6 ч. 15 м. На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер. Звезда каза, че през деня (30 ноември), когато тъкала в новата къща при ковчега, видяла, че един празен кошер се движил сам по стаята.
Една дъска на вратата на същата стая, преди 4 — 5 деня
счупена
, и когато се счупила, тя, Звезда, гледала как вратата се тласка и чупи сама — туй било денем.
В 8 часа през нощта си тръгнахме всичките 7 души и си дойдохме в Горна Лисина, в 9 часа. Етървите на Звезда говорили с нашия другар Ст. Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (кухнята), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела. Напоследък като паднала както и по-преди, от тогава се появил невидимият, менструацията й престанала и от тогава насам никак вече не падала. Според това, може да се предполага, че този дух е произлязъл от невестата, но как?
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една
счупена
ваза, която бе на тротоара пред вратата.
„Мурад Нещастникът живее тук наблизо“, каза везирът. Султанът пожела да отидат у Мурада веднага. Едва бяxa минали няколко крачки, когато чуха сърцераздирателни плачове. Те отидоха по посока на плача и не след дълго спряха пред една къща, вратата на която беше отворена. Там те видяха един човек, който плачеше горчиво, с чалма на главата си.
Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една
счупена
ваза, която бе на тротоара пред вратата.
„Това безспорно е хубава китайска ваза“, каза султанът, като вдигна едно от счупените парчета, „но може ли загубата на една китайска ваза да причини такова силно отчаяние и скръб? “ „Ах, господа“, каза притежателят на вазата, като взе посетителите за търговци, „аз виждам, че вие сте чужденци и затова не подозирате колко злощастен съм аз и колко право имам да скърбя. Вие не знаете, че говорите на Мурад Нещастника. Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“.
към текста >>
„Това безспорно е хубава китайска ваза“, каза султанът, като вдигна едно от
счупените
парчета, „но може ли загубата на една китайска ваза да причини такова силно отчаяние и скръб?
Султанът пожела да отидат у Мурада веднага. Едва бяxa минали няколко крачки, когато чуха сърцераздирателни плачове. Те отидоха по посока на плача и не след дълго спряха пред една къща, вратата на която беше отворена. Там те видяха един човек, който плачеше горчиво, с чалма на главата си. Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една счупена ваза, която бе на тротоара пред вратата.
„Това безспорно е хубава китайска ваза“, каза султанът, като вдигна едно от
счупените
парчета, „но може ли загубата на една китайска ваза да причини такова силно отчаяние и скръб?
“ „Ах, господа“, каза притежателят на вазата, като взе посетителите за търговци, „аз виждам, че вие сте чужденци и затова не подозирате колко злощастен съм аз и колко право имам да скърбя. Вие не знаете, че говорите на Мурад Нещастника. Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си.
към текста >>
След неколко часа целият лагер бе на
крак
.
Изглежда, че моята зла съдба ме непрестанно следва. Като видях закрилника си, аз се сборичках с него, повтаряйки: „Аз не съм нещастник, за какъвто ме смяташ, аз не съм Мурад Нещастникът“. Той се откъсна от мене и избяга от грозящата и него опасност, а след неколко секунди аз паднах безчувствен на пясъка. „Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно. Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила заповед да тръгне в поход.
След неколко часа целият лагер бе на
крак
.
Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали. Заповедите за отпътуване на войниците не се изпълняваха на време. Ако бях слушал наредбите на лекаря, аз навярно бих могъл да замина с последните войници и бих могъл да понеса бавното движение на носилката, с която някой от болните бяха пренасяни; но вечерта, когато лекарят дойде да превърже раните ми, намери, че беше съвършено невъзможно тази вечер да бъда движен.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
с кръстосани ръце и
крака
.
Понеже обикновените лекарства все оставаха неефикасни, прибягнаха пак към магнетичните паси, които обикновено правеше брат й. В негово отсъствие, родителите й, в скръбта си, апелираха към много други лица да вършат са- щата служба, което, за нещастие, увреждаше не само нейната репутация, но и здравето й, поради различието в нервните разположения на тия лица. Така, тя потъна в едно по-тежко магнетично състояние и стана по-отблизо зависима, отколкото по-преди, от нервната енергия на другите. Едно по-разумно лекуване би прекратило на тази нещастна жена много от страданията й и много клеветнически нападки. Забележителен факт бе, че детето й, особено през първата седмица от живота му, спеше винаги в положението, което тя вземаше през магнетичния сън, т. е.
