НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината! Гледайте натам! Не видите ли литналите бели знамена? Не чувате ли как звънти отнякъде победно шествие на войнство? Те отминават, отиват! В царството на сенките отхождат тия, които носят само светлина. Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека. Не бойте се от вихрите! Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва
към текста >>
2.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ Има часове в живота, които нито веселие желаем, нито вино, нито разтуха. В тия часове душата е готова да отгласи музиката на Вечността. В тях са писани псалмите. Радостен ли си - псалмите ще дадат образ на тая радост. Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг". Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в
към текста >>
3.
Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина. Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите! Хвала на слънцето! Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден! Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело. Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите. Ти каза първата дума, която пак при Тебе ще се завърне. Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света! Псалом пети: Добро. Добро е да работим на нивата, докато е време, догдето не е навтасал пладнешкия пек, но още по-добро е да наченем нивата в душата си, догде се не спече земята и може ралото да я бразди. Благословено е делото на ръката Ти. Във всяко житно зърно е скрита Мъдростта. Ти, във всеки плод
към текста >>
4.
Списанието PDF
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ПЕТА 1. Вечната радост 2. Бог и човек - С. Вивекананда. 3. Окото и науката 4. Физиогномия 5 Келтски окултизъм - Ернест Бозе 6. Философия 7. Съзерцание - Орионо, 8.
Псалм
и за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7
към текста >>
5.
АЙЯ - Добран
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът
към текста >>
6.
Списанието PDF
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ШЕСТА И СЕДМА I. Защо Го слушате 2. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Б. Боев. 3. Келтски окултизъм - Егпеst Bose 4. Физиогномия. 5. Землетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев 6. Преображение. 7. Екзотеризъм и езотеризъм - Ж.Г. Буржа 8. Мисли за вегетарианството - П.К. 9. Съвременната медицина и израждането на човечеството - Добран 10. Духът на новата раса. 11. Из моите спомени - Седир. 12. Учителят - Мара Белчева. 13.
Псалм
и за живия Бог - Gefrg Nordmann. 14. Айя - Добран. 15. Вести 16.
към текста >>
7.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете. От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката. Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо. Защото си Любов, душата ми се радва тихо. Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя песен. Не пее сърцето нито за мъдрите, нито за силните, - сърцето пее
към текста >>
8.
Списанието PDF
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
9 кн. 1. Хигиена на живота. 2. Новото съзнание - Боян Боев. 3. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев 4. Духът на неродените. 5. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа. 6. Из моите спомени - Седир, 7. Когато бях - Мара Белчева. 8.
Псалм
и за живия Бог – Georg Nordmann 9. Стремежcт на потока - Ив. Изворов. 10. Амриха. 11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров 12. Слънчевите петна и априлските землетресения 13. Идеите и опитите на г-жа Фрида Оланд Риге Човешкият жизнен ритъм. 14. Впечатления от Гьотеанум". 15. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. 16. Звездните влияния върху земните вещества 17 Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско. 18. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса 19. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт. 20. Вести 21.
към текста >>
9.
В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от бр. 8-9) Псалом петнадесети: ПРАВДА. Правда са пътищата на нозете ономува, който познава Твоята велика Правда. Голяма е Правдата на скрижалите, но по-велика е Правдата на любовта. Основата на безкрайното платно, що тъчеш с вкове, е Правда. Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан. Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта. Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш. Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта. Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта! Псалом шестнадесети: РАДОСТ Радост изпълня света, когато има радост в душата. Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù песен. Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове. Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост? В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост!
към текста >>
10.
Списанието PDF
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
- 10 КН. 1. Мисли и светлина 2. Ново направление на труда - Б. Боев. 3. Практически окултизъм - А. Бертоли. 4. Духът на неродените 5. Значение на физиогномията – Ежен Ледо 6. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото - Ел. Коен. 7. Из моите спомени - Седир. 8. Припомнени мисли 9. Стихотворение - Мара Белчева. 10.
Псалм
и за живия Бог - G. Nordmann 11. В мир и светлина - П. Г. Пампоров. 12. Бог да живее в тебе – Пампоров 13.
към текста >>
11.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от кн. 10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам. Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив! Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти! Аз Те чакам. Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в
към текста >>
12.
ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята
към текста >>
13.
ПРОЗРЕНИЯ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом двадесет и девети: ЮНАК Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си. Юнак е, който желязото превива като тънък клон, но по-юнак е тоя, що може да превие главата на своето алчно, дребно аз, за да го впрегне в ралото на Твоята нива! Юнак наричат тоя, който може да укроти и яхне луд жребец и да препуска с него из полята, но дваж по-юнак е, който може да укроти лудия жребец на своя ум и с него да препуска из ширните поля на Твоя дух. Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир. Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли! Псалом тридесети: ЯСНИНА Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от
към текста >>
14.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело. Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев. В.
