НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
179
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват
психологията
на съвременния човек.
Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват
психологията
на съвременния човек.
Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум.
към текста >>
Окултната наука носи ново разбиране на човешката
психология
и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката
психология
и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всичко това има отношение към самата
психология
на животните.
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината.
Всичко това има отношение към самата
психология
на животните.
В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт.
към текста >>
Относително
психологията
на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка.
Относително
психологията
на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
към текста >>
3.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната
психология
, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".
Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир.
една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната
психология
, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".
Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>
Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината,
психологията
, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота.
Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".
Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината,
психологията
, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота.
Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>
4.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нито биологията, нито
психологията
, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.
Нито биологията, нито
психологията
, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>
5.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от
психологията
на тия безсловесни „наши по-малки братя".
Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване.
Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от
психологията
на тия безсловесни „наши по-малки братя".
А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>
6.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днешната
психология
по този въпрос се изказва отрицателно.
Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят. Дали това е вярно ?
Днешната
психология
по този въпрос се изказва отрицателно.
„Психичното постоянно тече, затова там не може да се установи нещо положително, стабилно" За човешката мисъл. И за нея психологията също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира. В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват. И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос.
към текста >>
И за нея
психологията
също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира.
Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят. Дали това е вярно ? Днешната психология по този въпрос се изказва отрицателно. „Психичното постоянно тече, затова там не може да се установи нещо положително, стабилно" За човешката мисъл.
И за нея
психологията
също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира.
В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват. И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим. * В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети.
към текста >>
7.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната
психология
която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука.
В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната
психология
която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки.
– Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така.
към текста >>
Цялата днешна
психология
, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н.
И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
Цялата днешна
психология
, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н.
С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното.
към текста >>
И днешната
психология
, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.
И днешната
психология
, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
към текста >>
От една страна имаме така наречената физиологическа
психология
, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.
В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
От една страна имаме така наречената физиологическа
психология
, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.
Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето.
към текста >>
И така е фактически с цялата днешна
психология
.
Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.
И така е фактически с цялата днешна
психология
.
А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната
психология
не е в състояние напълно да обясни.
При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология.
А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната
психология
не е в състояние напълно да обясни.
* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.
към текста >>
Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на
психологията
.
Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката.
Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на
психологията
.
За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
към текста >>
Днешната вербална и интелектуална
психология
, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е.
– Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми.
Днешната вербална и интелектуална
психология
, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е.
тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем).
към текста >>
тази
психология
, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е.
тази
психология
, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем). Едно искаме обаче тук да отбележим.
към текста >>
8.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по
психология
в Хаванския университет.
„Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории.
По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по
психология
в Хаванския университет.
Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф.
към текста >>
9.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията,
психологията
и пр.
Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията,
психологията
и пр.
Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
към текста >>
Нали днешната
психология
знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище.
Нали днешната
психология
знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>
10.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в Париж втори интернационален конгрес по експериментална
психология
слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год.
в Париж втори интернационален конгрес по експериментална
психология
слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали.
към текста >>
В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална
психология
гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес.
В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална
психология
гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°.
към текста >>
11.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от
психология
– те представят голям психологичен интерес.
И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно!
Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от
психология
– те представят голям психологичен интерес.
Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл.
към текста >>
12.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по
психология
и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване.
Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби. В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese.
В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по
психология
и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване.
Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите.
към текста >>
13.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между
психологията
и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека.
Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г. Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения.
Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между
психологията
и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека.
VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти. Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А.
към текста >>
14.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната
психология
.
Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област. * Б.Р. В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число.
Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната
психология
.
За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание.
към текста >>
15.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху
психологията
на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху
психологията
на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
към текста >>
Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на
психологията
.
Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста.
Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на
психологията
.
А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
А пътят към новата
психология
води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите.
Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията.
А пътят към новата
психология
води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите.
И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова
психология
.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова
психология
.
[1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
16.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на
психологията
... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко. А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание.
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на
психологията
... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
– Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
към текста >>
17.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това е тезата на доктор – Густав льо Бон:
Психологията
на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия.
Или пък, в един момент, пред очите ти пониква растение? Всичко това се дължи на едно силно колективно внушение, – ми отговаря Тара бей. – Зрителите са, един вид, хипнотизирани от факира и като че ли една епидемическа илюзия обзема цялата тълпа. Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира. Нищо не може да се отговори.
Това е тезата на доктор – Густав льо Бон:
Психологията
на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия.
Всеки един обикновен народен индийски факир притежава тази специална духовна мощ, придобита чрез едно дълго, упорито упражнение. Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло?
към текста >>
18.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини
психология
, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това.
Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини
психология
, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението.
към текста >>
- До колко привържениците на тоя нов метод в
психологията
.
Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др.
- До колко привържениците на тоя нов метод в
психологията
.
са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение.
към текста >>
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и
психологията
, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и
психологията
, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
към текста >>
19.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с
психология
.
ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с
психология
.
Връзките им с околните, тяхното общуване с тях им налага това. И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му. Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди на ум и хора и неща.
към текста >>
Тяхната голяма стойност е в
психологията
преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще.
Тяхната голяма стойност е в
психологията
преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>
20.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат,
психология
на племето или обществото.
Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи.
Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат,
психология
на племето или обществото.
Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му.
към текста >>
21.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ПСИХОЛОГИЯ
НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
ПСИХОЛОГИЯ
НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
към текста >>
Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука
Психология
, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от
психологията
на усещането и възприятието.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука
Психология
, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от
психологията
на усещането и възприятието.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
към текста >>
22.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Съдържа и специална глава: „Растителна
психология
", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе.
То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства.
Съдържа и специална глава: „Растителна
психология
", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе.
Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията. Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават.
към текста >>
Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната
психология
.
Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе.
Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната
психология
.
Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията. Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават. За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.).
към текста >>
Паули казва за
психологията
на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид".
И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания. Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания. А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози.
Паули казва за
психологията
на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид".
Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране. Когато светлината има да върши известна работа, то растението при нарастването следва посоката на светлината, обаче то я избягва, когато нуждите на цялото растение или на част от него изискват това. Ние виждаме, как ръководният принцип при дейността на растението е нуждата, която се мени според обстоятелствата, когато физическите агенти остават същите. Затова растението се отнася различно към едни и същи външни условия през разните фази на своя живот. Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо.
към текста >>
23.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Психология
на вярата. 5.
СЪДЪРЖАНИЕ HА 4 и 5 КНИЖКИ 1. Великата ерес – Г. 2. Идващата раса – Г. Томалевски. 3. Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4.
Психология
на вярата. 5.
Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7. Няколко думи за окултната биология. Нови насоки в биологията – Б. Боев. 8.
