НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
268
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Заслугите на западноевропейската окултна литература са
безспорни
, но те остават предимно теоретически.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
Заслугите на западноевропейската окултна литература са
безспорни
, но те остават предимно теоретически.
Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм.
към текста >>
Това
според
окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството.
Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо. Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени.
Това
според
окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството.
Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца,
според
силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока.
Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца,
според
силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото.
Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.
към текста >>
–
Безспорно
има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме.
Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме?
–
Безспорно
има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме.
В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни.
към текста >>
Според
мнозина тия две направления се взаимно изключват.
Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.
Според
мнозина тия две направления се взаимно изключват.
Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения.
към текста >>
Опитно установените факти от науката никой не може да
оспорва
.
В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни.
Опитно установените факти от науката никой не може да
оспорва
.
Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
към текста >>
Без да
оспорва
това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено.
Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика.
Без да
оспорва
това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено.
Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях.
към текста >>
3.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Блуждаещият нерв (nervus vagus)
според
физиологията има две главни функции.
С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Блуждаещият нерв (nervus vagus)
според
физиологията има две главни функции.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.
към текста >>
4.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само
според
тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него".
Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само
според
тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр.
към текста >>
Такива елементарни тела
според
таблицата на Менделеев съществуват около 80.
Тяхното изследване показа, че те са съставени от по-прости химически съединения. А всяко химическо съединение е съставено от елементи. В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот. Но какво бяха всъщност тия елементи? Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми.
Такива елементарни тела
според
таблицата на Менделеев съществуват около 80.
Най-малък атом има водорода. По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони. Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км. в секунда, а пътищата му са елипси около централния йон. Също както планетите около слънцето!
към текста >>
Това са все диференцирани вече органи
според
службата, която има да изпълняват в живота на растенията.
Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр.
Това са все диференцирани вече органи
според
службата, която има да изпълняват в живота на растенията.
У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
към текста >>
5.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според
окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.
Според
окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение – характерни черти. Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения.
към текста >>
6.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е
безспорно
то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C.
Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е
безспорно
то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето. Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина.
към текста >>
И това влияние се мени
според
нейните фази,
според
ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето.
Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина. Че живеем чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения. Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това. Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека.
И това влияние се мени
според
нейните фази,
според
ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето.
Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина. Интересни наблюдения са правени в тази посока. Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага. Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това. Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя.
към текста >>
Много се е писало,
спорило
, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение.
Много се е писало,
спорило
, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.
Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг. Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество.
към текста >>
7.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес,
според
твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.
Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.
Днес,
според
твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.
Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.
към текста >>
8.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според
окултната наука човек има и други източници на енергия.
Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия. Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме.
Според
окултната наука човек има и други източници на енергия.
Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях. Растенията от своя страна я образуват, като вземат нейната материална част от минералното царство, а енергетичната – от слънцето. Значи първоизточникът на всички енергии в нас е слънцето.
към текста >>
От страна на нервната система, тук
според
неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност.
Изобщо, пълно понижаване на всички психически и физиологически процеси. Втори важен център е сърцето. С него са свързани всички жизнени сили на организма. Астрологически то има отношение към слънцето. Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат живота на целия организъм.
От страна на нервната система, тук
според
неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност.
Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание.
към текста >>
9.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме
неоспорима
стойност.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме
неоспорима
стойност.
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
към текста >>
Тя има,
според
хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества.
Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата.
Тя има,
според
хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества.
Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
към текста >>
10.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сложността на въпроса е
безспорно
и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг.
Сложността на въпроса е
безспорно
и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време.
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път.
към текста >>
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви,
според
нас, идеи по него.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време.
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви,
според
нас, идеи по него.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо?
към текста >>
11.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки живее за себе си и всеки се цени
според
това, което има.
Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм.
Всеки живее за себе си и всеки се цени
според
това, което има.
Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света. А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос. И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника.
към текста >>
Значи физическа работа ще има и тя,
според
нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н.
Значи физическа работа ще има и тя,
според
нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени.
към текста >>
сдружение,
според
нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си.
работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр.
сдружение,
според
нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си.
Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи.
към текста >>
Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен
спорен
въпрос.
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи?
Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен
спорен
въпрос.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия.
към текста >>
Според
нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е.
Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.
Според
нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е.
през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство. В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението. Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време.
към текста >>
12.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според
нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н.
По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни. Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата. Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път.
Според
нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н.
От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието. Едно схващане, в основата на което лежи една погрешна идея. Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично. Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката. Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина.
към текста >>
Според
него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили.
Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
Според
него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили.
Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
към текста >>
Безспорно
че не.
Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал. При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот. Отговорът е много ясен: може ли един ученик напр. от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен.
Безспорно
че не.
Той трябва да остане в дома си, да повика лекаря и да се лекува. Същият отговор има значение и за окултния ученик: висшият живот може да се прояви само в здрава душа.
към текста >>
13.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нравствеността, чиято правдива основа не се
оспорваше
теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
Нравствеността, чиято правдива основа не се
оспорваше
теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота.
За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват.
към текста >>
14.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И колко са смешни хорските
спорове
за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд.
И колко са смешни хорските
спорове
за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
към текста >>
15.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всичките тия аномалии в зрителните възприятия
безспорно
имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм.
Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка.
Всичките тия аномалии в зрителните възприятия
безспорно
имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм.
Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр.
към текста >>
Според
Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр.
Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.
Според
Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства.
към текста >>
Според
д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж.
Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие.
Според
д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение.
към текста >>
Според
д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят.
Според
д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.
към текста >>
Според
някои, той отстранявал разсеяността, умората.
Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.
Според
някои, той отстранявал разсеяността, умората.
Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом.
към текста >>
Според
Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Според
Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации.
към текста >>
16.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки нека продължава да се проявява
според
своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите.
Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички.
Всеки нека продължава да се проявява
според
своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите.
Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение.
към текста >>
Това, което днешната наука е установила и установява като
безспорно
трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение.
Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Това, което днешната наука е установила и установява като
безспорно
трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение.
Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот.
към текста >>
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което
според
основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което
според
основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
към текста >>
17.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но материята,
според
самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция.
Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята.
Но материята,
според
самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
към текста >>
И щом човекът,
според
материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".
Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
И щом човекът,
според
материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".
Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените.
към текста >>
18.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според
Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът.
Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците.
Според
Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът.
Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее".
към текста >>
Според
Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее".
Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
Според
Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее".
Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна.
към текста >>
Според
Gneпоп (ветер.
В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката.
Според
Gneпоп (ветер.
лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето.
към текста >>
Според
Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката.
Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Според
Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката.
Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
към текста >>
Мечката е слабомузикална (
според
Daumbresse).
Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши.
Мечката е слабомузикална (
според
Daumbresse).
Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
към текста >>
Според
други тя е силно музикална.
Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse).
Според
други тя е силно музикална.
Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец.
към текста >>
Според
Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна.
Според
Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос.
към текста >>
19.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Външната обхода, която
безспорно
има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност.
Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
Външната обхода, която
безспорно
има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност.
„Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива. Е, кой ще турне край на лошите условия ?
към текста >>
20.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то
безспорно
е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер.
Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения. Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви. Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то
безспорно
е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер.
Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер. Пред нас стои един и същ въпрос, а добива две съвършено противоположни разрешения. Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата. Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот.
към текста >>
21.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според
лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори.
И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти.
Според
лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори.
Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
към текста >>
Според
Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят.
Според
Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г.
към текста >>
Според
Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци.
Според
Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа.
към текста >>
22.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели",
според
тях.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях.
Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели",
според
тях.
Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията.
към текста >>
23.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия съвсем ясни и
неоспорими
наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология.
Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор изправиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести. Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр. и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства по време на слънчеви петна.
Тия съвсем ясни и
неоспорими
наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология.
Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите. Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
към текста >>
24.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз не
оспорвам
, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство.
Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството. То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти.
Аз не
оспорвам
, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство.
Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна. Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение.
към текста >>
Според
нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност.
– Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това.
Според
нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност.
Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда. С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не.
към текста >>
Безспорен
е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар.
Безспорен
е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят.
към текста >>
25.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот,
безспорен
факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот,
безспорен
факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.
Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата.
към текста >>
Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви
спорове
; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1.
Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви
спорове
; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
към текста >>
26.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (
според
тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред.
Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път. Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че живеем. Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (
според
тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред.
За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.
към текста >>
27.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк,
безспорен
факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк,
безспорен
факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого.
Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н.
към текста >>
настрана, едно защото фактите, които те са установили са
безспорни
и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за
безспорност
, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са
безспорни
и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за
безспорност
, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка.
към текста >>
(
Според
сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват).
Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството.
(
Според
сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват).
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е.
към текста >>
Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а
според
окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение.
Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а
според
окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме.
към текста >>
И
според
окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата.
И
според
окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
към текста >>
28.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия комбинации носят името гами
според
общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр.
Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации.
Тия комбинации носят името гами
според
общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр.
И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен.
към текста >>
Според
него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна.
Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет.
Според
него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна.
Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло.
към текста >>
Питагор,
според
Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните.
Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят.
Питагор,
според
Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните.
Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул".
към текста >>
Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба)
според
вкуса на болния, то последният оздравял.
Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул".
Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба)
според
вкуса на болния, то последният оздравял.
Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията.
към текста >>
Според
Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин.
Според
Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл.
към текста >>
29.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога",
според
състоянието и полето, където се проявява.
Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота".
Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога",
според
състоянието и полето, където се проявява.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
към текста >>
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава,
според
изискванията на закона за акцията и реакцията.
Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава,
според
изискванията на закона за акцията и реакцията.
А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
към текста >>
30.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам
според
моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът.
Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори.
Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам
според
моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът.
* Религията е както поезията. Не само идея, а израз. Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие. Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.
към текста >>
31.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и
спорове
от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност.
Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и
спорове
от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили.
към текста >>
32.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му
според
динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му
според
динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
към текста >>
– С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle
според
съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм.
Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот. На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа.
– С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle
според
съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм.
В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>
33.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според
окултизма няма нищо мъртво.
Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси.
Според
окултизма няма нищо мъртво.
В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
към текста >>
34.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Знайно е,
според
учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас.
Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически.
Знайно е,
според
учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас.
От слънцето се е откъснала известна маса, от която се е получил сегашният вид на земята. Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята. По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия на слънчевата светлина, се намират в интимна връзка. Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми.
към текста >>
Но фактът, че за нея още се пише, още се
спори
, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно.
Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи.
Но фактът, че за нея още се пише, още се
спори
, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно.
Даже от окултна гледна точка тая материя се намира още в самото си начало на проучване Ние решително можем да утвърдим, че хората не знаят още ни какво да ядат, ни колко, ни кога. И ето защо имаме толкова големи аномалии – и в живота на хората по отношение здравето и по отношение на патологичните изменения на тяхната психика. Човек представлява едно странно същество по отношение на храненето. Една част от хората представляват всеядни същества. Дори вмирисаните меса представляват деликатес за тях.
към текста >>
35.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той подкрепя това с
неоспорими
факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи.
Той подкрепя това с
неоспорими
факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно.
към текста >>
Спорът
за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала.
Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.
Спорът
за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала.
Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика.
към текста >>
Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата
според
протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода.
Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата
според
протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел.
към текста >>
36.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Безспорни
са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” Получихме в редакцията една изрезка от сп. „Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време.
Безспорни
са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки.
Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга.
към текста >>
Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се
оспорва
, но въпросът има и една друга страна.
който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже.
Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се
оспорва
, но въпросът има и една друга страна.
Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
към текста >>
И ако тоя писател, мислител, философ,
според
вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка.
И ако тоя писател, мислител, философ,
според
вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината.
към текста >>
37.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Според
общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост.
И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
към текста >>
Според
окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека.
От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения.
Според
окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека.
Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.
към текста >>
За своя духовен Учител, обикновения и съвършен,
според
нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик.
По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока.
За своя духовен Учител, обикновения и съвършен,
според
нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик.
И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
38.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И пак протести на пресата, пак дълги
спорове
и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати.
Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни".
И пак протести на пресата, пак дълги
спорове
и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати.
Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността. Дори за него още се чуват неодобрителни гласове... Най-после такъв е случаят и с българските нестинари из югоизточните покрайнини на България, които безнаказано играят по разгорещена жарава в продължение на няколко часа дори. Такива играчи в огъня има и в Азия. Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°. Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология.
към текста >>
Според
проф.
Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св. Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец. Празнуват още св. Пантелей (27 юлий), и св. Илия.
Според
проф.
Арнаудов някои села празнуват още св. Георги и св. Марина. Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св.
към текста >>
Според
Славейков и др.
Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден.
Според
Славейков и др.
местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност.
към текста >>
Някога са горили мъртвите си (
Според
Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.).
В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села.
Някога са горили мъртвите си (
Според
Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.).
Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени.
към текста >>
Според
някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези.
Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква.
Според
някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези.
Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс".
към текста >>
В това време, когото,
според
тяхното казване, хване св.
Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу.
В това време, когото,
според
тяхното казване, хване св.
Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила.
към текста >>
Според
Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми.
Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката".
Според
Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми.
Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им". През 1891 г. С. Русев *) дава някои нови подробности : *) Сп. Гайда III, брой 12, стр, 194-5.
към текста >>
Според
Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода.
H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари.
Според
Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода.
Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня.
към текста >>
Тогава,
според
Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода.
Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря".
Тогава,
според
Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода.
През целия м. май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин". „През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня". По късно Ст.
към текста >>
Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..."
Според
Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г.
Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят.
Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..."
Според
Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г.
в с. Вурари) игрите стават вечер. Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране". След като заспи всичко в селото, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух! ухнавлизат в огъня.
към текста >>
Едновремешните нестинари,
според
Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели.
Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране". След като заспи всичко в селото, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух! ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух!
Едновремешните нестинари,
според
Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели.
Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин.
към текста >>
Тук,
безспорно
и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване.
Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат.
Тук,
безспорно
и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване.
Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>
39.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите,
според
своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак
според
местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането.
Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.
С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите,
според
своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак
според
местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането.
При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини.
към текста >>
Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката
според
своите геоцентрични дължини.
С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката.
Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката
според
своите геоцентрични дължини.
(Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед.
към текста >>
40.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система.
Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи.
Според
тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система.
В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа. И така, слънчевите системи, според него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример: физиката чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия. Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия.
към текста >>
И така, слънчевите системи,
според
него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива.
Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа.
И така, слънчевите системи,
според
него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива.
Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример: физиката чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия. Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия. Обаче, който следи окултната литература, знае, че окултизмът отдавна е знаел и твърдял това. Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека.
към текста >>
41.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени
спорове
напоследък.
Така че за 100,000 год. денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете.
Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени
спорове
напоследък.
В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина.
към текста >>
42.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че
според
това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго.
Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че
според
това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони.
към текста >>
Обаче както казахме по-горе,
според
окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е.
Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго. Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Обаче както казахме по-горе,
според
окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е.
зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони. И истинско познание за природата има само този, който е изучил това съответствие.
към текста >>
43.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Най-главното
според
нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва.
Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет.
Най-главното
според
нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва.
Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата.
към текста >>
Те представляват
според
думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка.
За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята. След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см. (с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество.
Те представляват
според
думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка.
Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината.
към текста >>
44.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
проф.
За по-добро проучване на въпроса той през 1914 г. сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания.
Според
проф.
Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор.
към текста >>
Според
Коста и Янко Дикови от с.
Нейчо Кротков е видял един нестинар, който така играл докато изгасил жарта. Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали. На другия ден свидетелят го видял здрав и читав, без рани.
Според
Коста и Янко Дикови от с.
Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало. Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него.
към текста >>
Според
Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.
Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв.
Според
Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.
Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan.
към текста >>
45.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза
според
многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%.
не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е.
случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза
според
многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%.
Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват.
към текста >>
46.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока,
според
възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката.
Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си.
Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока,
според
възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката.
Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо.
към текста >>
47.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече
безспорно
.
За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си.
И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече
безспорно
.
Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия.
към текста >>
Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те
безспорно
са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални.
Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1].
Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те
безспорно
са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални.
И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада.
към текста >>
48.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха.
В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък.
Според
Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха.
Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та. Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я.
към текста >>
Професионална ориентировка
според
астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни демонстрации, и от много други. Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун.
Професионална ориентировка
според
астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр.
към текста >>
49.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Музиката влияе
според
уровена на хората.
Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда.
Музиката влияе
според
уровена на хората.
Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира.
към текста >>
Според
Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт".
Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
Според
Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт".
Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал".
към текста >>
50.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Д-р Щайнер казва:
Според
един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота.
Д-р Щайнер казва:
Според
един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
към текста >>
51.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят,
според
характера на мислите, които ние излъчваме.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят,
според
характера на мислите, които ние излъчваме.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
към текста >>
Спорт
и Хигиена, от професор Пагел и др.
Източниците на песимизма, от Ферд. Брюментиер. С портрет и уводна бележка за автора. Цена 9 лева. Книгоизд. „Акация", ул. Софрони, 123, София. 15.
Спорт
и Хигиена, от професор Пагел и др.
с предговор от проф. Крауз. Превела Ж. Ст. Кутинчева. Луксозно издание. Цена 10 лева.
към текста >>
52.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Произхода на световете
според
дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Произхода на световете
според
дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли.
към текста >>
Според
тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света.
Според
тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини.
Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част.
към текста >>
Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система,
според
Лаплас.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини.
Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система,
според
Лаплас.
Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години).
към текста >>
Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които,
според
Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни.
Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които,
според
Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли.
Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени.
към текста >>
Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там
според
гъстотата и съпротивлението.
Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там
според
гъстотата и съпротивлението.
Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение. – По причина на ротативното и постъпателно движение, с които са оживени ядката и първоначалната аморфна мъглявина, те се прибират в себе си.
към текста >>
Космичният удар,
според
него, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка. На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония.
Космичният удар,
според
него, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления.
към текста >>
53.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
И
според
окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства.
И
според
окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите.
При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko.
към текста >>
54.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до
спортните
и туристически дружества).
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали.
Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до
спортните
и туристически дружества).
И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища.
към текста >>
Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (
според
индивидуалните особености) има у всяко дете.
За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните.
Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (
според
индивидуалните особености) има у всяко дете.
Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
към текста >>
55.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
„
Според
семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка.
Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум. И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа. За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро.
„
Според
семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка.
Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности.
към текста >>
Животът е устроен
според
онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството.
И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа. За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка.
Животът е устроен
според
онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството.
И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен.
към текста >>
56.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба.
Според
кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”.
към текста >>
57.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
в тръбата е отговаряло потенциално падане 15 – 20 волта;
според
условията на опита лампата е работила с 400 – 2000 волта; токът е текъл 20 – 2000 часа.
живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато. Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на атома, им е дал повод за по-нататъшни изследвания. Като закръгляват атомните тегла на живака и златото на 201 и 197 (точните са 200.6 и 197.2), те пишат следните равенства Hg (201) — Не (4) Au (197) Нg (201) — 4Н(1) Au (197) (1), което значи, че ако от атома на живака отделим един атом хелий или четири атома водород, ще получим атома на златото. Те предполагат, че е възможно разлагането на живачния атом при някои непознати условия, тъй като атомното му тегло е близо до това на радиоактивните елементи, чиито атоми се разлагат от само себе си. Опитната постановка е била следната: Напрежението, приложено на електродите – 170 волта, така че на всеки см.
в тръбата е отговаряло потенциално падане 15 – 20 волта;
според
условията на опита лампата е работила с 400 – 2000 волта; токът е текъл 20 – 2000 часа.
Фактът, че в някои лампи, макар дълго употребявани, не се е констатирало злато, отдават на туй, че за неговото образуване се изисква един минимум от напрежение и потенциално падане. По същия начин обясняват и отрицателните резултати от някои техни опити. Обикновените аналитични методи за определяне на златото не са били приложими, тъй като общото му количество е било в незначителни следи (1/100 до 1/10 милиграма). Еднакви количества живак преди и след опита са били подлагани на анализ по нови методи, като решаващите анализи са били направени също тъй от К. А. Hofmann и по усъвършенстваните аналитични методи на F.
