НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
78
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това
осакатява
представата ни за човека.
Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта".
Това
осакатява
представата ни за човека.
Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички.
към текста >>
2.
РУСАЛЦИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези
осакатявания
, които стават по невнимание.
А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението.
Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези
осакатявания
, които стават по невнимание.
Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
към текста >>
3.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и
сакати
.
Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души.
И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и
сакати
.
Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
към текста >>
4.
Съдържание на бр. 4 и 5
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако причините са от материално естество, уместно е било да се почака и да не се бърза, защото по-хубаво е тая много разпространена книга да се чете на чужд език, отколкото на нашия и
осакатена
.
В преведената книга „Национализъм" от Р. Тагор, не знаем по какви съображения е изпусната една голяма и важна глава „Национализъм в Япония". Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение. За да постави в тоя ред главите на книгата, Р. Тагор е имал строго някакво съображение и замисъл и никой преводач не бива да нарушава тоя ред, нито да изхвърля нещо, защото това за прокараната идея на съчинението не е позволено.
Ако причините са от материално естество, уместно е било да се почака и да не се бърза, защото по-хубаво е тая много разпространена книга да се чете на чужд език, отколкото на нашия и
осакатена
.
към текста >>
5.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и
осакатени
от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява.
Л Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата." Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и
осакатени
от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява.
За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
към текста >>
6.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .
сакат
, прохожда.
Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен.
оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .
сакат
, прохожда.
Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.
към текста >>
7.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вие можете да четете в дневните вестници за горещи сражения, в които хиляди биват убивани и
осакатени
без ни най-малко да се раздразните ако никой от вашите познати не е там; разсипването на фабрики ви оставя хладнокръвен..., когато не ви принадлежат; също и наводнения, нещастни случаи... когато са далеч от вас.
Наблюдавайте сетне бурните движения на по-фината материя, върху която действуват вашите душевни вълнения. Наблюдавайте нарушенията, които борбата и нервозността на модерния живот предизвикват в земната атмосфера. Наблюдавайте свръхземните състояния на един град, шумното забавление на празнуваща тълпа; сетне на вашия дом и най-сетне и на самия вас! Ала вие не сте лесно раздразнителен, нали? Вие сте чудно уравновесен.
Вие можете да четете в дневните вестници за горещи сражения, в които хиляди биват убивани и
осакатени
без ни най-малко да се раздразните ако никой от вашите познати не е там; разсипването на фабрики ви оставя хладнокръвен..., когато не ви принадлежат; също и наводнения, нещастни случаи... когато са далеч от вас.
Също и убийци, улични разбойници..., когато не са близо до вас. Но нека обърнем другата страница. Едно спадане на вашите най-ценни книжа? Вашият кандидат докоснат? Някой слух за скандал във вашето семейство?
към текста >>
8.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и
осакати
духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и
осакати
духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет.
към текста >>
Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които
осакатяват
човешките души.
Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение.
Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които
осакатяват
човешките души.
Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината".
към текста >>
9.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела -
осакатявал
, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал.
Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде.
Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела -
осакатявал
, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал.
А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се. Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал.
към текста >>
10.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако не пееш тогава, ти се
осакатяваш
.
– Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе. Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей!
Ако не пееш тогава, ти се
осакатяваш
.
Така правете, за да станете певци. – Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката? – Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика. – Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката?
към текста >>
11.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо,
осакатяване
, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.
Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм.
– Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо,
осакатяване
, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.
Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм. – Необикновен, тайнствен живот; дисхарм.
към текста >>
12.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците
осакатени
от царските джелати.
Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата. И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх. За най-малката постъпка, която не беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни присъди.
Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците
осакатени
от царските джелати.
Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ. А въздишката на народа се носеше от единия до другия край на страната. И тъкмо тогава, когато чашата на всеобщото бедствие и страдание преливаше, когато народът изчерпи и последните си сили, в страната на Зинобий-Ра се разнесе невидим и чуден дъх на жадувана пролет.
към текста >>
Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и
осакатени
от жестоките закони на Зинобий.
– Да бъде! – рече Ишуа Бентам. Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки.
Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и
осакатени
от жестоките закони на Зинобий.
По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря. На третия ден тя отвори очи и се усмихна на своя баща. А той я гледаше с безумна радост, не вярващ на чудото, което беше станало. Той виждаше, че неговата дъщеря беше спасена.
към текста >>
Някои от тях бяха с
осакатени
ръце.
Ишуа Бентам, който имаше великото знание на една велика страна. Ишуа Бентам, който идеше от царството на светлината, притежаваше мощна сила да лекува всичките болни и недъзи на тялото и душата. Ишуа Бентам обладаваше божествена сила и възвръщаше похабения живот. Ишуа Бентам лекуваше сега поданиците на Зинобий-Ра. Техните болки и техните страдания бяха големи.
Някои от тях бяха с
осакатени
ръце.
Той ги лекуваше, те излизаха с здрави ръце. Радостта им се изливаше като пълноводна река. Някои имаха схванати крака; когато излизаха със здрави нозе, те скачаха като телци. Други бяха слепи; когато наново виждаха слънцето, те плачеха от радост. Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си.
към текста >>
13.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Вярва, че ще умре, че ще
осакатее
, че ще осиромашее, че нищо няма да стане от него.