с кръстосани ръце и
крака
.
По- нататък ще видим, че и то бе надарено с нещастната способност да вижда духовете. Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“. „Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея.
към текста >>
ноември 1826 г., г-жа Хауфе имаше вид на мъртвец, обезплътена като скелет, и съвършено неспособна да се държи на
краката
си и да си ляга без помощта на другиго.
По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше. Приятелките й бяха потънали в тъга и безпокойство. За щастие, въпреки моето мнение, заведоха я в Вайнсберг, за да видят, дали не ще може да се направи там нещо за нея. Пристигането на ясновидката в Вайнсберг Когато пристигна в Вайнсберг, на 25.
ноември 1826 г., г-жа Хауфе имаше вид на мъртвец, обезплътена като скелет, и съвършено неспособна да се държи на
краката
си и да си ляга без помощта на другиго.
Трябваше да й се дава всеки три или четири минути по една лъжица бульон, която не можеше всякога да глътва и често я повръщаше. Ако не й даваха, тя припадаше или изтръпваше. Тя проявяваше обезпокоителни белези и всяка вечер, в седем часа, падаше в сомнамбулизъм. Това почваше обикновено с кръстосване на ръце и с молитва. След това я простираха на леглото й, оставяха я да почива и тя почваше да говори със затворени очи и живи знаци.
към текста >>
Аз знаех, че ханъмката, която бе поръчала огледалото, имаше зъл нрав, и разочарованието от
счупеното
огледало можеше да я накара да напакости на брата ми.
Аз съм достатъчно богат, за да понасям последиците от малките грешки, които ти може да на- правиш от невежество в търговията, пък и по гоя начин ти ще имаш и съдружник, който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време. Тогава брат ми изпрати един от робите си с мене в магазина, в който сега вие ме виждате, господа. Робът, по поръка на господаря си, донесе с нас моята китайска ваза и ми я предаде с тия думи: „Червената боя, която бе намерена в тази ваза и в нейната другарка, бе първата причина, за да направи Саладин това богатство, на което сега той се радва; поради това, съвсем справедливо е, той да сподели своето богатство с брата си, Мурада“. Сега аз бях поставен в много благоприятни условия, но умът ми бе много смутен от мисълта, че аз, може би, ще стана причина за разорението на брата си.
Аз знаех, че ханъмката, която бе поръчала огледалото, имаше зъл нрав, и разочарованието от
счупеното
огледало можеше да я накара да напакости на брата ми.
Тази заран, обаче, брат ми прати да ми каже, че при все че ханъмката е много сърдита, тя е казала, че не ще си отмъсти само под едно условие, изпълнението на което зависело от мене. „От мене? “ извиках аз. „Ето щастие! Кажете на брата ми, че всичко бих сторил, за да покажа голямата си признателност към него и да го спася от последиците на моята глупост“.
към текста >>
Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна
счупената
ваза.
С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал! Нищо, което съм сторил или предприел, не е било успешно. Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му.
Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна
счупената
ваза.
Но, благодарение на уравновесения му характер и доброто му сърце, той започна да утешава Мурада, и, като събра късовете, разгледа ги внимателно и ги нареди парче по парче. Като намери, че краищата на вазата не са повредени, той каза, че би могъл да ги залепи тъй, че да не личи, че вазата е била счупена. Като чу това, Мурад се поуспокои. „Братко, каза той, и аз се успокоявам, че съм Мурад-Нещастникът само с мисълта, че ти си Саладин-Щастливецът. Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми.
към текста >>
Като намери, че краищата на вазата не са повредени, той каза, че би могъл да ги залепи тъй, че да не личи, че вазата е била
счупена
.
Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза. Но, благодарение на уравновесения му характер и доброто му сърце, той започна да утешава Мурада, и, като събра късовете, разгледа ги внимателно и ги нареди парче по парче.
Като намери, че краищата на вазата не са повредени, той каза, че би могъл да ги залепи тъй, че да не личи, че вазата е била
счупена
.