към текста >>
24.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната
психология
на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации.
И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим.
Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната
психология
на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации.
Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада.
към текста >>
Така наречената експериментална
психология
изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
- Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Така наречената експериментална
психология
изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
към текста >>
Както е знайно от
психологията
, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг.
Както е знайно от
психологията
, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко.
към текста >>
25.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична
психология
.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита.
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична
психология
.
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
към текста >>
26.
Съдържание на бр. 6
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Илиев - Фуйе и съвременната
психология
.
Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат.
Илиев - Фуйе и съвременната
психология
.
С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д. Кацаров - Духове и медиуми. Психологичен анализ и критика на медиумните явления.
към текста >>
27.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и
психологията
, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука.
Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и
психологията
, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък.
Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката.
към текста >>
28.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната
психология
, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната
психология
, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
към текста >>
29.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Поучително е да се направи изследване върху въпроса:
психология
на труда.
А какво може да донесе това? - Най-голямото благословение. Каква привилегия! И най-слабият и нищожният чрез труда, в който е вложил Любовта, проявява Великото в света, става Негов проводник. Какво чувствуваш, когато работиш за себе си?
Поучително е да се направи изследване върху въпроса:
психология
на труда.
Когато работиш за себе си, чувствуваш се изоставен, в страх, в безпокойство, тревоги, като че ли над тебе виси някоя голяма опасност, като че ли всеки ден ти носи нови опасности. А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността.
към текста >>
30.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из
психологията
, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност.
За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя.
Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из
психологията
, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност.
Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н.
към текста >>
31.
Звездните влияния върху земните вещества
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и
психологията
- Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода.
- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и
психологията
- Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
към текста >>
32.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тъй чрез окултната наука се гради една нова
психология
.
„Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина.
Тъй чрез окултната наука се гради една нова
психология
.
Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
33.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира
психологията
под тая дума.
това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове.
Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира
психологията
под тая дума.
Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото".
към текста >>
34.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина,
психология
и пр.
Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна.
То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина,
психология
и пр.
Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс".
към текста >>
35.
Събудете се, деца на светлината! – продължение
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако
психологията
, като наука, не е в състояние да облагороди човешкото сърце, какъв смисъл има тя?
Дом без дете е като търговец без пари, като човек без здраве, като учен без знания, като сърце без чувства, като ум без мисъл и като воля без действия. Идването на Христа има отношение към всички разумни същества, тъй както в природата съществува тясна връзка между всички явления. Когато се проповядва една велика идея, една религия или една наука, тя трябва да имат отношение към всички същества, у които съзнанието е пробудено. Ако един извор, ако едно растение или животно, ако светлината не ни ползуват, защо са те? Ако астрономията, като наука, не е в състояние да просвети човешкия ум, какъв смисъл има тя?
Ако
психологията
, като наука, не е в състояние да облагороди човешкото сърце, какъв смисъл има тя?
Ако социологията, като наука, не е в състояние да подигне човечеството, какъв смисъл има тя? Всеки човек има един висок идеал, към който се стреми, обаче идеалът на едного не е общ идеал за всички, но все-таки оказва известно влияние върху всички хора. В този смисъл целокупният живот е идеал на хората. Всички се стремят да проникнат в него и да го разберат, да схванат връзката, която съществува между отделните прояви на живота. Веднъж човек разбрал връзката между частите и цялото, той знае вече, че доброто или злото, което върши има влияние не само върху него, но и върху всички същества в света.
към текста >>
36.
Архангел Михаил – Мара Белчева
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна
психология
, а обективно, конкретно.
И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури.
Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна
психология
, а обективно, конкретно.
Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словоохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци?
към текста >>
37.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по
психология
, А. Сh.
Те си послужили с него за издирване руди и закопани богатства. Много индустриалци и търговци направили бляскави предложения на Стоне, за да остане при тях на служба, за да издирват чрез него метални руди. Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете.
Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по
психология
, А. Сh.
Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер.
към текста >>
38.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната
психология
, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд.
маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната
психология
, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
към текста >>
39.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Една книга из областта на
психологията
и философията.
Емоционална сфера. 5. Волева сфера. 6. Особени душевни прояви. 7. Етични проблеми. 8. Социални проблеми.
Една книга из областта на
психологията
и философията.
Увод към редица съчинения, в които поставените проблеми ще бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка и съотношение. Това изразява и самата дума асоционизъм – от думата асоциация. В самата книга кратко, сбито и вярно са изложени философските и реални учения относно най-важните въпроси: за Бога, вселената и човека. Най-важното и ценното е, че всички тези учения – взаимно отричащи се – са изложени, съпоставени обективно, нещо, което твърде рядко се среща. Авторът се е запознал непосредствено с много и ценни съчинения – из областта на религията, философията и окултизма и това му дава възможност да разглежда въпросите с голяма широта, дълбочина и размах.
към текста >>
40.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на
психологията
.
Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък.
Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на
психологията
.
Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието.
към текста >>
41.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на
психологията
.
По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност.
В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на
психологията
.
По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси.
към текста >>
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към
психологията
и социологията, ще получим други съответствия.
И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии.
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към
психологията
и социологията, ще получим други съответствия.
Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
към текста >>
42.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата
Психология
, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви.
Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата
Психология
, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм.
към текста >>
43.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това показва, че този човек има по-сложна
психология
, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение.
След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава. Често в един образ могат да се наблюдават чертите на два, три и повече животински типове.
Това показва, че този човек има по-сложна
психология
, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение.
Който може да различи чистия тип, той по-лесно ще се справи и със смeсените. Като основа за описание на чистите зооморфни типове ще послужат типовете, дадени от Genia Lioubow, James Redfield***) както и данните, които се намират в беседите на Учителя и които ни е дал устно той от своята голяма практика. Лъв. Всяка една висша духовна и интелектуална индивидуалност бива повече или по-малко белязана от типа лъв. Рядко, обаче, типът лъв идва чист у хората. Той бива свързан с типа орел, слон и др.
към текста >>
44.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „
парапсихология
".
И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти. По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма. След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр.
Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „
парапсихология
".
Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят.
към текста >>
(„
Парапсихология
, науката за окултните явления”).
След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932).
(„
Парапсихология
, науката за окултните явления”).
Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят. Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична.
към текста >>
Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с
парапсихологията
.
Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят. Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична.
Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с
парапсихологията
.
Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти. В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр.
към текста >>
В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към
парапсихологията
днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно.
Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти.
В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към
парапсихологията
днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно.
Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
към текста >>
____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и
парапсихологията
.
И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и
парапсихологията
.
Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети.
към текста >>
Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „
парапсихология
”.
Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир.
Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „
парапсихология
”.
Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света.
