НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
138
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат
слънца
и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт.
Много острови, съществували някога, днес вече няма следа от тях. Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните. Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми.
И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат
слънца
и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт.
Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата. Подобно нещо се намери, както в нисшите тъй и във висшите растения.
към текста >>
Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със
слънцата
, същия импулс за живот.
Но не, това не ще стане. Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо. Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило. И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот. Нека продължим аналогията.
Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със
слънцата
, същия импулс за живот.
Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите за нов живот. Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот. И тъй безкрай. И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът. Но що представлява самият живот?
към текста >>
Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите,
слънцата
и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите,
слънцата
и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
към текста >>
2.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните
слънца
и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните
слънца
и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>
3.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на
слънцата
и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени.
Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на
слънцата
и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>
4.
Воля за радост - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кой би могъл да създава
слънца
и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда.
Кой би могъл да създава
слънца
и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.
към текста >>
5.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В тия часове аз гледах милионите
слънца
, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията.
В тия часове аз гледах милионите
слънца
, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата.
към текста >>
Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на
слънцата
.
В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния!
Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на
слънцата
.
Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
към текста >>
6.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на
слънцата
.
Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.
Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на
слънцата
.
– Ние всички сме едно.
към текста >>
7.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките
слънца
.
Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим.
Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките
слънца
.
Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него.
към текста >>
8.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия
слънца
, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце.
Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия
слънца
, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
към текста >>
И като прелитала край всички
слънца
и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове.
И като прелитала край всички
слънца
и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година.
към текста >>
9.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
— шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите
слънца
— безгрешните сърца!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала!
— шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите
слънца
— безгрешните сърца!...
И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!...
към текста >>
10.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със
слънцата
, кръста, хоругвите и др.
Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите.
Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със
слънцата
, кръста, хоругвите и др.
и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят. Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..." Според Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г.
към текста >>
11.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
За нас
слънцата
и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция.
За нас
слънцата
и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората.
Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия.
към текста >>
12.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всяка от тях е съставена от милиони
слънца
, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето
слънцата
са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената.
Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли.
Всяка от тях е съставена от милиони
слънца
, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето
слънцата
са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената.
Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра.
към текста >>
Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че
слънцата
са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка.
Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра.
Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че
слънцата
са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка.
Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето.
към текста >>
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните
слънца
, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните
слънца
, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>
Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни
слънца
.
Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни.
Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни
слънца
.
Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>
13.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи
слънцата
и звездите?
Той ще поразкаже, че на мястото на онова гъмжило от хора преди векове бродеха през девствени лесове гиганти, които само с досег на опашката биха разрушили най-здравите ви замъци. Сега от тях – нито помен. Неизброим ред от същества се родиха, живяха, изчезнаха, но животът, който се изявява в тях, не ще престане до края на века. Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота?
Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи
слънцата
и звездите?
– Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината. Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си. Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот. Нощта също търсеше входовете на подземното царство измежду пукнатините на канарите. Слаба руменина предвестяваше зората.
към текста >>
14.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Животът на хиляди
слънца
, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов!
но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е.
Животът на хиляди
слънца
, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов!
Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост.
към текста >>
15.
Един факир в Париж - Реймонд Но
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите
слънца
, живее душата ми.
С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите
слънца
, живее душата ми.
Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат.
към текста >>
16.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди
слънца
и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари.
Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди
слънца
и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва.
към текста >>
17.
За отделните народи - Г. Томалевски
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като
слънца
са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.
Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като
слънца
са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.
към текста >>
Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят
Слънца
.
Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?...
Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят
Слънца
.
Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
18.
Спящата роза - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни
слънца
- служител твой, ще бъда навсегда!
Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака. Видях светлина... Видях твоята чудната прелест, богиньо, красота. Красота, красота! Ти висша, царице, на света.
Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни
слънца
- служител твой, ще бъда навсегда!
Красота, красота! Ти майка, царице, царица на всички царици по света. ІІ Видях вълшебна светлина, която разтапя безумната жажда и мътния взор на окото в своята мека топлина. Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми. Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите.
към текста >>
Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените
слънца
, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми.
Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета.
Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените
слънца
, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми.
Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице?
към текста >>
19.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от
слънца
и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва.
Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от
слънца
и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско.
към текста >>
20.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И не че е изтъкан вече, но че тъче се още, постоянно преливайки нишките една в друга, постоянно сплитайки ги една с друга и тъй Великият Майстор тъче килимите от цветя,
слънца
от светлини и форми на същества.
Вече много симптоми говорят, че съвременната наука се ориентира и тръгва към енергетичното изучаване на природата. А оттук великите умове откриват разумното съотношение на силите или Великата хармония. Това силово съотношение ние намираме както в големите космични сили, тъй и в безкрайно малките величини на природата. Природните закони нямат формални граници. И ето, от това сложно преплитане на силови енергетични нишки, е изтъкан света.
И не че е изтъкан вече, но че тъче се още, постоянно преливайки нишките една в друга, постоянно сплитайки ги една с друга и тъй Великият Майстор тъче килимите от цветя,
слънца
от светлини и форми на същества.
Така Той създава и пресъздава себе си във Великата природа чрез нас. ІІ Това силово влияние върху телата най-първо биде констатирано върху известни организми, като по-лесно реагиращи на влияния. Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната. Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра.
към текста >>
21.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати
слънца
изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората.
Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест.
Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати
слънца
изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората.
В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето.
към текста >>
22.
Стихове - Стефан, Иедидия
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Безброй сили се преплитат там, безброй
слънца
сноват.
Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък.
Безброй сили се преплитат там, безброй
слънца
сноват.
Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят. Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли. Там реват бурите в късните часове на нощта. През пустините прекосяват кервани на далечни тугинци, лесове шумят, а в снежнобелите горди скали на планините живеят светите люде със своите молитви. Тия молитви на будните излизат като струи и стигат зеницата във вечно будното око.
към текста >>
23.
Заровените таланти
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „
Слънца
" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „
Слънца
" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>
24.
Вести
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади
слънца
се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади
слънца
и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде
слънцата
и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде
слънцата
и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички
слънца
; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади
слънца
се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади
слънца
и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде
слънцата
и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде
слънцата
и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички
слънца
; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
„Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат
слънца
и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика.
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат
слънца
и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
" „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>
25.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица
слънца
, пределите на които бяха безконечни и неизмерими.
Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената.
Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица
слънца
, пределите на които бяха безконечни и неизмерими.
Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама.
към текста >>
26.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди
слънца
и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди
слънца
и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете.
