Търсене в текстове за 'Първоначалното училище'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 384 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г.
Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват. Веднъж са приели товара да се произнасят авторитетно в името на науката. Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както съдиите пред търсителите. G. Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия".
към текста >>

Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия".
Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум.
към текста >>

Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия".
Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците.
към текста >>

2. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр.
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и духовен упадък. Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме.
към текста >>

Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището!
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и духовен упадък. Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство.
към текста >>

Прочее, повече грижи за младежта и училището!
Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните.
към текста >>

Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота.
" Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните.
към текста >>

Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат.
Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание.
към текста >>

Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
- И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
към текста >>

Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>

Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството.
към текста >>

3. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всичко това не може да не се отрази и върху училището.
От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено!
към текста >>

Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни.
Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието!
към текста >>

Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури!
И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък?
към текста >>

Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба.
към текста >>

Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление.
към текста >>

Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>

Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал.
към текста >>

4. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи.
" На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи. Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной. Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин.
към текста >>

5. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията.
Цена 50 лв. Стр. 224. Доставя се от автора, учител в гр. Ихтиман. Авторът е известен педагогически писател. Тая книга е парва по рода си на български. Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията. От книгата се вижда, че авторът е добър познавач на детската душа и той предлага метод, чрез който по един красив, художествен начин, чрез красиви игри и други упражнения детето се въвежда в царството на числата. За да се види, в кой дух работи авторът, достатъчно е да се прочете статията му за любовта в сп. „Родно училище". СЪОБЩЕНИЕ Настоящата първа книжка от петнадесетата годишнина на списанието излиза по решението на редакцията в три коли. За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли.
към текста >>

„Родно училище".
Авторът е известен педагогически писател. Тая книга е парва по рода си на български. Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията. От книгата се вижда, че авторът е добър познавач на детската душа и той предлага метод, чрез който по един красив, художествен начин, чрез красиви игри и други упражнения детето се въвежда в царството на числата. За да се види, в кой дух работи авторът, достатъчно е да се прочете статията му за любовта в сп. „Родно училище". СЪОБЩЕНИЕ Настоящата първа книжка от петнадесетата годишнина на списанието излиза по решението на редакцията в три коли. За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли. Молим всички приятели на „Житно зърно" да вземат присърце неговото дело и да запишат поне още по един нов абонат. Чрез задружните усилия на всички приятели на „Житно зърно" към новата култура на светлината! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>

6. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да се засили идейният живот в днешното училище.
Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в.
към текста >>

Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление.
Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в. „Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната.
към текста >>

7. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При приложение на трудовия принцип в училището най-добре се проявява детското творчество.
Тук ще се постараем накратко да разгледаме някои от педагогическите идеи на Учителя. * * * Творчеството е извор на радост и сила. При него всички заложби и дарби на човешкото естество получават подем и разцвет. Ето защо, като основен принцип на образованието трябва да се тури творчеството. Творчеството изхожда от самодейността. При приложение на трудовия принцип в училището най-добре се проявява детското творчество. Поради това трудовият принцип трябва да прониква цялото образование, но труд, при който детето да не е пасивно, но да проявява самодейност и творчество. Но в коя област то трябва да вложи творческия си труд? По този въпрос има разни мнения. Някои препоръчват да се въведе в училищата ръчния (занаятчийския) или индустриалния (машинния) труд. Учителят казва, че този вид труд не е в хармония с детската природа.
към текста >>

А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище.
Така чрез работа всред природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния на гневливи, меланхолични, неразположени духом деца и пр.. Учителят казва по това: „Ще купим 30-40 мотички и ще разпределим ,едни от тях за гневливите, други — за меланхоличните, трети — за неразположените духом и пр. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други могат да секат дърва; физическата работа трансформира тия състояния. При тях ще излезете да работите на чист въздух". Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр. А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище. Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер. Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.".
към текста >>

Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.".
А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище. Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер. Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.". Но в тия училища липсва духовният елемент. Работата в тия училища е външна, механична, не е одухотворена. Тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, а това загрубява душата. Учителят дава следните обяснения: „Изучаването само материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна загрубява душата.
към текста >>

Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"?
Не е достатъчно само да се каже, че детето работи всред природата! Важно е, как то възприема природата. Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети. България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета!
към текста >>

Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия.
Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети. България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин".
към текста >>

България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук.
То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско"? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети. България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин". От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления.
към текста >>

В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд.
Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. Техният физически труд ще бъде по-малко. На малките деца ще се падне един час физически труд, но не изведнъж, а разпределен този час на няколко пъти, с междини".
към текста >>

8. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното училище В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното училище В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта. Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1. Тая мисия е в хармония с детската природа.
към текста >>

Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното училище В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта. Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1. Тая мисия е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека.
към текста >>

Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Създаването на новия тип човек — човекът на дейната любов — мисия на днешното училище В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта. Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1. Тая мисия е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите.
към текста >>

С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови унаследени отрицателни черти, склонности, навици и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа.
към текста >>

* * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си.
Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови унаследени отрицателни черти, склонности, навици и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище.
към текста >>

Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.
се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта.
към текста >>

За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа.
С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее.
към текста >>

Тия методи трябва да се приложат в днешното училище.
* * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее. Това значи: практикуване любовта.
към текста >>

Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта?
Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее. Това значи: практикуване любовта. Тя да бъде среда, атмосфера, в която детето да расте. Къртицата е развила повече своите предни крайници чрез тяхната по-усилена дейност.
към текста >>

През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3. През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях.
към текста >>

Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата.
Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта. Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"! Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки и пр. води към любовта! 10. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето. Това е условие за проявата на любовта у детето. Любовта образува основата на божествената същина на човешкия дух.
към текста >>

9. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството.
към текста >>

10. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Там получил и първоначалното си образование.
те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.
към текста >>

Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище.
заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение.
Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство.
към текста >>

То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове.
Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури.
към текста >>

12. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството, училището и обществото, но най-важен с първия — семейството.
В тъмната нощ на съвременността, взрете се на Изток и вие ще откриете там светлата звезда, която ще ви заведе при него. Мъдрите бдят и ще го намерят! Детето и бъдещето Всякога почти, когато видя, срещна или си спомня за децата, една радост не обзема придружена в една лека загриженост, защото с техния образ, като в огледало, аз виждам бъдещето — утрешния ден, а загрижеността се поражда от това, че твърде малко са хората, които съзнават своята голяма отговорност пред бъдещето, пратеници на които са децата — живи свидетели на целия ни живот. Децата са утрешните граждани, родители, учители, общественици и пр. и за да могат да изпълнят достойно своя граждански, родителски и общочовешки дълг, зависи от това как ще ги възпитаваме. Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството, училището и обществото, но най-важен с първия — семейството. Детето се възпитава най-добре до седмата година, т. е. до училищния период. Тогава детето е най-възприемчиво. Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото съзнание и го носи през целия си живот. Ето защо много е важна „средата“ за детската възраст.
към текста >>

Причината за изгубването на първоначалното хармонично състояние в живота на човечеството е един космичен факт от голямо значение.
При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша. Животът на такива хора става тежък, изпълнен с неприятности. Всичко това показва, че хората нямат любов. Когато хората се обичат, те са добри, а когато не се обичат, те са лоши. Любовта може да се прояви правилно само при хармонично съотношение на енергиите в човешкия организъм. Причината за изгубването на първоначалното хармонично състояние в живота на човечеството е един космичен факт от голямо значение. Цялото човечество е попаднало в една област на космичното пространство, където преди много милиарди години, едно число с 25 нули, е съществувала една вселена, в която също така е имало отклонение на съществата от законите на живота. И понеже нашата вселена е съградена от същата материя, ние често преживяваме живота на съществата от тази изгубена вселена - така казват окултистите. Как са узнали тази истина, това е тяхна работа. Как ще обясните греха в света? Защо Бог допусна греха?
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си.
Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди. Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се. подкрепяйки се и с топа ставайки по-мощни в търсенето на всемирната истина и достигайки еднакво задоволяване? Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си. Понастоящем то е сковано от господстващия ум. Ще дойде, обаче, ден. когато то ще придобие достатъчно сила да срути затворническите прегради и да стане по-могъщо от ума. Вярно е също, че в природата нема противоречия. Следователно, сърцето и умът могат да се хармонират.
към текста >>

