Търсене в текстове за 'Стар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 245 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини.
към текста >>

Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме.
към текста >>

Нещо старо се руши.
Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо. Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени. Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини.
Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае.
към текста >>

3. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.
към текста >>

Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид.
Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата. Подобно нещо се намери, както в нисшите тъй и във висшите растения. Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията. Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота.
към текста >>

Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот.
Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило. И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот. Нека продължим аналогията. Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия импулс за живот. Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите за нов живот. Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот. И тъй безкрай. И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът. Но що представлява самият живот? Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора. Те направиха телескопи, направиха микроскопи, изчисляваха, мислиха и най-после откриха вечната връзка между живота и смъртта, като смяна на формата.
към текста >>

То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням.
Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на живота? Това още не се знае. Но в своите лутания и издирвания учените разбраха преди всичко, че самите те са човеци, които живеят. И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот. Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане.
Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът. И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.
към текста >>

Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота.
И тук – тъкмо тук стои възелът. И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество. Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем.
към текста >>

5. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения.
Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.
към текста >>

6. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.
Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество. Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване. И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен. Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки. Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване.
към текста >>

7. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".
Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста.
Големият, силният, превърнат на ням труп с глух грохот ляга там, обилно да ги нахрани със своята плът. Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите деди. Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око. Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само.
към текста >>

9. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота.
*** – Ст. К-в Отдавна, отдавна живее тя.................................................................... Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания.
към текста >>

Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае. Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка.
към текста >>

10. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното.
към текста >>

11. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води.
Рафаил Соловьов Над заспиващата земя се разпростре тиха, звездна нощ. Тя е нощ, в която обикновеното око не вижда нищо поетично. Тъмнота, без луна. Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води. Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви.
към текста >>

Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина!
Рафаил Соловьов Над заспиващата земя се разпростре тиха, звездна нощ. Тя е нощ, в която обикновеното око не вижда нищо поетично. Тъмнота, без луна. Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води. Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ.
към текста >>

12. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна.
Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо.
към текста >>

13. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Новото всякога изместя старото.
Идващият ден Има нещо, което не може да се унищожи в света. То е настъпващото ново. Новото всякога изместя старото. Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения... Новото го желае нещо по-горно от нас. Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура. Що е историята, която имаме? Не е ли само преповтарящи се форми на един и същ процес? Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби?
към текста >>

Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби?
Новото всякога изместя старото. Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения... Новото го желае нещо по-горно от нас. Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура. Що е историята, която имаме? Не е ли само преповтарящи се форми на един и същ процес? Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби? Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце. А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум? Нима слънцето не ще свети през целия ден! Новото, това велико ново, което ни очаква след дългата нощ. Какъв красив ще бъде неговият ден.
към текста >>

Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото.
Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото. На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор. Тия дни на новото време са за всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях. А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават. Те не са бездейните и мирни монаси в килиите, броящи сетните часове на своето време. Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си.
към текста >>

............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот.
А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде. ............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот. Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>

14. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.
Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното. И тук е може би източникът на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите. Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре. Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм. Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за изправление на обществените недъзи. Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън. А истина е, че злото зло и насилието насилие ражда. Ние знаем, че злото няма да се ограничи лесно. То ще продължава дотогава, докогато продължава човешкото неведение върху основните въпроси на живота.
към текста >>

Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън.
Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре. Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм. Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за изправление на обществените недъзи. Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън. А истина е, че злото зло и насилието насилие ражда. Ние знаем, че злото няма да се ограничи лесно. То ще продължава дотогава, докогато продължава човешкото неведение върху основните въпроси на живота. – В света има изобилно от всичко за всички. Недоимъкът, излишъкът и заплетените отношения са резултат на човешкия егоизъм.
към текста >>

15. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат.
Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
към текста >>

Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор.
към текста >>

Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея.
Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

16. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност.
Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата.
към текста >>

Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг. ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият. И това ще трябва да стане без роптание. Високи съзнания се искат за този живот". Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят. Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението. Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен.
към текста >>

По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).
към текста >>

Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.
От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е. през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство. В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението. Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа.
към текста >>

Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения.
И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество.
към текста >>

17. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота.
Кой си, Ти да принесем Тебе сърцата си. Кой си, да отдадем Тебе своята воля? Аз съм в гората. Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните. Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно.
към текста >>

Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.
Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца. Ще залезе слънцето, ново ще засияе. Ще оживее красотата, и истината, и благото... Отново хвърлих взор във великия лес. Там видях написано: Живот. Тогава се поклоних до земята в благоговение. Превод от руски.
към текста >>

18. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
към текста >>

Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
към текста >>

19. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива.
към текста >>

20. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото в тоя морал няма творчество на нещо ново, а само рушене на старото.
Ние ще видим, че тя прилага главно два методи за лекуване: 1) непосредствена борба с причинителите на болестите и 2) засилване защитните сили на организма. Опитът показва, че най-добрият лекар е самият организъм, стига той да бъде подкрепен и улеснен в своята задача. Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати. Това е един негативен метод, който се е практикувал от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие. Навсякъде се проповядва: „не лъжи", „не прави зло", „не мрази" и т.н., но все пак хората продължават да вършат всичко това. Защо? Защото в тоя морал няма творчество на нещо ново, а само рушене на старото. А да рушиш, без да твориш, в това няма никакъв резултат. Питам: на мястото на разрушеното какво ще остане? Напр. усещате омраза към някого. Опитате се да унищожите тази омраза. Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо него ?
към текста >>

21. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес.
Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе! На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва.
към текста >>

Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце.
Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път.
към текста >>

22. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката.
Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце.
към текста >>

23. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
към текста >>

24. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето.
Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици.
към текста >>

Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера".
Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара".
към текста >>

25. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.
В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
към текста >>

Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ.
към текста >>

За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството.
Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние.
към текста >>

26. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
към текста >>

Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината?
Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

27. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци.
Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл. Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний.
към текста >>

28. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото.
към текста >>

29. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път.
към текста >>

30. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е изразено в една старогръцка легенда.
Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала.
към текста >>

Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде.
Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти.
към текста >>

31. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството.
Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните. Човек в туй отношение се е съвсем объркал. Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството. Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос.
към текста >>

32. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето.
към текста >>

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

33. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива.
към текста >>

всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива.
Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността. Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото.
към текста >>

Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия".
А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето. А чистият интелект, независим от интуицията, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество. Оттук неговият консерватизъм. Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия". В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума. Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция. Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот?
към текста >>

34. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
към текста >>

35. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” Получихме в редакцията една изрезка от сп. „Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
към текста >>

Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа.
Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина.
към текста >>

36. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота. Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност. Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание.
към текста >>

Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота. Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност. Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание. В този смисъл, абсолютността е относителна.
към текста >>

Обикновено старци и деца не играят в огъня.
Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др.
към текста >>

Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други.
След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят. Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..." Според Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г. в с. Вурари) игрите стават вечер. Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране".
към текста >>

Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване.
Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>

37. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество.
Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример: физиката чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия. Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия. Обаче, който следи окултната литература, знае, че окултизмът отдавна е знаел и твърдял това. Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр.
към текста >>

38. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини.
към текста >>

Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
към текста >>

Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени.
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път.
към текста >>

Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник.
В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания.
към текста >>

Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината.
Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност!
към текста >>

39. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия. И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>

Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
към текста >>

40. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства").
„Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.
към текста >>

41. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало.
ЗА МИРОГЛЕДА Георги Северов За да се живее правилно, трябва да се мисли правилно. Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог".
към текста >>

42. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И често добрия старец се чудел „какао е тува нешту, дету накарва малко хора да йгрът".
Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак флизат: ду идин час йгрът. Излизът, пучивът, гайдъта засвири, пак флизът, игрът час два какту, съ случи"[1]. Когато селяните питали нестинарите защо играят в огъня, последните отговаряли: „Накарва ни светеца. Казва ни: играйти... ни е ут нас"[2]. „Гледам ас, прибавя дядо Стоян, къту играт амь ас кату скокна идна искра и мъ упари, бягам надалеч"[3]. И често добрия старец се чудел „какао е тува нешту, дету накарва малко хора да йгрът". Нейчо Кротков е видял един нестинар, който така играл докато изгасил жарта. Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали. На другия ден свидетелят го видял здрав и читав, без рани.
към текста >>

Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали.
„Гледам ас, прибавя дядо Стоян, къту играт амь ас кату скокна идна искра и мъ упари, бягам надалеч"[3]. И често добрия старец се чудел „какао е тува нешту, дету накарва малко хора да йгрът". Нейчо Кротков е видял един нестинар, който така играл докато изгасил жарта. Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали. На другия ден свидетелят го видял здрав и читав, без рани. Според Коста и Янко Дикови от с. Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало. Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их!
към текста >>

Сега веки устарях, нъ десет лафа един".
Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила. В село Бродилово проф. Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”. На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш". Госпожа Елена Дякова от Урумбеглий разказва за някой си учител от Пенека, който не вярвал и искал да бие нестинарите, но после сам почнал да играе, „прихванало го”. Това са по-съществените данни, събрани от проф. Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г.
към текста >>

В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката.
Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива. В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката. След около 5 мин. старецът спре да играе и беше грохнал от умора. Към 10.30 часа нестинарките се разотидоха, с което и празникът се свърши. В огъня играят само ония, които изпадат в екстаз. Свойството да се играе в огъня не е наследствено.
към текста >>

старецът спре да играе и беше грохнал от умора.
и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива. В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката. След около 5 мин. старецът спре да играе и беше грохнал от умора. Към 10.30 часа нестинарките се разотидоха, с което и празникът се свърши. В огъня играят само ония, които изпадат в екстаз. Свойството да се играе в огъня не е наследствено. Това проучих и проследих добре. Роклята на нестинарката, която слабо се докосваше до огъня, без да изгори, не се запали, вероятно, защото беше от коноп.
към текста >>

43. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
към текста >>

44. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни.
Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
към текста >>

45. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят!
към текста >>

Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.
А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено!
към текста >>

46. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Опитите да се свърже звукът с цвета са стари.
Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления.
към текста >>

Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета.
– Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета.
към текста >>

47. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич.
И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
към текста >>

Стара и позната история нали?
Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко. И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят. Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди.
към текста >>

" Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди.
Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко. И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят. Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота.
към текста >>

48. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси.
Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата! Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята. Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот. Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта".
към текста >>

49. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте.
Напротив, то би било хубаво, но злото е там, че те не си вярват, не се вслушват един други, не се търпят, а най-главното, че в делата им няма правда. Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота.
към текста >>

50. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешкото съзнание е надрасло вече всички стари форми.
Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата. И това е едничкият начин да бъдат поставени основите на новата култура. Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи. Някои се чудят, по кой начин ще дойде това! Че то ще дойде по същите закони, по които растението след листата дава цветове. Човешкото съзнание е надрасло вече всички стари форми. Днес човек идва до фаза, в която ще прояви по-дълбоките сили, дремещи в неговата душа. Значи човешкото съзнание в своето развитие е дошло до такава фаза, която води към новия живот. ЗАКЛЮЧЕНИЕ „Животът в сегашните му условия е робски живот, голям затвор. Не си правете илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, които сте в затвора, мислите, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре в този затвор.
към текста >>

51. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това!
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има.
към текста >>

Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си!
Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си.
към текста >>

Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”.
Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба.
към текста >>

52. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан.
към текста >>

Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване.
И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”.
към текста >>

Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил.
Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя.
към текста >>

Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва.
Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
към текста >>

2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички.
Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата. Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина. Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога.
към текста >>

В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.
към текста >>

53. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe).
в една от книжките на Natur wissenschaften" проф. D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните негови части — злато. От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови лъчи, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива лъчи. През юли 1923 година той продължил своите работи вече с една нова живачна лампа на A. Jaenicke, електродите на която са живачни, но съединяващи се с тока посредством въглени, влизащи в железни гнезда. Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр. такива остатъци от 5 кг. живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато. Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на атома, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
към текста >>

Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително.
Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години.
към текста >>

За разкриването на стария град ще са нужни няколко години.
Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата.
към текста >>

Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения.
По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара. Пустинята Сахара в Африка е широка от изток към запад 5000 км., а дълга от север към юг 16,000 км. Има едно население само от 300,000 жители. Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя. Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки. Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали градове с белези на най-висока култура. Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление. Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни. Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат.
към текста >>

54. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта.
– а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие.
към текста >>

55. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга.
Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си.
към текста >>

По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета.
Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно.
към текста >>

Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите.
" и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят.
към текста >>

56. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици.
Пирамидата Из „Посвещения" от Седир Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет. Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите.
към текста >>

Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли.
Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си.
към текста >>

Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете.
Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика.
към текста >>

Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва.
Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика. Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
към текста >>

Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял.
Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика. Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко.
към текста >>

57. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен.
Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност.
към текста >>

Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето.
Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен.
към текста >>

Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило.
Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден! Аз те виждам в моите часове. Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен.
към текста >>

58. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи.
Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
към текста >>

Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането".
Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането. Животът е проявлението на формите чрез силата на диханието.
към текста >>

За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита.
Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
към текста >>

Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи.
към текста >>

59. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник.
Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
към текста >>

60. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

от староиндийско време насам.
Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум.
към текста >>

Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус.
Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата.
към текста >>

61. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Напр., неодарвинистите се стараят да обяснят мутацията по свой начин, а неоламаркистите — по свой. ЛАМАРКИЗЪМ.
Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните. Напр., неодарвинистите се стараят да обяснят мутацията по свой начин, а неоламаркистите — по свой. ЛАМАРКИЗЪМ. Основните принципи на ламаркизма са: 1) Органите се изменят под влиянието на употребяването и неупотребяването им. При неупотребяване органът се атрофира, а при употребяване се видоизменява съобразно функцията. 2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина, влага, храна и пр. 3) Придобитите признаци се предават в наследство. Важно е да се забележи, че Ламарк дели животните на 4 групи, съобразно присъствието или усъвършенстването на нервната система.
към текста >>

62. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик.
И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си.
към текста >>

63. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски.
към текста >>

След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата.
Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това.
към текста >>

Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада.
Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това. Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението. След три минути от нараняването остават само белези.
към текста >>

64. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само старите разрушени скали са знаци на минал живот и вековно течащият поток ромоли отгласи на истории и случки от миналото.
АКВАРЕЛ „На този който ни дава светлината". Тайнствена е планината преди да изгрее слънцето... Хладен тръпен покой цари в нея. Прикътала всички свои чада при своите мощни нозе, тя ги учи на това, що ничий ум не знае и никаква книга не пише. Само старите разрушени скали са знаци на минал живот и вековно течащият поток ромоли отгласи на истории и случки от миналото. В зори предсутришни влаги се носят по оросените треви и размекнала влажна земя. Ефирен ветрец подухва, показващ скорошното идване на светлината. Далеко в усои, със спуснати отпред тъмни завеси, бучи бъбрив шум на поточета. Това са вълни, довяващи шума на водите, песента на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали. Настава отлив..., шумът отлита далеч напред, а едно мълчание и спотаеност, заливат всичко наоколо, само далеч някъде тътен на клокочещи подземни води се чуе.
към текста >>

Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци.
Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци.
към текста >>

65. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вероятно, когато последните се разболеят, те полагат всички усилия и се стараят по-скоро да ги излекуват.
Ежедневния хонорар от три пезети показва, че всички членове на семейството са здрави. Но, ако лекарят не намери в гостната обичайния хонорар, това значи, че в къщи някой е болен. До като трае болестта докторът не получава за визитите си никакво възнаграждение. Когато болният оздравее, обикновените три пезети се появяват на масата в гостната. По този начин лекарите на остров Майорка печелят повече, когато пациентите им са здрави и те нищо не работят. Вероятно, когато последните се разболеят, те полагат всички усилия и се стараят по-скоро да ги излекуват. ФРАНЦУЗКОТО СПИСННИЕ „Льо Воал д'Изис” е посветило последните си два броя специално на Астрологията. Най-видните астролози в Франция, ала и някои чуждестранни астролози са дали ред интересни статии, заглавията на някои от които даваме тук: Силв. Раебюк — Астролозите през вековете; Г. Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията.
към текста >>

Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание.
Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите.
към текста >>

Биолозите днес описват старателно физичното тяло и физикохимичните сили на организма.
Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване". Материализмът преживява последните си дни. Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен път да дойде до окултизма. Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят. Биолозите днес описват старателно физичното тяло и физикохимичните сили на организма. Това е добро, но то но изчерпва въпроса. Че растението, което виждаш пред тебе, не е цялото растение. Това е само част от неговото естество. Горната книга описва „строителното тяло на организма", начина на изследването му и връзките му с физичното тяло. По-нататък редакцията ще занимае читателите си със съдържанието ù.
към текста >>

66. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат.
към текста >>

Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове.
Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри.
към текста >>

Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне.
Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите.
към текста >>

Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него.
Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света.
към текста >>

С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг.
Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века.
към текста >>

Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света.
Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони.
към текста >>

При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века.
С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива.
към текста >>

Бог не обича стари мехове.
Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата.
към текста >>

Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино.
Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”.
към текста >>

Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата.
Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”.
към текста >>

Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят.
Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата.
към текста >>

Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”.
Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила!
към текста >>

Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино!
Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино.
към текста >>

Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове.
В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
към текста >>

Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука.
И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг.
към текста >>

Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение .
Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват.
към текста >>

Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове.
Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи.
към текста >>

Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг.
Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат!
към текста >>

Които са стари, да не раждат!
Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат! Какво ще родят? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои. Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога. Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания.
към текста >>

Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини!
Какво ще родят? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои. Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога. Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания. Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини! Как ще ги разберат, когато живеят в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”. Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци.
към текста >>

Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове.
Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога. Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания. Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини! Как ще ги разберат, когато живеят в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”. Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
към текста >>

На старите не трябва да се дава ново вино.
Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания. Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини! Как ще ги разберат, когато живеят в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”. Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело.
към текста >>

Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения.
към текста >>

Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето.
Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение.
към текста >>

Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове.
Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не.
към текста >>

Наистина, разсъждения на стари мехове.
Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове.
към текста >>

Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове!
Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат! В природата съществува един непрекъснат, пластичен прогрес, един жив, нескончаем подем. Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
към текста >>

Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат!
Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат! В природата съществува един непрекъснат, пластичен прогрес, един жив, нескончаем подем. Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
към текста >>

67. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение.
Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
към текста >>

Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
към текста >>

И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура.
Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня.
към текста >>

Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото.
Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново.
към текста >>

Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа.
Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

68. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света.
Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
към текста >>

69. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан.
И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са.
към текста >>

70. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра.
Формите на телата са били ципести, дървовидни, до нисши животински, даже получовешки. Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете. Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор.
към текста >>

Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени.
Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението. А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса. Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
към текста >>

Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците.
Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си. Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература.
към текста >>

Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации.
Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията. Учените от по-ново време отново се възвръщат с все по-голям интерес към въпроса за Атлантис. Вече има много факти, които обнадеждават теорията. Етнографите вече се натъкват на странни факти. Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации. Впрочем, нека систематизираме фактите. III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан.
към текста >>

От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша".
Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар.
към текста >>

____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка.
Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров. Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс. ____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация.
към текста >>

**) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал.
Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс. ____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета.
към текста >>

Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства.
американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка. Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан. Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства. Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа. V В издирването данни за Атлантида са намерени и множество етнографически и етнологически белези, които също сочат за съществуването на един континент, като връзка между Европа, Африка и Америка. Но преди да минем към същността на тая точка, трябва да кажа няколко думи за флората и фауната, като белег в полза на Атлантис. Напр., намерени са камили в Индия, Африка, южна Америка и Канзас. Но камилите, които трябва теоретично да имат свое отечество някъде, пита се как са могли да попаднат на тъй раздалечените континенти без посредничеството на някой междинен такъв?
към текста >>

71. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

За кого припява тъжен напев старият букак в планината?
Те са деца, родени под знака на жертвата. Коя уста ще дръзне да каже, че безумец е тоя, що гине напразно за чуждите сълзи. Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен! Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове.
към текста >>

Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето.
Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето.
към текста >>

И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми.
Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят.
към текста >>

Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим.
Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка?
към текста >>

Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея.
към текста >>

72. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания?
За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
към текста >>

73. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас.
Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша. И че един ден непременно ние лично ще трябва да я достигнем в себе си. Не е ли вярно че ние се нуждаем само от акушер, а не друг вместо нас да ражда.
към текста >>

74. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката.
Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя! Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота! В събранието настъпило мълчание. С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката. – Мил юноша, на всички ни е понятна твоята тъга. Кой на своето време не е страдал от нея? Но невъзможно е на човека да свали от небето звезда. Краят на земята се свършва с дълбоки пропасти и бездни. Зад тях има стръмни скали.
към текста >>

Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост.
Зад тях има стръмни скали. И няма през тях път към звездите. Тъй говорят опитът и мъдростта. И отговорил Адеил: – Не към вас, мъдреци, се обръщам аз. Вашата опитност покрива със завеса вашите очи и вашата мъдрост ви заслепява. Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост. И той чакаше отговор. Едни казали: – Ние с радост бихме дошли. Но ние сме светлина и радост в очите на нашита родители и не можем да им причиним печал. Други казали: – Ние радостно бихме тръгнали. Но ние току що почнахме да градим нашите къщи и нужно ни е да ги довършим.
към текста >>

Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому.
И тръгнали с Адеил. Отишли в тъмната, грозна далечина. И тъмнината ги погълнала. * Минало много време. За заминалите не се знаело нищо. Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому. Пак във влажната тъмнина се раждали, расли, любили се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината. Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини.
към текста >>

Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои.
Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда. И възразил Теур, учителят на умните, светилото на науката: – Но как е могла звездата да се спусне на земята? Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас. А небето светлеело, светлеело. И изведнъж, над края на земята, блеснала ослепително ярка точка.
към текста >>

75. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите.
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева.
към текста >>

76. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗЕМЯ – месечно списание Стара Загора, книжка 4, септември 1923 г. 16.
ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13. УЧИТЕЛСКА МИСЪЛ – месечно френско. Завет към българската младеж. 14. СБРАТРЕНИ – чешко художествено списание. 15. ЗЕМЯ – месечно списание Стара Загора, книжка 4, септември 1923 г. 16. МИНИАТЮРНА БИБЛИОТЕКА №1 „Тайната на Паганини”; издателство „Аврора” София, „Веслец” 21. 17. НОВИ КНИГИ. Приятно ни е да отбележим, че авторът на кн. „В страната набелите лилии”, покойният вече Григори Петров, е оставил всичките си ръкописи на своя ученик и приятел Д.Божков да ги преведе и издаде най-напред на български. Това е голяма духовна придобивка за България.
към текста >>

77. Съдържание на II годишнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

СЪДЪРЖАНИЕ Стари и нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
СЪДЪРЖАНИЕ Стари и нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев) Природата – Тотю Брънеков Една стъпка навътре – Г. Драганов Загиналите светове – ДОБРАН Сини нощи – Георги Северов Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В. Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести Книжнина
към текста >>

78. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ТЪЙ КАТО СПИСАНИЕТО ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА ГОДИШНИНА ЩЕ СЕ РЕДАКТИРА ОТ НОВ РЕДАКЦИОНЕН КОМИТЕТ, ТО СТАРИЯТ ТАКЪВ МОЛИ ВСИЧКИ НЕИЗДЪЛЖИЛИ СЕ АБОНАТИ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИШНИНА ДА СТОРЯТ ТОВА В НАЙ-СКОРО ВРEМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБАВИ ОТЧИТАНЕТО МУ ПРЕД НОВИЯ РЕД.
Съобщение от редакцията С НАСТОЯЩАТА ДВОЙНА IX И X КНИЖКА СПИСАНИЕТО „Житно Зърно” завършва своята втора годишнина. ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ ЗА ТРЕТАТА годишнина, която започва от м. януари 1926 Г. ТЪЙ КАТО СПИСАНИЕТО ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА ГОДИШНИНА ЩЕ СЕ РЕДАКТИРА ОТ НОВ РЕДАКЦИОНЕН КОМИТЕТ, ТО СТАРИЯТ ТАКЪВ МОЛИ ВСИЧКИ НЕИЗДЪЛЖИЛИ СЕ АБОНАТИ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИШНИНА ДА СТОРЯТ ТОВА В НАЙ-СКОРО ВРEМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБАВИ ОТЧИТАНЕТО МУ ПРЕД НОВИЯ РЕД. КОМИТЕТ, А С ТОВА И ИЗДАВАНЕТО НА I КНИГА ОТ ТРЕТАТА ГОДИНА. СУМИТЕ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА ЩЕ СЕ ПРАЩАТ НА СТАРИЯ АДРЕС „ВЕСЛЕЦ" 47, А ВСИЧКО ПО ТРЕТАТА ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ: „ОБОРИЩЕ" 14 СОФИЯ. Съдържание на II годишнина СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА КНИЖКА Вел. Вл. Обикновено и окултно ученичество (скица). Добран. Нестинарските игри. Г.
към текста >>

СУМИТЕ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА ЩЕ СЕ ПРАЩАТ НА СТАРИЯ АДРЕС „ВЕСЛЕЦ" 47, А ВСИЧКО ПО ТРЕТАТА ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ: „ОБОРИЩЕ" 14 СОФИЯ.
Съобщение от редакцията С НАСТОЯЩАТА ДВОЙНА IX И X КНИЖКА СПИСАНИЕТО „Житно Зърно” завършва своята втора годишнина. ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ ЗА ТРЕТАТА годишнина, която започва от м. януари 1926 Г. ТЪЙ КАТО СПИСАНИЕТО ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА ГОДИШНИНА ЩЕ СЕ РЕДАКТИРА ОТ НОВ РЕДАКЦИОНЕН КОМИТЕТ, ТО СТАРИЯТ ТАКЪВ МОЛИ ВСИЧКИ НЕИЗДЪЛЖИЛИ СЕ АБОНАТИ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИШНИНА ДА СТОРЯТ ТОВА В НАЙ-СКОРО ВРEМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБАВИ ОТЧИТАНЕТО МУ ПРЕД НОВИЯ РЕД. КОМИТЕТ, А С ТОВА И ИЗДАВАНЕТО НА I КНИГА ОТ ТРЕТАТА ГОДИНА. СУМИТЕ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА ЩЕ СЕ ПРАЩАТ НА СТАРИЯ АДРЕС „ВЕСЛЕЦ" 47, А ВСИЧКО ПО ТРЕТАТА ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ: „ОБОРИЩЕ" 14 СОФИЯ. Съдържание на II годишнина СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА КНИЖКА Вел. Вл. Обикновено и окултно ученичество (скица). Добран. Нестинарските игри. Г. Научна астрология. Б. Боев.
към текста >>

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С.
Светлина върху пътя. 19. Един факир в Париж – превод. 20) Опити върху научната астрология 21. Акварел – Ире. 22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев)Природата – Тотю БрънековЕдна стъпка навътре – Г. ДрагановЗагиналите светове – ДОБРАНСини нощи – Георги СеверовДа намерим истинския лекар – Д. СтояновСъзнанието, Последната симфония, Реализъм – СтекаЗвезда – В. ВересаевЕдната религияЕдин Иван – Дядо БлагоВестиКнижнина
към текста >>

79. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика.
Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта).
към текста >>

80. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява.
към текста >>

За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
към текста >>

Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта.
и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна.
към текста >>

81. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете.
И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието.
към текста >>

82. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят.
То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз.
към текста >>

83. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старият, но вечно нов въпрос за съществуването живот на планетата Марс, отново е поставен на разглеждане.
В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите. А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4). ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС? (Из „последнiя новости'') Лондон. Старият, но вечно нов въпрос за съществуването живот на планетата Марс, отново е поставен на разглеждане. Научното списание ,,Манчестер Гвардиан" дава изложение от последните наблюдения над Марс от американския астроном Лоуелл в обсерваторията Аризона. Измерванията, произведени от американския учен, окончателно изказват, че температурата на Марс се колебае между 9 и 17 градуса - температурата на хладните дни на земята. Лоуелл изчислил също, че атмосферата на Марс е само двойно по-рядка, отколкото атмосферата във върховете на Хималаите. Наблюденията на астрономите Слифер и Пекеринг направени въ 1920 и 1924 год. също показаха, че над Марс има облаци и мъгли.
към текста >>

84. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата.
Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение.
към текста >>

85. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето.
Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор.
към текста >>

Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди.
Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр.
към текста >>

86. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност.
Вземи всичкото мое богатство, царице! Аз искам да бъда твой слуга, богиньо, красота! Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор.
към текста >>

Аз стигнах предела на стария друм.
Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж. Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради. Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота. Изминаха много лета. Аз стигнах предела на стария друм. Вдигнах взор. Златна врата. Зад нея извиваше новият път. Похлопах - отекна златен звън. Похлопах втори път - пак същият звън се разля отвън.
към текста >>

87. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва.
В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско.
към текста >>

88. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
към текста >>

89. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо.
След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”).
към текста >>

Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание.
към текста >>

Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

90. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Добър беше старият овчар – и добър и умен.
Живият огън Нийде никого нямаше Земру на света: още невръстно дете и осиротя. Но нали Бог никого не оставя и него не остави. Прибра го един овчар при себе си и Земру отрасна в балкана – едър и снажен като боровете на родните гори. Добър беше старият овчар – и добър и умен. Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава.
към текста >>

Там ще видиш един старец.
– Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека. Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината. Като тръгнеш нагоре ще намериш една колиба. Там ще видиш един старец. Той ще ти каже що е и как се намира Живият Огън. ........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината. Помагаше му и се учеше. Той всеки ден очакваше да му каже той нещо за Живия Огън. Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето.
към текста >>

........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината.
Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината. Като тръгнеш нагоре ще намериш една колиба. Там ще видиш един старец. Той ще ти каже що е и как се намира Живият Огън. ........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината. Помагаше му и се учеше. Той всеки ден очакваше да му каже той нещо за Живия Огън. Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето. Ала мъдрецът мълчеше. За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше.
към текста >>

91. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена.
Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена. Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и счупеният член може за напред да извършва движения. Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение. (следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната биология” в „Житно Зърно”, год. II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис.
към текста >>

92. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот.
След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти. Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци, обичаха мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир. Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта. Религията тогава не би била тъй чужда, така непотребна както днес, а щеше да бъде една жива сила в практиката на всекидневния живот. Забелязват се обаче във всичките тия области нови дейци.
към текста >>

93. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
към текста >>

94. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
към текста >>

Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
към текста >>

А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
към текста >>

Този култ е остарял.
Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля.
към текста >>

Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам).
С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

95. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи.
Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази.
към текста >>

96. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как?
към текста >>

Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист.
към текста >>

Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват".
Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
към текста >>

Разумният човек старото владее, новото проучва.
Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>

Със старото се крепи, с новото – нов живот гради.
Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>

97. Вести Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария.
Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята? " А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети! Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас!
към текста >>

Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха!
" А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети! Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас! Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината!
към текста >>

98. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
към текста >>

Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
към текста >>

99. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада.
Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада. Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно.
към текста >>

Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада?
към текста >>

В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
към текста >>

100. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край.
И едните и другите са го смятали за опасен човек. Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии. И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него".
към текста >>

Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>

НАГОРЕ

0.082276821136475