към текста >>
С помощта на научни уреди и под строг контрол
парапсихологията
изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата.
Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети.
С помощта на научни уреди и под строг контрол
парапсихологията
изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата.
Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света. Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама. Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки. Преди да се влезе в помещението за сеансите всеки бива преглеждан и обискиран грижливо, за да не може да внесе нещо по контрабанден начин. Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за камъни от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан.
към текста >>
45.
LE MAITRE PARLE. L'AME
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Нейните способности са описани подробно в „Списание по
парапсихология
“.
На 19 март т. г. Калер е говорил по покана на обществото „Чехословашки спиритисти" в препълнен салон на тема: „Духовни влияния в народните движения“. На 21 март е говорил от името на едно друго общество на тема: „На границата между този свят и отвъдния“. Добър прием имали и двете сказки. Способностите на г-жа Кети Гюндл.
Нейните способности са описани подробно в „Списание по
парапсихология
“.
Със своите способности тя е обърнала вниманието на много кръгове във Виена. Тя има способност да определя болестите на болните и местото на болестта. Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести. Духовно лекуване.
към текста >>
46.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Първите три са познати до известна степен на съвременната
психология
, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава.
Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Първите три са познати до известна степен на съвременната
психология
, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава.
Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област.
към текста >>
47.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Нашите медици и
метапсихологията
Със своите нови открития науката все повече потвърждава окултните истини: за по-дълбоките сили в човешкото естество, за безграничните способности, които човек може да прояви, когато събуди тези сили в себе си.
След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване.
Нашите медици и
метапсихологията
Със своите нови открития науката все повече потвърждава окултните истини: за по-дълбоките сили в човешкото естество, за безграничните способности, които човек може да прояви, когато събуди тези сили в себе си.
И тогаз природата, целият живот ще изглежда съвсем други за нас. В спис. „Човекът" (год. 1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество. Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в Париж, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи.
към текста >>
48.
В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
- не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за
психологията
на ония хора, които образуват тяхната клиентела.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр.
- не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за
психологията
на ония хора, които образуват тяхната клиентела.
Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби.
към текста >>
49.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "
парапсихология
", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука.
Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази. Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията. регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията. Той е дошъл до спиритуализма чрез биологията! И той цитира в съчиненията си множество проврени и общоприети факти, които напълно противоречат на механическото обяснение и говорят за едно по-дълбоко разбиране на живота.
И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "
парапсихология
", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука.
Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние. Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи. Това накара Лаковски да се опита да обясни тези явления чрез тъй наречената "радиация на организмите", т.е. способността на организмите да възприемат и изпращат радиовълни. Много факти тая теория обясни, но има множество други факти, които показват, че това обяснение е добро, но не е пълно, т.е., има се нужда от по-голяма разработка и задълбочаване в предмета.
към текста >>
50.
НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
От тая зависимост между външната форма и душевните прояви читателят вижда, колко е чужда на живота една
психология
, която не обръща внимание на формата на органите.
Тогаз двете уши приличат на везни, чиито блюда са нееднакво натоварени. У тях няма равновесие в душевния живот и в постъпките им. Лявата мозъчна половина има връзка повече с любовта, нежността и вътрешния живот, а дясната половина - със силата и външната дейност. Ето защо човек с нееднакви уши няма хармоничност в душевния живот. Човек с такива уши може да е извънредно интелигентен, деятелен и трудолюбив, но един ден виждаме, че той по необясним начин не върши това, което трябва, а извършва това, което не трябва.
От тая зависимост между външната форма и душевните прояви читателят вижда, колко е чужда на живота една
психология
, която не обръща внимание на формата на органите.
Уши прилегнали до лавата и отдалечени настрани от главата. До днес на този признак не са обръщали, с малки изключения, никакво внимание. Електричната ос в главата е хоризонтална и действува перпендикулярно на магнетичната ос, която е надлъжна. Следователно, електричната енергия действува настрани и ако тя е по-голяма, тогаз главата става по-широка от двете страни. Ако електричната енергия е много силна, не само че главата става много широка в ушната област, но като че ли силната електрическа струя, която действува в странична посока, действува и върху ушите и ги отдалечава от главата.
към текста >>
51.
LE MAITRE PARLE. LE BIEN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Луиджи Белоти, архитект, доктор по физика и химия, свободен доцент по
психология
и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма.
В „Житно зърно" на времето си бяхме споменали за основаването на Италианска академия по спиритуализма, наречена още Италианска академия за наука, литература и изкуство във Венеция. Напоследък получихме устава на тая академия и по повод на това можем да кажем няколко думи за нея. Тя е основана на 24 окт. 1929. Тя има за цел изучаването на въпросите на науката, литературата и изкуството в светлината на спиритуализма. Директор на Академията е проф.
Луиджи Белоти, архитект, доктор по физика и химия, свободен доцент по
психология
и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма.
Тая академия има клонове в цяла Италия. Академията определя Учителя за свой Върховен Духовен Ръководител. Швеция В списание „Vegetarianen", орган на Шведския вегетариански съюз, год. 33, книжка 10, октомври 1934. г., е напечатана уводна статия със заглавие „Вегетарианска колония в България".
към текста >>
52.
ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „
Психология
на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното.
Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „
Психология
на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология".
„Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях.
към текста >>
53.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в
психологията
е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в
психологията
е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи.
То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр.
към текста >>
54.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията,
психологията
на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо. За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела").
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията,
психологията
на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
към текста >>
55.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по
психология
, Вилям Мак Дугал.
Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити.
На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по
психология
, Вилям Мак Дугал.
Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури.
към текста >>
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква
психологията
и по-специално теорията на познанието.
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква
психологията
и по-специално теорията на познанието.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
към текста >>
56.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Съвременната
психология
на подсъзнателното, психоанализата, индивидуалната
психология
- всички се стремят да разрешат загадките на душевния живот.
Това, което правеха преди години чувствителните пръсти на френолога, опипвайки черепа на човека, за да определят развитието на известни центрове, свързани с определени душевни качества и способности, днес го прави един бездушен апарат. И го прави безпристрастно, като зарегистрирва автоматически резултатите от френологичното изследване. Така, лека полека, окултните характерологични науки, отхвърляни отпървом, се налагат все по-властно на съвременните научни среди и привличат сериозни работници в тяхното поле на изследване. Не може и да бъде иначе — тия науки еднички са в състояние да разбулят сложния душевен живот на човека и да дадат конкретни данни за определяне на човешкия характер. Г. * * * Хората са се опитвали по най-различни пътища да проникнат в душевния живот на човека, да разбулят неговите тайни.
Съвременната
психология
на подсъзнателното, психоанализата, индивидуалната
психология
- всички се стремят да разрешат загадките на душевния живот.
