Търсене в текстове за 'Словото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А словото му бе мощно, думите му - огнени.
Тя повдигна поглед и го устреми към него. Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае. Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха.
към текста >>

2. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
към текста >>

3. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция.
Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него.
към текста >>

Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри?
Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест! Тирани и роби на днешния ден. Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри? Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство? Кога ще престанете да черните душите на децата с вашата кървава наука? А вие, които идвате след тях със знамето на нови идеали, вашите ножове не режат ли, не е ли напръскана земята ви с кръв! Няма ли да се постави началото на нови кръвнини, когато с нож градите вашето щастие? Казвате, че ще настъпят дни на благоденствие.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера.
към текста >>

5. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея.
Земята е училище за нашата душа. Щастие на нея няма. То стои в нас самите и ние ще го разберем, когато кажем: — Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми. Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта.
към текста >>

6. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото.
към текста >>

В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана.
Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински.
към текста >>

Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената.
И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда.
към текста >>

Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството.
И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум.
към текста >>

Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото.
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши.
към текста >>

Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда.
Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите.
към текста >>

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>

Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi).
Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото.
към текста >>

което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена.
Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел.
към текста >>

Това показва силата на Словото.
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е.
към текста >>

И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел.
което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения.
към текста >>

трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S".
Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.
към текста >>

7. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста.
Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета.
към текста >>

8. Съдържание на бр. 2 Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците.
Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят. * Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците. * Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите говорят.
към текста >>

9. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее.
Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала.
към текста >>

10. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие.
Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно. Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи. Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд. * От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие. Поетите наричат това единение – любов към природата. Бергсон го нарича интуиция – хармониране вибрациите на нашата душа с душата на природата посредством една вживяваща симпатия; а ние ще го наречем с онзи, не така благозвучен за съвременния интелект термин – любов към Бога. Само чрез тази любов към Бога, се прониква в тайните царства на битието и се стигат висините на красотата, законите на хармонията и тайните на природната символика. А след това те могат да бъдат възсъздадени и в изкуството, науката и живота.
към текста >>

11. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото.
Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм. Погледнете, там, където във вихрен бяг се носи нещо. Не чувате ли звън сред вихрите, не видите ли литналите бели знамена? Открийте ухото и сърцето си.
към текста >>

12. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност.
към текста >>

Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие.
Това, което Бог мисли, ние не мислим. Човек, за да избегне противоречията в живота, трябва да знае намеренията и постъпки на цялото. Животът на човека трябва да бъде в съгласие с Великия Живот, за да са избегнат нещастията. Разбере ли човек цялото, ще може да регулира и своя живот, ще направа живота си хармоничен с живота на цялото. Затова на хората са потребни дълбоки познания. Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там. Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това.
към текста >>

Ние трябва да изучаваме Словото, т.е.
Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя. Всички хора ще се обединят и ще бъдат едно стадо и един пастир, едно училище и един учител, една майка и един баща.
към текста >>

13. ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО - А. Б. Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало.
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ Една пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О! Научи ме да обичам като тебе с вечна любов! " извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си. „Кого дириш с виковете си в този живот? " - запита го един от онези, чието слово е светлината, която говори на събудените. „Онзи, който е вложил себе си в любовта на безсмъртните и когото душата ми познава като непреривен копнеж!
към текста >>

„Непреривният копнеж, за който говориш, е истинският път към онзи, когото търсиш, каза този, словото на когото е светлина, която говори на събудените.
Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си. „Кого дириш с виковете си в този живот? " - запита го един от онези, чието слово е светлината, която говори на събудените. „Онзи, който е вложил себе си в любовта на безсмъртните и когото душата ми познава като непреривен копнеж! " - рече поетът и зарида в скръбта си. „Непреривният копнеж, за който говориш, е истинският път към онзи, когото търсиш, каза този, словото на когото е светлина, която говори на събудените.
към текста >>

14. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Georg Noedmann Псалми за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми.
към текста >>

15. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас.
Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали.
към текста >>

Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива.
като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота. Обаче, някои от тях - тези, които гордостта не е съвсем завладяла - виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали. Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно?
към текста >>

16. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него.
към текста >>

17. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
към текста >>

18. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Важното е, щото, когато той те слуша, ти наистина да му говориш словото на живота.
Имам ли право да им я откажа? Когато ти искат, дай! Когато ти предлагат, приеми. Някой тръгва за някъде: моли се на благия Бог за смелия пътник. Ти няма да задържиш някого, въпреки неговото желание. Важното е, щото, когато той те слуша, ти наистина да му говориш словото на живота. Моли се, приятелите, които искат да работят, да работят двойно повече: за себе си и за тези ученици, които вярват. че са твои приятели, но не работят. Ти още при пръв поглед знаеш, с кого имаш работа. Но ти не си признаваш това, понеже небето те е дарило със смирение. Но ти знаеш.
към текста >>

Ти знаеш добре, ние сме служители на Христа, на Словото.
Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум. Дъждът и всичко друго има връзка със същества, които живеят. Ти като че ли забравяш, че ученикът на Христа се намира по дух в дома Христов, дето всичко е живот, разумност и любов. – Да, аз бях забравил това, прошпнах аз. – Ти никога не ще го забравиш, каза той с тон на утешение. Ти знаеш добре, ние сме служители на Христа, на Словото. Но истинското Слово - това е делото. Влакът влезе в Дижонската гара и Андреас се приготви да слезе. Колко бързо се бяха изминали тези часове! И колко въпроси имах още, за колко нужди имах да му говоря, колко желания имах да му изказвам! Андреас слезе и вървейки към изхода, с ръка се сбогуваше с мен.
към текста >>

19. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли.
Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли. Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите. Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос. Силни, определени, често повтаряни мисли създават живи същини - дори и когато ги не виждате. Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите.
към текста >>

20. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите!
Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред! В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово!
към текста >>

21. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
към текста >>

22. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И Бог заповяда на Арахангел Михаил да изговори Словото - името на човека.
Взе от нея А. И го занесе Богу. Рафаил се отправи към „Пладне" - Срещна звезда с име Мебри. Взе от нея М. И занесе го Богу. И Бог заповяда на Арахангел Михаил да изговори Словото - името на човека. И Михаил проговори и рече: АДАМ И Адам бе първият човек на земята.
към текста >>

23. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална.
" През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто. Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени.
към текста >>

Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов.
правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят. Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто. Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени. Най-малко още 400-500 абонати още тази година, а идущата още повече. България трябва да пламне от светлината на Божествения огън на любовта, да се запали, да гори и да не угасва, И това ще бъде! Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство!
към текста >>

Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта!
Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство! Хиляда души по 100 лева - са 100,000 лв., а по 200 лв. - са 200,000 лв. Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове?
към текста >>

24. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ив. Изворски ДУМИ НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни.
Ив. Изворски ДУМИ НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни. Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него. Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели. Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека.
към текста >>

25. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя.
Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство. Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя. Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за идеите на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово. Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не.
към текста >>

26. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка).
към текста >>

27. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ- Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Във долината на теглото, мрака, Като камбанен звън Гласа Ти проехтя И словото Ти свято чу се.
Орионо Познаха ли Те тия, между които дойде И чуха ли гласа Ти тези, що зовеше? Ей, Господ мой! Във долината на теглото, мрака, Като камбанен звън Гласа Ти проехтя И словото Ти свято чу се. Десницата докосна тези, Кои ръце простираха към тебе. От гробовете мъртви, с глас голям Възкръснаха, поеха своя кръст, Затичаха се подир Тебе И сляха се с народа Твой. Денят Ти стана светъл, слънчев, весел – Благослови го Твойта длан. А и нощта не проклета.
към текста >>

28. ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

, МАГИЯТА НА СЛОВОТО И рече Бог: Да бъде Светлина, и биде Светлина.
, МАГИЯТА НА СЛОВОТО И рече Бог: Да бъде Светлина, и биде Светлина. Битие Има човеци, които каквото кажат, става. То са съвършените, които живеят в света на вечното деяние. Синовете Божии, които носят качествата и силите на Бога. „И рече Бог: „Да бъде светлина! И биде светлина!
към текста >>

