Търсене в текстове за 'Самоувереност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава.
към текста >>

2. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.
И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно.
към текста >>

Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата.
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>

3. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала.
Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време.
към текста >>

4. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност.
ИДЕИТЕ И ОПИТИТЕ НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ. ЧОВЕШКИЯТ ЖИЗНЕН РИТЪМ. През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях.
към текста >>

5. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота.
Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си.
към текста >>

6. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите.
Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието.
към текста >>

7. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език.
Лицата на всички са сияещи! И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота. Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта.
към текста >>

С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота.
И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота. Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта. Като дойде любовта, ще се опознаем.
към текста >>

8. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне.
У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби.
към текста >>

9. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност.
Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на местото, с което разполагаме. "Овен – характерът смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси.” "Телец – характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан.
към текста >>

Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност.
Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен.
към текста >>

10. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Лесно е да се предвиди, че слабият, намести неравномерен натиск при писането показва липса на самоувереност, колебливост, неспособност у човека да вземе едно определено решение.
Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект. Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора със силни чувствени влечения. Такива хора не се спират пред нищо при тяхното задоволяване. Двигател тук е силното желание, непреодолимото чувствено влечение. Когато при писането тънките линии преминават в силно надебелени, тлъсти черти - това е белег на похотливо въображение. Лесно е да се предвиди, че слабият, намести неравномерен натиск при писането показва липса на самоувереност, колебливост, неспособност у човека да вземе едно определено решение. Такива хора често страдат от вътрешни раздвоения и безпокойства, те се самоизмъчват от безпричинен страх и безпредметни опасения. Натискът показва и други разновидности, но тези са най-главните. Очевидно и той като разгледаните в по-предишните статии графоложки признаци, е само една съставка от сложните графологични резултанти, характеризираща известна проява на волята. Г.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм.
към текста >>

– Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
– Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена.
тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд. Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце. Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена. Това е още по-вярно за такива човешки същества, които са подложени на бърз развой и чиито хоризонти стремително се разширяват. Както за физическото развитие на организма през различните възрасти е потребна различна храна, така и за различните .възрасти" на духовния живот са потребни различни духовни ценности. Ако твоят живот, бит, привички и вътрешен ръст някога са вдъхновявали един друг човешки живот, не мисли, особено ако ти стоиш на едно и също място, че те ще бъдат идеал за тоя друг живот през цялата вечност. Ако ти си една вода, от която веднъж някой е утолил своята жажда, не мисли, че цял живот ти ще бъдеш това. Някога може да си бил стъпало за възхода на някое човешко същество.
към текста >>

13. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества!
(Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си.
Това е една велика истина в света, която може да проверите. Брадата на човека е израз на Божията Любов. Човек, който няма правилно оформена брада, не може да изрази никога Божията Любов. Човек, който няма правилна брада, не може да има никаква Любов. Може да има някакви чувства, но това още не е любов. Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си. Човек не трябва да обвинява нито себе си, нито Природата за своите недъзи, а като ги констатира, да се заеме да ги изправи. Всеки човек е един важен елемент в Природата. И не само хората, но за Природата са важни и минералите, растенията и животните. Когато човек отчаян каже: „От мен нищо няма да стане“, с това той губи вяра в себе си и в Природата. Ние не можем да станем онова, за което не ни е пратила Природата.
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича.
Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света. Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека. При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности. При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича. В човека са вложени всичките възможности на Битието. Но не трябва да се мисли, че само формата, която виждате, това е човекът. И друг път съм казвал, че всички материални светове са населени с човешки същества. Човешката раса населява цялата видима вселена. Човешката раса е навсякъде по милиардите слънчеви системи на Битието.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях.
Тежестта на техните свидетелства щеше да се равнява на нула, ако преди това те не биха проучили грижливо бранша, към който се отнася въпроса. Ако, обаче, чрез изучаване и практика, те са достигнали до положеното да дадат едно авторитетно мнение, последното бива прието с най-голямо внимание и интерес; а ако свидетелството на един експерт бъде подкрепено от други, също компетентни хора, свидетелството на всеки един от тях увеличава извънредно много доказаността на първото свидетелство. Свидетелството на един такъв човек има много по-голяма тежест отколкото това не друг един, на десетима или на милиони хора, които не знаят нищо по въпроса, защото нищото ако се умножи даже и на милион, си остава пак нищо. Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката. Както казахме по-горе, ние признаваме тези факти, когато те се отнасят до материални неща, но когато тия неща минават границата на света на чувствата, когато въпроса се отнася до свръхфизическия свят: когато трябва да бъдат проучени връзката но Бога с човека, най-дълбоките мистерии на безсмъртната Божествена искра, неточно наричана душа, тогава всеки претендира за такова внимание към неговото мнение и идеи по въпросите на духа, каквото е редно да отдадем само на мъдреца, който чрез един живот на търпеливи и трудни изследвания е придобил знания и мъдрост по тия висши въпроси. Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях. Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия. Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде събудено и развито в него по специални методи.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О!
В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение.
към текста >>

18. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него.
Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека. Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината. И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Този момент хората го схващат и определят по различни начини. Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога.
към текста >>

Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят.
Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза особена Светлина, особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят. Който не разбира от изкуството, неговите четки не вървят правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре — той не е самоуверен. Той започва с големи букви и свършва с малки, зацапва, задрасква, и после казва, че много бързал. За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му.
към текста >>

И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно.
Който не разбира от изкуството, неговите четки не вървят правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре — той не е самоуверен. Той започва с големи букви и свършва с малки, зацапва, задрасква, и после казва, че много бързал. За да бъде последователен в идеите си, човек трябва да има знание, което е светлина в съзнанието му. И той мисли за нещата точно така, както ги вижда, и има самоувереността, че това, което знае е вярно. Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа. И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност.
Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г. И най-малкото колебание на човека да върши волята Божия, може да му докара най-големи страдания. Мейбъл Колинз (9) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 139) Агмад ме гледаше, докато пиех. Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност. „Аз ще полудея, казах аз смело, ако ме оставите в тази стая сам. Никога не съм оставал сам толкова дълго време досега“. Говорех под настроението на момента. Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах. Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Почувствах се пълен със самоувереност и сила.
С изненада аз видях тогава, че то бързо увяхваше все повече, ставаше все по-незабележимо, като се изгубваше съвсем. Обаче аз не съжалявах, защото докато то умираше, моята царица ставаше все по-блестяща и по ясно видима за моите очи. Когато цветът бе съвършено изчезнал, тя стоеше до мене ясна и озарена от своите собствени лъчи. „Не се страхувай, каза тя, те не могат да ти направят нищо, защото ти си влязъл в моята атмосфера. И дори ако те поставят в самото леговище на порока и лъжата, не се страхувай, но наблюдавай всичко и си спомняй за това, което очите ти са видели.“ Страшната сянка като че ли изчезна при тия доверчиви и успокоителни думи. Почувствах се пълен със самоувереност и сила. Царицата простре ръката си и ме докосна леко, изпълвайки ме с един такъв огън, който надминаваше всичко, изпитано до сега от мене. „Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой. Аз съм духът на цветето, аз се поддържам върху водите на истината, и моя живот е направен от диханието на небесата, което е любов. Но падението на моето земно обиталище, над което още се издигат крилете на моята любов, отдалечи светлината на небето, която е мъдрост. Духът на царствения лотос не може да живее дълго време в мрака, цветът увяхва и умира, когато светлината му е отнета.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такъв ковък има едно достойнство една самоувереност.
Сега учените говорят, че магнетизма е разпръснат във вселената. Дифузирал е в цялата природа, разпръснал се е навсякъде. И растенията и животните се ползват от него, но едно растение не може да го използва така, както хората го използват. В човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира се и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв ковък има едно достойнство една самоувереност. Който има тази магнетична сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Големите наводнения, които станаха в Америка, се дължат на изсичане на горите, които са носител на магнетичната енергия. Ние трябва да бъдем много внимателни към растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията, към дърветата.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек, който мисли, е смел и решителен.има една самоувереност в себе си.
От где произтича гнева? Един германец още в миналия век, като правил своите научни изследвания намерил, че гневът се дължи на два мозъчни центрове, които се намират около ушите, отзад зад ушите. Когато тези два центъра са силно развити, правят човека гневлив. Гневът е една творческа енергия в човека, по за да може да се използва тази енергия за творчество, а не за разрушение, тя трябва да се канализира, трябва да се контролира и направлява разумно. Само онзи може да използва енергиите на гнева, който мисли. Човек, който мисли, е смел и решителен.има една самоувереност в себе си. Той е човек, който гради. И затова онези, които мислят, те ще наследят царството Божие. Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив.
към текста >>

23. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека.
Вейки човек непрестанно твори своята съдба. Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, щото изучаването кармата е най-трудният въпрос. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка — нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото. Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ.
Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не!
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища.
Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали. Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат. Едно обаче липсва на младите: Те нямат достатъчно опитност. Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища. Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши.
към текста >>