ОСНОВНИЯТ ЗАКОН Днес хората имат ред идеи, които не са верни. Едно дете, родено от болна майка, не може да бъде здраво. Това е анормално състояние. Един човек, който вярва в Бога, смущава се и се безпокои постоянно, това е вяра на болни хора.
Вярва, че ще умре, че ще
осакатее
, че ще осиромашее, че нищо няма да стане от него.
Вярва, че светът е лош, че хората са лоши. Ако човек държи всички тия мисли, тая кал в ума си, той не може да бъде здрав. Казва: В какво да вярвам? Човек да вярва в туй, което иска да стане. Щом не иска да бъде болен, да не мисли за болестта.
към текста >>
14.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го
осакатява
духовно.
Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие.
То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го
осакатява
духовно.
Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота. Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага.
към текста >>
15.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Без Любов те се
осакатяват
.
Хората могат да се познаят само чрез Любовта. Който не познава Любовта, той е изгубил всичко. Любовта се живее, тя не се предава. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага. Любовта повдига хората.
Без Любов те се
осакатяват
.
Светът ще се оправи, когато дадем място на Бога да живее в нас като човек и ние да живеем в Бога като човеци (14). Мировата Любов ще научи хората да разбират смисъла на всичко. Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1). Понеже Любовта днес не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Любовта, обаче, стои над всички народности и над всички религии.
към текста >>
16.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Или другояче казано — по-добре е да изхвърлиш от себе си всички криви идеи, които те крепят и поддържат фалшивия ред на нещата, да останеш
сакат
и гол за света — да не можеш да вървиш по пътя на лъжата, а да влезеш чист и цял в света на Новото, на новите, божествени идеи" (Свободно — 27 — 30 ст.).
А аз ви казвам, че който гледа на жена, за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече в сърцето си. Ако дясното око те съблазнява, извади го (т.е. ако погледът ти за света внася съблазън в тебе, изостави го); и ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я (т.е. ако твоите дела внасят съблазън в света, престани да ги вършиш). Защото по-добре е да погине един от твоите удове, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.
Или другояче казано — по-добре е да изхвърлиш от себе си всички криви идеи, които те крепят и поддържат фалшивия ред на нещата, да останеш
сакат
и гол за света — да не можеш да вървиш по пътя на лъжата, а да влезеш чист и цял в света на Новото, на новите, божествени идеи" (Свободно — 27 — 30 ст.).
„Аз ви казвам: Който си напусне жената, прелюбодействува" (31, 32 ст.). „Чули сте, че е речено: Не престъпвай клетвата си. Аз ви казвам: Никак да се не кълнете. И речта ви да бъде: Да, да, не, не. Повече от това е от лукаваго".
към текста >>
17.
ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
ръцете му се
осакатяват
; когато слабият спори с силния, той оглупява.
Така те ще се научат да работят. вместо да хапят; да се хранят, вместо да ритат; да говорят, вместо да злословят. Научи хапливите мухи да станат ученици на добрите хора, да станат ученици на живота. Научи хапливите мухи да забравят своето недоволство и гордост, защото това е израз на слабост. Когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния, краката му се изкълчват; когато слабият се бори с силния.
ръцете му се
осакатяват
; когато слабият спори с силния, той оглупява.
Стани силен, като възприемеш живота на Любовта, знанието и светлината на Мъдростта и свободата на Истината. Запомни: Не се опитвай да победиш Всесилния. — Той е непобедим. Не се опитвай да надхитриш разумния. — Той е светлина.
към текста >>
18.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и
сакати
.
" Не! Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ не оправи света? " - Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката".
Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и
сакати
.
Как мислите - щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят, само от недъгави хора? Господ, обаче, дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че, който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното. Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река, в доброто, обаче, процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и, наместо Той да ги управлява, остават те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом.
към текста >>
19.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще
осакати
.
Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум прилича на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили които трябва да се възпитат, да се турят на работа Това е една от великите задачи на всеки ученик Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум.
При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще
осакати
.
Така е и с човешкия ум. В това отношение, всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения Понеделник, 24 август, 5 ч.с.
към текста >>
20.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Оставете свободно да се развиват краката, не ги
осакатявайте
.
Ако така продължавате да ги играете, те ще изгубят своето значение и сила след време. За сега те са като китайски дами, в тях има мода, в железни калъпи се слагат краката, за да станат малки, та затова ситно едва-едва вървят. Попитали един китаец, защо техните жени вървят така стегнати. Той отговорил: За да не ходят много, за да не хойкат. Както и да е, това не е правилно.
Оставете свободно да се развиват краката, не ги
осакатявайте
.
Има си начини на движение. Правилните мисли и правилните чувства имат особени движения. Наблюдавайте как се движите когато ви е приятно, весело, и как се движите, когато ви е тежко, когато сте отчаяни. Щом човек се обезсърчи има ей такова положение - S, върви наведено, щом се насърчи вдигне главата си, държи отвесно положение между слънцето и земята. Има един външен свят, който създава мъчнотиите на хората.
към текста >>
21.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако животът ви не е хармоничен, ако мислите и чувствата ви не са хармонични и ако постъпките ви не са хармонични, дървото, което отглеждате, ще се
осакати
.
