Търсене в текстове за 'Разнообразие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата.
към текста >>

2. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.
Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
към текста >>

Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели.
И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
към текста >>

3. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима.
към текста >>

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.
към текста >>

И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни.
Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса. През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации.
към текста >>

Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява.
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване.
Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време. Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.
към текста >>

5. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА II. Болести и техните причини За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н.
към текста >>

6. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие.
алхимиците на средните векове. Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване. Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние. Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил. Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи. И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес. Сега той не би дал същия резултат, както тогава, когато е бил създаден. В случая говоря за формата, а не за принципа.
към текста >>

7. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-голямо разнообразие в лицата.
" „Е, ще видим да изкараме харман, че...” „Ех! То не е за вас бе момчета, ...слабички сте.” „Няма нищо" – казваме ний. „Ние сме жилави" – „ще се научим"... Върви селякът, усмихва се сам, кривнал глава. Тия момчета, ха, но светлей му нещо на лицето, като да се радва за нещо, a за кое – и той сам не знае... Всички в комуната сме 12 души ведно и трите деца. Нареждаме се на дългата маса за закуска Наистина, чудна група сме ний. Най-голямо разнообразие в лицата. Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни. Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва.
към текста >>

8. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.
И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>

9. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец.
– Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие.
Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията. Не само идея, а израз. Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие. Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.
към текста >>

11. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия.
Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки. И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни. Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие.
към текста >>

12. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
към текста >>

По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
към текста >>

13. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота.
Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно.
към текста >>

14. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката.
Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе.
към текста >>

15. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
към текста >>

Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос.
към текста >>

16. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб.
Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила.
към текста >>

Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление.
Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието.
към текста >>

17. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата.
към текста >>

18. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но защо има такова шеметно разнообразие от лица?
Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове. Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят. Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически!
към текста >>

19. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
към текста >>

20. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма.
Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите. Съвсем е различна фауната и флората в страни, дето постоянно валят дъждове и снегове, отколкото в сухите, безводни страни. Вън от това, битът на хората се също влияе от атмосферата. Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда. От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения. В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина.
към текста >>

21. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната.
Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека.
към текста >>

Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие.
Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум.
към текста >>

22. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот.
Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души. Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот. И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш.
към текста >>

23. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид.
Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе.
към текста >>

24. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие.
В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани.
към текста >>

25. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие.
И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него.
към текста >>

26. Съдържание на 10 бр. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Основната идея на реферата е била да се изтъкне, че чрез подобни изследвания ще ни се разкрие новия свят на етерното действие на материята със своето разнообразие и едва тогаз ще се схване, що е всъщност потенцирането (разредяването) на разтворите и как действува то.
Този реферат бил държан от името на Астрономическата секция при „Гьотеанум". Хомеопатичен конгрес в Лондон. Между многото реферати, четен е бил реферат от Д р Е. Колиско за „Действието на малки дози," според изследванията на г-жа Л. Колиско. Опитите си тя е правила в Окултния биологичен институт в Щутгарт. Основната идея на реферата е била да се изтъкне, че чрез подобни изследвания ще ни се разкрие новия свят на етерното действие на материята със своето разнообразие и едва тогаз ще се схване, що е всъщност потенцирането (разредяването) на разтворите и как действува то. Рефератът възбудил голям интерес. Д р Цилер изтъкнал след реферата, че той съдържа съвсем нови възгледи върху действието на потенциите (материя в разредено състояние) и че в бъдеще в терапията потенцирането трябва да бъде приложено по различен начин.
към текста >>

27. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
към текста >>

Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим.
към текста >>

28. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или друг повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Очите ненаситно поглъщат безкрайното и красиво разнообразие.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ” Величествена Рила. Низа от разнообразни картини се редят пред погледа. Няколкото часа път не изморява. Очите ненаситно поглъщат безкрайното и красиво разнообразие. Широко отворени, те се взират в далечината. Те търсят! Те търсят „Ръцете, които дават"! Отиваме при тях. Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И това е лесно обяснимо, като се има пред вид характера на културата, която предстои да се роди; като се имат пред вид разнообразието и обширността на предстоящата градивна работа и разните области на живота, които ще се засегнат при раждането на новата култура.
Също така на тези клонове дължи своя подем Персия в златния век на своята история; също така и Палестина. Последното за да се разбере, достатъчно е да се каже, че пророците излязоха от окултната школа на есеите. После и Гърция дължи своя подем на онзи тласък, който внесоха в нея идеите на орфеистката окултна школа. Казахме, че движението на Всемирното Бяло Братство е в едно отношение като продължение на богомилското движение. Тук трябва да се направи една малка забележка: В България чрез Всемирното Бяло Братство сега работят и трите клона едновременно. И това е лесно обяснимо, като се има пред вид характера на културата, която предстои да се роди; като се имат пред вид разнообразието и обширността на предстоящата градивна работа и разните области на живота, които ще се засегнат при раждането на новата култура. Но могат ли да се кажат, кои са по-конкретно причините за появяването на днешното движение на Всемирното Бяло Братство в България? Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея. Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна.
към текста >>

31. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата.
Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде. Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот. За повечето ръката няма нищо друго освен длан, пет пръста и няколко черти. Мнозина естественици са били поставяни да наблюдават някои предмети и да кажат какво са забелязали и колко са се изненадвали, когато техните професори са им доказвали, че те още нищо не са могли да забележат от онова многото, което се съдържа по тях. Първо трябва да се разгледа ръката от външната страна. Цвета и формата.
към текста >>

32. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден!
Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости. Тя се радва, радват се и тя. А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата * Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден! Какво разнообразие за тези, които търсят красотата, откриват я всеки миг и къпят сърцата си в нейната вечност! * Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време.
към текста >>

Какво разнообразие за тези, които търсят красотата, откриват я всеки миг и къпят сърцата си в нейната вечност!
Тя се радва, радват се и тя. А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата * Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден! Какво разнообразие за тези, които търсят красотата, откриват я всеки миг и къпят сърцата си в нейната вечност! * Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време.
към текста >>

33. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно.
Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно. Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката. Догът е с четвъртита форма на лицето и главата и ъглести очертания и линии. Главата е някак си набита и ниска. Носът е груб и чип. Погледът е остър.
към текста >>

34. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир.
към текста >>

Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност.
към текста >>

35. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В разнообразието е красивото".
2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина. Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето. В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод. [1]Гледай фиг. 3.
към текста >>

36. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие.
Н. Дойнов Строежът на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото.
към текста >>

Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери.
Н. Дойнов Строежът на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата.
към текста >>

37. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи.
към текста >>

И величието на Божия Дух седи в това разнообразие.
Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това.
към текста >>

Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие.
Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр. Ала законите Духът ги създава. Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност.
към текста >>

38. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР Високостоящо и нискостоящо ухо. Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг. 14 пояснява, какво е високостоящо и нискостоящо ухо Човек, на когото ухото е високостоящо - има склонност да действува повече по своите чувства. Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг. 14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си. Тук има надмощие трезвата и практична мисъл. Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел.
към текста >>

39. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота.
Те са се ограничили в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните личности, макар и по силата на един органически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действува в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат погледа все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас.
към текста >>

40. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна.
към текста >>

41. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното.
Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото. Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана.
към текста >>

Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа!
Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното. Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа! Майката природа ни е отрупала с блага. Но тя е турила пред нас велики тайни, за да ни подтикне към деятелност и знание. И смелите й деца винаги тръгват по пътя на великото Незнайно.
към текста >>

42. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците.
към текста >>

Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой.
към текста >>

Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.
Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява.
към текста >>

Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците.
Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра.
към текста >>

43. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски.
Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения.
към текста >>

44. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения.
Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека.
към текста >>

45. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От това гледище ние виждаме великото символично разнообразие на еволюцията.
Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост. Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа. Когато при това човек би трябвало да дири дълбокия символичен смисъл на всичко съществуващо в природата, трябва да е запознат особено добре с филогенията на организмовия свят, с развитието на видовете през вековете. Тогава той непременно ще се сблъска с неразгаданата енигма за разума в живота. Инак развитието и усъвършенстването е немислимо. От това гледище ние виждаме великото символично разнообразие на еволюцията. Всеки миг, всеки вид е един символ на онази дълбока идея, която Разумът в природата е вложил в него. Това са символични, застинали идеи на природата, която прави опити, за да усъвършенства формите, в които се излива животът. И според изчисленията на окултистите, както споменава Учителят, тези форми на развитието тези символи-видове, през които е минал животът се наброяват на знаменателното число от четиристотин милиона форми. Да, природата е един сбор от живи символи наредени в една безконечна лествица, по която, човек може да гадае великия Разум и план на битието. Във връзка със символизма в Природата и в развитието, интересни са схващанията на Едгард Даке изложени в три от неговите книги и по специално в „Първичен Свят, Мит и Човечество" (Urwelt, Sage und Menschheit).
към текста >>

46. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините!
Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика! И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния свят, разкритие на нови страни на човешката душа! Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето!
към текста >>

47. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления.
Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва. Навлизаме в лещака. Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк!
към текста >>

48. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел.
Но както един ученик, който остане три години под ред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и един човек, който остане три епохи подред на земята, не може да остане повече на нея - той бива изпратен в един по-нисш свят. Като се има пред вид този факт, въпросът за новораждането добива особено значение. Още повече, че човечеството е изправено пред прага на една нова епоха, в която ще царува един нов ред на нещата, коренно различен от сегашния. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания представят една мъглива област, в която не личат ясно нито очертанията на предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел. Той има един велик общ център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката си с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят сами себе си в положението на божества. Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха?
към текста >>

49. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата.
Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата. Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко. Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка. Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота. Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината! Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна.
към текста >>

50. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Голямо разнообразие, изобилен живот.
Ето горският дом. Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората. Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове. Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас!
към текста >>

51. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>

52. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Голямо разнообразие в състава.
Ние сме вече в самия стан, при вилите. Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА Ранно пролетно утро. И последните звезди се губят една след друга. Времето тихо. Красив изгрев Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на жи¬вота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното есте¬ство. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения.
към текста >>

В символизма на тия движения е изразен великият път на жи¬вота с всичкото му разнообразие.
Красив изгрев Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на жи¬вота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното есте¬ство. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разго¬вор. Тия разговори са върху различни теми.
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво.
Върху несъзнателния психизъм на човека, от който зависи и неговото поведение, влияят толкова много фактори, че това, което съставя неговата личност, е наистина равнодействуващата на целия Всемир". Психоаналитикът: Д-р Рене Аланди Наблюденията са показали от друга страна, че основните влияния на планетите, за които се говори миналия път, подлежат на промени. Изследвайки знаците на тия промени, астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето. Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 23½° южна до 23½° северна ширина и обратно. Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела пред вид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т.е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки. Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена. Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни.
към текста >>

55. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде.
Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на жизнерадостта и освобождението, което внася в нас настъпващата пролет. Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота. В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет. Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух. Всичко се освобождава напролет. Тежката снежна и ледена броня изчезва постепенно под засилващите се всеки ден лъчи на слънцето.
към текста >>

Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата.
Ти попадаш в онзи магически, шеметен кръг, в който могат да те въведат само цветята, топлината и слънцето. Живееш в пълна пролет! И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката. Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш. Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта.
към текста >>

Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му.
И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката. Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш. Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта. Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини.
към текста >>

И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта.
Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас.
към текста >>

Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота.
Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум.
към текста >>

56. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра.
" Едно очевидно затруднение. При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка.
към текста >>

57. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В небето царува голямо разнообразие.
Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели.
към текста >>

Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро.
И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже божественото, което произтичат Него, съставлява небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро. Бог се изявява и действува в човека според качеството на неговата любов. Злите, които са вън от небето, се измъчват от присъствието на Бога. Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, той им изглежда като ангел, само че се различава от тях по Божественото, което изхожда от Него. Небето е там, където хората вярват в Бога, познават Го и Го обичат. Най-после, може да се каже, че този, който носи небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на великите.
към текста >>

58. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото именно в това разнообразие има висш смисъл.
Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух. Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение. Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове. От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи. Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество. Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм.
към текста >>

59. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви. Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки. Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират. От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
към текста >>

60. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В нея има едно вечно разнообразие.
" Като гледаш, че другите хора се обичат, това няма да ти помогне ни най-малко. Ти почни да обичаш, и ще разбереш, какво нещо е любовта. Любовта сама ще ти даде правилата. Тя е сама закон за себе си. Тя никога не постъпва по един и същи начин. В нея има едно вечно разнообразие. Такава любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да има. Както ти обичаш, никой друг не може да обича. Любовта на всекиго се различава. Любовта ви е ценна, понеже никой не може да проявява такава любов, каквато вие проявявате. Радвайте се на любовта си.
към текста >>

61. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Единство в разнообразието.
Човек е любящо, мислещо и творческо същество, жив слънчев лъч, разумна душа, който се изявява чрез ума, като светлина, чрез сърцето като топлина, чрез волята като сила. Следователно, човек е същество, което мисли със своя ум, люби със своето сърце и твори със своята душа. Основни стремежи. От памтивека, от като човек е започнал да се съзнава като човек, в него се проявяват три основни стремежи: стремежът към знание и светлина, стремежът към любов и топлина и стремежът към свобода и сила. Цялата история на човечеството и на отделните народи и личности е устрем към повече светлина, към повече любов и към повече свобода. Единство в разнообразието. Първоизворът на живота е първоизворът на светлината, топлината и силата. Този първоизвор го наричаме Бог, централното Слънце; разумното, любящо и творческо същество пък, което в себе си го наричаме душа, е слънчевият лъч, излязъл от това слънце. Ние всички сме живи, слънчеви лъчи, разумни души, деца на един Баща на Светлината, Любовта и Свободата. Бог е Великата Реалност на живота. Ако има живот, светлина и свобода, има и Извор на живота, светлината и свободата.
към текста >>

В света царува законът на единство в разнообразието и разнообразие в единството, т.е.
Този първоизвор го наричаме Бог, централното Слънце; разумното, любящо и творческо същество пък, което в себе си го наричаме душа, е слънчевият лъч, излязъл от това слънце. Ние всички сме живи, слънчеви лъчи, разумни души, деца на един Баща на Светлината, Любовта и Свободата. Бог е Великата Реалност на живота. Ако има живот, светлина и свобода, има и Извор на живота, светлината и свободата. Ние сме деца на светлината и Любовта, равноправни членове на великото всемирно семейство – човечеството, единни по същина, божествени, светли и разумни, но различаващи се по проява както звездите на небето и цветята на полето. В света царува законът на единство в разнообразието и разнообразие в единството, т.е. единство по същина, разнообразие по проява. Любов към себе си, към народа и към човечеството. Цялото развитие на отделния човек е разширение на любовта и на съзнанието. Изпърво човек съзнава за реална само своята личност и обича само себе си, после той съзнава семейството и народа и обича семейство и народ; и най-после човек съзнава човечеството и космоса и започва да обича всички човеци и същества. Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз.
към текста >>

единство по същина, разнообразие по проява.
Ние всички сме живи, слънчеви лъчи, разумни души, деца на един Баща на Светлината, Любовта и Свободата. Бог е Великата Реалност на живота. Ако има живот, светлина и свобода, има и Извор на живота, светлината и свободата. Ние сме деца на светлината и Любовта, равноправни членове на великото всемирно семейство – човечеството, единни по същина, божествени, светли и разумни, но различаващи се по проява както звездите на небето и цветята на полето. В света царува законът на единство в разнообразието и разнообразие в единството, т.е. единство по същина, разнообразие по проява. Любов към себе си, към народа и към човечеството. Цялото развитие на отделния човек е разширение на любовта и на съзнанието. Изпърво човек съзнава за реална само своята личност и обича само себе си, после той съзнава семейството и народа и обича семейство и народ; и най-после човек съзнава човечеството и космоса и започва да обича всички човеци и същества. Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз. Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи.
към текста >>

62. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Самите заглавия показват голямото разнообразие на въпросите, които се зачекват.
" „Живот за Цялото”. Стр. 127. София, 1940 година. Из беседите на Учителя, Цена 15 лева. Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр. Самите заглавия показват голямото разнообразие на въпросите, които се зачекват. В тая книга са разгледани въпросите не само за задачите и пътя на отделния индивид, а и социални въпроси, но от едно съвсем ново гледище. От тая книжка се вижда как новите идеи съдържат творчески сили в себе си да хвърлят светлина върху днешното положение и да посочат конкретно изходния път. Има една основна идея, която е прокарана като червена нишка през всичките статии; това е идеята: живот за Цялото. Това е и основната идея, която ще отличава новата култура, която ще отличава новият човек, който се ражда днес на земята. И такива хора има вече във всички народи и материци.
към текста >>

63. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но ние твърдим при това, че не е достатъчно биологичното обяснение за комбинирането на гените, за да си дадем ясно сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитавали се в досущ еднакви условия.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА Георг Нордман Хората се раждат почти оформени. Тая мисъл ще срещне най-решителна съпротива от страна на педагози, биолози и всички, които смятат, че човек е нещо, което може да се моделира съобразно с желанието на моделиращия фактор – възпитанието от една страна, и условията от друга. Но ние твърдим при това, че не е достатъчно биологичното обяснение за комбинирането на гените, за да си дадем ясно сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитавали се в досущ еднакви условия. Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществува между тях още от най-ранната, бебешката възраст. Нещо говори на майчината интуиция, че едно дете коренно се отличава от друго, че едното е съвсем друга индивидуалност. В начина, по който едното дете възприема храната, в начина, по който реагира към дадени неща, майката вижда другия човек, съвършено различен и вече даден в неговите едри линии. „Той си е такъв от бебе" – казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните. Ако се огледаме във физиономиите: в очите, носовете, ръцете, главите и всички форми на отделните телесни части, ще видим, че отделните индивиди имат нещо свое специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида.
към текста >>

64. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот.
Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км. северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта. Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот. в следващите редове ще изнесем неговите най-важни заключения по тия въпроси. След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец". И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях частица от него. В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието.
към текста >>

65. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вторият закон за пространството гласи, че то има голямо разнообразие в своите точки — не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед.
Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от разнообразни енергии — от механични до психични от разни степени. До известна степен това ни става понятно чрез изучаването на радиовълните. Нали радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството? Например такива, които съответствуват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответствуват на мислите, идеите, вложени в някоя сказка, предавана по радиото. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мислителни радиовълни също така изпълват пространството; те могат да се изпратят от един човек на друг. Вторият закон за пространството гласи, че то има голямо разнообразие в своите точки — не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Това ни става по-понятно, като имаме пред вид и опитността на авиаторите. Често те се натъкват при своя полет на разредени пространства, наречени „вакууми", дето въздухът е по-рядък; и там именно стават катастрофите. Пилотът трябва да изучи, в кои места има такива вакууми; трябва да състави една карта за тях и да ги има пред вид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде по-разреден.
към текста >>

Също такова разнообразие има и за психичните сили, които изпълват пространството.
Това ни става по-понятно, като имаме пред вид и опитността на авиаторите. Често те се натъкват при своя полет на разредени пространства, наречени „вакууми", дето въздухът е по-рядък; и там именно стават катастрофите. Пилотът трябва да изучи, в кои места има такива вакууми; трябва да състави една карта за тях и да ги има пред вид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде по-разреден. Също такова разнообразие има и за психичните сили, които изпълват пространството. Знаем, че цялата слънчева система се движи към известни далечни съзвездия. Бързината, с която земята се движи по своята орбита, е 29 километра в секунда, а бързината, с която слънчевата система като нещо цяло се движи към други съзвездия, е друга. И естествено е, че тя в своя път в междузвездния свит ще срещне пространства от различен характер. И това не може да не се отрази върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато слънчевата система се издига в по-високите области на космичното пространство.
към текста >>

66. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта. Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
към текста >>

От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта.
Основа на новия жив от е Любовта като изключение. Любовта като изключение носи великото, мощното в живота (9). Любовта се проявява като принцип в духа. Любовта като принцип едва сега влиза в свята. Тя обгръща всичко (2, 3)". От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява. На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят".
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую.
Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание. Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание. Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си. Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател?
към текста >>

68. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля.
И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов. Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него.
към текста >>

69. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях.
За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз. Нещо ще ви приближи до това лице и от тоя момент вие ще го познавате по-добре.
към текста >>

70. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта.
Най-разумното нещо в света е любовта. Разумният свят лежи в любовта. Не може човек да бъде разумен, ако сърцето му не пламти от любов. Не може да бъде силен, ако няма любов. Любовта е в сила да промени всичко. Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме.
към текста >>

71. DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци.
В човешкото тяло има и минимални количества злато. Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство. Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва на тялото, чрез правилно подбиране на храните, но трябва да знаем съдържанието на храните. Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци. ********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер. В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни мисли и то на такава висота – при такава изящност на изданието и такъв подбор на материала, – прави чест на издателството и на художествения печат в България. За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание. За българския културен читател тия две книги са два нови свята, с които ще има възможност да се запознае непосредствено.
към текста >>

72. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности.
Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога". Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности. И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод.
към текста >>

73. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие.
Данов – София, ц. 25 лв. Една хубава пиеса, в хубави, леещи се, динамични стихове. Тя ни завежда в света на приказките и вълшебствата. Бихме могли да кажем: в света на ония първични представи, които крият в себе си големи реалности. Тази приказна пиеса показва големи литературни качества: силно въображение, голямо поетично дарование, драматично познаване на образите и моментите и голямото им разнообразие. С право тя е удостоена да се играе в Народния театър. Препоръчваме я топло на всички и пожелаваме успехи на младия ù автор. Д-р Е. К.
към текста >>

74. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа.
Може да я търсите в съвкупността от всички фактори, в онзи комплекс от видими и предвидими причини, и въпреки това някое положение, никакви сили, някой действуващ принцип, извън цялата верига от причини и следствия, може да играе решителна роля. Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни.
към текста >>

75. ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие.
Отделността е най-общодостъпната илюзия. Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество... * В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов. Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно. За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето.
към текста >>

76. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това ще внесе разнообразие в детския живот.
Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро. Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да събуди у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило. Какъв интерес и какъв възторг ще събуди това у децата. Това ще внесе разнообразие в детския живот. Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта. Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"!
към текста >>

77. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време.
Но загадката би била още по-голяма, ако Платон беше съчинил само една приказка, тъй като модерното изследване потвърждава и доказва съществуването на Атлантида. Английската експедиция Challenger през 1872 г.-1876 г., едновременно опериращата германска експедиция „Gazelle” и американската експедиция „Dolphin" установиха единодушно, че от дълбочините на Атлантическия океан, приблизително успоредно на Кордилерите, се издига един гребен, който започва от южния връх на Гренландия и достига до острова Тристан да Куна и там се разширява и снишава. Тая планина изпъква средно 3,000 м. по-близо до свободната повърхност, отколкото околните площи. — Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците.
към текста >>

78. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие.
Д-р Ил. Стр. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА „Лицето на човека представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение". Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие. Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му. Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже.
към текста >>

79. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба.
Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия. При такова схващане природата се явява пред нас в съвсем нова светлина. Така почваме да разбираме величието на нейното творчество.
към текста >>

80. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Какво разнообразие има във всеки излет на планината!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Какво разнообразие има във всеки излет на планината! Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината.
към текста >>

81. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В това отношение ще има голямо разнообразие.
Б. Боев Учителят върху проблемите на образованието Училището и новият живот Учителят казва: „Едно се иска от учениците: Да приложат по между си любовта". Това трябва да бъде основно образователно правило. А как ще стане това? В това отношение ще има голямо разнообразие. Това ще зависи от възрастта, от средата, от конкретния случай и пр. Тук учителят има широко поле за творчество, почини, съобразителност и пр. Той трябва да търси подходящи методи за всеки даден случай. Едно от важните условия, което трябва да се спазва, за да не се попречи на горното, е следното: Детският живот трябва да протича при такива условия, че никое дете да не счита другите деца или другите хора по-долни от себе си. Учителят може да направи много нещо в това отношение със своя пример.
към текста >>

82. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На материята непрекъснато действува енергията, като създава безконечно разнообразие от форми и всички тия разнообразни форми са също непостоянни.
Всяко движение е проба от закона на ритъма. Така във физическия свят всичко се намира във вечно движение или всичко вибрира. От най-малкия атом до най-голямото небесно светило, всичко се движи, няма нищо неподвижно в природата. Ако само един атом преустанови своето движение, то би се разрушила цялата вселена. В непрекъснато движение се извършва великата работа във вселената. На материята непрекъснато действува енергията, като създава безконечно разнообразие от форми и всички тия разнообразни форми са също непостоянни. Те се променят още като се създават. От тях се раждат безконечни много нови форми, които от своя страна се изменят и те създават нови такива и т.н. В света на формите нищо не е постоянно и само великата Реалност е неизменна. Формите са само външното, те минават и заминават, а реалността си остава вечна и неизменна. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитъци на слизане и качване.
към текста >>

83. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие.
Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите.
към текста >>

84. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата.
Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище. Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем. Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. „Противоположностите се допълват в хармонията" — бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата. Нашият организъм координира в себе си ред сили, закони и принципи, които се проявяват в природата и които по начало показват пълна противоположност!... Но съчетани и уравновесени по един чуден начин, те проявяват и създават една жизнена хармония, която ние наричаме физиология на организма.
към текста >>

85. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата.
Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нареди тъй, както би трябвало." Учителят „Изгряващото слънце." Когато човек рече да помисли върху някои въпроси, които засягат душата, които по самото си естество вглъбяват човека, тогава и само тогава той чувствува, че го стягат и обвързват големи психически вериги. Ако постоянствува в размишлението си, той забелязва, как тези вериги постоянно разслабват и падат. Той се чувствува свободен, като че ли е отишъл в друг свят, по-ефирен, по-чист — един свят, в който същностите не можеш да ги вържеш, да ги стягаш, да ги ограничиш. Виждаш, че в този свят нещата са много близки едни до други, проникват се даже, но не са преплетени. Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата. В този свят, макар че нещата взаимно се проникват, те стоят на големи разстояния едни от други. Тия разстояния, мерени с наши земни мерки, получават се грамадни, астрономически числа. За да имаме една представа за този особен свят, нека погледнем на устройството на звездното небе. Там планетите и звездите отстоят на милиони километри едни от други, влияят си, обаче, без да се докосват — силовите им полета взаимно се проникват. Съществата и нещата в света, за който е дума, никога не се досягат.
към текста >>

86. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи!
Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия. Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка. От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел!
към текста >>

87. Новото човечество - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Движейки се сред красотата и разнообразието на нейните форми те са учили нейният език и са придобивали усет за реалния Живот.
ЕКСКУРЗИИТЕ Общуването с природата всякога е било празник за учениците. Общите екскурзии са ги отдалечавали от шума и напрежението на града и са им отваряли врата към онази естествена обстановка, която душите са жадували и която са усещали като Храм Божий. Излизането в планината е онзи метод, чрез който Учителят е помагал на учениците естествено и незабелязано да влезат в контакт с Разумната Природа. Движейки се сред красотата и разнообразието на нейните форми те са учили нейният език и са придобивали усет за реалния Живот. Там, в природата Учителят е водил не човеците, а душите. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета. Те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха - песента на тържествуващия, всепобеден живот!
към текста >>

88. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ В БЕСЕДИТЕ ИМА РАЗНООБРАЗИЕ, КАКВОТО ИМА В САМАТА ПРИРОДА.
ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ В БЕСЕДИТЕ ИМА РАЗНООБРАЗИЕ, КАКВОТО ИМА В САМАТА ПРИРОДА. В ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ ИМА ЕДНА ВЪТРЕШНА ЗАКОНОМЕРНОСТ. АЗ ПРЕВЕЖДАМ ПРИРОДАТА ОТ САМИЯ ОРИГИНАЛ. УЧИТЕЛЯТ Повече от четиридесет години, в началото по-рядко, а после почти всеки ден Живото Слово се е проектирало тук при нас, с единствената цел да избави душите от временния им затвор - материята, и да ги направи свободни граждани на Големия Живот. Съвършен проводник на тази Висша Космична енергия е бил Учителят, който с най-велико търпение и постоянство е поддържал установения ред на своите беседи и лекции. Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си.
към текста >>

В ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ ИМА ЕДНА ВЪТРЕШНА ЗАКОНОМЕРНОСТ.
ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ В БЕСЕДИТЕ ИМА РАЗНООБРАЗИЕ, КАКВОТО ИМА В САМАТА ПРИРОДА. В ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ ИМА ЕДНА ВЪТРЕШНА ЗАКОНОМЕРНОСТ. АЗ ПРЕВЕЖДАМ ПРИРОДАТА ОТ САМИЯ ОРИГИНАЛ. УЧИТЕЛЯТ Повече от четиридесет години, в началото по-рядко, а после почти всеки ден Живото Слово се е проектирало тук при нас, с единствената цел да избави душите от временния им затвор - материята, и да ги направи свободни граждани на Големия Живот. Съвършен проводник на тази Висша Космична енергия е бил Учителят, който с най-велико търпение и постоянство е поддържал установения ред на своите беседи и лекции. Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си. Нищо не е било в състояние да попречи на Словото да се изяви.
към текста >>

Словото на Учителя отразява богатото разнообразие на един невидим свят, който се е проектирал чрез него.
Вибрациите са прониквали в спящата материя и са внасяли пробудните слова, а там където материята се е оказвала по-силна, те са оставали да звучат по Законите на една духовна акустика. Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа. Наистина е трудно да се облече в дрехата на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото. Да обясниш невидимото, абстрактното с човешки понятия, да разкажеш за Реалността, скрита във външните форми на заобикалящия свят, да дадеш понятие за богатия живот на човешката душа -това не е ли свещен подвиг? И всичко казано да е разбираемо за различните нива на съзнание, да е съобразено с разностранните интереси на слушателите и същевременно да дава отговор на въпросите, които ги вълнуват. Словото на Учителя отразява богатото разнообразие на един невидим свят, който се е проектирал чрез него. На пръв поглед човешката логика го намира неподредено, с дълги отклонения от основната мисъл, скачащо от тема на тема и понякога недоизяснявайки я, поемащо към друга. Мнозина от слушателите на Учителя в миналото са се спъвали в тази обикновена човешка логика, очаквайки Словото да се движи в посока, която те предвиждат. Но в живота на Духа цари Законът на Свободата, за който човек още няма истинска представа. И наистина, можеш ли да променяш по своя воля картините в природата? Можеш ли да очакваш, че в планината ще видиш нещо, което предварително си проектирал във въображението си?
към текста >>

В планината най-привлекателното е това, че често погледът ти бива пленяван от красотата и разнообразието на природните картини.
На пръв поглед човешката логика го намира неподредено, с дълги отклонения от основната мисъл, скачащо от тема на тема и понякога недоизяснявайки я, поемащо към друга. Мнозина от слушателите на Учителя в миналото са се спъвали в тази обикновена човешка логика, очаквайки Словото да се движи в посока, която те предвиждат. Но в живота на Духа цари Законът на Свободата, за който човек още няма истинска представа. И наистина, можеш ли да променяш по своя воля картините в природата? Можеш ли да очакваш, че в планината ще видиш нещо, което предварително си проектирал във въображението си? В планината най-привлекателното е това, че често погледът ти бива пленяван от красотата и разнообразието на природните картини. Те са, които изпълват душата с благоговение пред Великото. Така е и в Словото! Всяка беседа на Учителя образно представлява една екскурзия в красива планинска местност, където всеки един от слушателите вижда, и запомня само онова, което неговата душа цени и търси. За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл. Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко.
към текста >>

