НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
177
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически
сетива
.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени.
Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически
сетива
.
Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване.
към текста >>
Но общопризнато е, че тия 5
сетива
не могат да обхванат цялата действителност.
Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
Но общопризнато е, че тия 5
сетива
не могат да обхванат цялата действителност.
Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците.
към текста >>
И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други
сетива
, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5
сетива
.
Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи.
И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други
сетива
, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5
сетива
.
Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде.
към текста >>
Защото развитието на поменатите
сетива
зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".
Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците.
Защото развитието на поменатите
сетива
зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".
А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал.
към текста >>
2.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на
сетивата
, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.
Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на
сетивата
, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.
Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
към текста >>
Така е, наивният реализъм на нашите
сетива
така ни казва.
Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?
Така е, наивният реализъм на нашите
сетива
така ни казва.
Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание.
към текста >>
Нашите
сетива
ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго.
Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
Нашите
сетива
ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго.
Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията.
към текста >>
Но нашите
сетива
виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание.
Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.
Но нашите
сетива
виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание.
Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
към текста >>
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на
сетивата
, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на
сетивата
, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>
3.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те
сетива
.
Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те
сетива
.
Ала за великата наука на любовта никой не говори. И така трябва да бъде. Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха. Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука.
към текста >>
4.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите
сетива
, които и определят границите на науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите
сетива
, които и определят границите на науката.
Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
към текста >>
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет
сетива
.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет
сетива
.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
към текста >>
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически
сетива
в тяхната настояща форма и степен на развитие.
Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически
сетива
в тяхната настояща форма и степен на развитие.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
към текста >>
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия
сетива
е предмет на метафизиката.
Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия
сетива
е предмет на метафизиката.
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
към текста >>
Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически
сетива
са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките
сетива
и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически
сетива
са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките
сетива
и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>
Ако човекът не е останал с едното, двете или трите
сетива
на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет
сетива
в днешната им форма на развитие.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния.
Ако човекът не е останал с едното, двете или трите
сетива
на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет
сетива
в днешната им форма на развитие.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
към текста >>
Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни
сетива
, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр.
Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда?
Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни
сетива
, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр.
тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".
към текста >>
5.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на
сетивата
.
В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на
сетивата
.
Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето.
към текста >>
Зад тоя, възприеман с нашит 5
сетива
свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.
А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли.
Зад тоя, възприеман с нашит 5
сетива
свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.
По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме.
към текста >>
намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите
сетива
, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е.
намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите
сетива
, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката.
към текста >>
Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „
сетива
", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „
сетива
", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека.
към текста >>
6.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му
сетива
.
H. P.
Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му
сетива
.
Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява.
към текста >>
Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а
сетивата
– струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а
сетивата
– струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
към текста >>
7.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите
сетива
и да разшири областта на своите изследвания.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ Днешното човечество признава за свой всеведец цар и законодател ума. И той наистина е цар, но в царството на крайното и релативното.
Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите
сетива
и да разшири областта на своите изследвания.
Прави го, но до известен предел. Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност". Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на безграничното. И той се втурва тогава назад и се вдълбочава в малкото. Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките
сетива
, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките
сетива
, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
към текста >>
9.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте
сетива
(разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата.
Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо. Где са психологическите основания на тия различия?
Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте
сетива
(разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата.
При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло.
към текста >>
За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на
сетивата
и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека.
Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес.
За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на
сетивата
и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека.
Това особено ясно се подчертава от нашето време. Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни.
към текста >>
10.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му
сетива
и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената.
Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план.
За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му
сетива
и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената.
И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си.
към текста >>
11.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите
сетива
.
Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите
сетива
.
Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
към текста >>
Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5
сетива
: според това ще имаме емпирични и рационални знания.
Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5
сетива
: според това ще имаме емпирични и рационални знания.
Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум.
към текста >>
12.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет
сетива
.
Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си.
Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет
сетива
.
Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина.
към текста >>
Ако
сетивата
ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг.
А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива.
Ако
сетивата
ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг.
Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим.
към текста >>
Както е знайно от психологията, нашите
сетива
се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг.
Както е знайно от психологията, нашите
сетива
се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко.
към текста >>
Но
сетивата
са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме.
Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
Но
сетивата
са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме.
Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията.
към текста >>
Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите
сетива
.
За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме.
Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите
сетива
.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес.
към текста >>
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на
сетивата
, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина.
Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на
сетивата
, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина.
С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
към текста >>
С това, което ни дават
сетивата
, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим.
Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина.
С това, което ни дават
сетивата
, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим.
Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност.
към текста >>
13.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени
сетива
, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести.
Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени
сетива
, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото.
към текста >>
14.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни
сетива
– светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите.
Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни
сетива
– светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
към текста >>
15.
МОЛИТВА - Мара Белчева
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте
сетива
, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност.
Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието.
Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте
сетива
, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност.
И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло. Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята.
към текста >>
16.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нашите
сетива
деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения).
Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното".
Нашите
сетива
деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения).
Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено. Много и разнообразни наблюдения, които са направени от познавачите на земната кора, са основата, върху която се градят предположенията или хипотезите и теориите на съвременните геолози.
към текста >>
17.
Впечатления от Гьотеанум.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те не са достъпни за наблюдение с обикновени физически
сетива
.
Резюме от опитите на г-жа Оланд върху човешкия жизнен ритъм[1]: Аз изхождам от един нов начин на вътрешно преживяване на художествената фантазия. Може да се каже че изхождам от събуждането на подсъзнателните сили, които иначе остават спящи в човека. По този начин човек може при изследването да дойде до познанието на дълбоките духовни и душевни закони. Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат. Познания отнасящи се до области, недостъпни за външно наблюдение, правят необходими друг вид доказателства.
Те не са достъпни за наблюдение с обикновени физически
сетива
.
Тяхното познание принадлежи на силите на духовния и душевния човек. Обективността им се гарантира от приложимостта им в житейската практика във всички области и от отварянето на нови перспективи за плодотворна научна и художествена дейност и за разрешението на неразрешените загадки на живота. Само накъсо мога да съобщя същественото от новите изследвания То се състои в познанието на особените отношения на гласните и тоновете към човешкото тяло. Ритъмът от седемтях основни тона на гама до мажор съответствуват на жизнения ритъм на 7 органа и системи от органи Като говоря за този ритъм на тоновете не подразбирам за броя на трептенията, които когато да се установят и измерят външно. Този ритъм трябва да се разбира като един вид движение, сродно с начина на жизнената дейност на въпросните органи.
към текста >>
18.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със
сетивата
, което не може да се подаде на външно изследване.
Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава.
Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със
сетивата
, което не може да се подаде на външно изследване.
Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
към текста >>
19.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тези форми ние възприемаме чрез петтях си
сетива
.
Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение. Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея.
Тези форми ние възприемаме чрез петтях си
сетива
.
Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр.
към текста >>
Те могат да се класифицират според
сетивата
, които ги възприемат.
Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива.
Те могат да се класифицират според
сетивата
, които ги възприемат.
Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства.
към текста >>
20.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
От друга страна чрез мозъка и
сетивата
се възприемат космичните сили, които идат отвън.
Д-р Рудолф Хаушка ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхайм) Д-р Рудолф Щайнер казва, че има два пътя за приемане на храна от човека: 1. чрез храносмилателната система - земно хранене. 2. чрез главата - космично-етерно хранене. Има и едно средно хранене - чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека.
От друга страна чрез мозъка и
сетивата
се възприемат космичните сили, които идат отвън.
Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори.
към текста >>
21.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от
сетивата
ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им.
Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние.
Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от
сетивата
ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им.
Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации?
към текста >>
22.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите
сетива
?
Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост.
Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите
сетива
?
Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година.
към текста >>
23.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със
сетивата
си.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността.
Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със
сетивата
си.
Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си.
към текста >>
Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите
сетива
и степента на съзнанието.
Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си.
Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите
сетива
и степента на съзнанието.
И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време.
към текста >>
24.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически
сетива
.
Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически
сетива
.
Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо.
към текста >>
25.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
той има най-много от това, което наричаме „мисъл" – една тъй фина и могъща субстанция, която не може да се види и чувства с външните
сетива
.
Полските кремове имат своя особен живот и особена интелигентност. По тая точка ти, може би, не си съгласен с мене, аз очаквам това. Нали повечето хора мислят, че умът е само за „homo sapiens" и всичко подобно, що виждаме в животното или растението, е само „инстинкт". Аз за себе си, вярвам, че разумността е тъй обща, както въздуха, само че в някои определени форми на живота се намира повече, отколкото в други. Между всичките образи на земята човек притежава най-много от нея, т.е.
той има най-много от това, което наричаме „мисъл" – една тъй фина и могъща субстанция, която не може да се види и чувства с външните
сетива
.
И колкото повече притежава човек от тая субстанция, толкова у него има повече живот. Мислещите хора живеят най-много. Под мислещи хора разбирам не учени, буквоядци – догматици. Защото що се отнася до тях, то мнозина от тях абсолютно нищо не мислят. Под мислещ човек аз разбирам тоя, който винаги, така да се каже, възприема една добра и творческа мисъл.
към текста >>
26.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте
сетива
, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие.
Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член.
А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте
сетива
, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие.
Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека.
към текста >>
27.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните
сетива
свят.
И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните
сетива
свят.
Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб.
към текста >>
28.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите
сетива
.
Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален.
Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите
сетива
.
Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го. За него вещаеш и към него водиш и другите.
към текста >>
29.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните
сетива
околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно.
Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните
сетива
околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно.
Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях. Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото.
към текста >>
Човек след смъртта си има всички свои
сетива
, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло.
Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях.
Човек след смъртта си има всички свои
сетива
, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло.
Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него.
към текста >>
30.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените
сетива
, той нарича ясновидство.
" В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба, кучето, коня и пр. Майер заключава, че тук не помага само обозначението на тези способности с някои термини, защото с туй не се обяснява нищо. Трябва да се допусне у тези животни съществуването на особен вид възприемателна способност и на съответни възприемателни органи. Въз основа на опити и наблюдения, казва Майер, трябва да приемем, че такива извънредни способности, които забелязваме у животните, имат ги и известни хора, при което у тях тези способности са още по-добре проявени. Майер приема няколко типа хора; именно обикновени хора, у които тези възприемателни органи не са развити, не са проявени и такива, у които те са развити.
Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените
сетива
, той нарича ясновидство.
Последните, казва той, могат да възприемат предмети и сбития, които са отдалечени от нас по пространство и време. За тези способности у човека се е говорило още в най-древни времена. Достатъчно е само да споменем за "демона" на Сократ (демон на старогръцки значи дух). И в кореспонденцията на Лайбниц се споменава за ясновидката Розалия фон Асебург от Люнебург (Германия). Може да се мисли, че ясновидската способност у такива лица е илюзия или халюцинация и че изобщо има чисто субективен характер.
към текста >>
31.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите
сетива
сфери на вселената.
Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях.
Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите
сетива
сфери на вселената.
Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ?
към текста >>
32.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните
сетива
.
Спазена е изразителността и музикалността на оригинала. Тютчев е един от идейните поети и затова стихотворенията му не могат да остареят. В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа. В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици!
В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея се крият други звукове, други гласове и цветове, освен тия, които възприемаме с физичните
сетива
.
И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр.
към текста >>
33.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя е непосредствена, понеже не е опитност, добита чрез
сетивата
; това е наука, това е истина.
Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина? - Това самосъзнание води винаги назад към първоизвора, към религията. Там оживява наново Аз-а, човекът, единството. Вътрешно изживяното единство е във вяра.
Тя е непосредствена, понеже не е опитност, добита чрез
сетивата
; това е наука, това е истина.
Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята".
към текста >>
34.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
- Въпросите за възприемане извън физичните
сетива
е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия.
Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция. - Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура. Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота. Изследване на метапсихичните въпроси в университета в град Бон - Германия.
- Въпросите за възприемане извън физичните
сетива
е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия.
Сега и Психологичният институт при Бонския университет е почнал експериментално изучаване на този въпрос. Изследванията са правени от психолога в гр. Бон Д-р Ханс Бендер. При своите опити той е искал да изключи всяка възможност за телепатия. На лица-сензитиви са представени много пликове, в които има написани разни букви.
към текста >>
35.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на
сетивата
.
До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на
сетивата
.
Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина.
към текста >>
36.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си
сетива
.
Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология.
Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си
сетива
.
Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията.
към текста >>
Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез
сетивата
, не е много дълбока.
Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива.
Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез
сетивата
, не е много дълбока.
Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм.
към текста >>
ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез
сетивата
като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само.
ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез
сетивата
като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм. Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел.
към текста >>
37.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- КЪМ САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Чрез възприемане на външния свят посредством тези наши три главни
сетива
, ние се развиваме и растем вътрешно, духовно.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЛЕР И НА ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Ръката на Елена Кеплер Елена Келлер е сляпа, глуха и няма. За нея са затворени трите големи свята на човешката връзка с външния свят - природа и хора. Едва ли има по-голямо нещастие от това да не може човек да вижда, да слуша и да говори. Това не са само възможности за проява на човека.
Чрез възприемане на външния свят посредством тези наши три главни
сетива
, ние се развиваме и растем вътрешно, духовно.
Елена Келлер е един пример на духовно развитие, без да притежава тези духовни възможности - тези прозорци към външния свят. Тя завършва висшето си образование по изкуство с бакалореат. Ако хвърлим един поглед на ръката й, ще ни направи много силно впечатление обстоятелството, че на върха на всички нейни пръсти има по една звезда. Такава звезда има още на юпитеровия хълм и на лунната издигнатина. Тези звезди са достатъчни, за да ни открият големите вътрешни възможности, качества и прозрение на Елена Кеплер - изразени вкупом в едно творческо ясновидство.
към текста >>
38.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на
сетивата
, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат.
Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на
сетивата
, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното).
към текста >>
39.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5
сетива
.
Даже в гр. Лунд в университета се отвори катедра по метапсихика. От всичко гореказано следват три заключения: 1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура". 2.
Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5
сетива
.
Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината.
към текста >>
40.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако бихме имали очи и
сетива
, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората?
Ако бихме имали очи и
сетива
, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят.
към текста >>
41.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите
сетива
, се нарича време-пространствен свят (континиум).
Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение.
За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите
сетива
, се нарича време-пространствен свят (континиум).
Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни.
към текста >>
42.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и
сетивата
, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода. Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам".
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и
сетивата
, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса.
към текста >>
Най-висшите му апарати – това са петте
сетива
("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек.
В този смисъл тя свидетелствува и пред Самаряните за него: "Дойдете, казва им тя. да видите човек, който ми каза все що съм сторила. Да не би да е той Христос? " В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света.
Най-висшите му апарати – това са петте
сетива
("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек.
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите. Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба.
към текста >>
43.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни
сетива
.
" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух!
Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни
сетива
.
Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината! " (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни. Душа човешка – приличаш на водата, Съдба човешка, Как много си близка на вятъра ти!
към текста >>
44.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от
сетивата
, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв.
Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме. „I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитност; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен. ІІ дом дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак.
V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от
сетивата
, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв.
VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог.
към текста >>
45.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от
сетивата
, които има сега?
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от
сетивата
, които има сега?
Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество.
към текста >>
Но ние няма да говорим само за възприемането чрез
сетивата
, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние.
Но ние няма да говорим само за възприемането чрез
сетивата
, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл.
Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични.
към текста >>
Човек не възприема само чрез
сетивата
, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл.
Човек не възприема само чрез
сетивата
, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество.
Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече.
към текста >>
46.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите
сетива
, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери.
Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света.
Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите
сетива
, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери.
И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет).
към текста >>
47.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Представете си, че един човек има само две
сетива
: за вкус и осезание.
Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле?
– Представете си, че един човек има само две
сетива
: за вкус и осезание.
Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението.
към текста >>
Освен него, в човека има още други шест
сетива
, които ще се развият в бъдещето.
Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство.
Освен него, в човека има още други шест
сетива
, които ще се развият в бъдещето.
Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят.
към текста >>
Дванадесет
сетива
има човек.
За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето.
Дванадесет
сетива
има човек.
– Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането?
към текста >>
48.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
сведенията, които нашите
сетива
ни дават за външния свят.
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ P. B. Хайниш Двусмислени са.
сведенията, които нашите
сетива
ни дават за външния свят.
Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това. Ала има и измами на сетивата. Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама. Общо взето, обаче, нашите сетива ни обслужват добре в царството на материята.
към текста >>
Ала има и измами на
сетивата
.
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ P. B. Хайниш Двусмислени са. сведенията, които нашите сетива ни дават за външния свят. Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това.
Ала има и измами на
сетивата
.
Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама. Общо взето, обаче, нашите сетива ни обслужват добре в царството на материята. Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата. Но това царство на материята не е целияj свsт.
към текста >>
Общо взето, обаче, нашите
сетива
ни обслужват добре в царството на материята.
сведенията, които нашите сетива ни дават за външния свят. Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това. Ала има и измами на сетивата. Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама.
Общо взето, обаче, нашите
сетива
ни обслужват добре в царството на материята.
Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата. Но това царство на материята не е целияj свsт. То не обхваща онази област от нашето същинско битие, която е достъпна само за душата, за вътрешното преживяване. Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство.
към текста >>
49.
DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чувствителността на разните
сетива
е на степени.
Един лекар е изследвал нейните способности и е намерил у нея необикновена способност. Тя от половин час разстояние чува приближаването на автомобила и даже познава, че е препълнен с пътници. Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне. Тя слуша разговорите, които се водят в други апартаменти на голямото здание, в което живее. За окултната наука всичко това е лесно обяснимо.
Чувствителността на разните
сетива
е на степени.
Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни. Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива. Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места. Така правят например волове, кучета, коне, патици и пр.
към текста >>
Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки
сетива
са нечувствителни.
Тя от половин час разстояние чува приближаването на автомобила и даже познава, че е препълнен с пътници. Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне. Тя слуша разговорите, които се водят в други апартаменти на голямото здание, в което живее. За окултната наука всичко това е лесно обяснимо. Чувствителността на разните сетива е на степени.
Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки
сетива
са нечувствителни.
Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет сетива. Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места. Така правят например волове, кучета, коне, патици и пр. от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха.
към текста >>
Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет
сетива
.
Нейният необикновен слух даже слуша шума, който се произвежда в дървото, когато съхне. Тя слуша разговорите, които се водят в други апартаменти на голямото здание, в което живее. За окултната наука всичко това е лесно обяснимо. Чувствителността на разните сетива е на степени. Не е мъчно тогава да дойдем и до твърдението на окултната наука, че има хора, толкова чувствителни км трептения с по-къси вълни и с по-голяма бързина, че могат да възприемат неща, за които обикновените човешки сетива са нечувствителни.
Тъй идваме по един естествен начин до разбирането на телепатията и ясновидството и до приемането на един свят по-обширен от света на обикновените пет
сетива
.
Интересни явления при последните земетресения При земетресенията, станали през есента 1940 година в Румния, Турция, Италия и пр., се констатираха известни явления, които могат да бъдат използувани при изследвания причините на земетресенията. Животни, доста време преди земетресението, още когато всичко е навред тихо, идват в голямо смущение и вълнение и почват да бягат от населените места. Така правят например волове, кучета, коне, патици и пр. от друга страна при много земетресения се забелязват светлинни явления във въздуха. Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията.
към текста >>
50.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на
сетивата
, например на слуха, обонянието и пр.).
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт.
4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на
сетивата
, например на слуха, обонянието и пр.).
Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая. При изследвания с метагнома взема се пред вид и неговата хиперстезия. Прочути опити по телепатия са правили при всички контролни мерки с положителни резултати Тишнер, Василевски, Ъптон Синклер и пр. Можем да кажем, че телепатията е вече научно установена.
към текста >>
Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5
сетива
, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно.
Това е движение на предмети на известно разстояние от сензитива. Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец?
Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5
сетива
, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно.
При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед.
към текста >>
51.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Роман ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните
сетива
може да опознае една частица от действителността.
Професор Д.
Роман ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните
сетива
може да опознае една частица от действителността.
В човека се крият непознати още сили, които тепърва ще се проучват от физиологията. По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика. В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време.
към текста >>
Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените
сетива
.
Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни. Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече.
Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените
сетива
.
Умът може да опознае част от действителността, когато нито едно от познатите сетива не може да ни я разкрие. В това направление наблюденията са твърде многобройни и са били събрани с голяма грижа и критика от учените на обществото за психични изследвания в Лондон. Ето няколко от тях: Шмите, банков чиновник в Лондон, стои и спокойно говори след вечеря със съпругата си. Неочаквано запитва: „колко е часът"? — „8 и 45 минути".
към текста >>
Умът може да опознае част от действителността, когато нито едно от познатите
сетива
не може да ни я разкрие.
Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече. Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените сетива.
Умът може да опознае част от действителността, когато нито едно от познатите
сетива
не може да ни я разкрие.
В това направление наблюденията са твърде многобройни и са били събрани с голяма грижа и критика от учените на обществото за психични изследвания в Лондон. Ето няколко от тях: Шмите, банков чиновник в Лондон, стои и спокойно говори след вечеря със съпругата си. Неочаквано запитва: „колко е часът"? — „8 и 45 минути". И така, отговоря той: „в 8 ч.
към текста >>
От всички тия опити се идва до заключение, че действителността може да се узнае с някои
сетива
, които не са обикновени.
Листенцата се разместват така, че никой не знае, върху кое какво нещо е написано. Рише взема едно в дясната си ръка, друго – в лявата, трето слагат под презпапира, а четвъртото хвърлят в горящия огън. След няколко минути Кан казва: върху листенцето в дясната ръка е написано „Vigilius Maro" (излиза вярно); върху това в лявата: „Verité aux Pyrénéés" (излиза също вярно); върху листенцето под преспапира е написано „Напред" (контролирано излиза точно); върху листенцето хвърлено в огъня — английската дума „Shockind! " (излиза точно). Опитаните явления са били преповтаряни много пъти от учени със световна известност, като Вилям Джеймс, Оливер Лодж, Вилям Крукс и т.н., строгата точност в опита, честността, истинността на които не подлежат на съмнение.
От всички тия опити се идва до заключение, че действителността може да се узнае с някои
сетива
, които не са обикновени.
Това явление се нарича криптестезия. За обясняване на тия явления Рише си служи със сравнението за безжичния телеграф. Има, казва той етерни трептения, които не схващаме, а все пак съществуват. В една стая не се чува в даден момент никаква музика. Слагаме един радиоприемател и веднага чуваме концерта, който се предава в момента от предавателния пост, далечен с хиляди километра.
към текста >>
Днес вече е сигурно, че умът притежава скрити способности, непознати досега, които му позволяват без намесата на обикновените
сетива
да схване, макар понякога под форма на символ, частица от действителността.