Устройството на света зависи от хората. Както те говорят, мислят, чувствуват и постъпват, така и светът ще се устрои. Какъвто е животът на хората, такива са и растенията. Направете опит. Посадете едно дърво и започнете да се грижите за него, да го поливате с любов, да отправяте добри мисли и чувства към него, да видите, какво хубаво дърво ще израсте.
Ако животът ви не е хармоничен, ако мислите и чувствата ви не са хармонични и ако постъпките ви не са хармонични, дървото, което отглеждате, ще се
осакати
.
Бог създаде човека по образ и подобие свое и му показа, как трябва да живее. Впоследствие човек сам се отклони от закона на любовта и създаде неразбрания живот. Повечето хора се стремят да прилагат закона на любовта. Ония, които не го прилагат, изпитват последствията на непослушанието си. Те се наказват днес, дават им се първите уроци.
към текста >>
22.
БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Другояче той съвсем ще се
осакати
.
Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло. И те трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове. Човек трябва да има един много изправен живот.
Другояче той съвсем ще се
осакати
.
Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на висшите Същества.
към текста >>
23.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тя само ако е
саката
, не може да изпълни волята ти.
А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти?
Тя само ако е
саката
, не може да изпълни волята ти.
Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение.
към текста >>
24.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие може да я
осакатите
и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма.
— И тука закона за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно, студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си. — На вас учителите е отредена най-красивата, най-благородната, но и най-отговорната работа. На вас е поверена човешката душа в нейната крехка възраст.
Вие може да я
осакатите
и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма.
Първото ще избегнете, когато се научите да познавате детската душа, а второто ще постигнете, когато я обикнете. Свързва ли любов учител и ученици, успехът във всяко отношение е постигнат. — Детската душа е отзивчива към красивото и доброто. Децата с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, кога идат на разходка, с грижа ще посеят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме. — Нека училището ви бъде кътче на любов и взаимни грижи!
към текста >>
25.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако се откажем от нея, ще
осакатим
себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината.
Игнатова Словото на Учителя Раждането на „Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето.
Ако се откажем от нея, ще
осакатим
себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината.
И съвременните хора страдат от неразбиране на Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизма — забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъла на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност.
към текста >>
26.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е
осакатил
себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията.
С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е
осакатил
себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота.
към текста >>
27.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат
осакатени
, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си?
Взеха ли от тях поука, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого? А и да се погледне — човек колко години живее? И тогава защо му е тая земя? Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще благоденствие, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка. И питам — кой ще се ползва от нея ?
Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат
осакатени
, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си?
Или може би тия, най после, които искат отварянето на самата война? Но защо хората се оставят да бъдат мамени и като слепци да водят народите към пропастта, в която могат и сами да паднат? Или тия, които искат война, мислят че ще живеят хиляди години, за да се ползват от въображаемите блага? Не е ли това един хипноз, който ги заслепява и не им позволява да виждат грозната реалност? И трябва да се постави ясно въпроса на тия, които оправдават войната.
към текста >>
28.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Малко знание ни е потребно, не много; многото
осакатява
, а малкото носи благословение.
Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание.
Малко знание ни е потребно, не много; многото
осакатява
, а малкото носи благословение.
Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне. Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме
осакати
.
Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят. Нещо ново трябва да дойде.
Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме
осакати
.
Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света. За старото да отговарят тези, които са го създали. Други казват: „Дай ум на хората“.
към текста >>
30.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изворът на Божественото слово, който примирява всички противоречия, който възстановява хармонията в живота, изцерява болни и
сакати
, отдавна тече.
Защото — да служим на другите, това значи да служим на висшето, на истински реалното в себе си. Така, чрез новата наука за човешките взаимоотношения, ще протече новият живот на братството и единството, ще се създаде новата култура на хармонията и любовта. Всичко е възможно, когато хората представляват едно цяло, когато те са единни. Всичко е възможно, когато изпълняваме Божествения закон за хармонията и не изхабяваме силите на живота във взаимно противодействие. Всичко е възможно, когато положим живота върху основите на Любовта, Мъдростта и Истината.
Изворът на Божественото слово, който примирява всички противоречия, който възстановява хармонията в живота, изцерява болни и
сакати
, отдавна тече.
Потърсете го, намерете го и пийте! И вие ще имате това, което най-много ви е нужно. Животът на Питагора (Продължение от бр.72 и край) Понеже Питагор знаел, че схващането на висшите истини не е в еднаква степен достъпни за всички хора без разлика, той разделил своето учение в две категории, по подобие на това. което се практикувало в храмовете. Широката и малко напреднала маса е била поставяна в течение само на това, което можела да схване и да приложи.
към текста >>
31.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има
осакатен
ум.
Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение. В органическо отношение, носът служи за дишане и развиване на дихателната система.
В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има
осакатен
ум.
Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност.
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се
осакати
раждането на новото съзнание.
Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия.
Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се
осакати
раждането на новото съзнание.
А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това.
към текста >>
33.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и
осакатява
органите си.
Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане.
Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и
осакатява
органите си.
С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата.
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сакати
, без ръце и крака, що страшно го гледат и му се заканват.
