Търсене в текстове за 'Пъстрота'

„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни.

„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни.
Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе.
към текста >>

Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс.

Двигателният натюрел е най-съществената част на типа практичен човек. Стомашният, хранителен и почивен натюрел не рядко доизграждат характера на практичните хора. По отношение планетните типове, трябва да кажем, че у ръководният и практичен човек са изящно съчетани всичките положителни качества на планетните типове. У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера. Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност заема също голям дял от вътрешното естество на този тип хора. Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс. В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността. У тях е също така добре сложена и развита и задната част на главата. Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва.
към текста >>

Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни.

Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта. Младите са чутки към тия повеи на есента. И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба. Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта.
към текста >>

Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове.

Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител. Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината. Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта! Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна влага, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода. Когато видиш цветята по разцъфтените ливади, мисли за нея!
към текста >>

Илюзиите съществуват, за да ни научат да различаваме, да откриваме всред тяхната необикновена пъстрота, това, което носи в себе си семената на реалността.

Тъй сложно и тъй невидимо преплетени са понякога едното с другото! Как да ги отличиш, как да ги разграничиш? Нещо повече — понякога дори тъкмо в онзи видимо бързопреходен цветец, който пред очите ти увяхва, се крият семена на безсмъртие. И обратно — това, което изглежда вечно и безсмъртно, осветено от религия, традиции и обществено мнение, общоприето и неоспорвано от никого — е често безсъдържателно и безплодно. Затова, — търсете ядката на нещата, а не тяхната видима форма. Илюзиите съществуват, за да ни научат да различаваме, да откриваме всред тяхната необикновена пъстрота, това, което носи в себе си семената на реалността. Светът на преходните илюзии е училище за човешката душа, чиято задача е да смуче нектар и да пълни своите медени пити често и от това, което утре ще увехне. С. К. ____________________________ Сегашният живот е резултат на редица опити, които природата е правила в течение на хиляди години. Ако речете да измените този живот в един ден, това значи да предизвикате цяла катастрофа. За да се измени света, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа.
към текста >>

* * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота .

. . А дивният й лик смеси се низ тълпата, и от бездънна вис в миг грохна й душата. * * * — „Сърце, ти лееш всуе кръв, душа, ти тлееш в бездна стръв . . . * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота . . . Безсилна за метеж душа й веч остала, заглушена в тътнеж на светската премала . . . Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея . . .
към текста >>

О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати.

Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово. 68. Твоят слънчев лъч долита при мене на земята с разтворени обятия и през целия дълъг ден стои пред вратата ми, за да отнесе към Твоите стъпки облаци, създадени из моите сълзи, въздишки и песни.
към текста >>