към текста >>
27.
АЙЯ - Добран
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По вселената летят
слънца
като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо.
ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му.
По вселената летят
слънца
като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо.
Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце!
към текста >>
28.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От нея научихме, защо живее мравката и защо летят
слънцата
по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената.
Georg Nordmnn ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете.
От нея научихме, защо живее мравката и защо летят
слънцата
по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената.
Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
към текста >>
Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за
слънцата
, за мравинките и за крехката чашка на кокичето.
Georg Nordmnn ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете. От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената.
Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за
слънцата
, за мравинките и за крехката чашка на кокичето.
Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката.
към текста >>
29.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са
слънцата
- извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък.
А.Т. І СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците. Погледнете това дивно светило, що разлива светлина, живот, радост! Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина.
Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са
слънцата
- извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък.
Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло.
към текста >>
Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във
слънцата
и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име.
Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във
слънцата
и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души!
към текста >>
Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи
слънца
на неговата светост и красота.
Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост.
Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи
слънца
на неговата светост и красота.
Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души! Цели вечности са дните на това изгряване! То е великото възхождане на душите към недосегаемите висини на съвършенство и красота... Разтворете широко душите си, братя, за чудодейните зари на това дивно слънце, за неговите творчески сили. Отворете сърцата си за струите, които то навред разлива - струи на божествена любов и светлина! Отворете всички кранове на своето сърце, за да забликат из тях свещените дарове на това слънце за благото на всички същества.
към текста >>
30.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Колко
слънца
има?
Ела, аз ще те отведа на светлина. Чрез мен ще дойде твоето освобождение." Но на Далвира ù било казано, че кога Ем-Руха дойде, идването му ще бъде като изгрев на слънцето. В нея, като из небе, по което се сипва зора, ще изгрее слънцето: Ем-Руха. И тя казала: „Не си ти, когото чакам, защото ти си като облак, а мен ми биде казано да чакам слънце да изгрее". „Които са ти казали това, са те излъгали.
Колко
слънца
има?
Едно слънце - и то лъчезарно свети вън. Сега в лъчите му грее един дивен свят, кипи живот, а ти тук, в тоя затвор дълго ще чакаш да изгрее слънцето. Как може през стените да проникне слънцето? И как може отвътре да изгрее? Едно слънце има - и то свети отвън.
към текста >>
31.
ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Учителят Човешката душа е проекция на Цялото и затова целият Космос с всички свои планети,
слънца
и пр.
Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие." „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние".
Учителят Човешката душа е проекция на Цялото и затова целият Космос с всички свои планети,
слънца
и пр.
намират своя израз и в човека. Корените на човешката душа са извън време и пространство. Обикновеното човешко съзнание не е проява на целия човек. То е само една малка частица от това, което крие в себе си човешката душа. В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото.
към текста >>
32.
ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Планини и долини, материци и океани, светове и
слънца
, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете .
Планини и долини, материци и океани, светове и
слънца
, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея.
Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!...
към текста >>
Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със
слънца
са писани страниците ù, с милиарди
слънца
!
Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те!
Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със
слънца
са писани страниците ù, с милиарди
слънца
!
Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга. Радвайте се, защото сте от призованите!
към текста >>
Със
слънца
и вселени!...
Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца!
Със
слънца
и вселени!...
Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях говори великият Божи Дух чрез всяко живо слово на свещената Божия книга. Радвайте се, защото сте от призованите! Защото сам Предвечният ви призовава.
към текста >>
33.
ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни
слънца
.
Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни
слънца
.
аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини небеса. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера!
към текста >>
34.
ВЕСТИ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Неизброимите
слънца
засияха с дивен блясък и из всичките краища на мирозданието заблестяха неизброими милиарди души... И почувствува Вселюбящият тяхната радост, тяхната любов, техният копнеж и вид, техният път към висините на съвършенството и красотата.
Да нямат брой душите и да се изплюят времена и пространства с красотата на тяхното възхождане. Да нямат брой душите и да се изпълнят времената с великото изгряване на моя вечен Дух в тях ! Да бъде! - рече Всемогъщият. И Неговата светла мисъл прониза мирозданието зад всички пространства и предали като всеоживяваща хармония.
Неизброимите
слънца
засияха с дивен блясък и из всичките краища на мирозданието заблестяха неизброими милиарди души... И почувствува Вселюбящият тяхната радост, тяхната любов, техният копнеж и вид, техният път към висините на съвършенството и красотата.
И почувствува Той, че сам живее в тях, радва се, твори... И почувствува Той своята неизмерима мощ, Любов, Мъдрост. И вид Той, че всичко 6е прекрасно и добро. И вдигна светите си ръце и благослови душата - венецът на творението, чудото на чудесата. Тогава цялото мироздание, с неизброимите слънца и светове, заблестя във върховна красота. И разнесе се из всички негови предели хвалебният химн на несметните души, славословещи Великия Творец.
към текста >>
Тогава цялото мироздание, с неизброимите
слънца
и светове, заблестя във върховна красота.
И Неговата светла мисъл прониза мирозданието зад всички пространства и предали като всеоживяваща хармония. Неизброимите слънца засияха с дивен блясък и из всичките краища на мирозданието заблестяха неизброими милиарди души... И почувствува Вселюбящият тяхната радост, тяхната любов, техният копнеж и вид, техният път към висините на съвършенството и красотата. И почувствува Той, че сам живее в тях, радва се, твори... И почувствува Той своята неизмерима мощ, Любов, Мъдрост. И вид Той, че всичко 6е прекрасно и добро. И вдигна светите си ръце и благослови душата - венецът на творението, чудото на чудесата.
Тогава цялото мироздание, с неизброимите
слънца
и светове, заблестя във върховна красота.
И разнесе се из всички негови предели хвалебният химн на несметните души, славословещи Великия Творец.
към текста >>
35.
Из поемите на Кабир
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Във вихъра на атомите и във вихъра на
слънцата
.
Ти, забулен в страшните мирови тайни. Ти, тайна на тайните: Напразно умът ми се сили да Те постигне, да Ти даде образ и име. Напразно душата ми се сили да озари с бледната светлина на познанието и разума страшните мрачини на непостижимото, що забулят лицето Ти. Колкото по-мощно сияе моята мисъл и по-далеч в тъмнините на непознатото прониква моя дух, толкова по-далеч си Ти от мен в своята мощ и своето величие. Зад всички предели царуваш Ти!
Във вихъра на атомите и във вихъра на
слънцата
.
Чрез Тебе всичко живее и диша! Чрез Тебе греят и разливат живот слънцата. Чрез Тебе свети в душите тайнственото слънце на съзнанието. Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов!