Химиците тичаха към лаборатория № 18 и бяxa поразени от нещо страшно. Стругов лежеше прострян на пода, обгорян и задушен от черния дим. Беше вече ден, слънцето грееше и хората като жив поток течаха из улиците, но Стругов не виждаше нищо. Пълен мрак го беше обгърнал. И той видя само в мрака, когато стана експлозията, как всички стъкла и епруветки се раздвижиха, запушалките изхвръкнаха и от тях заскачаха из въздуха хора с разкъсани меса и разчупени черепи.
Сакати
, без ръце и крака, що страшно го гледат и му се заканват.
Тавана и стените опръскани с кръв и човешки мозъци, с разбити сърца. А зад всичко това кротко пристъпя Исус, с бяла риза, закрил лице с длани, плаче, плаче! … После показа ужасната картина на Стругов и промълви: „Ето края, ето венеца на твоята наука! “ Два дни вече как лъжеха Стругов в клиниката, че очите му са здрави. С превързано лице, той още не може да разбере как стана всичко.
към текста >>
35.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Залюбиш ли се в земните стежания, ще
осакатиш
мили дарувания.
Еднаж нещастното със мъка се нагнездило едвам, като оставило навън едната си щипка, двата крака и прозирка за едното око и устата. Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе. Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша. Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила. А като го обезобразила и оса катила, най-подир го задушила уморила.
* * * Залюбиш ли се в земните стежания, ще
осакатиш
мили дарувания.
Дядо Благ
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не за сън и робство, а за труд и за божие благословение идва винаги на време зората, да пробуди спящите, да възроди сломените, да утеши страдащите и да излечи
сакатите
.
„Защото безсмъртни са тия. които са видели моето сияние и блясък. „Аз съм оная светлина, най-скъпоценната от всички, и нося обновление — живот, мир и радост за всяка душа! „Аз съм с всички, които обичат живота: чрез мене всичко цъфти, расте и зрее.“ Блаженни тези, що имат очи, що се пробуждат рано и са видели Зората, що слиза над нас. Който веднъж я зърне, не може вече да я забрави: тя грее в него и той продължава да мисли и живее за нея.
Не за сън и робство, а за труд и за божие благословение идва винаги на време зората, да пробуди спящите, да възроди сломените, да утеши страдащите и да излечи
сакатите
.
Зората на Новото — Божественото, иде като благословение за кротките на земята, като спасение за търпеливите и страдащите, като царство за праведните и като веселие за чистите. Като подранили птички пейте, приветствайте Зората всички пробудени, озарени и възродени! ... След вас идат други ... и няма да спрат приветствията! Благославяйте Господа всички, бедни и богати, учени и прости, здрави и болни, заради великата Му Любов към нас. грешните! Благославяйте Господа заради милостта и истината, с които ни окръжава!
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това
осакатяват
човечеството.
Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това
осакатяват
човечеството.
(следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието.
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще
осакати
хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние.
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер. Идеи, които не са проникнати от Христа. Те са осъдени да увехнат, като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие.
Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще
осакати
хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние.
Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н
осакатява
душата. Може!
Г.) Белият лотос (Продължение от брой 139 - Мейбъл Колинз) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя), N. Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Може да има зло в света. Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци.
Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н
осакатява
душата. Може!
Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не
осакатяват
децата си.
Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята любов. He трябва изведнъж да я прояви. Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши.
Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не
осакатяват
децата си.
В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви.
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се
осакати
зародиша й.
Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това. Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно.
В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се
осакати
зародиша й.
Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И после, тези „невярващи“ казват, че вярата
осакатявала
хората.
Този човек е съвсем загазил. Всички хора, които не вярват в нищо., това са хора, които нищо мислят, те съвсем са загазили в чувствата си. Тези хора минават за учени, и казват, че в нищо не вярват. Той вярва във всевъзможни неща, и казва че в нищо не вярва. Това не е никаква мисъл просто чувстване.
И после, тези „невярващи“ казват, че вярата
осакатявала
хората.
Не е така. Само глупавите чувства осакатяват хората. Ти чувстваш като некое животно, и мислиш, че с тези чувства ще отидеш някъде далеч. Не, с тези чувства, няма да отидете по-далеч от животните. Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях.
към текста >>
Само глупавите чувства
осакатяват
хората.
Тези хора минават за учени, и казват, че в нищо не вярват. Той вярва във всевъзможни неща, и казва че в нищо не вярва. Това не е никаква мисъл просто чувстване. И после, тези „невярващи“ казват, че вярата осакатявала хората. Не е така.
Само глупавите чувства
осакатяват
хората.
Ти чувстваш като некое животно, и мислиш, че с тези чувства ще отидеш някъде далеч. Не, с тези чувства, няма да отидете по-далеч от животните. Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях. Когато у човека отсъства трезвата мисъл, която носи светлина, той се натъква на ред мъчнотии и противоречия, против които се опълчва и се бори, като не разбира, че той сам си ги създава. благодарение на своето неразбиране.
към текста >>
Аз не говоря за едно знание, което
осакатява
хората и разрушава техния живот, но говоря за знание, което гради, което повдига и облагородява хората, което ги кара да живеят братски, да си взаимно-помагат и да разбират единството, което лежи в техния живот.