За възпитанието - познаването на истинските вътрешни дарби и способности на отделния човек, е особено важно. То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание. А тъкмо в тази посока са се давали досега само смътни указания. Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание. Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп.
към текста >>
57.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по
парапсихология
.
Това понятие стана известно чрез съчиненията на Сент Ив Д`Длвейдър. Под синархия той разбира едно идеално управление, което напълно да отговаря на природните и божествените закони, Това общество издава ред книги, в които популяризира своите идеи. Получи се в редакцията една от книгите, издадени от това общество. Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша.
В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по
парапсихология
.
Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание. Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия.
към текста >>
58.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на
парапсихологията
, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще.
Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно.
Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на
парапсихологията
, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще.
Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности.
към текста >>
59.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Катедра по
метапсихология
в Лундския университет в Швеция.
И тъкмо загубата на вярата в това съществуване довело човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза. Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя. Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание.
Катедра по
метапсихология
в Лундския университет в Швеция.
- Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура. Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота. Изследване на метапсихичните въпроси в университета в град Бон - Германия. - Въпросите за възприемане извън физичните сетива е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия.
към текста >>
- Наскоро при този университет е основана катедра по
метапсихология
или
парапсихология
.
Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза. Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя. Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание. Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция.
- Наскоро при този университет е основана катедра по
метапсихология
или
парапсихология
.
Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура. Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота. Изследване на метапсихичните въпроси в университета в град Бон - Германия. - Въпросите за възприемане извън физичните сетива е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия. Сега и Психологичният институт при Бонския университет е почнал експериментално изучаване на този въпрос.
към текста >>
60.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Такива факти се трупаха в биологията, в
психологията
и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма.
Боян Боев ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО Мощният подем на естествознанието от 15 век насам издигна материализма в 18 век във Франция с представители Ламетри. Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни.
Такива факти се трупаха в биологията, в
психологията
и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма.
От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр.
към текста >>
61.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична
психология
в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг.
Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей.
Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична
психология
в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг.
Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей.
към текста >>
62.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е тъй наречената Виенска школа по
парапсихология
, графология пр.
Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите. Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото. Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания.
Това е тъй наречената Виенска школа по
парапсихология
, графология пр.
И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К. Бет се е заел с безпристрастното изучаване на ясновидството, телепатията и пр. Сбирка по окултна педагогика в Швейцария. - От 20 юни до 3 август в „Гьотеанум” ще се състои една подобна сбирка с реферати върху математични, философски, музикални, езиковедски и природонаучни въпроси в свръзка с педагогическите проблеми.
към текста >>
63.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в
психологията
на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното.
Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф.
Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в
психологията
на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното.
Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера.
към текста >>
64.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това са моменти особено характерни за очертаване
психологията
на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип.
Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя.
Това са моменти особено характерни за очертаване
психологията
на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип.
Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение. И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм.
към текста >>
65.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична
психология
, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност.
Много обстоятелства се стекоха благоприятно за това и, най-вече, особеното внимание, което ù посветиха някои видни европейски учени, които подложиха на проверка графологичните данни. Не че графологията спечели нещо съществено от това - тя не се обогати нито откъм съдържание, нито откъм методи и техника. Едничката ù придобивка беше само тази, че избегна високомерното равнодушие и пасивен скептицизъм, с които често пъти официалните учени посрещат окултните истини. Вярно е, от друга страна, че признаването на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление. Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год.
френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична
психология
, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност.
След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини. Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,.
към текста >>
66.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Философите пишат томове върху
психологията
на смеха.
Но никога не внасяй смут в душите на другите с твоя смях. Никога не се присмивай на другите. Защото еднакъв корен имат радостта и скръбта, смехът и огорчението. Еднакъв е техният корен - животът. В него всекиму може да се случи да бъде натъжен, всекиму може да се случи да бъде смешен и неудачен.
Философите пишат томове върху
психологията
на смеха.
Физиолозите описват надълго полезното органическо въздействие на смеха. Ала най-същественото е да умее човек да се смее разумно и на място. Смехът е живот, но е и голямо изкуство. С една усмивка можеш да спасиш една душа от гибел, с една усмивка можеш да спечелиш съкровища и души. Но и с една усмивка не на място, не навреме и с обикновено човешко съдържание, може да загубиш всичко ценно в живота, може да опропастиш и живота на много хора по земята.
към текста >>
67.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За това и не могат да разберат
психологията
на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота.
Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората.
За това и не могат да разберат
психологията
на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота.
Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите.
към текста >>
68.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване
психологията
на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет.
Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария.
Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване
психологията
на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет.
Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра.
към текста >>
69.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
* * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или
парапсихология
.
Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта.
* * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или
парапсихология
.
Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика. Метапсихичните общества си имат списания, международни конгреси и пр. Напр. в Осло (Норвегия) през 1935 г.
към текста >>
В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика,
психология
, история, архитектура, педагогика и пр.
Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината.
В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика,
психология
, история, архитектура, педагогика и пр.
към текста >>
70.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време
психологията
, иде също така да подчертае идеята за единството.
Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване".
Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време
психологията
, иде също така да подчертае идеята за единството.
Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото.
към текста >>
71.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА
ПСИХОЛОГИЯ
В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната
психология
.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА
ПСИХОЛОГИЯ
В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната
психология
.
Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната психология, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука. Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология. Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ]. Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления.
към текста >>
Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната
психология
, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната психология.
Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната
психология
, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука.
Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология. Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ]. Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията.
към текста >>
Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата
психология
.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната психология. Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната психология, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука.
Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата
психология
.
Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ]. Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология.
към текста >>
Общо казано,
психологията
в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова
психология
[2 ].
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната психология. Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната психология, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука. Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология.
Общо казано,
психологията
в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова
психология
[2 ].
Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване.
към текста >>
Характерното за метафизичната
психология
е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната психология. Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната психология, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука. Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология. Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ].
Характерното за метафизичната
психология
е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път.
Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване. Медицинската практика насочи психологията към тия източници.
към текста >>
Експерименталната
психология
, виждайки този недостатък на спекулативната
психология
, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ В настоящата статия искам да набележа насоките, в които се развива съвременната психология. Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната психология, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука. Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология. Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ]. Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път.
Експерименталната
психология
, виждайки този недостатък на спекулативната
психология
, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления.
Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване. Медицинската практика насочи психологията към тия източници. Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите.
към текста >>
По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната
психология
.
Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология. Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ]. Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията.
По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната
психология
.
Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване. Медицинската практика насочи психологията към тия източници. Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите. Тя трябваше да прибегне към чисто психологично обяснение на чисто физически дефекти: като внезапно парализиране, ослепяване, изгубване на слуха, говора, където, обаче, телесният орган на съответната способност си остава напълно здрав. Тези и други подобни случаи, да не говорим за нервните заболявания, като истерия, разни мании, необясними страхове, дадоха богат материал за изграждане едно ново психологическо обяснение на много от душевните, както и физически заболявания.