Като чу това, Мурад се поуспокои. „Братко, каза той, и аз се успокоявам, че съм Мурад-Нещастникът само с мисълта, че ти си Саладин-Щастливецът. Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми. Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните
крака
, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи.
Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно тяло, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се, близост, често не по-малка от десетки милиони километри. Така, по възмущенията на планетата Уран, Адамс още през 1843 г. откри най-далечната до сега известна планета от нашата слънчева система Нептун, а Левере, независимо от него, през 1846 г. определи нейното точно место на небето с една само разлика от 1°24'. А разстоянието от Уран до Нептун е 10 пъти по-голямо от онова между слънцето и земята, което пък е кръгло 150,000,000 км.
От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните
крака
, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи.
Думата, обаче, за възмущението на вселената от некакви си човешки ежби, войни и самоизтребления, на пръв поглед би удивила суровия естественик и математик. Но нека да пристъпим към езика на математиката. Земята, според изчисленията на астрономите, тежи около — 5,000,000,000,000,000,000,000,000 или, словом казано, 5 трилиона кг. Луната, която тежи — 75,000,000,000,000,000,000,000 кг. или 81 пъти по-малко от земята, се намира на едно разстояние от нея равно на около 60 земни радиуса.
към текста >>
Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си
крака
.
Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени.
Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си
крака
.
Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък.
към текста >>
Що се отнася до огледалото на султана и до твоята
счупена
ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за
счупената
ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание.
Тя е гордостта и радостта на сърцето ми и аз мога да кажа, че от взаимната ни любов аз съм изпитал повече щастие, отколкото всички други обстоятелства в живота ми, които другите наричат „щастливи“. Баща й ми подари къщата, в която сега живеем и присъедини богатствата си към нашите, та сега аз имам даже повече, отколкото желая. Моите богатства, обаче, ми дават възможността, да облекчавам нуждите на другите, и заради това аз не ги презирам. Аз трябва да убедя брата си, Мурада, да ги сподели с мене и да забрави своето зло- щастие. Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив.
Що се отнася до огледалото на султана и до твоята
счупена
ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за
счупената
ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание.
„Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с
крак
, че изскимтя и падна до прага ми!
да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях!
И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с
крак
, че изскимтя и падна до прага ми!
Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм!
към текста >>
Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с
крак
, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер.
Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми!
Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с
крак
, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер.
Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм!
към текста >>
Аз останах сам, без
счупена
пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща.
На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха.
Аз останах сам, без
счупена
пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща.
Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия.
към текста >>
Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на
крака
.
От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки.
Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на
крака
.
Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих. Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив.
към текста >>
Но как ще тръгна аз след тебе в тези дрипи, с боси
крака
и невчесана брада?
Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив. Аз скочих. — Кой си ти, великодушни чужденецо, дошъл тук да ме освободиш от моята мизерия? — попитах аз с треперлив глас. — Разбира се, аз с радост ще тръгна след тебе, за щото се съсипах тука и не мога да водя това жалко съществува не в пустинята.
Но как ще тръгна аз след тебе в тези дрипи, с боси
крака
и невчесана брада?
— Кой съм аз, това ще узнаеш, когато му дойде времето, а за останалото не се грижи, отговори непознатият. Той извади под плаща си един пакет, който ми подаде, и една кошница, която остави на земята. — В този пакет ще намериш дрехи и ножици, да си острижеш косата и брадата. Иди, измий се на извора и върни се по скоро! Не настоях да ми се повтори.
към текста >>
— Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под
краката
си бездната на небитието?
Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората.
— Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под
краката
си бездната на небитието?
— промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено.
към текста >>
Ако чукате с пръстите си или движите
краката
си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ.
Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно.
Ако чукате с пръстите си или движите
краката
си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ.
Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване.
към текста >>
Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му
крак
бил
счупен
.
Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил.
Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му
крак
бил
счупен
.
Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота.
към текста >>
Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си
крака
и хвръква с всичката си сила.
Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща.
Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си
крака
и хвръква с всичката си сила.
Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си.
към текста >>
Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или
крака
на някоя жаба.
Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или
крака
на някоя жаба.
Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира.
към текста >>
НАГОРЕ