Когато човек проучи законите на своя ум и законите на своето сърце и ги хармонизира, ще се създадат условия на човешката воля да се прояви, канализира и разпредели хармонично енергиите в човешкия организъм. в човешкия мозък. Тогаз вече анормалните психични състояния, като гняв, безпокойство, отчаяние и пр., които унищожават милиони клетки в човешкия организъм, ще бъдат отстранени. Това като знаете, няма да разрушавате организма си, а ще го съграждате. И смисъла на науката им на знанието е да ни научи да градим, а не да рушим.
Аз не говоря за едно знание, което
осакатява
хората и разрушава техния живот, но говоря за знание, което гради, което повдига и облагородява хората, което ги кара да живеят братски, да си взаимно-помагат и да разбират единството, което лежи в техния живот.
В света съществува една разумна причина, една разумна основа, която обединява всички хора. С различни имена я кръщават: Бог, Първична причина, Безконечност. Ако вярвате в Първичната причина, в Разумното Начало, ще знаете, че всичко което става и съществува в света, ще се обърне на добро. И вие не си поставяйте свой план в живота и да искате всичко да стане според вашия план. Човек трябва да бъде доволен от онова положение, в което е поставен, защото то не е вечно.
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено
осакатяване
на плътта и лишаване от радости.
Така и стана. В стремежа си да живее и да се радва. човечеството потърси удоволствията на вкуса и на физиката, а не и радостите, които можеше да му даде духовния подвиг. До такава степен човечеството се настърви срещу аскетизма, че даже обикновеното въздържание от спиртни пития, от вино, „което весели сърцето“, етическото вегетарианство, което има такава биологическа основа, лишаването от „свинската пържола“ се смяташе за средновековен аскетически подвиг. Без съмнение, тук има дълбоко неразбиране на тия понятия.
Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено
осакатяване
на плътта и лишаване от радости.
То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни. Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост. Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори. Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща: — И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин!
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едни те спъват, други
осакатяват
, на трети изсмукват жизнените сили и пр.
Г. П. Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо Яжте пиперки – Д-р Феодоров Приказка – Benitta Истински приятел Силен човек с онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Учителя Често слушаме Ньой да казва: „Ех, да съм силен, аз зная какво до направя или: „да имам властта в ръцете си т. е. силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието, гордостта и егоизма? Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им?
Едни те спъват, други
осакатяват
, на трети изсмукват жизнените сили и пр.
— С неразумно употребената сила, която ще попадне в ръцете му, било като физическа юначност, било като власт. капитал и пр., такъв човек ще направи сума пакости, ще зароби душата си и ще си създаде тежки кармически връзки. Освен това, когато той употребява своята физическа сила, като насилие, за да се наложи над другите, кого власт, за да ограничи проявите на другите, които са в разрез с неговите схващания или като капитал да подкупи този и онзи, да затъмни тази и онази съвест, за да действат като негови агенти, да служат на неговата воля, то той с това няма да спечели нито един истински приятел. През целия си живот той ще бъде свързан с отрицателното, ще гони и ще го гонят. И в края на краищата резултата, който ще даде неговия живот, като плод, ще бъде крайно печален.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че е анормална —
саката
.
Първото знание е движението. Живота се отличава с движение, то е негов резултат. А като резултат на движението се ражда светлината, която пък е необходима да показва пътя на онова същество, което е излязло извън орбитата на центъра на живота. Всяка майка знае кой е първият признак на новораждащото се дете, —той е движението. И ако някоя част на тялото е неподвижна, това показва.
че е анормална —
саката
.
Така също, ако изучаваме човека, ще констатираме, че колкото по-здрав е той, толкова по хармонични са неговите движения. И нарушат ли се те, настъпва болест. При изследване на човешката аура се вижда, че колкото по-високо издигнат е индивида, толкова по-приятна и силна светлина се излъчва от него. При случай на заболяване, веднага се забелязва едно пречупване и потъмняване на тази светлина. Това потъмняване може да стане частично или из цяло.
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чувстват се като
сакати
.
Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се превързват за дълги години въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране — инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират.
Чувстват се като
сакати
.
Занимават се със себе си и мъчно могат да си пробият път в света. Склонни са към изучавания на окултни неуки и търсят в своя вътрешен свят онова, което външният не им дава. И те съчувстват с думи и желаят да работят много, но не са практични. Когато дойде да се проявят, често са фанатици и действат без милост в името на правдата и някои идеали и истини, които смятат за неизмерни пред които всички трябва да се прекланят. Л. Лулчев (следва) ВТОРА МАЙКА Бях на шест години, когато майка ми я изнесоха обкичена с цветя и облечена в ней-хубавата й бяла рокля — и после тя никога не се върна.
към текста >>
47.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Иди да повикаш всички
сакати
, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта.
Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела.
„Иди да повикаш всички
сакати
, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта.
Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И от това, до колко нашите представи са идентични със
саката
действителности, ще зависи и верността на нашето познание.
А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят.
И от това, до колко нашите представи са идентични със
саката
действителности, ще зависи и верността на нашето познание.
А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера.
към текста >>
49.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като
осакатиш
всички растения в себе си, ти почваш да боледуваш.
Горите са. също в неговия организъм. Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти ще го разрушиш в себе си. Щом разрушиш растителното царство в себе си, всички болести ще ти дойдат до главата. Защото всичко каквото съществува в макрокосмоса — голямата природа, съществува и в човека — микрокосмоса.
