Търсене в текстове за 'Страх'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 148 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
към текста >>

Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.
Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така.
към текста >>

2. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо.
Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало. В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път. Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания. Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци. Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо. Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни. Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?
Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.
към текста >>

Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе.
Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество. Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи.
към текста >>

4. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали.
към текста >>

5. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич.
към текста >>

6. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата.
Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там.
към текста >>

7. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде. ............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера.
към текста >>

А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден.
В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде. ............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот.
към текста >>

8. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– И ето явява се страха от новия път.
Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал. И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно.
към текста >>

И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот.
И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме.
към текста >>

9. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Например, вземете страха.
Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха. В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли. А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове.
към текста >>

10. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция.
към текста >>

11. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна.
Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв.
към текста >>

12. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат.
Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия". А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки пòдсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база – наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци – каквито и да бъдат те: „официални" или „неофициални" учени, – а опитът дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе – частно за слънцето, луната и планетите, върху живота на човека и земята. В тия бегли бележки, написани по повод рецензията на Д-р Верн в Voile d'Isis, ние нямаме за цел да изложим научната постановка на астрологичната проблема.
към текста >>

Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки пòдсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите.
Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия". А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки пòдсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база – наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци – каквито и да бъдат те: „официални" или „неофициални" учени, – а опитът дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе – частно за слънцето, луната и планетите, върху живота на човека и земята. В тия бегли бележки, написани по повод рецензията на Д-р Верн в Voile d'Isis, ние нямаме за цел да изложим научната постановка на астрологичната проблема. По-нататък можем да сторим това.
към текста >>

13. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа.
Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия.
към текста >>

Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг.
Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство.
към текста >>

Днес в света има повече страхливци от всеки други път.
Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях.
към текста >>

Убийство и отвратителна страхливост.
Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание?
към текста >>

14. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз се страхувам.
Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар.
към текста >>

15. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум.
То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал. Те останали неподвижни. Здрачът се спуснал леко към земята и прелял тъга в душата на всички хора. От нийде звук – сякаш всичко се скрило в земята, ведно с новото светило. Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
към текста >>

Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята.
Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат.
към текста >>

Страхът отново сковал безпомощните жители на земята.
То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
към текста >>

16. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” Получихме в редакцията една изрезка от сп. „Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие.
към текста >>

17. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат". Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин.
към текста >>

18. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
към текста >>

Някой като че ли му шепнеше така: Световна загадка, ти си сфинксът, който, колкото по-упорито мълчи, толкова с по-голяма сила събужда у нас желание, да вникне нашият взор в твоя ненарушим покой и да зърне там онова страхотно слово, което вкаменените ти уста никога не искат да изрекат.
Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към него, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на неизвестността, облечено в плащаницата на тайна. Животът затова е велик, защото необятна е неговата съкровищница и нямат край ония неща, които тепърва ще научим. Ако не би било така, ние не бихме могли да живеем. Волята за живот у нас поддържа именно това, че ние знаем, че няма край онова, което всеки миг твори Вечният. Странникът се замисли. Някой като че ли му шепнеше така: Световна загадка, ти си сфинксът, който, колкото по-упорито мълчи, толкова с по-голяма сила събужда у нас желание, да вникне нашият взор в твоя ненарушим покой и да зърне там онова страхотно слово, което вкаменените ти уста никога не искат да изрекат. Ти си тоя, към когото се доближават смелите стъпки на избраните. И ако не бе така ненарушим, така загадъчен, вечен сфинкс, нямаше да те доближават ония, в погледа на които искри съкровено и неземно желание. Тайната влече като стихийна сила. И ако знаеше човек, че смъртта го дебне вътре в нейните чертози, той пак не би се спрял за нея. Няма сила по-примамлива от великата, световна неизвестност... * Абар, искам да узная, кое е най-чистото – запита изново чужденецът.
към текста >>

19. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село.
Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания. Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф!
към текста >>

Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците.
Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г.
към текста >>

20. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Страхливите хора са хора без любов.
Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите. Това е вашата сила. Правете опити.
към текста >>

21. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
към текста >>

22. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта.
Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба.
към текста >>

Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
към текста >>

23. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре.
Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера. Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре. Разредените зъби показват силни еротични чувства. Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл характер. Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост. А кривите и неравни зъби са признак на ограничена интелигентност. Интересно сравнение.
към текста >>

От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците.
край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности.
към текста >>

24. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката.
Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна. И колкото повече се задоволяват, толкова повече растат и то измъчват.
към текста >>

25. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му.
А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
към текста >>

26. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан!
Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността.
към текста >>

27. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите.
Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила.
към текста >>

28. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото.
към текста >>

29. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие.
На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
към текста >>

В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>

Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх.
Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно.
към текста >>

30. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението.
към текста >>

И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето.
човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия.
към текста >>

31. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание.
Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите?
към текста >>

Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх.
Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света.
към текста >>

32. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

33. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.
И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания?
към текста >>

34. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта.
И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти. Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци, обичаха мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир. Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта. Религията тогава не би била тъй чужда, така непотребна както днес, а щеше да бъде една жива сила в практиката на всекидневния живот. Забелязват се обаче във всичките тия области нови дейци. Те работят за обновата на човечеството, защото са призвани за това. И в личния, и в обществения, и в духовния живот са направени стъпки, които откриват хоризонти за по-светло бъдеще. Това бъдеще знахарите на древността са предрекли в науката за циклите.
към текста >>

35. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони.
И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види?
към текста >>

Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си.
към текста >>

И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи.
към текста >>

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

36. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При скръб, страх, болка, те побледняват.
(продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл". Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus.
към текста >>

37. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си.
И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си. Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха. По-твърдо от гръмотевица, седалището на търсещия се покои над празното пространство. Оня който е вътре е и вън. Аз виждам Него и никого другиго. Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя.
към текста >>

38. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури.
Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът. Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците. Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет. — На - рече им.
към текста >>

39. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е страхът пред всичко Ново.
Gis Moll НЕБЕСНОТО ЗНАМЕНИЕ В човека има една слабост, която много му вреди. Това е страхът пред всичко Ново. Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв път среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите. Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето.
към текста >>

И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост.
Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето. Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи? " Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни!
към текста >>

Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям.
Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?!
към текста >>

40. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро. Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето". Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си. И развълнува се морето и аз гледах могъщата сила на вълните му. Пред мене имаше канари и аз видях как падаха грамадни късове, изкъртени от вълните.
към текста >>

41. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски.
Всеки е забелязал, казва Кайгородов, как есенните и пролетни дъждове унасят човека в сън, при което, казва той, атмосферното налягане и влажността на въздуха не играят никаква роля. От друга страна известно е, че невралгичните, ревматичните, подагрични болки, както и тия от стари рани, мазоли и пр. се усилват всякога, преди промяната на времето, особено когато то се влошава. От друга страна, самото време силно влияе на психиката. Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове. Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски. Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум. До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф. Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на метеорологичните условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност". Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват.
към текста >>

42. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет.
Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе. Той фиксира погледа си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?...
към текста >>

Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден.
Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико!
към текста >>

И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си.
Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва.
към текста >>

От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана.
— Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе.
към текста >>

43. Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледни прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее.
* * * Когато светлината възсиява отвътре Кой ще хвърли сянка върху нея? Когато извора избликва отвътре Кой ще го размъти? Когато мирът иде от Бога, Кой ще го наруши? * * * Ако ние избягваме мъчнотиите, Как ще се научим да ги превъзмогваме, Ако ние се отказваме от задачите, Които живота ни поставя Как ще се научим да ги разрешаваме. Бъди смел. Погледни прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее. * * * Хубаво е изказаното – Ала по-хубаво е онова, което не е изказано. Добро е направеното. Ала по-добро е онова, което не е направено. Красиво е това, което познаваме, Ала по-красиво е онова, което не познаваме.
към текста >>

44. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша.
Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста. То ще престане да играе, а играта му ще стане любов. IV Плувецът броди по обширното море в нощта.
към текста >>

Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега.
В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата?
към текста >>