към текста >>
Чрез Тебе греят и разливат живот
слънцата
.
Напразно душата ми се сили да озари с бледната светлина на познанието и разума страшните мрачини на непостижимото, що забулят лицето Ти. Колкото по-мощно сияе моята мисъл и по-далеч в тъмнините на непознатото прониква моя дух, толкова по-далеч си Ти от мен в своята мощ и своето величие. Зад всички предели царуваш Ти! Във вихъра на атомите и във вихъра на слънцата. Чрез Тебе всичко живее и диша!
Чрез Тебе греят и разливат живот
слънцата
.
Чрез Тебе свети в душите тайнственото слънце на съзнанието. Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите! В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ.
към текста >>
В несметни кервани от светове и
слънца
разлял си Ти своята превелика мощ.
Чрез Тебе греят и разливат живот слънцата. Чрез Тебе свети в душите тайнственото слънце на съзнанието. Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите!
В несметни кервани от светове и
слънца
разлял си Ти своята превелика мощ.
Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов. В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост! Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота!
към текста >>
Из милиарди
слънца
- безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов.
Чрез Тебе свети в душите тайнственото слънце на съзнанието. Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите! В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ.
Из милиарди
слънца
- безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов.
В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост! Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята непостижна мощ!
към текста >>
В милиарди богове-
слънца
, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост!
Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите! В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ. Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов.
В милиарди богове-
слънца
, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост!
Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята непостижна мощ! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята всесъвършена красота !
към текста >>
Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове -
слънца
, с неизброими цветове - души!
Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите! В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ. Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов. В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост!
Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове -
слънца
, с неизброими цветове - души!
О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и слънцата ; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята непостижна мощ! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята всесъвършена красота ! И все пак Ти си тъй близко до мен, о Предвечний и Вселюбящий Отче!
към текста >>
Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и
слънцата
; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота!
В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ. Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов. В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост! Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний!
Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който сочиш пътя на боговете и
слънцата
; Който направляваш вселените; Който управляваш съдбините на всемирния живот; Ти, който с всемощния си Дух всичко поддържаш и всичко издигаш към висините на съвършенство и красота!
Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята непостижна мощ! Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята всесъвършена красота ! И все пак Ти си тъй близко до мен, о Предвечний и Вселюбящий Отче! Чрез Тебе и в Тебе живея аз! Твоите вълшебни сили бликат из тайнствения извор на моето сърце!
към текста >>
36.
Хелиодът
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони
слънца
и луни.
Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ. Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце. Там скритите хоругви се развяват от вятъра. Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина. Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост.
В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони
слънца
и луни.
Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù? Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо.
към текста >>
37.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всички
слънца
, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие.
Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота.
Всички
слънца
, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие.
Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души.
към текста >>
Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на
слънцата
- всеоживяващо, което грее през всички
слънца
, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов.
Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие.
Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на
слънцата
- всеоживяващо, което грее през всички
слънца
, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов.
Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души. Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон.
към текста >>
38.
Списанието PDF
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
– По млечни път посланите
слънца
.
Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червеят гризе. – На врата зениците големи. – На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите.
– По млечни път посланите
слънца
.
– Дъгата - шарен мост над висините. – За жертва оплодените сърца. – Дълбокото око на океана. – Й съвестта във мрака ни звезда. На мрака тайната неотгадана.
към текста >>
39.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той е, що свети през неизброимите
слънца
на безкрая.
Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца. Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота!
Той е, що свети през неизброимите
слънца
на безкрая.
Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие. Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив.
към текста >>
Той е великото свещено слънце на
слънцата
, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие.
Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества.
Той е великото свещено слънце на
слънцата
, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие.
Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив. Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота!
към текста >>
О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове,
слънца
, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния!
Непостижимо чудо на чудесата е то! А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота! Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието!
О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове,
слънца
, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния!
Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота ! И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
към текста >>
40.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Може да се молите безразлично де, безразлично кога, тъй като Бог никога не е далеч от нас, а ние сме, които се държим далеч от Него... Достатъчно е да потърсите от дълбочината на сърцето си, без учени формули, понеже ако подирите навсякъде в милионите светове и
слънца
, разсеяни от ръката на Отца, никъде не ще намерите нещо по-хубаво от „Отче наш".
Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили. На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата. „Трябва непрестанно да се молите, и да благодарите.
Може да се молите безразлично де, безразлично кога, тъй като Бог никога не е далеч от нас, а ние сме, които се държим далеч от Него... Достатъчно е да потърсите от дълбочината на сърцето си, без учени формули, понеже ако подирите навсякъде в милионите светове и
слънца
, разсеяни от ръката на Отца, никъде не ще намерите нещо по-хубаво от „Отче наш".
Обаче, за да достигне вашата молитва до Небето, трябва да бъдете съвсем малки. Небето не изслушва, освен слабите." Неговите прости упътвания, неговите силни и благи слова в едно и също време точни и проникнати от най-възвишена поезия, съдържаха в себе си, за голяма изненада на някои, едно знание конкретно и, тъй да се каже, всемирно. Този човек, лишен от големи дипломи, учудваше всякакъв вид специалисти Напр. аз го чух да припомня на юристи забравени случаи, да обяснява на палеографи някой текст, да осветлява някои физици, да означава на някой ботаник местонахождението на някое най-рядко растение. Отиваха за съвет при него метафизици, както и лекари или индустриалци, ангажирани в някоя рискована работа.
към текста >>
41.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-
слънца
.
То е писано според пулсацията на слънчевия ритъм (виж напр. книгата на проф. Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди.
Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-
слънца
.
Те са толкова далеч в съзнанието си от тях, че ги считат дори за митични създания, а животът им за сказание. Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля. Пророк! И тази дума днес е анахронизъм. Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа.
към текста >>
42.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Една сила, която върти планетите около нейните
слънца
и хвърчащите планетни системи около техния център.
На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи!
Една сила, която върти планетите около нейните
слънца
и хвърчащите планетни системи около техния център.
Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят.
към текста >>
43.
ВИК.ИГЛА.МЛАДЕЖЪТ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От атома невидим до
слънцата
, пред Тебе всички са едно.
Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали. * Сърцето на Вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. – Ти раждаш ги, отглеждаш най-грижливо. Ти щедро даваш им живот.
От атома невидим до
слънцата
, пред Тебе всички са едно.
Еднакво бдиш над всички, еднакво учиш – сал уроците различни са за всички. Различен път е за всички, но еднаква е към всички Твоята Любов. – По пътища различни у всички Ти ковеш сърца. Сърца Ти трябват. Комуто изковеш сърцето, той става съработник Твой: над по-малките от него той работи, над него бдят пък тези, кои над него са.
