Търсене в текстове за 'Страдания'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 176 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.
да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време.
към текста >>

Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме.
Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие.
към текста >>

2. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания.
И зная аз неговата мисъл. Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход. Радостен и горд, аз гледам нови светове, а Той е до мен, величествен, безмълвен. Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало. В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път. Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания. Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци. Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо. Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни. Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О!
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.
Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни".
към текста >>

Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.
На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите?
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.
Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето.
към текста >>

5. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания.
Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде. Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето. Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си. Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради.
към текста >>

Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях".
Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после. Не, най-напред. Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно. Тези качества най-лесно се всяват в детето. Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава. Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях". Как ще го подготвим? Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти? В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее. Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни. Той няма право да очаква от никого нищо.
към текста >>

6. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове.
С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.
към текста >>

7. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено.
към текста >>

Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания.
В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие. Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр. Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.
към текста >>

8. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

9. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания.
Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
към текста >>

10. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

* Животът на човека е изпълнен със страдания.
Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце. А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум? Нима слънцето не ще свети през целия ден! Новото, това велико ново, което ни очаква след дългата нощ. Какъв красив ще бъде неговият ден. * Животът на човека е изпълнен със страдания. Има тежки дни за душата, но нали знаем защо сме дошли на тая земя? Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил. В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота. Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния.
към текста >>

Страдания прекосяват нашия път.
Какъв красив ще бъде неговият ден. * Животът на човека е изпълнен със страдания. Има тежки дни за душата, но нали знаем защо сме дошли на тая земя? Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил. В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота. Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния. Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново.
към текста >>

11. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл.
И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори. Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи. Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси. Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг. Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат. И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
към текста >>

12. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания.
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания. И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин.
към текста >>

13. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията.
Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката. Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина. Природата в своята същина е жива и разумна. В нея има точно установени закони, които регулират всяка проява. Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно. Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата?
към текста >>

Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни.
В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение. Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни. Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата.
към текста >>

Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания.
Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание. Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен. Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим? Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот. Отговорът е много ясен: може ли един ученик напр. от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен.
към текста >>

14. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.
към текста >>

Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания.
У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление.
към текста >>

Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло. Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>

15. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни.
Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови пороци. Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно.
към текста >>

16. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки.
Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения. Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки. Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер. Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер. Пред нас стои един и същ въпрос, а добива две съвършено противоположни разрешения. Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата.
към текста >>

17. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят.
Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони.
към текста >>

Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост.
Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление. Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро. И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>

18. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията.
Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено? В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи!
към текста >>

Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки.
Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено? В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко?
към текста >>

19. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош.
Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие? Кой ще направи човека силен?
към текста >>

20. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И по-малко болести щеше да има и по малко страдания.
И когато създаде хората на земята, създала им е и условия да живеят. Тия условия хората неразумно използваха и живота стана непоносим. Животът ще трябва да се изучи в нова светлина. И един от важните фактори в това отношение се явява храната. Ако хората знаеха как да ядат и колко да ядат, биха облекчили до голяма степен своя живот. И по-малко болести щеше да има и по малко страдания. Днес всички въздишат по нов живот. Но новият живот изисква нови условия. Но не около нас, а в нас. Та нима природата е виновна, че някой преял и сетне умрял? Или, че някой, като пил повече алкохол – полудял?
към текста >>

21. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука.
Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

22. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите.
Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света?
към текста >>

23. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания.
Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.
към текста >>

24. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи.
Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма.
към текста >>

Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания.
Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия. И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж.
към текста >>

Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
към текста >>

Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си.
Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене.
към текста >>

25. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие.
към текста >>

Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания.
Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма.
към текста >>

26. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания.
Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини.
към текста >>

27. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност!
Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при Него! Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той! Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си. Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас! А колко пъти Той ни е приказвал в нашия земен път посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца! Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност! И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа. Хиляди миражи са ни викали към тях във времето на дългата духовна нощ. Сърцата ни са кървави от рани и душата ни е изтерзана в тежките вериги на дълго робство. И няма да намерим покой, догдето не премахнем измамното влечение у нас да дирим щастие по земния си път! Земята е училище за нашата душа.
към текста >>

И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа.
Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той! Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си. Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас! А колко пъти Той ни е приказвал в нашия земен път посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца! Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност! И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа. Хиляди миражи са ни викали към тях във времето на дългата духовна нощ. Сърцата ни са кървави от рани и душата ни е изтерзана в тежките вериги на дълго робство. И няма да намерим покой, догдето не премахнем измамното влечение у нас да дирим щастие по земния си път! Земята е училище за нашата душа. Щастие на нея няма.
към текста >>

28. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души.
Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява.
към текста >>

29. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията.
Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва. 7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел. 8) Страданието и нещастието нямат достъп до Него. Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат божествени.
към текста >>

След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе.
И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път.
към текста >>

30. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Или по право от там идват всичките страдания и нещастия.
И колкото повече се задоволяват, толкова повече растат и то измъчват. Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>

31. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята.
M a н е в Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство. Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия.
към текста >>

32. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания.
Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага.
към текста >>

33. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания?
За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
към текста >>

Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат.
При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност.
към текста >>

Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува.
към текста >>

Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
към текста >>

34. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание.
Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор.
към текста >>

35. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото.
Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят.
към текста >>

36. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?
Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
към текста >>

То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба".
Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля.
към текста >>

Страданията определят развитието.
То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля. Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев".
към текста >>

И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби.
" ,,И скръбта ви ще се превърне на радост.'' ,,Възможно ли е? '' - Възможно е! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Бъдете носители на културата на Любовта! " ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете. И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби. Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! " Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди. Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир.
към текста >>

" Защо са страданията?
На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! " Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди. Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир. „Още едно ти не достига! " Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига! „Докато бяхме в земята, светлина ни не достигаше. Като израснахме над почвата - влага ни не достигаше. Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше.
към текста >>

- Още едно ти не достига До кога ще идват страданията?
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! " Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди. Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир. „Още едно ти не достига! " Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига! „Докато бяхме в земята, светлина ни не достигаше. Като израснахме над почвата - влага ни не достигаше. Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига.
към текста >>

37. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни.
Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице? Позволи ми да остана в дома ти"! „Познавам твоята печал. Вдигни чело и нека пак да просияе предишната усмивка на твоята уста. Стани... Не свежда глава.
към текста >>

38. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен.
Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот. Нека бъде за всеки. Г. Драганов
към текста >>

39. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил.
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си.
към текста >>

Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува.
А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така.
към текста >>

Някои питат защо са греховете и страданията.
С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби.
към текста >>

Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби.
Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”.
към текста >>

От греховете и страданията на хората дойдоха.
” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>

40. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия.
Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти. Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци, обичаха мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир.
към текста >>

41. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал?
към текста >>

42. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца.
Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света. Вслушайте се, братя мои, гледайте натам. Победно бяло шествие на войнство се понесло. Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море.
към текста >>

43. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор.
Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се. С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти. Морето ще начене да говори.
към текста >>

Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта.
Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се. С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти. Морето ще начене да говори. Ех, да знаехме неговият език!...
към текста >>

44. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания?
" Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям.
към текста >>

За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>

45. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии.
Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си.
към текста >>

Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия.
Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе".
към текста >>

46. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
към текста >>

47. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот.
Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла.
към текста >>

48. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната.
Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената. Нека си припомним за крилатите семена на клена, на липата, скачащите семена на Ecalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си.
към текста >>

49. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята.
към текста >>

50. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно.
Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе.
към текста >>

51. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания.
В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми. Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички. Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото.
към текста >>

52. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията.
И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж.
към текста >>

Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество.
Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора. Тълпата боготвореше чудния извор, отвсякъде се стичаха болни и слепи и получаваха изцеление. Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество. Превод от руски. Цветана.
към текста >>

53. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Докато човек живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях.
Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път. Това е, именно, състоянието на душевното равновесие, до което трябва да дойде издирвачът. Колкото по-малко радости и скърби се изпитват във вълните на вътрешния живот на търсещия, толкова по-успешно те ще образуват очи в свръхчувствения свят. Докато човек живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях. Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях. Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание. Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно).
към текста >>

54. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло.
Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум. Това заблуждение е майка на всяко себелюбие. Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора. А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
към текста >>

За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания.
” Лъвът-овца погледнал, сравнил и разбрал, че той е лъв. Блеенето му изчезнало, и той издал могъщ като гръм рев. Вие сте лъв, вие сте Дух, чист, безкраен, съвършен. Всичката мощ, всичката красота на вселената е в вас. „О, защо плачеш, брате мой? За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания. За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво.
към текста >>

55. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
към текста >>

56. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата.
към текста >>

57. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

* * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания.
Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и не можем да ги предотвратим - те ще минат и ще принесат своето добро. Учителят
към текста >>

58. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия.
У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби.
към текста >>

Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо?
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот. Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него.
към текста >>

59. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения.
Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка.
към текста >>

60. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши.
И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите.
към текста >>

61. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания.
Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ?
към текста >>

62. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.
В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.
към текста >>

Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност.
„Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън.
към текста >>

Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата.
1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост.
към текста >>

Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш.
към текста >>

Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни.
Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога.
към текста >>

– Дете, разбери ме, аз посещавам всички хора, бях и при тебе, дадох ти капка по капка от страданията, които ти донесоха мъки и болки.
– Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел. – Кой си ти? – Аз см ангелът на страданието. – Ангелът на страданието? Какво правиш при Христа? – Дете, разбери ме, аз посещавам всички хора, бях и при тебе, дадох ти капка по капка от страданията, които ти донесоха мъки и болки. Но виж, чашата, от която ти пи, е само наполовина празна, още много капки има за тебе. Виж ме, кой съм аз! Погледни! Той разтвори ръцете си и махна настрана черното наметало. – О, страдание, ти си злато!?
към текста >>

Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията.
Погледни! Той разтвори ръцете си и махна настрана черното наметало. – О, страдание, ти си злато!? – Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае.
към текста >>

На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист.
– О, страдание, ти си злато!? – Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб.
към текста >>

А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях.
– Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб!
към текста >>

63. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания.
Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо.
към текста >>

Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали.
Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат.
към текста >>

Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания.
Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат. Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее. Не - вие не трябва да се боите, че ако не убивате добитъка и дивеча, те тъй много ще се размножат, че вашите градини, градове и къщи ще бъдат препълнени от тях, нито пък, че ще ви отнемат от храната. Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда. Любовта е основа на творчеството, основният закон на целия свят.
към текста >>

Но дори и да беше вярно: аз бих предпочел да няма никакви тела, нежели такива, създадени за сметка на страданията на кои да е създания, запазени за живота.
Освен това, чрез вашето съгласие или чрез хладнокръвно възражение или чрез равнодушие сте виновници в тази важна работа. Одобрявате ли вие вивисекцията, защото погрешно вярвате, че тя може да лекува? Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля. Може би да вярвате, че вивисекцията помага за продължение било на вашия, било на живота на вашите ближни. Но дори и да беше вярно: аз бих предпочел да няма никакви тела, нежели такива, създадени за сметка на страданията на кои да е създания, запазени за живота. Тоя възглед трябва да стане вашият, ако искате да станете мои. Вашият закон забранява убийството, и вие убивате убийците - според закона. Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта.
към текста >>

64. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми.
Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му.
към текста >>

65. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните.
Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро.
към текста >>

66. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше.
След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с няколко думи даваше съвети, как да се лекуват. Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше. Факт е, че всички слушатели, на които определи състоянието, потвърдиха още в момента верността на диагнозата ù. Резюме от опитите на г-жа Оланд върху човешкия жизнен ритъм[1]: Аз изхождам от един нов начин на вътрешно преживяване на художествената фантазия. Може да се каже че изхождам от събуждането на подсъзнателните сили, които иначе остават спящи в човека. По този начин човек може при изследването да дойде до познанието на дълбоките духовни и душевни закони. Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат.
към текста >>

67. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях.
Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота". Така започна сказката си бр. Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за съдии - като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна в характера, която, трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни, как може да се чете по линиите на лицето и ръцете.
към текста >>

68. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки.
Ако вие сте наистина по-старият, по-развитият, то дългът ви налага да помагате, да ръководите, да поучавате, да обичате. Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците. Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.
към текста >>

Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци.
Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар. Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота. Навици - безсмислени навици - са ви завладели.
към текста >>

69. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.
Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава. Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро. Каква светлина озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта. Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.
към текста >>

70. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо.
II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега". Човек живее само „сега". Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той Божията любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега". Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти.
към текста >>

71. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт.
Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън!
към текста >>

Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"!
Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това? Божият глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва.
към текста >>

72. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования.
Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора.
към текста >>

73. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи.
Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа.
към текста >>

Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания.
Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога.
към текста >>

74. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат.
Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората! Последните трябва само да могат да ги схванат. С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат. Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си. Мирът, основан на Любовта. Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия. Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ.
към текста >>

75. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И това води към смърт, страдания, болести и пр.
израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество. Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане. И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него.
към текста >>

Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството.
Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото. И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото. Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството. Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота. Единството не е нещо отвлечено, но то е факт. Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика Реалност. И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''.
към текста >>

76. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Силен е този, който най-малко или никак не причинява страдания на другите и създава най-много радости на скърбящите.
Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта. Силен е този, който люби. Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта. Силен е този, който най-малко или никак не причинява страдания на другите и създава най-много радости на скърбящите. Който страда за чуждото благо е силен, а който страда за своето лично благо, е слаб. Когато разбереш, че за успеха или неуспеха на всяко нещо има една единствена основна причина, ние сме разбрали истинската причина за това нещо и тогава скоро ще се справим с нея. Силният се страхува от силата на смирения, защото неговата сила е сила Божия. Г. Т. * * * Човек, който иска да завладее света, да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце.
към текста >>

77. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Какво показват страданията?
Това, което човек не може да приеме, той не може и да го разбере. Това, което не може да разбере, не може и да го приложи. За да се осъществи разумния живот и да стане достъпен за обикновения човек, той трябва да включва в себе си едновременно и трите положения - възприемане, разбиране и прилагане. Мнозина казват, че разбират всичко. - Всичко разбират, но същевременно страдат. Какво показват страданията? - Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си.
към текста >>

Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.
Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране. Стар човек е този, който, след като е работил цял ден, връща се вечерта дома си и разправя на своите близки какво е работил, какво е научил през деня и т.н. Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и опитности. Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение. Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък. Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си. В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
към текста >>

В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък. Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си. В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот. И всеки човек, който живее в съгласие с нейните закони, е млад човек, който се радва на птичките, които пеят, на цветята, които цъфтят и на изворите, които текат. Във всяка своя идея, във всяко свое чувство младият човек минава през трите фази на живота - на възприемане, на разбиране и на прилагане.
към текста >>

78. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим.
Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните.
към текста >>

79. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако човек е изложен на болести, на страдания и нещастия, това се дължи на единствената причина, че той е отворил в себе си пътищата на злото.
Ако социологията, като наука, не е в състояние да подигне човечеството, какъв смисъл има тя? Всеки човек има един висок идеал, към който се стреми, обаче идеалът на едного не е общ идеал за всички, но все-таки оказва известно влияние върху всички хора. В този смисъл целокупният живот е идеал на хората. Всички се стремят да проникнат в него и да го разберат, да схванат връзката, която съществува между отделните прояви на живота. Веднъж човек разбрал връзката между частите и цялото, той знае вече, че доброто или злото, което върши има влияние не само върху него, но и върху всички същества в света. Ако човек е изложен на болести, на страдания и нещастия, това се дължи на единствената причина, че той е отворил в себе си пътищата на злото. Съвременните хора не трябва да се плашат от това, което иде в бъдеще. Човек трябва да се плаши и да мисли, докато не е сгрешил. Сгреши ли веднъж, той геройски трябва да понесе последствията на това, което е направил. Готов ли е за това, той е на безопасно място. Човек трябва да знае, че всичко, което върши, се пише върху него: на лицето, на ръцете, по цялото му тяло е написан неговия живот, както в миналото, така и в настоящето, и той трябва съзнателно да изправи всички криви неща.
към текста >>

Дойде ли Любовта в света, страдания и нещастия няма да има, болести, раздори и недоразумения няма да има, а навред ще се чува радост и веселие, и всеки ще живее според изискването на неговата душа.
В тези затворени мини той само се задушава и казва, че животът няма смисъл. Това е крива философия. Докато изворите текат, докато растенията цъфтят и плодовете зреят, докато слънцето и звездите изгряват, хората не трябва да се обезсърчават и да изгубват смисъла на живота. „Чуха, че иде Исус". Откак дойде Христос в света, Той показа на хората начин, да живеят според закона на Любовта. Дойде ли Любовта в света, страдания и нещастия няма да има, болести, раздори и недоразумения няма да има, а навред ще се чува радост и веселие, и всеки ще живее според изискването на неговата душа. „Чуха, че иде Исус"
към текста >>

80. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите.
Нужно е свършено спокойствие на цялото тяло, ако искате да достигнете пълното спокойствие на духа. Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем.
към текста >>