към текста >>
Медицинската практика насочи
психологията
към тия източници.
Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления. Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-нисшите душевни явления, именно усещанията. По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване.
Медицинската практика насочи
психологията
към тия източници.
Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите. Тя трябваше да прибегне към чисто психологично обяснение на чисто физически дефекти: като внезапно парализиране, ослепяване, изгубване на слуха, говора, където, обаче, телесният орган на съответната способност си остава напълно здрав. Тези и други подобни случаи, да не говорим за нервните заболявания, като истерия, разни мании, необясними страхове, дадоха богат материал за изграждане едно ново психологическо обяснение на много от душевните, както и физически заболявания. Пръв, който даде едно задоволително обяснение на известни душевни заболявания, както и необходимата психо техника за лекуването им, бе Зигмунд Фройд. Роден в 1856 год., той, след като свършил медицина, станал ученик на прочутия тогава лекар в Париж, Шарко.
към текста >>
Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно определение Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата
психология
.
Роден в 1856 год., той, след като свършил медицина, станал ученик на прочутия тогава лекар в Париж, Шарко. Последният си служил с хипнотизъм при лекуване на истерия. Обаче, Фройд не останал за дълго при Шарко. Завърнал се във Виена, той почва самостоятелно да прилага метода на Шарко, обаче, остава незадоволен от постигнатия резултат. И не след дълго той почва по свой метод да лекува душевните заболявания, като същевременно разработва собствена теория, за да обясни тия последните.
Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно определение Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата
психология
.
В глъбините на душевния ни живот, казва Фройд, се извършват известни несъзнателни душевни процеси, съвършено независими от съзнателната ни воля. Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното". Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата. И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична.
към текста >>
Някои, и то неправилно, наричат новата
психология
психоаналитична.
Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно определение Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата психология. В глъбините на душевния ни живот, казва Фройд, се извършват известни несъзнателни душевни процеси, съвършено независими от съзнателната ни воля. Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното". Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата. И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици.
Някои, и то неправилно, наричат новата
психология
психоаналитична.
Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност".
към текста >>
Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата
психология
, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе
психология
на дълбоките слоеве на душевния живот.
Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното". Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата. И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд.
Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата
психология
, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе
психология
на дълбоките слоеве на душевния живот.
Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол.
към текста >>
Адлер, един друг бележит представител на новата
психология
, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност".
Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
Адлер, един друг бележит представител на новата
психология
, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност".
Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
към текста >>
След този бегъл исторически преглед върху развитието на
психологията
, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата
психология
.
Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност".
След този бегъл исторически преглед върху развитието на
психологията
, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата
психология
.
Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.). Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение.
към текста >>
Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата
психология
, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология.
Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата
психология
, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел.
към текста >>
И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата
психология
.
Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва.
И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата
психология
.
Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект. Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност. Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност.
към текста >>
72.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
А с това ние бихме навлезли в областта на
психологията
и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и
психологията
.
Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи.
А с това ние бихме навлезли в областта на
психологията
и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и
психологията
.
В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка. (Защото Юдеите не се сношават със Самаряните).
към текста >>
73.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска
психология
на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях.
Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска
психология
на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант".
към текста >>
74.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната
психология
се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание".
Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна.
Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната
психология
се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание".
В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит.
към текста >>
В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната
психология
на масите.
В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната.
В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната
психология
на масите.
Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание.
към текста >>
75.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Директорът на Парижкия институт по зоологична
психология
, проф.
Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика. У бялата раса най-разпространен е английският език. След него идват немски, руски, испански, португалски, френски и италиански. Всред цветните раси най-разпространени езици са китайски, японски, арабски, индуски и персийски. Животните пред огледалото.
Директорът на Парижкия институт по зоологична
психология
, проф.
Аше-Супле, устроил в зоологичната градина редица опити, с цел да установи, дали се познават животните, когато се видят в огледало. Този въпрос има, според проф. Супле голямо научно значение, защото "ако дивите животни могат да познават своето изображение, това ще покаже, че те имат представа за своето "аз" - факт, който би бил особено ценен за психологията на животните", Представата за материалните предмети се създава у животните не само посредством зрителните впечатления. Голяма роля играят негли и мускулните движения, които животното трябва да направи, за да се добере до един предмет. Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след раждането, ходят много тромаво.
към текста >>
Супле голямо научно значение, защото "ако дивите животни могат да познават своето изображение, това ще покаже, че те имат представа за своето "аз" - факт, който би бил особено ценен за
психологията
на животните", Представата за материалните предмети се създава у животните не само посредством зрителните впечатления.
Всред цветните раси най-разпространени езици са китайски, японски, арабски, индуски и персийски. Животните пред огледалото. Директорът на Парижкия институт по зоологична психология, проф. Аше-Супле, устроил в зоологичната градина редица опити, с цел да установи, дали се познават животните, когато се видят в огледало. Този въпрос има, според проф.
Супле голямо научно значение, защото "ако дивите животни могат да познават своето изображение, това ще покаже, че те имат представа за своето "аз" - факт, който би бил особено ценен за
психологията
на животните", Представата за материалните предмети се създава у животните не само посредством зрителните впечатления.
Голяма роля играят негли и мускулните движения, които животното трябва да направи, за да се добере до един предмет. Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след раждането, ходят много тромаво. Походката им съвсем не прилича на гъвкавата походка на възрастните лъвове. Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние.
към текста >>
76.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от
психологията
: метапсихиката или
парапсихологията
.
Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят.
Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от
психологията
: метапсихиката или
парапсихологията
.
Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви.
към текста >>
77.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
всъщност е една загадка за съвременната
психология
.
В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес.
всъщност е една загадка за съвременната
психология
.
Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел.
към текста >>
78.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено
психологията
.
Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката.
Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено
психологията
.
Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
към текста >>
79.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна,
психологията
от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека.
КОНТУРИТE НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК Георг Нордман За никого вече не е басня, че най-великото и най-сложно организираното единство в природата, което може да се сравни в своята пълнота и многообразие с космоса, е човекът. Няма становище, от което проучването на човека да не разкрива бездна от възможности за нови и нови постижения и нови, най-чудновати истини.
Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна,
психологията
от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека.
Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота.
към текста >>
80.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Боян Боев ДРИШ И НЕГОВАТА
ПАРАПСИХОЛОГИЯ
Преди няколко години, през март, професорът в Лайпцигския университет Ханс Дриш по покана на българското философско дружество посети София и в университета държа три сказки, в които изложи своето разбиране за живота.