към текста >>
44.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-
слънца
, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове!
Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце!
Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-
слънца
, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове!
Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера! Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи песента на великата, чистата, всеотдайната любов! Благословени са тихите часове на общение с Вечния! Рилски езера, 2.
към текста >>
45.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всичко, което виждаме: звездни вселени,
слънца
, планети е проява на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Любовта Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов.
Всичко, което виждаме: звездни вселени,
слънца
, планети е проява на Любовта.
Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
към текста >>
46.
МАЛКИ ПРИКАЗКИ - АДРИАНА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Търсиш го навсъде, където не е: Търсиш по небето и земята, по вселените,
слънцата
.
Пази го в чистота и посочвай пътя. Сърцето Бездна е сърцето на човека. В тази бездна ти не можеш влезе сам. Водач ти трябва! И този водач ти търсиш непрестанно.
Търсиш го навсъде, където не е: Търсиш по небето и земята, по вселените,
слънцата
.
Търсиш го в жената, търсиш го в мъжа. А той у тебе е! Ти отвъд го търсиш, той е вътре в тебе! Сърцето, сърцето ти водач ти е за бездната – човешкото сърце! Сърцето вземи за водач – за сърцето.
към текста >>
47.
ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Известна ли е за земята, звездите, планетите, или
слънцата
?
Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях?
Известна ли е за земята, звездите, планетите, или
слънцата
?
Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда.
към текста >>
48.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И на небето - във всичките
слънца
- и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.
Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената Любов, която повдига и крепи целия космос. И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той.
И на небето - във всичките
слънца
- и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.
Всичко което е в нас и вън от нас, всичко което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни." И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.
към текста >>
49.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той населява цялата звездна вселена – всички
слънца
и планети.
Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после учител. Има степени на човека. Под „човек" ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система.
Той населява цялата звездна вселена – всички
слънца
и планети.
Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества на другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота.
към текста >>
Планетите и
слънцата
са населени със същества от разни степени на интелигентност.
Той постепенно изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после учител. Има степени на човека. Под „човек" ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена – всички слънца и планети.
Планетите и
слънцата
са населени със същества от разни степени на интелигентност.
Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества на другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени.
към текста >>
50.
Из „Живото слово”
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и
слънцата
.
Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон.
Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и
слънцата
.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Цветята като че ли почват да блестят с по-ярки краски! Те като че ли ни казват: „Да, разбираме Го! Той говори за онези чисти сфери, отдето идем ние. Той ви говори с езика на нашата родина!
към текста >>
51.
НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Много култури са загивали, цели светове се рушат,
слънца
угасват, но този божествен ред вечно пребъдва.
Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага.
Много култури са загивали, цели светове се рушат,
слънца
угасват, но този божествен ред вечно пребъдва.
Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за този живот, когато отиде на „онзи свят". Онзи свят е свят на любовта, той е свят на знанието, на истината и свободата. И ако ние изменим нашите мисли и чувства, ако започнем да мислим, чувствуваме и постъпваме така, както мислят, чувствуват и постъпват ония велики същества, чиито мозъци и сърца са организирани и волите им единни, ние веднага ще влезем в „онзи свят".
към текста >>
52.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни
слънца
и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни
слънца
и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>
53.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Истината говори със
слънцата
.
Тези думи са: Любов , Мъдрост и Истина. Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи светлина и Божествено знание, които създават красота и ред в живота. Истината дава главната насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се движи по посока към Истината.
Истината говори със
слънцата
.
Мъдростта - с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел! Кой може да я постигне? Само търпеливият човек.
към текста >>
Понеже Истината говори със
слънцата
, далечна и висока е нейната цел!
Истината дава главната насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се движи по посока към Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта - с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества.
Понеже Истината говори със
слънцата
, далечна и висока е нейната цел!
Кой може да я постигне? Само търпеливият човек. А търпелив човек е човекът на Истината. Да се разговаряш с разумното слънце, да живееш с хиляди години в небесата, да правиш добро, без да знаят името ти, да бъдеш велик поет, без да те познават, да твориш чрез другите, без те да знаят, а ти само да се радваш - това значи да бъдеш гениален човек! Това значи, да живееш с душите и между тях, без те да подозират за това.
към текста >>
54.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и
слънцата
.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света.
Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и
слънцата
.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него.
към текста >>
Тя е зад дърветата, зад звездите и
слънцата
!
Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта!
Тя е зад дърветата, зад звездите и
слънцата
!
Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили.
към текста >>
55.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела:
слънца
, планети, комети, спътници и пр.
Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения?
Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела:
слънца
, планети, комети, спътници и пр.
Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер. Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили.
към текста >>
56.
ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И всички тия звезди-
слънца
, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план!
Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава. Много от тия звезди са далеч от нас с милиони светлинни години!
И всички тия звезди-
слънца
, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план!
Колко е хубаво човек да гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното. Искаш да направиш нещо. Погледни звездите и те ще ти кажат, как да го направиш. Искаш да разрешиш една задача: погледни ги. Намираш се в раздвоение: погледни ги и ще получиш радостта и хармонията като техен дар.
към текста >>
57.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Вижда какво става на
слънцата
от Млечния път и другите звездни вселени.
И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек. И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание. Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите.
Вижда какво става на
слънцата
от Млечния път и другите звездни вселени.
И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена. На мнозина този образ на новия човек ще се стори фантастичен. Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните? Какво знаят те за всичко това и как си го представят? Навярно човекът за тях е само едно по-голямо и по-хитро животно, а културните му учреждения са все „къщи" - отделни разпокъсани представи за къщи.
към текста >>
58.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той ни говори за мировата любов, която движи
слънцата
, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата.
Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му!
Той ни говори за мировата любов, която движи
слънцата
, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата.
Обичаш ли вятъра! Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния!
към текста >>
59.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
То ръководи пътя на звездите и
слънцата
.
Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто.
То ръководи пътя на звездите и
слънцата
.
То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи.
към текста >>
60.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите
слънца
.
Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог!
Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите
слънца
.
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
към текста >>
61.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат
слънцата
и която гради и твори хилядите форми около нас!
Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира!
На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат
слънцата
и която гради и твори хилядите форми около нас!
Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост! Не може да направи престъпление оня, който ви обича! Не може да каже лъжа оня, който ви разбира и говори с вас! Не може да бъде глупав оня, който може да чете това, що е писано във вас! Всички, които се приближават към вас, вие ги правите умни, добри, чисти, благородни и музикални!
