НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
234
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Човекът е наречен
Син
на Мъдростта.
Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме Мъдростта.
Човекът е наречен
Син
на Мъдростта.
Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните Синове, в които Мъдростта се е веселяла. Защото Бог чрез Мъдростта е създал вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят.
към текста >>
Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с
человеческите
Синове
“.
Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме Мъдростта. Човекът е наречен Син на Мъдростта.
Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с
человеческите
Синове
“.
Това са разумните Синове, в които Мъдростта се е веселяла. Защото Бог чрез Мъдростта е създал вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта.
към текста >>
Това са разумните
Синове
, в които Мъдростта се е веселяла.
Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме Мъдростта. Човекът е наречен Син на Мъдростта. Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите Синове“.
Това са разумните
Синове
, в които Мъдростта се е веселяла.
Защото Бог чрез Мъдростта е създал вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само Мъдрецът може да слави.
към текста >>
Създал я е заради
Синовете
на Мъдростта.
И когато ние говорим за Човека, подразбираме Мъдростта. Човекът е наречен Син на Мъдростта. Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните Синове, в които Мъдростта се е веселяла. Защото Бог чрез Мъдростта е създал вселената.
Създал я е заради
Синовете
на Мъдростта.
Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само Мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У Мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта.
към текста >>
2.
ДВА ОБРАЗА - Г.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Какво означава
Синай
?
Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна. Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет".
Какво означава
Синай
?
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство.
към текста >>
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "
Синай
", който е и вътре в него.
Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай?
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "
Синай
", който е и вътре в него.
Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности.
към текста >>
Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "
Синай
", дето говори Бог.
Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него.
Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "
Синай
", дето говори Бог.
И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени.
към текста >>
И този вътрешен "
Синай
" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята.
Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог.
И този вътрешен "
Синай
" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята.
Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон.
към текста >>
Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един
Синай
, една Обетована земя!
Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството.
Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един
Синай
, една Обетована земя!
Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип?
към текста >>
Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат
Син
Человечески
".
Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина.
Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат
Син
Человечески
".
Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество.
към текста >>
3.
ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тогава "
Син
человечески
" ще яви своето знание на земята.
Как ще познаете идването на новата епоха? – Както познавате изгряването на слънцето. Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгрева на слънцето? Когато зората на новия живот започне да се сипва, слънцето е на път да изгрее. В Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще потъмнее, а луната ще изгуби своята светлина.
Тогава "
Син
человечески
" ще яви своето знание на земята.
Тия думи са символични Слънцето в случая означава оня държавно-политически строй, онази външна обществена организация – във всичките ù познати до днес форми – която до днес е царувала на земята, от древни още времена. Луната символизира разните религии и религиозни системи. Следователно, под израза че слънцето ще "потъмнее" се разбира времето, когато тоя външен ред на нещата ще се промени. Тогава хората ще престанат да мислят, че един народ може да се наложи на друг със силата си. Под думите "луната ще изгуби светлината си" подразбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да владеят съзнанието на хората, искайки да им се наложат със своите догми и със своя външен култ.
към текста >>
И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава
Син
Человечески
ще се яви на земята със своето знание.
Тия думи са символични Слънцето в случая означава оня държавно-политически строй, онази външна обществена организация – във всичките ù познати до днес форми – която до днес е царувала на земята, от древни още времена. Луната символизира разните религии и религиозни системи. Следователно, под израза че слънцето ще "потъмнее" се разбира времето, когато тоя външен ред на нещата ще се промени. Тогава хората ще престанат да мислят, че един народ може да се наложи на друг със силата си. Под думите "луната ще изгуби светлината си" подразбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да владеят съзнанието на хората, искайки да им се наложат със своите догми и със своя външен култ.
И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава
Син
Человечески
ще се яви на земята със своето знание.
Без да се доказва това, хората сами ще го видят. Как ще го докаже на човека, че слънцето изгрява? Изгряването на слънцето не се нуждае от доказателство. Достатъчно е да излезе човек сутрин вън, за да види, че слънцето наистина изгрява. Човек трябва да даде път на новото сърце у себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от "камък", както сегашното.
към текста >>
4.
Стихове – Д. Антонова и О. Славчева
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Нали е казано: "Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява.
Нали е казано: "Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта. Тя като дойде, всичко осмисля.
към текста >>
5.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на
Сина
Человечески
".
Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение.
Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на
Сина
Человечески
".
Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса.
към текста >>
6.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Защото на
всинца
, „не е дадено да познават тайните ..." До тия тайни всеки човек идва сам.
Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др. Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека. Колцина днес могат да се похвалят, че има смисъл в техния живот?
Защото на
всинца
, „не е дадено да познават тайните ..." До тия тайни всеки човек идва сам.
Това не е път за мнозинството. Мнозинството, в своите разбирания и вярвания е рожба на общите тежнения на дадено време. А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха.
към текста >>
И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно
синапово
, което человек посея на нивата си.
В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно
синапово
, което человек посея на нивата си.
То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно".
към текста >>
Според думите на най-великия измежду
синовете
человечески
, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие".
Днес те ще бъдат също така най големите фактори в живота. Днес отделната личност воюва в себе си, със себе си и със света. Днес народите в света воюват вътре в себе си и с другите народи. Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто?
Според думите на най-великия измежду
синовете
человечески
, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие".
Защото те носят Любовта в света. Защото те са квасът, който заквасва всичкото тесто. В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята. В нейните носители е ключът на новото, мирът и справедливостта.
към текста >>
7.
НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на
Сина
Человечески
".
Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст.
от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на
Сина
Человечески
".
А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие.
към текста >>
А нам е ясно, че "дните на
Сина
Человечески
" са дните на самото царство Божие.
С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески".
А нам е ясно, че "дните на
Сина
Человечески
" са дните на самото царство Божие.
Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.
към текста >>
И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който
Син
Человечески
ще дойде" (Мат.
Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който
Син
Человечески
ще дойде" (Мат.
25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие.
към текста >>
След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че
Син
Человечески
ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите.
Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13).
След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че
Син
Человечески
ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите.
И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение.
към текста >>
В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на
Сина
Человечески
, което е самото царство Божие.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя".
В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на
Сина
Человечески
, което е самото царство Божие.
Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде.
към текста >>
Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на
Сина
Человечески
" и "царство Божие".
И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение.
Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на
Сина
Человечески
" и "царство Божие".
Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена.
към текста >>
В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на
Сина
Человечески
, за времето, когато е наближило царството Божие.
Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".
В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на
Сина
Человечески
, за времето, когато е наближило царството Божие.
Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека.
към текста >>
на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на
Сина
Человечески
.
То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл.
на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на
Сина
Человечески
.
Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат.
към текста >>
Тогава ще се яви знамението на
Сина
Человечески
.
А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде.
Тогава ще се яви знамението на
Сина
Человечески
.
Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място.
към текста >>
Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на
Сина
Человечески
, са ясни и точни.
И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.).
Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на
Сина
Человечески
, са ясни и точни.
Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата.
към текста >>
и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на
Сина
Человечески
.
24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр.
и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на
Сина
Человечески
.
Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята.
към текста >>
8.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана,
сина
Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки.
За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним. По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса — какво да правим, а за бедните — той е излишен. Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове.
При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана,
сина
Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки.
Всяко низко място ще се издигне и всяко възвишение ще се сниши и всички кривини ще се изправят и всяка плът ще види тогава спасението Божие. И близо е този ден. Затова сторете, прочее, плодове до¬стойни. Защото секирата вече лежи при корена на дърветата. И всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и се хвърля в огъня".
към текста >>
Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб
Син
Человечески
не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат.
6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31). Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното. И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим?
Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб
Син
Человечески
не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат.
20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме? " Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18; 21, 22). Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим?
към текста >>
9.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Затова Него – Христос – Божия
син
Го наричат „
Син
Человечески
".
Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили.
Затова Него – Христос – Божия
син
Го наричат „
Син
Человечески
".
Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>
10.
В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду
синовете
человечески
, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя.
А съществуват защото хората сами са ги създали, поради своите егоцентрични стремежи. Всеки тегли към себе си, естествено е, че ще се родят страдания. Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя". И с това, в същност, ние търсим да прехвърлим нашия гнет на Бога, да вземе Той нашето бреме. Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"?
Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду
синовете
человечески
, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя.
Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога.
към текста >>
11.
ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— Насъскваха народа да Го убият, защото
Син
человечески
се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта.
О, не, почувствувах Го повече от майка и баща! Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия свят. Ето, и сега Го виждам... И Зехрий пак втренчено се вгледа в мрачината. — Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта.
— Насъскваха народа да Го убият, защото
Син
человечески
се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта.
От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци. Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата.
към текста >>
Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече
синовете
на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци.
— Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята.
Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече
синовете
на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци.
Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата. Мракът се сгъстяваше. Гръмотевици със страшен екот прерязваха нощта. По-роен дъжд се сипеше... Зехрий беше измокрен до кости, когато прекрачи прага на бедната си хижа.
към текста >>
12.
КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G.
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
— „
Син
человечески
няма къде глава да подслони", казва сам Христос.
Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано!
— „
Син
человечески
няма къде глава да подслони", казва сам Христос.
И явно е, че за Него няма дом на земята, всред човеците! Но Той все идва, не спира да посещава, да ги напътва, да облекчава страданията им, да им вдъхва нови сили и живот. Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители.
към текста >>
13.
Окултната музика - Учителят
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Слугата обича господаря си по един начин, майката обича дъщеря си по друг начин, бащата обича
сина
си по трети начин.
Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого. Как ще опише проявите на своята любов? Ще кажете, че мъчно се описва любовта. Разнообразна е любовта, не се поддава на описание.
Слугата обича господаря си по един начин, майката обича дъщеря си по друг начин, бащата обича
сина
си по трети начин.
Любовта не се описва с думи. Колкото да говориш на глухия за любов, нищо няма да разбере. Любовта иска дела, а не думи. Ще кажеш на човека, че го обичаш, но той веднага ще те пита какво нещо е обич. - Гори ми сърцето от любов.
към текста >>
Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на
сина
си, майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си.
По това се познава присъствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини.
Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на
сина
си, майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си.
Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си, слугата пък изгубил любовта на господаря си и т.н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразнен, отегчен. Всеки се пита къде отиде любовта, защо го изостави.
към текста >>
Когато
синът
умре, баща му ли го оставя?
Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате.
Когато
синът
умре, баща му ли го оставя?
Колкото и да страда 3а умрелия си син, бащата е принуден да го изостави. Ще го държи ден -два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на гробищата Ето защо за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бъдете всякога будни, да прилагате любовта. Който прилага любовта, той е вечно млад и красив. Отнемете му любовта и вижте, как ще погрознее. Пазете любовта, която ви е дадена.
към текста >>
Колкото и да страда 3а умрелия си
син
, бащата е принуден да го изостави.
Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате. Когато синът умре, баща му ли го оставя?