26. -

Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще?
Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна на тях действителност, нещо повече, на неизвестните им закони и истини, на една друга, непозната им действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото им върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон с открил фонографа, академия на науките, която трябваше да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама (говорене чрез стомаха) и т. м. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката... Защо това е така, не много трудно да се разбере.
към текста >>

Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес?
(из в. „Мир“). Повикът за помощ Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо. Председателя е поставен на оная висота в живота, от където се излъчват не лъчите на смъртта, а на живота. Да се използва чуждото нещастие като го въоръжаваме пак със средствата на нещастието, това не е помощ, не е приятелство, не е добро. Нима златото е лаврите за една велика нация? Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес? Те искат помощ, обаче в забъркаността си, не знаят каква помощ да искат. Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение. Това оръжие с което се мисли, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост. Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните.
към текста >>

27. -

Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка).
най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви. (И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения). Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите). Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка). (Следва) НЕ САМО С ХЛЯБ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ (Истинска случка) Цено и Пенка бяха добри приятели. Голяма любов ги свързваше още от малки и, когато пораснаха, нищо не бе в състояние да ги раздели. В селото ги знаеха. Всички ги обичаха и се радваха на хубавата им дружба. Цено беше син на бедни родители.
към текста >>

28. -

Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия.
Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове. НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната линия.
към текста >>

29. -

Човекът ще намери една възвишена, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа.
Страхът трябва да си върви. А за да можем да го прогоним нужен ни е нов съюзник в борбата с него — това е Вярата. Когато дадем предимство на вярата, ще видим как страхът ще се сгромоляса от своя престол. Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко. И когото изчезне страхът, няма до има място вече и за загриженост, ще се отървем от един стар враг и от една нова болест — двата неприятели на щастието. Човекът ще намери една възвишена, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа. И тогава неговите творчески сили ще идват неправо от Божествения извор. Ор. С. Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна! Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо?
към текста >>

30. -

това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята.
Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос. Негов е импулсът. Който ги тласка към по-доброто.
към текста >>

31. -

Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици?
към текста >>

Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“.
— Не само че. не е научно. не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл. Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде. Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“. А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм? С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство.
към текста >>

32. -

— Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н.
Нова книга! Това е новата книга: Извор, през който изтича Божествената любов, извор, през който изтича Божествената мъдрост, извор, през който изтича Божествената истина. . . Може би мнозина биха били изненадани и биха се оказали в положението на „неверни Томовци“, ако ние кажем, че тази книга вече съществува, и че тя съществува не някъде другаде, а именно в България- Че тя не може да се намери, днес за днес, ни къде другаде, освен в България. . . — Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н. и т. н. — възможно ли е, новата книга да съществува, а ние, които сме върховните арбитри по въпроса изобщо за книгата и които знаем, виждаме и преценяваме безпогрешно всичко, което никне и расте на литературната нива, знаем дори къде какво може да поникне, преди то още да е поникнало,— възможно ли е, ние да не знаем и дори да не подозираме за съществува-нето на новата книга? Възможно е. Точно така, както е било възможно Христос да се роди, без да узнаят и без дори да подозират това тези, които и днес още напразно го очакват да дойде и да ги спаси. Новата книга, която ще завладее за Бога света, е вече дошла на земята.Тя се е вече родила, незнайна почти за ни кого, — може би само за не кои скромни овчари и за малцина далновидни мъдреци.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие.
Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година. Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси.
При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр.
По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
към текста >>

един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр.
Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното. За да се убедим в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение.
На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е.
Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца. Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако първата фаланга на палеца е дълга, а втората къса, те издават качествата на капризност, голяма самоувереност, незачитане другите, също и слаба логика.
Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити. Ако първата фаланга на палеца е дълга, а втората къса, те издават качествата на капризност, голяма самоувереност, незачитане другите, също и слаба логика. Ако пръстите, главно показалецът, са остри, издават прелъстителност, а ако са дълги — скъперничество и дребнавост, ако са кокалести и възлести — егоизъм, властолюбив или пък мнителност, а това са все качества, които заедно характеризират Гордостта. На дланта на една такава извънредно горда жена ще забележим много развит юпитеров хълм. У някои жени гордостта може да отиде до там, че стават грандомани, слабост, която се забелязва по отчасти линираната, право издигаща се жизнена линия и по Звездичката на юпитеровия хълм. Гордостта е сама по себе си едно качество, което трябва да се счита за неразумно; обикновено се забелязва у горделивото лице, че главната му линия е къса, а това е знак на слаба интелигентност. Гордостта е винаги признак на бездарност, защото търси с надменност да покрие това, което му липсва, когато истински даровитият човек е наистина честолюбив, но по никакъв начин не е горделив.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност.
Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва).
Планетата, която хвърля най-дисхармоничния аспект, сочи оня недъг в характера на индивида, който ще предизвика опасността. От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи. Меркурий в 11-ия дом: означава, че приятелите на родения ще бъдат по-млади от него и че приятелските му връзки ще почиват повече на умствена основа, отколкото на сърдечна, Знакът ни дава сведения върху характера на приятелите, Особено благоприятно е положението на Меркурий във въздушни знакове. Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма. Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или дарбата за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен. Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери.
Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект. Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити. Те са мудни в движенията си и умеят навред да откриват и оценяват хубавите неща в света. Те желаят да си останат там, дето им се харесва. — и без наложителни причини не менят своето място.
към текста >>

