Търсене в текстове за 'Свещеност'

В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време.
И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време. И ако отделната личност не придобие тези върховни човешки качества, колко ще бъде тя тогава полезна на общността, на народа си, а заедно с това и на цялото човечество? Има висши повеления, на които човек и общността трябва да служат, за да дойдат новите дни на светлина, Правда и Свобода, за да дойде Любовта между хората на земята.
към текста >>

И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота.

Затова те са, по самото си естество, свещени. Животът е свещен, светлината, въздухът, храната, свободата са свещени. Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света. И тя се състои в съзнанието за свещеността на живота. От това съзнание човек ще гради своите отношения в живота — към себе си и към другите. Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота.
към текста >>

Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете.

То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват.
към текста >>