към текста >>
Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е
безспорно
такава от първа величина.
Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там.
Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е
безспорно
такава от първа величина.
За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака.
към текста >>
Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е
според
равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2).
При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака. Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи. Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака.
Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е
според
равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2).
Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен йон с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи. Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г.
към текста >>
58.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Официалната история никога не е
оспорвала
силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството.
Официалната история никога не е
оспорвала
силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно.
Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици.
към текста >>
(Виж „Произходът на световете
според
дуалистичната космогония на Е.
Роде, Предговор от д-р Вл. Руменов. Приложение – Водолечебни места в България, цена 10 лева. Издания на „Акация” – София, ул. Витошка 21 – Денкооглу. Нови насоки в космогонията прави опит да даде подпредседателя на астрономическото дружество във Франция Emile Belot, автор на разни съчинения, в които се стреми да обясни познатите астрономически факти, понякога и противоречиви, с една по-широка хипотеза, която ги примирява и прецизира.
(Виж „Произходът на световете
според
дуалистичната космогония на Е.
Бело” в настоящата кн. на сп. „Житно Зърно”.) Някои от съчиненията му са следните: L'essai de Cosmogonie dualiste et tourbillonaire (1911) Опит за дуалистична и вихрова космогония; Origine des formes de la terre (1918) (Произход на земните форми); Произход на световете според откритията на модерната наука (1919); Дуалистичният произход на световете (1924). Вероятностите и наблюдателните науки и Астралното влияние и вероятностите от p. Choisnard (edit.
към текста >>
„Житно Зърно”.) Някои от съчиненията му са следните: L'essai de Cosmogonie dualiste et tourbillonaire (1911) Опит за дуалистична и вихрова космогония; Origine des formes de la terre (1918) (Произход на земните форми); Произход на световете
според
откритията на модерната наука (1919); Дуалистичният произход на световете (1924).
Витошка 21 – Денкооглу. Нови насоки в космогонията прави опит да даде подпредседателя на астрономическото дружество във Франция Emile Belot, автор на разни съчинения, в които се стреми да обясни познатите астрономически факти, понякога и противоречиви, с една по-широка хипотеза, която ги примирява и прецизира. (Виж „Произходът на световете според дуалистичната космогония на Е. Бело” в настоящата кн. на сп.
„Житно Зърно”.) Някои от съчиненията му са следните: L'essai de Cosmogonie dualiste et tourbillonaire (1911) Опит за дуалистична и вихрова космогония; Origine des formes de la terre (1918) (Произход на земните форми); Произход на световете
според
откритията на модерната наука (1919); Дуалистичният произход на световете (1924).
Вероятностите и наблюдателните науки и Астралното влияние и вероятностите от p. Choisnard (edit. Alcan.) В първата книга авторът обяснява, че в науките, които се градят на наблюдението, но не разполагат със средства за опит, вероятностите играят най-важната роля. Излага същината и начина за използване на единствения сигурен метод при тия науки – статистиката. Продължава се записването абонати на ЖИТНО ЗЪРНО окултно месечно списание Годишен абонамент 60 лева Редакция „ВЕСЛЕЦ” 47, СОФИЯ.
към текста >>
59.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее
според
това учение.
Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее
според
това учение.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
към текста >>
60.
РУСАЛЦИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Безспорно
– нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина.
Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля.
Безспорно
– нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина.
И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината.
към текста >>
Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв
спорт
.
Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание.
Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв
спорт
.
Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви.
към текста >>
Спортът
като възпитателно средство може отделно да се разгледа.
Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт.
Спортът
като възпитателно средство може отделно да се разгледа.
То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви. Неволеви са тези на сърцето и диафрагмата, които стават не по наша воля.
към текста >>
Факт
неоспорим
е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен.
Движенията са прерогатив на волята. Мнозина индийци днес манифестират спиране на собствения си пулс и спиране на дишането, без каква да е вреда за здравето си, благодарение само на своята развита воля. А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята.
Факт
неоспорим
е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен.
Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото.
към текста >>
Според
нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява.
Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото.
Според
нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява.
Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
към текста >>
Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме
безспорно
, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя.
Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме
безспорно
, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя.
В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде.
към текста >>
61.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Храната и хляба им са приготвени
според
маздазнановата наука за храненето.
Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб.
Храната и хляба им са приготвени
според
маздазнановата наука за храненето.
Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи.
към текста >>
Диханието е едно, но неговите изявления са различни,
според
даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението.
Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието.
Диханието е едно, но неговите изявления са различни,
според
даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението.
Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята.
към текста >>
62.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр.,
според
нуждите на живота.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи.
Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр.,
според
нуждите на живота.
Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания.
към текста >>
63.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да
оспори
.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир.
Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да
оспори
.
Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен. Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр. Да разгледаме напр.
към текста >>
Как са нагодени зъбите на животните
според
тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен.
Как са нагодени зъбите на животните
според
тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр.
Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.!
към текста >>
По въпроса, дали има еволюция или не, няма
спор
днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи.
Какви чудни работи може да ни научи напр. един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията.
По въпроса, дали има еволюция или не, няма
спор
днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи.
Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е.
към текста >>
Целият
спор
сега е за факторите на еволюцията.
Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.
Целият
спор
сега е за факторите на еволюцията.
Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3. Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4.
към текста >>
А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива
според
продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ.
Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие.
А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива
според
продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ.
Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение. Той е естественият подбор. Дарвин излиза от основното положение, че има индивидуална изменчивост. Ако изучим някой вид пеперуда, напр. адмирал, ще видим, че има големи индивидуални различия в големината на крилата, в боите, в дължината на разните линии и петна по крилата и пр.и пр.
към текста >>
Според
Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината.
Според
Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни.
към текста >>
ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ
Според
Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични.
Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения. Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология. Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма. По-долу ще разгледам днешната борба между тези течения, но преди това ще разгледам двете понятия: пряко и непряко приспособление.
ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ
Според
Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични.
Те не са в тая или оная посока, те са случайни „плюс" и „минус" вариации. Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма. Но това после ce изработва чрез подбор: индивидите с полезни за съхранение на вида вариации се запазват а другите загиват. Този начин на приспособяване се нарича непряк, понеже става не направо, а чрез подбор. А приспособлението по ламарковите принципи е пряко, защото се извършва направо, без действието на подбора.
към текста >>
64.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота.
Според
туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе.
към текста >>
Аз набождам с игли страните си и,
според
желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението.
— Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това.
Аз набождам с игли страните си и,
според
желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението.
