Търсене в текстове за 'Раса'

45. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса.
Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен". „Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях. Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие!
към текста >>

46. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп.
И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп. Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки.
към текста >>

Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство. Нали природата вечно се обновява? Ето дърветата обновяват всяка година листата си. Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия!
към текста >>

Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса).
Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство. Нали природата вечно се обновява? Ето дърветата обновяват всяка година листата си. Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия! А пространството е живо, то е проникнато от разумни сили!
към текста >>

47. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето, днес не палете лампи по терасата.
От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата. И свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе и шумът на вятъра из тежките клони чувам като нежна музика. Сега, в тоя час, е моят празник. Стадата се прибират. Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница.
към текста >>

48. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица.
Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата. Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица. Неизказана тишина владее тук, тя сама те предразполага към молитва. Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце. Часове минават в унес, ти забравяш всичко и чувствуваш само душата си. Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето. ............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите.
към текста >>

49. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел.
Този тип бележи хора с висока интелигентност, голямо въображение и чудна памет. Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи. Техният нос говори, че обичат навсякъде да си „въвират носа” – тe са крайно любопитни. В митологичната символика козелът е Сатир. Той е също един от символичните образи на демона. Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица. Овца (Овен). Лицето у този тип е продълговато крушообразно, с издуто, доста развито чело. Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали. Поглед – страхлив, но добър.
към текста >>

50. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода.
И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит. Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр. показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода. Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура. Така че, когато едновременно нещо старческо умира в днешната култура, друго нещо ново, пълно с радост, ентусиазъм, младенческа сила се издига. И както в драмата на Метерлинк „Слепите” погледът на всички слепи са обърнати към малкото дете, което едничко между тях гледа с надежда, че то ще ги води, така също и погледите на всички будни души трябва да бъдат обърнати към тези красиви гореспоменати нови прояви в човешката култура, които са залог за красотата на утрешния ден.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон.
Нещо от мненията за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други.
към текста >>

Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството.
Нещо от мненията за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно.
към текста >>

52. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също голяма разлика има и между раса и натюрел.
Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип.
към текста >>

От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса.
Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо.
към текста >>

53. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност.
към текста >>

54. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида.
Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга. Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес. По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим. След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки.
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
към текста >>

56. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество.
Д-р Ел. Р. Коен НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ По десните склонове на долината на р. Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани.
към текста >>

Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата.
В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис.
към текста >>

тераса, която обкръжава цялото сдание.
Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж.
към текста >>

57. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса.
Под „човек" ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества на другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човек е вечен пътешественик.
към текста >>

Тази раса постепенно се развива.
Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества на другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човек е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко жилище на човека.
към текста >>

58. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината".
Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем. Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината". Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б. от 30 г. излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин".
към текста >>

59. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един мъж от блата раса имал отношения с една негърка.
Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примри из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка. Един мъж от блата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни. В четвъртото поколение, обаче, се родило едно бяло дете. Всички се чудели откъде е дошло това бяло дете между черните. Значи, природата е безпристрастна.
към текста >>

60. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци.
Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика.
към текста >>

Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени.
Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства.
към текста >>

В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание.
В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти.
към текста >>

61. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой.
В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
към текста >>

62. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея.
В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае.
към текста >>

Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти.
Но какво стана ? Върхът „Харно ми е" е преобразен. Нещо ново виждам в него. Странно ми е, как не съм го съгледал до сега. Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил. Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен. Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и величието на Неговото дело.
към текста >>

На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси.
Върхът „Харно ми е" е преобразен. Нещо ново виждам в него. Странно ми е, как не съм го съгледал до сега. Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил. Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен. Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и величието на Неговото дело. Песента като че ли се придружава от всички канари, езера и върхове.
към текста >>

63. В царството на Ормузд-Дай Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И всека нация, всяка раса, общество и човек, не са друго, освен уд в този организъм.
Не е лесно. И много лесно е да се измени съвременния порядък. Но трябва да се координират тези два милиарда мозъци в една идея, която има предвид благото на цялото човечество. * * * Божествен организъм! Цялото човечество представя велик Божествен организъм. И всека нация, всяка раса, общество и човек, не са друго, освен уд в този организъм. със специфична организация. със специфично предназначение. Божествен организъм! Цялото човечество представя велик Божествен организъм. И хората трябва да се превъзпитат в духа на новото, ако искат да имат добри държави, добри държавници, добри граждани.
към текста >>

64. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна.
Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива.
към текста >>

Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира!
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук!
към текста >>

65. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите!
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА Всичко в природата е закономерно. Ето, как закономерно следват фазите в развитието на растението: поникване, лист, цвят, завързване, узряване! Някои си мислят, че в човешкия живот и в историята на човешката култура всичко е произвол, а само в външната природа имаме закономерност. Нима може да има раздвояване в природата? Не! Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите! Човешката история не е нищо друго освен закономерна проява на силите, заложбите, дарбите, талантите, скрити в човешкия дух. Всяка култура не е нещо произволно, но е изявление, откровение на нови страни, на нови сили на човешкия дух, на нови съкровища, дълбоко скрити в човешкия дух, които до тогаз са били непроявени, са чакали своето време. Ето защо можем да кажем, че всяка култура има особена мисия в великия път на общочовешкия възход. Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба. Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н.
към текста >>

Основният закон, който съществува тук, гласи: Всяко общество, народ или раса, която спазва природните закони, се издига, а който народ ги наруши, слиза и се изражда.
след сто години. Той казва, че след 100 години южните славяни (Югославия и България) ще бъдат 68 милиона, Чехословашко - 40 милиона, Румъния - 54, Австрия - 9, Унгария - 21 милиона. Тъй че броят на славяните без Полша и Русия след сто години ще достигне 100 милиона души и славяните ще залеят Европа. Но славяните биха могли да изпълнят своята мисия само при едно условие: Само ако се съобразят с известни природни закони. Те сега трябва да погледнат историята, требва да се съобразят със законите за възлизането и слизането на обществата, народите и расите Защото тяхното възлизане и слизане е ставало по известни закони. Основният закон, който съществува тук, гласи: Всяко общество, народ или раса, която спазва природните закони, се издига, а който народ ги наруши, слиза и се изражда. Всички култури, които са загинали в миналото, са загинали поради нарушение на природните закони. Напр. ако една съвременна европейска държава избива туземците в своите колонии по най-ловките, „дипломатични", „префинени" средства, в края на краищата ще отиде към израждане и даже по кармически закони ще стане следното: всички тия избити туземци, „диваци" ще се въплътят в центъра на самите държави-потисници и с това ще понижат нивото на тяхната култура. Да си представим, че един народ извършва разни видове насилия: опожарява села и градове, през дето минава, избива пленниците, потиска, насилва и избива инородните малцинства в своята територия и пр.. Тогаз какво ще стане в края на краищата? Израждането на тоя народ ще стане по две причини: 1. Преди всичко самите избити пленници, мирното население и другите противници може да не са достатъчно издигнати духовно, за да простят.
към текста >>

66. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство.
С явяването на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към тази на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането.
към текста >>

Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея.
И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности.
към текста >>

От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите.
Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа.
към текста >>

В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили.
Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически.
към текста >>

67. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние?
Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма. Душата на нашата епоха е в национализмът, казват мнозина. За да бъде вярна тази максима трябва да се запитаме дали днес през 20-ия век тя издържа критика. Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние? Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно. Новото в него е по-скоро рожба на отделните единици, нежели на някакъв отделен народ или националност. Науката още по-малко може да бъде национална. Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците.
към текста >>

68. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни.
към текста >>

Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
към текста >>

Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата.
Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Що е паневритмия?
към текста >>

Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна.
Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
към текста >>

Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби!
В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи! Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
към текста >>

69. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса.
В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно". Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1. северна, 2. алпийска, 3.
към текста >>

70. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса.
Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра. Събуждането на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота. Всички тия прояви всъщност идат от един и същ център, т.е. в основата си имат един и същ произход, едно и също начало. Ето виждаме нови красиви прояви в поезията, живописта.
към текста >>

71. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж.
към текста >>

Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса.
И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж. 3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента.
към текста >>

Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено.
3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
към текста >>

Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
към текста >>

Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр.
към текста >>

Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола.
А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла.
към текста >>

За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел.
Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт.
към текста >>

72. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина.
Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи. У животните окото е поставено косо - от вътрешния ъгъл стръмно нагоре. Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина. Подобни хора човек трябва да отбягва от своя път! Също и очи, които са спокойни и чиито клепки са наведени навън, са подобни на „дебнещите лисици" всред човешкия род. Наведените навътре - към носа, очи са проницателни, погледът е магнетичен и мощен. Такива очи имат магнетизаторите и магите. Хубавият поглед е този, който изразява пламтящия вътрешен живот на човека.
към текста >>

73. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят.
към текста >>

74. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото.
Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот? Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта! Защо?
към текста >>

75. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери.
Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище. Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят.
към текста >>

непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса.
Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят. Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането. Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята.
към текста >>

76. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса.
То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение.
към текста >>

Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота.
Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта.
към текста >>

Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства.
към текста >>

Тя не е още раса на любовта.
Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората.
към текста >>

77. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса.
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа.
към текста >>

78. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса.
Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието! Вечерята е свършена, и ние сме вече в салона. Лицата на всички са сияещи! И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота.
към текста >>

79. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса!
Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика! И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния свят, разкритие на нови страни на човешката душа! Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето! Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса! Ето защо, новата музика ще излезе от славянството. Новата музика ще бъде музика на любовта! Всякога когато една раса, една култура се намира в процеса на възхода и изгрява, в нея се раждат най-напредналите души на човечеството.
към текста >>

Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса!
Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика! И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния свят, разкритие на нови страни на човешката душа! Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето! Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса! Ето защо, новата музика ще излезе от славянството. Новата музика ще бъде музика на любовта! Всякога когато една раса, една култура се намира в процеса на възхода и изгрява, в нея се раждат най-напредналите души на човечеството. Такъв е случаят сега със славянството. Ето защо, на тия души трябва да се дадат по-благоприятни условия, за да се разцъфтят с всичката си красота и да могат да развият и дадат това ценното, което носят със себе си!
към текста >>

Всякога когато една раса, една култура се намира в процеса на възхода и изгрява, в нея се раждат най-напредналите души на човечеството.
Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето! Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса! Ето защо, новата музика ще излезе от славянството. Новата музика ще бъде музика на любовта! Всякога когато една раса, една култура се намира в процеса на възхода и изгрява, в нея се раждат най-напредналите души на човечеството. Такъв е случаят сега със славянството. Ето защо, на тия души трябва да се дадат по-благоприятни условия, за да се разцъфтят с всичката си красота и да могат да развият и дадат това ценното, което носят със себе си! А в благоприятните условия се включва и музиката! Ето защо, на подрастващото поколение трябва да се даде една солидна музикална култура, защото красивите заложби, с които те ще дойдат, могат да се развият само в една музикална атмосфера. Такава атмосфера е тъй благоприятна за разкритие на съкровищата на душата, както са благоприятни за едно цвете поливането с вода и огряване със слънчеви лъчи!
към текста >>

80. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени".
Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени". Преобладава изключително правата линия – отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади.
към текста >>

Украса - никаква.
Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени". Преобладава изключително правата линия – отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
към текста >>

81. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Бялата раса е бременна.
Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце!
към текста >>

82. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Боян Боев ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката.
Боян Боев ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката. Разбира се, нейното зараждане беше отдавна подготвено. В науката през последните няколко века се бяха набрали множество факти, които правеха възможна една по-широка синтеза, каквато представлява от себе си еволюционната теория. Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива. Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и обобщение. Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота.
към текста >>

Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле.
Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването. Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията. Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси. Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле. Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен. Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от духовното, а презирал и игнорирал материалното. В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр.
към текста >>

83. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те са скъпата украса на Яворовите присои.
Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот. Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им! Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя скала. По едно време се вслушваш.
към текста >>

84. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура.
Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ?
към текста >>

Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден".
Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос.
към текста >>

Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва).
Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език?
към текста >>

Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"!
Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак".
към текста >>

Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак".
Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието.
към текста >>

Това е загатване пак за шестата подраса.
Трябва да се знае, че езикът на символиката не е произволен. Не е случайно, дето нещо се символизира с това или онова. Това се основава на дълбоки космически закони за съответствия на процеси, които стават в разни полета! Напълват с вода шестте делви, които Христос им посочва. Защо делвите са именно шест? Това е загатване пак за шестата подраса. Значи шест подраси ще се изминат, когато ще дойде времето да се реализира и в самата история на човечеството това събитие, което се описва. Кой напълва делвите с вода? Слугите! Кои са те в света? Това са „служителите" в разумната, в живата природа!
към текста >>

И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата!
Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят.
към текста >>

Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса!
Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е.
към текста >>

Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове.
Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"!
към текста >>

Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси.
Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница!
към текста >>

сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса.
когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

85. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Съзнанието им е вече озарено от духа на новата, шестата раса!
И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята. От тях почват да се явяват вече във всички народи! Съзнанието им е вече озарено от духа на новата, шестата раса!
към текста >>

86. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи.
към текста >>

И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни.
към текста >>

Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата.
Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус.
към текста >>

Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса.
Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
към текста >>

Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др.
Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено.
към текста >>

Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
към текста >>

2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати.
към текста >>

Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука.
Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
към текста >>

Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр.
алпийска, 3. динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред.
към текста >>

Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи.
динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
към текста >>

Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни.
източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни.
към текста >>

Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни.
Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице.
към текста >>

Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса.
Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни.
към текста >>

Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице.
Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите.
към текста >>

Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите.
Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани.
към текста >>

Тази раса представя преход към монголската.
валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани. Брадата, добре развита, има повечето пъти четвъртит вид.
към текста >>

Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави.
Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани. Брадата, добре развита, има повечето пъти четвъртит вид. Прехвърлим ли границите на Европа, срещаме други расови типове, като например малоазийският, ориенталският, източно средиземноморският. Без да ги описваме, ще припомним, че към малоазийския тип спадат напр. арменците. Към ориенталския - араби и перси, към източно средиземноморския тип - висшите индуски и източно-ирански расови елементи.
към текста >>

Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
към текста >>

Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто).
Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
към текста >>

Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание.
към текста >>

В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
към текста >>

Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса.
Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика. Затова нашите години са години на самоопределяне.
към текста >>

Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
За тия години, по разни начини и в разни форми - най-често символично - великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега. Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг път, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития. Дори безмълвните пирамиди - каменното писмо на египетските посветени - прозвучаха с пророчески глас. Днес повече от други път човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените. Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена - събития. Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
към текста >>

87. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бялата раса е в своя пълен разцвет.
И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател.
към текста >>

88. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро.
Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света!
към текста >>

89. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали.
То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия.
към текста >>

Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която земните хора са само една малка, незначителна част.
А що означава „небе? " Това е един символ, един образ. Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Те са създали целия материален свят, включително и земята, и постоянно промишляват за него. И цялото „небе" на астрономите, всички слънчеви системи, всички галактични системи, всички звездни вселени са тяхна творба. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която земните хора са само една малка, незначителна част. В светлината на това разбиране, човешкият живот придобива друг, космичен смисъл. И този смисъл ще се разкрива все по-ясно и по-ясно на човека, колкото по-съзнателна става връзката му с природата. Тогава и всичко, което днес става на земята, няма да бъде за него само източник на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване. В светлината на това разбиране човек няма да бъде един любител, комуто природата, във времена на работа и преустройство като днешните, отказва някои удоволствия и забавления, а ученик, който използува един изключителен момент, за да почерпи ценни познания и жив опит.
към текста >>

90. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили.
В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата". Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа!
към текста >>

А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство.
Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа! Мъдреците се покланят на Исуса във Витлеем и Му поднасят своите дарове. Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във възкресението на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
към текста >>

И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса.
Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа! Мъдреците се покланят на Исуса във Витлеем и Му поднасят своите дарове. Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във възкресението на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
към текста >>

91. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса".
Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие. Когато някой човек напредва, теб ти е приятно, понеже той и ти сте едно. Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят. Вслушваме се: в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му.
към текста >>

92. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
към текста >>

93. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма.
То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна. Атиняните всеки 8 години били задължени да пращат на остров Крит по 7 момци и моми, които били хвърляни в едно подземие, наречено лабиринт и там ставали жертва на чудовището минотавър. Мнозина герои се опитвали да помогнат, но безуспешно: пътеките в лабиринта били така преплетени, че те се изгубвали вътре и ставали жертва на минотавъра.
към текста >>

Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа.
И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му. А само между плешките той имал слабо, уязвимо место, защото когато се къпел в кръвта на дракона, един липов лист паднал върху това место на тялото му. Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место. Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната дреха. В легендата се разправя още, че веднъж Зигфрид взел от крал Алберих след жесток бой вълшебната шапка, която като турял на главата си, ставал невидим.
към текста >>

94. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята.
Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа.
към текста >>

95. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота.
Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството.
към текста >>

96. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
към текста >>

97. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса.
Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието.
към текста >>

98. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология.
към текста >>

Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот.
Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот. Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти. Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд. 1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция.
към текста >>

99. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура.
Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови. Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види. че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти.
към текста >>

100. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество.
Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания?
към текста >>

Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа.
Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания? Но има една светла точка в днешната епоха! Това са новите идеи, които днес заливат света! Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна. Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя. Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа. Това е Любовта, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!
към текста >>

НАГОРЕ

0.13341999053955