Тагор, - 13 Моето училище, Р.
Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р. Тагор, - 13 Моето училище, Р. Тагор, - 8 Национализъм, Г. Тагор, - 10 Hepвните болести, Капферер, - 10 Юлий 1914 год., от Емил Лудвик, - 50 На западния фронт нищо ново, от Е. М. Ремарк, - 60 Аз убих, пиеса, от М. Ростан, - 25 Хората обвиняват, - 40 Против войната, от Марияна Роз, - 25 Пастьоризиране на гроздов сок, М. Едрев, - 5 Есперантски (списъкът на есперантските книги може да се види в pdf-а) Книжнина Лечебните свойства на плодовите сокове (по Ноорден) от Д-р Н.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми.
И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
към текста >>

В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията.
Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията. Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност.
към текста >>

Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността.
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите тръни по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“. Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност. Ний не можем да си спомним всички неща, които са станали с нас и през този ни живот.
към текста >>

16. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>

От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен.
През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А. Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета.
към текста >>

Да се внимава да не се поставя дръвчето по-дълбоко или по-плитко от първоначалното му положение, в което дръвчето е било в разсадника.
Забиване колчето след засаждането може да повреди корените и остава да се държи то от овощното дръвче, а не обратното. 3. Коренната система не трябва да се намалява, а само се подновяват раните с гладко изрязване до здравата тъкан, за да може да нараства после. 4. Корените, добре разтурени, се поставят в трапчето, след което почва засипването им с рохка, размесена с малко добре огнил тор земя. Засипването става внимателно, така, че да не остават празнини, които ще предизвикат загниване на корените. При претъпкване да се внимава да не се изкъсат корените. 5. Да се внимава да не се поставя дръвчето по-дълбоко или по-плитко от първоначалното му положение, в което дръвчето е било в разсадника. Не спазване горното е гибелно за дръвчето. 6. Дръвчето трябва да се полее с една кофа вода при засаждането. То трябва да през лятото след всяко засушаване. За запазване влагата около дръвчето се поставя пласт слама. 7. Дръвчето трябва да се увие с хартия или парцали, за да се запази от излишно изпарение.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да се възстанови първоначалното здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм.
Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане. За да се възстанови първоначалното здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм. Само по този път хората могат да бъдат силни и здрави. Здравето зависи от човешката мисъл: човешката мисъл зависи от добре организирания мозък — добре организирания мозък зависи от здравословната храна, както и от условията, при които се взема храната. Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира. От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее. А за да живее човек разумно, той преди всичко трябва да има права мисъл, която ще го свърже с възвишените същества в света, които ще му дадат своето разумно ръководство.
към текста >>

Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите.
Затова няма какво да се обезсърчавате, а работете съзнателно върху себе си, като имате дълбока вяра в капитала вложен във вас. Това, което имате, струва повече от това, което си въобразявате. Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи.
към текста >>

И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот.
Това, което имате, струва повече от това, което си въобразявате. Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които, в училището и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ?
Напразно някои си мислят, че просветата, такава, каквато я получават в днешните училища, ще им помогне да го намерят. Тъкмо обратното! — проникнатата с материалистичен дух „просвета“ е истинската причина, за да изгубят хората най-важното в своя живот. Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота? Колцина са тия. които, в училището и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ? Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили? Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)? Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ? Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота.
към текста >>

Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността.
Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот. Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е. науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота. Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността. Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за.
към текста >>

Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката.
науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота. Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността. Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата.
към текста >>

живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си.
Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство. Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С.
към текста >>

Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С.
живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство. Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С. Калименов Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот. От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност.
към текста >>

И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота.
Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота. Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност. И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им. Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно. В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел.
към текста >>

Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна.
Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт. Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отваря земеделско училище близо до Познан, което се развива успешно до 1878 г.
По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г. умира жена му и той се оттегля от обществена дейност. Заминава за Венеция, където изучава полската история — в италианските архиви. В 1870 г. отваря земеделско училище близо до Познан, което се развива успешно до 1878 г. когато бива затворено от пруското правителство. Бил е познавач на изкуството и колекционер на художествени картини, председател на д-вото „Приятели на науката“ — основано от него в 1887 г. Празнувал 50 год. юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти.
към текста >>

Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида.
Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида. В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят.
към текста >>

20. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент.
И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота.
към текста >>

И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си.
Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К. _____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи. Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония.
към текста >>

Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен.
Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек. От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението. Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен. За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето?
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното училище е истински затвор за нашите крехки души и тела?
Хроника КАКВО ИСКА ДЕТЕТО Не може да се отрече, че от десетина и повече години насам за детето започнаха да се проявяват по-особени, по-големи грижи, както от страна на държавата и обществото, така също и от страна на отделното семейство, в което детето е родено и живее. Обаче тия досегашни грижи и усилия за създаване по-добри условия за израстване и развитие на новите поколения далеч още не са всичко, което може и трябва да се направи. Преди всичко, на родителите и обществениците, които, подтикнати от един здрав инстинкт, се стремят да полагат повече грижи за детето, им липсва едно правилно разбиране на природата на детето и на неговите истински нужди. Ако детето само би могло да си уясни, да синтезира и да изрази на ясен език основните, първичните нужди на своето физическо и духовно развитие, то би казало на своите родители и на обществениците, които полагат грижи за него, горе-долу следното: — Мили родители, и вий, всички добри хора, които се грижите за нас, децата, чуйте нашия глас, чуйте нашата молба, чуйте нашите нужди, изразени от самите нас, преди да насочите в една или друга посока усилията си за създаване по-добри условия за нашето развитие: — Ние искаме повече слънце! Преди всичко друго, ний искаме повече слънце и повече чист въздух заедно с него! А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното училище е истински затвор за нашите крехки души и тела? И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната сграда, всред природата, на слънце и чист въздух? Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова младост и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата? Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо. — Ние искаме чиста храна!
към текста >>

В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището.
Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души! — Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н.
към текста >>

Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения.
— Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им.
към текста >>

Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет.
Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент. Толкова жертви и усилия се правят за децата. Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето.
към текста >>

22. -

Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование.
А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г. БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа. Вегетарианец е и строг въздържател. Жител е на едно селце из Габровска околия, разположено в подножието но голяма просторна гора в Балкана. Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование. Въпреки напредналата си възраст, бай Нено остана неженен и сам вършеше както домакинската си работа, така и дребната си търговия, от която изкарваше препитанието си. В 1928 год. падна люта, тежка зима. През лятото бай Нено не можа да спечели достатъчно пари за да си набави всичко необходимо за през зимата. С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло.
към текста >>

50 % от първоначалното количество витамин С.
Тия данни показват, че доматите са най богати на калиеви соли. Доматите са ценен и богат източник на витамини А, В1, В2, и С. В 100 грама пресни зрели домати се съдържат: витамин А 1.6 — милиграма витамин В1 0.08 — милиграма витамин В2 0.05 — милиграма витамин С 15 — милиграма Освен изброените витамини, доматите съдържат и други витамини, например витамин Д, но извънредно малко. Противно на много твърдения, в доматите се намират само следи от оксалова киселина, ето защо те могат да се употребявал, в храната на подагрици, артритици и ахалатурици. Ако се вари доматен сок в естествена киселинност един час при 100 градуса, то се разрушавал. 50 % от първоначалното количество витамин С. Разумно консервираните домати и вакуумно пюре от домати, са евтин източник на витамините през зимата. Препоръчва се прибавката на домети или доматен сок към дадено ястие — което трябва да ври заедно с доматите (или сока) — да стават в края на готвенето, т. е. около 5 - 10 минути преди ястието да се отстрани от огъня. Пресен суров сок от зрели червени домати е прекрасно средство за „оживяване“ (снабдяване с неразрушени витамини и соли) на разни ястия за малки деца, болни и възрастни. И. М.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж.
Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д.
към текста >>

Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение.
Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
към текста >>

Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...
към текста >>

Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение.
Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж.
към текста >>

Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр.
Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат. Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение. В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което уважава съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени. Онзи, който вижда по-дълбоко в живота, не може да не съзре една особеност на нашето време: тя се състои в туй, че днешното време не притежава подходящи средства за разрешението на всички тези въпроси. Така напр.
към текста >>

(Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище.
Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч.
към текста >>

Бъдещето училище“.
Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български.
към текста >>

Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището.
Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва. Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в предчувствието му, че писачът на писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите мисли и се въздържа. Аз си спомням един такъв случай. Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно момиче и пита, какви му са душевните способности. Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището. Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума. Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не искала да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата. Но когато от неотвореното още писмо почувствала искреност и благосклонност у автора му, тя направила изследването и изпратила неотвореното писмо обратно заедно с резултата.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8.
Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело.
към текста >>

Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>

Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека.
към текста >>

И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество.
Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория.
към текста >>

ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. .VIII).
Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. .VIII). Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания.
към текста >>

В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи.
Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. .VIII). Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у .
към текста >>

Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист.
Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически.
към текста >>

Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист.
Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани.
към текста >>

И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката.
към текста >>

Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие?
Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед.
към текста >>

Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището.
Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват. Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището. Това е вярно. Обаче, трябва да се знае, че при днешните училищни условия, колкото и да се усили религиозното възпитание на учениците, то в края на краищата пак ще се получат тези резултати, които аз посочих по-горе. Пак непременно ще почне борба в душата на ученика между науката и религията, ще дойде едно раздвояване, и непременно, ако ученикът се отнася критически, религията ще бъде отхвърлена, като нещо противоречеше на разума. Даже и да иска ученикът да постъпи другояче, не би могъл. Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката.
към текста >>

А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището.
Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи.
към текста >>

Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране.
Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума. Трябва да се хвърли мост между науката и религията. А това ще стане чрез преподаване на окултизма в училището. Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък.
към текста >>

Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището.
Именно тогаз ще се избегне и трагедията в детската душа. Ето защо религията трябва да се преподава в училището паралелно с окултизма, който ще даде ключ за нейното разбиране. Окултизмът сам не е религия, той е един вид естествена история, но спомага за разбирането на религията. Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система.
към текста >>

За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд.
към текста >>

Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи.
На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
към текста >>

Нужни са още по-коренни реформи в училището.
Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм.
към текста >>

Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика.
всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива.
към текста >>

Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ.
към текста >>

От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм.
Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство.
към текста >>

Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището.
Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота. От друга страна,’училището не запалва у ученика възвишен идеализъм. Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност.
към текста >>

Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище.
Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов. Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците?
към текста >>

В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени.
Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде. Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от възвишен идеализъм, разбиране смисъла на живота. Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива?
към текста >>

Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност.
Коя беше тяхната дълбока причина? Непосредствено може би са имали тази или онази причина, но те всички си имат една обща дълбока причина, и това е негодността на днешната учебновъзпитателна система. Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно. Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
към текста >>

Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа.
Непосредствено може би са имали тази или онази причина, но те всички си имат една обща дълбока причина, и това е негодността на днешната учебновъзпитателна система. Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно. Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност.
към текста >>

Днешното училище не дава висок полет на неговия дух.
Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно. Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци.
към текста >>

Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота.
Те се дължат на вътрешни причини. Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер.
към текста >>

Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството.
Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството. Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот. Нека то се научи да намира своето щастие в служенето на другите, до което дохожда най-после и Фауст. Фауст е търсил щастие в много неща.Додето той се е стремял да търси щастие лично за себе си, винаги се е чувствал нещастен, разочарован, но когато забравил себе си, когато забравил да търси собствено щастие и почнал да служи на другите, тогаз се е почувствал щастлив. Греба да събудим у детето чрез цялата училищна дейност такова настроение, каквото ние добиваме при четене на следния откъслек ( взет от руското списание ;“Ребус“, предавам го с мои думи ): „Строи се едно здание; гледам го, то се издига.
към текста >>

Земята е училище.
Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите.
към текста >>

Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището.
Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв. Ако само му казваме постоянно: „бъди идеалист“, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „ти трябва да бъдеш умен“. Русо казва: „постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават ; в детинство, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги изпитат, без да им ги именуваме“. („Емил или за възпитанието“, стр. 102). Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр.
към текста >>

Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение.
Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето.
към текста >>

Това трябва да бъде една от задачите на училището.
Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.
към текста >>

Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори.
За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед.
към текста >>

Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота.
Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр.
към текста >>

Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота.
И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота.
към текста >>

Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото.
към текста >>

Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота.
към текста >>

Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът.
С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика.
към текста >>

Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция.
Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата. Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи. Един нов импулс, един нов огън ще почувства тогаз тя в своя организъм, един ентусиазъм небивал. Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето. Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция. Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството. Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно. Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост.
към текста >>

Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището.
Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо.
към текста >>

Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало.
Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните.
към текста >>

Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма.
Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава.
към текста >>

Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището?
По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти. В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището. Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите.
към текста >>

По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището.
В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището. Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче.
към текста >>

Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището.
Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището. Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче. Могат със съгласието на родителите да се свикват специални детски събрания, дето да получават духовна храна.
към текста >>

В днешното училище това не се постига.
Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има. Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление. В днешното училище това не се постига. Това ще се постигне при активното обучение, когато ученикът с цялата си душа, с всичките си сили участва в училищната работа. Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм . Канализирането ще се постигне още и чрез поглъщане вниманието и интереса на ученика чрез разни дружества и кръжоци. Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр. На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат.
към текста >>

Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр.
Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр. Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2.
към текста >>

Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай.
Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище.
За Белия Христос, от Силвен Хо. III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 6. П. Мълфорд. Практическото значение на мечтанието. 7. К. Марш на белите комунисти (стихотв.) 8. — Из „Скъпоценните камъни на Изток“ .
към текста >>

Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр.
- Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа!
към текста >>

В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар.
се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет. В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар. Един ден. когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият.
към текста >>

А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност.
Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо.
към текста >>

Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.
Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
към текста >>

ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн.
съчинението му:“ Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio“ — Основна вест за земната и небесната мистерия), и Шелинг дава следната дефиниция:“В Бога се съдържа не самия Той, а Неговото основание, като първобитна основа (Urgrund) или по-скоро като безосновност (Ungrunde)“ .— Вж. този пасаж в кн. VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
към текста >>

Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването.
IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.
към текста >>

Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно.
Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр.
към текста >>

Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището.
Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика.
към текста >>

Училището трябва да му даде мощен потик в това направление.
А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех.
към текста >>

с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми.
Казаното за паметта се отнася и за всички други детски способности. После друго. Не трябва да забравяме и духовните нужди на детето. Една важна точка във възпитанието е тяхното задоволяване. Ако запознаем ученика с всички важни факти на химията, физиката, биологията, минералогията и пр. с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми. Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя. От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма. Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него.
към текста >>

Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати.
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият. Намираме се в началото на един духовен подем. Иде една мощна духовна вълна. И никой не може да спре това духовно събуждане на човечеството, както никой не може да върне водите на Дунав към изворите му в Шварцвалд. Човечеството за известно време остана без знания за вечните духовни истини.
към текста >>

Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното.
Понеже в тая сметка влизат и старите поколения, в чието детинство е нямало задължително образование, то нека направим сметка за възрастта между 15 и 24 години. От лицата от двата пола на такава възраст не би гребало да има нито един неграмотен. Обаче, статистиката показва, че мъже на такава възраст неграмотни на 1 януари 1905 година е имало 34.1З%, а жени — 74.2% (виж пак горната статия). Но само грамотността не е мерило за образованието и възпитанието на едно поколение. Не е достатъчна само една грамотност. Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното. Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая.
към текста >>

