Търсене в текстове за 'Смирение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.
А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този. – „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат.
към текста >>

2. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа!
Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама!
Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
към текста >>

4. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него.
Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
към текста >>

5. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот.
Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла.
към текста >>

6. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан.
Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.
към текста >>

Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението.
Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението. И той казва: „Аз ще работя за спасението си". И Бог даде благословение нему, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
към текста >>

7. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие.
към текста >>

И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните".
към текста >>

8. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни.
Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни. Единствената тайна, която вие трябва да разрешите е: реализирането на единството на всички същества. Любовта ще я разреши, а с това и всички ваши мъчнотии. Моята светеща раса, която скоро ще се основе, далеч ще надминава и превъзхожда виденията на сегашните идеалисти. (следва) --------------------------------------------------- [1] Тая книга наскоро е писана, педи няколко години, във високите планини при изворите на Колорадо. Тя е писана по повод наближаване на времето за туряне основите на новата раса - шестата.
към текста >>

9. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на Светлината.
– Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи. От друга страна, струва ми се, че интимното общение на душата с Бога е тъй важно, тъй свещено, че никога не бих смял да говоря за него. – Най-сетне, спомни си още, че бяхме предупредени: „Когато ви кажат, че тук е Христос или там, не отивайте." И след късо мълчание той каза: – Туй е всичкото, което можем да ви кажем за Теофан. Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете пътя за неговото Царство, вие ще го срещнете. Може би вие ще го видите на улицата или у вас, или у някой първенец, или в някоя колиба, или другаде. Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на Светлината. Вие не знаете, кой е той, но той знае, отде идете и де отивате. От друга страна, спомнете си, че лекарите са за болните, а не за здравите. Веднъж го видяхме заедно двамата със Стелла. Вероятно ще ни посети още веднъж, преди да напуснем земята. – Вие мислите ли да умирате?
към текста >>

10. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но ти не си признаваш това, понеже небето те е дарило със смирение.
Ти няма да задържиш някого, въпреки неговото желание. Важното е, щото, когато той те слуша, ти наистина да му говориш словото на живота. Моли се, приятелите, които искат да работят, да работят двойно повече: за себе си и за тези ученици, които вярват. че са твои приятели, но не работят. Ти още при пръв поглед знаеш, с кого имаш работа. Но ти не си признаваш това, понеже небето те е дарило със смирение. Но ти знаеш. Също и аз знам. Или по-добре, ние не знаем, но Светлината, която е в нас, тя ни учи. И Исус знаеше още от първия ден, когато срещна Юда, в своето детинство, че той ще го предаде. И нали го прие веднага?
към текста >>

11. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите.
Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма.
към текста >>

При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства.
Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания.
към текста >>

12. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца.
Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда.
към текста >>

13. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев.
Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело. Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев. В. Вл.
към текста >>

14. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От светлината - смирението.
От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането. От камъка - благодатта и силата. От светлината - смирението. От духа - Мъдростта. И когато Бог сътвори човека, той още нямаше име. Небесната висина е Отец. Земният кръг - Син. Морските глъбини - Дух Свети.
към текста >>

15. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля.
* * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля. Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червеят гризе. – На врата зениците големи. – На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите.
към текста >>

16. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
– Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч.
към текста >>

17. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието.
В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа.
към текста >>

18. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въпреки издигането му в съсловието на благородниците, въпреки предложението, което му било направено, да бъде назначен за заместник на учения Целзий, той запазил своето смирение и желаел да служи на народа си и на цялото човечество с неуморни изследвания и открития.
След като станал с тази книга известен като учен, станал сътрудник при постройка на корабостроителница и на един канал. После бива назначен от краля в минния комитет. На този пост младият учен направил множество механични открития. После посетил мините в Унгария и Саксония и написал цял ред съчинения върху минералогия, физика, философия, които разнесли славата му по цяла Европа. Той кореспондирал с най-знаменитите учени на времето си и бил избран член на всички почти научни общества. Въпреки издигането му в съсловието на благородниците, въпреки предложението, което му било направено, да бъде назначен за заместник на учения Целзий, той запазил своето смирение и желаел да служи на народа си и на цялото човечество с неуморни изследвания и открития. В 1733 г. посетил Берлин, Дрезден и Прага, а в 1738 г. - Италия, дето стоял цяла година и почти през всичкото време се занимавал с анатомия и физиология. В 1745 г. той по собствено желание се оттеглил от служба и се посветил изключително на изучаване на окултизма и мистицизма; написал върху тях множество съчинения, които печатал в Лондон и Амстердам.
към текста >>

19. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението.
Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира.
към текста >>

20. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо.
Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден.
към текста >>

21. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Туй е велико смирение.
Светлината само в царски палати ли отива? Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла.
към текста >>

