Търсене в текстове за 'Работата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 147 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека.
към текста >>

Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор.
към текста >>

Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата.
Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.
Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени.
към текста >>

Работата не е лесна.
сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания. И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели.
към текста >>

Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение.
сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната?
към текста >>

Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване.
Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време. Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.
към текста >>

А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши.
Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време. Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал. И почва да се бори с тях, т.е.
към текста >>

3. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

4. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа.
За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата.
към текста >>

5. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството.
Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние.
към текста >>

6. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>

7. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието.
Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията.
към текста >>

8. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки.
Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие. Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го поздравят по особен начин, който причинява болка. Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска. Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен.
към текста >>

9. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки.
Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище. Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки. Когато храната се сдъвква внимателно, праната, която я прониква, се усвоява по-добре от нервите, разпространени по вътрешната устна повърхнина[3]. Въпросът за храненето има и друга по-дълбока, духовна страна. Един светски човек даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна. Душевното разположение по време на ядене какво влияние оказва? Някой може да каже, че тогаз по-лесно ще отделят жлезите соковете си за смилане на храната.
към текста >>

10. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата.
Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта. Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота. Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата. В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год.
Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж. На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии. Първата от тия комисии е изнесла редица сказки върху проблемите на хипнотизма и внушението. Втората е имала за задача да проучи Човешкия и животински магнетизъм.
към текста >>

12. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт.
към текста >>

А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря.
И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност.
към текста >>

13. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов".
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите.
към текста >>

Като се помъчите и потрудите, иде работата.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят.
към текста >>

„Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл.
Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога.
към текста >>

Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата.
„Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата. Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои. Служенето на Бога трябва да стане една идея, която да ви причинява най-голяма радост." Дънов Живот в истинска хармония със законите на живата природа може да има, само когато животът е служене на Бога, понеже животът на цялата природа произтича от Бога. Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях. Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата. И това е едничкият начин да бъдат поставени основите на новата култура. Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи. Някои се чудят, по кой начин ще дойде това! Че то ще дойде по същите закони, по които растението след листата дава цветове. Човешкото съзнание е надрасло вече всички стари форми.
към текста >>

14. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията.
Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна.
към текста >>

15. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство.
Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош.
към текста >>

16. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите.
Hofmann и по усъвършенстваните аналитични методи на F. Maber в неговата лаборатория. Първичните проби живак не са съдържали злато, а тези след опита са съдържали такова в дадените по-горе количества. При тези незначителни следи злато, не би било възможно да се определи атомното му тегло, както и присъствието на хелий или водород, α или β частици, въпреки големия научен интерес от такива фактически данни. Едно „следващо съобщение” от 25 юли 1924 г. дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите. Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там.
към текста >>

И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си.
Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление. Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни. Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната.
към текста >>

17. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата.
Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена.
към текста >>

18. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”.
Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила!
към текста >>

19. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност.
„Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството. Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен мрак и условията на живота биха станали много по-тежки. Човек е едно неблагодарно същество. Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите негодувания и да проклина. Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
към текста >>

Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко.
Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него. Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи.
към текста >>

Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи.
На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо.
към текста >>

20. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости.
Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
към текста >>

21. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям.
към текста >>

И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
към текста >>

Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
към текста >>

22. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната.
Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън. За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта. Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява. Не би имало немотия на земята, ако ние живеехме в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота. Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот.
към текста >>

23. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело.
Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6. Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията.
към текста >>

24. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи.
Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди.
към текста >>

25. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи.
Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната.
към текста >>

Работата на челюстите се извършва от два камъка.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия.
към текста >>

26. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата.
И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си.
към текста >>

27. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен.
върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също. Дъждът става причина, за да се построи колибата. Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия.
към текста >>

28. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите.
За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно.
към текста >>

Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им.
Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос.
към текста >>

Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата.
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят. И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството. Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне.
към текста >>

29. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна.
Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия. Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат. * Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.
към текста >>

30. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си.
Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

31. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и обич към знанието и работата".
Такъв човек смятат за гениален. Такива примри има много в живота. Придобивките на времето са сигурни. Каквото е постигнато бавно, то е не само сигурно, но и вярно. „У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи. За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и обич към знанието и работата".
към текста >>

32. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта.
Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето.
към текста >>

33. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни.
Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е. да се влее духовен елемент в него. Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят.
към текста >>

Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества.
към текста >>

Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие.
Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота.
към текста >>

А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа.
Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството.
към текста >>

34. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така стои работата в този свят.
Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствувайте никъде другаде. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон. Така стои работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик, като окултист, или мистик, или брат на човечеството, Любовта в неговата душа трябва да бъде един двигателен принцип, и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще- ме запитате: „Може ли това? " - Може, Това не е насила. В живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа!
към текста >>

35. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи.
Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга.
към текста >>

36. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

" Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да делим, да късаме живота.
Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте". Някой може да каже: ,,Да, за духовната работа това може да е вярно, но дали то може да се отнесе и за физическата работа? " Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да делим, да късаме живота. А животът е един, и нямаме право да го делим. Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото".
към текста >>

Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване.
Казано е: „Даром сте приели, даром давайте". Някой може да каже: ,,Да, за духовната работа това може да е вярно, но дали то може да се отнесе и за физическата работа? " Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да делим, да късаме живота. А животът е един, и нямаме право да го делим. Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея.
към текста >>

Нейната работа е еднообразна, тя е апатична км работата си.
Но същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всека такава постъпка е толкоз свещена, колкото трудът на този художник. Тогаз всяка човешка постъпка ще бъде така красива, ще има такава вътрешна красота, както и в най-хубавите художествени произведения. Този, който работи при новото разбиране на труда, той е вече художник. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец. Нейната работа е еднообразна, тя е апатична км работата си. Счита я за тежко бреме. Срещу тази си работа тя получава нищожна надница. Тя не намира никакъв интерес в своята работа. Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна.
към текста >>

Работата става за нея нещо красиво.
С каква любов се заема тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва! С каква любов украсява ризата! Тя през целия ден е възбудена, радостна. Тая работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. И какво ценно тя влага от себе си в тази риза! Работата става за нея нещо красиво. При новото разбиране на труда, всеки вид труд се обръща на дейност, пълна с такава красота и се върши с такава радост. Чел съм някъде у един автор, че някои млади единбургски художници украсили стените на болницата с картини доброволно, даром, от любов км болните. И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор. В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини?
към текста >>

37. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата.
Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят. Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения.
към текста >>

38. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата".
Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот. И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството.
към текста >>

39. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание.
* * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията.
към текста >>

40. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи.
Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината? На първо място медикаментите.
към текста >>

41. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него.
Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце.
към текста >>

42. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши.
Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по пътя, по които вървиш? Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши. Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди. Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования. Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма опитност за чистилището на душата. При следващото си посещение намерих Андрес на излизане.
към текста >>

43. Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Работата на г-жа Колиско не е случаен успех.
Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята е подложена на небесните закони, как стои въпросът със самия човек, който се развива върху земята? Този въпрос е от решаващо значение. Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа. Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най важните съвременни открития. С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света.
към текста >>

44. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот.
И чрез тях ние можем да се свържем с тези напреднали същества, които работят в тях. Тези същества не чакат нищо от нас, а само дават. Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина.
към текста >>

Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие.
Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе.
към текста >>

Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе.
Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора.
към текста >>

Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото.
Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото. Всъщност днес в много редки случаи Душата се проявява. (Тук под Душа разбирам разумното, възвишеното, което работи в човека). Това, което се гневи, безпокои, съмнява се и пр. - това е личността. Но в момента, когато се проявява душата, се чувствува мир, радост, подем.
към текста >>

Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов.
Ето защо тогаз той е по-свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе, дава му път да се прояви. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси „Когато Първичната Причина работи във вас, дайте ù широк път. Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца". Учителят И така, три са фазите, през които минава човешката дейност при своето развитие. Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов. Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се труди, да почне да работи". Новият начин на дейност разрешава всички въпроси - лични, индивидуални, духовни, обществени, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве. Болестта е дисхармония в организма. За някои може да се види странно на пръв поглед, че има общо между здравето и този начин на дейност.
към текста >>

45. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител.
За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот. В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха. Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало.
към текста >>

46. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто.
Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати.
към текста >>

47. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако вие казвате, че работата надминава вашите сили, какво ще кажем ние другите, какво ще кажа аз?
– Обаче, няма защо да се обезсърчаваш, освен, ако тези, които наричаш добри хора, не са служители на небето. Ти сигурно се запитваш: „Кой е истински служител на небето? ” Да, ти имаш право да запиташ това. И аз сам се питам: „Аз служител ли съм? " Има толкоз да се върши, толкоз да се върши... – Вие изговаряте най-обезкуражителните думи! Ако вие казвате, че работата надминава вашите сили, какво ще кажем ние другите, какво ще кажа аз? – Аз знам, че нещата изглеждат, че вървят зле и аз скърбя; но аз също знам, че нещата вървят, както трябва да вървят, както е добре да вярват; и тогаз аз имам упование. Животът се развива в безброй много оттенъци. Затова няма никоя система, която да обгръща всичко. Съдбата на никое същество не е окончателна. Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество светлина, както другите.
към текста >>

48. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането.
При своите опити той си турил като първа цел да установи, дали това, което субектът (лицето, с което правил опити) вижда, е измама или самоизмама, или пък има обективна стойност. Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с една твърда основа, върху която могат да се градят по-нататъшните изследвания. За да се избегне всеки повод за внушение, както той, така и сътрудникът му избягвали да говорят пред субекта нещо, което би могло да му повлияе. Те само го запитвали, какво вижда. На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането. При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности. Алберт Л. при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека. Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи. Важното било да се намерят методи за контролиране на неговите показания.
към текста >>

49. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него.
Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенични изисквания: да бъде построено на чисто слънчево място, прозорците да бъдат широки, за да влиза изобилна светлина в стаите За онзи, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това.
към текста >>

50. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече.
Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари. Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво. Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас.
към текста >>

За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите.
Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото). Защо говорите тъй много? За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите. За люде, които познавате - но обикновено не познавате и за всякакви нищожни дребнавости. Дали това е навик, който не можете да обуздаете? Не можете ли да се издигнете над степента на бъбрещите деца? Детското бъбрене е невинно - вашето също ли е тъй невинно? Когато клюкарствувате?
към текста >>

51. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи.
към текста >>

52. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици.
Във всяка помощ, във всяка жертва съм Аз, и когато се притечете в помощ на вашите ближни, то вие работите за вашето съединение с Мен. Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят. Великият Помагач Ние сме доброто в света. Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне. Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици. Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме. Работете, за да можете да ни изявите, и ако можете, и в другите. Защото пътят към Нас води "чрез другите*. Ние искаме да ви помогнем и трябва да знаете, че тогава всички неща са възможни. Ние помагаме на всекиго доколкото се нуждае: на всеки човек по негов или неин особен начин.
към текста >>

Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас.
Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия. Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ. Много нещо трябва да се измени по-рано, на мнозина трябва да се помогне, преди да може Той да се яви между хората. Чуйте Неговия зов, вие, които сте още свързани с веригите на егоизма и невежеството. Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас. Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора. На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта.
към текста >>

Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора.
Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ. Много нещо трябва да се измени по-рано, на мнозина трябва да се помогне, преди да може Той да се яви между хората. Чуйте Неговия зов, вие, които сте още свързани с веригите на егоизма и невежеството. Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас. Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора. На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта. Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него.
към текста >>

В тия дни аз ида да подготвя мнозина за работата, която в близко бъдеще трябва да се извърши.
Употребете всичките си сили, за да направите по-силно влиянието Му. Пригответе Пътя Му по всички възможни начини. Последвайте Го Когато Богът на Любовта дойде, Той ще има нужда от много проводници, за да работи чрез тях; те ще работят за внасяне между хората вестта за любов и милосърдие. Има нужда от мнозина, а малцина са готови. Аз ида сега да сбера всички ония, които са готови да се подготвят за това. В тия дни аз ида да подготвя мнозина за работата, която в близко бъдеще трябва да се извърши. Това са времена, богати за работа за всички, които познават значението на новия цикъл и нашити ученици трябва да растат по брой и в сила, за да извършат работата. Ние се нуждаем от толкова съработници, колкото можем да добием, за да ги възпитаме за определена работа, за която са най-способни. Обаче все за една и същата цел. Светът трябва да бъде готов да Го познае, когато дойде; това ще зависи твърде много от това, как ще изпълнят учениците ни нашите упътвания. Тяхна Карма е да са готови за съработници в тази велика работа.
към текста >>