към текста >>
62.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ГЪРБАВАТА ЖЕНА - Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя не се интересува от звездните вселени, от
слънцата
; тя не се интересува от великите, от силните, тя се интересува от най-малките същества и неща, на които хората обикновено не обръщат никакво внимание.
МАЛКИ ОПИТИ В днешните времена, когато народите трескаво се готвят за война, при която неизбежно ще има масово унищожаване на хора, безпощадно разрушаване на градове и селища, пожарища и съсипии, да се говори за едно деликатно отнасяне към живите същества, особено към ония, що стоят под нас, звучи едва ли не като насмешка. И все пак онези, които искат да станат проводници на Любовта – най-тънката, ала и най-могъща космична сила, която започва да прониква отвътре в човешките души, трябва да започнат именно с това обичливо, деликатно отнасяне към малките същества, към малките блага и ценности на живота. Защото една от най-великите особености на Любовта е, че тя се занимава с най-дребните, най-нищожните наглед неща в света. Великото в Любовта е, че тя слиза до най-малкото, до най-беззащитното, за да го подкрепи, подеме и въздигне.
Тя не се интересува от звездните вселени, от
слънцата
; тя не се интересува от великите, от силните, тя се интересува от най-малките същества и неща, на които хората обикновено не обръщат никакво внимание.
И ако иска човек да намери Любовта, той ще я намери там, при малките на вид, незначителни неща в Природата. Ако у човека се развие този тънък усет, чрез който да долавя фините трептения на Любовта, той бездруго ще я види в малкото, бистро планинско изворче, чиито струи се мъчат да си проправят път надолу през камъчета и скали. Любовта е скрита зад това изворче, зад неговите изблици – тя взима участие в неговия живот. Любовта е и при малките цветчета, които с толкова усилия пробиват земната кора, за да се разлистят, да напъпят и разцъфнат. Тя е и при онази дребна мушица, която е кацнала на някой цветец и се труди да влезе в него, за да посмучи от неговия сок.
към текста >>
63.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В макрокосмичния живот ние се натъкваме на тоя закон, когато наблюдаваме в обсега на вековете появата и изчезването на
слънцата
– вселенските центрове, около които кръжат планетни системи с многосложен живот, неизмеримо далечен по разстояние, а същевременно удивително еднакъв с живота, който познаваме тук, при нас.
РИТЪМЪТ – МУЗИКА НА ВСЕМИРА Георг Нордман Понятието непрекъснатост е родено и си остава само в мисловния процес. Всъщност, такова нещо не съществува нито в неорганичната, нито в органичната природа. Навсякъде – докъдето може да проникне и най-острият поглед на съвременния мислител, той вижда нещо друго, което се смята като основна същност на процесите на целокупния живот. То е сменяемостта или ритмиката.
В макрокосмичния живот ние се натъкваме на тоя закон, когато наблюдаваме в обсега на вековете появата и изчезването на
слънцата
– вселенските центрове, около които кръжат планетни системи с многосложен живот, неизмеримо далечен по разстояние, а същевременно удивително еднакъв с живота, който познаваме тук, при нас.
Структурата на космоса е атомистична, като за атоми приемаме тия отделни ядра – галактични, слънчеви и планетарни, между които има безнадеждна за нашата бедна представа пустота, но всички свързани в една обща, първична аура от сили, която е също извън обсега на нашия човешки поглед. Появата и изчезването на световете, както и тяхната промяна, не е нищо което може да се наблюдава за един, два, пет или хиляди човешки животи. Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили. За това, най-често, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на аналогията. Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично.
към текста >>
64.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Царят погледна бедния младеж, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи
слънца
.
— Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител. — Пуснете го! — Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря. Пуснете ме при нея.
Царят погледна бедния младеж, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи
слънца
.
И без да го разпита, той заповяда да го заведат при болната царкиня. Когато Саваот-Бен-Абу влезе в нейната стая, потънала в разкош, злато и коприна, царкинята обърна очи към него и той я видя, видя я добре и не повярва на очите си. Пред себе си той виждаше една жена, едно неузнаваемо човешко създание, поразено от най-страшната болест, каквато съществуваше на земята. Едвам сега той разбра, че царкинята беше болна от проказа; едвам сега той разбра безумието на своята постъпка, която можеше да му струва живота; едвам сега видя безумната мисъл да възвърне здравето на смъртно болната княгиня. Първото му желание беше да напусне царския дворец на часа и да се откаже от мисълта и желанието да я излекува.
към текста >>
65.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни капки, които блестят по тях като малки
слънца
.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетно утро.
Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни капки, които блестят по тях като малки
слънца
.
Чисто синьо небе. Сливите. ябълките, прасковите и пр. отрупани с снежно-бели цветове, дават вълшебен вид на обстановката. Безброй пчели около цъфналите дървета. Учителят е на полянката.
към текста >>
66.
ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните
слънца
Защото има и тъмни
слънца
в света.
Мъжът, сиреч великото, мощното, разумното в света е, което дава условия на живота да се прояви. Той носи светлина. Човек не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си. Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си.
Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните
слънца
Защото има и тъмни
слънца
в света.
В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата?
към текста >>
67.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Живот има по всички
слънца
и планети, по безбройните видими и невидими звезди.
Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята.
Живот има по всички
слънца
и планети, по безбройните видими и невидими звезди.
Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист.
към текста >>
68.
DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Гигантските
слънца
Антарес и др.
Аз не бях създадена, за да умра! " Като цитира тия нейни стихове, той я утешава с думите: „Не, о поети, вашите трептящи души не са създадени, за да умрат. Никоя душа не е създадена, за да умре. И небесната светлина не угасва". Експерименталната наука ни носи днес тая увереност.
Гигантските
слънца
Антарес и др.
В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него. Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце.
към текста >>
В сравнение с другите
слънца
нашето слънце е като една малка топка.
" Като цитира тия нейни стихове, той я утешава с думите: „Не, о поети, вашите трептящи души не са създадени, за да умрат. Никоя душа не е създадена, за да умре. И небесната светлина не угасва". Експерименталната наука ни носи днес тая увереност. Гигантските слънца Антарес и др.
В сравнение с другите
слънца
нашето слънце е като една малка топка.
До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него. Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце. в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него.
към текста >>
Напоследък са открити
слънца
, два пъти по-големи от него.
Експерименталната наука ни носи днес тая увереност. Гигантските слънца Антарес и др. В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес.
Напоследък са открити
слънца
, два пъти по-големи от него.
Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце. в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него. Ако нашето слънце би било в тая мъглявост, не бихме могли да го видим даже и с най-силния телескоп. За да пътува светлината от единия край до другия край на тая мъглявост, необходими са 6,500 години. Ние хората и нашата слънчева система сме едно нищожество пред величието на безграничната вселена.
