Търсене в текстове за 'Синап'

режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които
към текста >>

виждат грешката си и могат да чуят предупрежденията на своя ангел-пазител При друг случай той ми каза: Ако ти и аз бяхме чисти, ако бихме моАи да се наречем деца на Бога, нищо в битието не би било скрито за нас; всичко бихме разбирали. Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения. Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при светлината на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва. – Това е, може би, местото, дето е казано „Той смирява гордите и пр."? – Хората не развиват в себе си достатъчно благодарност за всичко това, което им се дава отгоре. Ние сме неблагодарници. И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти. Една сила се събуждаше в мен. Аз съзнах суетността на титлите и дипломите си, несигурността на моето знание и почувствувах дълбока благодарност към този гостоприемен приятел и тая тъй добра жена. След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да
към текста >>

най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа!" Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за
към текста >>

светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса. „Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса. Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал: „Видя ли човека?" „Видях едно малко, дребно същество, колкото синапово семенце, но не се спрях да го разглеждам; не заслужава!" „Вярваш ли, че от него ще излезе нещо?" „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе. Такова нещо представя човекът в моите очи – едно нищо!" „Много нещо ще излезе от него". „Не вярвам!" И понеже цялата вселена е едно велико училище, Всевишният изпратил Луцифер на земята да провери, дали това, което казал, е вярно. И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко
към текста >>

на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек. Ако единиците са заквасени, лесно ще се заквасят всички. Такива единици са били необходими през всичките
към текста >>

е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на
към текста >>

части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа. Думите и примера трябва да вървят заедно. 2. Да заинтересуваме по вече хора от нашите близки за изпълнението на същото. Народността и религията нямат тук значение. Да разпространим колкото можем повече копия от този зов, като оставим всички свободни в подробностите на неговата употреба. Да се постараем на 6 май да пишем на някои лица по този въпрос, като им изпратим зова. Най-малко лично ний да напишем поне едно такова писмо. 3. Където е възможно, да се устроят на 6 май събрания, малки
към текста >>

през второто зреят плодовете на душата, цъфтят култури и цивилизации. Второто лято зависи от нашата разумност, от вътрешното ни разположение към възвишен живот и култура. Да използваме лятото на чист въздух, слънце, чиста вода! Да заживеем във вечното лято на Божествената култура! __________________________ Благата на живота са дълбоко скрити в природата и човек трябва съзнателно да работи за да ги открие. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Вярата като път към успеха в живота (из неделната беседа „Синаповото зърно„– 18.04.1937 г.) „Да имате вяра колкото синапово зърно“ Вие живеете в един културен век, във век на любов към знанието. Вие живеете в един век на изкуството, дето човек трябва да работи. Сега вие се намирате в положението на богатия, който след като дълги години е живял в своето богатство, не намерил щастието си, и като мине покрай някой овчар, започва да му завижда, че живее много спокоен, безгрижен живот. Овчарят пък завижда на богатия. „Вяра, колкото синапово зърно“. Какво означава думата вяра? В еврейския език, силата на думите седи в съгласните букви. Думата Бог, запример на еврейски език се пише от четири съгласни: Иеве — Йехова: иод-хе-вау-хе. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципът, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна — вау — който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с три букви, а някои — с четири. А така,
към текста >>

закона на дишането. Щом диша. човек не може да не вярва. В този смисъл аз не вярвам на ония хора, който казват, че не вярват. Човек!. не може ла живее без вяра, така, както не може да живее без въздух. Въпроса е само до степента на вярата. Ако дишането на човека е слабо, и вярата му ще бъде слаба. Щом дишането е пълно, и вярата е силна Който иска да усили вярата си, той трябва да усили и дишането си. Учениците Христови казаха на Христа: „Учителю, придай на вяра“. Вярата расте като синаповото семе. Като диша, човек трябва да възприема всяка вдишка спокойно, дълбоко, като спазва и при дишането законите на хармонията и на мелодията. Когато диша, човек трябва да възприема въздуха плавно и със съсредоточена мисъл. Като съзнава, че всичко в живота и в природата е живо. той наистина ще приеме онези живи елементи от въздуха, от природата и напълно ще се обнови. При дишането човек не трябва да бърза. Той трябва бавно да възприема въздуха и бавно да го изпуща, като го задържа в дробовете си най-малко десет секунди. И после като изпуща въздуха, също да не бърза. В това време нека размишляваме за въздуха, за елементите, които се съдържат в него. Въздухът съдържа в себе си скрита енергия, която човек трябва да възприеме и да влезе в контакт с нея. Така той ще усили вярата си. Като усили вярата си, и надеждата му ще се усили. Дето е вярата и надеждата, там ще дойде и любовта. Ако диша по този начин, въздухът ще даде на човека всичко онова, от което се нуждае. И когато вдишва и когато
към текста >>

Трайн Доброто расте! В този наш, човешки, земен свят, свят на изпитания, свят на радости и скърби, на светлини и сенки, на падения и подеми, в този свят всичко расте, живее и умира, но само едно вечно остава: Доброто! . . Всичко расте, но само доброто е безсмъртно. Всичко расте, но не всичко има бъдеще. Съдбата на плевелите е — огъня. Бъдещето на доброто е вечен растеж, все по-голям и по-голям триумф. Някой може да се смеят на доброто дело, защото го сметат че е много малко — като „синапово зърно“. Но знаете ли какво съдържа в себе си това зърно? Знаете ли какво е неговото бъдеще? — Това е един цял, огромен, нечуван и невиждан свят. Това е величие, блясък и красота неподозирани, във сън невиждани. Това, според думите на Христа, е онова огромно дърво, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни. Силата на доброто не е в неговата „големина“. — тя е в неговото вътрешно съдържание. Тя е в неговия замисъл, тя е във вложения в него дух. Тази сила е безгранична, защото тя е свързана с безграничния океан на Божието все могъщество. Когато този извор протече, той не спира. Той вечно избликва своите благодатни струи. Доброто расте! Друг един приятел на в. „Братство“ ни изпраща също 700 лева (450 + 250) в подкрепа не делото, за което писахме в миналия брой. Седморката е живо, свещено число. Число, което расте, на което не може да се сложи край. Трети приятел ни съобщава, че ще ни праща по 300 лв. годишно за същата цел. Тройката е
към текста >>

се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“. Редицата необходими инжекции образуват „размножението“. Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането. Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия. От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени. Затова и професор Лансро препоръчва испанската муха в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската муха произвежда типичен нефрит). Шарко употребява за цяр при бучене в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом. А пък при всичко, че отравянето с разядлив сублимат причинява истинска живачна дизентерия, Бруардел го препоръчва при обикновената дизентерия. Също Дюжарден — Бомец препоръчва живачния цианюр при изобилие на белтък (албумин) в пикочта, а Грасе — ръженото рогче при табеса и пр. Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се
към текста >>