Боян Боев ДРИШ И НЕГОВАТА
ПАРАПСИХОЛОГИЯ
Преди няколко години, през март, професорът в Лайпцигския университет Ханс Дриш по покана на българското философско дружество посети София и в университета държа три сказки, в които изложи своето разбиране за живота.
В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на парапсихологията. Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм? " Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове.
към текста >>
В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на
парапсихологията
.
Боян Боев ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ Преди няколко години, през март, професорът в Лайпцигския университет Ханс Дриш по покана на българското философско дружество посети София и в университета държа три сказки, в които изложи своето разбиране за живота.
В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на
парапсихологията
.
Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм? " Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията.
към текста >>
Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича
парапсихология
.
" Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет.
Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича
парапсихология
.
Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.).
към текста >>
Тук ще се занимаем с неговата „
Парапсихология
", която излезе в 1932 година[1].
Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология.
Тук ще се занимаем с неговата „
Парапсихология
", която излезе в 1932 година[1].
Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение.
към текста >>
Що е
парапсихология
?
Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1].
Що е
парапсихология
?
Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга".
към текста >>
Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на
парапсихологията
и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение.
Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.).
Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на
парапсихологията
и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение.
Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците?
към текста >>
Той заявява още в началото на своята
парапсихология
следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга".
Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение.
Той заявява още в началото на своята
парапсихология
следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга".
Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията.
към текста >>
Същото е и за
парапсихологията
.
Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците?
Същото е и за
парапсихологията
.
Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки.
към текста >>
Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава
парапсихологията
, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса.
Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията.
Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава
парапсихологията
, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса.
Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания".
към текста >>
Дриш дава голяма важност на
парапсихологията
, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята.
ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса.
Дриш дава голяма важност на
парапсихологията
, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята.
Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин.
към текста >>
Дриш казва, че
парапсихологията
е наука, както химията и геологията са науки.
Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят.
Дриш казва, че
парапсихологията
е наука, както химията и геологията са науки.
Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията.
към текста >>
То изследва явленията на
парапсихологията
по научен начин.
Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания".
То изследва явленията на
парапсихологията
по научен начин.
Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията. в Германия излиза от ред години „Списание върху парапсихологията". Защо Дриш дава туй название на тая наука? Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание.
към текста >>
в Германия излиза от ред години „Списание върху
парапсихологията
".
Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията.
в Германия излиза от ред години „Списание върху
парапсихологията
".
Защо Дриш дава туй название на тая наука? Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея, парапсихологията изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Тези хора можем да наречем сензитиви, но напоследък във Франция почнаха да ги наричат „метагноми".
към текста >>
Психологията
изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание.
То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията. в Германия излиза от ред години „Списание върху парапсихологията". Защо Дриш дава туй название на тая наука?
Психологията
изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание.
За разлика от нея, парапсихологията изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Тези хора можем да наречем сензитиви, но напоследък във Франция почнаха да ги наричат „метагноми". Тази дума е старогръцка и буквално преведена значи: „с разширено знание". Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек.
към текста >>
За разлика от нея,
парапсихологията
изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата.
Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията. в Германия излиза от ред години „Списание върху парапсихологията". Защо Дриш дава туй название на тая наука? Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание.
За разлика от нея,
парапсихологията
изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата.
За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Тези хора можем да наречем сензитиви, но напоследък във Франция почнаха да ги наричат „метагноми". Тази дума е старогръцка и буквално преведена значи: „с разширено знание". Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления.
към текста >>
За изследване явленията на
парапсихологията
учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления.
Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията. в Германия излиза от ред години „Списание върху парапсихологията". Защо Дриш дава туй название на тая наука? Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея, парапсихологията изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата.
За изследване явленията на
парапсихологията
учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления.
Тези хора можем да наречем сензитиви, но напоследък във Франция почнаха да ги наричат „метагноми". Тази дума е старогръцка и буквално преведена значи: „с разширено знание". Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено.
към текста >>
Дриш разделя методите на
парапсихологията
на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент.
Тази дума е старогръцка и буквално преведена значи: „с разширено знание". Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено. Даже в международния конгрес за психични науки в Атина преди няколко години, в който конгрес той участвувал, казал между другото: „По-добре е да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно".
Дриш разделя методите на
парапсихологията
на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент.
С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н. Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието.
към текста >>
Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с
парапсихологията
.
Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа.
Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с
парапсихологията
.
Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления.
към текста >>
Тая роля на витализма като мост към
парапсихологията
Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „
Парапсихология
".
Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията.
Тая роля на витализма като мост към
парапсихологията
Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „
Парапсихология
".
в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа.
към текста >>
Въз основа на новите факти на
парапсихологията
трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло.
Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Въз основа на новите факти на
парапсихологията
трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло.
Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция.
към текста >>
Интересна е тая глава на
парапсихологията
, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа.
Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления.
Интересна е тая глава на
парапсихологията
, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа.
Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала.
към текста >>
81.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Дриш и неговата
парапсихология
– Боян Боев Пътят на великата идея – Ан.
СЪДЪРЖАНИЕ на 2 бр. Животът на миналото, настоящето и бъдещето Отделното в Цялото – Стрелец Проблемът за волята у Учителя – Д-р Ел. Р. К.
Дриш и неговата
парапсихология
– Боян Боев Пътят на великата идея – Ан.
Х-ва Из нашия живот – Гост от София при Учителя – Боян Боев Защо? – Т. Из колелото на зодиака. Водолей – Стрелец Стихове : Мигът – Д. Ан-ва Стихове : Пролетен копнеж на емята – S.
към текста >>
82.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на
психологията
.
Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар. Наименованието метапсихика е било избрано от Ш. Рише по аналогия с това на метафизиката.
Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на
психологията
.
* Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес. Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия. Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни.
към текста >>
83.
ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТА - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална
психология
през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми.
Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите". Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб.
Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална
психология
през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми.
Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика". Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото от тоя труд. Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност.
към текста >>
84.
МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В.
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Такъв един неразрешен въпрос в областта на
психологията
е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем.
Такъв един неразрешен въпрос в областта на
психологията
е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят.
За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка.
към текста >>
И това е понятно, защото при сегашното състояние на
психологията
, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение.
Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем.
И това е понятно, защото при сегашното състояние на
психологията
, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение.
Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят .
към текста >>
85.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и
психологията
, и астрономията, и геометрията.
Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа.
Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и
психологията
, и астрономията, и геометрията.
Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука.
към текста >>
86.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
По тоя повод, разглеждайки
психологията
на музикалното творчество, Андрей Стоянов, най-дълбокият познавач на музиката у нас, казва в своята книга следната мъдра мисъл: „...ето музикалното творение: как се е зародило то?