към текста >>
Тия новооткрити
слънца
имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце.
Гигантските слънца Антарес и др. В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него.
Тия новооткрити
слънца
имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце.
в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него. Ако нашето слънце би било в тая мъглявост, не бихме могли да го видим даже и с най-силния телескоп. За да пътува светлината от единия край до другия край на тая мъглявост, необходими са 6,500 години. Ние хората и нашата слънчева система сме едно нищожество пред величието на безграничната вселена. * * * Що е красота?
към текста >>
69.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В тия трепети се раждат
слънцата
, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ЛЪВ Едно огромно сърце трепти във всемира.
В тия трепети се раждат
слънцата
, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка.
Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите. Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца. Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар.
към текста >>
Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички
слънца
.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ЛЪВ Едно огромно сърце трепти във всемира. В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка. Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите.
Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички
слънца
.
Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай!
към текста >>
70.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди
слънца
, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота.
И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди
слънца
, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
към текста >>
71.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните
слънца
, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл.
Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце. Когато погледнеш към звездите и мислиш за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света. Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята. Тя ти говори; „Мисли за Любовта която крепи света. Тя ни води в строен ред из всемира.
Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните
слънца
, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл.
Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие. С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш величието и красотата на нейния план! Тя води света към велико щастие! " Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея!
към текста >>
72.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни
слънца
, с един живот, чието величие човек не подозира.
Живо трептят звездите над нас като същества, които с интерес надничат да видят нашия свят! Ето светлата звезда Алгол от съзвездие Персей. Ето и Лебедът. Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега. Ето Плеядите.
Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни
слънца
, с един живот, чието величие човек не подозира.
На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов.
към текста >>
73.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (
слънца
).
Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития. Някои интересни данни на новата астрономия Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди. Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди. с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния свят. Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон.
По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (
слънца
).
Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина. Звездите на нашата собствена звездна система са включени в едно пространство, което има формата на един съвършено плосък часовник. Светлината според Шаплей се нуждае от 200,000 светлинни години, за да изходи нашата звездна система от единия до другия край. Вън от нашата звездна система спиралните мъглявости "Месиер 31" и "Месиер 33" са отдалечени една от друга около 900,000 светлинни години. Диаметърът на спиралната мъглявост "Месиер 31" е около 46,000 светлинни години, а на "Месиер 33" – на 150,000.
към текста >>
74.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички
слънца
и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72).
Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички
слънца
и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
към текста >>
75.
ТИ ДОЙДЕ - N.
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нали слънцето е голямо, а пък колко малки
слънца
са фотографирани!
Радвайте се, когато ви обичат. Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а във втория случай ви дават материал за обработване, напр. непрана вълна, и ако можете да я обработите, добре. Твоят възлюбен е Един, но понеже е голям, то в много форми ти се изявява.
Нали слънцето е голямо, а пък колко малки
слънца
са фотографирани!
Докато човек се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новите идеи, те не могат да му се предадат. Радвайте се на слънцето, което ви дава светлина, радвайте се на въздуха, на водата, на днешния излет. Когато любовта ви посети, тя няма да седи нито една секунда при вас. Тя ще мине, ще ви остави благата и ще си отмине И вие трябва да работите върху оставените блага. Любовта иде и ако я приемете, ще влезете в един нов красив живот!
към текста >>
76.
УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В Евангелието се казва : „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога." Да познаеш цялата вселена с нейните десет милиарда
слънца
и безброй планети и луни — какво дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично понятие за живота.
Нему нищо не липсва. Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов свят. Какво е животът, в какво се състои той? Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби; един умира, друг се ражда. Проявите на живота не са самият живот.
В Евангелието се казва : „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога." Да познаеш цялата вселена с нейните десет милиарда
слънца
и безброй планети и луни — какво дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично понятие за живота.
Питат също, какво е Господ! — Когато дойде времето да знаете, кой е Баща ви, ще Го познаете. Всички сега се бият и разрешават, какво нещо е Господ! В годината се раждат 40 милиона хора — умират 35 милиона — кой се грижи за тия хора? Кой се грижи за животните, за дърветата, за тревите, кой се грижи?
към текста >>
Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние тръгва да станем
слънца
за страдащите.
Иде безсмъртието. Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа. Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън . Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло. Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина — ти си далеч от истината.
Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние тръгва да станем
слънца
за страдащите.
Да идем при тях и да озарим техния свят! Трябват слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
към текста >>
Трябват
слънца
на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън . Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло. Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина — ти си далеч от истината. Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние тръгва да станем слънца за страдащите. Да идем при тях и да озарим техния свят!
Трябват
слънца
на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
към текста >>
77.
ПОЕМИ В ПРОЗА - Б.К.Б.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Сърце, със сърцата си свързано ти, ти слънце в
слънцата
, обичай, люби!
Д. Антонова СЪРЦЕТО То тупа в гърдите, говори безспир, пулсира и пее и вечно тупти. Със ритъма вечен на всички звезди живее и пее: Обичай, люби! Градина от свежи, уханни цветя, то пей на живота велик песента. Там слънцето грее и в багри блести, и изворът блика: Обичай, люби! Не чуваш ли в него великия зов за обич към всички, за Светла любов?
Сърце, със сърцата си свързано ти, ти слънце в
слънцата
, обичай, люби!
В симфония звездна ти тон си велик, ти звук си от песен, ти чудно сърце! Бог първи запея, о, чуваш ли ти? Бог пее във тебе: Обичай, люби! Усмивка изгрява на детски уста, възкръсва там образ лъчист в красота. Не си ли го спомняш?
към текста >>
Видяхме се първо сред златни
слънца
, красиви, щастливи, на Бога деца.
Бог първи запея, о, чуваш ли ти? Бог пее във тебе: Обичай, люби! Усмивка изгрява на детски уста, възкръсва там образ лъчист в красота. Не си ли го спомняш? Към тебе зове: Родени сме ние в безкрайно небе.
Видяхме се първо сред златни
слънца
, красиви, щастливи, на Бога деца.
Със ритъма вечен на всички звезди, чуй, пее сърцето: Обичай, люби!
към текста >>
78.
ПОЕМА - S.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Звезден рой, те летят покрай нас и зоват — рой
слънца
и звезди, рой сърца и души.
Прати ни на мъките края! Прегради от злоба да няма до века в земята ни клета! Звездите — рубини, сапфири, смарагди, с потоци от слънце, с гирлянди от багри нека лумнат в небето ни родно от века до века! Дим. Антонова ВСЕКИ ДЕН Всеки ден по един ти човек обикни. Всеки ден в свят красив жив, звънлив надникни!