Те са, които обладават магията на Словото.
Синовете Божии, които носят качествата и силите на Бога. „И рече Бог: „Да бъде светлина! И биде светлина! " И те казват: „Да бъде! " И става. Те са, които обладават магията на Словото. И те нямат нужда за своите магични действия ни от магични кръгове, ни от мечове, ни от пентакли, ни от заклинания и церемонии. Те казват, и става! Много ли е чудно? Та не казва ли един цар или един властник на ония, които му са подчинени, само няколко думи, за да се изпълнят? Неговите думи минават като ток през цяла една верига подчинени, съчленена и крепена в името на един закон.
към текста >>

Христос, чрез магията на Словото.
Не само у отделни единици ориентира тя волята по посока на ония силови линии, които тя създаде. Слаб магичен ток от първом, тя набра в течение на 2000 години грамадна енергия и се превръща днес в могъща социална сила, която движи колективи. Ето: Махатма Ганди и неговото движение. То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество.
към текста >>

Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота.
Слаб магичен ток от първом, тя набра в течение на 2000 години грамадна енергия и се превръща днес в могъща социална сила, която движи колективи. Ето: Махатма Ганди и неговото движение. То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово.
към текста >>

Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената.
Ето: Махатма Ганди и неговото движение. То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа.
към текста >>

Защото са изречени чрез Магията на Словото. Г.
Ала това прозрение се добива вън от капищата на „свещеници, книжници и фарисеи", които някога разпнаха тялото на Христа, а днес продължават да разпъват неговото учение на кръста на богословски догми, книжни тълкувания и мъртви канони. Но великият Галилеянин говори и за тях. Той изрече седемте „Горко вам, книжници и фарисеи..." и с това магически определи историческата им съдба. И тя ще се извърши. „Небето и земята ще преминат, ала думите ми няма да преминат". Защото са изречени чрез Магията на Словото. Г.
към текста >>

29. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

СЪДЪРЖАНИЕ Основната идея на новата култура Изток или Запад в светлината на новото учение – Ели Магията на Словото – Г.
СЪДЪРЖАНИЕ Основната идея на новата култура Изток или Запад в светлината на новото учение – Ели Магията на Словото – Г. Животът и жената – Г. Любовни вести от Бога – О. Марден Клод Дьо Сен Мартен – животопис и кратко изложение на идеите му Чистотата – Д-р Ст. К Мисията на богомилството Съотношение на дейните (божествени) сили във вселената в съответствие с човешкия организъм – Алберт Калев Не те познавам – разказ Драгоценният камък – Georg Nordmann Между земята и небето – Georg Nordmann Първите лъчи – Еделвайс Стихове – Еделвайс Стъпки – Т. Вик. Игла.
към текста >>

30. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча.
Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св. Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях.
към текста >>

31. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи".
Ето някои пасажи от статията: „Георги Радев от София, един от учениците на Учителя Дънов, ми писа така: „Аз имах щастливия случай да направя едно дълго пътуване в източния Балкан, дето има множество общества от Всем. Б. Братство. Предприех дълга екскурзия по цялата балканска верига с един наш брат. Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете. Аз ще споделя с вас някои от моите впечатления, добити между селяните, защото съм уверен, че ви са близки и мили непокварените души на българските селяни. Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи". Аз дадох някои сведения за Учителя Дънов в спис. „Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания. Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо.
към текста >>

32. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите.
Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце. Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е. едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа.
към текста >>

33. ДОБРАТА ПОСТЪПКА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ик.Учителят говори – ПравдатаИз нашият живот – една пролетна утрин на изгрева – ЕлиЕмануил СведенборгНа Учителя – Luigi Da Venezia (Bellotti)Душа велика – Луиджи БелотиИз живото словоТова се нарича любов.
СЪДЪЖАНИЕДобрата постъпкаХляб наш – ЕлиПръсти – Г.За веждите - Емил Петерс (от немски Д-р К.)Сънят като обновителен процес – Б. БоевТайната на страданията – АверуниЖената днес и утре – Д. Ат-ваНай-новото в музиката – К. Ик.Учителят говори – ПравдатаИз нашият живот – една пролетна утрин на изгрева – ЕлиЕмануил СведенборгНа Учителя – Luigi Da Venezia (Bellotti)Душа велика – Луиджи БелотиИз живото словоТова се нарича любов. Двата пътя – ТеофанаПесен на нивите – Д.АнтоноваСведенборг – Емануил п. ДимитровВестиLe Maitre parle. La Sagesse.Съдържание
към текста >>

34. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Думата „слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог. Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде?
към текста >>

И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев.
Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос.
към текста >>

Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е.
Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
към текста >>

35. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало".
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта.
към текста >>

Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината.
към текста >>

„В начало бе Словото".
Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото.
към текста >>

Сърце на Словото е Любовта.
Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото.
към текста >>

Глава на Словото е Истината.
Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината.
към текста >>

Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото.
„В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
към текста >>

И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото.
Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот".
към текста >>

Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа.
Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа.
към текста >>

Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа.
към текста >>

36. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето Словото на Учителя при Ел-Шадай!
Той почва да ни говори. Утринният ветрец леко развява косите му. Главата му е озарена от лъчите на пролетното слънце. Едни си водят бележки, а други слушат със сияещи лица. В очите им не се ли чете радостта на бъдния ден? Ето Словото на Учителя при Ел-Шадай! „Тези, които се качват на планината, трябва да бъдат чисти, а не с техните хилави мисли, желания, със своя егоизъм. Животът се подкрепя с великия закон на любовта. Ако ти не разбираш този закон, няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. С любовта всичко се придобива. Без любовта всичко е мъртво.
към текста >>

37. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо! Вече няколко деня сме тук. Бързаме още от първия ден да изходим всички онзи места, с които сме станали интимни приятели от миналите години!
към текста >>

Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му.
Как правилно са наредени езерата амфитеатрално едно под друго, при което водите на по-горното се вливат в по-долното, а най-долу една река отнася водите, които идат от свещените обиталища на Рила! С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш.
към текста >>

Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.
С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран.
към текста >>

" Вятърът, който едва полюлява стъбълцата на тревите и цветята, като че ли ни казва: „Ще отнесем Словото Му долу при душите,чийто поглед е обърнат към зората на раждащия се ден!
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Цветята като че ли почват да блестят с по-ярки краски! Те като че ли ни казват: „Да, разбираме Го! Той говори за онези чисти сфери, отдето идем ние. Той ви говори с езика на нашата родина! " Вятърът, който едва полюлява стъбълцата на тревите и цветята, като че ли ни казва: „Ще отнесем Словото Му долу при душите,чийто поглед е обърнат към зората на раждащия се ден! " На връщане имаме малка спирка на полянката, на която правихме ритмичните упражнения. За малко време затварям очи. Но какво стана ? Върхът „Харно ми е" е преобразен. Нещо ново виждам в него.
към текста >>

38. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
към текста >>

39. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично.
Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него.
към текста >>

В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност.
Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа.
към текста >>

Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието.
към текста >>

Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност.
Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън.
към текста >>

40. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества.
Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране. Най-първо човек трябва да различава реалността.
към текста >>

След Словото на Учителя отиваме при самата чешма.
Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея.
към текста >>

41. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство.
Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки.
Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект. Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-висш принцип. Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
към текста >>

43. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си.
Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по-изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по-интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната й същина, непобедимата й мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта! Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите! Зад всичко е тя! Ние сме само отделни думи на нейното Слово!
към текста >>

Научи тия думи и прочети Словото, което носим.
Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта! Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите! Зад всичко е тя! Ние сме само отделни думи на нейното Слово! Научи тия думи и прочети Словото, което носим. И ако можеш да прочетеш тия думи и схванеш вътрешния им смисъл, завинаги ще бъдат обърсани сълзите от очите ти и ще влезеш в света на щастието. И какво ще правиш после? Ще отидеш да носиш радостната вест на всички ония, които не са могли да прочетат това Слово! " Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота. Прекарваме известно време в мълчание.
към текста >>

Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света.
В нас са планинските области и долините, ясните небеса и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите. Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. Слънцето е вече доста силно. Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света. Тя създаде цялата вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме любовта. Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото.
към текста >>

44. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато в скръб душата занемее, И думите кат каменни тежат и падат непознати, Тогаз, сърце, от тебе се излее Свещената ти дума, словото на Бога.
СЪРЦЕТО Най-чуден дар въздаден ми от Бога, И скрит дълбоко в мен, най-чуден, светъл дар Сърце, ти мое топло! Измръзнала от студ край тебе аз се грея. О, пламък тих, о, кротка тиха жар! Когато в скръб душата занемее, И думите кат каменни тежат и падат непознати, Тогаз, сърце, от тебе се излее Свещената ти дума, словото на Бога. И как е леко вече, и думите крилати. Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце. Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш.
към текста >>

45. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А Истината е „глава на Словото на Бога".
Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем. Красотата може да живее в души, изпълнени с любов. Красотата може да бъде разбрана от хора проникнати от велика мъдрост. Защото красотата, казва Учителят, е дреха на Истината. А Истината е „глава на Словото на Бога". Тя е глава на цялата проявена природа.
към текста >>

46. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. В спиритуалистичния вестник „Le fraterniste", излизащ всеки 15 дена в Sin-le-Noble, сев. Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г. препечатана статията „Бог" от Учителя, дадена на френски в един от последните броеве на Житно Зърно. Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност. Спомняме си думите на един реформатор на живота, който върви по свой път, Wohlleber от Цюрих в Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова в света има много - те са истинни. Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл". Бавно но сигурно се гради пътя на новото. То става главно в сърцата на хората.
към текста >>

47. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения!
Нека останем верни на красивия свят, за който тогаз добиваме откровение! Нека да виждаме хората такива, каквито ги виждаме тогаз! * * * Учителят сяда на едно възвишение. Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света. И целият свят е създаден чрез принципа на любовта.
към текста >>

Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си!
Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето.
към текста >>

Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас.
" Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро!
към текста >>

Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места!
Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур".
към текста >>

48. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината!
Щом ти не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Онзи, който не люби, осиромашава, а онзи, който люби, забогатява: става поет, музикант, учен, силен, всичко става! Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове.
към текста >>

Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас!
Онзи, който не люби, осиромашава, а онзи, който люби, забогатява: става поет, музикант, учен, силен, всичко става! Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози.
към текста >>

Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове.
" Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново.
към текста >>

49. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Казано е: „В начало бе Словото!
Етерните вълни на светлината са музикални! В бъдеще, когато човек напредне, цветята, тревите, звездните лъчи ще проговорят на човека, ще проговорят с един музикален език! И тая музика, тая велика симфония, която залива и прониква всемира, тя има сила да гради, да строи. Под нейния вълшебен ритъм всичко расте и цъфти! С музика се създават и крепят световете! Казано е: „В начало бе Словото! " Това Слово е музикално! Това е загатване за великата истина, че музиката е създала световете! В нея има творческа сила, сила да организира. Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му.
към текста >>

50. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос.
Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора.
към текста >>

51. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.
Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух.
към текста >>

52. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ще се чете Словото на Учителя.
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества.
към текста >>

Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си.
Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов.
към текста >>

Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ?
И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувствуваш сам.
към текста >>

Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.
Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ.
към текста >>

53. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание.
Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят". „Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина".
към текста >>

54. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Книгата е снабдена с следните къси, но съдържателни уводни думи: „Ние предлагаме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто разум е озарен от знанието и чийто дух се радва на пълна свобода.
Le Maitre parle.” София, 1936, стр. 174, цена 30 лева. Доставя се от редакцията на спис. „Житно зърно", пощенска кутия № 270. Ето една ценна книга, която има да изиграе голяма роля. Книгата е снабдена с следните къси, но съдържателни уводни думи: „Ние предлагаме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто разум е озарен от знанието и чийто дух се радва на пълна свобода. Защото само оня, казва Учителят, чиято душа е затрогната от Любовта, живее. Само оня, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само оня, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството". В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души.
към текста >>

55. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Спомням си неволно Словото на Учителя: „Вложи чистотата в сърцето си!
Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй копнее за чистота? Спомням си неволно Словото на Учителя: „Вложи чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне". Поемаме нагоре. Над нас - снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това?
към текста >>

56. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас.
Духовното движение води днес човека към нови пътища и към нови дела. Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство". Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление зарад ония, които търсят! " * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год. печата една интересна статия от своя кореспондент Плънкет, който е бил очевидец на един опит за левитация. Плънкет е плантатор в Южна Индия. Статията си той придружава с 11 великолепни фотографски снимки.
към текста >>

57. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След това красивият празничен час: Словото на Учителя.
Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя. То е центърът на съборния живот. Словото е свършено. Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен". Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло.
към текста >>

Словото е свършено.
Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя. То е центърът на съборния живот. Словото е свършено. Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен". Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най-хубавото пение на тая песен, което съм слушал.
към текста >>

Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина!
Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмяна на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно.
към текста >>

58. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път.
В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев".
към текста >>

59. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката.
Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне. Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения. За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно.
към текста >>

Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява.
За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.
към текста >>

60. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата.
Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги".
към текста >>

61. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха?
Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме.
към текста >>

62. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
към текста >>

63. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му. А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме".
към текста >>

И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат.
Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат. Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ? Кажи ù да ми помогне". Една от най-тягостните черти на Марта е тази, че тя все натяква, като работи. Все мърмори.
към текста >>

Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души.
Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята.
към текста >>

64. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада.
Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта.
към текста >>

65. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане, Духането - това е Словото, а движението на ръцете в страни - туй е посяване на Словото.
Тия движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане, Духането - това е Словото, а движението на ръцете в страни - туй е посяване на Словото. Туй упражнение говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота. 10. Летене. Тия вълнообразни движения с ръце на страни - това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание.
към текста >>

Туй упражнение говори за възприемане на Словото и за посяването му.
Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане, Духането - това е Словото, а движението на ръцете в страни - туй е посяване на Словото. Туй упражнение говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота. 10. Летене. Тия вълнообразни движения с ръце на страни - това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието.
към текста >>

Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота.
10. Летене. Тия вълнообразни движения с ръце на страни - това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта.
към текста >>

66. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя! Той е тук. Около него братя и сестри. Един го запитва: – Какъв е смисълът на днешните страдания? – Страданието идва, за да просветнат хората и да разберат, че насилието и изобщо методите, които са употребявали досега, са ги довели до това положение. – Кой е изходът от днешното положение?
към текста >>

67. ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА И тъй, казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят. Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат "истински човеци". - Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот.
към текста >>

68. ВЪТРЕШНИЯТ МИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя.
За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни скали, езера, извори, върхове, долини и цветя – всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя. Рига, 12. XII. 1937 М
към текста >>

69. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка".
Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи. За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина. Той хвана бедния рибар и му каза: „Ела, ти ще ловиш вече живи човеци". И тръгна оня след Него така просто, непосредствено, като че ли отдавна е чакал тоя зов.
към текста >>

70. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си.
Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност.
към текста >>

Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото.
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство. Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане.
към текста >>

71. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира.
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка.
към текста >>

72. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера.
Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат. Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или, както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия.
към текста >>

Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия.
Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир. на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание". Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр.
към текста >>

Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците.
Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир. на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание". Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства.
към текста >>

73. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Учените дълго време считаха "Словото на кръстното дърво" богомилско, защото носи името на Богомила.
в превод един апокриф на поп Богомил. Апокрифът е открит в 1911-1912 година от сърбина Костич. Христо Въргов печата статия в същия в. "Миръ" от 25. юни т.г., в която разглежда критически казания апокриф и идва до заключението, че той не е от богомилски произход, Между другото Въргов казва: "Всички автори, които изследват богомилството, приписват на Богомила апокрифи, които нямат нищо еретично в себе си. Учените дълго време считаха "Словото на кръстното дърво" богомилско, защото носи името на Богомила. Но яви се проф. Соколов (руски учен), вгледа се основно в апокрифа и каза, че в него няма нищо еретично. в тоя апокриф се прославят: тайнства, обреди, кръста, църковна йерархия и пр. всичко, което богомилите отричали. Учените се сепнаха".
към текста >>

74. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина.
Излязла е от печат и книгата "Пътят на ученика" в руски превод. Нямаме я още под ръка, но надаваме се, че преводът е изискан, и че по спретнатост на изданието тя не отстъпва на латвийските сбирки беседи. Това са преводи на книги и беседи от Учителя, които излязоха през настоящата година. Не може да не се признае, че учениците на В. В. Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина. Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно.
към текста >>

75. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща.
Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта?
към текста >>

76. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент.
Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея.
към текста >>

И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа!
Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII.
към текста >>

77. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го.
към текста >>

Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст.
към текста >>

Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото".
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя.
към текста >>

На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя.
А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
към текста >>

А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост.
Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко.
към текста >>

И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор.
към текста >>

Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова.
към текста >>

Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко.
А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
към текста >>

Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват.
Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият.
към текста >>

Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът?
"Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне. Те са толкова безразлични към всички, че и на доброто не обръщат внимание.
към текста >>

Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място.
Кой е виновен, че и тази категория души не може да възприеме християнството? Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне. Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът.
към текста >>

Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото.
Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне. Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен.
към текста >>

Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия.
Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения.
към текста >>

във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното.
Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата.
към текста >>

Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа.
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
към текста >>

Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие.
Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас. Ала вие чувствувате, че навремени отстъпвате от това светло и добро в сърцето си. Защото в живота има коравини и хлъзгави места. И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас.
към текста >>

78. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото".
Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
към текста >>

Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието поличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и телом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол.
към текста >>

79. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии.
Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна.
към текста >>

80. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата.
Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
към текста >>

81. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина!
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват.
към текста >>

Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
„Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение.
към текста >>

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
към текста >>

82. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика.
Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
към текста >>

В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко.
Отмина си по своя път, във великото царство, за където смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат!
към текста >>

83. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя.
можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя. Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. "Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години!
към текста >>

84. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен.
към текста >>

85. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словото на Учителя.
Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за повдигането на човечеството в Америка. Трябва да е велико нещо да се работи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи." * Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не сcм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствувах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ми даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите уши". Книгата „Свещени думи на Учителя" е напечатана в Ню Йорк в последно време в английски превод в 5 000 екземпляра. Изданието е разкошно. Всеки екземпляр е подвързан красиво.
към текста >>

С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя.
Трябва да е велико нещо да се работи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи." * Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не сcм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствувах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ми даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите уши". Книгата „Свещени думи на Учителя" е напечатана в Ню Йорк в последно време в английски превод в 5 000 екземпляра. Изданието е разкошно. Всеки екземпляр е подвързан красиво. Форматът на книгата е като българския.
към текста >>

86. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа!
Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден. В обич се роди светът, с мъдрост начена той първите си стъпки, в истина ще се облаче вселената. С пролет ще почне кръгът на времето, с пролет ще се затвори той, за да започне нова пролет.
към текста >>

87. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си.
Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год.
към текста >>

88. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В някои цитати има известни разширения и допълнения, взети от други места от словото на Учителя.
„Житно зърно", год VIII, кн. II. 11. Трансформиране на енергиите — млад. клас, 1928 г., 33. лекция. 3аб. В някои цитати има известни разширения и допълнения, взети от други места от словото на Учителя. [2] Виж статията „Инволюция и еволюции" в са. „Житно зърно", год. X, брой 7-8.
към текста >>

89. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел.
на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
към текста >>

90. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето.
към текста >>

И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение.
Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат.
към текста >>

91. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В това писмо той казва между другото: „Словото на Мъдростта на Учителя буди голям интерес в мен.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Писмо от Румъния Получихме писмо от редактора на „Метапсихична библиотека" в Крайова, Румъния — Михаиле Драганеску. В това писмо той казва между другото: „Словото на Мъдростта на Учителя буди голям интерес в мен. То има голямо действие върху мен. Благодаря. Преведохме на румански статията на Учителя „Съвършеният човек". Тя е повече от великолепна". Нови прозрения в астрономията. Величието на звездния свят.
към текста >>

92. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта.
Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието.
към текста >>

В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение.
Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея.
към текста >>

93. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът.
Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др. Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека.
към текста >>

94. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му.
Ако можеш да четеш по него, то ще ти разкаже чудните истории, на които е бил свидетел. Чувствувай се щастлив, че можеш да видиш една тревичка, понеже в нея е съсредоточена мъдростта на цялото небе. В нейния строеж е участвувала великата небесна наука. По нея можеш да съдиш за дейността на Великите Строители в света. Бъди винаги такъв, какъвто си тук в тия чисти места! " Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му. Като че ли от хилядолетия те са чакали този велик празник, който да оживи вековната тишина, що цари тук И тихо се носят словата на Учителя над тия свещени места: „Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Тя е висшата проява в човешкия живот. Единственото нещо, което може да облагороди човека, е Любовта. И ако обичаш, животът ти ще се оправи. Силата на човека седи в Любовта.
към текста >>

95. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината.
Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс.
към текста >>

Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде).
Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина.
към текста >>

Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1].
Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца.
към текста >>

В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1).
Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко.
към текста >>

Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината!
119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината.
към текста >>

В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява.
И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.
към текста >>

Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината.
Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота. Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота. При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена.
към текста >>

Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото.
Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния. Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината.
към текста >>

[1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята".
Най-великите творения на човешкия дух, приобщават в неразделно цяло Бога и Истината. с нашия малък мозък, ние не можем да разберем същността нито на Бога, нито на Истината. Ние, обаче, можем да се доберем до познанието на Бога, чрез вътрешно приобщение с Него, следователно с Истината. Това динамично, вътрешно приобщение на всеки човек с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на човека, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството. Защото няма по-добър и по-съвършен път от Пътя на Истината. [1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята". Елохим се пише с "Алеф", но се произнася "е".
към текста >>

96. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти!
Да поставя мъдростта за ограда против злото в живота! Да поставя истината като светлина на свръхсъзнанието си, която да озарява всичко пред мене през всичките дни на в-вковете! Да, и когато направя, поставя и постигна всичко това, само тогава ще мога да Те позная и Ти ще ми се изявиш в цялата си пълнота! О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак!
към текста >>

И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе!
Новото иде, старото отхожда. Виж едното и надживей другото. Прецени, пресметни и приложи! На живота нов послужи! И ще го познаеш в неговата пълнота. И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе! Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!
към текста >>

97. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство.
Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Неговият отговор не е нищо друго освен едно морално предписание и добротворство. Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство. На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно. Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай". Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан. Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот.
към текста >>

98. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Такива разбори и истински литературни критики може да даде само Райнов — един майстор на словото, един последовател на истината, един познавач на световната литература, философия, религиозна мисъл, наука и изкуство.
Който иска да чете правилно и да разбира вярно българските писатели, трябва да прочете тия 9 тома на Р. И в душата си всеки ще му изкаже едно мълчаливо благодаря. Ще види тогава, че недавнашните закачки на някои литературни критици по вестниците по повод на тия Райнови книги са били тенденциозни и въпреки това само в полза на Райновото дело. Чудно хубави са разборите, които Р. прави на съчиненията на българските писатели! Такива разбори и истински литературни критики може да даде само Райнов — един майстор на словото, един последовател на истината, един познавач на световната литература, философия, религиозна мисъл, наука и изкуство. Най-после — един познавач на скритото в човека. В други броеве на списанието ще имаме възможност да дадем някои интересни откъси от Райновите разглеждания, които са единствени в българската литературно — критична мисъл. Излезлите 9 тома разглеждат творчество на следните български писатели: I т. Чинтулов, П.Р.Славейков, Каравелов, Друмев, Христо Ботев. II т.
към текста >>

99. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници.
В. В. "МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото.
към текста >>

100. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души.
Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас.
към текста >>

Словото Божие носи Божествените блага.
Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас. Изучавайте ценните думи на любовта.
към текста >>

Изучавайте Словото, което иде от Бога.
Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас. Изучавайте ценните думи на любовта. Изучавайте Словото, което иде от Бога. Така ще вървите по възходящия път.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24978613853455