В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света. Те са най-свободни от забавността на другите видове музика, както по замисъл на произведението, така и по начина на изпълнението. Чрез такава музика ние не влизаме най-дълбоко в сферите на космичната хармония и до безплътните идеи на Всемира. За разлика от другите изкуства, музикалното творение възниква най-непосредствено в човешката душа без повод и без предварителен план. В лабиринта на едно творческо съзнание, прозвучава частица от музиката на света и тоя далечен отглас, долитнал най-често като чужда на грубата катадневност птица, носи в себе си собствения си смисъл, който не се подава на тълкувание.
По тоя повод, разглеждайки
психологията
на музикалното творчество, Андрей Стоянов, най-дълбокият познавач на музиката у нас, казва в своята книга следната мъдра мисъл: „...ето музикалното творение: как се е зародило то?
Що представя собствено то? Какво изразява неговата звучаща форма? Нито в природата, нито в живота съществува нещо, с което може да бъде сравнено. И нищо не би могло да се намери там, което да послужи на композитора за образец, модел сюжет или тема. Никой не знае, .какво изразява музикалното творение, никой, дори и неговият автор не би могъл да ни предаде с думи съдържанието му.
към текста >>
87.
LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
" Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната
психология
" от Райна Станчева Андреева.
Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората!
" Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната
психология
" от Райна Станчева Андреева.
Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание.
към текста >>
88.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на
парапсихологията
, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед.
Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на сетивата". („Човекът — тоя неизвестен", стр. 149).
Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на
парапсихологията
, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед.
Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории. Теориите и обясненията са отделен въпрос. По-важни от всичко са фактите, особено тия, установени от гореспоменатите първоразредни представители на официалната наука по един колкото критичен, толкова и безспорен начин. А фактите съвсем не зависят от нашето положително или отрицателно отношение към тях. — Едно време учените съветници на Фердинанд II Испански с „желязна логика" доказаха немислимостта" на Колумбовия план да открие западен път за Индия.
към текста >>
89.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
„Братство" — Севлиево [2] Както се знае, в Германия тая наука наричат
парапсихология
.
Кой знае, дали тия други нематериални светове не управляват нашит съдбини! Може би ние никога не ще узнаем тия сили и нашит потомци може би не ще ги узнаят повече от нас. Но това не ни дава право да ги отречем. „Аз мисля, че шестото сетиво е един малък (извънредно малък) прозорец, който гледа към тия тайнствени възможности" — завършва проф. Рише. ------------------------------------------------------------ [1] Издание книгоизд.
„Братство" — Севлиево [2] Както се знае, в Германия тая наука наричат
парапсихология
.
[3] Окултната наука твърди, че в идващата, шеста раса, ясновидството ще бъде общоразпространено (бел. прев.)
към текста >>
90.
DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Освен множеството си статии в педагогичните списания, Сотиров е обогатил педагогичната ни книжнина с няколко ценни труда: „Изкуство да преподаваме смятане – аритметика”, „Игри и занимавки по смятане – аритметика", „
Психология
на цялостния образ", „Към лично и обществено благополучие", „Тайната на обучението".
Библиотека „От живота за живота", №3. Стр. 661. Цена 200 лева. Доставя се от автора, учител в Ихтиман. За нашите читатели 140 лева.
Освен множеството си статии в педагогичните списания, Сотиров е обогатил педагогичната ни книжнина с няколко ценни труда: „Изкуство да преподаваме смятане – аритметика”, „Игри и занимавки по смятане – аритметика", „
Психология
на цялостния образ", „Към лично и обществено благополучие", „Тайната на обучението".
В последния си труд „Пътят на образованието", разделен на четири части, той разглежда всички педагогически въпроси в духа на новите педагогически веяния. Препоръчваме я на читателите си. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>
91.
БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това понятие изразява преди всичко една
психология
, една особеност в духовната структура на човека.
G. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ Понятието французин не е свързано с някаква антропологична или морфологична особеност, нито пък е понятие, изразяващо качествата на една личност от една географо-политическа общност.
Това понятие изразява преди всичко една
психология
, една особеност в духовната структура на човека.
Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност.
към текста >>
Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската
психология
.
Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване. Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи.
Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската
психология
.
Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ.
към текста >>
Не, азиатската
психология
, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие.
Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология.
Не, азиатската
психология
, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие.
Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества.
към текста >>
Стъпките на отделната личност, както и тия на колектива, се подбират с оглед и като резултат на създадената
психология
.
Не веднъж в своите наблюдения дори върху северни типове, съм срещал истински турци. И в говора, и в държането, и във вкусовете личи турчинът с всичките му характерни подробности. Изтъкването на тази мисъл в настоящето има за цел да ни сроди с идеята, че съдбата на народите не всякога е някаква абсолютна предопределеност. Освен ония неща, които те носят на плещите си по неумолимия закон на кармата, те са същевременно създатели на себе си и на своята бъдеща съдба с начините, по които възприемат, реагират и прилагат вечните и божествени закони на развитието. Ако една погрешна стъпка в живота на отделния индивид е от решително значение за неговото съществувание, една погрешна стъпка на един народ не е по-малко фатална.
Стъпките на отделната личност, както и тия на колектива, се подбират с оглед и като резултат на създадената
психология
.
Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител.
към текста >>
Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една
психология
, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител.
Стъпките на отделната личност, както и тия на колектива, се подбират с оглед и като резултат на създадената психология. Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер.
Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една
психология
, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител.
Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си. Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори психологията, характерът и тяхната воля.
към текста >>
Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори
психологията
, характерът и тяхната воля.
Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител. Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си.
Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори
психологията
, характерът и тяхната воля.
към текста >>
92.
Борис Николов (1900-1991)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на
психологията
.
След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство.
Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на
психологията
.
Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя.
към текста >>
93.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такава е
психологията
на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди.
На тях не трябва да се дава възможност да виреят, да се развиват. Те трябва да бъдат неутрализирани с помощта на противоположни тям идеи и така да бъдат обезвредени. Целият свят може да пламне в огъня на междуособната война, всички народи около нас могат до бъдат обзети от стихията на разрушението, но ние можем, ако искаме, да не вземем участие в това разрушение и да запазим пълно самообладание, вместо да се хвърлим самоволно в бездната. Никога една война не може да стане причина за възстановяване на правдата. Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война.
Такава е
психологията
на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди.
А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели. Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята!
към текста >>
94.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него
психологията
напр., като наука, се намира още в пелените си.