45. Витоша (стихове) - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно.
Тъгата изчезва от него. Пролетта е слънце в душата. Аз обичам тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите. Хората наричат това любов..., не бих заменил моята пролът с тяхната любов. Защото от тяхната любов те не са весели, те страдат от нея и тъкмо от нея биват нещастни. А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно. Скоро видях човек, в когото цъфти пролет, той влезе в стаята ми. Напъпилият шибой, разтвори цветчетата си и заля стаята с благоухание. Във вазата ми стоеше увехнал отдавна карамфил, той изправи дръжката си, листенцата му окапаха като бели пеперуди по килима, а нови, свежи изпълниха пак чашата. Бях коленичил и опрял глава на неговите колене. Нашите очи се преливаха – те говореха, ах не!
към текста >>

46. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок.
Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете. Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, те са намерили, че за тая цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под взела на всяко стебло. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблото на овощните дървета с пръстен от катран, за да препятствуват на изкатерването на гъсениците. Но най-странни са тези средства, чрез които растенията механически се защищават.
към текста >>

47. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота.
Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
към текста >>

48. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци!
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Ако и най-малките неща не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си мой брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик". И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици.
към текста >>

49. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши.
Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим.
към текста >>

50. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта.
Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта. Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>

Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея?
Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта. Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>

51. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато работиш за себе си, чувствуваш се изоставен, в страх, в безпокойство, тревоги, като че ли над тебе виси някоя голяма опасност, като че ли всеки ден ти носи нови опасности.
- Най-голямото благословение. Каква привилегия! И най-слабият и нищожният чрез труда, в който е вложил Любовта, проявява Великото в света, става Негов проводник. Какво чувствуваш, когато работиш за себе си? Поучително е да се направи изследване върху въпроса: психология на труда. Когато работиш за себе си, чувствуваш се изоставен, в страх, в безпокойство, тревоги, като че ли над тебе виси някоя голяма опасност, като че ли всеки ден ти носи нови опасности. А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно.
към текста >>

52. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката.
Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н. Когато се разгневите, погледнете се в огледалото. Защо лицето се изменя? Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката. Линиите на ръката, например, това са писмо на природата и по тях може да се чете съдбата на човека. И приложението на тези знания е в това, че правят човека творец на своята съдба и му дават възможност да изправи себе си, своя характер и да предотврати много опасности. В чуждите езици има обширна литература - особено на английски - по френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология. На запад вече са поставили френологията и астрологията на чисто научна основа - всичко се слага на опит. Астрологията е една от основните окултни науки, която борави с математически изчисления и ни дава ключовете за разгадка на човешкия характер и човешката съдба, както и средствата за предотвратяване някои опасности в живота.
към текста >>

53. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт.
Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали. Нека тези идеали бъдат пред вас денонощно и вие ще извършите велика работа. И не казвайте, че човек е нечист, че не е красив; - Не, казвайте си, че вие, в своята същност, сте чисти, че сте красиви. Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт. Но това е заблуждение. Веднъж една лъвица се нахвърлила на едно стадо овци, но пастирите я убили. Умирайки, тя родила лъвче. Овците се съжалили над малкия лъв и започнали да го възпитават. И лъвчето расло заедно с агнетата, пасло заедно с тях трева, блеяло като овците и смятало себе си овца даже тогава, когато напълно се развило и станало голям и силен лъв.
към текста >>

54. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Умеят да внушават страх и подчинение.
Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>

55. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде!
" „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит!
към текста >>

Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист.
„Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът.
към текста >>

56. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора.
към текста >>

57. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх.
Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин. те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват. Боязливи и непостоянни в всичко, те бърже възприемат чужди впечатления, без да ги задържат. Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в непоследователност. Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх. Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен.
към текста >>

Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи.
У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на думата. Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото. Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация. Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
към текста >>

Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
към текста >>

58. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните.
Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена. На-Ну взе струната и отмина. Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните. Като видя овчаря, рече: – Ти ли си оня, който е надвил и Цу-Зан-Хор, и Хел-О, и Ара-Вама и Ан-Хор? – Аз себе си само надвих, – отвърна овчарят и ето, те ми дадоха и лира, и струни. Изминах дълъг път. Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я. – Кому ще пеш и свириш с лирата?
към текста >>

59. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта. Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света!
към текста >>

Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания.
Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо.
към текста >>

60. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град.
– Аз ида отдалеч. от изток, от Индия, Египет. – Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си. – Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник. Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора.
към текста >>

61. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако имате слънцето в сърцето си, тогаз няма какво да се страхуваме от външното затъмнение.
злато и 1 част калай на 12 юни или на 5 юли. На 5 юли са достатъчни една част злато и една част калай, защото слънцето тогаз вече можеше да достави на златото повече сили, отколкото на 29 юни в деня на слънчевото затъмнение. С тези опити също се изтъква, как космичните сили действуват върху земните. Златото на земята и слънцето на небето принадлежат едно на друго. И когато физическото слънце се затъмни, духовното слънце може още по силно да свети в сърцата ни, щом стане в нас жива истината, че небесното работи в земното. Ако имате слънцето в сърцето си, тогаз няма какво да се страхуваме от външното затъмнение. Пътят към Духа е пътуване от тъмнината към Светлината. ------------------------------------------------------------ [1] Това представлява избрани части от труда на г-жа Колиско. Оригиналт е снабден с 23 таблици, от които 3 цветни.
към текста >>

62. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават?
Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса. Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито?
към текста >>

Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли.
Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона - факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини. Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате. Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат. С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз.
към текста >>

Поради страх от болест и смърт?
Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество.
към текста >>

Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят.
Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда.
към текста >>

Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар.
Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар. Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени.
към текста >>

63. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай.
Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал?
към текста >>

64. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е.
към текста >>

Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2).
към текста >>

Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено.
Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново.
към текста >>

65. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх.
Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята. Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина.
към текста >>

66. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак.
Ти ще ме чуеш от безпределната шир на Твоето царство, ще дойдеш при мене в моя малък дом. Ще Те назова, защото пред мене е пустиня и няма глас на жив човек! Ще Те потърся, защото около мен е нощ, и няма светлина от никъде. Ще Те моля, защото ще изсъхна, като вейка, кога я отсече топор. Боях се от ширината на Твоето царство, защото мислех, че няма да ме чуеш! Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл.
към текста >>

67. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не се страхувайте.
Те са подтикът, който ви държи в движение - подправката, без която вашият живот би бил наистина празен! Вие не сте превърнали вашите душевни вълнения. Вие все още сте отрицателни. Вас все още ви съживяват външни влечения - вместо чрез вътрешната си същина да живеете положителен, самовладан живот. А кое може да замести тия неща, които сега са тъй много желани, и без които на вас невежите, съществуванието би се сторило пусто? Не се страхувайте. Животът ви не ще стане прозаичен, където аз мога да се изявя. Аз не съм за проточени лица, за прозявката на скуката, за боязън, за обезсърчение и меланхолия. Че те са произлезли от вашата чувствителност! Тъй болезнена е тя. Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а.
към текста >>

68. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страх я обзел.
От очите му започнали да пръскат искрите на земното слънце и Далвира сетила в сърцето си един немирен трепет. Като далечно ехо започнали да звучат думите на мъдреците, изречени някога, кога я поставили в тоя замък. Словата сякаш се разнизали, разкъсали се думите на срички, разнизали се сричките на звукове и като блуждаещи светлинки изчезнали в съзнанието на Далвира. В главата ù сякаш станало празно. Мрак я обкръжил. Страх я обзел. И само като две искрящи кълба светели очите на черния царски син. Сърцето на Далвира затуптяло лихо и тя се хвърлила в отворените му обятия. Той я обгърнал с демонично тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик. Когато Ем-Руха слязъл по своя Вечен Кръг, намерил замъка на Далвира пуст. И той отминал по Предвечния си Кръг.
към текста >>

69. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"?
Защо живеете вие и към какво се стремите? Мислите ли наистина, че няма причина за такива сбития като живот и смърт? Мислите ли, че това са случайности? Или въобще не мислите ли върху това? Живеете, само защото не можете да го промените и се стремите, без да знаете, защо? Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"? Ще дойде време, когато ще разберете, че вашият собствен живот е вечен . Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж. Подобри е да захвърлиш тази тежест, докато сте още живи, както го наричате вие; защото смъртта не ще ви освободи от нея. Освободете се от себе си. Тогава вие наистина ще живеете - и то всякога в непрекъснато съзнание.
към текста >>