Колкото и да страда 3а умрелия си
син
, бащата е принуден да го изостави.
Ще го държи ден -два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на гробищата Ето защо за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бъдете всякога будни, да прилагате любовта. Който прилага любовта, той е вечно млад и красив. Отнемете му любовта и вижте, как ще погрознее. Пазете любовта, която ви е дадена. С други думи казано: Не отхвърляйте Бога от себе си, за да не изгубите любовта и живота си.
към текста >>
Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато
Син
Человечески
дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
Няма защо да съжаляват, Христос възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му? Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания. Христос каза на Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината.
Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато
Син
Человечески
дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
". Ако Христос дойде днес на земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Гледайте на живота през очите на любовта.
към текста >>
14.
Брой 1 -1993г.
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
АЗ СЪМ ЕДИН
СИН
НА БОГА И ИСКАМ ДА ОСВЕТЛЯ НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ВНЕСА ЛЮБОВТА В СЕБЕ СИ, ВЪВ ВСИЧКАТА НЕЙНА КРАСОТА.
Над тях са работили отделни ученици - самостоятелно, или на групи. Тяхната свята цел е била да проправят пътя на Словото до човешките души, за да ги избави то от мрачния затвор на материята и да им покаже светлината на Новия ден. ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КОЙ СЪМ АЗ. АЗ СЪМ СЛОВОТО, КОЕТО ИЗНЕСОХ. АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО ВИ НОСИ БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО.
АЗ СЪМ ЕДИН
СИН
НА БОГА И ИСКАМ ДА ОСВЕТЛЯ НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ВНЕСА ЛЮБОВТА В СЕБЕ СИ, ВЪВ ВСИЧКАТА НЕЙНА КРАСОТА.
ТАЗИ ЛЮБОВ, КАТО МИНАВА ПРЕЗ МЕНЕ ДА НЕ ЗАДЪРЖАМ НИЩО ЗА СЕБЕ СИ, А ДА ЗАЛЕЕ, ОЖИВОТВОРИ И ОБНОВИ ЦЕЛИЯ СВЯТ. ЖЕЛАЯ И ВИЕ ТАКИВА ДА БЪДЕТЕ. УЧИТЕЛЯ СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ (1938) Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли. Тая книга е за ученика! Тая книга е за всички!
към текста >>
"
Син
Человечески
не дойде да Му послужат, а да послужи".
Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват Хората са ученици, а пък ангелите - служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.
"
Син
Человечески
не дойде да Му послужат, а да послужи".
Ученикът се учи, а Учителят служи! "Среща на душите с Живото Слово" УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат мисли по внушение и мислят че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие.
към текста >>
15.
Димитър Голов (1863-1917)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към
сина
си.
Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук.
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към
сина
си.
“Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”.
към текста >>
Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ
человечески
, за да укрепи неговата вяра.
Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”.
Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ
человечески
, за да укрепи неговата вяра.
Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение!
към текста >>
Чий
син
е?
Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля е необорима! Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа?
Чий
син
е?
Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата.
към текста >>
Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с
человечески
език.
По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме.
Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с
человечески
език.
Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е.
към текста >>
16.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
1931 год.), резюме на „
Син
человечески
отхожда“ – неделна беседа държана от Учителя Да защитим Родината си, К.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 15 Януари 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Към светлината на Новата Култура (8. XI.
1931 год.), резюме на „
Син
человечески
отхожда“ – неделна беседа държана от Учителя Да защитим Родината си, К.
Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път? (К. Сугарев) Сказките на г. Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега.
към текста >>
Истината и свободата са
синоними
.
Вий трябва да влезете в този възвишен живот. Ако сегашният човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие. Има една вътрешна възможност, при която всеки един от вас може да се пресъздаде от Бога, — да се роди изново. И това може да стане само в деня, в който вие решите да живеете по тези велики закони. Три закона има: закона на Любовта, закона на Божествената Мъдрост и закона на Божествената Истина.
Истината и свободата са
синоними
.
Свободата е израз на онова абсолютно Божествено начало, в което човешката душа е свободна да върши каквото иска. Като казвам: „Да върши каквото иска“, подразбирам че човек е свободен от всички престъпления. Човек, който върши каквото и да е престъпление, — все едно дали в мисълта си или в постъпките си. — не е свободен. А само свободният човек е наистина човек.
към текста >>
Писанието казва:
Син
Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята Божия, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога.
Вие вярвате в Бога, но нямате ясна, положителна мисъл за Него. Онова, което ви е най-много потребно сега, то е по-голямо количество от първичната материя. Хората са изгубили голяма част от тая първична материя. У хората днес има една керемидена окраска, която показва, че са изгубили от тая материя на любовта. А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото съзнание, и тогава се зареждат всички нещастия.
Писанието казва:
Син
Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята Божия, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога.
Син човешки отхожда от приятели, които не живеят добре, от всеки народ, който не живее добре, от всяка култура, която не се проявява правилно, и ако си отиде Син Човешки, дохождат всички нещастия. Ако погледнете лицата на днешните хора, ще видите колко изопачени са те, каква асиметричност има в тях. Всяка една мисъл оставя своите отпечатъци на човешките уста, на носа и т. н. В всяко нещо, което е извършено от любовта, няма никакво престъпление. А всяко нещо, което е извършено без любов, е престъпление.
към текста >>
Син
човешки отхожда от приятели, които не живеят добре, от всеки народ, който не живее добре, от всяка култура, която не се проявява правилно, и ако си отиде
Син
Човешки, дохождат всички нещастия.
Онова, което ви е най-много потребно сега, то е по-голямо количество от първичната материя. Хората са изгубили голяма част от тая първична материя. У хората днес има една керемидена окраска, която показва, че са изгубили от тая материя на любовта. А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото съзнание, и тогава се зареждат всички нещастия. Писанието казва: Син Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята Божия, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога.
Син
човешки отхожда от приятели, които не живеят добре, от всеки народ, който не живее добре, от всяка култура, която не се проявява правилно, и ако си отиде
Син
Човешки, дохождат всички нещастия.
Ако погледнете лицата на днешните хора, ще видите колко изопачени са те, каква асиметричност има в тях. Всяка една мисъл оставя своите отпечатъци на човешките уста, на носа и т. н. В всяко нещо, което е извършено от любовта, няма никакво престъпление. А всяко нещо, което е извършено без любов, е престъпление. Мислите ли, че ако нахраните и облечете никой, че това е добро?
към текста >>
„
Син
Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро?
Ако Христос дойде в днешния свят и каже на всички богати християни: „Раздайте богатството си на сиромасите", те ще му кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Христос дойде при бедните, и им каже: Заради любовта към мен вие слугувайте доброволно на богатите без пари“, бедните ще кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Той се обърне по същия начин към жените, към мъжете, към свещениците и т. н. ще получим все същия отговор. И затова Христос си отива.
„
Син
Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро?
Да си отиде ли, или да дойде? Когато Син Човешки си отиде от евреите, какво стана с тях след това? — Две хиляди години вече този народ е в страдания. И ако Син Човешки си отиде от нас, осъвремените културни хора, то и с нас ще стане същото. И ние вече изпитваме лошите последствия.
към текста >>
Когато
Син
Човешки си отиде от евреите, какво стана с тях след това?
Ако Той се обърне по същия начин към жените, към мъжете, към свещениците и т. н. ще получим все същия отговор. И затова Христос си отива. „Син Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро? Да си отиде ли, или да дойде?
Когато
Син
Човешки си отиде от евреите, какво стана с тях след това?
— Две хиляди години вече този народ е в страдания. И ако Син Човешки си отиде от нас, осъвремените културни хора, то и с нас ще стане същото. И ние вече изпитваме лошите последствия. Но аз ще ви припомня още един стих. Писано е „Ето, хлопам, дошъл съм“.
към текста >>
И ако
Син
Човешки си отиде от нас, осъвремените културни хора, то и с нас ще стане същото.
И затова Христос си отива. „Син Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро? Да си отиде ли, или да дойде? Когато Син Човешки си отиде от евреите, какво стана с тях след това? — Две хиляди години вече този народ е в страдания.
И ако
Син
Човешки си отиде от нас, осъвремените културни хора, то и с нас ще стане същото.
И ние вече изпитваме лошите последствия. Но аз ще ви припомня още един стих. Писано е „Ето, хлопам, дошъл съм“. И ако някой отвори и възприеме закона на Любовта, който трябва да обхване целия живот, целия социален строй, ще се дойде до освобождението. Жените трябва да се откажат да раждат престъпници.
към текста >>
Сега, вместо
Син
Човешки да си отхожда, аз казвам: Човешките престъпления си отхождат, а
Син
Човешки прихожда и започва съд и правда в света по любов, по знание и свобода.
Но вие преди това трябва да изхвърлите калта от душите си. Всичко това трябва да се изхвърли. Иначе не можете да напреднете. Всичките ви мисли трябва да се пречистят. Всичките ви мисли и желания трябва да преминат през огъня на Любовта.
Сега, вместо
Син
Човешки да си отхожда, аз казвам: Човешките престъпления си отхождат, а
Син
Човешки прихожда и започва съд и правда в света по любов, по знание и свобода.
И всички хора ще бъдат свободни. Ще бъдат чада на един баща, без да се избиват. 8. XI. 1931 год. Да защитим Родината си II В миналия брой видехме, че с оръжие в ръка, с бомби и топове, с аероплани и задушливи газове, не сме в състояние да защитим родината си.
към текста >>
17.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но всичките
человечески
идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни.
Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров) Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си.
Но всичките
человечески
идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни.
Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието. жестокостта, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци. с животински склонности и прояви. Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество.
към текста >>
Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за
синтеза
между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.
са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта.
Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за
синтеза
между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.
Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството.
към текста >>
Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на
синът
и дъщерята към бащата и майката.
Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота.
Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на
синът
и дъщерята към бащата и майката.
Ние в света не можем да бъдем господари. Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като синове. И слугата и синът работят, само че синът работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си. В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена.
към текста >>
Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като
синове
.
Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота. Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари.
Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като
синове
.
И слугата и синът работят, само че синът работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си. В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена. Щом започва зле и свършва добре — тя е под ръководството на светлите духове; щом започва добре и свършва зле — тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагнозата.
към текста >>
И слугата и
синът
работят, само че
синът
работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си.
Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота. Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари. Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като синове.
И слугата и
синът
работят, само че
синът
работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си.
В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена. Щом започва зле и свършва добре — тя е под ръководството на светлите духове; щом започва добре и свършва зле — тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагнозата. Аз не искам да вярвате в това, но ако го намерите за правдоподобно, приемете го, ако не — отхвърлете го, свободни сте.
към текста >>
18.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде
син
, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството.
който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено.
Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде
син
, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството.
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава?
към текста >>
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл,
синът
непременно ще извърши това убийство.
Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството.
Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл,
синът
непременно ще извърши това убийство.
Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието. Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и синът изпълнява волята на баща си. И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си.
към текста >>
Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и
синът
изпълнява волята на баща си.
Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Този закон се отнася до всички идеи, с които е бил зает умът на бащата в момента на зачатието.
Както войниците изпълняват волята на своя началник, така и
синът
изпълнява волята на баща си.
И след всичко това, вие мислите, че сте свободни, а не знаете че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед още преди да се родите да направите това или онова. Питам: кой е отговорен тогава? Вие сте отговорни за това, че безогледно сте изпълнили заповедта на баща си. Вие трябваше да подложите тази заповед на критика. В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки.
към текста >>
В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С
человечески
езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си.
В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С
человечески
езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет.
към текста >>
Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече
синът
Божий т. е.
Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа.
Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече
синът
Божий т. е.
роденият от Духа.“
към текста >>
19.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава аз чух един глас да вика: „Това е моят
син
, моят
син
е мъртъв!
Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно. Аз бях вече заобиколен от тълпа та. Аз се усмихнах слабо при вида на тези сурови приятелски настроени фигури. Плачове се дочуваха и проникваха до сърцето ми; внезапно некой хвана ръката ми, стисна я, целуна я и я измокри с горещи сълзи. Нищо никога не бе ме карало да се разчувствам до такава степен.
Тогава аз чух един глас да вика: „Това е моят
син
, моят
син
е мъртъв!
Убиха го. Кой ще ми върне моя син? “ Майка ми беше коленичила до мен. Напрегнах своя умиращ поглед и я видях. Тя беше остаряла и изнемощяла; но лицето й беше пълно с доброта.
към текста >>
Кой ще ми върне моя
син
?
Аз се усмихнах слабо при вида на тези сурови приятелски настроени фигури. Плачове се дочуваха и проникваха до сърцето ми; внезапно некой хвана ръката ми, стисна я, целуна я и я измокри с горещи сълзи. Нищо никога не бе ме карало да се разчувствам до такава степен. Тогава аз чух един глас да вика: „Това е моят син, моят син е мъртъв! Убиха го.
Кой ще ми върне моя
син
?
“ Майка ми беше коленичила до мен. Напрегнах своя умиращ поглед и я видях. Тя беше остаряла и изнемощяла; но лицето й беше пълно с доброта. И, гледайки я, аз видех зад нея, закривайки я със своята сянка, Царицата на Лотоса, права, там, всред народа. Една сладка усмивка беше на устните й.
към текста >>
Неговата душа е силна, аз я видех в неговите очи, в момента, когато те са затваряха от смъртта.“ (следва) Божествени и човешки закони Откакто светът съществува, естествените и вечни идеали на всичките человеци, от който и да било народ, са били, са и си остават все едни и същи — придобиването на онези блага (условия), при които человекът винаги да бъде здрав, силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят
человеческия
живот смислен и щастлив.
Напрегнах своя умиращ поглед и я видях. Тя беше остаряла и изнемощяла; но лицето й беше пълно с доброта. И, гледайки я, аз видех зад нея, закривайки я със своята сянка, Царицата на Лотоса, права, там, всред народа. Една сладка усмивка беше на устните й. Майка ми стана и лицето и се озари с чудно благородство: „Те убиха неговото тяло, каза тя, но не могат да убият душата му.
Неговата душа е силна, аз я видех в неговите очи, в момента, когато те са затваряха от смъртта.“ (следва) Божествени и човешки закони Откакто светът съществува, естествените и вечни идеали на всичките человеци, от който и да било народ, са били, са и си остават все едни и същи — придобиването на онези блага (условия), при които человекът винаги да бъде здрав, силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят
человеческия
живот смислен и щастлив.
Но всичките досегашни усилия на человеците за постигането и осъществяването на естествените си и вечни идеали, вместо да се увенчаят с успех, напротив, отишли са напусто. Защото виждаме, че человеците не само не са се доближили до осъществяването на естествените си общочовешки идеали, които да направят живота им смислен и щастлив, а наопаки живота на всичките люде от ден на ден става все по-нещастен, по-безсмислен и по-невъзможен. А причините за тази печална действителност се коренят във всичката досегашна противоестествена умствена, сърдечна и волева деятелност на человеците, чиито мисли желания и дела с били предимно противоестествени - разрушителни, а не са естествени—творчески. Защото человечеството вместо да възприеме, да проучава и да устройва личният си и обществен живот съобразно божествените (природните) закони, които са му изявени чрез словото, живота и делата на всичките велики общочовешки, учители, мъдреци и светии, то още продължава да се ръководи и да устройва личният си и обществен живот съобразно всевъзможни измислени от обикновени человеци правила, наречени „закони“. И докато людете продължават доброволно или насилствено да се ръководят в личният си и обществен живот от всевъзможните измислени човешки правила, които, най-често биват противни на вечните божествени (природни) закони, то човечеството ще се приближава все повече и по-вече към всеобщо самоунищожение, погибел и смърт.
към текста >>
Единственият път за постижението и осъществяването на естествените и вечни общочовешки идеали — да бъде всеки человек здрав силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят
человеческият
живот смислен и щастлив, може да се намери само чрез възприемането, проучването, приложението и изпълнението на божествените закони.
Защото виждаме, че человеците не само не са се доближили до осъществяването на естествените си общочовешки идеали, които да направят живота им смислен и щастлив, а наопаки живота на всичките люде от ден на ден става все по-нещастен, по-безсмислен и по-невъзможен. А причините за тази печална действителност се коренят във всичката досегашна противоестествена умствена, сърдечна и волева деятелност на человеците, чиито мисли желания и дела с били предимно противоестествени - разрушителни, а не са естествени—творчески. Защото человечеството вместо да възприеме, да проучава и да устройва личният си и обществен живот съобразно божествените (природните) закони, които са му изявени чрез словото, живота и делата на всичките велики общочовешки, учители, мъдреци и светии, то още продължава да се ръководи и да устройва личният си и обществен живот съобразно всевъзможни измислени от обикновени человеци правила, наречени „закони“. И докато людете продължават доброволно или насилствено да се ръководят в личният си и обществен живот от всевъзможните измислени човешки правила, които, най-често биват противни на вечните божествени (природни) закони, то човечеството ще се приближава все повече и по-вече към всеобщо самоунищожение, погибел и смърт. Защото обикновените смъртни человеци не могат да измислят правила и закони, чрез които да се постигне безсмъртие и хармония в човешкия живот.
Единственият път за постижението и осъществяването на естествените и вечни общочовешки идеали — да бъде всеки человек здрав силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят
человеческият
живот смислен и щастлив, може да се намери само чрез възприемането, проучването, приложението и изпълнението на божествените закони.
Божествените закони, от които днешното человечество трябва да се ръководи при устройването на личния си и обществен живот, за да постигне вечните си общочовешки идеали, с изявени най-добре в словото, живота а делата на най-великия от общочовешките Учители — Христос. Защото писано е, че Христос е казал: „Истина, истина ви казвам, не земята и небето ще преминат, но нито резка от божествения закон няма да премине, докато не се изпълни всичко.“ Учението на Учителя Дънов, не е нищо друго, а изявяване на нови божествени закони и изяснение, приложение и изпълнение на божествените закони, изявени от Христа и от много други общочовешки учители, мъдреци и светии. Последователи на Учителя Дънов могат да бъдат всички люде, от който и да било народ, които искат напълно да устроят личния си и обществен живот според божествените (природните) закони. И. А. Изворски Извора на Живота „Доброто е едно богатство, то е вечен извор“.
към текста >>
Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете
синове
„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете
синове
не вашия Отец, Който е на небесата“.
V. Имат ли добра охота за хранене? VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)?
Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете
синове
„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете
синове
не вашия Отец, Който е на небесата“.
Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син.
към текста >>
Баща и
син
, това са символи на две велики идеи.
VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)? Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“.
Баща и
син
, това са символи на две велики идеи.
Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син. Какво е началото на живота ?
към текста >>
Бащата, това е началото на нещата;
синът
— това е краят на нещата.
VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)? Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“. Баща и син, това са символи на две велики идеи.
Бащата, това е началото на нещата;
синът
— това е краят на нещата.
Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син. Какво е началото на живота ? Да бъдеш Божествен.
към текста >>
Следователно, крайният резултат не нещата, това е
синовността
.
VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)? Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“. Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата.
Следователно, крайният резултат не нещата, това е
синовността
.
Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син. Какво е началото на живота ? Да бъдеш Божествен. Под думата Божествен, мнозина разбират това.
към текста >>
Да бъдеш
син
.
Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“. Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ?
Да бъдеш
син
.
Какво е началото на живота ? Да бъдеш Божествен. Под думата Божествен, мнозина разбират това. което не е. В света няма много богове, има само един Бог.
към текста >>
А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или
син
Божи.
Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят.
А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или
син
Божи.
Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят.
към текста >>
Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем
синове
Божий.
от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи.
Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем
синове
Божий.
Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ.
към текста >>
Под думата човек или
син
на Отца се разбира само онзи.
Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий.
Под думата човек или
син
на Отца се разбира само онзи.
който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи.
към текста >>
Сега съвременните хора се готвят за
синове
, но още не са
синове
Божии.
Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание.
Сега съвременните хора се готвят за
синове
, но още не са
синове
Божии.
Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага. На този въпрос ще ви отговоря по следния начин.
към текста >>
Ако бяха
синове
, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят.
А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии.
Ако бяха
синове
, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят.
Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага. На този въпрос ще ви отговоря по следния начин. Представете си, че при мене идва един човек на когото стомната е пукната и иска да му услужа, да му налея вода.
към текста >>
С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди
синът
Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява.
Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората.
С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди
синът
Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява.
Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев.
към текста >>
20.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите
синове
на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус.
(из „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Словото Божие (продължение от бр. 173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К.
Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите
синове
на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус.
Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
към текста >>
Тогава божественият
син
Христос и
человеческият
син
Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос.
173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус.
Тогава божественият
син
Христос и
человеческият
син
Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос.
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
към текста >>
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките
человечески
мъчения и нещастия.
175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос.
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките
человечески
мъчения и нещастия.
Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
към текста >>
Преди две хиляди години божественият
син
Христос.
175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия.
Преди две хиляди години божественият
син
Христос.
който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
към текста >>
И наистина, оттогава насам божественият
син
Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.
И наистина, оттогава насам божественият
син
Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма.
към текста >>
Спасителят на света,
синът
на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Спасителят на света,
синът
на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това.
към текста >>
Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат
синове
и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат
синове
и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба.
към текста >>
21.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
(из неделната беседа – 24.01.1937 г.) Движението на Всемирното Братство – Vasil Dorosenko (Полша) В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката – St. W.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Да почнем! Събуди се спящи! – Пламен Пролет (стих.) – Auroro Цветна пъпка (стих.) – Д. Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 180) – Влад Пашов Словото на Учителя.
Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
(из неделната беседа – 24.01.1937 г.) Движението на Всемирното Братство – Vasil Dorosenko (Полша) В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката – St. W.
Отзиви в Полша – St. W. Пей не спирай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г.
към текста >>
Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
(из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
!
За да се разбере вътрешния смисъл на Евангелието, трябва да се подигне съзнанието на човека и да влезе във връзка с онези посветени, които са го писали, и които са били във връзка с Христа, които са били във връзка с великия живот на Космоса. Затова и днес, всички посветени от школата на Христа, и техните ученици, употребяват Евангелието като метод за връзка с Христа и влизане в хармония с Космичния слънчев ритъм. Следователно, от този втори клон излизат всички носители и разпространители на Божественото учение по лицето на цялата земя. (следва) В. П а ш о в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
(из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
!
“ – 24.01.1937 г.) „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. (Еванг. Йоана 3 гл. 14 ст.) За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия — външни и вътрешни. Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива?
към текста >>
“ – 24.01.1937 г.) „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и
Син
Человечески
“. (Еванг.
Затова и днес, всички посветени от школата на Христа, и техните ученици, употребяват Евангелието като метод за връзка с Христа и влизане в хармония с Космичния слънчев ритъм. Следователно, от този втори клон излизат всички носители и разпространители на Божественото учение по лицето на цялата земя. (следва) В. П а ш о в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!
“ – 24.01.1937 г.) „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и
Син
Человечески
“. (Еванг.
Йоана 3 гл. 14 ст.) За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия — външни и вътрешни. Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен.
към текста >>
И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и
Син
Человечески
“.
Чрез тези органи се проявява човешкия ум и човешката душа, и се проучват знанието и мъдростта, които са вложени в този свят. „Както Мойсей издигна змията в пустинята“. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие.
И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и
Син
Человечески
“.
Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек, Син Человечески, който да донесена хората истинското знание, което лекува. „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески“. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. И като погледнете живота, виждате, че всичкото нещастие на хората произтича от неразбраното знание.
към текста >>
Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек,
Син
Человечески
, който да донесена хората истинското знание, което лекува.
В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях.
Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек,
Син
Человечески
, който да донесена хората истинското знание, което лекува.
„Така трябва да бъде издигнат Син Человечески“. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. И като погледнете живота, виждате, че всичкото нещастие на хората произтича от неразбраното знание. Онези които не разбраха знанието, направиха пушките, топовете, отровите и пр. Онези пък, които разбраха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета.
към текста >>
„Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
“.
А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек, Син Человечески, който да донесена хората истинското знание, което лекува.
„Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
“.
Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. И като погледнете живота, виждате, че всичкото нещастие на хората произтича от неразбраното знание. Онези които не разбраха знанието, направиха пушките, топовете, отровите и пр. Онези пък, които разбраха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета. Знанието е резултат на всички онези наслоявания на земните пластове, всички онези геологически промени през които земята е минала, то всичко това са среди, пластове, наслоявания, които показват разните състояния на онзи мисловен свят, през които земята е минавала.
към текста >>
Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
, за да не погине всеки, който вярва в Него“.
Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна.
Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат
Син
Человечески
, за да не погине всеки, който вярва в Него“.
До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура.
към текста >>
От идването на Христа започва културата на
Сина
Человечески
, т. е.
Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура.
От идването на Христа започва културата на
Сина
Человечески
, т. е.
културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески.
към текста >>
Новата култура е знанието на
Сина
Человечески
.
От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована.
Новата култура е знанието на
Сина
Человечески
.
Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват.
към текста >>
Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на
Сина
Человечески
, което носи благодат.
И да почнете до горите. От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения.
Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на
Сина
Человечески
, което носи благодат.
В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всичките благоприятни условия в света. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате.
към текста >>
В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски
синове
, които отивали при нея да я видят.
Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“.
В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски
синове
, които отивали при нея да я видят.
Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си.
към текста >>
Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските
синове
се превръщали.
Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят.
Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските
синове
се превръщали.
Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
към текста >>
Последен отишъл най-умният царски
син
със своя кон.
Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали.
Последен отишъл най-умният царски
син
със своя кон.
Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум.
към текста >>
Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските
синове
в камъни.
Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти.
Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските
синове
в камъни.
Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си.
към текста >>
Царският
син
веднага я задигнал на коня си.
В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни.
Царският
син
веднага я задигнал на коня си.
отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината.
към текста >>
отишъл към превърнатите в камъни царски
синове
и казал: ставайте, царски
синове
, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си.
отишъл към превърнатите в камъни царски
синове
и казал: ставайте, царски
синове
, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина.
към текста >>
Сега казвам на
всинца
ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда.
Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина. Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура.
Сега казвам на
всинца
ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда.
Тогава вашият живот ще се промени изцяло. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега. 24. I. 1937 г.
към текста >>
В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на
синьото
небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие!
В тихия повей на зефира, в ромона на дъждовните капки, в неспирния бяг на морските вълни, аз долавям звуците на твоята вечна песен. Високите снежни върхове ми говорят за царството, от където те идват. Те идват от царството на чистотата, хармонията и мира. Те идват от царството на съвършения свободен живот, над който благата Божия усмивка разлива своето лъчезарие. Пей, не спирай!
В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на
синьото
небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие!
В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот. „Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр.
към текста >>
Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде
синтезата
на битието и мисленето, на древността и християнския свят.
„Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н. 7.) Тйежковски вижда нуждите, злото, греха, мъчнотиите. Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи.
Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде
синтезата
на битието и мисленето, на древността и християнския свят.
Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14.
към текста >>
Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза —
синтеза
.
търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски.
Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза —
синтеза
.
чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания.
към текста >>
Отец —
Син
— Дух.
Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело.
Отец —
Син
— Дух.
Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога.
към текста >>
Следователно, това е философия На бъдещето, на
синтеза
, на делото, на хармонията.
Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух.
Следователно, това е философия На бъдещето, на
синтеза
, на делото, на хармонията.
Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи.
към текста >>
Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „
дървесината
.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство.
Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир. Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко.
Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „
дървесината
.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство.
Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни. Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство.
към текста >>
22.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Епохата на
Сина
Человечески
(из неделната беседа – 21.03.1937 г.) Мистерията на голгота (продължение от бр.
– С. К. Стихотворение от Пенчо П. Русенов Да събираме! – N. Словото на Учителя.
Епохата на
Сина
Человечески
(из неделната беседа – 21.03.1937 г.) Мистерията на голгота (продължение от бр.
187) – Р. Щайнер Беседи (стих.) – Олга Славчева Три универсални минути – А. Щерев Пред слънцето – Т. Ч. Полско-българско културно сближение – П. Г. Пампоров Славяни (стих.) – С.
към текста >>
Епохата на
Сина
Человечески
(из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ.
Впрочем, тя е започнала. Нейното начало е сложено. Остава само ония. които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Епохата на
Сина
Человечески
(из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ.
Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост.
към текста >>
Той нямаше
синове
.
За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък. Всеки, които се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло. Лотовате жена не беше лоша жена, тя беше много добра. В семейството на Лота преодоляваше женския принцип.
Той нямаше
синове
.
Той имаше две дъщери, които заедно с баща си напуснаха Содом и Гомор. Лотовата жена беше много любопитна. Като излезе от Содом и Гомор, каза й се да върви напред, без до се обръща назад. Но тя искаше да знае какво ще стане, имаше желание до види какао ще стане с Содом и Гомор. И както разправя легендата, тя се превърнала в един солен стълб.
към текста >>
„И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на
Сина
человеческаго“.
Такава е съдбата на хората винаги, когато, вместо да слушат божествената мисъл, която работи в тях, те слушат своите желания. Не са човешките желания. които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света.
„И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на
Сина
человеческаго“.
В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор.
към текста >>
Той имаше трима
синове
.
които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света. „И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип.
Той имаше трима
синове
.
Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол.
към текста >>
Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя
син
, който се подиграваше с голотата на баща си.
Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света. „И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове.
Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя
син
, който се подиграваше с голотата на баща си.
И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства.
към текста >>
Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима
сине
: Каин, Авел и Сит.
Той представя мъжкия принцип. И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената.
Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима
сине
: Каин, Авел и Сит.
Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит. Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена непослуша да не се обръща назад. Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото.
към текста >>
Каин уби брата си Авела и след това се роди третият
син
—Сит.
И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената. Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит.
Каин уби брата си Авела и след това се роди третият
син
—Сит.
Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена непослуша да не се обръща назад. Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото. Та, нещастията на хората идат все от малки работи.
към текста >>
Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от
синовете
Ноеви се подигра с баща си.
До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената. Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит.
Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от
синовете
Ноеви се подигра с баща си.
И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена непослуша да не се обръща назад. Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото. Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или.
към текста >>
Когато настъпи епохата на
Сина
Человечески
, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно.
Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото. Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи.
Когато настъпи епохата на
Сина
Человечески
, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно.
Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света.
към текста >>
Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и
синовете
не Ноя, ще се подиграят с баща си.
Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно.
Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и
синовете
не Ноя, ще се подиграят с баща си.
Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва.
към текста >>
Сега е времето на епохата на Ноя, когато
синовете
не почитат баща си.
От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно. Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си.
Сега е времето на епохата на Ноя, когато
синовете
не почитат баща си.
Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва. Лотовата жена представя човешкото сърце.
към текста >>
Казвам: така ще бъде и в епохата на
Сина
человечески
.
както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно. Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си.
Казвам: така ще бъде и в епохата на
Сина
человечески
.
И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва. Лотовата жена представя човешкото сърце. А всички противоречия в живота произтичат от човешкото сърце.
към текста >>
те са пред прага на новата епоха на
Сина
человечески
.
Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,.
те са пред прага на новата епоха на
Сина
человечески
.
За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават. За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество. Но вие, по едно стечение на обстоятелствата.
към текста >>
Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един
син
, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право.
В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя.
Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един
син
, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право.
Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. Друга песен трябва да пее майката на сина си.
към текста >>
Майката трябва де напише този закон в сърцето на този
син
.
Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя. Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право.
Майката трябва де напише този закон в сърцето на този
син
.
Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл?
към текста >>
Тя пее на
сина
си в люлката войнишки песни, да стане голям войник.
Днес жената търси пътя. Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго.
Тя пее на
сина
си в люлката войнишки песни, да стане голям войник.
Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде.
към текста >>
Друга песен трябва да пее майката на
сина
си.
Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник.
Друга песен трябва да пее майката на
сина
си.
Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си.
към текста >>
майката може да създаде гениален
син
.
Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито. трябва да му съдействате да го развие. Майката трябва да създаде това нещо у своето дете. Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как.
майката може да създаде гениален
син
.
А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот. с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него.
към текста >>
И когато
синът
се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него.
майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот. с идейни работи.
И когато
синът
се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него.
Казано е в Писание го: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата майка е бременна, иска да ви роди.
към текста >>
Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на
Сина
человечески
.
Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска до ви роди и чрез страданията, през които минавате.
Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на
Сина
человечески
.
Сега навлизаме в епохата на Сина человечески, Тя е епохата, през която човешкия ум не е такъв, какъвто е бил в миналото, Човешкия ум ще се употреби за благото на съвременното човечество. Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме, как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени. между младото поколение — навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората.
към текста >>
Сега навлизаме в епохата на
Сина
человечески
, Тя е епохата, през която човешкия ум не е такъв, какъвто е бил в миналото, Човешкия ум ще се употреби за благото на съвременното човечество.
Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска до ви роди и чрез страданията, през които минавате. Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на Сина человечески.
Сега навлизаме в епохата на
Сина
человечески
, Тя е епохата, през която човешкия ум не е такъв, какъвто е бил в миналото, Човешкия ум ще се употреби за благото на съвременното човечество.
Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме, как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени. между младото поколение — навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, които работят за създаване на вътрешната връзка между хората, без да чакате те да дойдат при вас.
към текста >>
И така, епохата на
Сине
человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания.
Не, ние трябва да отидем при Христа, а не де чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние да отидем при нея. Било е време, когато любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна.
И така, епохата на
Сине
человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания.
Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати.
към текста >>
Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите
синове
.
Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света.
Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите
синове
.
Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя.
към текста >>
И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на
Сина
человечески
.
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето.
И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на
Сина
человечески
.
Сега ще дойде Син человечески в света. И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта.
към текста >>
Сега ще дойде
Син
человечески
в света.
Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески.
Сега ще дойде
Син
человечески
в света.
И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света.
към текста >>
И като дойде времето на
Син
человечески
в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения.
Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света.
И като дойде времето на
Син
человечески
в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения.
Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света. Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате.
към текста >>
Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме
синове
Божии, деца на един Баща и братя.
И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото.
Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме
синове
Божии, деца на един Баща и братя.
Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията.
към текста >>
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия
синтез
, на хармонията.
Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия
синтез
, на хармонията.
Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
към текста >>
Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки,
Красински
, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях.
Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки,
Красински
, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа.
към текста >>
Синът
Божий, изявеното Слово Божие.
Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът.
Синът
Божий, изявеното Слово Божие.
Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия. Събудете се, деца на славянството! Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение!
към текста >>
Творчество, хармония,
синтеза
, дело — това е основната идея на нашата мисия.
светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие.
Творчество, хармония,
синтеза
, дело — това е основната идея на нашата мисия.
Събудете се, деца на славянството! Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа! Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта!
към текста >>
23.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В своем величественном самоотвержении эти любимые служители Бога, принимают
человеческий
образ и сами спускаются на землю, чтобы помогать.
Из их сердца исходит любовь, радость и жизнь. И только благодаря импульсу, который они получают от них, люди живут и делают постоянные усилия. Их желание видеть человечество владеющим светом и свободой, которыми они наслажаются; они хотят его научить жить согласно высшим законам, по которым они сами живут. И они прилагают в мире законы самые мудрые. Они живут самой чистой, жизнью, самой возвышенной, жизнью абсолютно безкорыстной.
В своем величественном самоотвержении эти любимые служители Бога, принимают
человеческий
образ и сами спускаются на землю, чтобы помогать.
Постоянно они посылают своих посланников на землю в разных образах. Все человеческие гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства. Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев. Есть в среде современнаго человечества люди, владеющие более тонкими духовными силами и более тонким устройством Они отличаются своим пластичным, тонко устроенным телом, потому-что они ведут абсолютно чистую и святую жизнь Их исключительное раз витие делает их способными быть духовными помощниками человечества Те из них, которые много развитее других, закончили свою земную эволюцию и имеют очень обширные знания. Они знают много вещей из этой позитивной, абсолютной, божественной науки, которая существует со сотворения мира.
към текста >>
Все
человеческие
гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства.
Их желание видеть человечество владеющим светом и свободой, которыми они наслажаются; они хотят его научить жить согласно высшим законам, по которым они сами живут. И они прилагают в мире законы самые мудрые. Они живут самой чистой, жизнью, самой возвышенной, жизнью абсолютно безкорыстной. В своем величественном самоотвержении эти любимые служители Бога, принимают человеческий образ и сами спускаются на землю, чтобы помогать. Постоянно они посылают своих посланников на землю в разных образах.
Все
человеческие
гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства.
Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев. Есть в среде современнаго человечества люди, владеющие более тонкими духовными силами и более тонким устройством Они отличаются своим пластичным, тонко устроенным телом, потому-что они ведут абсолютно чистую и святую жизнь Их исключительное раз витие делает их способными быть духовными помощниками человечества Те из них, которые много развитее других, закончили свою земную эволюцию и имеют очень обширные знания. Они знают много вещей из этой позитивной, абсолютной, божественной науки, которая существует со сотворения мира. Многие из них живут тысячелетиями на земле: они прошли через процесс воскресения и для них не существует ни смерти, ни перевоплощения. Эти люди, названные „Божьими Сынами“, в духе и в душе которых живет Бог, соединенные с миром высшего разума, со всеми передовыми существами всех солнечных систем, эти люди есть высшие души, эти гении, эти Учителя человечества, которые выше всего себя проявили мыслью и делом в религии, в музыке, в науке, в поэзии, в искусстве, во всех направлениях.
към текста >>
Братство издало книгу бесед Учителя „В царството на живата природа“, в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказывают солнечные лучи на
человеческий
организм и каким образом человек может войти в связь с природой, с ея живыми с|илами и быть всегда здровым.
Кроме того, Братство издает журнал „Житно зърно“ и еженедельную газету „Братство“. Одна вещь кажется очень странной людям недостаточно знакомым с этим Учением. Это утренняя гимнастика, называемая в кругу Учителя „Панэвритмия“, что значит „Высший ритм“**). Она связана с музыкой и с действием утренних солнечных лучей на нервную и физическую структуру человеческаго организма, поэтому некоторые ее считают культом, „поклонением солнцу“, как бы чем-то языческим и странным. Между тем, это не так.
Братство издало книгу бесед Учителя „В царството на живата природа“, в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказывают солнечные лучи на
человеческий
организм и каким образом человек может войти в связь с природой, с ея живыми с|илами и быть всегда здровым.
Таким образом, это уже медицинская, научная вещь и она зиждется на реальном основании. Я там видела одного молодого человека, который одно время был нервно болен и только благодаря вступлению в Братство и постоянному участвованию в этой гимнастике, в течении нескольких месяцев вполне исцелился от своей болезни и стал способным к жизни. На большой поляне, поросшей мягкой травой, с дивно благоухающими вокруг плодовыми деревьями, ученики и ученици становятся в круг. Это двойной круг, т. к. участвующие парами вступают в него, причем мужчины и женщины не смешаны, а находятся отдельно и составляют две части круга - мужскую й женскую В середине помещается оркестр из добровольных музыкантов-учеников, играющих на разных инструментах.
към текста >>
Оно не только философия, но практическая система, школа опыта, в которой созидается новый
человеческий
дух и новый
человеческий
характер.
Это опять великое дело Учителя. Он не только философ, писатель, оратор, музыкант, непересыхающий источник из котораго вытекает все новая и новая живая вода, в виде его Слова, но еще и прекрасный реформатор людей. Блестящий знаток человеческой души, проницательный дух, он нашел способ и возможность всех этих различных мужчин и женщин соединить вместе, в большую семью. Поистине, он был прав, когда сказал, что никакие внешние социальные реформы невозможны, пока человек прежде не произведет реформы в своей собственной душе. На этом основано Учение Учителя.
Оно не только философия, но практическая система, школа опыта, в которой созидается новый
человеческий
дух и новый
человеческий
характер.
Любовь — основа всего. Эти слова сказал Христос, но они до сих пор не приложены. Любовь — это громадное, широкое понятие, обнимающее собой все вещи и все возможности прогресса и эволюции. Ел. Кидалова — Белград ________________________________________ *) Учитель Донов в действительности зовется „Дънов“. Буквы „ъ“ („ ѫ“) нет в руском языке.
към текста >>
Словацкаго и
Красинскаго
и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др.
Величайшия представители всех славянских народов, поэты, фолософы, обществ, деятели, истинно вдохновенные вожди, всегда подчеркивали в своем творчестве ту основную идею, что любовь, справедливость, свобода и мир должны руководить всеми людьми и народами, а особено христианскими. Богомил и все совершенные или посвященные жили как апостолы, как ученики Христа. Гус, Хелчицкий, Коменский, в своей жизни и в своих сочинениях (Сеть веры — Хелчицкаго, Великая дидактика и др. — Коменского) везде воплощают учение Любви. В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича.
Словацкаго и
Красинскаго
и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др.
И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму. Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни. В конце концов Учитель Донов, Учитель Всемирнаго Братства уже ясно потверждает все то и вносит в наше сознание изобильный свет о работе Высших Сил, которые тысячелетиями руководят народами.
към текста >>
И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и
Красинский
в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму.
Богомил и все совершенные или посвященные жили как апостолы, как ученики Христа. Гус, Хелчицкий, Коменский, в своей жизни и в своих сочинениях (Сеть веры — Хелчицкаго, Великая дидактика и др. — Коменского) везде воплощают учение Любви. В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича. Словацкаго и Красинскаго и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др.
И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и
Красинский
в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму.
Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни. В конце концов Учитель Донов, Учитель Всемирнаго Братства уже ясно потверждает все то и вносит в наше сознание изобильный свет о работе Высших Сил, которые тысячелетиями руководят народами. В чем, следовательно, миссия славянства ?
към текста >>
24.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бащата чака от
сина
си — и надеждата му се не оправдава .
Това се забравя най-често и всеки мисли и се надява, че живота ще направи щастливо изключение лично заради него. От там тия разочарования, които пълнят дните ни. Търговецът чака печалби — и те не идват. Държавникът чака нещо — и то не става. Момъкът се надава на нещо — и то не се случва.
Бащата чака от
сина
си — и надеждата му се не оправдава .
. . И въпреки това, всички все пак вярват в нещо! А това показва че вярата е един основен капитал в душата на човека. Погрешката е, че тоя капитал се внася в банки, които фалират . . .
към текста >>
Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен
Син
человечески
и неговия път.
А това показва че вярата е един основен капитал в душата на човека. Погрешката е, че тоя капитал се внася в банки, които фалират . . . И сега хората вярват в доктрините на модерните „водачи“, а не вярват на методите на Христа, поне до толкова, че да ги приложат в собствения си живот, като ръководно начало! Днес държавите и народите се водят от „демокрации“, лордове, Мусолиновци, Хитлеровци. Сталиновци!
Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен
Син
человечески
и неговия път.
Хвали се желязото, войната, насилието, а се забравя Любовта, рожба на която е самия живот! Ние носим името на Христа — но така ли би изглеждала днес Европа, ако в действителност ни ръководеше Той? Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна величина. Променлива величина и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание. Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка?
