Търсене в текстове за 'Ритмичност'

Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи).

За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт. Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект.
към текста >>

Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност.

Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения? Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр. Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер. Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му.
към текста >>

Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили.

Навсякъде – докъдето може да проникне и най-острият поглед на съвременния мислител, той вижда нещо друго, което се смята като основна същност на процесите на целокупния живот. То е сменяемостта или ритмиката. В макрокосмичния живот ние се натъкваме на тоя закон, когато наблюдаваме в обсега на вековете появата и изчезването на слънцата – вселенските центрове, около които кръжат планетни системи с многосложен живот, неизмеримо далечен по разстояние, а същевременно удивително еднакъв с живота, който познаваме тук, при нас. Структурата на космоса е атомистична, като за атоми приемаме тия отделни ядра – галактични, слънчеви и планетарни, между които има безнадеждна за нашата бедна представа пустота, но всички свързани в една обща, първична аура от сили, която е също извън обсега на нашия човешки поглед. Появата и изчезването на световете, както и тяхната промяна, не е нищо което може да се наблюдава за един, два, пет или хиляди човешки животи. Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили. За това, най-често, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на аналогията. Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично. Тя се върти около своята полярна ос за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около 26 хиляди години. След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът.
към текста >>

Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието.

Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени! В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца. Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония.
към текста >>

Трябва да се пребродят аналите на космоса, за да се установи тази ритмичност в живота на вселената нещо, което е вън от нашите сили.

Инженер Р. Николов РИТЪМЪТ В ЖИВОТА Във всемира всичко е ритмично движение. Извън обсега на човешкия поглед съществува една обща първична аура от сили, която свързва всички атомни ядра — галактични, слънчеви и планетарни — съставляващи структурата на космоса, която е атомична. Трябва да се пребродят аналите на космоса, за да се установи тази ритмичност в живота на вселената нещо, което е вън от нашите сили. Затова, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на анологията. Ето, животът на нашата планета — земята е ритмичен. Тя се върти около своята полярна ос и се завърта за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около двадесет и шест хиляди години. След свършването на тия периоди тя ги започва отново и все така — със тъщата последователност... Енергията, която получаваме от слънцето — нашият мощен склад на живота — също се движи, пулсира в максимуми и минимуми, които се сменят, според научната статистика, всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-голямо плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък.
към текста >>

Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2.

Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр. Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина.
към текста >>

Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика.

През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ.
към текста >>