към текста >>
15.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на
към текста >>
16.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той. Това небе, обаче, не е друго освен умереност, икономия на силите. Тишина, умение в ръководството на живота, вярност в малкото и голямото, вярност към дребното и великото, знание и дело, дело и знание. Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него. „Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори". Можете да се молите зад тезгяха, можете да хлопате, когато вървите по улицата. Истинският стремеж към Дух и истина се изговаря в една секунда. Такива секунди са нужни. Не донасят ли те диамантени прашинки? А от такива прашинки се образуват скъпоценностите на нашата вътрешна същина. прев.
към текста >>
17.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
да се покаже много елементарна – нещо като учебник. Нека не се забравя, че това е увод към няколко по-сериозни съчинения и като увод – тя отлично постига целта си. Още повече, че в сбита форма запознава читателя с една широка област на философ. и рел. учения, за които иначе човек трябва да прочете твърде много книги. Езикът е ясен. Книгата е увлекателна и се чете с интерес, 8. Георги Томалевски. Една пролетна нощ. Разкази. София – Септ. 1931. – цена 35 лв. Всички, които са чели „
Псалм
и на живия Бог" и „По свещената пътека", вярвам ще посрещнат с радост новата книга на Г. Томалевски. Преди няколко дни аз взех тази книга от един мой приятел да я разгледам и да прочета някой разказ. Цял ден бях работил и бях уморен. Когато обаче почнах да чета първия разказ: „Една пролетна нощ” – аз забравих умората, времето изчезна, аз се намерих в един друг свят, светът на Любовта, светът на красотата. Аз вече не можех да се откъсна от книгата. Един след друг разказите ме увличаха в един чуден, дивен свят, извиквайки даже сълзи, благословени сълзи на умиление. Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира".
към текста >>
18.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
в която последният изкарвал религията като плод на страха пред природните катастрофи. В този си труд Сен-Мартен изтъква, че има едно висше познание, за което невежите не подозират. „Естествена картина" (1781 г.). В тая книга Клод Сен Мартен изтъква значението, ролята на човешките способности и тяхното господство върху телесните органи. По същия начин, казва той, и природата е продукт на творчески висши разумни сили. „Човекът на копнежа" (1790 г.). Тая книга е писана по стила на псалмите. В нея се изразява копнежа на душата да се възвърне в своето първо състояние. Този труд е пълен с възвишени, светли мисли. „Ecce homo" (1792 г.). „Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме. Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем
към текста >>
19.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата,
Псалм
и, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични
към текста >>
20.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Доставят се от същото място. Тези две книги трябва да проникнат навсякъде в народните маси. Идеите, изложени в тях, хвърлят светлина върху живота и нашите задачи в него. Самият факт, че тяхното четене причинява вътрешна радост и подем, показва; че те задоволяват едни реални нужди на душата. Човек, природа и Бог от Г. Томалевски. Септември 1934, ц. 25 лв. 112 стр. Нашият добър приятел Г. Томалевски, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "
Псалм
и за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски. Тази книжка озаглавена: "Човек, природа и Бог", има следното съдържание: "Отделната личност и цялото; Какво ни говори природата; За границите на нашит възприятия; Поява на материализма; Смисъл и безсмислие; В света на безкрайно малкото; Организмите и същността на живота; За радиацията на живата клетка; В навечерието на синтетичната епоха; Личност и общество; Няколко думи за богомилите; Добродетели и лъжа; Някои заключения". С ясен и популярно научен и философски език в тази книжка Томалевски следва пътя и изнася ония разбирания, изразени на поетичен език в "Свещената пътека" и "
Псалм
и за Живия Бог". Томалевски е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува. Материализмът убива сърцето, интуицията, докарва всякакво зло, прави човека само аналитичен и той не вижда свързващото звено, той не
към текста >>
21.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица "Опълченска", 64 - София. Това е ценен принос към окултната ни книжнина през тая година. Книгата е разделена на две части. В първата е изложено най-ценното от
Псалм
ите. Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет. Карма и прераждане." Втората част има следното съдържание: "Увод. Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек. Читателят в тая книга ще намери отговор на много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване
към текста >>
22.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по
към текста >>
23.
