Търсене в текстове за 'Способност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 191 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности.
А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен. На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми.
Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, разпознаващо око. Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явно говори, че природата пише. Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия – строеж на плочката, форма, точките в които е опряна и т.н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата" – това не е само поетичен образ.
към текста >>

И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка.
Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба.
Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-ро. Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато.
към текста >>

4. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Интелектуалните способности отслабват.
Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр. Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек започва да пълнее прекомерно, става малко подвижен. Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр. текат бавно, мудно. Интелектуалните способности отслабват. Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр. Изобщо, пълно понижаване на всички психически и физиологически процеси. Втори важен център е сърцето. С него са свързани всички жизнени сили на организма. Астрологически то има отношение към слънцето.
към текста >>

Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр.
Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие.
към текста >>

5. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
към текста >>

Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?
към текста >>

Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие.
към текста >>

6. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
към текста >>

Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека.
Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
към текста >>

7. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения.
Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.
към текста >>

Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път.
Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека.
към текста >>

Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност.
Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия.
към текста >>

8. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.
към текста >>

Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>

Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи?
към текста >>

9. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето.
Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши.
към текста >>

10. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
към текста >>

11. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина.
Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата.
към текста >>

12. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство.
Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции. Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки.
към текста >>

13. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
към текста >>

И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя.
По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления.
към текста >>

14. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството.
5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога.
към текста >>

15. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията.
Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
към текста >>

Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание.
Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция. Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот? Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът? Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание. Единственото средство за абсолютното познание е така наречената интуиция, т.е. облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното. Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности? Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това.
към текста >>

Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности?
Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът? Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание. Единственото средство за абсолютното познание е така наречената интуиция, т.е. облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното. Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности? Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това. Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии. Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина. Взети поотделно, винаги ще си останат практични, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното.
към текста >>

Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие.
Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта.
към текста >>

Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното.
Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен.
към текста >>

16. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата.
На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Четвъртата е била натоварена да изнесе по-тънките психични феномени и способности.
На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии. Първата от тия комисии е изнесла редица сказки върху проблемите на хипнотизма и внушението. Втората е имала за задача да проучи Човешкия и животински магнетизъм. Третата си е поставила за цел проучването проблемите на медиумичността и спиритизма. Четвъртата е била натоварена да изнесе по-тънките психични феномени и способности. Ето някои от рефератите, засягащи тия въпроси: E. Casland – Закони на паметта и Развиване на ясновидството; Доктор Яблански – Пароптично зрение; M.U. de Nogales – Супранормално зрение. М. Lancelin – За природата на душата и Тайната на смъртта; М. J. Gattefosse – Експериментални доказателства за следсмъртния живот; М.
към текста >>

И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.
Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>

18. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец.
Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и пътя на истинското преобразование. В този път, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение. Дълго време сме скитали из пустинята, както израелския народ; време е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се налага като човеци от общата челяд на човечеството. Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец. В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
към текста >>

19. КНИГОПИС Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
ВЕСТИ Още за превръщане на светлината в звук и обратно. Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина.
към текста >>

20. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията.
Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>

21. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото.
към текста >>

22. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности.
„Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи?
към текста >>

Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа.
И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие.
към текста >>

23. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна.
За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
към текста >>

На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието.
към текста >>

24. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност.
Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност. Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително.
към текста >>

Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности.
От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство. Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми.
към текста >>

Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари.
9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство. Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара.
към текста >>

25. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна.
Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н.
към текста >>

26. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота.
Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена.
към текста >>

Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление.
Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието.
към текста >>

На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите.
Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
към текста >>

27. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта.
Това вътрешно чувство у по-нисшите животни, които го имат, се изразява в инстинкта. Тези животни нямат воля. Такива са напр. насекомите. 3 група. Още по-съвършени. Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта. Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание.
към текста >>

Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи.
Още по-съвършени. Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта. Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни.
към текста >>

28. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе.
към текста >>

във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка.
Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира. Нищо не може да се отговори. Това е тезата на доктор – Густав льо Бон: Психологията на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия. Всеки един обикновен народен индийски факир притежава тази специална духовна мощ, придобита чрез едно дълго, упорито упражнение. Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща.
към текста >>

29. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива.
към текста >>

30. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите?
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми.
към текста >>

На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1].
към текста >>

Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град.
към текста >>

31. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект.
Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г.
към текста >>

32. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността.
Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността. Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце. Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата.
към текста >>

33. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми.
И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека.
към текста >>

Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето.
Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение.
към текста >>

34. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар.
ИЗГРЕВЪТ НА ГОДИНАТА Годишният кръг на живота си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината – това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка – точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден Година - това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено.
към текста >>

35. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>

36. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление.
Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока. И тъй, този въпрос е централен в биологията. Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност. при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление. В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр. селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда.
към текста >>

селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда.
Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление. В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр. селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда. Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят безспорно в полза на прякото приспособяване? Те трябва да бъдат от такъв характер, че да е очевидно, какво организмът не е имал случая нито сега нито в миналото да добие това целесъобразно реагиране чрез действието на подбора. ПРИМЕРИ ЗА ПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ (т.е. без действието на естествения подбор). 1). ОПИТИ НА Г.
към текста >>

Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи.
Друго важно обстоятелство. При дисхармоничните случаи новият допълнителен крайник не се появява случайно, дето и да е, но там, дето има по-благоприятни случаи за хранене и инервация. Значи тая регулация се извършва винаги в съгласие с интересите на организма. И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на десен крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно. в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна десен крайник се развива като десен (при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите. Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите. И този вътрешен фактор, тези вътрешни по-дълбоки сили трябва да са разумни, понеже тяхната разумност се проявява в целесъобразното реагиране. Ето защо опитите на Харисон са епохални в това отношение, че хвърлят светлина върху толкова важни проблеми в биологията.
към текста >>

Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман.
получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му. Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата.
към текста >>

Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност.
Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г.
към текста >>

Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения.
Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А.
към текста >>

Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват.
Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6].
към текста >>

Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване.
към текста >>

Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува.
в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип.
към текста >>

Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор.
Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л.
към текста >>

Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото.
Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л. Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили.
към текста >>

37. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
към текста >>

Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
към текста >>

Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания.
Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум.
към текста >>

38. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват.
към текста >>

Сензитивите са имали способност да виждат през металически предмети при известни условия (когато силна одическа светлина пада върху тях отзад).
Човешката глава издава за тях голяма светлина. 2. В пълна тъмнина Райхенбах карал сензитивите да четат и то всяко място, което им било показано, като че това вършели при пълно осветление. 3. Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека: стомаха, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр. Чрез тая светлина те ги виждали. Те можели да кажат къде е мястото на повредения орган. 4. Сензитивите са имали способност да виждат през металически предмети при известни условия (когато силна одическа светлина пада върху тях отзад). Райхенбах правил разни движения с ръце зад плочата или поставял зад нея разни предмети, и сензитивите ги описвали вярно. Той правил опити с медни, железни, цинкови и други плочи. 5. Всички сензитиви, макар от разни класи и мнозина от тях съвсем незапознати с въпроса, виждали и описвали одичните явления по същия начин. Опитите на Райхенбах бяха повторени по неговия метод от много други изследователи със същите резултати. Но, което е още по-важно, разни изследователи независимо от него, без даже някои да знаят за неговите опити и по съвсем други методи, са дошли до същите явления.
към текста >>

Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности.
Той правил опити с медни, железни, цинкови и други плочи. 5. Всички сензитиви, макар от разни класи и мнозина от тях съвсем незапознати с въпроса, виждали и описвали одичните явления по същия начин. Опитите на Райхенбах бяха повторени по неговия метод от много други изследователи със същите резултати. Но, което е още по-важно, разни изследователи независимо от него, без даже някои да знаят за неговите опити и по съвсем други методи, са дошли до същите явления. ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности. У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание.
към текста >>

39. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина.
Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
към текста >>

40. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание.
Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг. Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
към текста >>

41. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени.
Добран ЖИВИ БАРОМЕТРИ (Продължение и край) Особено чувствителни на промяната на времето са пиявиците. Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
към текста >>

Такава способност имат и някои птици.
От тия двадесет и шест наблюдения 11 пъти жабите крякали при качването на барометъра, 12 пъти при падането му и 3 пъти при неподвижно стоящ барометър. При това, 14 пъти жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра. През 1894 г. от 63 крякания в 55 случаи имало атмосферни осадъци (83 на сто) и само в 6 случаи, не е имало никакви промени. Според тия данни, Кайгородов счита, че тия крякания на жабите не зависят от атмосферното налягане, което барометърът може да схване. Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна.
към текста >>

У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени.
Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят. Ще се оправи времето, когато врабците чуруликат по дърветата. Когато вечер рано пропеят петли. Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят. Ако вали и кокошките не се крият под сушина и пр. У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени. Напр., ще вали ако козите се крият на сушина. Ако котките упорито „се мие". Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха. Ако мишките и плъховете стават много неспокойни. Ако конете пръхкат продължително.
към текста >>

Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания.
Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения. До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори. „Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления. Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата. Времето узаконява творчеството на търпеливия.
към текста >>

Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега.
Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения. До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори. „Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления. Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата. Времето узаконява творчеството на търпеливия. Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка.
към текста >>

Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка?
До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори. „Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления. Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата. Времето узаконява творчеството на търпеливия. Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка. Нека решим малките проблеми, разумно и с любов и те ще ни заведат до по-големите. Край
към текста >>

42. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят.
С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
към текста >>

43. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място.
Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната.
към текста >>

Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата.
Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също. Дъждът става причина, за да се построи колибата. Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия. Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската".
към текста >>

44. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум.
Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза. Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията. Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука. И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно.
към текста >>

Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер. Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
към текста >>

45. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И комуто природата не е дала като заложба, от самото раждане, тази способност да има това специфично гледане, четене на очите - схващане живота на човека в очите, да не пристъпва никак към ирисовата диагноза.
Д-р мед. Рг. Ргаdег има право като казва в своето съчинение „Показване болестите", че мъчно е да се изнесе диагнозата по очите. По-мъчно е да се даде един научен шаблон за всека диагноза. Преди всичко начинаещият ще бъде доведен до заблуждение при разглеждане различните цветове на ириса, при различните отклонения от естествените цветове на ириса, които ще срещне по очите на хората. Смяната на цвета в ириса на окото у един и същи човек, се дължи на движението на ириса при различните физични или психични състояния. И комуто природата не е дала като заложба, от самото раждане, тази способност да има това специфично гледане, четене на очите - схващане живота на човека в очите, да не пристъпва никак към ирисовата диагноза. Странно и чудновато се вижда за невежия в тази област човек, когато чуе обясненията или твърденията на упражнения вече иридиолог, практик, и сигурността, с която той произнася своята диагноза по очите, която е добил от дългогодишно наблюдение и опитност: познаване болестите по очите (различните знаци), различаване състоянията на човека по очите (цветовете и блясъка). Човек, комуто не е помогнато и отвътре да добие това познание - да гледа и разбира - т.е. да чете по очите, напразно той ще изучи науката за окото. И след първите един-два несполучливи опита, той ще декларира тази наука като лъжа и заблуда. Ето защо, с право можем да говорим за изкуството в науката за ирисовата диагноза.
към текста >>

„У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи.
Човек, роден с изкуство в себе си, в кратко време постига науката. Такъв човек смятат за гениален. Такива примри има много в живота. Придобивките на времето са сигурни. Каквото е постигнато бавно, то е не само сигурно, но и вярно. „У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи. За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и обич към знанието и работата".
към текста >>

46. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат.
Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа заради нас, каквато можем само ние самите. Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя. „Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя
към текста >>

47. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност.
към текста >>

Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности.
Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн. Когато определяме някого под название юпитеров и сатурнов (влияние и на двете планети), искаме да кажем, че този тип физически и нравствено е съвкупност на юпитеровия и сатурновия род.
към текста >>

То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието.
Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски.
към текста >>

Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове.
Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи.
към текста >>

Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи.
Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата.
към текста >>

48. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения.
Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води.
към текста >>

В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности.
Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води. Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от безкористни и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати. Вярваме, че такава инициатива не ще закъснее да се прояви и в България
към текста >>

49. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син.
към текста >>

Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син. Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието.
към текста >>

Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания.
Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син. Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли тия неща, чрез тях ще пресъздадем необработената почва в себе си. Някой казва: баща ми не ми е дал нищо.
към текста >>

У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили.
Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония! Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента.
към текста >>

Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият.
всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват. Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях. Ако човек работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби. Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби. Казвам, никой човек не може да бъде повече нещо от слънцето.
към текста >>

50. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта.
Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето.
към текста >>

Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота.
Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
към текста >>

Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях.
За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир.
към текста >>

Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си.
Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят.
към текста >>

51. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях.
Тогаз старите ще се подмладят, а младите ще станат силни." ,,В новата култура, като отидеш някъде, ще свършиш някоя работа, без да ти плащат. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал." ,,Аз ще дойда на нивата ви да работя, и от там мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам. Даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от друго естество." Учителят. Разумни сили работят в цялата природа. Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях. Всъщност всичко е дадено даром отгоре. Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова.
към текста >>

52. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл.
към текста >>

53. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности.
Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде. И всеки, който търпеливо чака и работи, ще получи нужното.
към текста >>

Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност.
Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността.
към текста >>

54. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота.
Разумната Любов - е ключ, с който могат да се отворят детските души; без него нищо не може да^се направи. С него ние почваме истинската работа. Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката.
към текста >>

По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа.
Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката.
към текста >>

55. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ.
Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти.
към текста >>

Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството.
Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот.
към текста >>

Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци.
Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни.
към текста >>

При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки.
Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите.
към текста >>

Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти.
Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна.
към текста >>

Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие.
У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения. Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие. Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си. Макар че придават голяма цена на парите, обаче, те са способни на благородство и разточителност. Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях. Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават.
към текста >>

Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност.
Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си. Макар че придават голяма цена на парите, обаче, те са способни на благородство и разточителност. Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях. Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават. Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими.
към текста >>

56. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс.
Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития.
към текста >>

Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство.
Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време.
към текста >>

Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5].
Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците.
към текста >>

За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight.
Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане.
към текста >>

Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
към текста >>

И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух.
към текста >>

57. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии.
Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област.
към текста >>

58. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие.
Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора.
към текста >>

59. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано.
Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет.
към текста >>

60. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край.
Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове. Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници. В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин. те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват. Боязливи и непостоянни в всичко, те бърже възприемат чужди впечатления, без да ги задържат. Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в непоследователност.
към текста >>

Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр.
Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност. Те са позитивисти по природа. У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на думата. Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото.
към текста >>

61. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Детето би ли развило в такъв случай качествата и способностите, за чието развитие му са дадени задачите.
За тези обаче, които ръководят човешкото развитие - за Учителите на детското човечество - вашите мъчнотии вече не съществуват. Те са ги победили вече; те знаят. Защо тогаз те не идват да ви помагат в разрешението им? Би ли помогнал учителят на детето в училището, ако му помага при малките му задачи по смятане? Това би било лесно за учителя, но би ли ползувало детето? Детето би ли развило в такъв случай качествата и способностите, за чието развитие му са дадени задачите. Мъдрите Учители с Любов наблюдават децата и се радват, ако учениците с собствени усилия решават задачите. Тогаз те ги преместват в по-горен клас и им дават по-мъчни задачи, додето се завърши учебната година и децата издържат изпитите. Такова е отношението на Учителите към обществените въпроси. Те са ви ги задали, за да развиете чрез разрешението им вътрешните си сили. Вие трябва да работите върху тях без Учителевата помощ!
към текста >>

Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги.
Как тогаз туй ще е егоистично? Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото. И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината? Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни.
към текста >>

62. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи.
- Следователно, евангелието съдържа една логична система? - Да, покрай много други работи. Ако искаме по-горните от нас да дойдат да ни видят, трябва ние да слезем по-рано при по-долните. Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави. В едно друго посещение Андреас каза: - И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи. И всичко това, въпреки, че имах основание да се гордея с туй, че бях успял да постигна това, което от векове не беше постигано от европеец. Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия. Но в онова време аз не вярвах, освен на самия себе си. Нещастията се сипеха върху главата ми, без да я преклонят Аз никога не преставах да напредвам. Толкоз много бях.
към текста >>

63. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката.
ИДЕИТЕ И ОПИТИТЕ НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ. ЧОВЕШКИЯТ ЖИЗНЕН РИТЪМ. През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат.
към текста >>

Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат.
Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше. Факт е, че всички слушатели, на които определи състоянието, потвърдиха още в момента верността на диагнозата ù. Резюме от опитите на г-жа Оланд върху човешкия жизнен ритъм[1]: Аз изхождам от един нов начин на вътрешно преживяване на художествената фантазия. Може да се каже че изхождам от събуждането на подсъзнателните сили, които иначе остават спящи в човека. По този начин човек може при изследването да дойде до познанието на дълбоките духовни и душевни закони. Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат. Познания отнасящи се до области, недостъпни за външно наблюдение, правят необходими друг вид доказателства. Те не са достъпни за наблюдение с обикновени физически сетива. Тяхното познание принадлежи на силите на духовния и душевния човек. Обективността им се гарантира от приложимостта им в житейската практика във всички области и от отварянето на нови перспективи за плодотворна научна и художествена дейност и за разрешението на неразрешените загадки на живота. Само накъсо мога да съобщя същественото от новите изследвания То се състои в познанието на особените отношения на гласните и тоновете към човешкото тяло.
към текста >>

64. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане.
Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години.
към текста >>

Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът.
От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане.
към текста >>

65. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности!
Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори.
към текста >>

66. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности.
Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>

67. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи.
Опитайте се да разберете това. Обърнете вниманието си навътре, вие там ще го намерите. Тоя същият живот се изявява у другите, той е подбудителната сила у всички природни явления, някога ще го разберете, чрез крайна чистота ще дойдете до дъното, „как и защо" — на всички неща ще знаете. Съвършената мъдрост включва всяко знание. Сегашната раса се води от интелекта; идущата ще бъде насочвана от интуицията. Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи. Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно.
към текста >>

Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта.
Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава. Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта. Дали тя се проявява като сцепление, тежест или химическо средство - все е същата съединяваща сила на любовта. Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо. Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си. Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора.
към текста >>

68. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности?
Тъй болезнена е тя. Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие.
към текста >>

Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина.
Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви. Моите деца ще спечелят онова по-горно съзнание, което ще донесе с себе си едно неочаквано разбиране на други светове; способността, да стигнат космическото съзнание, което сега неясно се чувствува само от малцина. Това космично съзнание е тъй високо над вашето, както вашето над съзнанието на атомите на телата ви. Разширете съзнанието си - чрез пречистване на чувствата си, ускорете растежа им, включвайте все повече и повече неща в тях, докато най-сетне съзнанието стане космично. През време на развитието му, вие ще почнете да разбирате единството на всички - и това носи любов към всички: от всички, за всички. Тогава ще дойде щастието, което никога не може да бъде нарушено и всяка работа ще е радост. Идещата раса ще живее в най-голяма радост: в радостта да даваш - най-чистото от чистите чувства.
към текста >>

69. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности.
Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с една твърда основа, върху която могат да се градят по-нататъшните изследвания. За да се избегне всеки повод за внушение, както той, така и сътрудникът му избягвали да говорят пред субекта нещо, което би могло да му повлияе. Те само го запитвали, какво вижда. На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането. При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности. Алберт Л. при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека. Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи. Важното било да се намерят методи за контролиране на неговите показания. До Роша и сътрудникът му приложили следните контролни методи: 1.
към текста >>

70. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Водолей" е изработила и френологически бюст за нагледно изучаване по разните центрове на мозъка характера и способностите на човека (цена 250 лева, за провинцията 300).
„Астрология" - от Сефариал 40 лева. И трите тези книги са от библиотека „Водолей” и са излезли вече от печат. Те са необходими за всеки, който иска да разбира азбуката на великата книга на природата За този, който знае да чете тази азбука, природата добива особена красота. Навсякъде той вижда само външен израз на вътре действуващите разумни сили! Доставят се от Никола Нанков, Булевард „Дондуков", № 16 - София, Библ. „Водолей" е изработила и френологически бюст за нагледно изучаване по разните центрове на мозъка характера и способностите на човека (цена 250 лева, за провинцията 300). КЪМ АБОНАТИТЕ. Умоляват се всички абонати, които до сега не са си внесли абонамента, да сторят това при получаването на настоящата книжка. Молим настоятелите, които не са се обадили досега, да сторят това по-скоро, като изпратят списъка на абонатите и събраните суми
към текста >>

71. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
към текста >>

72. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични.
Корените на човешката душа са извън време и пространство. Обикновеното човешко съзнание не е проява на целия човек. То е само една малка частица от това, което крие в себе си човешката душа. В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират.
към текста >>

73. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове.
Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята.
към текста >>

74. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.
Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.
към текста >>

75. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

КАК ДА СТАНЕМ ГОДНИ Способност за различаване Ние не се нуждаем от кукли или от хора, които не притежават способност та да различават.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! (продължение от книга 4) "Крачи напред и расти, за да станеш скоро сам помагач, вместо такъв, който се нуждае от помощ ". КАК ДА СТАНЕМ ГОДНИ Способност за различаване Ние не се нуждаем от кукли или от хора, които не притежават способност та да различават. Ние се нуждаем от съработници, които самостоятелно могат да работят. Ние желаем да действаме общо и затова вие трябва да развиете в себе си познанието, кое е важно и кое второстепенно. Често ще изпитваме ние вашия здрав човешки разум, защото трябва да се научите да бъдете самостоятелни, за да можем нещо да ви доверим. Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък. Трябва да се научите, че само вие самите трябва да решавате, какво има да върши или да не върши личността и по какъв начин.
към текста >>

Размишлявайте върху любовта като за една способност, чрез която можете да Му помагате; тя ще ви доведе в нашата ложа.
Имате ли обаче достатъчно любов, то всичко друго ще намерите на неговото време. Като обичате всеки човек и всяко нещо, то вие ще дохождате все по-близко до Нас. И така, бъдете готови и достойни: голямата любов показва вашия растеж. Тя трябва да обхваща целия свят. Не е достатъчно само да чувствувате любов; трябва да я раздавате - в нея да живеете, трябва да се превърнете цял в любов, трябва да станете сами любов - докато станете едно с Нас. Размишлявайте върху любовта като за една способност, чрез която можете да Му помагате; тя ще ви доведе в нашата ложа. И като живеете в любовта и чрез любовта, вие ще ставате сами път. Любов на дело Направете любовта да бъде една действителност около вас, да не бъде тя нещо неясно, далеч от вас. Тя е винаги около нас - упражнявайте я, живейте я, подарявайте я на всички без изключение. Вие трябва действително да обичате всички хора без разлика, дали те според вашето мнение заслужават това или не. Защото всяка душа ни е скъпа.
към текста >>

76. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вайцел казва: "Изследванията показаха, че антирахитичното действие на много вещества, ако не на всички, се дължи на способността им да изпущат ултравиолетови лъчи.
С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел). Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия. Тъкмо при болести като рахит се показа, че тъй нареченото лъчево действие на веществата е важното. Вайцел казва: "Изследванията показаха, че антирахитичното действие на много вещества, ако не на всички, се дължи на способността им да изпущат ултравиолетови лъчи. Значи антирахитичният фактор не трябва да се смята като химическо съединение". И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини. Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа. Зад етерните строителни сили трябва да се търсят духовните сили. Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините".
към текста >>

77. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример".
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя. Сега там се превежда на испански беседата "Успоредните пътища". Предвижда се в най-близко време превеждането на испански на беседата "Проявленията на ума".
към текста >>

78. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюрела (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзи, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране.
Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение. Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респ. ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюрела (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзи, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът - не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по-специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно, каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.
към текста >>

79. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи.
навън от тялото, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние. Освен туй одът не е сам по себе си някаква лъчиста сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила. А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните. Аз чувствувам духовното направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи. Хелиодните лъчи са носители на душевния живот, мислите, чувствата и настроенията".
към текста >>

80. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри.
Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември. Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти. Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек. Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил.
към текста >>

Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек.
Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти. Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек. Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил. За Фредерик Стоне може да се каже, че той е една жива електрическа батерия. Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар.
към текста >>

Практичните хора налучкали една хубава идея за използуване необикновените способности на Стоне.
Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина. Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му. Това явление се нарича феромагнетизъм. То е много рядко между хората. Преди много години германския учен, Груневалд, правил опити с медиума Йоханзен, който е бил магнетизиран, но не колкото Стоне. Практичните хора налучкали една хубава идея за използуване необикновените способности на Стоне. Те си послужили с него за издирване руди и закопани богатства. Много индустриалци и търговци направили бляскави предложения на Стоне, за да остане при тях на служба, за да издирват чрез него метални руди. Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете.
към текста >>

Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО".
към текста >>

81. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране.
Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентира под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач.
към текста >>

82. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му.
Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите". Учителят Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото. Първото представлява живот в закона на Цялото, а второто — живот в закона на частите. Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото. Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него.
към текста >>

83. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество.
към текста >>

84. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи.
Небето не изслушва, освен слабите." Неговите прости упътвания, неговите силни и благи слова в едно и също време точни и проникнати от най-възвишена поезия, съдържаха в себе си, за голяма изненада на някои, едно знание конкретно и, тъй да се каже, всемирно. Този човек, лишен от големи дипломи, учудваше всякакъв вид специалисти Напр. аз го чух да припомня на юристи забравени случаи, да обяснява на палеографи някой текст, да осветлява някои физици, да означава на някой ботаник местонахождението на някое най-рядко растение. Отиваха за съвет при него метафизици, както и лекари или индустриалци, ангажирани в някоя рискована работа. Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него. Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи. Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове. При това, тоя филантроп, тоя учен беше един извънреден чудотворец.
към текста >>

85. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото.
Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло.
към текста >>

86. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Станете живо свидетелство на нашит способности и направете чрез това света по-щастлив, по-чист и по-добър.
От сега нататък нищо не трябва да има между вас и нас; Ако последвате гласа на любовта, нищо не може да ви отдели от нас. Зная добре, че подобно възпитание е тежко, но употребете вашата воля и бързо ще пораснете. Отхвърлете от себе си всеки страх от черните сили. Гледайте светлината и светете сами. И така живейте нашия живот – мислете както ние мислим – вършете нашето дело. Станете живо свидетелство на нашит способности и направете чрез това света по-щастлив, по-чист и по-добър. Моята любов в ви закриля.
към текста >>

87. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага.
И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде, и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот.
към текста >>

88. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЛАКОВСКИ През 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота", в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Скоро тя излезе във второ издание под заглавие: „Тайната на живота", допълнена с нови факти. Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924).
към текста >>

Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат.
Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути.
към текста >>

Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им.
Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича?
към текста >>

Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива?
Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година.
към текста >>

Силите на последния имат организаторски способности, и тая „саморегулация" се дължи на тяхното действие.
чрез енергиите, които излъчва наоколо. От изучаването на етерния двойник се вижда, че действително има известни динамични центрове. Когато присадката се тури в криво положение, то след това чрез така наречената „саморегулация" тя си променя положението и дохожда в нормално. Но това става независимо от функционирането на органа, преди да почне той да функционира. Обяснението на такива опити е много лесно с помощта на етерния двойник. Силите на последния имат организаторски способности, и тая „саморегулация" се дължи на тяхното действие. Горните опити допринасят за изучаването на природата по съдържание. Идущия път ще разгледаме други опити, които доказват разумното в природата.
към текста >>

89. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира.
Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие.
към текста >>

90. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива.
Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига. Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има. И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н.
към текста >>

91. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти.
Ако обърнете съзнанието си към нас, не ще чувствате болките от борбата. Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте. ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти. И ваша длъжност е сега да осъществите това и да изявите способностите, които ще ви доведат до там. Развийте вътрешните си сили. Дайте израз на всичко, що чака да бъде развито. Бъдете смели – смели – смели! Ние имаме нужда от помощници, които имат куража да виждат ясно нещата и да действат за нас.
към текста >>

И ваша длъжност е сега да осъществите това и да изявите способностите, които ще ви доведат до там.
Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте. ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти. И ваша длъжност е сега да осъществите това и да изявите способностите, които ще ви доведат до там. Развийте вътрешните си сили. Дайте израз на всичко, що чака да бъде развито. Бъдете смели – смели – смели! Ние имаме нужда от помощници, които имат куража да виждат ясно нещата и да действат за нас. Научете се да се познавате сами, тъй както ние ви познаваме и се усъвършенствайте за това, което очакваме от вас.
към текста >>

92. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява.
Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура.
към текста >>

93. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето.
Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г.
към текста >>

94. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант.
Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли. И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н.
към текста >>

95. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност".
То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи.
към текста >>

96. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата.
Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата. Тогаз става следното: на долния край (дето е била основата на хидрата), на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия. И наистина, в новото положение кое би било най-целесъобразно?
към текста >>

97. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт".
На същото основание ние търсим храната, само че това наше действие наричаме проява на разумност. Действието на растението обаче наричаме инстинкт. Човек отива при огъня, за да се грее, защото чувства, че при огъня му е добре. Приятно е да го чувства при студено време. Котката на същото основание ляга на слънце. Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт". Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече.
към текста >>

98. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината.
Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия.
към текста >>

Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
към текста >>

Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

99. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А.
Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка.
към текста >>

Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2].
Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр.
към текста >>

100. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затова научните доказателства, новите постижения по въпроса за безсмъртието на душата и за скритите способности представляват твърде голям интерес.
превод Издателство „Братство" в Севлиево ще издаде наскоро интересното и навременно съчинение на Сър Оливер Лодж: Защо вярвам в безсмъртието на човека. Лодж е професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл. Крукс и др. Цялата материал. философия почива на заблуждението, че човекът е тялото. Затова научните доказателства, новите постижения по въпроса за безсмъртието на душата и за скритите способности представляват твърде голям интерес. Ние се надаваме, че книгата ще има отличен прием. Нужно е нашите приятели навсякъде да запишат абонати, колкото се може повече и да изпратят сумите до 20 окт. на адрес: Сава Калименов – Севлиево. За абонати книгата ще струва само 20 лв. След октом.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43729996681213