Това са времена, богати за работа за всички, които познават значението на новия цикъл и нашити ученици трябва да растат по брой и в сила, за да извършат работата.
Пригответе Пътя Му по всички възможни начини. Последвайте Го Когато Богът на Любовта дойде, Той ще има нужда от много проводници, за да работи чрез тях; те ще работят за внасяне между хората вестта за любов и милосърдие. Има нужда от мнозина, а малцина са готови. Аз ида сега да сбера всички ония, които са готови да се подготвят за това. В тия дни аз ида да подготвя мнозина за работата, която в близко бъдеще трябва да се извърши. Това са времена, богати за работа за всички, които познават значението на новия цикъл и нашити ученици трябва да растат по брой и в сила, за да извършат работата. Ние се нуждаем от толкова съработници, колкото можем да добием, за да ги възпитаме за определена работа, за която са най-способни. Обаче все за една и същата цел. Светът трябва да бъде готов да Го познае, когато дойде; това ще зависи твърде много от това, как ще изпълнят учениците ни нашите упътвания. Тяхна Карма е да са готови за съработници в тази велика работа. Зовът на тоя час има голяма важност.
към текста >>

53. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата".
Б Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Новият начин на дейност свързва човека с живата природа "Трябва да направим вътрешна връзка, връзка с живата природа. Има един вътрешен език на природата. Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос .
към текста >>

А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта.
Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос . Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят.
към текста >>

Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява.
И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях! Не. любовта ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят. Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично. По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава.
към текста >>

54. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си.
Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца".
към текста >>

Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра.
Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда. V. S.
към текста >>

55. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията.
Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.
към текста >>

От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите.
"В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са рилските езера. Нарисувани са: "Окото на Мусалла" (най-горното от Мусаленските езера).
към текста >>

56. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И това все е плод на работата, която хората вършат.
Но ако погледнем на живота и от друга страна, ако се взрем в хилядите майки и бащи, погълнати от своите дребни всекидневни грижи - колко труд, колко усилия, колко жертви. В това поле на работа не един писател и не един поет са намерили подвизи, достойни за перо. Не по-малко силна картина ще изпъкне пред нашите очи, когато разгледаме устройството на държавите и обществата, тези големи сдружения и големи грижи! Тук, ако хвърлим поглед на миналото, на историческия развой на човечеството, ние ще видим неизчерпаем източник от дела. Ние ще видим велики царства и империи, които са възниквали грандиозни и могъщи и са изчезвали, за да дадат място на други. И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят. Много, много работа са извършили. Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи.
към текста >>

Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил.
Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя. Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил. Той иска постоянно да върви напред без да се обръща назад. Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет. Него го мъчи едно смътно безпокойство и едно чувство, че „особената работа" не е извършена. Дълбоко някъде той съзнава това и не иска да мисли за него. Той даже усилва своите стъпки, за да не мисли за това, докато най-после престава да мисли и навлиза съвършено в заобикалящия го житейски темп.
към текста >>

57. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури.
Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словоохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори?
към текста >>

58. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г.
Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

59. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството.
Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело. Погрижете се добре за инструмента, също и заради самите вас. Ние се нуждаем от здрави инструменти. Укрепете ги. Направете ги чисти и годни.
към текста >>

60. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения.
към текста >>

61. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше.
Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите.
към текста >>

62. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите.
Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта. Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост. Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят. За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството.
към текста >>

Живейте за работата, която можете да направите за нас.
Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности. Има още много да се учи и да се върши в малките работи, преди да дойдат големите. Всеки ден намерете случай да помогнете на ближните си да носят товара си, и търсете случай да направите живота им лек и по-щастлив, Правете това, доколкото можете и доколкото ви се струва, че е добре. Работете и помагайте винаги, когато мислите, че можете да го направите, но и почивайте достатъчно, за да можете по-късно повече да работите. Силата ни за работа винаги ще бъде на лице, ако делото Ни се нуждае от нея. Живейте за работата, която можете да направите за нас. Работете винаги и непреривно, за да станете едно с нашата любов, така че ние чрез вас да можем да помогнем на всички. За да изявите нашата любов на другите, никое усилие не може да бъде твърде голямо. Действувайте чрез любовта ни; носете я далеч до всички същества. Нека любовта бъде мотивите на всяка ваша дума и дело. Работете, работете непрестанно, в кое да е направление.
към текста >>

63. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата.
Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти.
към текста >>

64. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване.
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това?
към текста >>

Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина!
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му.
към текста >>

65. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Работата му там беше плодотворна.
Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян.
към текста >>

66. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично.
към текста >>

Работата, която царят иска е такава, че никой не може да я извърши, освен боговете, които не живеят между земните човеци." Небукаднецар повелил тогава да ги погубят.
„Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му". Ала царят го бил забравил, па и не вярвал, види се, на тяхната научна честност. „Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине. Затова разкажете ми съня и аз ще се убедя тогава, че вие ще можете ми изясни и тълкуванието му." Халдеите отвърнали: „Няма на земята човек, който може да изпълни желанието на царя. Работата, която царят иска е такава, че никой не може да я извърши, освен боговете, които не живеят между земните човеци." Небукаднецар повелил тогава да ги погубят. Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд.
към текста >>

67. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От май до октомври продължава работата.
И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно – за създаване нови международни връзки, нови отношения.
към текста >>

След работата уроци – по директния метод с песни, разговори, анекдоти.
Всички са уморени вечер. А друго време няма. Да стоим ли и да чакаме? Не! Въпреки умората почваме всяка вечер. След работата уроци – по директния метод с песни, разговори, анекдоти. Почваме всеки ден през работното време да повтаряме леки есп. изрази. Есперанто стана общата тема. Някои скоро ще си заминават – купуват си учебници да го учат в къщи. Други пристигат – бърже се информират и започват да посещават уроците. След няколко дни почваме да пеем есп. песни.
към текста >>

68. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството".
Бихме казали, че лицето, което я е написало, трябва да познава дълбоко тайните на живота". С поздрав: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници. * * * В немското списание „Die Qlocke", списание за повдигане на духовната култура в немския народ, са поместени няколко снимки от „Изгрева". * * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура. От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя. Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа. Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите идеи.
към текста >>

69. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община".
А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер.
към текста >>

70. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата.
Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н.
към текста >>

71. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука.
Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце.
към текста >>

72. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички.
Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота. Разумният човек, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята. Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом.
към текста >>

73. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща!
към текста >>

74. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си.
Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи. Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение.
към текста >>

Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането.
Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи. Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо.
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той даже казва в своите съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз”.
Той е написал важната книга: „De medicina magnetica”, с която в някои работи е изпреварил съвременната нему медицина с няколко века. С това си съчинение Максуел се явява като предшественик на Антон Месмер по разбирането на животния магнетизъм (етерните строителни сили) и приложението му в медицината. Първият том на тая книга съдържа теория, а вторият и третият томове - практика. Спиноза също така беше член на мистично братство. Също така и Кеплер, един от най-видните астрономи. Той даже казва в своите съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз”. Някои от най-видните държавни мъже са били пак във връзка с тая спиритуалистична вълна, която иде от центровете на окултното братство. Такъв е бил напр. Гладстон. Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях.
към текста >>

76. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си.
Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота.
към текста >>

77. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество.
Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път. Д-р С. Г. Из в. „Мир”, 5. X. 1932 г. ,
към текста >>

78. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум.
Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека. Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум. Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който заема най-малкото местенце. Той седи, наблюдава, ръководи. Само най-тънкото ухо е в състояние да схване тихия глас на ума. Сърцето се бушува, вълнува, търси изходен път. Умът мълчаливо работи, помага на човека, освобождава го от страданията.
към текста >>

79. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.
по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема.
към текста >>

80. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата.
Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления. Едно кратко и хубаво опредъление дава Учителят за флегматиците.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система.
Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето.
към текста >>

82. ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Душата излиза из своя първоизточник като божествеи лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която ù е дадена да извърши.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Душата Отдялянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свет под името „зазоряване на човешката душа”. Душата излиза из своя първоизточник като божествеи лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която ù е дадена да извърши. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Човешките души не са отделени от Бога. Te съществуват с Него във вечността. Те съществуват заедно, живеят един и същ живот, но не са еднакви, различават се.
към текста >>

83. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей.
Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея. Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>

84. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън.
В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън. Тя му казва: ти си сега свободно, можеш да се разхождаш, но близо до мене, защото си изложено на опасности. Следователно, „видимо” е знайното, което се придобива от истинската наука. Истинска наука е тази, която дава директива в живота на човека, която му показва, как той може да преустрои живота си. Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание.
към текста >>

85. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– и работата се урежда.
Спират се, здрависват се, заприказват. От дума на дума. става реч за „назначението”. Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра” или „началника” и пр. и пр. – и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване.
към текста >>

86. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието.
Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна. Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието. Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточениците. Това било изтъквано и от противниците. Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи. Богомилите винаги са казвали истината.
към текста >>

87. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако очаквате това време, работата ви е изгубена.
Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта. След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата песен: „Пролетта дойде!
към текста >>

88. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта.
към текста >>

89. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане.
При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата. От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили.
към текста >>

90. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така ще се свърши работата и ще се спести енергията.
Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Ала музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги и внася едно уравновесяване в душата. Така умът става по-спокоен, а паметта силна. Музиката ще ви научи да трансформирате и енергиите. Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си". Така ще се свърши работата и ще се спести енергията. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете, какво е вашето настроение. Опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подействува тя. Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката.
към текста >>

91. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сам иска да стане в работата си измерен, сир.
Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир. авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта.
към текста >>

Мисълта им и работата им се движат по „пунктове”, „параграфи” и „алинеи”.
„Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство обаче е уставът, правилникът. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове”, „параграфи” и „алинеи”. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”.
към текста >>

92. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено.
природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов.
към текста >>

93. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А човек трябва да свърши работата, която му е дадена; и като дойде времето, и цар да е, с него ще се случи това, което трябва да стане.
Учителят казва : „Не трябва да се среща човек, който да не може да пее и да свири, или да не разбира нещо от музика! Каквото и да става с вас, пейте! Страданието се лекува с пение, с музика! ” Това е финалът, до който се достига по темата за страданието. Всеки ще живее, докато му е определено; и всеки трябва да знае, че животът е по-силен от съдбата. А човек трябва да свърши работата, която му е дадена; и като дойде времето, и цар да е, с него ще се случи това, което трябва да стане. Страданията трябва да се обикнат, за да се учи човек от тях. „Сега ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които ще дойдат”. Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието.
към текста >>

94. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли.
От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли. Праведните хора са богати. Те са синове божии. А всеки човек, който е син божи, разполага с капитала на цялата слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветлява от човешките сърца, в които Правдата ще обитава.
към текста >>

95. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си.
Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>

96. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

и работата с материалите, които Щ.
Моето впечатление е, че това са видения из света на строителните сили в природата и човека. Г-жа Д-р Боз, която ръководи художествения отдел в Гьотеанум ми каза, че значението на тия картини остана със смъртта на Щайнер неуяснено напълно, ала който е чел неговите трудове би могъл да се догади за тяхното значение. В тези зали, където са изложени картините на Щ. има постоянни и временни курсове, ръководени от г-жа Б. Те имат за цел да изучат елементите, влезли в художественото творчество на Щ. и работата с материалите, които Щ. е употребявал. За един наблюдател дори картините на Д-р Щайнер действуват силно било с особеното си третиране - тук формата е рудиментарна, но и с особената комбинация на краските и най-после и движението, което е скрито в тях. Като средство за работа Д-р Щ. е употребявал само растителни бои, разбира се, по много съображения. Като оставим всички окултни съображения настрана, от чисто практическо гледище, тези бои са по-трайни от минералните и от анилиновите.
към текста >>

Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията.
неща, които установило се е, са от много голямо значение. Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства. Там работят около 15 души. Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията. Правят се строго научни изучвания върху растения, животни и човека. Прилагат се най-различни позитивистични методи. Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести. Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира. Инак кръвта сама не може да кристализира.
към текста >>

97. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм.
Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол. Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни. Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм. Следователно, когато месестата висулка на ухото е малка, т.е. къса, жизнената сила в този човек е в по-малки размери, вследствие на което и дължината на неговия живот не може да бъде гарантирана. Ако тази висулка е голяма и месеста, индивидът е склонен да яде повече, при което напълняването е неизбежно за него. Ако пък висулката е голяма, без да е силно месеста, имаме вече индивид, дългоденствието на когото е гарантирано.
към текста >>

98. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде.
” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло. Има време! " Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита. „Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде. „Хляб искам, разбираш ли, не искам друго." Погледна я и чакаше. „Няма, Нора. След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко!
към текста >>

99. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
към текста >>

С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши!
Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа.
към текста >>

100. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод.
Ще се молиш и по тоя начин ще се очистиш, и ще дойдат в тебе онази радост и онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, стремеж към всичко възвишено и благородно! Трябва да се молим един за друг, да пращаме хубави мисли на своите приятели, да се молим за тях, да искаме да бъдат благословени и Господ като благослови тях, ще благослови и нас. Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10183501243591