Като
осакатиш
всички растения в себе си, ти почваш да боледуваш.
И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“. По този начин, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство. Растителното царство е запас от Божествен живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребяваме с този запас, неизбежно ще страдаме. И в бъдещето възпитание, всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията.
към текста >>
50.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да
осакатява
дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично.
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да
осакатява
дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред. Димитър Добрев. С младежко приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб.
към текста >>
51.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И вие лесно се обезсърчавате Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази висота и да се
осакатите
.
Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта.“ „Съвременните хора лесно се обезсърчават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават.
И вие лесно се обезсърчавате Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази висота и да се
осакатите
.
Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи в себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата.
към текста >>
Всички части на едно тяло трябва да са хармонично съчетани и свързани с главната артерия на живота, ако искаме това тяло да бъде цялостно, здраво и читаво, а не недъгаво и
сакато
.
Има дни, когато облаци и бури скриват от вътрешния поглед ръката и сълзи замрежват очите, а моите ръце гребат от морската пяна и тогава изваждат, черни, тъмни зърна. Светлите, и тъмните, и сивите дни на чудната низа — живот! S. ПОВЕЧЕ ГРИЖИ Много често вестниците съобщават за откриване на нови ж. п. линии в царството, за свързването на изолираните области с централните линии — с артерията на живота. Наистина, когато един орган на тялото бъде изолиран и се прекъсне връзката му с главната артерия на живота, за тоя орган настъпва паралич.
Всички части на едно тяло трябва да са хармонично съчетани и свързани с главната артерия на живота, ако искаме това тяло да бъде цялостно, здраво и читаво, а не недъгаво и
сакато
.
Един изолиран орган от тялото на нашата държава е Севлиево и Околията. Един край с население повече от 40,000 души изнемогва, лишен от съобщения. Една богата котловина и един китно хубав Балкан — богат със сурови материали, които гният в пазвите му, са лишени от съобщения, не са свързани с превозни средства. Както всички части на страната с икономическо значение са свързани с железопътни линии, така Севлиево и околията му — с не по-малко икономическо, значение, трябва да се свържат с ж. п. линия.
към текста >>
52.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако една погрешка е в състояние да
осакати
ума на човека, какво може да изправи?
В това време майката къпела малкото си дете в коритото. Набързо тя се затичала да види. какво става с другите деца, но станала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто прободено от ножа. Като се върнала да извади малкото дете от коритото, него намерила удавено. Такова е положението на всеки човек, който прави грешки и престъпления.
Ако една погрешка е в състояние да
осакати
ума на човека, какво може да изправи?
Ако при втората погрешка той осакати сърцето си, и при третата осакати волята си, какво е неговото положение? Как ще служи този човек на Бога с осакатен ум, с осакатено сърце и с осакатена воля? Такъв човек не може да служи на Бога. Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върнат при самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си.
към текста >>
Ако при втората погрешка той
осакати
сърцето си, и при третата
осакати
волята си, какво е неговото положение?
Набързо тя се затичала да види. какво става с другите деца, но станала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто прободено от ножа. Като се върнала да извади малкото дете от коритото, него намерила удавено. Такова е положението на всеки човек, който прави грешки и престъпления. Ако една погрешка е в състояние да осакати ума на човека, какво може да изправи?
Ако при втората погрешка той
осакати
сърцето си, и при третата
осакати
волята си, какво е неговото положение?
Как ще служи този човек на Бога с осакатен ум, с осакатено сърце и с осакатена воля? Такъв човек не може да служи на Бога. Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върнат при самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако това, което си казал, е добро, ще се ползваш първо .
към текста >>
Как ще служи този човек на Бога с
осакатен
ум, с
осакатено
сърце и с
осакатена
воля?
какво става с другите деца, но станала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто прободено от ножа. Като се върнала да извади малкото дете от коритото, него намерила удавено. Такова е положението на всеки човек, който прави грешки и престъпления. Ако една погрешка е в състояние да осакати ума на човека, какво може да изправи? Ако при втората погрешка той осакати сърцето си, и при третата осакати волята си, какво е неговото положение?
Как ще служи този човек на Бога с
осакатен
ум, с
осакатено
сърце и с
осакатена
воля?
Такъв човек не може да служи на Бога. Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върнат при самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако това, което си казал, е добро, ще се ползваш първо . Ако кажеш нещо, което е лошо, ти първи ще страдаш.
към текста >>
53.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лъжа е това, което
осакатява
човешкия ум.
Истината се крие в душата на човека. И заради тази истина той не трябва да допуша никаква лъжа в себе си. Сега аз разбирам лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате. Според мене, лъжата е това, което спира човешкия прогрес.
Лъжа е това, което
осакатява
човешкия ум.
Лъжа е това. което осакатява човешкото сърце. Лъжа е това което скъсява човешкия живот. Лъжа е това, което прави човека сиромах. Лъжа е това.
към текста >>
което
осакатява
човешкото сърце.
Сега аз разбирам лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате. Според мене, лъжата е това, което спира човешкия прогрес. Лъжа е това, което осакатява човешкия ум. Лъжа е това.