След три минути от нараняването остават само белези. Ако раната е предизвикана от нож, тогава е нужно малко повече време за заздравяване – четвърт час. Трябва да се забележи обаче, че не се закача никакъв вътрешен орган". „Вярно ли е също тъй, че вие можете да потънете в каталепсия, пълна или частична, през време на която сърцето и дробовете ви не функционират? " .,Да и това правя".
към текста >>
И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една
неоспорима
реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна.
Този човек на ориента говори като Бергсон. И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей. * * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени. Трябва да се забележи, че тези сеанси, в които присъствуват журналисти, учени, лекари не са само едно просто забавление, за любопитната тълпа, но строго научна работа. В Италия Тара бей има най-много привърженици.
И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една
неоспорима
реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна.
Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз. – Какво наистина, трябва да се мисли за тези хора? Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре. Въжето не пада и те се изкачват по него?!
към текста >>
Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не
оспорва
достоверността на фактите: търсят само обяснение.
Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес. От Париж аз заминавам за Лондон и от там в Америка. За Тара бей, напоследък се писа много, особено в италианската преса.
Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не
оспорва
достоверността на фактите: търсят само обяснение.
Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт.
към текста >>
65.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Кронстром — Звездното влияние
според
Тихо Брахе.
Най-видните астролози в Франция, ала и някои чуждестранни астролози са дали ред интересни статии, заглавията на някои от които даваме тук: Силв. Раебюк — Астролозите през вековете; Г. Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И.
Кронстром — Звездното влияние
според
Тихо Брахе.
Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр.
към текста >>
Според
Мансфелд, той е само сляпо оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява неговата воля".
„Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба. Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление. „Мансфелд, казва по-нататък „Рул", е необикновено силен медиум. Намирайки се в положение на транс, той рисува с маслени бои, или с акварел в стила и маниера на знаменити, сега умрели художници, като слага и най-дребните детайли, включително и подписите на художниците, които не могат да се отличат от истинските. Подписът на един починал в миналото столетие японски художник, Мансфелд е предал по японски, макар че не знае този език.
Според
Мансфелд, той е само сляпо оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява неговата воля".
Тази изложба – заключава „Рул", заслужава да бъде посетена. Просто невероятно е, как тези картини, толкова различни по стил и изпълнение, са могли да бъдат нарисувани от едно и също лице. Заедно с прекрасните холандски пейзажи се редят платната на Рубенс, Верещагин, своеобразни източни мотиви и пр. Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ.
към текста >>
66.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а
според
Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват.
Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а
според
Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот.
към текста >>
Според
Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг.
Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове.
Според
Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг.
Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат!
към текста >>
67.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя
според
амбициите си.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата.
В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя
според
амбициите си.
В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами.
към текста >>
Мислите на всички са фасонирани
според
плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
Мислите на всички са фасонирани
според
плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
към текста >>
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират
според
плановете си.
Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират
според
плановете си.
От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца.
към текста >>
68.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И, когато
спор
по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
И, когато
спор
по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас.
към текста >>
Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат,
според
силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот.
Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж.
Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат,
според
силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот.
Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще.
към текста >>
69.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според
окултните твърдения, човечеството е минало през четири раси, като сегашните хора са представители на петата раса.
Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи. Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време.
Според
окултните твърдения, човечеството е минало през четири раси, като сегашните хора са представители на петата раса.
Всека раса е обхващала обикновено по няколко подраси. Сегашните хора се класифицират като такива от петата подраса на петата раса. Много от тия дванадесет типа, за които стана дума по-горе, се считат било като останки от миналите раси или подраси, или се считат като смесени типове. Във всяка раса човечеството е развивало или усъвършенствувало по някое чувство или орган. При това се сочи, че всяка зараждаща се нова раса е избирала за люлка на своето племе нов континент.
към текста >>
Според
Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан.
Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали.
Според
Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан.
Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”.
към текста >>
Североамериканските индианци имат легенда,
според
която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.
А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан.
Североамериканските индианци имат легенда,
според
която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.
Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб.
към текста >>
Индианците от Иова и Дакота,
според
Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце".
В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.
Индианците от Иова и Дакота,
според
Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце".
От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада).
към текста >>
Между келтите в Британия има друга легенда,
според
която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан.
вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша".
Между келтите в Британия има друга легенда,
според
която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан.
Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
към текста >>
Според
Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”.
Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан.
Според
Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”.
То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация.
към текста >>
Според
Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите.
Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50 градуса с.ш. с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения.
Според
Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите.
Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход.
към текста >>
Според
други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите.
Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност.
Според
други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите.
Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение. Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда. Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка. Казват, че египетските художници като да са буквално копирали своите фигури от Южно Американските. Американските пирамиди са отсечени или сплескани, но много пирамиди, срещнати в Юкатан и другаде, завършват също с връх, както в Египетските, но от друга страна и в Египет има сплеснати и отсечени пирамиди.
към текста >>
И днес,
според
него, континентитеe ce движат.
Той сочи голямата съвпадна линия между Южна Америка и Африка: като че просто Aфрика е откъсната от Америка. Също имат и общ строеж техните планини. Той още твърди, че много ясно личало как някои Европейски планини свършват на Американския бряг. Напр. Варовитите планини, които завършват на югозападния бряг на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия. Тъй че, въглените мини в Северна Америка се считат като непосредствено продължение от тези в Европа.
И днес,
според
него, континентитеe ce движат.
Тъй той е изчислил, че движението е изобщо към запад и едновременно напред към екватора и че Гренландия се отдалечава от Европа. Тая теория изключва из основи въпроса за съществуване на Атлантис. Но във всеки случай, ако въпросът за Атлантис е още теория, то и твърдението на Вегенер не представлява по-голяма стойност от една теория. Коя от тия две теории ще надделее, ние няма да кажем, това ще посочи бъдещето изучаване. Впрочем, теорията която Вегенер изнася, не е съвсем нова.
към текста >>
Всички други народи,
според
тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята.
Всички други народи,
според
тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените.
към текста >>
Според
Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”.
Според
Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език".
към текста >>
70.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се
според
нейните благоприятни условия и избягва вредните.
Стека СЪЗНАНИЕТО Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето. Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места по известен план. Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува.
Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се
според
нейните благоприятни условия и избягва вредните.
Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното.
към текста >>
71.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И
според
това всеки, който живее съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Едната религия Съвременният учен свят е разделил хората на два лагера. Едните казват, че в природата има разумност, а другите казват, че в природата няма разумност. Последните казват, че единствените разумни същества в света, това сме ние хората, които създаваме своите теории.
И
според
това всеки, който живее съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Е, хубаво, от толкова хиляди години хората живеят според теориите на своите учени хора, прокопсаха ли? Дотогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези.
към текста >>
Е, хубаво, от толкова хиляди години хората живеят
според
теориите на своите учени хора, прокопсаха ли?
