Търсене в текстове за 'Сент-Ив'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272).
Хладниевите фигури във физиката. Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма. Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272). Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма изразяват известен акорд. Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи. [1]За този и следващите опити виж по-големи подробности в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke.
към текста >>

2. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах.
Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония. Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили!
към текста >>

3. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Системата на Сент-Ив д’Ал вейдър 13. Френология.
12. Ив. Толев. Синархия. — Окултна социология. Образуване и развитие на обществото. — Старата община. — Що е държава — Мнението на съвременните юристи и социолози. — Системата на Сент-Ив д’Ал вейдър 13. Френология. Общи бележки и френологическа карта от Л. Н. Фаулър, със символически имена и разяснения 14. Проф. Д-р Юл. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията (с 9 фигури в текста) 15. Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд 16. Графология.
към текста >>

— Разяснение на системата на Сент-Ив д’Алвейдър. 11.
Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр. Битоля от юг, с прочутата през войната височина 1248 10. Ив. Толев. Синархия. — Приложение на физиологическия закон към развитието на обществото и държавата. — Разяснение на системата на Сент-Ив д’Алвейдър. 11. Самуел Р. Уелс. Физиогномия: I. Общи понятия. II. Разни системи: Лафатер, Уокър, Ридфилд. III. Сравнителна физиогномия: човек-гъска, човек-лисица, човек-лъв, човек-мечка и човек-магаре.
към текста >>

ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (според Сент-Ив д’Алвейдър) с два чертежа. III.
От Д-р Рудолф Щайнер. 13. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. От проф. О. Рьомер. 14. ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (според Сент-Ив д’Алвейдър) с два чертежа. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. КНИЖНИНА. Година 4, Брой 5 (ноември 1925 г. - март 1926 г.) I.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Системата на Сент-Ив д’Ал вейдър 13. Френология.
12. Ив. Толев. Синархия. — Окултна социология. Образуване и развитие на обществото. — Старата община. — Що е държава — Мнението на съвременните юристи и социолози. — Системата на Сент-Ив д’Ал вейдър 13. Френология. Общи бележки и френологическа карта от Л. Н. Фаулър, със символически имена и разяснения 14. Проф. Д-р Юл. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията (с 9 фигури в текста) 15. Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд 16. Графология.
към текста >>

- Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество.
СИНАРХИЯ Статия първа Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие.
към текста >>

Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти.
Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони.
към текста >>

Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество.
Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив.
към текста >>

Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества.
Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Разяснение на системата на Сент-Ив д’Алвейдър. 11.
Живописна България. — Бисерите на Македония: общ изглед на гр. Битоля от юг, с прочутата през войната височина 1248 10. Ив. Толев. Синархия. — Приложение на физиологическия закон към развитието на обществото и държавата. — Разяснение на системата на Сент-Ив д’Алвейдър. 11. Самуел Р. Уелс. Физиогномия: I. Общи понятия. II. Разни системи: Лафатер, Уокър, Ридфилд. III. Сравнителна физиогномия: човек-гъска, човек-лисица, човек-лъв, човек-мечка и човек-магаре.
към текста >>

СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека.
(Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото.
към текста >>

физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли.
Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи.
към текста >>

Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите.
към текста >>

Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа.
Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите.
към текста >>

Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
към текста >>

И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
към текста >>

Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба.
3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите.
към текста >>

От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи.
„Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др.
Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр.
към текста >>

„Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“.
Но всички не достигат еднаква степен на ясновидство. Както казахме, умрелият е подобен на един новороден. Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“.
Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д‘Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.
2) Вж. „Основите на позитивната естетика“, от Анатоли Луначарски, прев. П. Стойчев. София, 1910 г. Стр. 38 и 70. 3) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д‘Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации. Практически окултизъм Отто Кюнце. Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да мисли, да чувства и да работи. В този стремеж няма нищо осъдително. Това е стремеж да се удовлетворят насъщните нужди и да се осъществи идеала, за който жаднее духът. Но за да успеем в този стремеж към щастие, особено в днешно време, когато борбата за съществуване е тъй силна, нужно е да познаем и да използваме силите и средствата за борба, които със скрити в нас.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (според Сент-Ив д’Алвейдър) с два чертежа. III.
От Д-р Рудолф Щайнер. 13. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. От проф. О. Рьомер. 14. ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (според Сент-Ив д’Алвейдър) с два чертежа. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. КНИЖНИНА. ИСТИНСКИЯТ МИР Външните и вътрешни условия - Новата култура Мирът е най-великото благо за човешката душа. Той е почвата, в която се посаждат и растат всичките Божествени добродетели, топлината, която ги съгрява, влагата, която ги стимулира и атмосферата, в която те виреят.
към текста >>

(Следва) ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (Според Сент-Ив Д’Алвейдър) За да схванем основите на окултната архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между формата и идеята, също между формата и тона.
мм., — се явява като 100 кв. с. м. На една повърхност от 100 кв. с. м. твърде лесно могат да се преброят напречните разрези на дентиновите каналчета, ако се задраскват преброените, за да не се броят втори път. (Следва) ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (Според Сент-Ив Д’Алвейдър) За да схванем основите на окултната архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между формата и идеята, също между формата и тона. Формата говори на душата, тя си има език. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. В изкуството няма произвол, казва Гьоте. Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до Истината.
към текста >>

Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах.
Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Казахме, че формата съответства на известни тонове. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма, тя действа на душата аналогично на съответната й музикална хармония. Тогаз душата се намира, така да се каже, под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му. Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави.
към текста >>

Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1).
Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма, тя действа на душата аналогично на съответната й музикална хармония. Тогаз душата се намира, така да се каже, под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му. Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е.
към текста >>

„Струната, като мярка на тоновете, казва Сент-Ив, — това е линията.
В еталона — 1 м. (100,000) отговаря на ре бемол, 108 с. м. — на тона до и пр. Частите, на които се разделя еталона, се наричат интервали. При всички архитектурни или декоративни форми трябва да изберем преди всичко акорда. „Струната, като мярка на тоновете, казва Сент-Ив, — това е линията. като мярка за пропорцията на формите. Това приложение, казва той. дава една нова наука; и въоръжени с нея, всички изкуства могат да се сведат към едно архитектурно единство; източниците, до които този принцип може да дойде, са неизчерпаеми: в това отношение архитектурата е по-малко ограничена от музиканта, защото последния има на разположение твърде малък брой октави (8 — 9). Усъвършенстването в пропорциите и формите не може да се получи само чрез окото, колкото то и да е упражнено. Ухото е по-фино в това отношение от окото.
към текста >>

Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата.
Значи, ре5 отговаря на 6 с. м. дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми. Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата. С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения.
към текста >>

С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни.
дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми. Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата. С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни.
към текста >>

Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол.
Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол. стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол. Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол. Знаем, че в еталона, разделен на 144 части, си бемол отговаря на 123 части. За да видим на колко деления, отговаря си бемол при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Значи, в еталон, разделен на 95 равни части, си бемол ще отговаря на 30 части. Чрез последователно разполовяване на 30 ще получим величините, които отговарят на си бемол от разните октави: 40, 10, 5, 21/2. Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол. Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части.
към текста >>

Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол.
Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол. Знаем, че в еталона, разделен на 144 части, си бемол отговаря на 123 части. За да видим на колко деления, отговаря си бемол при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Значи, в еталон, разделен на 95 равни части, си бемол ще отговаря на 30 части. Чрез последователно разполовяване на 30 ще получим величините, които отговарят на си бемол от разните октави: 40, 10, 5, 21/2. Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол. Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части. За да видим на колко деления отговаря ре при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Чрез последователно разполовяване на 54 получаваме: 32, 15, 8, 4, 2, 1. Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре. Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления. Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения.
към текста >>

Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре.
За да видим на колко деления, отговаря си бемол при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Значи, в еталон, разделен на 95 равни части, си бемол ще отговаря на 30 части. Чрез последователно разполовяване на 30 ще получим величините, които отговарят на си бемол от разните октави: 40, 10, 5, 21/2. Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол. Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части. За да видим на колко деления отговаря ре при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Чрез последователно разполовяване на 54 получаваме: 32, 15, 8, 4, 2, 1. Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре. Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления. Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения. Има и други пътища затова. Всичко около нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса! Казаното тук не туря граница на художественото творчество, както законите на хармонията и ритъма не турят граница на музикалното или поетическото творчество. S.
към текста >>

Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения.
Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол. Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части. За да видим на колко деления отговаря ре при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Чрез последователно разполовяване на 54 получаваме: 32, 15, 8, 4, 2, 1. Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре. Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления. Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения. Има и други пътища затова. Всичко около нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса! Казаното тук не туря граница на художественото творчество, както законите на хармонията и ритъма не турят граница на музикалното или поетическото творчество. S. __________________________ 1) L’Archeometre. Clef de toutes les religions et de toutes les sciences de 1’ant quite.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Рьомер Окултна архитектура (според Сент-Ив д’Алвейдър), с два чертежа.
Боев Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. От Д-р Р. Щайнер. Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. От проф. О. Рьомер Окултна архитектура (според Сент-Ив д’Алвейдър), с два чертежа. Духовна опитност Книжнина Книжка V. Истинската религия — Христос в нас Разбиране и прилагане. Статия от X. Из „Градинарят“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Седир е ученик на великия Сент-Ив д’Алвейдър и е взел живо участие, заедно с Папюс и др., в съставянето на Археометра, който е вече библиографична рядкост.
при педаг. училище Починали бележити французи. През миналия месец февруари са се поминали окултният писател Пол Седир и знаменитият спиритист Габриел Делан. Първият, чието истинско име е Ив Льо Лу (Ив Вълкът), е известен с много научни трудове по окултизма и мистицизма, а също и с големия си окултен роман Initiations (Посвещения), трето издание от който притежаваме като № 9 от Bibliotheque des Amities spirituelles. Другите му съчинения са: 1) Les sept jardins mystiques, 2) Le cantique des cantiques, 3) La guerre de 1914 selon le point de vue mystique, 4) Les forces mystiques et la conduite de la vie (преведена неотдавна на български), 5) Le devoir spiritualiste, 6) L’enfance du Christ, 7) Le sermon sur la montagne, 8) Le martyre de la Pologne, 9) Quelques amis de Dieu, 10) L’energie ascetique, 11) L’Evangile et le probIeme du Savoir etc. Седир е ученик на великия Сент-Ив д’Алвейдър и е взел живо участие, заедно с Папюс и др., в съставянето на Археометра, който е вече библиографична рядкост. Габриел Делан бе основател и председател на спиритическото дружество във Франция, както и член на комитета за изучване на трансценданталната фотография (вж. статията в год. III, кн. I на „Всемирна Летопис“ по тоя предмет). Той е автор между друго, и на следните съчинения: 1) L’evolution animique, 2) Le phenomene spirite, 3) Recherches sur la mediumnite, 4) Apparitions materialisees des vivants et des morts etc.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43362283706665