Строшете веригите, които пречат на вашето развитие: вашите играчки - навици и въображаеми дългове, вашите безсмислени клатушкания в обикновеното, вашият страх да се издигнете над окръжающите, вашият страх от всичко и от всички.
Събудете вашите спящи сили! Станете всемогъщи и всезнаещи! Никой израз на живата не е важен в такава степен, нищо не е голямо в такава степен, че да надраства вашето разбиране. Няма тайна във всемира, която да не познаете! Надраснете вашата дребнавост! Строшете веригите, които пречат на вашето развитие: вашите играчки - навици и въображаеми дългове, вашите безсмислени клатушкания в обикновеното, вашият страх да се издигнете над окръжающите, вашият страх от всичко и от всички. И всичко, що принадлежи към нисшото аз (личността), трябва да си върви. Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото). Работете и не се отчайвайте! Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание. Побързайте с вървежа на своето развитие.!
към текста >>

70. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти.
В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори.
към текста >>

71. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя.
Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове.
към текста >>

" И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна.
Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

72. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него.
И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество. Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане. И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото.
към текста >>

73. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Силният се страхува от силата на смирения, защото неговата сила е сила Божия.
Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта. Силен е този, който най-малко или никак не причинява страдания на другите и създава най-много радости на скърбящите. Който страда за чуждото благо е силен, а който страда за своето лично благо, е слаб. Когато разбереш, че за успеха или неуспеха на всяко нещо има една единствена основна причина, ние сме разбрали истинската причина за това нещо и тогава скоро ще се справим с нея. Силният се страхува от силата на смирения, защото неговата сила е сила Божия. Г. Т. * * * Човек, който иска да завладее света, да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа. Сега защо човек се отклонява от пътя? - Защото наместо да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Учителят
към текста >>

74. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата.
БОЯН МАГЪТ * * * О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва през пепелта на днешното далече в бъднини? — Със жилести ръце прегръщам твойте далнини. И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите?
към текста >>

75. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
към текста >>

76. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отхвърлете от себе си всеки страх от черните сили.
Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем. Ако действително ме потърсите, аз съм винаги при вас, безразлично дали го съзнавате или не. От сега нататък нищо не трябва да има между вас и нас; Ако последвате гласа на любовта, нищо не може да ви отдели от нас. Зная добре, че подобно възпитание е тежко, но употребете вашата воля и бързо ще пораснете. Отхвърлете от себе си всеки страх от черните сили. Гледайте светлината и светете сами. И така живейте нашия живот – мислете както ние мислим – вършете нашето дело. Станете живо свидетелство на нашит способности и направете чрез това света по-щастлив, по-чист и по-добър. Моята любов в ви закриля.
към текста >>

77. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защо при старата форма на труда човек живее в постоянни тревоги, безпокойствия и страхове?
Човек при днешната форма на труда е колелце, винт в огромната машина, той е обезличен и живее безрадостни, безцветни дни. И като положи душата си, любовта в труда, той ще влезе в областта на радостта, той ще твори, той ще се подмлади. защото ще се свърже с нов извор на сили в природата. Новата форма на труда е най-естественият начин на дейност. Самият факт, че новият начин на труда ни прави радостни и свободни показва, че той е в съгласие с природните закони и с нашата същина. Защо при старата форма на труда човек живее в постоянни тревоги, безпокойствия и страхове? Защото подсъзнателно той чувства, че е без опора, че е откъснат от цялото. А това показва, че такъв начин на дейност е отклонение от правилния път. Старият начин на труда прави човека винаги недоволен и нещастен. Това е езикът на природата. С това природата не иска ли да ни каже следното: „Не подпушвай силите на душата си!
към текста >>

78. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа.
Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие.
към текста >>

79. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания.
По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб.
към текста >>

80. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода.
Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух". Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода. „Против дъновизма като теософско учение" от проф. Михалчев, в сп. „Философски преглед" год. III, кн. 2. Според него всички тези свободни духовни движения са били признак за израждане на културата и водят към израждане и затова представяли опасност за културата.
към текста >>

81. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти.
Проверяване на графологичните положения чрез хипнотически опити. През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология. Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването.
към текста >>

82. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Страхливите и срамливи хора ходят все край стените.
Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо.
към текста >>

83. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта.
Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души.
към текста >>

Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани.
В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени. След сказките е правил публични демонстрации, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер.
към текста >>

84. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име.
Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас.
към текста >>

85. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре.
Човек отива при огъня, за да се грее, защото чувства, че при огъня му е добре. Приятно е да го чувства при студено време. Котката на същото основание ляга на слънце. Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт". Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността.
към текста >>

Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече.
Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят.
към текста >>

Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя.
Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди.
към текста >>

Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват.
Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди. Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска.
към текста >>

86. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тая книга е била написана от него по съветите на неговите приятели, по повод на книгата на Буланже, в която последният изкарвал религията като плод на страха пред природните катастрофи.
Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите. Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги. След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година. Преди да кажем нещо изобщо за идеите му, нека споменем по-важните му съчинения: „Заблуждения и истина" (1775 г.). Тая книга е била написана от него по съветите на неговите приятели, по повод на книгата на Буланже, в която последният изкарвал религията като плод на страха пред природните катастрофи. В този си труд Сен-Мартен изтъква, че има едно висше познание, за което невежите не подозират. „Естествена картина" (1781 г.). В тая книга Клод Сен Мартен изтъква значението, ролята на човешките способности и тяхното господство върху телесните органи. По същия начин, казва той, и природата е продукт на творчески висши разумни сили. „Човекът на копнежа" (1790 г.).
към текста >>

87. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Там са барабаните, които гърмяха и привикваха за кървавата бран, там са разхвърлени оръжията със засъхнала по тях кръв и труповете на ония, които няма никога да видят родна страха!
Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз? Коя е моята родина? О, дали с вас, далечни звездни кервани, ще бъда друмник и аз, или земята ще ме погълне заедно с неспокойните ми помисли на вечен пилигрим!... Тежки мъгли пълзят над полето, където бранници оставиха строшени знамена. Там са барабаните, които гърмяха и привикваха за кървавата бран, там са разхвърлени оръжията със засъхнала по тях кръв и труповете на ония, които няма никога да видят родна страха! Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач?
към текста >>

88. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието.
Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието. Аналитичният интелект не може никога да постигне пряко целта: „детето". Той се движи в предварително ограничен кръг по време (от „две години надолу") и по място (Витлеем и цялото крайбрежие). Той „убива" сума факти, същества, дроби, анализира, и в края на краищата не се добира до самата истина: детето е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци" са на другия полюс, във „вътрешния изток". Това е неговият метод: той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат.
към текста >>

Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда.
Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното! " А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. И „Ирод" пак изпрати войниците си да избият „децата на Витлеем" – но радият победи, защото е самосветещ. Той освети донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на елементите от една велика звезда, която е изгряла в небето на човечеството.
към текста >>

89. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата.
А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни".
към текста >>

90. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
към текста >>

91. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи.
Наистина, всички тия най-тънки състояния имат своите предпоставки, имат своята основа още в самата конструкция, в самата организация, анатомична и физиологична на организма и заедно с това те са отбелязани и във видимата, грубата част на ръката. Но за да се дойде до едни правилни и верни заключения по пътя на логическия ум, за да се извадят от тия данни заключения за ония невидими и неотпечатани още страни на човешкото същество, ще е нужен много голям ум, много силна логика и математически изчисления. Друго ще бъде, обаче, ако имаме един човек с тази дарба без да прави заключения от видимата част на ръката за по-тънките неща, а направо си вземе онова, което великия разум в природата е изчислил, пресметнал, съпоставил, резюмирал всичко това и го поднася на сензитивния изследовател-хиролог. Затова е важно и необходимо да можем да възприемаме и оная жива страна на ръката, която постоянно трепти, вибрира, говори, разкрива много. Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си.
към текста >>

92. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения.
Споменава се. че в гр. Верона те били около 150 души. По време на гоненията актът за приемане в кръга на съвършените ставал при най-голяма тайна през нощта и гледали, да не се узнае това от противниците. Съвършените били наричани още „Божии приятели”, добри хора”, „утешените”. Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.
към текста >>

93. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения.
Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта. Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората.
към текста >>

94. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея. Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>

95. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Поглед – страхлив, но добър.
Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица. Овца (Овен). Лицето у този тип е продълговато крушообразно, с издуто, доста развито чело. Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали. Поглед – страхлив, но добър. Нос – извит и заострен. Уста – голяма, с месести устни. Уши – едри и дебели. Тия хора се доста привързват. По принцип са мизантропични, егоистични, особено, когато цветът на кожата е ръждиво-костен.
към текста >>

96. В ПАМЕТ НА ГУСТАВ МАЙРИНК - Д-Р Е.К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вдъхва страх на онзи, кой не го познава.
Стъпки Теофана Красив е Твоя път. Красив за този, който го познава. Вдъхва страх на онзи, кой не го познава. — Красив е Твоя път. В началото е малко труден: каменист трънлив, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши. Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта.
към текста >>

Вържи се за Любовта и тръгни без страх!
Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво. Вземи въже от Любовта и вържи се здраво. Само Любовта минава смело тоя път. Вържи се за Любовта и тръгни без страх! През трудния път в чаровен Тя тебе ще откара. Достигнеш ли там, богатство, щастие, радост ще имаш без край. Вържи се за Любовта и тръгни! * * * Любовта в Любовта се ражда. Само в Любовта Любовта живей.
към текста >>

97. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува.
Тези условия трябва най-щателно да се изучават. Тогава, отде да започне това изучаване? От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е.
към текста >>

Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее.
Тогава, отде да започне това изучаване? От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е.
към текста >>

98. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа.
Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане. Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри.
към текста >>

99. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера.
Слънчевата или аполонова линия показва устройството на слънчевия възел, и тъй като ние имаме с него една душевна приемателна станция за най- фини трептения, то тя има връзка до известна степен с вдъхновението и интуицията, макар че има още една специална линия на интуицията. Началото на слънчевата линия може да бъде в хълма на Венера и тогава говори повече за един вид творческа интуиция. Ако изхожда от хълма на луната, то интуицията (забележете добре като едно частично качество на тая линия!) се ръководи от фантазията. Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера. Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия. Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на стомаха или с линията на отровите (нептуновата линия). Тя говори за силни разстройства в чувствуванията на майката през време на бременността, следователно по отношение на лицето – за времето от преди раждането. Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки.
към текста >>

Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх.
Началото на слънчевата линия може да бъде в хълма на Венера и тогава говори повече за един вид творческа интуиция. Ако изхожда от хълма на луната, то интуицията (забележете добре като едно частично качество на тая линия!) се ръководи от фантазията. Изхожда ли тя напротив, от средата на ръката, то това сочи наследена интуиция, която същевременно включва в себе си и известна доза инстинкти. По-рядко аполоновата линия изхожда от хълма на Марс, в който случай имаме на лице присъствие на духа. Като второстепенна линия трябва да се вземе под внимание за психоаналитични преценки една така наречена линия на страха, която представлява едно малко, късо отклонение от линията на живота близо до началото, минаваща от вътрешната страна на хълма на Венера. Тя показва, че лицето през известно време се е намирало под влиянието на силен страх. По-нататък, от известно значение е линията от преди раждането или майчината линия. Тя изхожда от долната част на венериния хълм, кръстосва линията на живота и минава съвсем кратко по посока на хълма на Меркурий, върви приблизително паралелно с линията на стомаха или с линията на отровите (нептуновата линия). Тя говори за силни разстройства в чувствуванията на майката през време на бременността, следователно по отношение на лицето – за времето от преди раждането. Практиката показва, че много от лицата, чиито ръце имат тая линия, и на които аз дадох обяснения въз основа на това, потвърдиха последните и действително признаха, че именно тук се корени произходът на техните психични разстройства и пречки. Надлъжните линии върху хълма на Венера, които вървят лъчевидно по неговото продължение към линията на живота, показват еротичния живот, чувствата и инстинктите, докато напречните спрямо тях отиващите, следователно минаващи паралелно на линията на живота линии, представляват пречките, поставени от етични съображения или пък вследствие на външни условия.
към текста >>

100. ПРИШЕСТВИЕ. ПОСЕЩЕНИЕ- О.СЛАВЧЕВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям.
Теофана ТОЙ. Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар! - И пак задъхва се, поспира в изнемога и пита се, защо, защо и мъничек, нищожен той се чувствува и в същий миг - голям. А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12140083312988