А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък.
Обаче, статистиката показва, че мъже на такава възраст неграмотни на 1 януари 1905 година е имало 34.1З%, а жени — 74.2% (виж пак горната статия). Но само грамотността не е мерило за образованието и възпитанието на едно поколение. Не е достатъчна само една грамотност. Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното. Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато.
към текста >>

В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име.
означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път.
Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
към текста >>

Ето неговото сравнение: Евклид е главният древен математик, който е изложил в научна форма много от геометрическите теореми и аксиоми, които днес учим в училище.
Окултизмът и свещените предания (устни и писмени) Друго едно схващане на окултизма е, че той е синтеза на историческите свещени предания, устни и писмени, т. е. е синтеза на истините, изложени в свещените книги на разните религии, синтеза на истините, изложени в съчиненията на разните мъдреци, действали в миналото и пр. На това схващане Д-р Рудолф Щайнер3) отговаря с едно сравнение на окултизма с геометрията. Окултизмът не черпи своите истини от свещените книги на тази или онази религия, но направо чрез непосредствено изследване на духовния мир. Намирането на окултните истини после в свещените книги само доказва истинността на последните, казва Д-р Щайнер, и нищо повече. Ето неговото сравнение: Евклид е главният древен математик, който е изложил в научна форма много от геометрическите теореми и аксиоми, които днес учим в училище. Но това не ще каже, че тези геометрически теореми не могат да се намерят чрез самостоятелно разсъждаване, без да се прибегне до неговите книги. Всяко дете сега само доказва геометрическите теореми, а който иска, може да направи сравнение с Евклида. Също така, казва Д-р Щайнер, окултизмът днес самостоятелно намира чрез ясновидско изследване окултните истини и след това може да се обърне и да сравни това, което е намерил, с това, което пише в различните религиозни книги и да види съгласуването. В всеки случай, критериумът за верността на тая или онази истина служи не фактът, че е писана някъде, но фактът, че може да се констатира и днес с духовното изследване на действителността. Това независимо дохождане до същи- те истини още повече повдига ценността на свещените религиозни книги.
към текста >>

Земята е училище за човешката душа.
„Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух.
към текста >>

Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината.
Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило. Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип. Аз познавах добре Филипа. Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите.
към текста >>

Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария).
АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете). Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария). Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр.
към текста >>

Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества.
В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти. Испанските народи и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1). Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества. Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани. „Ключовете“ или „Малките ключове на Соломона“ се състояли от 36 талисмани, с 72 отпечатъци, анологични с йероглифическите фигури на Таро. Тия фигури, извратени от копистите, още се намират в старите ръкописни „Ключове“ из библиотеките. Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една мистификация. За обяснение на Таро вземете съчинението ми: Dogme et Rituelde la Haute Magie (Следва).
към текста >>

Веднъж Колю отишъл в училище, дето учениците се приготвяли да дават представление.
Басарбово, русенско (на един час от Русе). Тя ни разправи следното: „Имах дете Колю, което беше много любезно и от мен не се делеше. Когато бях болна, лежах в гостната стая, дето то ме вардеше от мухи с кърпа, вързана за една пръчка. Аз оздравях. Една година след моето оздравяване, Колю се помина. Веднъж Колю отишъл в училище, дето учениците се приготвяли да дават представление. Той там неволно събаря една врата. Тогава другарите му го заплашили, че ще го обадят на учителката, която ще го накаже строго. То тогава се уплашва и се разболява, от носа му протича черна кръв, и на 4-ия ден умира. Това беше през 1904 година. След две години добих момиченце Здравка.
към текста >>

Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на училище (на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана).
Помня, мари! (Вярно е, че тези трима доктори ме лекуваха. Последен остана да ме лекува само доктор П-ян). На сутринта Здравка казала на сестра си: — Ти не ми хващаш вяра. Кинка й казала: — Ами тебе те нямаше тогаз. Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на училище (на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана). Кинка, като се зачудва, идва при нас и ни разправя какво казала Здравка. Скоро след,.като тръгнала на училище, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма? (Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка!
към текста >>

Скоро след,.като тръгнала на училище, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма?
Последен остана да ме лекува само доктор П-ян). На сутринта Здравка казала на сестра си: — Ти не ми хващаш вяра. Кинка й казала: — Ами тебе те нямаше тогаз. Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на училище (на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана). Кинка, като се зачудва, идва при нас и ни разправя какво казала Здравка. Скоро след,.като тръгнала на училище, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма? (Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й.
към текста >>

(Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни).
На сутринта Здравка казала на сестра си: — Ти не ми хващаш вяра. Кинка й казала: — Ами тебе те нямаше тогаз. Тогаз Здравка отива на тавана, дигнала същата чанта, с която Колю ходел на училище (на тавана имаше много чанти, понеже много мои деца са учили преди Здравка, и всички техни стари чанти бяха на тавана). Кинка, като се зачудва, идва при нас и ни разправя какво казала Здравка. Скоро след,.като тръгнала на училище, Здравка веднъж казала на сестра си Райна: — Стоян и Ченю защо ги няма? (Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й. Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на училище, и се намира в същата училищна обстановка).
към текста >>

Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на училище, и се намира в същата училищна обстановка).
(Когато Колю ходеше на училище, имаше двама другари близнаци Стоян и Ченю, които седяха на един чин с него, от двете му страни). После когато били с Райна на хорото, последната й казала: — Ето ги Стоян и Ченю. Тогаз Здравка зачудено казала: — Ами защо те са големи, а аз съм малка! (Както за майчината болест, така и тук, спомнянето става по един и същ начин. У Здравка възкръсва споменът за майчината болест, когато се намира в същата обстановка, дето е виждала да лежи майка й. Спомва си за своите училищни другари, когато почва да ходи на училище, и се намира в същата училищна обстановка). Здравка по лице съвсем прилича на Колю. Същият нос, уста, коса кестенява и очи винени Сега Здравка е на 14 годнни. Всичките ми деца са 12, от които 6 живи и 6 умрели. Здравка е десетото дете. Тя сега е много здрава, гледа къщата, меси и пр.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни.
Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни. Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г.
към текста >>

там е било открито „Свободното Валдорфско училище, отначало само за децата на работниците в една фабрика, но после разширено и за други деца.
Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г. там е било открито „Свободното Валдорфско училище, отначало само за децата на работниците в една фабрика, но после разширено и за други деца. Това е много важна крачка в историята на духовното движение в света. До сега окултизмът се задоволяваше само с теория, но ето вече нагазва и в областта на практическата дейност. Дошло е вече време великите божествени истини, които излага окултизмът, да се приложат на дело във всички области на живота. Окултизмът е в състояние да даде не само теоретически, но и чисто практически указания при разрешението на всички проблеми, които вълнуват днес обществото. Начинът на разрешението на обществените проблеми трябва да е плод не на умуване на философски спекулации, но на дълбоко изследване на действителността, която ни заобикаля.
към текста >>

Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото.
Бляскаво това се потвърждава в педагогиката. Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4.
към текста >>

Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива.
Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I.
към текста >>

Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище.
Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип.
към текста >>

Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище.
Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория.
към текста >>

Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти.
Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело.
към текста >>

За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика.
И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.
към текста >>

В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт.
Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата.
към текста >>

В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика.
Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр.
към текста >>

Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката.
Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти. За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година.
към текста >>

Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини.
За да се тури новото училище на здрави основи, трябва да се вземат пред вид резултатите от изследванията на окултизма и окултната педагогика. В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година. УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920.
към текста >>

И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата.
В това отношение голяма роля ще изиграе „Свободното Валдорфско училище“ в Щутгарт. В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година. УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920. година Д-р Р.
към текста >>

под- комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото училище в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори.
В първата половина на 1920 г. в разни германски и швейцарски университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер. В тези кръжоци влязоха ония студенти, които искаха нещо повече, което днешният университет не можеше да им даде, които искаха по-дълбоко разбиране на въпросите от своите специалности. Интересът на студентството към окултизма растеше всеки ден. През 1920 г. под- комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото училище в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори. Последният говорил в препълнена аула2) на тема: „Окултизъм, природни науки и техника“ Тая реч скоро ще бъде отпечатана на немски. Тя е била посрещната с ентусиазъм от студентството. През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт.Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26. септември до 16. октомври 1920 година.
към текста >>

Авторът критикува днешното училище от окултно гледище.
Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище. Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област. Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“.
към текста >>

Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“.
Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област. Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“. Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер.
към текста >>

Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище.
А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“. Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище.
към текста >>

Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище.
Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище. Гледката, когато децата извършват евритмичните упражнения, е извънредно красива, и самите играещи усещат висша наслада, ободрение и наплив на сили. Тези упражнения по един чуден начин ги ободряват. Те не са изсмукани от пръстите, но имат вътрешен смисъл и вътрешна закономерност.
към текста >>

Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище.
Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище. Гледката, когато децата извършват евритмичните упражнения, е извънредно красива, и самите играещи усещат висша наслада, ободрение и наплив на сили. Тези упражнения по един чуден начин ги ободряват. Те не са изсмукани от пръстите, но имат вътрешен смисъл и вътрешна закономерност. Както говорът е израз на душевния мир, така и при евритмията чрез движения се изразява вътрешния мир, душевните вълнения. Евритмията е нещо съвсем различно от днешните танци и гимнастики.
към текста >>

С Валдорфското училище е турено само началото.
Изобщо сега се забелязва голям духовен подем в западна Европа. Курсът през септември и октомври 1920 год. в Дорнах е само начало на дейността на този университет. Крои се скорошното подновяване на курсовете в уголемен мащаб. На края трябва да кажа, че идеалът на духовните работници в Германия и Швейцария е, щото такива училища като Валдорфското да се появят на всякъде. С Валдорфското училище е турено само началото. Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията?
към текста >>

Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология.
Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните. Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология. Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той.
към текста >>

Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме първоначалното число 142 857.
лекуване на болестите чрез посредничеството на един медиум, който служи за канал на окултните сили от по-висшия ред. Той отличава този медиум от магнетизатора, който, като дава от себе си жизнена сила, необходимо е сам да бъде напълно здрав, да следва природен хранителен режим, да почива редовно и пр. РАЗНИ ВЕСТИ Магия на числата. Числото 142857 е забележително. Ако го умножим на 2, 3, 4, 5 или 6, получават се числа все със същите цифри, само различно наредени: Същото число, умножено на 7, дава 999,999, а умножено на 8, дава 1,142,856. Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме първоначалното число 142 857. Интересни са и следните примери: Мистицизтьм на числата. В статията „предсказания за 1913 год.“ (в списанието Zentralblatt fur Okkultismus) се казваше, че през 1913 год. Германия чрез революция ще стане република. Това събитие, смятано от неокултистите за невъзможно, не настъпи тогава, но известно е. че това стана през 1918 г.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние.
Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена.
към текста >>

Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех.
Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява.
към текста >>

Райхенбах дръпнал ръката си, и всичко се възвърнало в първоначалното положение.
Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути. Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини. Райхенбах дръпнал ръката си, и всичко се възвърнало в първоначалното положение. Пренасянето на од от човек на човек става не само при допиране, но и при просто доближаване. Залавяне на верига Райхенбах седнал на канапе от ляво на сензитива съвсем близо до него. Съседните им страни се затъмнили, а противоположните, т. е. лявата на Райхенбах и дясната на сензитива, станали по-силно светещи. Това още по- добре се видело, когато допрели съседните си ръце, а още повече когато си допрели ръцете чак до рамената, също и краката.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
към текста >>

* * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни.
Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към свършека. Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни. Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не!
към текста >>

Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул.
Смъртта на архидякона Ив. Димитров в столицата предсказана. Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата. Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул. Алабинска и в църквата, в която служел. И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда.
към текста >>

В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си.
Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка.
към текста >>

Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение.
Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние.
В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува.
към текста >>

В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното училище, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София.
Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина. В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното училище, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София. Там явява му се на сън заминалият брат и точно му описва своята участ, като му съобщава и болницата, в която лежал. Сънят бил толкова ясен, че брат му се събужда потресен и напълно уверен в случилото се. И наистина, като дохожда в София и проверява в посочената насъне болница, излиза точно тъй, както му е съобщил заминалият му брат. В същото пък време, в Стара-Загора, в неговата стая, през нощта, всички негови картички и снимки, изпращани до жена му, паднаха по пода от стената, без някоя видима причина. Още повече.
към текста >>

Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г.
Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“.
към текста >>

е отворил своето училище по магнетизма, което съществува още.
Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год. е отворил своето училище по магнетизма, което съществува още. Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял свят в 1886 г. След като основал, в 1887 г. Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите идеи. Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към ново училище (уводни бележки към окултната педагогика).
Списанието в PDF Година 3, Брой 4 (декември 1923 г.) 1. Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2. Из цикъла „Рилски сонети“: I. Олтарът и II. Химни на вечността, от Мара Белчева. 3. Към ново училище (уводни бележки към окултната педагогика). Статия от Боян Боев. 4. Бележити окултисти : Папюс (Жерар Анкос, доктор на медицината), животопис и характеристика, с портрета му и символична картина: Единството на религиите. 5. Метапсихистите. Статия от Морис Метерлинк, прев. L. 6.
към текста >>

БОЯН БОЕВ Към ново училище (Уводни бележки към окултната педагогика) „Облаци“ от Бодлер В „Поеми в проза“ от Бодлер се намира и загадъчната стихопроза „Чужденецът“.
заслушан във акордите обетни. И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето. И в тоя шемет втъвам аз в скалата – стопено в химните на вечността трепти магьосано око — сърцето. . . МАРА БЕЛЧЕВА. БОЯН БОЕВ Към ново училище (Уводни бележки към окултната педагогика) „Облаци“ от Бодлер В „Поеми в проза“ от Бодлер се намира и загадъчната стихопроза „Чужденецът“. Питат едного, кого обича най-много, дали баща си, майка си, брата си, или сестра си. Той отговаря, че няма нито баща, нито майка, нито брат, нито сестра. Питат го след това, дали обича приятеля си най-много. Той отговаря: „Вие си служите с думи, чийто смисъл ми е до сега непознат“. — Твоето отечество?
към текста >>

Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“.
Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения. Някои представители на религията не искат да знаят, че духовният мироглед не е само, за да знаем, че има Бог, но да знаем и божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тези закони.
към текста >>

За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн.
Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр. 17. год. I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки учител знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа. Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
към текста >>

Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“.
към текста >>

От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище.
Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер.
към текста >>

Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати?
Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер. Те не могат да се приложат плодотворно в живота, защото не излизат от действително разбиране на самия живот.
към текста >>

Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа.
към текста >>

Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот.
Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда.
към текста >>

„Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“.
В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека.
към текста >>

„Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти.
към текста >>

Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей.
към текста >>

Нейното училище представлява нещо като стопанство.
Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
към текста >>

Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание.
Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание.
към текста >>

Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното.
към текста >>

Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание.
Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти.
към текста >>

История на Валдорфското училище Един от първите, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме.
Когато се изучат периодите на детското развитие, ще се види, че строго е опре телено, в кой период кои детски способности трябва да се разви- ват, ако искаме да възпитаваме в хармония с детската природа. Ако развитието на известни способности е станало преждевременно или се е пропуснал периода на тяхното развитие, детето е загубило много; тогава възпитанието е на фалшиви основи. Г-жа Харисон в своята „Детска градина“ препоръчва един начин, който води към преждевременното развитие на детския разсъдък. Това, което трябва да стане след 14-та година, тя го премества в детския период. Ако тя знаеше законите на детското развитие, не щеше да прави подобна грешка спрямо детето. История на Валдорфското училище Един от първите, който е писал по окултна педагогика, е Едвин Бьоме. Педагогическите си възгледи е изложил в книжката „Детето и неговото възпитание“. В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен. Роден е на 13 май 1877 година в Дрезден. Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг. Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза.
към текста >>