Възпитание на човешката воля - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
каже". Но, някой път ние трябва да пеем тихичко. И тихичко можем да си пеем. Та, аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън. Не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва? - "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако аз бих писал, щях да прибавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. Ние сега се нуждаем от музиката. Това са малки бележки върху музиката. Peзюмe от лекция на общия окултен клас, държана от Учителя на 22. X. 1922 г.
към текста >>
24.
Да мисли! - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
нужен! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насядат във вагоните, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли; този лост ще се съобрази с великия Божествен закон, а всички други ще стоят във вагоните тихо и спокойно. Вие ще кажете: “Ама да не направи той някаква погрешка!” Историята, която ние знаем от хиляди години, казва, че всички онези, които са се ръководили от своето разумно сърце, са постъпвали разумно. Те никога не са създали някаква катастрофа. И затова псалмопевецът казва “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси. Не видях човек с разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.” Ако някой път праведните са били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнат на своите братя. И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към Този живият Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Единственият Учител в света. Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: “Господи, с Твоето име, с което Ти Си знаен само горе на небето, да бъде Твоята воля.” Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всичките славяни, българите са най-груби. Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане трябва. За да се огладите, ще се надпреварвате в Божествената Любов. Тази Любов ще ви изглади. И тогава вие, като онази
към текста >>
25.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
брат Боян, Братството да се пази от чужди домогвания! Да не бъде използвано за цели на други сили. Особено да се пази от хора, които искат да го вземат и използват за свои цели. Будни бъдете! Будни и разумни трябва да бъдат всички приятели, верни и истинни! Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по Цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат неговият път, са членове на това велико Семейство.
Псалм
опевецът нарича това Семейство - “Дом Господен” - “Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си”. Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, сред “унижените и оскърбените”. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам Учението. Работата на Бялото Братство е непреривна, тя е вечна. “Злото ще стане слуга на Доброто.” Ние сме велико Братство на любящите хора през всички времена, сега и в бъдеще, тук и по цялата Земя. Човек може да намери начин да се съпротивлява на всевъзможните ограничения и насилия и да
към текста >>
26.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
име е свързано със създаването и утвърждаването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти. Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “
Псалм
и за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта. Звъняла ли е нявга тя? О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях. Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка. Долу в долината човекът опъва до скъсване
към текста >>
27.
Мисията на изкуството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
още много връзки има,които не знаем, защото животът е Един! Радвам се, че пак установихме контакта. Вие работите добре с твоята другарка, вие имате ръководство, следвайте Него. Едва тези дни видях книгата за Учителя,която сте издали, и то за малко време. Останах с хубаво впечатление, бих искал да я имам. Ако може да я изпратите на Ана, и тя да ми я донесе - добре ще бъде. Ние, учениците, принадлежим на Големия всемирен Живот - „Живота за Цялото“, както го нарича Учителя!
Псалм
опевецът казва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря, да живея в Дома Господен, през всичките дни на живота си!“ Предай моя братски поздрав на Твоята Другарка. Ще държа връзка с Тебе! Поздрав, бр.Борис Факсимиле от писмото на Борис
към текста >>
28.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като
Псалм
опевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй,
към текста >>
29.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и да чувстваме, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую. Защото „верую" в света — това е Истината; същината на живота — това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме по-рано, че слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизмкнения, каквито претърпява като дойде на слънцето от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак. Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва. И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за псалмопевеца Давид. А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността. Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
40 лв. абонатите трябва да внесат абонамента си най-късно до 1 септември 1935 г. Суми и кореспонденция се пращат до Жечо Панайотов, за библиотека „Светла Мисъл“ — ул. Опълченска 64 — София III. Изпращайте сумите чрез Пощенска чекова сметка № 648 * * * БИБЛИЯТА И НОВИЯ ЗАВЕТ НА ЕСПЕРАНТО Библията — 1000 стр. под. — 120 лв. Н. Завет — 360 стр. — под.25 лв. НА БЪЛГАРСКИ Библията — 1220 стр. нов пр. 40 лв. Библията — 1120 стр. нов пр. 30 лв. Библията — 1230 „ стар „ 60 лв. Новия Завет с псалми 20 лв. Също на френски, немски, английски и всеки друг език. Ниски цени и всички подвързани. Искайте безплатен каталог. Праща Кн-ство „Духовно слово“ ул. 20 април № 3, София 6. * * * Вместо за 95 пращаме за 50 лева три книги: Духовната война — от Дж. Бънян. Една от най-великите алегории за борбата между Бога и Сатана 160 гол. стр. с 50 картини 65 лв. При нозете на Исуса — Сбъдва се — Трогателен разказ — бисер за деца и възрастни, с 19 картини. 80 стр. 15 лв. Какво е твоето отношение към Светия Дух — приемане и кръщение със Св. Дух, 132 стр. 15 лв. Искайте ги от С. Стефанов — 20 април № 3 — София