което
осакатява
човешкото сърце.
Лъжа е това което скъсява човешкия живот. Лъжа е това, което прави човека сиромах. Лъжа е това. което прави човека болен. Лъжата е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората.
към текста >>
54.
 
-
При сегашните условия, както живее човек, на земята всякога ще има скърби и страдания: един заминал, друг се
осакатил
, трети се разболял и т. н.
Човек никога не трябва да се обезсърчава. Някой се обезсърчи, казва: едно време знаех повече, имах повече вяра, повече любов. Да се говори за едно време, това е старото време. Сега е новото време, за него говорете. Сега ще обичате, както светлината обича; ще се движите с нейната бързина: ще минете, ще заминете, без да кажете някому, че обичате.
При сегашните условия, както живее човек, на земята всякога ще има скърби и страдания: един заминал, друг се
осакатил
, трети се разболял и т. н.
Пари можете да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свържете с Бога, Той да живее у вас, че дето и да се намирате, всякъде да чувате неговия тих глас да ви говори и напътва. Старото вече преминава, новото иде. Щом дойде новото, земята ще се освободи от своя товар и отвсякъде ще се чуват най-хубавите песни. Из беседата, държана от Учителя на 3 април 1927 г.
към текста >>
55.
 
-
Тогава този цар, който искал да направи угощението, казва: Излезте по пътищата, и всички хроми, клосни,
сакати
, всички слепи, повикайте ги.
Един купил нива, отивал да я види. Казва: Считай ме за отречен. Друг си купил волове, — отива да ги види. — Считай ме за отречен. Трети се оженил — Считай ме за отречен.
Тогава този цар, който искал да направи угощението, казва: Излезте по пътищата, и всички хроми, клосни,
сакати
, всички слепи, повикайте ги.
То са българите. Те са сега, които се канят на гости да влязат на тая вечеря. Туй е притчата. Българите не са избраните. Като отидат.
към текста >>
Казвам сега: Аз ви похвалявам, че вие
сакатите
, хромите, клосните идвате на угощение.
Туй е притчата. Българите не са избраните. Като отидат. там, ще им дадат дреха ще се облекат. И казва Бог: „Онези, които не бяха мой народ, те ме намериха, а онези които бяха мой народ, отвън останаха“.
Казвам сега: Аз ви похвалявам, че вие
сакатите
, хромите, клосните идвате на угощение.
Стремете се да обичате всичко, което Бог е създал. Из беседата държана от Учителя на 27. X. 1950 год. в София — Изгрев В ПАМЕТ НА АНРИ БЕРГСОН от проф. Ив. В.
към текста >>
56.
 
-
Не поставяйте криви постъпки във волята си за любовта, защото така ще се
осакатите
.
Да обичаш, това значи да имаш всичко на разположение. Щом е така, за какво можеш да съжаляваш и да страдаш. Не поставяйте препятствие на любовта. Нс поставяйте криви мисли в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъка. Не поставяйте криви чувства в сърцето си за любовта, защото така се поврежда сърцето.
Не поставяйте криви постъпки във волята си за любовта, защото така ще се
осакатите
.
За всяко нещо, което правите, ще чуете един вътрешен глас, който ще ви коригира, ще ви каже доколко сте постъпили право. Има неща в любовта, които са верни, но има неща, които не са верни, които не представят тази пълнота, която очаквате. Едно нещо, което трябва да помните, е следното: човек никога не може да придобие една дарба, ако не дойде в съобщение със същества, по-напреднали от него. Много неща има вложени в човека, но те изискват условия за проявяване. Ако Христос се беше дошъл на земята и не беше влязъл съобщение с хората, те нямаше да придобият нищо от Него.
към текста >>
57.
 
-
Най-после шахът видял на пътя един
сакат
човек, без ръце и крака, който проговорил нещо.
Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал внимание и си заминал. По-нататък една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също на смелостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание.
Най-после шахът видял на пътя един
сакат
човек, без ръце и крака, който проговорил нещо.
И той искал никаква помощ. Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отгде се намериха тези хора да ми развалят мира! Като се уединил, шахът почнал да размишлява върху това, което видял, и сега едва разбрал какво нещо е нещастието. Той веднага повикал своя адютант, дал му една торба със злато и му казал: — Вземи тази торба и иди в града да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си.
към текста >>
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на
сакатия
ще дадеш останалото.
Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома си. Той си казал: Отгде се намериха тези хора да ми развалят мира! Като се уединил, шахът почнал да размишлява върху това, което видял, и сега едва разбрал какво нещо е нещастието. Той веднага повикал своя адютант, дал му една торба със злато и му казал: — Вземи тази торба и иди в града да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато.
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на
сакатия
ще дадеш останалото.
От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: — Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. — Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание да не те безпокоят.
към текста >>
58.
 
-
Ний изнамираме експлозиви, но това не е за да изтръгнем от Земята нейните ценни метали, а за да
осакатяваме
и убиваме хората.
Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък. Днес ние се намираме пред едно подобно положение. Силно развития интелект направи чудеса в областта на науката, но нравствената страна на човешкото същество е изоставена вече и затова е неспособна да направлява външна. Та дейност по пътищата на зара вия разум и ма човешкото братство. Едва ли има научно откритие което да не е било използвано за зло.