Едната религия Съвременният учен свят е разделил хората на два лагера. Едните казват, че в природата има разумност, а другите казват, че в природата няма разумност. Последните казват, че единствените разумни същества в света, това сме ние хората, които създаваме своите теории. И според това всеки, който живее съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Е, хубаво, от толкова хиляди години хората живеят
според
теориите на своите учени хора, прокопсаха ли?
Дотогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези. Разумният живот не трябва да допуща никаква хипотеза, никаква теория!
към текста >>
72.
Съдържание на бр. 9-10
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Гълъбов – Краят на западната култура
според
Шпенглер.
Цена 15 лева. Издава „Акация", ул. Денкоглу, Витошка 21. София. 2. От „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО" № 15 Д-р К.
Гълъбов – Краят на западната култура
според
Шпенглер.
С портрета на Шпенглер. Цена 10 лева. № 16. Л. Стефен – Етика и борба за съществуване. Предговор от Д-р Ас.
към текста >>
73.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете
според
дуалистичната космогония на Емил Белό – К.
В хармония със законите на живата природа. Георги Северов. Из „Приказки и песни". Бор. Ник. Мисли за ученика. Вести.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете
според
дуалистичната космогония на Емил Белό – К.
К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2.
към текста >>
74.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и
според
нея са ръководили човечеството.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали.
Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и
според
нея са ръководили човечеството.
Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения?
към текста >>
75.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни
спорове
и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия.
А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни
спорове
и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин.
към текста >>
76.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Жоливе Кастло напоследък е завършил:
според
съобщението на сп.
В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст. Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф.
Жоливе Кастло напоследък е завършил:
според
съобщението на сп.
Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите. А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4). ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС?
към текста >>
77.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-
неоспорвано
.
Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото.
Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-
неоспорвано
.
Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица.
към текста >>
78.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А тая характеристика е,
безспорно
, силно аргументирана.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца.
А тая характеристика е,
безспорно
, силно аргументирана.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
към текста >>
Трагедията на съвременната душа не се
оспорва
от никой.
Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот.
Трагедията на съвременната душа не се
оспорва
от никой.
Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда.
към текста >>
79.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи,
според
нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи,
според
нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа.
към текста >>
80.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Содата и амонякът са значи,
според
алхимика, соли.
Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло. Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко. Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго. Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме. Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли.
Содата и амонякът са значи,
според
алхимика, соли.
Без да сгрешим много, можем да наречем соли всичките алкални основи. Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори. Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира.
към текста >>
Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем
според
гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък.
Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици.
Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем
според
гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък.
Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето. След това имаме сгъстяване на така освободените чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя.
към текста >>
81.
Стихове - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете,
според
досегашните наблюдения, по-слаби.
Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев. бряг на Скандинавия). Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно. Като най-благоприятно време за тръгване се счита м.
май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете,
според
досегашните наблюдения, по-слаби.
Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето.
към текста >>
Дали ще го достигнат скоро, не знам, но
безспорно
е значението на техните изучвания.
и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето. Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане.
Дали ще го достигнат скоро, не знам, но
безспорно
е значението на техните изучвания.
(Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка.
към текста >>
морални качества
според
хирологията (наука за ръката). Ж.
Анри Мажер: Изследване върху атомните, молекулярни и мозъчни трептения. Употреба на пръчките (багети) и съответните детектори. Жоливе Кастло: Съвременното състояние на алхимията. Д-р Верн: Натурализъм и псизъм. Ж. Мюшери; Интелигентността и изв.
морални качества
според
хирологията (наука за ръката). Ж.
Фабиюс де Шаивил: Действието на естествените минерални води върху растенията. Ще бъдат прибавени и други рапорти към горните. Приемната такса за участие в конгреса е 40 лв. Записването става още отсега като се изпрати горната сума на адреса: М. Heuri Durville, secretaire general de la Sociate Psychique Internatcionale, 23 rue Merri, Paris, 4е.
към текста >>
82.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме –
според
единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме –
според
единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
към текста >>
Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е
безспорно
немският културен философ Освалд Шпенглер.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси.
Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е
безспорно
немският културен философ Освалд Шпенглер.
Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители.
към текста >>
Това съчинение,
според
общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време.
Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”).
Това съчинение,
според
общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време.
Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време.
към текста >>
Според
традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса?
Според
традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
– Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>
–
Според
това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават.
Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
–
Според
това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават.
Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край.
към текста >>
– Всяка култура
според
него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край.
– Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
– Всяка култура
според
него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край.
Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон.
към текста >>
И не може
според
Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък.
В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем.
И не може
според
Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък.
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата?
към текста >>
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и
спорт
и т.н.
Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък.
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и
спорт
и т.н.
Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
към текста >>
–
според
Шпенглер също упадъчен признак.
Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
–
според
Шпенглер също упадъчен признак.
А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката.
към текста >>
* Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна –
безспорно
има дълбока връзка.
Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи.
* Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна –
безспорно
има дълбока връзка.
Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата.
към текста >>
И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той,
според
свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек.
Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той,
според
свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек.
И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл.
към текста >>
Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост,
според
която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост,
според
която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>
83.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ВЕСТИ РЕВОЛЮЦИЯТА В ХИМИЯТА Между учените на запад се води доста оживен
спор
върху прийомите и методите на алхимиците.
ВЕСТИ РЕВОЛЮЦИЯТА В ХИМИЯТА Между учените на запад се води доста оживен
спор
върху прийомите и методите на алхимиците.
За да се види, че тоя спор е твърде остър и горещ, даваме място на следното известие, намерено в сn. „La rose et croit”. „Нашият приятел J. Castelot има добрата идея да събере в един том под общо заглавие „Химическата революция" серията от статии, които той е публикувал тук в продължение на много години. Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които неговите сътрудници излагат, как те са дошли по неговите методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил.
към текста >>
За да се види, че тоя
спор
е твърде остър и горещ, даваме място на следното известие, намерено в сn.
ВЕСТИ РЕВОЛЮЦИЯТА В ХИМИЯТА Между учените на запад се води доста оживен спор върху прийомите и методите на алхимиците.
За да се види, че тоя
спор
е твърде остър и горещ, даваме място на следното известие, намерено в сn.
„La rose et croit”. „Нашият приятел J. Castelot има добрата идея да събере в един том под общо заглавие „Химическата революция" серията от статии, които той е публикувал тук в продължение на много години. Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които неговите сътрудници излагат, как те са дошли по неговите методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил. Това сполучливо групиране позволи да се обхванат теориите, проповядвани от г.
към текста >>
84.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Например, какво чудно приспособление имаме за нагодяване на листата
според
влажността: на суха местност листата имат по-дебела кутикула и по-дребни петури.
Известно е, че всеки орган по строеж и функция строго отговаря на нуждите организма в дадена среда при дадени условия. Изменят ли се условията, изменят ли се нуждите на организма, изменят се и органите. И новият строеж и функция, които биват, пак отговарят на новите условия, при които са поставени. Това признават и материалисти и спиритуалисти. Например, никой не отрича целесъобразността и в най-малките даже белези на цветовете, листата, стеблото, корена, никой не отрича целесъобразността и в най-малките белези у животните.