към текста >>
* Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно
синеещ
* Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани.
Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция. Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека. (по Макс Хайндл) Към люляковия храст Без гости не биваш ти, люляков храст любезен стопанин. От сутрин до вечер, през целия ден изпращаш покани.
* Обличат премяна, обагрена в тон ухаещ и пеещ Лилавия розов и бляскаво бял и нежно
синеещ
* Без гости не биваш ти, люляков храст богат си стопанин., От всякъде идват при тебе любим за радост позвани.
* И щедър стопанин трапеза редиш. безкрайно богата. Усмихва се, радва, ликува тогаз. и пее земята. * И гледаш усмихнат и със светла ръка ти струни докосваш незрими, ин пееш и даваш най-чудния пир на гостите твои любими. Д.
към текста >>
Пасивния принцип се нарича Вода —
Синът
Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи.
Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва.
Пасивния принцип се нарича Вода —
Синът
Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи.
На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните. В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът.
към текста >>
25.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво трябва Царският
син
(стих.) – В.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 217 - год. X. Севлиево, 15 май 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Най-страшната болест – К.
Какво трябва Царският
син
(стих.) – В.
Е. Л. Истината не може да бъде доказана посредством логиката и математиката – Ед. В. Харингтон Словото на Учителя. Няма нищо ново под слънцето. (из неделната беседа – 23 януари 1938 г.) Прозрение (стих.) – В. Недев.
към текста >>
ЦАРСКИЯТ
СИН
Разтвори се царската порта и царят на прага застана.
Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии.
ЦАРСКИЯТ
СИН
Разтвори се царската порта и царят на прага застана.
В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“.
към текста >>
Тогава, о
сине
, ще бъдеш наследник на моето царство“.
ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана. В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се.
Тогава, о
сине
, ще бъдеш наследник на моето царство“.
* Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка.
към текста >>
* Изрече туй царят, целуна
сина
си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“.
* Изрече туй царят, целуна
сина
си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема.
Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни. * Не беше сънят му сън сладък, покой не намери. До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко.
към текста >>
След туй се радостно провиква И в пара бяга във
висините
.
Невидима ръка — с любов простряна — с него ме докосна и обилно радост в мен разля. * Кой безумец би поискал слънчевия лъч до себе си да спре? Кой посмял би да помисли, че за него само е изпратен той? Р. КЪДЕ ОТИВАТ Аз знам дъжда къде отива Докосне ли се до земята; Дълбоко се у нея скрива И струи сбира в глъбината. * А после в извор чист избликва, Тече и пои долините.
След туй се радостно провиква И в пара бяга във
висините
.
* А моите сълзи где отиват? Къде потъват, где изчезват? В коя река, море се вливат? — Следа от тях не забелязвам. * Една след друга тет се гонят Извират мене от сърцето .
към текста >>
И проговори му той със своя тих и спокоен глас: „О,
сине
, на смирението!
Около него царуваше дълбока тишина! Над него високо се издига ще остър гранитен връх, а долу — под нозете му — дълбоко се разтваряше бездънна пропаст, острите скали на която полуосветени от блясъка на светлата месечина, изглеждаха като тайнствени видения, висящи, посред мрачната падина. И посред това нямо безмълвие на красивата балканска нощ . . посред това глухо царство на потайна доба, видя той беловлас старец да застана смирено пред него. По светлото му матово лице се четеше отпечатъкът на световната мъдрост на посветените, а кротките му невинни погледи носеха навсякъде мир и спокойствие.
И проговори му той със своя тих и спокоен глас: „О,
сине
, на смирението!
. . . Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и дойдох! Аз съм царя на Ментала в природата! . . . Моето царство е пределно.
към текста >>
О,
сине
, на смирението!
И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените!
О,
сине
, на смирението!
Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
към текста >>
Индия ида своя Саду-Сундар-
Синг
и Тагор; Русия има Толстой; вашата България — П.
(следва) Сл. Камбуров ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Писмо от Грац (Австрия), Драги брат, Първом сърдечно ти благодаря за трите броя на в-к „Frateco.“ Като прочетох вестниците, аз се много зарадвах, че и в България има такова подобно духовно движение както нашето „Nov – Salem“ в немските области. Твърде голямо доказателство за мен, че Господ е посетил и посещава всички народи и племена — всички според тяхната светлина и способност да схващат. И във всяка епоха е имало откровения. Всеки народ сега си има свой пророк или вдъхновители.
Индия ида своя Саду-Сундар-
Синг
и Тагор; Русия има Толстой; вашата България — П.
Дънов и т. н, а германците имаха Сведенборг, Бьоме, Шелинг, а още продължава да живее със своите съчинения Яков Лорбер ново откровение в 25 тома. Лорбер е живял най-много в моя рожден град Грац. И аз откровено ви казвам, че без помощта на Лорбер, аз никога не бих узнал скритата страна на живота на Исуса, както е писано и в „Frateco“ бр. 9 — 10 в статията „Христос“ от П.
към текста >>
И всред седемте светилници видях едного подобен
Сину
Человечески
, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс.
Пашов (8) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука философия Част I. И от това гледище когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изстъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видех седем светилници златни.
И всред седемте светилници видях едного подобен
Сину
Человечески
, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс.
А главата и космите му бяха бели, като бела вълна, като сняг и очите му като пламък огнен. И очите му подобни халколиван, като в пещ нажежени, а гласът му като глас на много води. И имаше в дясната си ръка седем звезди. И Словото му казва: „Напиши това що си видял и което е и което има да бъде след това — тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви.
към текста >>
26.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и
синтетичност
.
Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието.
Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и
синтетичност
.
В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич.
към текста >>
Един от учените хора на израелския народ — Соломон — така пише в осмата глава на притчите, 31 стих: „И наслаждението ми беше с
человеческите
синове
“.
Искат да кажат, че Той се е учил в Индия или в Египет. Други казват, че в Юдея се учил. И там да се е учил е възможно. Но Христос се е учил много по рано, отколкото предполагат. Че се е учил по-рано, се разбира от думите му: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят“.
Един от учените хора на израелския народ — Соломон — така пише в осмата глава на притчите, 31 стих: „И наслаждението ми беше с
человеческите
синове
“.
На кое място? Не на тая земя, която сега имаме, някъде другаде. Та и нашата земя няма да остане в туй положение. Понеже е предвидено, няма да се мине дълго време и нашата земя ще се измени. Тази старата земя ще си замине и ще дойде нова земя.
към текста >>
И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и
син
, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи
сина
ви и дъщеря ви?
Проповедникът говори, защото му плащат. Майката отглежда децата си, но и на нея плащат: тя мисли за детето си, че може да стане министър, виден, велик човек може да стане, та и тя ще се прослави най-после. Против туй плащане нямам нищо против. Право е, че трябва да се плати нещо. Но според мене, най-хубавата заплата е любовта.
И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и
син
, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи
сина
ви и дъщеря ви?
Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа.
към текста >>
Та пожелавам на
всинца
ви да се занимавате с музика.
Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството. Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен свят, в тази плачевна юдол? За глухите светът е плачевна юдол. За тия с отворени очи е Царство Божие.
Та пожелавам на
всинца
ви да се занимавате с музика.
Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне. 21 неделна беседа, държана от Учителя на 20 февруари 1938 г. неделя 10 ч. пр. обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 218) * * * И разтвори той втория лист на Папируса.
към текста >>
* * * „О,
сине
, на Любовта!
. . —Душата се подмладява, —А духът в човека . . . —Оживява и възкресява! . . .
* * * „О,
сине
, на Любовта!
— ти ме питаш къде съм аз? . . . Аз съм вложен в основата на твоята незнайна същина! . . . „Наричат ме — Бог - Любов!
към текста >>
27.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Песента на чучулига из небето
ведросиньо
, вдъхновение, родило слънчевите чик чирик; о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца и възторга от живота, безпределен и велик.
* —Учи, ми шепне тишината. —Учи, и бурята ми пей. Студът и огънят повтарят: —Учи, учи се и живей. * И камъчето и звездата, и семчицата, и плодът, —Учи се, шепнат и повтарят, н долината, и върхът. * * * Пробуждане О, пробуждане велико, песента на чучулига, от полето към простора, хвръкнала като стрела, Изгрев златен, златни багри и сияние разляно, аромати н брилянти и танцуващи крила.
* Песента на чучулига из небето
ведросиньо
, вдъхновение, родило слънчевите чик чирик; о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца и възторга от живота, безпределен и велик.
* О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо.
към текста >>
Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза:
Синко
, това нещо е близо до ума.
Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото разбира, толкова да я приложи. Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава.
Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза:
Синко
, това нещо е близо до ума.
И, като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя. — Да. бабо, ще се подмладиш. — Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена.
към текста >>
Казано е: „Когато
Син
Человечески
дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, т.е.
Умни хора се изискват сега. Много умни хора има на света, но някой от тях и до сега още мислят, че времето за новото още не е дошло. Не само че времето е дошло, но даже сме закъснели малко. Казват някой, че второто пришествие щяло да дойде. Второто пришествие е второто идване на Христа не да съди хората, но да оправи света.
Казано е: „Когато
Син
Человечески
дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, т.е.
ще намери ли достатъчно хора, които да търсят истината и да я познават? Трябва ли и тогава да постъпим, както евреите постъпи-ха с Христа? Или трябва да постъпим с Христа както Римската империя и Пилат постъпиха? Въпросът не е за това, как са постъпили хората на времето си, но трябва да се знае, че всеки човек, който се противи на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина, както на знанието, светлината и свободата, които идват от Него, той е изгубил всичко. Може да се направи опит в това отношение.
към текста >>
Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед,
син
на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“.
Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ... И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество. И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички.
Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед,
син
на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“.
Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа.
към текста >>
Умеят народите да ценят своите велики
синове
и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа.
Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“. Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи.
Умеят народите да ценят своите велики
синове
и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа.
След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
към текста >>
След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си
синове
и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа.
След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си
синове
и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
към текста >>
28.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Зад твоя роден дом
синей
се планината.
И знаеш ли, че там започва планината И оня връх, от где се вижда целий свят? * Зад твоя роден дом отиваш ли понявга, Когато си във скръб, кога си угнетен? Далеч от хорски шум, далече от живота Във мир и тишина дълбоко потопен. * Зад твоя роден дом отиваш ли, когато Гори те жад и глад изпитваш безпредел? Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял.
* Зад твоя роден дом
синей
се планината.
По-приказна е тя от приказния свят, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят. * По-приказна е тя, по-щедра и красива От всичко що с любов си някога мечтал. Зад твоя роден дом, високо в планината, Проляната сълза превръща се в кристал. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният свят, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир. Защото най-добрите придобивки за всяка една култура могат да се постигнат само чрез мира.
към текста >>
Тогава
Син
Человечески
ще яви своето знание на земята.
