Търсене в текстове за 'Сватба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
към текста >>

2. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба.
И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си".
към текста >>

3. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Важен е пак този, който носи мощното, великото в себе си, а тези, които го посвещават и слушат, са в положението на сватбарите, при една голяма сватба.
Кажете на учения, че някой велик, знаменит човек е дошъл в света, той всичко мило и драго ще пожертвува, само да чуе великото слово на този необикновен човек. Какво печелят всички тези хора? Те ще станат ли велики музиканти или певци? Ще станат ли велики хора? - Не. Важен е пак този, който носи мощното, великото в себе си, а тези, които го посвещават и слушат, са в положението на сватбарите, при една голяма сватба. Обаче, както сватбарите получават нещо от трапезата на богатата сватба, така и заинтересуваните от великите хора придобиват благо от тях. Съществува известие връзка между великите и обикновените хора в света. Затова, .добра е да се слушат великите, хубавите работи. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл в ума му и от някакво велико действие във волята му. Естествено е човек да се интересува от тези неща.
към текста >>

Обаче, както сватбарите получават нещо от трапезата на богатата сватба, така и заинтересуваните от великите хора придобиват благо от тях.
Какво печелят всички тези хора? Те ще станат ли велики музиканти или певци? Ще станат ли велики хора? - Не. Важен е пак този, който носи мощното, великото в себе си, а тези, които го посвещават и слушат, са в положението на сватбарите, при една голяма сватба. Обаче, както сватбарите получават нещо от трапезата на богатата сватба, така и заинтересуваните от великите хора придобиват благо от тях. Съществува известие връзка между великите и обикновените хора в света. Затова, .добра е да се слушат великите, хубавите работи. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл в ума му и от някакво велико действие във волята му. Естествено е човек да се интересува от тези неща. Каже ли той, че се интересува само от въпроса да си направи една малка къщичка, в която да се прибере, да преживее по някакъв начин дните си, това е идея на млекопитаещите.
към текста >>

4. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!
Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото.
към текста >>

" Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие.
Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото. И най-великият майстор не изхвърля изведнъж старите форми, но върви постепенно от форма във форма, докато най-после стигне до един модел, който му харесва.
към текста >>

Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба.
Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото. И най-великият майстор не изхвърля изведнъж старите форми, но върви постепенно от форма във форма, докато най-после стигне до един модел, който му харесва. Той се спира върху него и го патентова.
към текста >>

Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка.
„Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата.
към текста >>

Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света.
" – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот.
към текста >>

Какво означава сватбарската дреха?
” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири.
към текста >>

Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха.
Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент.
към текста >>

Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата.
Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата. За да си изработи нови възгледи, човек най-първо трябва да изучи законите и правилата на физическия живот. Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот.
към текста >>

Сега, всички хора, всички общества, всички народи се канят на тази велика сватба, дето ще има и свирене, и песни, и угощение, след което ще започне усилена работа за идването на новата култура, на новата епоха, за идване на Царството Божие на земята.
Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре. Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът. Те са дошли на земята, като слуги, като ученици, да изпълнят волята на своя Велик Учител, на своя Баща. Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота. Следователно, на всеки човек предстои великата задача да бъде носител на Божественото, което е устроило света и което днес го изправя. Сега, всички хора, всички общества, всички народи се канят на тази велика сватба, дето ще има и свирене, и песни, и угощение, след което ще започне усилена работа за идването на новата култура, на новата епоха, за идване на Царството Божие на земята.
към текста >>

5. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба.
Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря? " Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога? ” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло. Има време!
към текста >>

6. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Там се говори за сватбата в Кана Галилейска.
Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден".
към текста >>

Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"!
Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"!
към текста >>

В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос.
Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух!
към текста >>

Що се разбира под „сватба" на мистически език?
Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно!
към текста >>

Що е сватба на този дълбок език?
А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът.
към текста >>

Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух!
В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът".
към текста >>

Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба.
Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето".
към текста >>