Например, какво чудно приспособление имаме за нагодяване на листата
според
влажността: на суха местност листата имат по-дебела кутикула и по-дребни петури.
На влажна местност – обратно. Напр. у дивия карамфил, който расте на сухи, припечни места, листата са съвсем тесни (средство против изпарението). Различията се явяват, когато дойдем до обяснение на тази целесъобразност. Материалистическото обяснение за произхода на целесъобразността я счита като резултат на чисто механически фактори. Привържениците на механическото обяснение са няколко лагера, но в края на краищата те имат нещо общо.
към текста >>
Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори
според
дарвинизма.
Дарвинизмът твърди, че се пораждат в организма случайни вариации или изменения, за произхода на които Дарвин не говори големи подробности. Тези вариации са в разни посоки. Върху тях работи подбора и запазва тези индивиди, у които тези вариации са полезни за съхранението на вида. А другите индивиди загиват. У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват.
Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори
според
дарвинизма.
Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват.
към текста >>
Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат
според
Вайсман значение, понеже няма унаследяване
според
него на придобитите признаци[1].
У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват. Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма. Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки.
Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат
според
Вайсман значение, понеже няма унаследяване
според
него на придобитите признаци[1].
И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава.
към текста >>
Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението
според
тях е непряко.
в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора.
Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението
според
тях е непряко.
Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава. Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор. Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор. Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси.
към текста >>
Според
това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава.
Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко.
Според
това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава.
Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор. Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор. Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси. Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота.
към текста >>
Според
неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е.
И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава.
Според
неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е.
организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор. Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор. Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси. Разрешението на този въпрос ще хвърли светлина не само върху главния фактор на еволюцията, но и върху проблема за същността на живота, върху силите, които лежат в основите на живота. Важността на този въпрос изтъкват и Авг.
към текста >>
при които действието на подбора
безспорно
да е съвсем изключено.
Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока. И тъй, този въпрос е централен в биологията. Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност.
при които действието на подбора
безспорно
да е съвсем изключено.
Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление. В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр.
към текста >>
На пръв поглед тук имаме
безспорен
случай на пряко приспособление.
Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност. при които действието на подбора безспорно да е съвсем изключено. Когато се намерят примери дето организмът се приспособява целесъобразно и дето обяснението чрез естествения подбор е изключено поради самия характер на примера, тогаз трябва да се приеме, че организмът има способност на пряко приспособление. При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор.
На пръв поглед тук имаме
безспорен
случай на пряко приспособление.
В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр. селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда. Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят безспорно в полза на прякото приспособяване? Те трябва да бъдат от такъв характер, че да е очевидно, какво организмът не е имал случая нито сега нито в миналото да добие това целесъобразно реагиране чрез действието на подбора. ПРИМЕРИ ЗА ПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ (т.е.
към текста >>
Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят
безспорно
в полза на прякото приспособяване?
При търсене на такива примери трябва да бъдем много внимателни. Напр. някой може да занесе едно растение от влажно място в сухо и ще види, че то надебелява своята кутикула още в същото поколение, значи без действието на подбор. На пръв поглед тук имаме безспорен случай на пряко приспособление. В същност този пример не е най-очевиден, понеже всяко течение би се опитало да го обясни по свой начин. Напр. селекционерът (привърженикът на естествения подбор) би могъл да каже, че организмът в течение на много поколения многократно е бил подлаган на действието на суха и влажна местност, и затова естественият подбор е имал случая да действува и да изработи у организма способност да реагира целесъобразно в суха и влажна среда.
Тогаз какъв характер трябва да имат примерите, които ще приведем, за да говорят
безспорно
в полза на прякото приспособяване?
Те трябва да бъдат от такъв характер, че да е очевидно, какво организмът не е имал случая нито сега нито в миналото да добие това целесъобразно реагиране чрез действието на подбора. ПРИМЕРИ ЗА ПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ (т.е. без действието на естествения подбор). 1). ОПИТИ НА Г. ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma.
към текста >>
Според
него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност.
Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман.
Според
него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност.
Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г.
към текста >>
Значи
според
него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения.
Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност.
Значи
според
него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения.
Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А.
към текста >>
85.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се
спор
за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции.
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се
спор
за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир. чисто формално отношение към тях. Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба.
към текста >>
Нали най-сетне
според
тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма.
Нали най-сетне
според
тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум.
към текста >>
86.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на
спортни
игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен.
ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха. За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”. Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот.
В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на
спортни
игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен.
За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора.
към текста >>
87.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
.......................................................................................................................
Според
Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила.
.......................................................................................................................
Според
Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
към текста >>
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия
според
живото сходство, звук.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия
според
живото сходство, звук.
За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
към текста >>
Според
Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
Според
Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
към текста >>
88.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива:
според
това ще имаме емпирични и рационални знания.
Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива:
според
това ще имаме емпирични и рационални знания.
Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум.
към текста >>
Те като че ли се преливат и вървят
успоредно
.
Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум.
Те като че ли се преливат и вървят
успоредно
.
Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата?
към текста >>
Затова там се явява
спорът
.
Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят.
Затова там се явява
спорът
.
Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото.
към текста >>
89.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според
Брюкнер освен тоя период от 35 год.
отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период.
Според
Брюкнер освен тоя период от 35 год.
съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години. Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
към текста >>
Според
други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна.
съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години. Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
Според
други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна.
Тяхното истинско естество не се знае. Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г.
към текста >>
Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а
според
Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти.
Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а
според
Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето. Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето.
към текста >>
Според
Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето.
В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Според
Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето.
Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето. Забелязано е, че магнитната стрелка съвършено спокойна, в едно денонощие се колебае ту наляво, ту на дясно.
към текста >>
Според
по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура.
Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години. Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето.
Според
по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура.
Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето. Забелязано е, че магнитната стрелка съвършено спокойна, в едно денонощие се колебае ту наляво, ту на дясно. През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг път е по-малко.
към текста >>
90.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където
според
тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата.
Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където
според
тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит.
към текста >>
91.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За нея
спорят
ботаници и зоолози.
Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания. Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания. А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения?
За нея
спорят
ботаници и зоолози.
Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране. Когато светлината има да върши известна работа, то растението при нарастването следва посоката на светлината, обаче то я избягва, когато нуждите на цялото растение или на част от него изискват това. Ние виждаме, как ръководният принцип при дейността на растението е нуждата, която се мени според обстоятелствата, когато физическите агенти остават същите. Затова растението се отнася различно към едни и същи външни условия през разните фази на своя живот.
към текста >>
Ние виждаме, как ръководният принцип при дейността на растението е нуждата, която се мени
според
обстоятелствата, когато физическите агенти остават същите.
