Търсене в текстове за 'Самоусъвършенстване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СТАТИИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От самото начало Учителят е давал книжката по своя воля, лично на онези от учениците си, в които е виждал постоянен стремеж към самоусъвършенстване.
Науката, взета в най-дълбок смисъл е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на разума. *** ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА (1912) Учителят е работил дълго и в уединение над “Заветът на цветните лъчи на светлината. Резултат от това е изнасянето на един свещен метод за развитие на висшите духовни способности в човека, с помощта на цветовете. Издадена в много малък тираж, тази малка книжка изцяло е съставена от Библейски стихове, подбрани и подредени, според техния специфичен енергиен заряд. От самото начало Учителят е давал книжката по своя воля, лично на онези от учениците си, в които е виждал постоянен стремеж към самоусъвършенстване. По-късно, това право са придобили ръководителите на братските групи. Избранници всякога е имало, има, и ще има. Духовна чест е да бъдеш избран от Светлината, и тя да ти повери метод, с помощта на който да продължиш духовното си развитие по-нагоре. *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

2. Песни за молитва Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е свещената музика на Учителя музика, създадена от душите на посветените, на онези, които от векове са тръгнали по пътя на самоусъвършенстването.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА ПОСВЕТЕНИТЕ Има един дял в музиката на Учителя, който всякога ще бъде обект на търсене , на изследване, но истината за произхода му ще се открива на малцина. Това е свещената музика на Учителя музика, създадена от душите на посветените, на онези, които от векове са тръгнали по пътя на самоусъвършенстването. Езикът на тези песни е странен, неразбираем. Част от тълкуванието му Учителят е дал в своите беседи, но голямата част е останала скрита за нас. До нея всеки ще стигне по свой вътрешен път. Тези песни ние харесваме, обичаме, стремим се да ги разберем, но стигаме до смисъла им само когато сме в единство с Бога. Това са молитви на един велик Дух.
към текста >>

3. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е пътят на самоусъвършенстване.
Н ежедневните въпроси са важни, но тяхното разрешение трябва да остане на последен план. ... Аз съм за онази коренна промяна, която може да стане у вас. У мнозина от вас тази коренна промяна още не е станала. Някои от вас сте като буби, но някои са застанали на вратата вече. Този е спасителният път. Това е пътят на самоусъвършенстване. Това е Новото учение! Ако хората не мислят така, светът не може да се поправи. Учителят В живота съществува един вътрешен процес, който се нарича растене. Резултатът на този процес е усъвършенстване на човешкия дух. В човешкия ум са складирани много знания, които един ден ще се заличат, както се заличава напечатеното в книгите.
към текста >>

4. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. 2.
към текста >>

5. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Същевременно тя е продължавала по пътя на своето лично самоусъвършенстване, следвайки стриктно събетите на Учителя.
Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце. Същевременно тя е продължавала по пътя на своето лично самоусъвършенстване, следвайки стриктно събетите на Учителя. Всякога тя си е водила бележки за онези важни събития в живота й, свързани с Учителя. Ето някои от нейните бележки, водени във вид на дневник през годините: 5.VI.1924, четвъртък, 12 ч. об. Една задача предприемам за три дни: 1) За никого нищо няма да говоря, освен добро и то, ако е необходимо. 2) Няма да слушам никого да ми говори за другите, освен добро, и то ако е необходимо. 3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У.
към текста >>

6. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването.
Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура. И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки! " Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас. Друга свещена фраза потвърждава: „Енергията следва мисълта“, т.е. Всяка мисъл развива известно количество енергия, която може да е конструктивна или разрушителна, в съгласие с целта.
към текста >>

7. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време.
Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник. Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде?
към текста >>

8. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред.
Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват“ без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и поучавали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание, — че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже. Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване.
към текста >>

9. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 63 - год. V. Севлиево, 15 май, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Между подводни скали На Учителя (Т. Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г. Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали.
към текста >>

Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал.
Сега с вдъхновение сияйно И радост обилна в душа Ще пея за всичко потайно И ценно във таз планина. И с първия лъч на зората. На ранина, аз в долини Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини. Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С. Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали.
към текста >>

Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване.
Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже.
към текста >>

Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план.
Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък.
към текста >>

Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива.
Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение. Като че ли понятието идеалист е взело един извратен смисъл. Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как?
Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и млади и стари. Децата бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят. Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как? — Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки. Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането.
Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува. Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят.
Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха, краката и се изгубиха. Тя скри краката си и така, без ръце и без крака, можа до влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон на израждане. Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия! А това, дали ще можете или не, оставете този въпрос настрана. Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога.
към текста >>

13. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо не може да дойде до съзнанието и подсъзнанието на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването.
За нея няма смърт. Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна. На физическото поле душата добива знания и опитност. Земята е нейно опитно поле. Душата не може да познава онова, което не е преживяла. Нищо не може да дойде до съзнанието и подсъзнанието на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването. Учителят казва: „Погрешната на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да. се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Само за себе си материята никога не може да се обработи.
към текста >>

14. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване.
На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота.
6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава.
Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция.
1 на Всем. Летопис. 3) Това е един от най-добре засвидетелстваните случаи на ясновидство. Д. Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя.
към текста >>

0.30051803588867