Звезден рой, те летят покрай нас и зоват — рой
слънца
и звезди, рой сърца и души.
Виж ги ти! — В чуден ход, как вървят светлини. И пламтят, и зоват: — Обикни, обикни!
към текста >>
79.
СТИХОВЕ - S., ДИМ. АНТОНОВА
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила
слънца
и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й.
Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега е било като мъгла — и ще закрачиш отново напред.
Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила
слънца
и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й.
Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си — и светлината ще обземе тъмнината — и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й — и ще потъне огънят й в морето — и ще изгасне. Ръка ще простре тя — и огнени змии ще попъплят. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
към текста >>
80.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Всички
слънца
, безброй планети са на различни гами, с особени тонове.
Всички зърна зреят при музика. Всякой лъч — червен портокалов, жълт, зелен, син, виолетов и др. — това са песни от разумния свят на Космоса, който ги изпраща. Това са скъпоценни камъни, от които ние, хората, разумните същества, се ползуваме. Целият свят е една музикална композиция.
Всички
слънца
, безброй планети са на различни гами, с особени тонове.
Човек е свързан с известни планети; затова той без музика не може да бъде щастлив. Пението с ума, сърцето и душата е мощно течение, което изчиства неорганизираната материя и калта. Ето защо, използувай всяко подходящо време и пей. Използувай това велико благо на Висшата Благодат, на живота. Бъди певец и слушател.
към текста >>
81.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
и никой не ще ти, годино, попречи на воля да вдигнеш могъща ръка и дари от свилени пазви да пръснеш; и с обич да сгрееш ранени сърца; и в тъмни простори небесни да палнеш в гирлянди искрящи на новото време все нови
слънца
!
Белморен НОВА ГОДИНА Годино, ти бавно пристъпваш, прибулена плътно с воала незрими на бъдните дни в земята, където отколе безпътно всред страсти и злоба борбата кипи; в земята, където всред тътен и пламък, и плач и ридан'е смърт черна отколе без милост цари... Ти идеш!
и никой не ще ти, годино, попречи на воля да вдигнеш могъща ръка и дари от свилени пазви да пръснеш; и с обич да сгрееш ранени сърца; и в тъмни простори небесни да палнеш в гирлянди искрящи на новото време все нови
слънца
!
О, бързай! че пусти без теб са земите предишни, — в провала изгниха цветущи села! Че весден отгоре връхлитат все хищни орляци от птици с железни крила, а долу — обвити в чугун и стомана — в предсмъртна превара чудовища ръфат свещена земя... Годино, желайш ли човека до век да те слави и името твое на век да блести, кат перла лъчиста във наниза стари, що Господ земя ни от века дари? Тогава пристъпвай в земята размирна с едничкия възглас: „От днеска нататък нек мир зацари! " Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна, лъчиста, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце!
към текста >>
82.
Тайни и откровения - Учителя
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От цялата вселена иде към нас живот- животът на милиарди
слънца
и планети.
Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим.
От цялата вселена иде към нас живот- животът на милиарди
слънца
и планети.
Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с всемира. Животът е Един, и знанието е всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. В съгласие с вътрешния стремеж към светлина Учителят създаде Песни и Танци на Слънцето.
към текста >>
83.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни
слънца
и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието.
Но и едната и другата ложи са само органи на един велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбирам онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на великия Божи Дух.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни
слънца
и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Козмичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>
84.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Всички те, може би, заслужават твоите грижи, но нима ти, Божественият Дух, ще трябва да си създадеш идоли от тях; нима ти, скъпоценният бисер от Царството на Бога ще си поставиш за идеал нещо земно; нима ти, вечната искра от Божествения пламък, ще потърсиш топлина от земни
слънца
?
Нима то може да даде удовлетворение на духа ти? Но за какво тогава ти живееш? За близките си — за жената и децата си, за родителите си? За отечеството си — за земята, която те е родила и отгледала, тебе и дедите ти? Или най-после за някоя партия или църква?
— Всички те, може би, заслужават твоите грижи, но нима ти, Божественият Дух, ще трябва да си създадеш идоли от тях; нима ти, скъпоценният бисер от Царството на Бога ще си поставиш за идеал нещо земно; нима ти, вечната искра от Божествения пламък, ще потърсиш топлина от земни
слънца
?
Истина ти казвам: има нещо, което стои над всичко това, което е единствено способно да хармонира всички тия неща, и което е: да живееш за всички! или, на друг език казано, да живееш за Бога. Както отделната клетка от нашето тяло не живее за себе си, а за цялото и при все това никога не остава в нужда, защото цялото се грижи за нея, така и ние, като отделни клетки от тялото на Всеобгръщащия Бог, трябва да живеем за Него, да живеем за всички клетки в този грамаден организъм, изпълнявайки добросъвестно ролята, която ни е дадена, без да се страхуваме, че ще изпаднем в лишение. Ти ще живееш за всички! И когато започнеш да живееш така, всички ще започнат да живеят за тебе и тогава ще се сложи началото на Великата Хармония на новия живот, за когото хиляди години наред копнеят пробудените души!
към текста >>
85.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила
слънца
и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й.
И вълните, които ще излязат от подножието на твоите нозе ще покрият всичко. 8. Направи крачка напред. Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч от светкавици. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега ти се вижда като в мъгла, и ще прекрачиш отново напред. 9.
Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила
слънца
и звезди; от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен, приема ... Мрак ще бъде подножието на нозете й.
Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си, и светлината ще обземе тъмнината, и тя ще започне да се смалява. И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка тя ще простре - и огнени змии ще попъплят; смрад на разлагащи се трупове ще нависне като кървава мъгла и ще забули всичко. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе от там ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето.
към текста >>
86.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди
слънца
, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път!
Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана. След дългий път по друма каменист, трънлив!
* * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди
слънца
, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път!
До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост ! Аз Те отрекох!
към текста >>
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънцата
и звездите си имат своите периодични кръгообращения.
Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони.
Слънцата
и звездите си имат своите периодични кръгообращения.
Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието.
към текста >>
88.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
н ... А трябват и по-малки
слънца
!
— Когато видите цветята да цъфтят, птичките да пеят и децата безгрижно да се смеят, каза просто и усмихнато Той. И всички озари една приятна, макар и като в недоумение усмивка. Мълком очите на всички питаха ... — Когато видите да разцъфти доброто в душите на хората както градинката ви пролет; когато чуете да прозвъни в живота гласът на мъдростта и сладките речи на хората, като птича песен; и когато секнат скърбите и воплите по земята и всички заживеят като безгрижните деца волно по кичестите и ароматни поля, знайте че тя е дошла. И после: — Но трябва слънце! Това слънце се огрява от друго по-голямо, другото — от още по-голямо и т.