От светлината требва да се учите на смирение.
Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света.
към текста >>

Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.
Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината!
към текста >>

22. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА - РИБИ КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши.
Светило беше челото ти, което освободи душата ми, защото бях роб на заблудата. – Светило беше челото ти - светило на Истината в човка. Светило бяха устните ти, които събудиха в мен живота, защото гаснех. – Светило биха устните ти, светило на Любовта в човека. Ц. Г. Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши. Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил .
към текста >>

23. БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са, които пречупват нашата гордост и своенравие и ни учат на смирение.
Г. Събев В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА „Животът е най-добрият учител на човека", казва народната мъдрост и тия, които от съвет не се научават, тях животът ще ги научи чрез страданията. Защото, страданията и противоречията са методите, чрез които природата възпитава непокорните си деца. Те са, които пречупват нашата гордост и своенравие и ни учат на смирение. Те са, които пречупват воли, амбиции и отслабят огъня на всяка страст. Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред. „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи. За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука.
към текста >>

Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека.
За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука. От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде. Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил. Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно. Човек може да бъде полезен само в онова, което сам той е преживял, опитал и разбрал. Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека. Две неща спъват най-често правилното развитие на човека, увлечението в злото и престараването в доброто. А единствено разумността е, която напътва и освобождава човека. Без разумност човек не може да има правилни отношения към света. А има един закон в природата, по силата на който: „отношението на човека към зависещите от него, определя отношенията към него на тия, от които той зависи". Ето защо, грижите ни за другите са същевременно и грижи за самите нас.
към текста >>

24. ЛИСТОПАД - СТИХОТВОРЕНИЯ-СТ. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мълчат и двете, потопени в смирение пред Бога.
Д. Антонова ИЗГРЕВ На царствения връх е царствената среща на тъмнината със светлината. Мълчат и двете, потопени в смирение пред Бога. Който казва: Владейте в мир, любов и красота! Да бъде ден ! С благоговение оттегля се нощта. Един поклон пред първата усмивка на деня и веч потъва. А слънцето изпраща я с привет, и пламва към земята с радостна усмивка за нов и светъл ден.
към текста >>

25. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение.
За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.
към текста >>

26. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

27. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип.
към текста >>

28. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

– Смирение, - си каза той.
Ели-Pa будуваше. Той видя всичко. Той знаеше, какво го очаква, но и добре виждаше, какво му предстоеше да направи. Непознат и недостъпен е светът, в който мислеше да слиза. Мощно качество, което събаря вековни стени, открива пътя към небето. – Смирение, - си каза той. Царска мантия на посветените които виждат Лицето на Всевишния. Адита ще види. Това е неговото богатство. Все по-ниско и по-ниско се спущаше гълъбът, сетни усилия бяха направени и в последния миг една овца се смеси всред планинското стадо на един млад овчар. Ариман-Дез, горд в своята победа за миг се подвоуми.
към текста >>

29. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му.
Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл.
към текста >>

Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум.
Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра. „Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им". Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса. „О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен.
към текста >>

30. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван!
към текста >>

31. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си!
След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
към текста >>

32. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен.
Бъди резервиран към такава любов; тя е още дете, което не е проходило, а на децата не разчитай да ти покажат пътя на щастието. Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя?
към текста >>

Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията.
Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога.
С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности. Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".
към текста >>

34. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види.
Силата на човека е в неговата готовност да изплати своите дългове. Силата на човека е в намирането на онова нещо, което дълго време е търсил и без което е невъзможен неговият живот. Силата на човека е в разбиране езика на душите на онези, с които влиза в общение. Силата на човека е в отзивчивостта и към най-малката любов на другите. Силата на човека е в онова преживяване, когато се радва на чуждия успех като на свой. Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види. Силата на човека е в пълното доверие, с което посрещаме другите. Силата на човека е в неговата светла и права мисъл, в правене връзка между фактите. Силата на човека е в онзи момент, когато душата се отваря да възприеме живота. Силата на човека е в присъствието на Бога в него. Силата на човека е в даване подтик на Божественото начало в другите.
към текста >>

35. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план.
Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място. Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание. Законът на развитието нарежда събитията, които сме нарекли своя история така, че да бъде осъществен великият план. Човек е направил всред мълчаливото царство на природата свое малко царство, на което се счита господар. Символ на това царство е машината, пред която съвременният човек има вече преклонение.
към текста >>

36. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите си.
Малкият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. След като ходи по света и изхарчи всичкото си богатство, което баща му даде, като остана да пасе свините, че не му даваха и рошкови да яде, той си спомни, че и слугите при баща му имат по-добро положение от неговото. Той съзна погрешката си и реши да я изправи, като се върне при баща си. Малкият син не обвини майка си, че тя му дала такива заложби, че тя, ако беше по-добра и той щеше да бъде по-добър, но като видя погрешката си, разкая се и реши да я изправи. Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите си. Каквото ми кажеш сега, ще го направя". Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. Това е мъжкият принцип. Големият син се разгневи, като видя, че баща му направи пиршество при връщането на малкия син. Той каза на баща си: „Отначало съм изпълнявал волята ти и досега ти нищо не си ми дал, едно яре не си ми дал да заколя и да се повеселя с приятелите си.
към текста >>

37. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това, към което той се стреми, към него се приближава За да има човек постижение,трябва да има и смирение.
Човекът на любовта е най-силното същество на света. Какво разбирате под „свръхчовек"? – Човек, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Един от лекарите, като че ли в едно вътрешно просветление от целия разговор, каза: – Разбирам, че човек трябва да се стреми към светлото, необятното и чистото! – Да. Това, към което той се стреми, към него се приближава За да има човек постижение,трябва да има и смирение. Смиреният човек е най-силният човек. Той лесно побеждава всички противоречия, спънки и мъчнотии. Единственото нещо, което дава смисъл на живота, е любовта. Единственото нещо, което дава простор на живота, е мъдростта. Единственото нещо, което дава право на живота, е свободата, истината.
към текста >>

38. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човек трябва да учи смирението от светлината.
Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее. в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство.
към текста >>

Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство.
Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението.
към текста >>

Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението.
Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението. Следователно, съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата ни носи сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират тия нови наредби. Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
към текста >>

39. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"О, дете на труда и смирението!
Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената! " И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството. "О, дете на труда и смирението! Ти си възхитен от тая дивна красота на изгряващото слънце на живота. Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното! Съсредоточи се! Вникни, мисли, виж и разбери!
към текста >>

И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие.
– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него. И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие. И стана ново Небе и нова Земя! Ден първи на възроденото човечество. Ден първи за възкръсената човешка душа!
към текста >>

40. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Те познават притежават смирение.
от сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си. Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини.
към текста >>

Смирението подразбира закон на смаляване.
И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си. Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате.
към текста >>

Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини.
Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия. Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта. в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът. Великите хора имат твърдостта на диамант!
към текста >>

41. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Човешката се изявява в чистота и смирение.
Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.
към текста >>

42. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Говори за смирение и сам уми краката на своите.
Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа.
към текста >>

43. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр.
В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват. Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния.
към текста >>

44. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките.
И из царството на мрака Любовта Му те изтръгна и направи зеницата ти чиста и светла. По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително. Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни. Изумрухо обичаха всички. Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките. — Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас.
Два вида хора има — такива, които идат от Центъра към периферията — те ламтят за придобиване на външното: —- богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които в последствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка — Природата —, и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса — има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса.
към текста >>

46. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината.
Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение. Без Любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов. Мнозина искат да бъдат Синове Божии.
към текста >>

47. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух.
Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота. Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта. Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот. Цялата тогавашна архитектура прие символа на християнското страдание — кръста. Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл.
към текста >>

48. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно.
Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа. Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува. Ето защо, ние трябва да видим, в какво състояние са нашите мисли, чувства и постъпки. Всяко наше чувство би трябвало да бъде подтиквано от любов. То не трябва да е опетнено от себичност и подозрение. Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно. Когато умът ни се изпълни със знание и мъдрост, ние ще имаме винаги светли и чисти мисли, които да ни упътват в истината. И когато се изпълним с желанието да живеем по волята на Всевишния, ще имаме правилни постъпки и не ще се спъваме в пречките, които животът ни изпречва. Постигнем ли една такава хармония в мислите, чувствата и постъпките си, можем да кажем, че имаме светъл ум, чисто сърце и добра воля, които ще ни обезпечат здрав и разумен живот.
към текста >>

49. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— Аз не Те видях, шепнеше той с безкрайно смирение, но нали си бил близо до мене!
Като чу тези думи, Този, чийто поглед вижда, какво крие глъбината на всяко човешко сърце, като позна безграничното доверие, с което младият овчар прегръщаше безмълвния камък, Той видя великото, дълбоко скрито в тази душа и сърцето Му се изпълни с безкрайна милост. И изпрати съня. Когато овчаря заспа, Той насочи стъпките на беден друмник към сложените блюда. Като утоли глада си, друмникът отправи своята благодарност към Милостивия и към добрия овчар и продължи пътя си. Когато овчарят се събуди и погледна празните блюда, сърцето му се изпълни с неизказана радост. — Аз не Те видях, шепнеше той с безкрайно смирение, но нали си бил близо до мене! Колко Те обичам, Пазителю мой! — Не разумявам всичко това, помогни ми да го разбера, замоли се малкото ангелче. — Блажен е онзи, който пази образа Му в сърцето си, – каза с безкрайно благоговение верният служител, – който се надява и уповава на Него и живота на когото е изпълнен с безкрайна благодарност. Ти забрави, че Отец е дълготърпелив. Той ще премахне заблужденията от живота на човеците, защото е казал, че не ще остане ни една плът да Го не познава.
към текста >>

50. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението.
Тия именно грешки се изправят чрез про-цеса на страданието. T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави! " Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме! " Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може!
към текста >>

Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави!
T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави! " Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме! " Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж можем да дадем, но всичкото, не".
към текста >>

" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме!
Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави! " Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме! " Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж можем да дадем, но всичкото, не". Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила".
към текста >>

" Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи!
Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави! " Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме! " Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж можем да дадем, но всичкото, не". Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила". Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне.
към текста >>

51. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първото правило, за да придобием любовта е, непременно да имаме смирение.
Сега ще ви дам мотото: В изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа, защото Бог е любов. Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни - това са отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания - под "ближни" разбирам и Всички млекопи-тающи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също паши близки в широк смисъл на думата. Първото правило, за да придобием любовта е, непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е любов. Ние страдаме не от любов, а от много знание, от много сила. В света има две сили: сила без любов и сила с любов. Първата - силата без любов - е физическа сила, която руши, а Втората - силата с любов - е Божествена, която твори.
към текста >>

52. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение, да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото.
Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът -сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии. Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение, да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното Знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи, отношението между сегашното и бъдещето Знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие.
към текста >>

53. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.
Сега които плачат нека плачат; които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътя да хванат. Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К.
към текста >>

54. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26.
СЪБУЖДАНЕ XI година / I том (София, 1931-1932) На земята душата се намира в сънно състояние. Докато се събуди от дълбокия сън тя минава през много страдания и мъчнотии. T0зU момент наричаме пробуждане на съзнанието. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Ако не се събудиш, не можеш да работиш. Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята. След това житото ще се посади.
към текста >>

55. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Смирение е нужно на съвременните хора.
Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си. Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии.
към текста >>

56. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението.
Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота си. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението. Това е един от законите на всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа.
към текста >>

Смирението е първото качество, което се иска от ученика.
Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота си. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението. Това е един от законите на всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние, ние можем да възприемаме. В човека има зародиш на две раси: Сегашният човек е роден от втората раса, направена от пръст и дух.
към текста >>

В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си.
При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението. Това е един от законите на всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние, ние можем да възприемаме. В човека има зародиш на две раси: Сегашният човек е роден от втората раса, направена от пръст и дух. Хората на първата раса са направени по образ и подобие Божие и вървят по друг път на еволюция. Плътското винаги се бори с духа.
към текста >>

Първото нещо, което се изисква от вас е смирението.
преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение.
към текста >>

Да ходите с набедени глави, това не е смирение.
В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце.
към текста >>

Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота.
Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?
към текста >>

Всички Учители са минали през смирението.
Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение.
към текста >>

Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение.
Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание.
към текста >>

Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?
Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят.
към текста >>

Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота.
Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз.
към текста >>

- Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение.
Всички Учители са минали през смирението. Ако великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен.
към текста >>

Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив.
Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости да не се лъже. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен.
към текста >>

Апостол Павел Желая ви да започнете със смирението.
Ние не го виждаме. Ако е горе някъде, не можем да го видим. - Това небе е тук. Павел казва: “С телото си ли бях, или без него, не зная, но видях и чух неща, които око не е видяло и ухо не е чуло.” Казвате: Кой ще ни избави от това смъртно тяло? Най-после Павел казва: “Сега съм във венеца на живота си.” И тогава Павел беше във вериги, но не се страхуваше вече. Апостол Павел Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ! Значи, вие ще следвате закона на житното зърно. Резюме от беседа, държана от Учителя, пред братята на 22 юни 1923 год. В София
към текста >>

57. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”.
ДИМИТЪР" Църквата “Св. Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е гордост в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата,наречена “Касъма джамиси”, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останах слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Безшумно тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангара, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Иисусе Христе, Богородице Майчице и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живота. Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора.
към текста >>

58. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
към текста >>

59. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато у вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него.” През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел. Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто.
към текста >>

60. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Гледам го и си мисля: какво смирение!
Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна.
към текста >>

Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение.
Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
към текста >>

61. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение.
ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик. /Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У. Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. У.
към текста >>

62. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г.
Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна. За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели.
към текста >>

63. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината.
За „Белите Братя“ От няколко години в българските вестници често се пише за Белите Братя и за г-н П. Дънов. Носят се различни мълви и клевети, но има и чистосърдечни запитвания: Кои и какви са Белите Братя? Ония, които се искрено интересуват, моля ги да прочетат брошурката, написана от г. Стоян Ватралски „Кои и какви са Белите Братя"*, в които той излага впечатленията си от едно посещение на братския събор. Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи. Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината. Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме.
към текста >>

64. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар.
— Хляб, хляб! Малкото хлебче. което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко.
към текста >>

Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем.
П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г. Борис Тричков. Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време. А за това се изисква музикална грамотност. Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем. Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение. От това първо стъпало автора като деца ни хваща за ръка и с 400 упражнения ни води все по-нагopе, докато свършва с пение на един величествен хорал на четири гласа. Важното е, че като са подбрани упражненията методически, водят ни без преход от по-лесното към по-сложното, в същото време, като музикални творби са ценни, а други ни са интимно близки като народни песни.
към текста >>

65. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки.
Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй-старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно — воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"?
към текста >>

Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.
И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат.
към текста >>

И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“.
“ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление!
към текста >>

66. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път!
в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние. Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна. Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път! Вечността никога не е останала без свидетели. Това сме именно ний, хората, които сляпо, невежествено, доброволно и страхливо сме пропуснали да търсим и намерим пътя. И на вас, братко, сестро, приятелю или страннико, които имате сърдечна болка, измъчени сте от търсене и обезкуражени, и на вас, които с отворени умове търсите великите реалности, ние ви носим една нова вест и един горещ апел едновременно. Пътят винаги е бил отворен. Ще се присъедините ли към нас, за да го направим толкова достъпен, че да утоли всецяло глада и жаждата на душата?
към текста >>

67. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това.
Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г. са спечелени от работническата партия, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата. Въпреки този резултат, министрите Мушанов и Гиргинов са заявили, че няма де оставят софийската община в ръцете на комунистите. Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие. — По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това. От следния брой започваме да печатаме в паралелни текстове (на български и есперанто) известното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български. На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс. *** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Излиза на 1 и 15 число от месеца в голям формат, с много илюстрации и твърде подбран научен материал.
към текста >>

68. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прислушайте се, със смирение, във великото тайнство, което се извършва.
Каишев) Книжнина * * * Колко ний, хората, са богати ! И колко малко знаем да ценим безценните дарове, които ни се дават от природата, от Бога. Някои казват че сме бедни, — че животът е жалък, безсмислен, труден, че той е една непосилна тежест. Да, може би, защото ние затваряме очите си пред неговите блага, защото ние отхвърляме щедро протегнатата към нас десница, защото ний вървим, по криви пътища, след измамни видения, които ни водят към бездни. Излезте сутрин рано всред природата, преди още зората да е разкъсала плащеницата на мрака. Прислушайте се, със смирение, във великото тайнство, което се извършва. Наблюдавайте, внимателно, първите стъпки на зората ! И душата ви ще се изпълни с безбрежна светлина, сърцето ви ще се изпълни с радост, цялото ви същество - с живот и любов! Бедни и болни, отчаяни и обезверени, нещастни, загубили смисъла на живота и смазани от тежкото му бреме! — Вий жадувате за капка съживителна влага, тогава, когато само на крачка от вас се простира безкрайно море от живот и любов! Изтърсете праха от нозете си, забравете, за един час поне, вашата грижи, болки и страхове, и излезте всред природата да посрещнете изгрева на слънцето, с отворена душа, с открито сърце и свободен ум.
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нека наденем тогата на смирението и да започнем с най-малките възможности, при най-минимални, стеснителни дори условия.
Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност. Да не чакаме! Това, за което мислим, това за което мечтаем, може да се осъществим! Но нека наденем тогата на смирението и да започнем с най-малките възможности, при най-минимални, стеснителни дори условия. И нека дадем път на Божествения Дух да работи в нас, като посветим целия си ум и цялото си сърце в служба Нему — тогава Той ще ни води, стъпка след стъпка, ден след ден, все по-високо и по-високо, по стълбата на осъществяването, към нашите най-далечни, свещени идеали! Д-р Б. Бончев Предимството но овощната захар пред фабричната Неотдавна вестниците се пълнеха с най-разнообразни примамливи реклами, като много от тях се придружаваха с разни карикатури и се повтаряха все едни и същи думи „Яжте захар! Захарта е сила! Захарта е храна!
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той потъна в дълбоко смирение.
Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за самоубийство и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата. Обикна всички в нещастието си, смиташе всички болни за близки и разговаряше с тях по цели часове. Излизаше на терасата, от гдето се вслушваше в шума на града. От близката църква долитаха звуците на „Аве Мария“, що органа щедро разливаше наоколо. И дивните звуци като вълшебен чар лекуваха изтерзаната му душа. Той потъна в дълбоко смирение. Ясно му стана колко погрешен е бил избрания от него път и мъка раздираше сърцето му — защо той няма сега очите си, та да посвети целия си живот, всичките си сили и способности в служене на човечеството, да ги употреби за изграждане, вместо за разрушение. И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак.
към текста >>