На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха.
Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето". Тук „Агне" символизира пак Христос. В гореспоменатия разказ се говори, че майката на Исуса Му казала: „Вино нямат". Случайно ли е, дето тук именно майката настоявала да се достави вино на присъствуващите?
към текста >>

И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето".
Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето". Тук „Агне" символизира пак Христос. В гореспоменатия разказ се говори, че майката на Исуса Му казала: „Вино нямат". Случайно ли е, дето тук именно майката настоявала да се достави вино на присъствуващите? Тук под „майка” се разбира „Любовта", която работи да разумната природа, в целия всемир. Тя дирижира всички процеси в света!
към текста >>

И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата!
Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят.
към текста >>

Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е.
Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Не е сватба я!
Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият човек в града, не беше вече между живите. И както винаги, събрани по праговете, жените разискваха, разказваха, някои дори се надпреварваха да изброяват добрите му качества. Нали за умрелите не бива да се говори лошо. Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени. – Разбира се, това е погребение, – обади се русата Лея. – Не е сватба я! – добави пак Рашел – както преди пет години, когато се жени най-големият му син. Не пуснаха никого който нямаше покана. Помните ли? – Помня, разбира се – каза Лея. Останалите гузно се спогледаха, не им се искаше да вземат участие в този разговор, който им прозвуча като клюка и мълчаливо се разотидоха.
към текста >>

Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра.
Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки.
към текста >>

Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка.
Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика.
към текста >>

Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си.
На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато.
към текста >>

8. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят".
Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
към текста >>

9. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите.
И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен".
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако художниците и архитектите имаха на свое разположение „конструктивни канави", както има музиката, те биха създали Сватбата в Кана и Нотър Дам.
След това коментаторът се впуска в дълги разсъждения, които предаваме в резюме. Университетът на Париж бе надарен от царската власт с всевъзможни привилегии, които му осигуряваха най-голяма свобода на мисълта. Тогавашният Париж беше малък, но неговият мозък почваше вече да се отваря с умствената работа. Прочее, построи се фасадата на Нотър Дам. Наблюдавайте я — дори ако не сте художник или архитект — тя ви прави впечатление. Ако художниците и архитектите имаха на свое разположение „конструктивни канави", както има музиката, те биха създали Сватбата в Кана и Нотър Дам. В архитектурата правият ъгъл е само една база — и не е никакъв стил. Той поддържа конструкцията; но ако той е сам, не произвежда хармонично впечатление. За да съществува хармония, трябва върху правия ъгъл да се нанесат пропорционално други наведени ъгли. Такава е фасадата на Нотър Дам — Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната — равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности.
към текста >>

11. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени.
КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА Дванадесета серия / II том София, 1929 " Които има невестата, жених е /Ев. от Иоана 3:29/ Кой е женихът в природата? - Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето, и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва.
към текста >>

Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19.
- Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето, и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние по наше време срещнем се, кажем си верна дума в късен час и хайде сватба.
Много хора има на земята с пари, със земя, с дипломи и слава, но кой може от тях да каже тия думи на Златана? Но ето изведнъж викът на братчето му прекъсна целия тоя топъл ток от сладостни преживявания, що обилно се разливаха в кръвта му. Братчето му, тропаше, тичаше по стълбата и викаше: — Бате, бете, писмо! … А майка му се усмихва изправена пред мелницата за кълчища, запряла за момент своята машина допълва високо: „От либето ли пак? До кога все с писма ще се обичате бе, Златане? Ние по наше време срещнем се, кажем си верна дума в късен час и хайде сватба. Пък вашата! ...“ Но Златан излязъл на пруста слуша майка си, поусмихне се мълчалив и отваря писмото. Накрай сви бялата хартия в плика, тури я на гредата и само изрече: „Тъй а, земята да оставя? … При теб да дойда! … “ Повтаря си и сяда на стълбата.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва.
Италианския учен Д-р Киачо намира, че медът е едно добро средство, с което могат да се заменят витамините в млякото, разрушени при консервирането му. Медът трябва да намери широко приложение при хора, занимаващи се с умствен труд, принудени по-голямата част от деня да прекарат приковани на писмената маса, защото той подържа бодра нервна система, предпазва от настъпващата в такива случаи ленивост на червата и поощрява отпуснатата мускулатура. Ето защо, въз основа на своята голяма хранителна и лечебна стойност, медът трябва заеме едно от първите места във всекидневната храна на нашия народ. Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана. Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете. Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва. Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане. — О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки млади. — Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се!
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бил съм поканен, да кажем на сватба.
Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл.
към текста >>

Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни.
Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни.
Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет!
към текста >>

16. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата.
По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нали сте ходили на българска сватба?
при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Когато някой получи някакъв дар, и той от своя страна трябва да дарява. Някои мисли, че като го даряват, той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на българска сватба? Там онзи който придружава невестата, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невестата получава такъв дар, че очите й светват. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката един хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но тя получава това само защото е подарила копринена риза.
към текста >>

18. -

Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден.
Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни. Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми?
към текста >>

19. -

Но ще го заведат предварително в града, да вземат каквото е необходимо за възлюблената, дрехи за него да го облекат и всичко за да направят сватбата знаменита.
Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и заповедите му се изпълняват. Държат го 40 деня и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа. Намират му една княгиня, ще го женят. Но ще го заведат предварително в града, да вземат каквото е необходимо за възлюблената, дрехи за него да го облекат и всичко за да направят сватбата знаменита. Отиват в един богат магазин. Накупуват много неща и после казват на продавача: Господине, не ни достигат парите, ще оставим господин генерала, ще отидем да вземем. Оставят генерала, той седи, чака ги. Онези се забавили, той започнал да се разхожда и някой казал: водка. Той казал: Има ли водка?
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство.
Иларионов * * * Ясновидство на едно болно момиче. — Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала. Едно младо момиче от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно. В 9 ч. вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й. който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня.
„Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни.
към текста >>

На сватбата имало голямо празненство и всички гости се искрено възхищавали от миловидността и красотата на графиня Адалга фон Щауфенберг.
Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея. На сватбата имало голямо празненство и всички гости се искрено възхищавали от миловидността и красотата на графиня Адалга фон Щауфенберг. Девойката живяла щастливо няколко месеца. Колкото и да е предачно и вярно женското сърце, сърцето на мъжа не рядко закопнява за нови опитности и сензации. Един ден графът срещнал една красива селска девойка, в която лудо се влюбил. Сега той почнал да пренебрегва своята жена и да търси начин, по който да се освободи от своите съпружески задължения. Най-после той се посъветвал с енорийския свещеник, комуто и открил, че неговата жена е водна нимфа, а не човешко същество.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си.
През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея. За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Силите на девствената „мантия“ се проявяват най-ясно изразени на сватбата в Кана, първото чудо на Христа, където той посочва, райската тайна с думите: „жено, какво е това, което се стреми от теб към мен?
Само душата, облечена в одеждата на невинността, пречистата етерна одежда, може да прозре тайната на Духа — това е сватбената одежда на евангелието. Възродена райска чистота води към раждането на Св. Граал, към духовната сила на нашето истинско свободно Аз. Това Аз е „желанието от рая”, и родното му место е Голгота. „Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“. Силите на девствената „мантия“ се проявяват най-ясно изразени на сватбата в Кана, първото чудо на Христа, където той посочва, райската тайна с думите: „жено, какво е това, което се стреми от теб към мен? “ („Що искаш ти от мене, жено? “ — Йоан 2; 4). Не звучи ли вече един мотив на. Архангела Михаил във факта, че Парсифал, намятайки мантията на девицата, не става веднага цар на Грааля, но се възцарява чак след като е излязъл вън от Грааля и се е облякъл от глава до пети със стомана. Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39287805557251