н ... А трябват и по-малки
слънца
!
Бъдете слънце за вашите по-малки братя и сестри! Бъдете жив слънчев лъч, който да разпукне благоуханното венче на някоя готова за разцъфване душа! Бъдете утринна роса, която да полива и освежава! Бъдете сияйно, лазурно небе, в което да се отразява дълбоката Премъдрост Божия, Вечната Истина и неземна красота! И птичките ще запеят.
към текста >>
89.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени
слънца
на този изкуствен свят.
О р и о н о Стеллан Енгхолм — Швеция. Из „Al Torento“ ... Той върви по улиците на големия град, гледа и мисли. Вечер е, утрото на големия град. Слабата светлина на залепващото слънце вече се губи над безкрайната пустиня на тенекиените покриви. Припада здрачът.
И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени
слънца
на този изкуствен свят.
Градът се събужда. Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед.
към текста >>
Когато човек е запалил своите малки
слънца
в земната нощ, той сам е станал творец и бог.
Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си.
Когато човек е запалил своите малки
слънца
в земната нощ, той сам е станал творец и бог.
Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи.
към текста >>
Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките
слънца
, които човек си е сътворил, се започва истинският живот.
Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени.
Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките
слънца
, които човек си е сътворил, се започва истинският живот.
Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели.
към текста >>
90.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И слънцето като че ли пална други
слънца
в тях вътре — и очите им заблестяха.
— запитаха изведнъж неколцина и учудване и скръб отвориха очите им широко. — Ако желаеш нещо — било капка щастие, парче xляб или да управляваш вселени — безразлично — еднакво ти не достига — далеч си от мъдростта и не си познал Истината. Но ако кажеш: Направи ме, Господи, достоен да изпълня волята Ти! — И се почувствуваш като малка прашинка, която е готова под най-малкия потик да изпълни неговия закон, та каквото ще да бъде — тогава син Негов си! — Да бъде — в хор се обадиха всички.
И слънцето като че ли пална други
слънца
в тях вътре — и очите им заблестяха.
Под Дървото. Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него. Ти си освободен.
към текста >>
91.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви
слънца
са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване.
Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света. Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда.
Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви
слънца
са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване.
Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем. А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена. И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота, Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“. Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата?
към текста >>
Всички хора и всички същества по всички
слънца
и планети са пътници и туристи из Вселената.
Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени. Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот.
Всички хора и всички същества по всички
слънца
и планети са пътници и туристи из Вселената.
И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието.
към текста >>
92.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и
слънца
, защо ни е тази задруга?
Все едно че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели?
Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и
слънца
, защо ни е тази задруга?
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на три те велики принципа в живота — Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес, и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да подпомогнем задругата кой с каквото може!
към текста >>
93.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички
слънца
и планети.
Човек, разгледан от това гледище, е един колектив на милиони разумни същества, които работят за реализирането на една обща идея. И като възприемаме храната, всяка клетка, според службата си, преработва тази храна, докато стигне в мозъка, където се превръща в жизнена сила, която по нервите се разпраща по целия организъм, за храна и подкрепа на всички, които са взели участие в този общ процес. И човешкият организъм е израз на дейността на съзнанието и ума. Всички външни форми са символи на вътрешни процеси. И на тази база са построени окултните науки - френология, физиогномия, хирология и пр., а астрологията се базира на зависимостта и съответствието между човека и космоса, което може да се докаже по чисто обективен път.
Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички
слънца
и планети.
Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло. И всяка частица от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос. По-осезателни засега са влиянията на планетите от нашата слънчева система, Слънцето и Луната и дванадесетте зодиакални знаци. Причината за нещастията на хората е в това, че е затворено човешкото сърце, което е една каса, в която, са складирани всички Божествени блага, които трябва да се раздават за благото на човечеството. Ако човешкото сърце е покварено, това е по единствената причина, че благата, които Бог е вложил в него, не отиват там където трябва.
към текста >>
94.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но мен ме интересува знанието на жителите на Слънцето и другите планети и по-далечни
слънца
.
Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята.
Но мен ме интересува знанието на жителите на Слънцето и другите планети и по-далечни
слънца
.
Моят ум е занят с много по-велики работи и не ми остава време само за земята. Какво ще стане със земята? Казват, че ще изгори - Възможно е . Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене.
към текста >>
95.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни
слънца
.
И гаснат очите от плач. — Бич си разметнал е, сякаш, неведом палач. Но щом разстели нощ модра криле си, и във вис звездите запалят лъчи, стихва душата и вдига очи. Мигом разкъсват се черни завеси, свиснали тежко от свода над жизнений път; двери разкриват се светли към Вечност— отвъд. Къпан на горний мир дивен в лъха, сепнат се спирам.
В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни
слънца
.
Ярки комети възвиват лица все по-нагоре в Бездъна небесен. Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен. Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти! Дор и в атома любов ти грижовна пламти. Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла.
към текста >>
96.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на
слънцата
е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно.
И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса.
И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на
слънцата
е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно.
Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание! Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава.
към текста >>
97.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в
слънцата
и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.
Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем.
Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в
слънцата
и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.
Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот!
към текста >>
98.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и
слънца
са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела.
И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях.
Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и
слънца
са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела.
Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура.
към текста >>
99.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог наш е слънце на
слънцата
, Величието в небесата, Красивото във светлината.
Идете при Него и Той ще ви даде — толкова, колкото можете да носите. Бъдете разумни и не злоупотребявайте с Божествените блага на живота. Обичайте — и ще бъдете обичани ! Обичайте — и ще бъдете щастливи ! НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен.
Бог наш е слънце на
слънцата
, Величието в небесата, Красивото във светлината.
Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизречена. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е Той в блаженство, Неподражаем в президентство, От Бога по реално няма, Вселената, макар голяма, Открай докрай я Той заема. Навред прониква горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. Той е у всичките животни Живота — във форми разнородни, Единство — в членове свободни.
към текста >>
100.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас
слънца
.
Ний сме заключени в погреба на нашите дребнави лични грижи и се оплакваме, че нямаме радост, нямаме сила, нямаме възможност да бъдем щастливи. А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове. Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето.
В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас
слънца
.
Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и мисли са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове. Но ако неговите деца мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил? Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме. Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси.
към текста >>
НАГОРЕ