Сега смирението и любовта са мое знаме и макар без очи, аз ще им служа!
Така ще живеем и ние. По-рано и аз не мислех за тях, бях сляп и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам. Чак сега разбрах колко съм се лъгал! Сега видех, че всички те са мои братя, дишат един въздух, огряват се от едно слънце, стоят под едно небе и имат една душа. По-рано славата и парите бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота. Сега смирението и любовта са мое знаме и макар без очи, аз ще им служа! … Казват, че човек имал и вътрешни очи. Сега разбрах, че и с тях може да се живее. Станете! Не плачете! Аз съм сега духовно зрящ, аз съм по- силен и не плача. Пък вие!
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А пътят към него започва със смирение.
Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата.
След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения.
към текста >>

73. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение.
И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света. То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш.
От техните тела градя своето тяло. Техните живи клетки внасят кротост в мене. Когато моето тяло се изгради само от агнешки клетки, и аз ще стана кротък като агне. Тогава изядените агънца ще ми простят. — Това е вярно, Вълчо. Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение!
Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това! Нека всички тази година проявим чистата Божия любов, дрехата на които е винаги нова! Нека всички съзнаем, че тази любов е именно, която включва а себе си и смисъл и съдържание и тя не гледа външните форми, а се проявява всякога, всякъде и към всичко живо! Завърши се с песни, хоро, веселие.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна.
Иде време, когато по-силно от когато и да било се възвръща изразходваната духовна сила на човечеството. Тя се носи, тя слиза над човечеството във формата на различни кармични удари. Човечеството няма друг изходен път. — то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна. Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв. Постарайте се да изпращате стрелите на вашата мисъл към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване. Знаете ли силата на шумните топовни снаряди? Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли?
към текста >>

Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания.
Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци. Не е вече възможно да се причини карма и да се отлага нейното изплащане за след милиони години.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота.
Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си. И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек. А онзи, който отбягва да но:и последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане. И в Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена любов минава през вас, и вие ставате хора. И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него.
към текста >>

Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението.
Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разумно; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно. Нека егоизмът и личните чувства отстъпват винаги пред Божественото! Това желае Бог от нас. Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на неговите извратени чувства в сърцето. Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причините и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен.
Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в. „Братство“ С този брой започваме деветата годишнина на в. „Братство“. Нека по тоя повод кажем няколко думи за неговия досегашен живот и развитие. Започнал, преди осем години, в Севлиево, като малък периодичен лист, който се поддържаше от доброволните вноски на читателите си, в. „Братство“ постоянно се е развивал, за да стане, първо двуседмичник и после седмичник, излизащ отначало в две страници, а сега вече, от две години насам, редовно в четири страници.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Коренът на думата смирение означава мек човек.
Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии. Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни. Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята гордост и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие.
Без любовта човек се намира на едно високо планинско место. Там няма хора — нищо няма — човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни. Там и водите, и храните и светлината се събират. Всичко е събрано в долината. Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята гордост и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му?
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейния дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише — и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й.
Но ще се мине време, ще дойде ден, когато ще пораснат и ще мислят и действат като големи хоро. Така е и с хората, днес са едни, но утре ще се научат да разбират нещата по добре и делата им ще се изменят. Затова никога не трябва да съдим и обвиняваме. Сестра Попова замлъкна, но ние искаме още да ни разказва. Да ни разправи случки които може би вече ни е разказвала, но те са толкова хубави, тъй добре умее да разправя, че ние никога не се насищаме да я слушаме. Нейния дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише — и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й. Понякога тя ни разказва за живота си до срещата и с Учителя — и той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да го сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията са прескачали прагът й, но тя е имала вече светлина и е разбирала защо стават нещата и с виждала навсякъде Божието присъствие и милосърдие. Обикновено в неделя след обед тя идва при нас, когато не я задържат някои гости и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали очи от нетърпение я молим да ни каже нещо от небето на всяка една.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта.
Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа. О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смирение се иска от човека.
което те вършат, и ще видите, че по отношение на знанията си, те са по учени и от самия човек, в когото се намират. Човек се мисли за господар на тялото си, но в същност някой от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да знам поне толкова, колкото знаят моите клетки а главата ми. Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да съзнае, че не знае много. Който не признава това, той мисли, че много нещо знае, а в същото време се чуди, защо животът му не върви добре. Животът му не върви добре, защото малко кръв има. Ще кажете: Аз много ям. Много ядеш, но яденето не образува живота.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание.
Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето.
към текста >>

85. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа — неговото безподобно търпение и неговото смирение.
За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа — неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим. като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов!
към текста >>

86. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Смирението е път към Истината.
* Каквото изтъчеш, това облечеш. * Чрез умът се работи и учи, но не се обича. * Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека. * Да се намеси Божественото в човешкото, това е да подигне човека, но да се намесва човешкото в Божественото — това е падение. * Смирението е път към Истината. * Миналото трябва да знаеш, то е формата. Сегашното трябва да учиш, то е съдържанието. * Бъдещето трябва да вярваш, то е принципа, идеята. * Ако всяка бе длъжен да изпълва съветите, които дава, навярно хората съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил. * Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги.
Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“. Не само в православната църква или само между християните, но и между будистите. мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават.
към текста >>

мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си.
В същност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“. Не само в православната църква или само между християните, но и между будистите. мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява. Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата някои думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали.
И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия. Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение. Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали. Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.
към текста >>

89. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И проговори му той със своя тих и спокоен глас: „О, сине, на смирението!
Около него царуваше дълбока тишина! Над него високо се издига ще остър гранитен връх, а долу — под нозете му — дълбоко се разтваряше бездънна пропаст, острите скали на която полуосветени от блясъка на светлата месечина, изглеждаха като тайнствени видения, висящи, посред мрачната падина. И посред това нямо безмълвие на красивата балканска нощ . . посред това глухо царство на потайна доба, видя той беловлас старец да застана смирено пред него. По светлото му матово лице се четеше отпечатъкът на световната мъдрост на посветените, а кротките му невинни погледи носеха навсякъде мир и спокойствие. И проговори му той със своя тих и спокоен глас: „О, сине, на смирението! . . . Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и дойдох! Аз съм царя на Ментала в природата! . . . Моето царство е пределно.
към текста >>

Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде .
И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса! . . Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му!
към текста >>

О, сине, на смирението!
И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
към текста >>

90. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

217) И разтвори той, синът на смирението, първият лист на папируса и прочете по него написаното с крачестите знаци на йероглифите: „Аз съм Духът на мъдростта в света, който носи тайните на живота и смъртта — тайните на знанието и разумността, със своята духовна светлина.
* Вредом пусна, вредом пръсна златните стрели. И се песен чу навсъде; „Златен дъжд вали“. * И от този дъжд цъфтяха чудните цветя. Май ги викна и събуди, брат на пролетта. Д. Антонова СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 217) И разтвори той, синът на смирението, първият лист на папируса и прочете по него написаното с крачестите знаци на йероглифите: „Аз съм Духът на мъдростта в света, който носи тайните на живота и смъртта — тайните на знанието и разумността, със своята духовна светлина. Намери ме! . . Аз съм вложен в основата на твоята природа! Събуди ме! . .
към текста >>

91. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост.
Тагор казва следното: „Изтокът със своите идеали, през течение на цели векове завардил в гърдите си свят липата на слънцето и мълчанието на звездите, може търпеливо да чака, докато Запада, с неговия стремителен бяг за постигане материални блага, не се спира. Европа, забързана, се движи навсякъде и хвърля презрителен поглед из вагонния прозорец на влака към жетваря, който събира ръжта в полето и следствие на грамадната скорост с която се движи, на нея се струва, че той едва се тътри като непрекъснато се отдалечава от него. Но всека скорост има свои предели. Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност.
към текста >>

92. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

219) О, сине на смирението!
Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка. Стрелец с чувството за движение. Козирог с чувството за равновесие. Водолей с чувството за мириса, Риби с чувство за обонянието И тъй както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното. (следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 219) О, сине на смирението! Знаеш ли що значи това? — Да съм далече от теб? „Знаеш ли що значи това? — Да живееш в тъмотата на моята сянка? — В лапите на грубия егоизъм?
към текста >>

* * * И разтвори той, Синът на смирението, третия лист на папируса.
Резервоар на младенчески сили! — — — Любовта! — Това е проявеният Бог в света!... — Силата и знанието в мъдростта! .. — Началото и краят на вечността! * * * И разтвори той, Синът на смирението, третия лист на папируса. И видя по него с погледа на духа да бе начертан пътя към истината — пътя на живота! И прочете той словото на истината, написано по пътя на живота, със стъпките на тези, които са минали по него, светещи с блясъка на рубина. О, ученико на мъдростта! Който и да си ти! . . .
към текста >>

93. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“.
Както Сократ в своето „незнание“ е знаел много повече от своите „знаещи“ съвременници, така и учените които признават че „не знаят“, изглежда, са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят“ — какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът“ е само една функция на материя та, т. е. че, чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалистите, учени и неучени. Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш че не знаеш, това значи че си на прав път, — то значи че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае“. И ние най-искрено поздравяваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“. Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето“, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш че не знаеш, — колкото благородно и доблестно да е само по себе си това — съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.
към текста >>