При здраво друсане ръцете и краката на Евзапия, диня от 3 килограма поставена на 2 м. разстояние се понесла над главите на присъствуващите и се настанила на масата. Клавишите на пияно, настанено 2-5 метра далеч от Евзапия се раздвижват, когато ръцете й са се държали от другиго, а устата й била затисната с ръка. * Опитите на субективната метапсихика днес са явления толкова сигурни, колкото тия на физиологията. Тези нови явления не повалиха нито едно от положенията и познатите днес закони на физиологията.
Днес вече е сигурно, че умът притежава скрити способности, непознати досега, които му позволяват без намесата на обикновените
сетива
да схване, макар понякога под форма на символ, частица от действителността.
Колкото за обективната метапсихика, може да се каже, че съществуват чудни произшествия, съществуванието на които не може да се оспори. Но случаите са съвършено редки, Опитите се осъществяват много мъчно, а като последица, доводите въпреки че са действителни, са по-малка решающи, по-малко безукорни, отколкото при субективната метапсихика. Преведе: Мара Лулчева — Аврамова
към текста >>
52.
DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тези наблюдения доказват отделното съществуване на духа, надарен с вътрешни, независими от физическите
сетива
, способности.
Между другото се казва: „Знаменитият философ Бергсон доказва, че мисълта не е функция на мозъка. Мозъкът е орган на мисълта, но не източник на мисъл. Да се приеме, че мозъкът чувствува и мисли, е толкова смешно, колкото е смешно да се приписва произходът на предадените в една телеграма мисли на телеграфния апарат и на жиците, които са само механически посредници за отправяне на мислите. С физиологичните процеси не може да се обяснят психичните явления. Материалистически не може да се обясни способността да се вижда без очи, да се предчувствуват бъдещи събития, да се узнава, какво става далеч от нас, или какво ще се случи в бъдеще.
Тези наблюдения доказват отделното съществуване на духа, надарен с вътрешни, независими от физическите
сетива
, способности.
Камил Фламарион цитира думите на една френска поетеса: „Да не ви виждам вече никога, о светли небеса! Уви! Аз не бях създадена, за да умра! " Като цитира тия нейни стихове, той я утешава с думите: „Не, о поети, вашите трептящи души не са създадени, за да умрат. Никоя душа не е създадена, за да умре.
към текста >>
53.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Неговите
сетива
са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство.
Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде". Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога.
Неговите
сетива
са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство.
Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо. Вечният живот за Истината, Любовта му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува. Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и свята длъжност."
към текста >>
54.
ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Там се намират висшите
сетива
, мозъкът, чрез който се изразява разумността в човека.
Да не покваряваме ума си с нечисти мисли, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим тялото си чисто. Човек не оценява дадените му богатства. Той има глава и не мисли, защо му е дадена. По някой път се чуди, защо природата в такава малка глава е вложила толкова много работи. Най-ценните богатства се помещават в главата.
Там се намират висшите
сетива
, мозъкът, чрез който се изразява разумността в човека.
Сърцето е най-чудната машина, която ден и нощ работи през 50, 70, 90 и 120 години и при това сама се обновява и поправя. Няма машина в света, която да издържа толкоз труд и работа, както човешкото сърце. За 120 години тая машина изхвърля около 300 хил. тона кръв — цяло езеро. Смешни са човешките понятия за сърцето, когато някой казва: Ще ми се пукне сърцето.
към текста >>
55.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дава им за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което получаваме чрез
сетивата
.
Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават.
Дава им за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което получаваме чрез
сетивата
.
За тях е така лесно да виждат мислите на даден човек, както да разглеждат израза на неговото лице. Но виждане и чувствуване са думи, които не изразяват точно онова, което става в тяхното съзнание. В много случаи се установява връзката между един индивид и друг в момента на умирането или при голяма опасност. Умиращият или жертвата на нещастна случка, дори когато последната не е причинила смърт, се явява за момент в обикновения си вид пред своя приятел. Често явилият се мълчи, а понякога говори и известява смъртта си.
към текста >>
56.
ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни
сетива
.
Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта.
Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни
сетива
.
"А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив? " Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет". На стр.
към текста >>
57.
МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на
сетивата
поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка.
Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно.
Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на
сетивата
поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка.
Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят.
към текста >>
58.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всичко, което виждаме около нас, всичко, което е достъпно на нашите
сетива
, представлява материалните форми.
Боян Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ Законът на Хелмхолц и приложението му при здравните въпроси.
Всичко, което виждаме около нас, всичко, което е достъпно на нашите
сетива
, представлява материалните форми.
Зад тях се крият по-дълбоките сили в природата, Преди всичко жизнената сила или праната прониква цялата природа Ние сме в непрекъснат контакт с нея чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр. Че наистина чрез храната ние приемаме и по-фини енергии, а не само грубо материалната част, се вижда от следния пример, даден от Учителя: Предлагат едному да прекопаят лозе. Той казва: "Изтощен съм, нямам сили} това. Няколко дена не съм ял". Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае лозето.
към текста >>
59.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте
сетива
на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили.
Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте
сетива
на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили.
Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
към текста >>
60.
ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните
сетива
.
Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот.
Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните
сетива
.
Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>
Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните
сетива
.
и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива.
Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните
сетива
.
към текста >>
61.
DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И ако човек би имал
сетива
за възприемане на вълни с по-голяма честота, то светът щеше да се изяви за него в съвсем друг вид.
Обаче има звукови вълни с такава голяма честота, че не се чуват от човешкото ухо, но се чуват от някои животни. А ултра звуковете, които имат още по-голяма честота, не се чуват и от тях. Ултразвуковите вълни имат честота 200,000 и даже 300,000 трептения в секунда. Макар и да не действуват на човешкото ухо, има начини, по които може да се констатира тяхното действие и даже могат да се приложат и практически в живота. Казаното се отнася и за светлинните вълни.
И ако човек би имал
сетива
за възприемане на вълни с по-голяма честота, то светът щеше да се изяви за него в съвсем друг вид.
Значи, голяма част от природата остава невидима за човека. При такова разбиране ясновидството става нещо понятно. Даже има различие у хората и по отношение на обикновената светлина: едни хора възприемат слънчевия спектър по-къс, а други – по-дълъг. Едни го възприемат по-къс или по-дълъг откъм червените лъчи, а други – откъм моравите лъчи на спектъра. От това можем да съдим, вълни с каква честота те възприемат.
към текста >>
62.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят
сетивата
.
Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него.
Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят
сетивата
.
С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория.
към текста >>
Чрез работа във физическия свят
сетивата
ще се упражняват.
Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне.
Чрез работа във физическия свят
сетивата
ще се упражняват.
После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр.
към текста >>
После върху така добития материал чрез
сетивата
ще се гради развитието на другите душевни сили.
След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват.
После върху така добития материал чрез
сетивата
ще се гради развитието на другите душевни сили.
Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр. Трудът сред природата е целесъобразен и от здравно гледище.
към текста >>
Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез
сетивата
.
За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други могат да секат дърва; физическата работа трансформира тия състояния. При тях ще излезете да работите на чист въздух". Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр. А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище.
Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез
сетивата
.
По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер. Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.". Но в тия училища липсва духовният елемент.
към текста >>
63.
ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сл. Камбуров ОСЪЗНАВАНЕТО У ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ
СЕТИВА
Осъзнаването на хората, които са развили духовните си
сетива
, може да стане освен по начина, по който то става при обикновените хора, още и по чисто духовен път.
Сл. Камбуров ОСЪЗНАВАНЕТО У ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ
СЕТИВА
Осъзнаването на хората, които са развили духовните си
сетива
, може да стане освен по начина, по който то става при обикновените хора, още и по чисто духовен път.