След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика.
Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза. Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал.
към текста >>

Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях.
Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения.
към текста >>

Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище.
към текста >>

Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт.
I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо?
към текста >>

Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище.
Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него.
към текста >>

Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо?
Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика.
към текста >>

Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден.
Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280.
към текста >>

Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика.
Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572.
към текста >>

После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището.
Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа. Това е едничкия начин да бъде обучението източник на голяма радост и щастие за ученика. Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика.
към текста >>

Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280.
Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка.
към текста >>

След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме).
Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
към текста >>

А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика.
Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая.
към текста >>

През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки.
През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи.
към текста >>

Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи. На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички учители и ученици. Говорил Д-р Щайнер. От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи.
към текста >>

От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи.
Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи. На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички учители и ученици. Говорил Д-р Щайнер. От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи. На 16. XII. 1921 год. се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г. То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон. Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище.
към текста >>

Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище.
От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи. На 16. XII. 1921 год. се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г. То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон. Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище. Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота.
към текста >>

Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно.
се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г. То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон. Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище. Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия.
към текста >>

Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота.
Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище. Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни.
към текста >>

Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище.
Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година.
към текста >>

Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас.
Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения.
към текста >>

Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия.
Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год.
към текста >>

Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година.
Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел.
към текста >>

Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения.
Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите.
към текста >>

нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас.
Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения). Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение.
към текста >>

Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред.
Те непременно, според новия закон, трябва да бъдат държавни. Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика.
към текста >>

Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие.
И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено.
към текста >>

Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение.
нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“.
към текста >>

И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище.
С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“. Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите.
към текста >>

Сега няколко думи за издръжката на училището.
Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби. И така, превратно възпитаните ученици, — възпитани в най-голямо противоречие с детската природа — ще трябва да постъпят във Валдорфското училище. То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“. Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства.
към текста >>

През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“.
То и тогава ще може да направи нещо за тях, но много, много нещо ще бъде безвъзвратно загубено. Дано до 1926 година родителите на учениците и останалото гражданство се намесят, та да не става нужда от закриване на отделенията“. Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
към текста >>

За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства.
Сега няколко думи за издръжката на училището. Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни.
към текста >>

Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище.
Родителите внасят известна сума за издръжката на детето, но децата се приемат и когато родителите не могат нищо да внасят. Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище.
към текста >>

Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището.
Тези родители, които плащат, плащат обикновено по-малко в сравнение с разходите. През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни.
към текста >>

Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
През втората учебна година (1920/ 1921) училището е имало разход 846, 439 марки, а приходът е бил значително по-долу: дефицит бил 234,029 марки, които са се покрили чрез средства на съюза „Свободно Валдорфско училище“. За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване.
към текста >>

2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище.
За третата учебна година (1921 1922) разходът бил, 1,440,000 марки, а приходът 970,000. За издръжката на учениците и за новите пристройки и приспособления към училището са нужни много средства. Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза.
към текста >>

Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище.
Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза. Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка.
към текста >>

Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище.
Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза. Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка. За учебната 1921/1922 година минималната членска вноска е била 20 марки годишно. Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души. Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI.
към текста >>

Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското.
Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души. Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI. 1922 год., а третото на 25/V година. На първото събрание най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер. Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921). От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите.
към текста >>

След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921).
Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI. 1922 год., а третото на 25/V година. На първото събрание най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер. Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921). От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите. Първата родителска среща се състояла на 13.1. 1921 година, втората — на 15. III.
към текста >>

Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите.
Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921). От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите. Първата родителска среща се състояла на 13.1. 1921 година, втората — на 15. III. същата година. Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно.
към текста >>

Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“.
Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица. Тези родителски срещи, както казва Д-р Щайнер, са особено нужди за училище от характера на Валдорфското, понеже то е свободно от държавна намеса и за да може да преуспява, извънредно се нуждае от доверието на родителите. Първата родителска среща се състояла на 13.1. 1921 година, втората — на 15. III. същата година. Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е.
към текста >>

Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове.
същата година. Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза.
към текста >>

Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е.
Сегиз-тогиз излиза „Бюлетин на Съюза Свободно Валдорфско училище“. Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка.
към текста >>

Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове.
До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12.
към текста >>

Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище.
1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца.
към текста >>

Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище.
по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“.
към текста >>

Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те!
Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище. От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи.
към текста >>

Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище.
От последния позив на съюза от октомври 1923 година узнаваме, че независимо от спадането на книжната марка, повишена е стойността на предметите, сметана в златни марки, Напр., за месечната издръжка на едно дете до скоро отивали 6 златни марки, а сега най-малко 12. Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското.
към текста >>

Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище.
Всичко внесено от родителите за издръжка на децата стигало едвам за 300 деца. За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23.
към текста >>

Международен съюз за ново училище.
Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23. VII до 7. I. 1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски учители от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година. Не споменавам за многобройните отделни сказки по тези въпроси.
към текста >>

В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото училище.
VII до 7. I. 1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски учители от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година. Не споменавам за многобройните отделни сказки по тези въпроси. Подробности за тези курсове няма да излагам тук, понеже това е сторено другаде. 4) За нас е важна резолюцията, взета на края на оксфордския курс и върху нея ще се спрем повечко. В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото училище. Ето що е писал в. „The Manchester Guardian“ от 31. VIII. 1922 год. за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския колеж на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от трите му сказки по социалния въпрос. По-рано той говори по педагогически въпроси.
към текста >>

Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат.
Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза. В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург.
към текста >>

Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер.
В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г.
към текста >>

Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви.
Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт.
към текста >>

Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища.
Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година.
към текста >>

В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г.
Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви. Надяваме се да пратим и други учители за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за учители, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“. Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало.
към текста >>

Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година.
Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде.
към текста >>

То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“.
и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта.
към текста >>

Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското.
В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
към текста >>

Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес.
Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
към текста >>

Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища.
Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика.
към текста >>

Само с едно училище не може да се постигне целта.
То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
към текста >>

Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение.
Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания.
към текста >>

За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
към текста >>

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво.
Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
към текста >>

В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето.
към текста >>

То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето.
В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето. Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн. 5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период.
към текста >>

Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика.
Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика. По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство. Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия.
към текста >>

Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия.
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия. Ние, разбира се, ще се ползваме от чуждата педагогическа опитност, както теоретическа, така и практическа, ще използваме доста работи от нея, но работниците в тази посока у нас трябва да бъдат творци. Някои работи от Валдорфското училище могат ла се вземат, други могат да се изоставят. Художник не е онзи, който само копира. Идещият път ще разгледаме някои от принципите на окултната педагогика. ________________________________________________________________ 1) Виж българския превод във Всемирна Летопис, год.
към текста >>

Някои работи от Валдорфското училище могат ла се вземат, други могат да се изоставят.
Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия. Ние, разбира се, ще се ползваме от чуждата педагогическа опитност, както теоретическа, така и практическа, ще използваме доста работи от нея, но работниците в тази посока у нас трябва да бъдат творци. Някои работи от Валдорфското училище могат ла се вземат, други могат да се изоставят. Художник не е онзи, който само копира. Идещият път ще разгледаме някои от принципите на окултната педагогика. ________________________________________________________________ 1) Виж българския превод във Всемирна Летопис, год. I, кн. 4 и 5.
към текста >>

Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок. руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги.
— Не, не колегите си, а възгледи те, начините, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения. Но из винете, — аз се отклоних — това има малко значение за историята ми. А ето писмото — извади той един голям плик — да, аз искам да ви прочета това писмо, писмото на моя другар мистър Мирл. Бяха минали повече от два месеца — аз мислех вече да го посетя, което ви казах, когато го получих. Ще ви го прочета цялото. „Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги. Даже когато мисли, че е на пълно сполучил да стори това, изглежда, че само е отсекъл стъблата, но корените са останали дълбоко в душата и достатъчно е само да има кой да разрови . . . Прощавайте. Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете.
към текста >>

Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила.
Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си.
към текста >>

Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с покойния Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото училище по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология.
Роко, основател на списанието Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия. Централното бюро в Париж е организирало периодически обеди на всички психисти, членове и не членове, живущи в френската столица· Първият обед бил даден на 11. юний т. г. в салоните на Жиле, булевард Нйой. Този обед бил даден в чест на г. Г. Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с покойния Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото училище по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология. На г. де Шанвил бил поднесен един дар — бронзова статуя. Вторият обед щял да бъде даден през ид. м. октомври или ноември т. г. Пожертвувателността в чужбина.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултна педагогика: 1) Новото свободно училище.
От К. Либра: Планетата Меркури в разните домове. 8. Окултна биология. Новооткритата органическа сила. От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки). 9. Окултна педагогика: 1) Новото свободно училище. Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултния университет „Гъотеанум", от Д-р Рудолф Щайнер. 3) Свободното Валдорфско училище, Статия от Боян Боев. 10. Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище.
към текста >>

3) Свободното Валдорфско училище, Статия от Боян Боев. 10.
Новооткритата органическа сила. От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки). 9. Окултна педагогика: 1) Новото свободно училище. Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултния университет „Гъотеанум", от Д-р Рудолф Щайнер. 3) Свободното Валдорфско училище, Статия от Боян Боев. 10. Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от професор Д-р О. Рьомер. III. РАЗНИ 11.
към текста >>

Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата някому и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
към текста >>

Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие?
(Прев. от англ. — Краят в следващата книжка). ___________________________ 1) Тук трябва да се спомене, че г-жа Дикинсън е била наградена със сребърен медал от международния медиц. конгрес в Лондон през 1913 г. за представеното от нея отлично антисептично лекарство. Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие? Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство.
към текста >>

Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие.
— Краят в следващата книжка). ___________________________ 1) Тук трябва да се спомене, че г-жа Дикинсън е била наградена със сребърен медал от международния медиц. конгрес в Лондон през 1913 г. за представеното от нея отлично антисептично лекарство. Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие? Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр.
към текста >>

Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството.
за представеното от нея отлично антисептично лекарство. Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие? Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура. Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване.
към текста >>

Училището приема характер на семейство.
Боян Боев ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Новото свободно училище Семейно възпитание или пълно общежитие? Видяхме1), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура. Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: днешното семейство се разпада.
към текста >>

Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството?
Семейството пък не представлява ли едно малко общежитие? И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите? Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
към текста >>

И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“.
И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите? Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
към текста >>

Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището?
Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите? Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите.
към текста >>

А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония.
към текста >>

В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите.
Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им.
към текста >>

Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея.
Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот.
към текста >>

И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството.
Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма.
към текста >>

Духовният елемент в училището е елемент на живот.
Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили.
към текста >>

Един Учител казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в училището.
Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво. Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят. За да стане това, цялата училищна дейност трябва да бъде проникната от духовен елемент. Един Учител казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в училището. Ако не преобладава, то ще бъде казарма“. Духът е най-великата сила. Той движи световете. Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното.
към текста >>

Ако училището е без духовен елемент, детето ще се чувства, като в клещи, като в затвор.
Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното. Всъщност коренът на материалното е в духовното. Дето има духовен елемент, има живот. Без него няма истинско творчество. Ако училището е без духовен елемент, детето ще се чувства, като в клещи, като в затвор. Духовният елемент е необходим за растежа на детската душа. Той ще бъде онази светлина, при която ще се разцъфти душата. Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо?
към текста >>

Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа.
Той ще бъде онази светлина, при която ще се разцъфти душата. Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед. Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота. Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа?
към текста >>

Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата?
Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед. Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота. Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа? Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна.
към текста >>

Напротив, тъкмо когато лишим училището от духовен елемент, ние извършваме насилие върху детската душа.
Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа? Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна. Напротив, тъкмо когато лишим училището от духовен елемент, ние извършваме насилие върху детската душа. Днес много педагогически методи целят да насочат детското съзнание предимно към материалната страна на нещата. Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях!
към текста >>

И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде!
Днес много педагогически методи целят да насочат детското съзнание предимно към материалната страна на нещата. Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.
към текста >>

Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа.
Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
към текста >>

Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето.
Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно.
към текста >>

В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад.
Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде! Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди.
към текста >>

Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“.
Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба! Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота? Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание?
към текста >>

Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5).
Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание? Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота? На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер.
към текста >>

В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината.
Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота? На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот.
към текста >>

Това училище представлява нещо като стопанство.
На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент?
към текста >>

И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското.
На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент? Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище. Но как ще се добие този духовен елемент в училището?
към текста >>

Но как ще се добие този духовен елемент в училището?
И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент? Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище. Но как ще се добие този духовен елемент в училището? Дали чрез някой особен духовен предмет? Съвсем не. Тук не е думата да се излагат на детето великите духовни тайни чрез отделна наука, нито да му се държат духовни проповеди. Даже ако бихме правили така, нищо не бихме постигнали. Детето трябва да преживни и да почувства великия божествен живот, който е разлян в цялата природа, във всички хора, които са братя и вътре в самото дете.
към текста >>

А това преживяване ще дойде от целия училищен живот.
Вашите думи ще останат без никакво влияние върху дете ата душа, няма да раздвижат нищо в нея! Целта не е да назубри детето известни догми, а да се събуди висшето у него. Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне.
към текста >>

Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище.
Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори.
към текста >>

Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище.
Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори. Но какво от това? Трябва детето да расте духовно чрез самия живот, който то живее.
към текста >>

За да се влее духовния елемент в училището, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие. Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична. (Виж примера на учителя Георги Иванов: „Костадин“ 6). За да се влее духовния елемент в училището, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред. (Следва) _________________________ 1) Вж. Всемирна Летопис, год, III, кн. X. 2) Виж: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“, от Д-р Рудолф Щайнер в спис. „Всемирна Летопис“, год. I, кн.
към текста >>

Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт.
5, 5) Виж ,Всемирна Летопис“, год. III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.
към текста >>

Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно.
III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика.
към текста >>

Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика.
6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество.
към текста >>

В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище.
Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища.
към текста >>

Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище?
Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен.
към текста >>

И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот.
“ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен. И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса.
към текста >>

За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас.
Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен. И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели.
към текста >>

година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса.
И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели. На лице е вече опитността в течение на 3 години. Ние във Валдорфското училище имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години. Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи.
към текста >>

Ние във Валдорфското училище имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години.
Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели. На лице е вече опитността в течение на 3 години. Ние във Валдорфското училище имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години. Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата.
към текста >>

В едно истинско училище най-много се учи самият учител.
Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата. Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие. В едно истинско училище най-много се учи самият учител. И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн.
към текста >>

Свободното Валдорфско училище се отвори за него.
И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш.
към текста >>

Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот.
Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч.
към текста >>

Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот.
И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г.
към текста >>

То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето.
Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика.
към текста >>

Свободното Валдорфско училище1).
Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика. Свободното Валдорфско училище1). Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище.
към текста >>

Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето.
__________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика. Свободното Валдорфско училище1). Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище. Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката.
към текста >>

В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище.
Свободното Валдорфско училище1). Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище. Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката. Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни. Щутгарт е средно голям индустриален град. Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения.
към текста >>

Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката.
Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище. Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката. Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни. Щутгарт е средно голям индустриален град. Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения. И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта.
към текста >>

Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца.
Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения. И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта. Д-р Щайнер можеше да строи само върху едно: Духът. Последния той беше изпробвал цел един живот. Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца. Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци. Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания. В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители.
към текста >>

Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище.
В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели. Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище. Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце. А това е главното условие за един учител. Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват.
към текста >>

Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване.
Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват. Свободата на учителя — главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания. Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване. Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода. Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа. Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет.
към текста >>

Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа.
Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания. Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване. Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода. Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа. Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет. Чрез предметната система се избягва вредното действие на часовата система ; чрез последната вниманието на детето се разпокъсва на много страни. При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго.
към текста >>

Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен.
Бихме желали да има повече такива очи, пълни с жизнерадост и благоговение. Тогаз бъдещето няма да бъде така тъмно. (Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр.
към текста >>

„Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час.
Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7. „Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика.
към текста >>

Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика.
„Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето.
към текста >>

В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие.
След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер).
към текста >>

„Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение.
Децата описват така като че са били там във време на събитията“. (Из статията „Vom geschichtsunterricht der Freien Waldorfschule“ от Д-р Валтер Щайн в списание „Soziale Zukunft“, год. 1, кн. 5 — 7. 3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие?
към текста >>

Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно.
към текста >>

Валдорфско училище стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици.
Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения. Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра. Един нов източник на радост е превръщането на стиховете или на изпетите песни в евритмични движения. Тъй като Своб. Валдорфско училище стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици. Но по-нататък това ще се засили. Според окултната езикова методика, поетичния и художествения елемент при обучението на чужди езици трябва да бъде на първо място. И затова евритмпята ще играе важна роля тук. В първите две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма". (Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис.
към текста >>

училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо?
Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките.
към текста >>

училище в спис.
Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата. Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език. (Из статията: Обучение по чужди езици в долните класове на Своб. Валд. училище в спис. „Die Drei“, год. II, кн. I, април 1922 год.). „Чуждите езици се изучват още от първо отделение, за да се използва периода до 9 година, когато още е силен подражателният инстинкт. (Д-р Ерих Швебш във Валдорфския бюлетин №3).
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>

етер почват да се връщат в първоначалното си положение.
I. Сутрин. Химичният етер отива нагоре, а топлинният — надолу. II. Пладне. Химичният етер се е изкачил най-високо, а топлинният е слязъл най-низко. Вечер. Химичният и топл. етер почват да се връщат в първоначалното си положение. (IV-to състояние във фиг.1) Нощем. Връщане в първоначалното нормално положение. Отвън на вътре: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер. Фиг. 4 Erdfeste = Земна твърд, Atmosphäre = Атмосфера. Сутрин: Слънчевото действие причинява топлинният етер да излезе от обикновеното си положение и, да слезе надолу към земната твърд.
към текста >>

Връщане в първоначалното нормално положение.
II. Пладне. Химичният етер се е изкачил най-високо, а топлинният е слязъл най-низко. Вечер. Химичният и топл. етер почват да се връщат в първоначалното си положение. (IV-to състояние във фиг.1) Нощем. Връщане в първоначалното нормално положение. Отвън на вътре: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер. Фиг. 4 Erdfeste = Земна твърд, Atmosphäre = Атмосфера. Сутрин: Слънчевото действие причинява топлинният етер да излезе от обикновеното си положение и, да слезе надолу към земната твърд. А химичният етер отива от собствената си област нагоре, Пладне: Натрупване на топлинния етер по земната твърд. Атмосферата проникната с химичен етер.
към текста >>

Тези знания от живота и училището го обогатяват и той напредва с общото течение.
Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети. — Спомних си, че нищо не се губи, че вечността на живота възнаграждава. — Нищо, казах си аз — още една резка на ръката и друга на челото. П. Списаревски Пътят но окултиста (Размишления) Човечеството върви по един бавен, естествен път към усъвършенстване. Вселената е една велика сграда, в която животът кипи, развива се, расте и преражда, а човек се учи от всичко, което го заобикаля, което вижда, което изпитва, сам върху себе си. Тези знания от живота и училището го обогатяват и той напредва с общото течение. Отделните групи хора със сходни разбирания, продиктувани от частни и общи интереси, са образували обществата. Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност. Тия общества са създадени по необходимост и се подтикват повече от амбиции и тщеславие. Всичко това е надхитряване, ограбване, ощетяване едни за в полза на други. Това са отношенията между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи.
към текста >>

Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“.
Магическият жезъл1) „Магическият жезъл“! Тези думи звучат в ушите на начинаещия в окултното изкуство по определен начин. като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите. Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата. Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия. Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така. Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение. Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя.
към текста >>

Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ).
Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е. ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция.
към текста >>

Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите.
От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно. Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите. И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение. Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях.
към текста >>

Така, на музиката в новото училище ще се даде видно място.
Ще се излезе от физичното и ще се отиде към духовното. Напр. ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот. И понеже всички тези картини ще се свържат с музика, те ще бъдат дълбоко преживени Защото се знае, че всяка дума или израз, когато се изпее, се преживява дълбоко. Когато детската душа възприеме думите: извор, цвете, звезда, слънчев лъч, радост и пр. чрез мелодия, тя по-дълбоко ще ги преживее. Така, на музиката в новото училище ще се даде видно място. И рисуването може да се свърже с дейността всред природата. Ще се рисуват цветя, плодове и пр. И това рисуване ще има по-голямо значение отколкото си мислят някои. Чрез тяхното рисуване, казва един Учител, детето ще се свърже със силите на живата природа, с живите сили на дърветата, цветята и пр. и тези сили ще се прелеят в него .и ще го обновят както телесно, така и духовно, ще събудят у него нови импулси.
към текста >>

Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище.
Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност? Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище. Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14.
към текста >>

Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа.
Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище. Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа.
към текста >>

И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „.
Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа. И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „. По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура. ___________________________________ 1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем. Летопис“, год, I. кн. 4 — 5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.
към текста >>

Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище).
„Natura“, ново списание за разширение на лечебното изкуство въз основа на окултното човекопознание. Издава се от медицинската секция при окултния университет „Гьотеанум“, под главното редакторство на г-жа д-р по медицина И. Вегман. Абонамент 13‘20 швейц. франка (за странство с известно повишение). За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse). Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година.
към текста >>

училище. Стр.
Абонамент 13‘20 швейц. франка (за странство с известно повишение). За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse). Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт.
към текста >>

Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище).
За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse). Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923.
към текста >>

Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година.
Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище). Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други учители от Валд. училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43.
към текста >>

година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт.
училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише.
към текста >>

училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише.
година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт. Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски учители). Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише. Нова книга. Излязла е от печат книгата: Парни машини, ръководство за механиците, учениците от техничните училища и практиците машинисти. Обем 433 стр., с 15 таблици. Одобрено от Министерството на Тър., Промишл. и Труда със заповед № 1175 от 9.
към текста >>

Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан).
към текста >>

Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн.
.. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак.
към текста >>

Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище.
ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак. Некой си учител, г.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско училище).
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА: Основните задачи на учителя. Реферат, четен от гимназ. учител П. Г. Пампоров в педагогич. конференция в Севлиево . 11. ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско училище). Статия от Едита Рьорле (превод от немски). 12. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА — Буквите и тяхното значение. (продължение от кн. VII) От Леонард Босман (прев. от англ.).
към текста >>

Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот.
бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода. Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.
към текста >>

(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката.
И истина съществува, и мъдрост, и правда, и добродетел — защото Бог е Дух. Слънце, което включва всичко добро и светло в себе си. И както има физ. слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.
към текста >>

За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма.
Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма. Всички деца от първо отделение до 8. клас се обучават по евритмия. Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха. С душевно участие и радост децата играят евритмичните упражнения. И особено у най-малките е тъй ясно, как те с вътрешно разбиране се отнасят към евритмията!
към текста >>

Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им.
„Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано. Това е твърде важно потвърждение на възгледите, представени тук, и може да бъде добре посрещнато от ония, които търсят авторитети. Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят. Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им. Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно. Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак.
към текста >>

Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).
към текста >>

87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво.
Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
към текста >>

В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр.
към текста >>

Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г. Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
към текста >>

То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“.
. . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
към текста >>

И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
към текста >>

От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов?
към текста >>

И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното.
към текста >>

НАГОРЕ

0.84121179580688