— — — * * * О, сине на смирението.
. . . В лицето на жената да виждаш — сестра богиня, защото чрез нея съм изявена аз, като любов във вечността, която организира, крепи и подържа живота в света! . . . Можеш ли да ме почувстваш, вложена в сърцето на вселената, като пулс, който тупти и оживотворява, като една вечна истина — всичко в света?! . . . — — — * * * О, сине на смирението. Един е пътя на духа, по който трябва да минат сърцето и умът, за да влезе в храма на посветените в мъдростта Без да разбереш с ума си, не можеш да обикнеш със сърцето си и да залюбиш с душата си! Светлата мисъл на ума, ражда чистото чувство на сърцето! А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . .
към текста >>

О, сине на смирението.
… Три сили! ... Три книги! ... Ако можеш да влезеш в първия, ще трябва да се пречистиш във втория ... за да завладееш третия! И тогава, като излезеш от третия, ще се осветиш във втория, за да се възцариш в първия с жезъла на посвещението! . . О, сине на смирението. От земята с ума си ще тръгнеш към небето и чрез топлината на Любовта ще го завладееш със силата на духа! И тогава, когато се възцари силата на духа на своя престол ... ще освети любовта в сърцето ти . . . И ще увенчае ума в съзнанието ти, с царския венец на знанието и мъдростта свещена! . .
към текста >>

С пълното смирение на ума си!
Такъв е светлия път към небесата. — Пътя към посвещението! — Пътя към съвършенството на ума, душата и сърцето. — Пътя към истината свещена. * * * И разбра той, ученикът на мъдростта, че щастлив е само онзи, който е тръгнал по него — пътя на истината. С пълното смирение на ума си! . . С искрената чистота на сърцето си! . . С най-благородните идеали в душата си! За него идва светла бъднина!
към текста >>

94. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А истинското смирение е достъпно именно на славяните.
Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи.
към текста >>

Настанало е вече време, когато всички хора, от всички народи, от най-големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си уважение и смирение да приемат истината.
който е свързан със страданията на хората. Който разбира кръста като носител на страдания, според закона на любовта, той трябва да се ползва от тия страдания. Щом разбираш страданията от гледището на Божията мъдрост и от гледището на Божията истина, трябва да се ползваш от тях. Не разбира ли страданията човек не може да ги използва. Не е лошо да страда човек, но лошо е ако не разбира страданията. Настанало е вече време, когато всички хора, от всички народи, от най-големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си уважение и смирение да приемат истината. И кой колкото я разбира да я приложи. Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото разбира, толкова да я приложи. Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо.
към текста >>

95. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си.
Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят. Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно становище. Тогава ще сме готови да споделим онова, що имаме, със себеподобните си, а това е именно силата и благата на любовта, която реализира братството. Много са днес болните, бедните и недоволните. Криза, безработица, свръхпроизводство суша, и над всичко това над хората постоянно дебне призрака на войната.
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е велика и щастлива истина и който я приеме със смирение и любов, той става велик по ум, велик по сърце и велик по сила.
Ако ние ги възприемем и приложим в живота си, ще се обновим и преобразим. И тогава ще видим, че мъдростта на великите хора е истинска реалност, защото тя отговаря на силите и законите в природата. И ако ние се ръководим в живота от нея, то нашият физически —външен живот, също би се преобразил като отражение на нашият вътрешен живот. Benita УСЛОВИЯТА СА ОТРАЖЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Лошите хора от вън, лошите условия от вън, са отражение на това, което е в нас. Всяко цвете в природата е поставено при онази почва, която е полезна за неговото развитие. Това е велика и щастлива истина и който я приеме със смирение и любов, той става велик по ум, велик по сърце и велик по сила. Ще каже някой: толкова ли съм лош, че толкова тежки условия да ми се дават от провидението? Нека си признаем, че не сме толкова праведни колкото ние мислим. Природата никога не прави погрешки в своите изчисления. Лошите условия още не показват, че много сме лоши отвътре. Но все пак те са отражение на нашето съзнание.
към текста >>

97. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.
Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният.
към текста >>

98. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти придоби.
— Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия си син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо. Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти придоби. Ти не си още смирен. Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което не може да се чуе гласа. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността.
към текста >>

99. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знаете ли къде седи смирението на човека?
Ще нарисуваш картината такава, каквато е, да изразява точно вътрешното състояние. Този човек се чуди какво да прави Той се обръща към Бога и пита: Господи, какво да направя? Всичко това трябва да се чете в картината. Или някой нарисувал смирения човек. Той трябва да го нарисува такъв, какъвто е. Знаете ли къде седи смирението на човека? — В любовта. Без любов, човек не може да бъде смирен. Само при любовта човек може да се смири. Като се намериш пред някое слабо същество, ти изпитваш известна приятност и колкото да си силен, ти си готов веднага да услужиш на това слабо същество. Ти си готов доброволно да му помогнеш.
към текста >>

100. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия.
Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46745896339417