А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране. Когато светлината има да върши известна работа, то растението при нарастването следва посоката на светлината, обаче то я избягва, когато нуждите на цялото растение или на част от него изискват това.
Ние виждаме, как ръководният принцип при дейността на растението е нуждата, която се мени
според
обстоятелствата, когато физическите агенти остават същите.
Затова растението се отнася различно към едни и същи външни условия през разните фази на своя живот. Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо. Може да се направи да повтори някое движение, напр. като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел.
към текста >>
Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно,
според
нуждата.
количеството на светлината ги ориентира за посоката, по която трябва да растат, за да се закрепят за предмета. Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно. Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини. Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената.
Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно,
според
нуждата.
Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните.
към текста >>
92.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Близо половината от хората са сензитиви,
според
Райхенбах.
Така се приготвят наред три стаи и се взема средната. Ако високо сензитивен влезе в тази стая, след 5-10 минути ще почне да вижда одичната светлина, а крайно сензитивният – веднага; средно сензитивният – след изтичането на 2 – 3 часа и даже повече. Сензитивен нарича Райхенбах този, който може да възприеме тези лъчи, т.е. при горните условия да вижда одичната светлина. Но разбира се, те имат и други възприятия, освен зрителни.
Близо половината от хората са сензитиви,
според
Райхенбах.
Сензитивите са напълно здрави хора. Отначало те виждат собствените си ръце да издават светлина. Изпърво светлината, която издава ръцете им, прилича на безформена мъглява маса. Движат си ръцете насам-нататък и заедно с тях се движи и светещият облак, но още не могат да се различат ясно контурите на светещата маса. После става и това.
към текста >>
Според
Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од".
Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет. Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния.
Според
Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од".
Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие.
към текста >>
93.
Насаме със себе си – Боян Планински
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят
според
моето собствено настроение.
ПОРТРЕТ С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от погледа ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста. След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние.
Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят
според
моето собствено настроение.
Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
към текста >>
94.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според
това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад.
Според
това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
към текста >>
Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли
оспори
величието на изтока.
Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада. Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък.
Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли
оспори
величието на изтока.
И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
към текста >>
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада,
според
нас, предимно духовно.
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада,
според
нас, предимно духовно.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
към текста >>
Но две неща има
безспорни
за всички - единството и различността във вселената.
Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
Но две неща има
безспорни
за всички - единството и различността във вселената.
Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват. Ако вие не виждате проявената разумност в живота на цветята, на насекомите, които са най-близко до вас, никакви математически формули или метафизически заключения не могат ви я доказа.
към текста >>
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни
спорове
, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни
спорове
, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм.
към текста >>
Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц,
според
който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм.
Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц,
според
който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
към текста >>
95.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя,
според
това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това.
Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя,
според
това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма.
към текста >>
96.
Гласове в планината – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
4-5)
Според
Московския проф.
Добран ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ III (Продължение от кн.
4-5)
Според
Московския проф.
В. А. Михаелсон, когато ще се предскаже времето, трябва никога да не се осланяме изключително на едно показание на жив барометър, а да се правят наблюдения върху разните отдели от живи барометри. Също да се има предвид яснотата на признаците. При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето.
към текста >>
97.
Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи
според
ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения.
В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна?
Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи
според
ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения.
Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите. Докато хората не схванат тия елементарни истини, особено сега когато животът всячески отваря очите им за тях - те ще градят на пясък и всичко съградено ще се разрушава. Та „кощунници" като младия египтянин днес има много. И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм.
към текста >>
98.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кабир,
според
вестите, които са останали за него, е бил тъкач.
Защото и бербери и перачки и зидари са търсили Бога. А Риши Свапаша принадлежеше към съсловието на Тъкачите. Индуси и мюсюлмани в края на краищата достигат оня предел, дето се заличават всички различия. Някой може би ще си помисли, че Кабир ще да е бил някой аршинобрад отшелник, който е проживял живота си всред индуските лесове, погълнат в постоянно съзерцание. Ни най малко: той не е живял живота на ония „професионални" аскети, от които гъмжат лесовете на Индия, а е водил здравия и деятелен живот на прост занаятчия.
Кабир,
според
вестите, които са останали за него, е бил тъкач.
Прост и безкнижен човек, който е трябвало с пот на чело да си вади хляба. И тогава ние разбираме, защо е пял така: „О праведниче, да станеш просто едно с Него, - това е най-доброто. От деня, в който срешнах моя Бог, игрите на нашата любов не са престанали! /\з не затварям очите си. Не си запушвам ушите.
към текста >>
Той минал
според
вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици.
Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии. И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край.
Той минал
според
вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици.
Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят. Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя.
към текста >>
Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си
оспорвали
тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда.
Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си
оспорвали
тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
Но както спорели, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него". Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>
Но както
спорели
, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него".
На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици. Там, макар и заточен, той продължил своя живот на апостол и поет на Любовта, за което, както той сам пее в една от своите песни, е бил предопределен от Началото на Времената. За края на живота му е останала една дивна легенда. Когато напуснал земята, неговите ученици, индуси и мохамедани, си оспорвали тялото му (пак стара история, нали?) Едните искали да го изгорят, а другите да го заровят.
Но както
спорели
, Кабир се явил сред тях и им рекъл: „Подигнете савана и вижте какво има под него".
Когато сторили както им казал, те в почуда видели наместо тялото, купчина цветя. Половината от тях била заровена от мохамеданите в Магхар, а другата била пренесена от индусите в Бенарес и изгорена. Легенда за неговия живот и за неговите поеми, в които текат соковете на Единното Слънце, но които като цветя изникват на две почви, облечени в свещените одежди на две велики вери.
към текста >>
99.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак
според
нуждите на организма.
В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки. Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира.
Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак
според
нуждите на организма.
Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм.
към текста >>
Той разработва материята
според
стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло.
Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм.
Той разработва материята
според
стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло.
Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно.
към текста >>
Материята бива използувана и моделирана
според
вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа".
Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло.
Материята бива използувана и моделирана
според
вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа".
В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие.
към текста >>
Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния
според
нейните размери организъм!
Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях.
Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния
според
нейните размери организъм!
Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама.
към текста >>
100.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Като първи и съществени жизнени процеси са обмяната на веществата, и трансформирането на химическата енергия от един род в друг,
според
нуждите на клетката.
Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции, които именно реакции съвкупно творят живота.
Като първи и съществени жизнени процеси са обмяната на веществата, и трансформирането на химическата енергия от един род в друг,
според
нуждите на клетката.
По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета. По отношение същината на живота биологията нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и биологът се занимава с мъртвата вече протоплазмена част. А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях.
към текста >>
Защото ако
според
Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание.
Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг. Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око.
Защото ако
според
Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание.
Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
към текста >>
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са
неоспорни
.
Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта.
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са
неоспорни
.
П. И. Василев
към текста >>
НАГОРЕ