Тези, които са запознати с окултната наука, знаят, че според нея нещата и явленията в природата се изявяват по три начина: по форма, съдържание и смисъл. Те знаят, също, че формите представят само външната страна на нещата и че, за да ги изучим и опознаем, трябва да вникнем вътре в тях, да схванем и разберем скритите сили, които ги обуславят, крепят и направляват към дадената им целесъобразност. Но, въпросът е: как можем да везем в контакт с тези разумни сили, които оживотворяват безбройните форми в природата, та да схванем и изучим битието в неговата същина. Туй вече предполага голяма вътрешна подготовка. Тази именно вътрешна подготовка са извършили всички велики посветени, всички велики Учители на човечеството, като са работили усилено върху това през редица свои минали животи.
към текста >>
И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си
сетива
.
Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*. Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен човек, запознат с Кабалата и с окултната наука. Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст. За тях, както казахме вече, нервната система с главния мозък е просто апарат, който служи за съобщение с физическия мир.
И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си
сетива
.
Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата. И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент. Значи, от оцветяването на аурата ясновидецът познава, какво е състоянието на съзнанието; той вижда и чете всичко. Той познава лицемера още отдалече. Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния човек.
към текста >>
64.
DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите
сетива
.
По тоя начин можем да разберем, как гълъбът, пчелата, пеперудата и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Правен е следният опит: поставя се женската пеперуда в дебела металическа кутия, за да не могат радиовълните нито да влизат, нито да излизат. Тогава мъжката пеперуда отнесена даже и на малко разстояние, не може да я намери.
Човек възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите
сетива
.
Това, което вижда неговото око, за него съставлява видимия свят, а това, което не възприема окото му, е невидимо за него. Сега научно е намерено, че съществуват много неща, които не са видими за човека. Тези нови установки ни водят към едно ново духовно разбиране на живота.
към текста >>
65.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ще се почне с упражнението на
сетивата
, ще се наблюдава формата на предметите, които са около детето, ще се изследва тяхната тежест, брой, ред и цвят.
То да знае, колко семена има във всеки плод, какви са тия семена, и пр. Това има значение. Така детето ще научи известни закони". Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почваше от елементите и после се идваше до цялото.
Ще се почне с упражнението на
сетивата
, ще се наблюдава формата на предметите, които са около детето, ще се изследва тяхната тежест, брой, ред и цвят.
Детето ще брои, колко клона има дървото в първия месец, във втория месец, третия и т.н.; на края на първата година, после през всеки месец на втората година и т.н. Детето ще изучава различните форми на лехите и така много лесно във връзка с детския труд ще се дойде до понятията триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник, окръжност и пр. После децата ще броят лехите, броя на редовете в лехите и броя на посадените цветя, зеленчуци и дървета във всеки ред. Така лесно ще се дойде до четирите аритметични действия. После децата ще броят венечните листа, тичинките на цвета и пр.
към текста >>
66.
ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Няма нищо в света, което да не е свързано с друго, било по същина, по време, по пространство, по силово поле или някак другояче, което може дори да не е още достъпно за нашите ограничени
сетива
.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Невиждане връзката между нещата, не значи, че тя не съществува.
Няма нищо в света, което да не е свързано с друго, било по същина, по време, по пространство, по силово поле или някак другояче, което може дори да не е още достъпно за нашите ограничени
сетива
.
Нещо повече, за истински живущите тъкмо времето и пространството най-малко разделят нещата и събитията. Напротив, те са именно това, което ги съединява, между другото, в едни или други отношения. Няма нищо отделно. Отделността е най-общодостъпната илюзия. Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество... * В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого.
към текста >>
67.
ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Слухът е едно от петте
сетива
, чрез които човек се съобщава с външния свят.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има.
Слухът е едно от петте
сетива
, чрез които човек се съобщава с външния свят.
Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100.
към текста >>
Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите
сетива
, възможности, които още не са изявени в пълнота.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят.
Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите
сетива
, възможности, които още не са изявени в пълнота.
Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е.
към текста >>
— Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите
сетива
и толкова по-съвършено ги използува.
от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове?
— Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите
сетива
и толкова по-съвършено ги използува.
Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина.
към текста >>
68.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет
сетивата
, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте
сетива
, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото.
Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет
сетивата
, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте
сетива
, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека.
към текста >>
Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други
сетива
, които сега притежава в латентно състояние.
Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други
сетива
, които сега притежава в латентно състояние.
На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си!
към текста >>
Ясновидците долавят без посредството на органите на
сетивата
мисълта на друго лице.
Ние пропускаме хилядни факти, отбелязани в окултната книжнина или установени от официалната наука. Ще споменем само тоя с големия философ и мистик Сведенборг, който бе видял и описал в Гьотеборг избухването на един голям пожар в Стокхолм. Както е известно, това прозрение, което се бе потвърдило впоследствие във всички подробности по време и място, е заинтересувало живо друг един колос на философската мисъл —- Кант. От многото меродавни мнения върху разглеждания въпрос нека цитираме едно — това на д-р Ал. Карел от Рокфелеровия институт, един от най големите биолози и физиолози на днешно време: „Съществуването на ясновидството и телепатията е факт, получен непосредствено от наблюдението.
Ясновидците долавят без посредството на органите на
сетивата
мисълта на друго лице.
Те схващат също събития, повече или по-малко отдалечени в пространството и времето. Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си.
към текста >>
Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на
сетивата
".
Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават.
Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на
сетивата
".
(„Човекът — тоя неизвестен", стр. 149). Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на парапсихологията, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед. Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории. Теориите и обясненията са отделен въпрос. По-важни от всичко са фактите, особено тия, установени от гореспоменатите първоразредни представители на официалната наука по един колкото критичен, толкова и безспорен начин.
към текста >>
69.
ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тук със съсредоточени напълно четиритях
сетива
: мирис, зрение, слух и вкус.
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето.
Тук със съсредоточени напълно четиритях
сетива
: мирис, зрение, слух и вкус.
Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия). Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи? — Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята.
към текста >>
Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите
сетива
и ни възпитава в живота.
Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи? — Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда.
Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите
сетива
и ни възпитава в живота.
Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз".
към текста >>
70.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет
сетива
, но също така и неуловими за нашите приемници.
Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у човека, което той „третира като една обикновена глава от физиологията". Под шесто сетиво авторът разбира едно познаване на действителността, получено по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност. Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното привличане, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете. Тях ние можем да констатираме чрез разни физически и химически методи.
Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет
сетива
, но също така и неуловими за нашите приемници.
Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2]. За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение. Метапсихиката се дели на две части: ментална (психична) и физическа. Шестото сетиво — ясновидството — представлява част — най-важната — от менталната метапсихика. То е оная непозната, скрита, тайнствена сетивност, която ни разкрива една част от непознатата действителност.
към текста >>
Нашит
сетива
долавят някои от тях; други, неуловими за нашит
сетива
, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит
сетива
, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността.
Втората, това е тяхната обяснителна теория. Тая книга представлява само първия етап, първата фаза, тая на изложението на фактите. Може би ще дойде един ден, когато ще бъде установена теорията на законите, които управляват шестото сетиво. За мене беше достатъчно да докажа в тая книга, че то съществува. И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза: Действителният свят разпраща около нас различни трептения.
Нашит
сетива
долавят някои от тях; други, неуловими за нашит
сетива
, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит
сетива
, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността.
А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални сетива, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат. Механическият свят, който ние познаваме — атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химични реакции, топлина, електричество — не е може би нищо друго, освен една много малка част от действителността. Други сили, от един съвсем друг род действуват без съмнение около нас. Кой знае, дали тия други нематериални светове не управляват нашит съдбини! Може би ние никога не ще узнаем тия сили и нашит потомци може би не ще ги узнаят повече от нас.
към текста >>
А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални
сетива
, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат.
Тая книга представлява само първия етап, първата фаза, тая на изложението на фактите. Може би ще дойде един ден, когато ще бъде установена теорията на законите, които управляват шестото сетиво. За мене беше достатъчно да докажа в тая книга, че то съществува. И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза: Действителният свят разпраща около нас различни трептения. Нашит сетива долавят някои от тях; други, неуловими за нашит сетива, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит сетива, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността.