Основният тон в характера е благородство и дружелюбие, но особено на младини те често се придружават от боязливост и слаба самоувереност.
Слънцето в Рака I От 21 юни — 22 юли. Калвинус, Улиям Стад, Гарибалди, Ц. Фюрхтегот Гелерт, Фридрих Готлиб Клопщок, Фон Глюк. Това положение на слънцето дава голяма възприемчивост и сцепление: последното често се проявява като силна памет, но по някога и като скъперничество и алчност. Често при тази позиция на слънцето се проявява леност, но веднъж тя превъзмогне ли се, Рак може да даде на човека голяма сила. Основният тон в характера е благородство и дружелюбие, но особено на младини те често се придружават от боязливост и слаба самоувереност. Волята не е силна. Домашния живот го привлича — той обича охолността, приятната мекота: без тях той не може да се чувства щастлив. Нищо не му е по-неприятно от една несимпатична обстановка. — В обходната си впрочем той е приятен. Здравето му не е особено силно.
към текста >>

Понеже те често страдат от липса на самоувереност, по-добре се чувстват в подчинено положение, нежели на ръководни места.
Научно настроен, изобретателен, интелектуален, методичен, взискателен, добре одарен, често себелюбив и винаги критичен. Хората, родени при тази позиция на слънцето, са големи любители на детайла и търсят подробности навред, та затуй често изпущат из око едрите, големи линии. Това ще е негли причината, дето под този знак се срещат толкова много скептици. Основният тон в характера е желание за чистота и това желание се проявява в областта на материалния живот в голямата им придирчивост към храната. (Храносмилането се управлява от Дева). Понеже те често страдат от липса на самоувереност, по-добре се чувстват в подчинено положение, нежели на ръководни места. Дева управлява дома на службата (6) и поради това туй положение на слънцето носи (при зли аспекти) неприятности от страна на подчинените. Слънцето във Вазни 23 септ. — 23 окт. Паул Крюгер, Кармек Силва, А. Безант. Тук срещаме силно проявено желание за равновесие (Везни) и хармония — в духовно и умствено отношение.
към текста >>

Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят.
Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят. Основният тон на характера им е саможертва. Една по-долна, подчинена служба е най-пригодна за тях. Нозете са най-чувствителната част на тялото. Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата.
на окултиста, път на духовно повдигане към съвършенство, това е Христовото учение, което светът знае и изповядва повърхностно, но което дава съдържание и смисъл на живота и дейността на окултиста. Е. Христова Астрология (Продължение от кн. IV). Луната в дванадесетте знака Луната в 12-те зодиакални знака, придава същите качества, както и слънцето в различните знаци, но при нея изпъкват повече преходните склонности на личността. Освен това, влиянието на луната засяга повече чувствата и интелекта, нежели волята. Луната в Овен Остър ум, импулсивен, жив, независим. Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата. Обича да застава на чело, като вожд на каква-годе група. Луната в Телец Благоприятно положение за придобиване на имане. Издръжлив и самонадеян, консервативен и спокоен. Благоприятства занимаването със земеделие и придобивки от него. Музикална дарба, особено пеене.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сърдечна и интуитивна натура Дава самоувереност.
Рядко мълчи. Меркурий в Рака. Твърде впечатлителен; лесно се приспособява и е непостоянен в своите възгледи. Ясна памет, тактичност. Меркурий в Лъва. Сърдечна и интуитивна натура Дава самоувереност. Организаторска дарба. Меркурий в Дева. Критичен интелект, който всичко детайлизира. Мъчно се убеждава, макар и да е непостоянен. Предвидлив, ученолюбив.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32550501823425