Аз искам да използувам нейните неизказуеми страдания, за да може светът да научи моята любов, защото само чрез страдания може да се развият любовта и братството.
Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата опитност . Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония. Мир Един продължителен мир ще бъде крайният резултат на тая война. Аз искам да използувам нейните неизказуеми страдания, за да може светът да научи моята любов, защото само чрез страдания може да се развият любовта и братството. И колко са по-големи страданията, толкова е по голям резултатът. Световният мир трябва скоро да бъде постигнат. Всеки, който помага и работи за неговото осъществяване, има помощта ми. Но усилията на самото човечество са, които трябва да доведат промяната. За това работете за мира; в тия дни на напрежение трябва всеки десеторно по-вече да работи.
към текста >>

И колко са по-големи страданията, толкова е по голям резултатът.
Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония. Мир Един продължителен мир ще бъде крайният резултат на тая война. Аз искам да използувам нейните неизказуеми страдания, за да може светът да научи моята любов, защото само чрез страдания може да се развият любовта и братството. И колко са по-големи страданията, толкова е по голям резултатът. Световният мир трябва скоро да бъде постигнат. Всеки, който помага и работи за неговото осъществяване, има помощта ми. Но усилията на самото човечество са, които трябва да доведат промяната. За това работете за мира; в тия дни на напрежение трябва всеки десеторно по-вече да работи. Могъществото, с което хората на мира разполагат е голямо.
към текста >>

81. Из поемите на Кабир Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз чувствувам Твоята пресвета десница да ме направлява през юдолите земни на борби, страдания и изпитни, на познание и творчество - към пресветлите Твои висини!...
Чрез Тебе отваря тайнствени очи душата ми, за да те познае и възлюби. Чрез Тебе тя расте в светлина, любов и красота! Чрез Тебе се издига тя към висините на съвършенството... От самия Тебе свещена искра е моят дух! С самата си десница дълбоко в душата ми написал си Ти незаличимия свещен закон: Неудържимо и вечно към Теб да се стреми, по слънцето на Твоята истина, по слънцето на твоята Красота вечно да копнее; от съвършенство на съвършенство към Теб да доближи... О, Преблагий Отче! Аз чувствувам Твоя глас да ме зове към светлите висини на съвършенство! Аз чувствувам Твоята пресвета десница да ме направлява през юдолите земни на борби, страдания и изпитни, на познание и творчество - към пресветлите Твои висини!... Аз чувам Твоя свещен зов! Зовът на най-великата, най-святата любов! О, Всевечний, Вселюбящий Отче! Ти, който промисляш за вселените и за малкото червейче! Да бъде Твоята пресвята воля!
към текста >>

82. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там.
Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението. Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен. Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз. Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там. Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея. Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява.
към текста >>

83. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота.
Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува. Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре. Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът. Те са дошли на земята, като слуги, като ученици, да изпълнят волята на своя Велик Учител, на своя Баща. Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота. Следователно, на всеки човек предстои великата задача да бъде носител на Божественото, което е устроило света и което днес го изправя. Сега, всички хора, всички общества, всички народи се канят на тази велика сватба, дето ще има и свирене, и песни, и угощение, след което ще започне усилена работа за идването на новата култура, на новата епоха, за идване на Царството Божие на земята.
към текста >>

84. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света.
Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това.
към текста >>

85. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания.
И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото.
към текста >>

И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път.
Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото. Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото. И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки.
към текста >>

Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията.
характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото. Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото. И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка.
към текста >>

Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път.
И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта.
към текста >>

Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка.
Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота".
към текста >>

Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони.
Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му.
към текста >>

За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания.
Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота.
към текста >>

Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание.
Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него.
към текста >>

Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания?
Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш.
към текста >>

86. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред.
Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта.
към текста >>

87. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мнозина се запитват, защо са страданията в света.
И в духовно отношение има хора, които представляват още неродени деца. Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса.
към текста >>

Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях.
Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си.
към текста >>

88. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца.
към текста >>

89. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си.
Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите. Само в това се състои щастието. Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш жестокостта и невежеството в света. Така ще служиш на силите, които работят за радостта и благосъстоянието на заблуденото човечество. Бъди слънчев лъч и се старай светът да стане по-щастлив чрез присъствието ти.
към текста >>

Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами.
Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила. Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с Божията любов. Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами. Мислете винаги за другите и така забравете нисшото аз с неговите дребнави грижи. Това са само егоистичните разочарования и желания, които пораждат лошото разположение, чувството на тежест. Те принадлежат на личността, която още желае нещата за себе си. Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда. Те принадлежат към миналото и не трябва вече да имат власт да ви държат долу.
към текста >>

90. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота.
Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота. А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя живот: Любов, Истина, Хармония. Във висшата красота е свещената любов, свещената истина, свещената хармония. А най-висшата красота е сам Той, о братя мои, - най-висшата любов и истина, най-пълната хармония!
към текста >>

91. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти.
Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало.
към текста >>

По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми.
Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот.
към текста >>

* * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите.
държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз. Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси.
към текста >>

Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

92. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения.
Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма. Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влияние на слънцелечение, при coxitis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способствува също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма. Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и стомашното храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма. Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата.
към текста >>

93. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания?
Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал.
към текста >>

94. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи.
Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи. Простотата на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите. Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде.
към текста >>

Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания.
Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи. Простотата на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите. Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи.
към текста >>

Ако имахме сърца, чисти като на малките деца, или опита на тия, които са преминали през дълбоки страдания и разочарованието на другите, опитали плодовете на всяко друго знание, ние бихме се спрели пред нея, без да я отминем, смирено бихме коленичили и бихме се кръстили в нейните животворни води.
Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята. Бавното, но сигурно отминаване на старото време, където майките кършат ръце и сироти жени се движат като сенки с пресъхнали сълзи, може ясно да се види от всекиго, макар че земята и до днес е адско мъчилище. Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината. Там наблизо, под хоризонта, лети слънцето на новия ден, чиято светлина ще разчупи веригите, ще изтрие сълзите, ще донесе тихата мелодия на божествената радост, от която не се умира, която смекчава ръката на злодея, която затулва устата на хулителя. Някои сега, а тогава всички ще разберем простата, но великата и освобождаваща истина за непобедимата кротка сила в света, която толкова често мълком и с насмешки сме отминавали. Ако имахме сърца, чисти като на малките деца, или опита на тия, които са преминали през дълбоки страдания и разочарованието на другите, опитали плодовете на всяко друго знание, ние бихме се спрели пред нея, без да я отминем, смирено бихме коленичили и бихме се кръстили в нейните животворни води.
към текста >>

95. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При това скръбта, страданията, неуспехите и нещастията не напущат никога дома на човека.
„ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ" – ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР Всеки човек дири щастие в живота, всеки работи, за да постигне нещо, да има успех, радости. При това скръбта, страданията, неуспехите и нещастията не напущат никога дома на човека. Повечето от хората са свикнали да дирят факторите на нещастията все извън себе си, в другите, в условията. Безумец би бил този, който отрича условията като фактор за добро или зло в живота на личността и обществата. Но условията не са всичко, те не са самия живот, те се създават и тогава стават фактор в едно или друго направление. Най-същественото нещо в живота, това е съзнанието, че човек трябва да се развива, трябва да върви напред чрез личното издигане, чрез личното пресъздаване, усъвършенстване към общото издигане и благо. В пътя на усъвършенстването, обаче, винаги се изпада в най-големи грешки.
към текста >>

96. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

" Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си!
В тебе има нещо красиво, което е по-обширно от целия видим свят, защото коренът на душата ти е в Абсолютното. Прояви го. Работи като слънчевите лъчи. Те не чакат нищо за това, което правят за тебе! Работи така, за да се разцъфтиш, да завържеш и узрееш! " Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си! Когато някой изработи един предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това не показва ли, че днешната култура няма усет за онази дълбока вътрешна страна на живота, която само може да ни възвърне отново в мира на радостта и красотата! При стария начин на труд ние губим от идеите си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване. И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура.
към текста >>

97. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи.
„Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците.
към текста >>

98. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи.
Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения.
към текста >>

99. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб.
Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли. Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта. Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб. Младата жена се приближи при Него и като се обля в сълзи, извика: „Учителю, моят живот е вече обезсмислен, защото смъртта грабна детето ми, в което виждах всичката радост, светлината, красивото в живота и щастието. Какво ми остава сега да правя? " „Сега трябва да се научиш да възлюбиш всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието. Любовта ти тогава ще бъде толкова голяма, че и смъртта ще победиш и нищо вече не ще е в състояние да ти причини скръб." Така рече този, който познава любовта, която е Бог. Младата жена наведе глава и се замисли.
към текста >>

100. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
към текста >>

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания.
То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята.
към текста >>

Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот.
Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия.
към текста >>

Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия.
Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално".
към текста >>

Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура.
Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена.
към текста >>

Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа.
Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност. Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37736797332764