А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални
сетива
, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат.
Механическият свят, който ние познаваме — атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химични реакции, топлина, електричество — не е може би нищо друго, освен една много малка част от действителността. Други сили, от един съвсем друг род действуват без съмнение около нас. Кой знае, дали тия други нематериални светове не управляват нашит съдбини! Може би ние никога не ще узнаем тия сили и нашит потомци може би не ще ги узнаят повече от нас. Но това не ни дава право да ги отречем.
към текста >>
71.
СТИХОВЕ - S.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите
сетива
.
От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор.
Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите
сетива
.
Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света. Ние сме частица от нея. Нашето тяло загръща тая божествена искра, която ние зовем живот. Всичко в света е число и тон.
към текста >>
72.
ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Постепенно се засилват всички
сетива
, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр.
Ако му се даде чаша вода и му се каже, че това е малинов сироп, той ще я изпие с приятно чувство. Може да му се внуши, че е генерал, дете, актьор, и той ще действува и говори съобразно ролята, която му е внушена. При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността.
Постепенно се засилват всички
сетива
, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр.
В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно.
към текста >>
73.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Но днешното човечество не вярва в нещо, ако не може да го докаже чрез
сетивата
си.
Всъщност, никаква смърт не съществува. В цялата природа съществува само живот, тъй като всичко във вселената се намира във вечно движение. Нищо във вселената не е нищо. Всичко е нещо. Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо вещество.
Но днешното човечество не вярва в нещо, ако не може да го докаже чрез
сетивата
си.
Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите.
към текста >>
Светът на
сетивата
представлява за него всичко.
Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите. Те градят кули, които стигат до небесата, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата. Всички техни постижения са нищо, защото целите им са всецяло материалистични. Днешният човек се опитва да отбегне от съдбата си, вместо да я издири.
Светът на
сетивата
представлява за него всичко.
Оттам нататък той не търси нищо друго, освен забрава. От тази заблуда произлизат само кръвопролития и разрушения. Хората вярват в смъртта и ще умрат. Ще ги погълнат силите, които ги очакват. Техните духове ще бъдат погълнати и напълно унищожени от гладните духове на подземния свят, или пък ще трябва да изкупят освобождението си с цената на големи мъки.
към текста >>
74.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на
сетивата
си, а не разбират същността му с ума си?
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили.
Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на
сетивата
си, а не разбират същността му с ума си?
В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина.
към текста >>
75.
Паневритмия - Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- Той може да възпита своите
сетива
: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието.
- Ние не можем да му заповядаме да чувства другояче. - Защо еди-кой си постъпва така? - Ние не можем да му заповядаме да действа другояче. Каквито са нещата по своето естество - по ум, сърце и воля - те всякога се проявяват съобразно него. Какво може да направи човек за себе си?
- Той може да възпита своите
сетива
: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието.
По такъв начин, косвено той може да събере факти или материали, с които да работи. Разбиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще може по-добре да го изучите. Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете, направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен път.
към текста >>
Разбиете ли повече вашите
сетива
, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще може по-добре да го изучите.
- Ние не можем да му заповядаме да действа другояче. Каквито са нещата по своето естество - по ум, сърце и воля - те всякога се проявяват съобразно него. Какво може да направи човек за себе си? - Той може да възпита своите сетива: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието. По такъв начин, косвено той може да събере факти или материали, с които да работи.
Разбиете ли повече вашите
сетива
, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще може по-добре да го изучите.
Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете, направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства, там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да разбиете художество.
към текста >>
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин, именно, да разбиете най-първо вашите
сетива
.
Слухът ще ви помогне да разбиете музика. Езикът ще ви послужи да разбиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действуват в цветята. И най-после чувствителността или осезанието, ще ви помогне да схващате различието между телата, какво положение заемат, какви сили действат между тях и т.н. Всичко това е метод за възпитание.
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин, именно, да разбиете най-първо вашите
сетива
.
вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате пентаграма? Как ще започнете да я рисувате? вие ще нарисувате пентаграмата по следния начин. Първото движение на ръката ви е отляво към дясно.
към текста >>
Искате ли да развивате вашия ум чрез
сетивата
си, ще правите движения.
Първото движение на ръката ви е отляво към дясно. Такова движение правят и всички военни, когато вадят сабята си, за да .секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но отдясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила.
Искате ли да развивате вашия ум чрез
сетивата
си, ще правите движения.
Някой път вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение. Ще се наумите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи. Това е една велика педагогическа задача за бъдещето.
към текста >>
76.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите
сетива
.
Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи.
Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите
сетива
.
Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога.
към текста >>
77.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Човек има чудни
сетива
, той може да знае има ли опасност около него или не.
Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха.
Човек има чудни
сетива
, той може да знае има ли опасност около него или не.
Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
към текста >>
78.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките мисли, чувства и
сетива
и затова те не функционирал, правилно.
* Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха.
Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките мисли, чувства и
сетива
и затова те не функционирал, правилно.
Някои казват, че законите са постоянни. Напротив няма нищо по непостоянно от човешките закони. И какво лошо има в това, хората да живеят без закани? Щом има закони в една държава. това показва че там има престъпници.
към текста >>
79.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Видимия свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други
сетива
за неговото възприемане.
За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е последното дело на Бога. Вън от природата нищо не съществува. Обаче това. което хората днес считат за природа, е само нейната видима част. Съществува една скрита страна на природата, но ние, хората, още нямаме органи за да я възприемем.
Видимия свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други
сетива
за неговото възприемане.
В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си.
към текста >>
В същност, света е един, но нашите
сетива
го разделят на видим и невидим.
Вън от природата нищо не съществува. Обаче това. което хората днес считат за природа, е само нейната видима част. Съществува една скрита страна на природата, но ние, хората, още нямаме органи за да я възприемем. Видимия свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане.
В същност, света е един, но нашите
сетива
го разделят на видим и невидим.
Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят.
към текста >>
80.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си
сетива
.
Словото на Учителя Пътят на живота Двадесетия век е век практичен, конкретен материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това.
което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си
сетива
.
И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма.
към текста >>
81.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени
сетива
не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно.
Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора.
Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени
сетива
не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно.
Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността! Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието? Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание?
към текста >>
Служейки си само с несъвършените си
сетива
и уреди, отхвърляйки непосредственото познание, чрез едно духовно извисяване, чрез вътрешно проявление и интуиция, голяма част от съвременните учени отрекоха всякакво по-висше начало, освен материята.
Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието? Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание? Ако, обаче, разгледаме съвременната наука през очилата на някой посветен в тайните на битието, каквито през всички почти епохи е имало, ще видим че тя все още пъпли по повърхността на живота; проучва, почти изключително, само материалната страна, външните проява на една велика духовна същност.
Служейки си само с несъвършените си
сетива
и уреди, отхвърляйки непосредственото познание, чрез едно духовно извисяване, чрез вътрешно проявление и интуиция, голяма част от съвременните учени отрекоха всякакво по-висше начало, освен материята.
И от тук се създаде днешната западноевропейска култура, чиято монументална сграда е построена на пясъчна основа т. е. върху едни временни, преходни начала и принципи — правото на силния и борба за лично благо. Но знае се, че къща съградена на пясък не може да устои на бурите. Култура съградена върху едни преходни начала, не може да бъде трайна. Ето защо и днешната култура, колкото и да е солидна наглед, колкото и изящна със своите декорации, се руши в основите.
към текста >>
Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си
сетива
.
Над ужасните, огромни речници падна лъч светлина, и те бързо почнаха да се смаляват пред очите ми. Словото на Учителя Пътищата и методите на живота Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността.
Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си
сетива
.
Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива? - Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско. После, хората говорят за вътрешен и външен живот, но нямат ясна представа за тези понятия. Тези условия, сили и елементи, които са вънка от нас, това са елементите на външния обективен живот, а елементите и силите, които действат в нас са нашият вътрешен живот. Външният живот е една среда за нас, от която ние черпим благата и соковете, за да поддържаме нашия живот.
към текста >>
Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си
сетива
?
Словото на Учителя Пътищата и методите на живота Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността. Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива.
Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си
сетива
?
- Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско. После, хората говорят за вътрешен и външен живот, но нямат ясна представа за тези понятия. Тези условия, сили и елементи, които са вънка от нас, това са елементите на външния обективен живот, а елементите и силите, които действат в нас са нашият вътрешен живот. Външният живот е една среда за нас, от която ние черпим благата и соковете, за да поддържаме нашия живот. Една постоянна обмяна съществува между тия два живота.
към текста >>
82.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически
сетива
, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват?
Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него психологията напр., като наука, се намира още в пелените си. Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение.
Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически
сетива
, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват?
Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници? Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ?
към текста >>
83.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на
сетивата
.
И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр.
Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на
сетивата
.
Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят. Но ще кажете - нали има един обективен свят? Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си сетива е действително обективният свят? Опитът ни показва, че това е нашата представа за света, а какъв е светът сам no себе си не знаем. И какво е отношението между тази представа и реално обективния свят?
към текста >>
Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си
сетива
е действително обективният свят?
Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата. Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят. Но ще кажете - нали има един обективен свят?
Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си
сетива
е действително обективният свят?
Опитът ни показва, че това е нашата представа за света, а какъв е светът сам no себе си не знаем. И какво е отношението между тази представа и реално обективния свят? Около този въпрос се е въртяла човешката мисъл с векове и тъй както го разрешават не могат да го разрешат. Той не е въпрос, който ще се разреши с интелектуални спекулации, а е предмет на живия опит. Като говорим за живия опит не разбираме някакви субективни изживявания, а става въпрос за ново ориентиране на човешката мисъл, за да се прояви разумността и интелектуалността.
към текста >>
84.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез
сетивата
си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност.
С миналото е ликвидирано вече. Ще изживеем последствията на това минало, като доброто и положителното, което има, ще го вземем и върху него като основа да се издигнат новите идеи, които ще бъдат началото на новата епоха. За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие. Човек е един плод на дървото на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми.
Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез
сетивата
си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност.
Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха.
към текста >>
85.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните
сетива
и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света.
Има една причинна връзка между нещата. която трябва да се долови, схване и разбере. „Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване.
Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните
сетива
и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света.
„Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина.
към текста >>
Било е време когато човек е имал не пет а четири
сетива
.
„Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие.
Било е време когато човек е имал не пет а четири
сетива
.
и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота.
към текста >>
с които нови
сетива
, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина.
Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н.
с които нови
сетива
, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина.
Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота. Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в умовете на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани. Но това беше не твърде отдавна. Едва са се изминали няколко десетки години, и тези умствени проблясъци и фантазии днес са една жива действителност Само слепците отричат слънцето и само закъснелите в своето развитие още се съмнява.
към текста >>
86.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от
сетивата
, които имаме.
Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя.
Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от
сетивата
, които имаме.
Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света. Светът за в бъдеще ще се разкрие пред човека по-обширен и по-красив. Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит. На такъв опит, както детето опитва майка си и баща си. Така всеки може и трябва да опитва Природата и да се увери, че тя е жива и разумна и взема участие в неговия живот и съдба.
към текста >>
Сега човек има пещ
сетива
, но бъдещият човек ще има шест и повече
сетива
, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме.
Сега човек има пещ
сетива
, но бъдещият човек ще има шест и повече
сетива
, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
Светът за в бъдеще ще се разкрие пред човека по-обширен и по-красив. Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит. На такъв опит, както детето опитва майка си и баща си. Така всеки може и трябва да опитва Природата и да се увери, че тя е жива и разумна и взема участие в неговия живот и съдба. Три фактора има в Битието - Бог, Природа и Човек.
към текста >>
87.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет
сетива
.
П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна.
За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет
сетива
.
Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми. Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него.
към текста >>
Това, което схващаме с нашите
сетива
, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми.
Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива.
Това, което схващаме с нашите
сетива
, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми.
Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос.
към текста >>
88.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Външните
сетива
са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух.
Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността.
Външните
сетива
са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух.
Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там.
към текста >>
89.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговите
сетива
не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото.
Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще обобщим своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги. (Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях.
Неговите
сетива
не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото.
В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес.
към текста >>
90.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази граница е в нашето съзнание, в нашите
сетива
.
Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята.
Тази граница е в нашето съзнание, в нашите
сетива
.
Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека.
към текста >>
91.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има неща в живота, които не могат да се обяснят от гледището на съвременната наука, защото тя не разполага с онези изтънчени
сетива
, за да схване дълбоките потайни процеси в живота.
Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите. Когато се научите да говорите на Божествения език, каквото кажете, ще стане. Ще кажете, че това не е научно.
Има неща в живота, които не могат да се обяснят от гледището на съвременната наука, защото тя не разполага с онези изтънчени
сетива
, за да схване дълбоките потайни процеси в живота.
Това не е упрек на науката. Учените хора са изнесли отлични работи, хубави работи, но аз намирам, че тези факти, които не са изнесли, трябва да се съчетаят, да се свържат в едно цяло, за да може да се изясни историята на човешкото развитие. Хората сега ги занимава предимно земния живот, но за този живот, който очакват, няма още условия да се прояви. Изобщо, хората минават на Земята един кратък живот, в който не могат да научат много нещо. През целия си живот човек догонва своите идеали и си мисли, че прави нещо, но в края на краищата вижда, че не е направил нищо съществено.
към текста >>
92.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние схващаме света чрез нашите
сетива
и така добиваме известни образи и представи за него.
Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света.
Ние схващаме света чрез нашите
сетива
и така добиваме известни образи и представи за него.
И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем.
към текста >>
Самите учители, адепти и мистици рядко си служат с аналитичния език на логиката, защото той е най-негоден да изрази онази действителност която лежи вън от обсега на петте
сетива
, чрез които работи човешкият интелект.
Асен II. .№ 79. София IV. В тази книга авторът излага основните принципи на учението на учителя Дънов, в една понятна и достъпна за съвременните образовани хора форма, - на един популярно-философски език. Сам авторът признава, че е трудно да се предадат чрез езика на обикновената логика, чрез известни общоприети и установени понятия, истини, които се проверяват и изпитват само по духовен път.
Самите учители, адепти и мистици рядко си служат с аналитичния език на логиката, защото той е най-негоден да изрази онази действителност която лежи вън от обсега на петте
сетива
, чрез които работи човешкият интелект.
Инициативата на автора е благородна, понеже се е заел да направи достъпна една отвлечена материя и да даде светлина върху въпроси от учението на Учителя, за които хората от вън имат съвършено превратни понятия, — понятия съставени от непроверени слухове, и поради неразбрания за тях език на символите и аналогиите, на който език учителят държи своите лекции и излага учението.
към текста >>
93.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои тела и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши
сетива
.
Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя. Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани.
Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои тела и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши
сетива
.
С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата. Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае.
към текста >>
Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет
сетива
.
Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя. Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани. Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои тела и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши сетива. С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата.
Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет
сетива
.
Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае. Този плик се дава на лицето В, което чрез едно съсредоточаване в себе си и в плика, описва точно каква е картината в плика, което се проверява след разпечатването на плика. Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни сетива не се долавят.
към текста >>
Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни
сетива
не се долавят.
Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае. Този плик се дава на лицето В, което чрез едно съсредоточаване в себе си и в плика, описва точно каква е картината в плика, което се проверява след разпечатването на плика.
Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни
сетива
не се долавят.