Казвате: Как ще познаем идването на новата епоха? — Нима не можете да познаете кога слънцето изгрява? Трябва ли някой да ви доказва, че когато зората се пуква, слънцето изгрява? Когато зората на новия живот почне да се пропуква, и слънцето ще изгрее. Писанието казва, че тази епоха ще настане тогава, когато слънцето почне да потъмнява и луната почне да губи своята светлина.
Тогава
Син
Человечески
ще яви своето знание на земята.
Под думите „слънцето ще потъмнее“ разбираме онова време, когато хората ще престанат да мислят, че един народ може със силата си да се наложи на Друг народ . Под думите „луната ще изгуби своята светлина“ разбираме времето, когато всички религии, всички религиозни системи ще престанат да мислят, че сами могат да оправят света. Следователно, когато всички народи престанат да мислят че ще могат да оправят света, когато държавите престанат да мислят, че ще оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание. Това няма да ви го доказвам, понеже вие сами ще го видите. Всеки човек сам ще види това, което ще стане.
към текста >>
Следователно, когато всички народи престанат да мислят че ще могат да оправят света, когато държавите престанат да мислят, че ще оправят света, тогава
Син
Человечески
ще се яви на земята със своето знание.
Когато зората на новия живот почне да се пропуква, и слънцето ще изгрее. Писанието казва, че тази епоха ще настане тогава, когато слънцето почне да потъмнява и луната почне да губи своята светлина. Тогава Син Человечески ще яви своето знание на земята. Под думите „слънцето ще потъмнее“ разбираме онова време, когато хората ще престанат да мислят, че един народ може със силата си да се наложи на Друг народ . Под думите „луната ще изгуби своята светлина“ разбираме времето, когато всички религии, всички религиозни системи ще престанат да мислят, че сами могат да оправят света.
Следователно, когато всички народи престанат да мислят че ще могат да оправят света, когато държавите престанат да мислят, че ще оправят света, тогава
Син
Человечески
ще се яви на земята със своето знание.
Това няма да ви го доказвам, понеже вие сами ще го видите. Всеки човек сам ще види това, което ще стане. Сега аз ви казвам, че слънцето изгрява. Кое е доказателството за това? — Никакво доказателство няма.
към текста >>
Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до
висините
на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания.
Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката.
Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до
висините
на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания.
Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас.
към текста >>
Зад
синия
цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят.
Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта.
Зад
синия
цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура.
към текста >>
Дървесини
вещества .......2.18 гр.
Захар......14-36 гр. Азотни вещества .......1.01 гр. Пептинни вещества .......1.90 гр. Киселина свободна .......0.77 гр. Пепел......0.48 гр.
Дървесини
вещества .......2.18 гр.
Главната съставка част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6 — 15%. според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотни вещества, а, следователно, то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма*. Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така, че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристални захар, но е много по-бедно с дървесинни вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо. В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина.
към текста >>
Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така, че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристални захар, но е много по-бедно с
дървесинни
вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо.
Пепел......0.48 гр. Дървесини вещества .......2.18 гр. Главната съставка част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6 — 15%. според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотни вещества, а, следователно, то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма*.
Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така, че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристални захар, но е много по-бедно с
дървесинни
вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо.
В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото, като храна било за болните, било за децата, а най вече за кърмачетата. Действието му. Узрялото грозде има главно пикочогонно действие, слабително и силотворно. Стипчивото грозде е дразнително за пищепровода, защото спира смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повръщане, повдигане в стомаха и колики — болки.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и
синтетичната
мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието.
Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално на-строен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно — според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не с имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна“, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото.
В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и
синтетичната
мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието.
за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните позна пия. обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота.
към текста >>
Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като
Син
Божи.
Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат че Христос е произлизал от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация.
Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като
Син
Божи.
Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда.
към текста >>
Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и
Син
Человечески
ще се яви в облаците.
както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек.
Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и
Син
Человечески
ще се яви в облаците.
Това значи: Син Человечески ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората. Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год.
към текста >>
Това значи:
Син
Человечески
ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората.
Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците.
Това значи:
Син
Человечески
ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората.
Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год. София, Изгрев.
към текста >>
* Учителю благи, кажи ни: на Извор ли в бездните
сини
оглеждаш Ти наш’та съдба?
* Кажи ни, Учителю благи, дали от халдейските маги получи лъчист тайнопис? — Открих го в Разума чист. * Учителю благи, кажи ни: от златен Престол ли рубини отронваш с алмазен писец? — Събрах ги под трънний венец.. * Кажи ни, Учителю благи,— светилните наши налял ги, отде взе свещенний елей? — В Любов го сърцето Ми лей.
* Учителю благи, кажи ни: на Извор ли в бездните
сини
оглеждаш Ти наш’та съдба?
— На Изгрев в победна борба. * Кажи ни, Учителю благи: река ли Си с дивни зигзаги, бездънен ли Извор в Скала? — Аз Воля съм с бряг — светила. Елвилюри ВЪЗЛЮБИХ ТЕ АЗ Възлюбих Те Тебе, о Дух-великан! Тече и ми шепне през Твоите устни всесилата тиха на родний Балкан и златния мед в плодовете му вкусни.
към текста >>
— Не е лошо,
синко
, такова нещо се е случвало по наше време.
Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд. Народът друго не знае. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ. Стойко беше чул за хода, замисли се и каза на баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан.
— Не е лошо,
синко
, такова нещо се е случвало по наше време.
— Капвало ли е ? — живо попита синът. — И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята.
към текста >>
— живо попита
синът
.
Народът друго не знае. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ. Стойко беше чул за хода, замисли се и каза на баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан. — Не е лошо, синко, такова нещо се е случвало по наше време. — Капвало ли е ?
— живо попита
синът
.
— И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята. Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: „де да може и сега да се съберем. Да се помолим, чеда завали!
към текста >>
— Друго време е сега,
синко
.
Валя, съвзе се земята. Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: „де да може и сега да се съберем. Да се помолим, чеда завали! “. . . — Че не може ли сега да стане нещо ?
— Друго време е сега,
синко
.
— Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно... — Що думаш, синко, с тия от друга вяра, дето няма да бъде! — Хора, бе, тате, като нас, като всички. И те умират за вода и ние тук. Пък и нека тук да бъде!. . .
към текста >>
— Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно... — Що думаш,
синко
, с тия от друга вяра, дето няма да бъде!
Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: „де да може и сега да се съберем. Да се помолим, чеда завали! “. . . — Че не може ли сега да стане нещо ? — Друго време е сега, синко.
— Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно... — Що думаш,
синко
, с тия от друга вяра, дето няма да бъде!
— Хора, бе, тате, като нас, като всички. И те умират за вода и ние тук. Пък и нека тук да бъде!. . . — Може я.
към текста >>
Имаше вятър, беше духнал от северозапад, той донесе гъсти,
тъмносини
облаци, тежки и пропити с влага.
— И преди да го усетят в село, той се върна; върна се ободрен, успокоен, сякаш го беше лъхнал свеж морски ветрец. Беше му приятно да ходи по нажежената пръст, не сещаше слънцето, което печеше, не сещаше зедухата и маранята, която немилостива и тежка беше захлупила селата. Запомниха всички това, което се случи през следващите дни. Видяха всички! Дъжд валя, валя изобилно. благодатно.
Имаше вятър, беше духнал от северозапад, той донесе гъсти,
тъмносини
облаци, тежки и пропити с влага.
Те спокойно се изляха в дъжд. Валя няколко дни наред, сутрин вечер. Едри капки, животворни, напоени не само с вода, но и с нещо друго, което оживяваше, възкресяваше всичко, жадно се просмукваха от сухота и твърда земя. Стойко виждаше. Задушаваше го мъка.
към текста >>
30.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза,
синтеза
.
Жена, кога ражда. (из неделната беседа – 19 ноември 1939 г.) От „Изгрева“ – Любомил Разликата между богоизбраните и самозваните – И. А. Изворски Астрология. (продължение от бр. 254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан.
3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза,
синтеза
.
Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност.
към текста >>
И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет,
синтезата
, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата.
(продължение от бр. 254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм).
И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет,
синтезата
, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата.
На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта.
към текста >>
На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на
Сина
и на Духа.
254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата.
На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на
Сина
и на Духа.
Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта. Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
към текста >>
Епохата на
Сина
— се започва с идването на Христа.
Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност.
Епохата на
Сина
— се започва с идването на Христа.
Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта. Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа. Най-после пред нас е бъдещето, епохата на Духа-Светаго, епохата на осъществяване Любовта, на приложението на Божествените принципи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Никой земеделец не отива на жетва веднага след като е посеял семето на нивата си.
към текста >>
Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи
Син
— и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила.
„Ето вече две хиляди години, казват те, то не даде никакъв резултат, не можа да предотврати войните, това показва, че то най-малкото - не е за сложните социални проблеми“. Нищо по погрешно от това. Тъкмо наопаки. Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа. Ние не желаем един свят на роби или на автомати.
Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи
Син
— и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила.
В ума си той носи светлината на Божията Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на Божията Любов, в душата си той носи Силата на Божията Истина. Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие. Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото. Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият свят си отива и нов свят се ражда. Народите искат правда, свобода и мир.
към текста >>
И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на
Сина
Божия, пълнолетието на
Синовете
Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни!
Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“. И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият свят изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина. И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на Божията Любов.
И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на
Сина
Божия, пълнолетието на
Синовете
Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни!
П. Г. Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон. * Тогаз душата-пъпка цвет разтваря и Космосът пред нея свежда цвет: звезди-тичинки в луда надпревара трептят и роят се навред, навред. . .
към текста >>
Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за
общочеловечески
учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи.
— Всичко, което мислиш, съществува някъде. И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя.
Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за
общочеловечески
учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи.
Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони.
към текста >>
От близките
общочеловечески
изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи.
ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива. Всякога, когато самозваните учители, преобразователи, ръководители, държавници и водачи са успявали да застанат начело и да ръководят съдбините на дадени народи, тогава са започвали всички нещастия на тези народи — техния упадък в умствено, духовно и материално отношение. Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е последица от ученията, идеите и деянията на самозваните.
От близките
общочеловечески
изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи.
И. А. Изворски Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота. Също така трябва да се помни, че колкото са пo-близо до хоризонта и до меридиана, планетите се проявяват по-силно.
към текста >>
31.
-
Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до
висините
, от които той ще може да даде пример от световно значение.
На всички наши, български идеолози, които търсят Запад и на Изток и по всички части на света, идеи, теории и примери, които да приложат тук, в България, ние им казваме: Обърнете погледа си към нашето село Отвърнете се от чуждото и се възвърнете към нашето, родното. Откажете се да закупувате в странство и да внасяте за приложение тук, в България, идеи и реформи, които са израсли на друга почва и са приложими при други условия. Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток. Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво.
Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до
висините
, от които той ще може да даде пример от световно значение.
. . Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход. Ние трябва да стъпим на здрава почва. Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение.