Ний изнамираме експлозиви, но това не е за да изтръгнем от Земята нейните ценни метали, а за да
осакатяваме
и убиваме хората.
нашите братя. Ний изучаваме принципите на въздухоплаването, ний летим из въздуха, но не за да ускорим напредъка на цивилизацията, но за да умъртвяваме децата и да разрушаваме хубавите градове. Где да намерим истината, която най-скоро и най-успешно ще даде възможност на човека да се увери, че Бог наистина съществува, че наистина съществува нравствен закон в света и че, ако човек е посял в полето на живота семената не доброто и на злото, той сам ще събере и тяхната жетва? — Пререждането е тази истина, за това в него с надеждата на човечеството. То прави възможна вярата в Бога и за учените, защото то представя в едно хармонично цяло фактите, открити от науката, както и истините.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опустошили се грамадни области и се избили и
осакатели
със стотици хиляди хора.
Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло.
Опустошили се грамадни области и се избили и
осакатели
със стотици хиляди хора.
които не са имали никаква вражда помежду си. И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек! — Същото е и с героя от новите времена: Наполеон.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този държавник имал едната си ръка
саката
и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров.
Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин.
Този държавник имал едната си ръка
саката
и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров.
Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да
осакатява
дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично.
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да
осакатява
дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
към текста >>
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които
осакатяват
пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които
осакатяват
пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и
осакатява
живота.
Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата.
За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и
осакатява
живота.
Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едвин Бйоме казва: „Когато днес учениците от нашите учебни заведения се освобо- дят от бездушната дресировка и шаб- лон на обучението, често излизат от него телесно отслабнали, с претоварена памет и нездраво мислене, с
осакатено
сърце и неразвит характер“.
Некой би могъл да каже: „Я премахни ти наказанията, та ще видиш какъв хаос, какво безредие ще се роди в училището: ще се прояви низшата природа на ученика, непрепятствувана от нищо. Сега при толкоз наказания едвам държим реда в училището, а тогава, какво би станало! “ Отговор: може без наказания, но при прилагането на горните условия: възпитание в съгласие с детската природа, любовта, идейния живот. Тогава ще станат излишни наказанията. В са- щност тези три условия се сзеждат към едно, именно първото.
Едвин Бйоме казва: „Когато днес учениците от нашите учебни заведения се освобо- дят от бездушната дресировка и шаб- лон на обучението, често излизат от него телесно отслабнали, с претоварена памет и нездраво мислене, с
осакатено
сърце и неразвит характер“.
За един от важните недостатъци на днешното училище — неговият интелектуализъм, ще се говори повече при разглеждането принципите на окулт- ната педагогика. Когато училището дава лоши резултати, не трябва да се обвиняват учениците, защото е виновна системата. Искат некой да реформират училището. То е фалшиво изцело; то е толкоз фалшиво, че вече не може да се реформира. Треба да се изгради друго, на съвсем нови основи.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Виждам:
сакати
из ръцете си изсъхнали изпущат стропилото, а старци без опора и слепи, дирят хляба си напразно .
А там зад теб, тъй близо, толкоз близо, кънтеше песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание — онуй велико, свето, светло и безкрайно море на любовта . . . III. Из „Свети Франциск“ Виждам: Тече човешка кръв. Вълкът, хиената, чакалът леговището си напущат. Пожарища едно след друго пламват, сираци гладни плачат и майките раздират свойта гръд.
Виждам:
сакати
из ръцете си изсъхнали изпущат стропилото, а старци без опора и слепи, дирят хляба си напразно .
· . А чумата, увита в дълъг сив саван, с коса в ръка се носи над нивята и покосява туй, що е остало след беса на войната, враг на Милосърдие. О мои бедни старци, о сираци мои, о майки в отчаяние! Ида, ето, ида! О земйо, сестро моя, майко на греха, при тебе, сестро, ида без злато и пурпур, покорен, сиромах, и само с Словото богат, което днес във слънчевия залез, в камбанний звън, във шепота в тревите, единствено успокоене носи .
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
моята дъщеря заболя от дифтерит и се парализираха всичките й членове, и не можеше да говори, отиваше от един професор при други, но напразно: детето си остана
сакато
.
Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго. Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави. В година 1910.
моята дъщеря заболя от дифтерит и се парализираха всичките й членове, и не можеше да говори, отиваше от един професор при други, но напразно: детето си остана
сакато
.
При една разходка размишлявах, как да я излекувам и ми дойде на ум: какво, ако помоля Бога, може би той би помогнал на детето. Зная, че всички грешим, но пък не ми тежи на съвестта такъв тежък грях, съзнателно да съм сторил зло на своя ближен, за да не мога да получа прошка от Бога и неговата милост. Та така, когато ходех отчаян, търсейки, как да облекча състоянието на съкрушената майка, на своята жена, просвети се умът ми от една благословена мисъл. Изнесох дъщеря си вън, съблякох я на слънцето, положих я на тревата и помолих горещо Бога, да посети болното мое дете със своето милосърдие и да го оздрави. И его, по кожата й изби пот, и цялото й малко тяло се покри със ситнички капчици пот.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено
осакатил
.
Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г.
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено
осакатил
.
Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
към текста >>
НАГОРЕ