Но ето, че едно вътрешно сетиво, което Рише не знае точно какво е, но го нарича „шесто сетиво“, долавя тия вибрации. Един млад човек, във време на сън, вижда съвсем ясно своя брат с който не са се виждали цяла година. Никога на това лице не са се случвали такива странни явления, затова записва тази случка. След няколко дни той получава съобщение, че брат му се е бил поминал. като паднал от кон.
към текста >>
94.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
свят който не можем до схванем с нашите пет
сетива
, но свръхестествен свят не съществува.
Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим. Нещата докато ни са непознати, докато не познаваме законите на тяхната проява, ни се представят като свръхестествени, чудновати, загадъчни. Така мислят децата в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието. Понятието „свръхестествено“ няма място в окултното познание. За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е.
свят който не можем до схванем с нашите пет
сетива
, но свръхестествен свят не съществува.
И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието. И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието.
към текста >>
95.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най голямото благо: свободата, е неосезаемо за обикновените
сетива
.
Всеки благороден човек е постижение на непрестанната и неуморната негова възвишена мисъл Истинските творци са творците на мисълта. Затова мъдрецът вижда твореца на аероплана в незнайния поет, който пръв е помислил, че може да литне като птица в простора. Мисълта е привидно не видима, привидно невидим е и истинският Творец. Но това не е всичко. Истинските творци представляват още една загадка; защото само истинските творци създават истинските блага, а благата, които те създават, са като тях — привидно невидими.
Най голямото благо: свободата, е неосезаемо за обикновените
сетива
.
Въпреки това, хората за него оживяват, народите за него копнеят и човечеството към него се стреми. Истинските творци остават творенията им да говорят за тях, а те говорят само за Един Творец. Истинското благо е само едно благо, което прави човека господар на всички блага. За да познаеш истинските творци, гледай кои градят за всички. За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички.
към текста >>
96.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радио-активност, космични вълни — само са дигнали леко булото на тайната, която крие от
сетивата
ни гама от много видове вълни ... „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: От где иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации?
Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуска радиации. 2) Повечето от организмите — с малки изключения — са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпускани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние.
Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радио-активност, космични вълни — само са дигнали леко булото на тайната, която крие от
сетивата
ни гама от много видове вълни ... „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: От где иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации?
Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето, не ни ли доказват че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход?
към текста >>
97.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От друга страна чрез мозъка и
сетивата
се възприемат космичните сили, които идат а вън.
Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека.
От друга страна чрез мозъка и
сетивата
се възприемат космичните сили, които идат а вън.
Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; то зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организъма, въздействат до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори.
към текста >>
98.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целият външен свят който схващаме с нашите пет
сетива
е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли некой, че външния свят е израз на човешкия ум.
Защото мисълта, умът. това е реалното, умът е това, което е, и което е породило, поражда и поддържа всички неща в света. Това е разбирането, което трябва да имат онези, които искат да бъдат работници за идването на новата култура, за новия строй, в който ще се разрешат всички въпроси и противоречия. Без мисъл, без ум, няма никакво разрешение на въпросите и противоречията в живота. Напразни са усилията на всички, които искат вън от мисълта, вън от ума, да намерят разрешение на проблемите и противоречията в живота, защото няма реалност извън ума.
Целият външен свят който схващаме с нашите пет
сетива
е външен израз, проекция на космичния ум; — да не помисли некой, че външния свят е израз на човешкия ум.
Човешкия ум едва сега се пробужда, човек едвам сега започва да се учи да мисли. Съвременните хора, които са почнали вече да мислят, си представят, че те са най-съвършените същества в света. Не е така. Има ред йерархии, които са минали по пътя, по който човек сега върви и по пътя на мисълта са излезли от тази стадия на развитие и са преминали в по-висша фаза, станали са по-съвършени и живеят сега при един съвършен порядък. И в настоящото човечество се ражда вече новия човек на мисълта.
към текста >>
99.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но съвременните хора, които вярват само на петте си
сетива
, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го?
След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота.
Но съвременните хора, които вярват само на петте си
сетива
, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го?
Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум.
към текста >>
100.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Значи, петте
сетива
у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие.
Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним? Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения. Например: вземете очите, най-голямото благо, което човек има. същевременно е повод и за редица престъпления: ушите, чрез които човек получава знания, колко зло иде чрез тях! Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието.
Значи, петте
сетива
у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие.
Дали по атавизъм, съзнателно или несъзнателно човек върши престъпления? Причините съществуват, но как да се справим с тях? В начина, по който днес хората живеят, има нещо неустойчиво. Създаденото по този начин на живот, сега или в бъдеще има възможност да рухне. Ако вие искате в сегашния си живот да разбирате Божиите пътища, почнете да изучавате ония лоши мисли и желания във вас, които не са проявени, и за които Господ още не ви е съдил.
към текста >>
Адам и Ева допуснаха изкушението и чрез петте си
сетива
.
Но сега, когато той постъпва така, на мене ми се дава възможност да изправя неговата постъпка. И тъй, когато се увеличава злото, увеличава се и доброто. Увеличава ли се доброто, увеличава се и злото. Вие искате известно благо, но то ще ви донесе и своите противоположни последствия. Значи, ще минете райския живот на земята, но ще дойдат и изкушенията, Адам не изтърпя и вкуси плода, за който Бог беше му казал: нито да го поглежда, нито да го пипа, нито да го вкусва, нито да го мирише и нито да го чува.
Адам и Ева допуснаха изкушението и чрез петте си
сетива
.
Значи петте сетива на човека са врати, през които и злото и доброто идва. Ето защо бъдете разумни. Като дойдат изкушенията попитайте своя ум, и сърце, и Господа, как да постъпите. Вие казвате: „Не е ли човек свободен“? Свободата е място на престъпления.
към текста >>
Значи петте
сетива
на човека са врати, през които и злото и доброто идва.
И тъй, когато се увеличава злото, увеличава се и доброто. Увеличава ли се доброто, увеличава се и злото. Вие искате известно благо, но то ще ви донесе и своите противоположни последствия. Значи, ще минете райския живот на земята, но ще дойдат и изкушенията, Адам не изтърпя и вкуси плода, за който Бог беше му казал: нито да го поглежда, нито да го пипа, нито да го вкусва, нито да го мирише и нито да го чува. Адам и Ева допуснаха изкушението и чрез петте си сетива.
Значи петте
сетива
на човека са врати, през които и злото и доброто идва.
Ето защо бъдете разумни. Като дойдат изкушенията попитайте своя ум, и сърце, и Господа, как да постъпите. Вие казвате: „Не е ли човек свободен“? Свободата е място на престъпления. Само свободния може да направи добро и зло.
към текста >>
Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си
сетива
.
Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро. Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си.
Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си
сетива
.
И тъй. станете господари на своите сетива, за да почнете да разбирате и други едни прояви, които имат по-възвишен характер. Казано е: „И това е живот вечен да позная тебе единаго Истинаго Бога.“ Затова търсете живота, който носи любовта в себе си. Любовта, която разрешава всички въпроси; Любовта, която освобождава човека от всички изкушения, която дава възможност на човека да излезе от преходния живот да влезе в истинския. Из беседата „ Петте врати“ - 22. I.
към текста >>
станете господари на своите
сетива
, за да почнете да разбирате и други едни прояви, които имат по-възвишен характер.
Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си сетива. И тъй.
станете господари на своите
сетива
, за да почнете да разбирате и други едни прояви, които имат по-възвишен характер.
Казано е: „И това е живот вечен да позная тебе единаго Истинаго Бога.“ Затова търсете живота, който носи любовта в себе си. Любовта, която разрешава всички въпроси; Любовта, която освобождава човека от всички изкушения, която дава възможност на човека да излезе от преходния живот да влезе в истинския. Из беседата „ Петте врати“ - 22. I. 1936 г. Мейбъл Колинз (22) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 154) Глава V Аз не бях вече в светилището.
към текста >>
НАГОРЕ