— Защото, за разлика от своите ограничени и предубедени събратя, признават за реални известни явления, след като са ги установили по строго научен път чрез хиляди опити. Ако действително окултистите имат силата, която им приписвате, все пак, само за това заслужава да се изучава окултизма. Ето сега и едно ваше признание в същата статия, което Ви уличава в противоречие и подчертава един неоправдан за човека на науката страх да се занимавате с известни явления, за да не се убедите в тяхната реалност и бъдете принудени да ги приемете, когато те от гледището на официалната наука са еретични: „Не е невероятно, че известни явления от медиумичен характер и от областта на телепатията съществуват и не могат да бъдат безусловно отхвърлени. Но поради това, че в тая област има още много наивност. заблуда и шарлатанство, все още ученият физик и психолог не са се намесили, за да почнат тяхното основно проучване“.
Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него
психологията
напр., като наука, се намира още в пелените си.
Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват?
към текста >>
Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или
парапсихология
.
Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“. Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир.
Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или
парапсихология
.
В Будапеща, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена. В Берлин пък на 7 февруари т. г. е основана Висша школа (университет), в която ще бъдат преподавани от видни професори редица окултни дисциплини, третирани като строго контролирани науки. Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват? Кой учен би създавал университети, музеи и лаборатории, за да насажда чрез тях лъжи и заблуди и каква полза би имал сам той от това?
към текста >>
95.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Д-р Паскалев остави един ръкопис върху „
Психологията
на Българите“, сетне „Дневникът на един лекар“ и най-важното — едно голямо и завършено съчинение: „
Психология
на драматическото и музикалното творчество“, което предстоеше да се печоати през тази есен.
IV. кн. 2). През 1931 г- излезе от него и един роман — дневник „Възроден“. Д-р К. Пгскелев бе дълбока и самотна душа, мистично настроена. Доколкото се простират нашите сведения той бе в тесни връзки с хората на българските мистични течения.
Д-р Паскалев остави един ръкопис върху „
Психологията
на Българите“, сетне „Дневникът на един лекар“ и най-важното — едно голямо и завършено съчинение: „
Психология
на драматическото и музикалното творчество“, което предстоеше да се печоати през тази есен.
С Д р Кирил Паскалев нашата бедна философска книжнина губи един действително рядък и сложен мислител и един прекрасен писател, който с енергията и с ума си обещаваше да играе важна роля в нашата книжнина.“ сп. „Фил. преглед“ год V. бр. 4 Седмичен бюлетин Българските въпроси в Женева. На 17. т. м.
към текста >>
96.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична
психология
, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз чувствам типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време.
Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани. Миналия път, признавам си, аз не повярвах на вашите разкази, защото нищо подобно не бях срещал в живота си. Но след като видях и чух сам, аз не мога да не вярвам. Защото аз познавам тази жена от по-рано, и тогава тя бе съвсем друга. Тя не говори глупости, няма никои признаци за побърканост, като у душевноболните, а при това, в съдебната си практика аз съм срещал подобни неща.
Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична
психология
, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз чувствам типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време.
Също и езика на другия, пияницата, е поразително точно възпроизвеждане речта на скитник-несретник, захвърлен от войната в краищата на Сибир. А кажете ми, изведнъж някак смутено запита бившия скептик, как може да се премахне такова обсебване? Защото когато тя намекна за знаещи хора, аз веднага разбрах, че това се отнася до вас.“ Аз забелязах шеговито на скептика, че. изглежда, ние сега сме сменили ролите си. И че, вероятно той ще се смее, ако му кажа.
към текста >>
Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по
психология
, Уйлям Мак Дугал.
Тя живее тук наблизко.“ Аз отказах да отида при гледачката, но дали не ще отиде при нея бившия скептик? Проф. Ник. Рьорих _________________ l) буряти, племе в източна Азия. Предаване на мисли през разстояние Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават мисли през разстояние. Той е направил по-вече от сто хиляди опити.
Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по
психология
, Уйлям Мак Дугал.
Първите опити на проф. Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите мисли. Нему се удало да състави една група от млади хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост. След това, с тази избрана група се започнали систематични опити, сложността на които растяла с течение на времето. От отгадаване на най-обикновени мисли, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите.
към текста >>
97.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие може да не знаете
психологията
на чувствата и пак да чувствате.
Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите.
Вие може да не знаете
психологията
на чувствата и пак да чувствате.
Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми. Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята.
към текста >>
98.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За в бъдеще ще имаме например не математика, но параматематика,
парапсихология
, паралогика и пр., т. е.
Тъй както е поставена съвременната логика, тя е наука на напипване, която иска чрез пипане, чрез анализиране на нещата да си състави представа за тяхната целокупност, без да може да види нещата в тяхната целокупност. Това е хубаво, но то е един палиативен метод, който има смисъл за слепите, но онзи, който вижда, той гледа и описва нещата такива, каквито са, той няма нужда да си съставя за тях представа като ги опипва от всякъде. В положителната наука ние наблюдаваме нещата тъй както са и изучаваме законите на тяхното битие. Съвременната логика си има своето място при днешното развитие на човека, но тя не може да бъде меродавна при целокупното разглеждане на явленията и нещата в Битието. Тя, както и всички съвременни науки, се намират в прогресивно състояние и за в бъдеще ще се изменят.
За в бъдеще ще имаме например не математика, но параматематика,
парапсихология
, паралогика и пр., т. е.
науки, които ще изучават съответните области от гледището на трите света едновременно. Само при такова разглеждане ще разберем Битието и живота и ще се избегнат всички спорове за същината и качествата на нещата. Когато двама души с нормално зрение изучават един предмет, те ще добият еднакви представи за него и няма какво да спорят, но когато го из-следват двама слепи, там вече може да се породи спор. И всички спорове между хората сега се дължат не това, че те не виждат нещата, а чрез пипане се стремят да си съставят понятие за тях. Например, философите спорят колко вечни начала има в света — едни подържат че има две вечни начала и се нарочат дуалисти, а други подържат, че има само едно вечно начало и се наричат монисти.
към текста >>
99.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова именно съвременната
психология
казва: „Не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума си, защото тя ще се предаде в целия организъм.
Съвременните психолози казват, че всички клетки са живи, имат един език, на който можете да им говорите. Ако знаете техния език, вие можете да им говорите на него, и ще видите, колко са послушни. Понякога ние им внушаваме някоя мисъл с която ги сплашваме. Запример, някой казва: аз ще се разболея. По този начин, ти ги смущаваш.
Затова именно съвременната
психология
казва: „Не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума си, защото тя ще се предаде в целия организъм.
Не само това, но човек може да си влоши и материалното положение по този начин. Има цяла статистика по този въпрос. Запример, някой богат търговец постоянно казва: Аз ще пропадна, аз ще загубя капитала си. Като изговаря тази мисъл няколко пъти на ден, не се минава много време и той наистина изгубва своя капитал. И обратното се случва.
към текста >>
100.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират
психологията
на пчелите.
Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези певци от кошера и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне.
Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират
психологията
на пчелите.
Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека.
към текста >>
НАГОРЕ