към текста >>
Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите
синове
селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат.
Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се. ни най-малко не си въобразяваме, че покварата, фалша, кривите методи и кривите разбирания, и, изобщо, цялата онази гнила психика, продукт на разложение, донесена ни отвън, е оставила незасегнато българското село.
Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите
синове
селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат.
Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или десен, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село. Обновата на България ще дойде от селото! Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото!
към текста >>
Будни
синове
и дъщери на селото!
Да се възвърнем към селото! Да започнем да работим за неговото издигане! Планът е в ръцете ма Великия Майстор на живото, Който невидимо направлява всичко. От нас се иска само да работим. Той ще координира, ще съгласува усилията ни и, като техен общ резултат, утре ще видим да се издига величественото лъчезарно здание на Новото българско село, чиято светлина огрява цялата земя.
Будни
синове
и дъщери на селото!
Гласът на майката-земя ви вика! . . Чуйте! . . Един нов свят трябва да се изгради! Една нова ера трябва да се започне!
към текста >>
който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен
син
Христос.
Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн.
който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен
син
Христос.
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието.
към текста >>
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си
син
— това е, наистина, благоволение.
туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос.
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си
син
— това е, наистина, благоволение.
И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“.
към текста >>
И дойде този
Син
Человечески
тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение.
И дойде този
Син
Человечески
тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека.
към текста >>
Един турски бей имал един
син
.
Това е един отживял метод. Светът с плашене не може да се поправи. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Един турски бей имал един
син
.
Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат?
към текста >>
Бащата бил много благочестив,
синът
, обаче, започнал да пие.
Светът с плашене не може да се поправи. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син.
Бащата бил много благочестив,
синът
, обаче, започнал да пие.
Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? — Разбира се, пълни.
към текста >>
Бащата му казва: — Абе,
синко
, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш.
Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие.
Бащата му казва: — Абе,
синко
, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш.
Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? — Разбира се, пълни. — Има какво да се пие.
към текста >>
Синът
му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е.
Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш.
Синът
му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е.
— Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? — Разбира се, пълни. — Има какво да се пие. Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране.
към текста >>
Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество
синовете
на нашето село.
В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни.
Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество
синовете
на нашето село.
КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит. Кооперацията създава в селата кооперативни банки, магазини, фурни, сушилни за плодове, мандри и др.
към текста >>
32.
-
В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на
Син
человечески
!
От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че на родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин. А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа. Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било.
В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на
Син
человечески
!
“. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята. — В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото. Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта.
към текста >>
Ти си роден да бъдеш
син
Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани!
“ — „Разбрах, отговаря Иван, занапред и аз ще ям череши няма да ги ядеш само ти“. Тия череши в кошницата, те са за всички. „Стани, казва ангелът, излез из този затвор! “ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия . . .“ Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен.
Ти си роден да бъдеш
син
Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани!
Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. А сега вие казвате: „Чакай да видим дали това е съобразно с Библията“. Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, който даде Новия Завет и Той е бил мъченик, — написа го с кръвта си.
към текста >>
Всичко спи във
синкав
полумрак.
* И дълго копняла душата в света След чудна и странна мечта, Но никакъв глас не заместил е тук За нея небесния звук. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. *** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти. * Сводът грей тържествено и чудно!
Всичко спи във
синкав
полумрак.
А на мен защо е толкоз трудно: Жаля ли? Какво очаквам пак? * Нищо аз не чакам на земята, Ни скърбя за минал ден жесток, Свобода аз търся — с мир в душата Сам да се забравя в сън дълбок . . . * Но не в сън като на мъртъвците, Да заспя навеки искам аз, Но живот да блика пак в гърдите, Млада гръд да диша в тих захлас.
към текста >>
който е имал твърде бурно минало, свързано с големи величия и падения, опитвал е величавите върхове на победи и радости и е слизал до най-тъмните пропасти на робството, е имал достатъчно време да прави от лични наблюдения, които е
синтезирал
в кратки духовити пословици и поговорки.
Това е вече истинско добро. Търсете, и ще намерите! За какво друго вие живеете, ако не за да творите доброто? С. К. МАЛКОТО КАМЪЧЕ Нашият народ.
който е имал твърде бурно минало, свързано с големи величия и падения, опитвал е величавите върхове на победи и радости и е слизал до най-тъмните пропасти на робството, е имал достатъчно време да прави от лични наблюдения, които е
синтезирал
в кратки духовити пословици и поговорки.
Така например той казва: Малкото камъче претуря колата. Разбира се, не всяка кола се претуря от малките камъчета. Малки камъчета има навсякъде и те тогава, не биха могли да се движат. По правилно е да се каже. че малкото камъче претуря претоварената кола.
към текста >>
Сини
върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи.
само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му. Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред. Той гледаше — пред него блестеше огромно поле озарено със светлина.
Сини
върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи.
Душата мълчеше . . . Но в тесния кръг на ограниченото, обикновено съзнание бяха се промъкнали лъчи от нейната светлина и човекът тържествуваше. Нещо пееше в него. Песен беше ритъма на движенията му, и радостното биене на сърцето му, и отчетливите образи на мисълта му: „Еделвайс!
към текста >>
Казват, че и днес, хе, там, в
сините
, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс!
Вървеше, вслушвайки се в своята песен и мислеше: „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря! “ Въпреки всичко, — може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падения и неуспехи — все пак, аз ще го достигна! . . . И от тогава—той търси!
Казват, че и днес, хе, там, в
сините
, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс!
II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива. Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори. Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне!
към текста >>
II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна
синева
бял Връх скалисти чуки впива.
Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря! “ Въпреки всичко, — може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падения и неуспехи — все пак, аз ще го достигна! . . . И от тогава—той търси! Казват, че и днес, хе, там, в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс!
II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна
синева
бял Връх скалисти чуки впива.
Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори. Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата!
към текста >>
Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната
синевина
досита всеки ден.
И от тогава—той търси! Казват, че и днес, хе, там, в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс! II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива. Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори. Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса.
Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната
синевина
досита всеки ден.
Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца.
към текста >>
Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна
синева
там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне
висините
.
Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.
Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна
синева
там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне
висините
.
И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето! Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
към текста >>
Някой може да се смеят на доброто дело, защото го сметат че е много малко — като „
синапово
зърно“.
. . Всичко расте, но само доброто е безсмъртно. Всичко расте, но не всичко има бъдеще. Съдбата на плевелите е — огъня. Бъдещето на доброто е вечен растеж, все по-голям и по-голям триумф.
Някой може да се смеят на доброто дело, защото го сметат че е много малко — като „
синапово
зърно“.
Но знаете ли какво съдържа в себе си това зърно? Знаете ли какво е неговото бъдеще? — Това е един цял, огромен, нечуван и невиждан свят. Това е величие, блясък и красота неподозирани, във сън невиждани. Това, според думите на Христа, е онова огромно дърво, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ив. Толев.
Синархия
.
Трите съставни елементи на човешкото същество. II. Практическа Кабала. 9. Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр. Битоля от юг, с прочутата през войната височина 1248 10.
Ив. Толев.
Синархия
.
— Приложение на физиологическия закон към развитието на обществото и държавата. — Разяснение на системата на Сент-Ив д’Алвейдър. 11. Самуел Р. Уелс. Физиогномия: I. Общи понятия. II.
към текста >>
За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено
синархия
, основано също тъй на естествените закони на развитието.
Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос.
За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено
синархия
, основано също тъй на естествените закони на развитието.
Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35. Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
към текста >>
И рече Бог: „
Син
человечески
, кажи — Ще оживеят ли тез кости?
Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35. Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
И рече Бог: „
Син
человечески
, кажи — Ще оживеят ли тез кости?
“ И рекох: Господи, Ти знаеш ! И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях.
към текста >>
И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай,
Син
человечески
, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят!
“ И рекох: Господи, Ти знаеш ! И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях.
И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай,
Син
человечески
, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят!
“ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо. И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият Израилев дом! И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний! “ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на Израил. Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои!
към текста >>
И рече Бог: „
Син
человечески
, тез кости Са целият Израилев дом!
Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгорЕ с кожа се обвиха, Но дух — дух нЕмаше във тях. И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай, Син человечески, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят! “ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо.
И рече Бог: „
Син
человечески
, тез кости Са целият Израилев дом!
И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний! “ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на Израил. Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои! — Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог: Ще вдухна моя дух във вас да оживейте, Ще ви поставя на земята ви свещена, И вие ще узнаете, че Аз Казах това и го изпълних “ Говори Бог Адонай. Ив. Грозев Рабиндранат Тагор1) ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) Ти ме създаде безконечен — такава е Твоята воля.
към текста >>
„ Чародейство“ —това е
синоним
на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците.
Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек.
„ Чародейство“ —това е
синоним
на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците.
Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“.
към текста >>
И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята
синя
краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-
синя
краска, облаковиден и напръскан с тъмно-
сини
криви резки.
И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп.
И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята
синя
краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-
синя
краска, облаковиден и напръскан с тъмно-
сини
криви резки.
И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
към текста >>
А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата
синя
краска на Божествената Истина, по-
синя
от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски
син
синчец
.
И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата
синя
краска на Божествената Истина, по-
синя
от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски
син
синчец
.
И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство.
към текста >>
Той е роден на 27 февруари 1861 година, като
син
на железничар, в селцето Кралевич в Унгария.
Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще.
Той е роден на 27 февруари 1861 година, като
син
на железничар, в селцето Кралевич в Унгария.
Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител.
към текста >>
Той искал да изучи
сина
си за инженер или на някоя подобна професия.
Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище.
Той искал да изучи
сина
си за инженер или на някоя подобна професия.
Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година).
към текста >>
Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (
Синът
) —това е творението.
Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа).
Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (
Синът
) —това е творението.
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът.
към текста >>
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на
Сина
в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център.
Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението.
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на
Сина
в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център.
Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него.
към текста >>
СИНАРХИЯ
Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека.
(Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили).
СИНАРХИЯ
Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека.
По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото.
към текста >>
Това са двата полюса на управлението, наречено
синархия
, или двете чашки на везните му.
- На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции.
Това са двата полюса на управлението, наречено
синархия
, или двете чашки на везните му.
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата.
към текста >>
Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-
сини
и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси. 2.
Разбъркани,дълбоко врязани бръчки по челото в противоположност една на друга (фиг. 6), са всякога знак на един груб, смесен и мъчно управляем характер. Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта. 14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста. Очите 1.
Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-
сини
и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси. 2.
Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство. Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост. 3. Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг.
към текста >>
Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-
сини
очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг.
е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност. 6. Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна любов за жени. 7. Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9.
Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-
сини
очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг.
10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях.
към текста >>
И
всинца
помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня.
Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си.
И
всинца
помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня.
— Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените. При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам. Уплаша се, избягвам из стаята си.
към текста >>
НАГОРЕ