Разнообразието и постоянните промени в планината са израз на един по-висш живот.
Така е и в Словото! Всяка беседа на Учителя образно представлява една екскурзия в красива планинска местност, където всеки един от слушателите вижда, и запомня само онова, което неговата душа цени и търси. За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл. Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко. Той трябва да върви, да наблюдава, да изучава, да размишлява. Разнообразието и постоянните промени в планината са израз на един по-висш живот. На този живот всеки реагира по своему. Но, в нея все пак има нещо, което вълнува по еднакъв начин всички. И това е усещането, че там човек се докосва до нещо велико, до нещо мистично, което го изпълва със сила и му дава живот. На такава екскурзия из Словото на Учителя бихме искали да поведем и нашите читатели в този момент. Издаденото Слово на Учителя е най-богатата природна картина за очите на търсещия.
към текста >>

89. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Смъртта подразбира еднообразие в отношенията, а животът - разнообразие в отношенията.
Под "съществуване", във философски смисъл, разбираме отношение на индивида или на душата към частите и към Цялото, т.е. към Бити-ето. Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към Цялото, т.е. към Първата Причина на нещата а загубва отношението си към частите. Значи, при смъртта душата има отношение само към Цялото. Смъртта подразбира еднообразие в отношенията, а животът - разнообразие в отношенията. Бог е вечен живот, защото е вечно разнообразие.*** 20. ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА XI година / II том (София, 1932) В природата не съществуват отрицателни процеси. Под "отрицателен процес" разбираме оня кратък момент в природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче, отрицателният процес "не работя" не съществува в природата. За всеки човек природата е определила специален път на развитие.
към текста >>

Бог е вечен живот, защото е вечно разнообразие.*** 20.
към Бити-ето. Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към Цялото, т.е. към Първата Причина на нещата а загубва отношението си към частите. Значи, при смъртта душата има отношение само към Цялото. Смъртта подразбира еднообразие в отношенията, а животът - разнообразие в отношенията. Бог е вечен живот, защото е вечно разнообразие.*** 20. ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА XI година / II том (София, 1932) В природата не съществуват отрицателни процеси. Под "отрицателен процес" разбираме оня кратък момент в природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче, отрицателният процес "не работя" не съществува в природата. За всеки човек природата е определила специален път на развитие. Следователно, всеки трябва да намери своя път.
към текста >>

90. Песни за природата Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА ДЕЦАТА В голямото разнообразие от песни, дадени от Учителя, някои са определено насочени към децата.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА ДЕЦАТА В голямото разнообразие от песни, дадени от Учителя, някои са определено насочени към децата. Образите, които в тези песни се разкриват въздействуват пряко върху въображението им, създават им представа за разумността в природата, привикват ги да се усещат част от нея, и с това да навлизат неусетно в Големия Живот на Цялото. 29 октомври 1922 “Сладко медено”.Това е едно положително упражнение. Ще пеете това упражнение. всеки образ тук е активен. Като мислиш за него веднага ще се подсладиш.
към текста >>

91. Песни за българите Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Природата, със своето разнообразие от форми присъствува в песните на Учителя и внася особен елемент на пълнота в тях.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА ПРИРОДАТА Животът на човека е по-труден, ако той е загубил връзката си с природата. Нейните разумни сили са в състояние да внесат у всекиго един нов импулс, но това не става, докато човек сам не осъзнае нуждата от съзнателна връзка с нея. Отправи ли веднъж мисълта си към природата, тя ще му откликне. Природата, със своето разнообразие от форми присъствува в песните на Учителя и внася особен елемент на пълнота в тях. Пеейки тези песни, човек мислено се свързва с определени местности, с определени форми или образи, които трансформират състоянието му, възстановяват загубените сили, и укрепват духа му. 12 октомври 1922 “Сила жива изворна течуща”. Първото упражнение по окултна музика. С тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Думите в това упражнение са нагласени на тонове, които са във възходяща степен.
към текста >>

92. Песни за посветените Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В музиката навсякъде разнообразие трябва да има.
Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако е гладко всичко, ще бъде скучно. Песента "Давай, давай" “Тъги, скърби са богатство в душа скрити”. Пейте в себе си тази песен, тя е за сърцето. За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете.
към текста >>

93. Ролята на гимнастическите упражнения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

* * * В движенията на хората трябва да има разнообразие, пластичност.
* * * Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. * * * Има една поза, която човек трябва да държи - винаги изправен. За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спрямо земята. * * * За да вземе участие волята - ръцете трябва да се движат. Когато пее с движения на ръцете си, човек слага своята воля в действие. * * * В движенията на хората трябва да има разнообразие, пластичност. Във всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Тогава движенията създават разположение в човека. * * * Всяко хармонично движение е музика. Постиженията на човека зависят от неговите хармонични движения. Хората не са достигнали още до великата хармония на Живата Природа.
към текста >>

94. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трябва да имаме нещо особено, нещо ново, нещо различно, за да поддържаме Божественото разнообразие.
Пушекът от цигарите не може да закрие слънцето! Бъдете здрави и бодри! Небето ще прати енергии за работа! 18 септември 1995 Аз съм извършил огромна работа, за да се даде импулс на братята от Братството, за да работят с идеализъм! Учителят казва, че не трябва да сме еднакви и да мислим като всички. Трябва да имаме нещо особено, нещо ново, нещо различно, за да поддържаме Божественото разнообразие. За мене това е нещо прекрасно. От малък съм го практикувал. Ако неживея в разнообразието, бих желал да си замина по-скоро от света. Да прави човек каквото прави света, да върби по модата и по това, което казват всички, за мене този човек живее мъртъв! 31 декември 1995 Положението не се подобрява.
към текста >>

Ако неживея в разнообразието, бих желал да си замина по-скоро от света.
18 септември 1995 Аз съм извършил огромна работа, за да се даде импулс на братята от Братството, за да работят с идеализъм! Учителят казва, че не трябва да сме еднакви и да мислим като всички. Трябва да имаме нещо особено, нещо ново, нещо различно, за да поддържаме Божественото разнообразие. За мене това е нещо прекрасно. От малък съм го практикувал. Ако неживея в разнообразието, бих желал да си замина по-скоро от света. Да прави човек каквото прави света, да върби по модата и по това, което казват всички, за мене този човек живее мъртъв! 31 декември 1995 Положението не се подобрява. За Коледа и преди новата година продадох само толкова, че да си купя 6 кг хляб. Като нямам работа в работилницата превеждам от беседите всеки ден. Аз съм идеалист и предавам Словото безплатно, тъй както ми го даде Учителят.
към текста >>

95. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и обобщи.
Разходка на перото Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път. Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием съзнателно отношение към Бога. Другояче е невъзможно да схванем Бога. Да разсъждаваме за Него и да Го доказваме по чисто математически път, — това е нещо невъзможно. Божественият път. Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и обобщи. Например, в нашия свят едно и едно правят две; обаче в Божествения свят те могат да правят сто, или пък нищо. Даже когато човек няма никакво познание за Бога, той може от време на време да Го съзнава, ако само притежава сърдечна склонност да се стреми към Него и да се уповава на Него, бидейки винаги изпълнен с чувството на благодарност. Единствено с нашето собствено усилие ние по никакъв начин не бихме могли да схванем Бога, понеже Божественият свят е подложен на такива промени, които надминават даже нашите предположения. Ние можем да познаваме Бога само отчасти, малко по малко, но никога не можем схвана Неговата пълнота изведнъж, по същия начин, както ний можем да допълним знанието си за човешкото тяло, изучавайки едно след друго неговите различни органи: глава, ръце, крака и т.н., които заедно образуват тялото. Ето защо, колкото по-силна е нашата склоност да се стремим и да се уповаваме на Бога, толкова повече ние започваме да се свързваме с Него, благодарение на което почваме фактически да Го познаваме и придобиваме голяма сила.
към текста >>

96. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето.
С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуването на разните болести. Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива.
към текста >>

97. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех.
Да, всички тези, които споменах, всички, които пряко или косвено са засегнати от кървавия поход на Марса и тези, който имат чиста съвест и ясно съзнание, макар и не засегнати от пламъците на миналата война, надават днес силен зов: „Стига въоръжения, стига подготовка за самоизтребление, — искаме разоръжение, искаме мир и спокойствие да зацаруват веч в света". И ето, като отзвук на този всеобщ повик се свика конференцията по обезоръжението. Дали тя ще даде очакваните резултати ? Мъчно е да се каже с положителност. Обаче от това, което узнаваме от пресата, за досегашната й дейност, за разните предложения и мерки, препоръчвани от представителите на различните страни се вижда, че резултатите от конференцията не ще бъдат много големи. Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех. Явно е, че и, сега държавите пак не ще се разоръжат, защото лицемерието и демагогията съпътстват почти всички политици, отишли там като, че ли на курс по ораторско изкуство, но не и с искреното желание да свършат делова работа. Вникнете в думите и в предложенията на големите общественици в конференцията и вие ще видите, че това са повече красиви фрази, без истинско намерение за осъществяване на разоръжението. Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н. и с нея то да си служи да усмирява враждуващите страни. Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение.
към текста >>

98. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека.
и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът.
към текста >>

99. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес.
Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него. Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се стремим да вложим повече разнообразие и интерес в него.
Братство Просим извинение от нашите абонати за голямото закъснение на вестника. Причината за това бе отсъствието на редактора във връзка с купуване не новата машина, на която занапред ще се печати в. Братство. С този двоен брой ние завършваме петата годишнина, а първият брой от следната годишнина ще излезе през септември. Занапред „Братство“ ще бъде седмичник. Ще печата редовно всяка седмица резюмета от текущите беседи на Учителя. Ще се стремим да вложим повече разнообразие и интерес в него. Абонамента му ще се увеличи само с 10 лв. Като се има всичко това пред вид, ние молим всички наши съчувственици в различните краища на страната, да ни се притекат на помощ, като си изработят план в зависимост от местните условия, и вземат още от сега мерки за колкото се може по-голямо разпространение на вестника. До сега той е излизал средно в 2000 екз. Но ние имаме амбицията в разстояние на няколко години да достигнем един тираж поне от 5000 екз. Това може да стане само с упорити усилия едновременно за подобряване на неговото списване и за записване на нови абонати.
към текста >>

„Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“. Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата. Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската мисъл на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа. Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение. ВЕСТИ Окултна конференция ще се състои от 8 до 15 август т. г. в Гьотеанум, окултния университет, основан от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17490887641907