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателния полюс е
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да
към текста >>
34.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христа. Гус, Хелчицкий, Коменский, в своей жизни и в своих сочинениях (Сеть веры — Хелчицкаго, Великая дидактика и др. — Коменского) везде воплощают учение Любви. В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича. Словацкаго и Красинскаго и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др. И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „
Псалм
ах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму. Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни. В конце концов Учитель Донов, Учитель Всемирнаго Братства уже ясно потверждает все то и вносит в наше сознание изобильный свет о работе Высших Сил, которые тысячелетиями руководят народами. В чем, следовательно, миссия славянства ? Создать новую культуру братства всех людей и народов — в этом великая миссия славянства. Вдохнуть душу в бездушную культуру; вдохнут любовь и братское чуваво и в экономи ческия и политическия отношения; признать что Божественная справедливость
към текста >>
35.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно, студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия. А преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесет и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в дясната - кръст и клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат на Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида
към текста >>
36.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език. Всички хора тогава ще се наричат братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуват само един Баща. Сега вие ще запитате — от къде ще дойдат тези братя на любовта? — Отгоре ли? — Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат. Затова казва псалмопевецът, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост. И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността. В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи
към текста >>
37.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
взират в бъднините. * Един мираж злокобен в далнината заканва се и съска тъй зловещо! Той жаден е за жертви, за кървава Голгота и остри, бие глухо желязото горещо. * Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света! Бог бди над нас, над хода на земята — не ще остави Той разумната душа! * На псалмопевеца спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен!“ * Чистилище от огън е нашата епоха — преход, завой критичен! А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово! * Ще дойде ден на светла примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне в слава Божията Милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат! В. Недев ДА БЪДЕМ БУДНИ! Когато Христос е казал, че трябва да бъдем будни, защото никой не знае кога ще удари дванадесетият, последният час, — то това се отнася най-много и преди всичко за нас — хората, които живеем в днешната необикновена епоха, носеща в себе си велики страдания и велики блага за човечеството. Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес. Отива си старото, и идва новото! Велико разплащане идва за хората
към текста >>
38.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
случай небето обещава мир. Но това зависи не само от него, а от добрата воля на хората, която е по-силна от предопределението. И тъй, мирът е възможен а астрологически.. Ще продължим в идущия брой. С. И. Дерал Из в. „Радио-свят“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен. цветист и вдъхновен. * Ликуват от наслада на горски храм децата; в зори свещенодейства славей псалмопев, хор кръшен оглася в небето висината, поканен Бог е тамо в заветни им обет. * Прекланят си челата зеленолики деви, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик. * В скутите на майка, сгушено малко семе, подава веч главица под сладкият му зов; осеяно полето със зеленината плодна, вещае ни храница за светъл ден — нов. * Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; жадуваща за ласка,със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен, цветист и вдъхновен! Зов свещен за творчество, за труд. за обич братска. И. Карагьозова „ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР!“ Една индийска приказка казва, че когато Бог сътворил човека, дал му всичко: богатство, власт, слава, удоволствия и пр., но само едно нещо Бог не му дал — мир. „Ще запазя мирът при Себе Си, казал Бог. и когато човека се умори от всичко на земята, да потърси мирът, а заедно с него и Мене, и да ме намери — иначе той ще ме забрави
към текста >>
39.
 
-
дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство — възкръсна. Има един стих в
Псалм
ите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази любов, но да се приложи без насилие. Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари! — Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая,
към текста >>
40.
 
-
Раждането на новия свят, това е новия живот. В новия живот бедни хора няма. Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“. Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството. Раждането на новия свят не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода. А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога. „Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“. И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот. Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата. Това ще бъде покаяното човечество, на което Бог ще подаде своята десница и ще му продума тихо: „Започнете сега с любов и всичко, което търсите, ще ви се
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
1772 год. Написал е романа „Хайнрих фон Офтердинген“, „Химни на нощта“ и др. II. Граф Калиостро По повърхността на кристално езеро сноват лодките на веселия народ, чуват се смехове, ечат флейтите на нежни чувства, прогърмяват роговете на светли мисли, — а в това време там долу, всред вечно спящите води, сноват дивни образи, с блестящи рубинови очи, мълвейки страшни заклинания. Това е XVIII век, — векът на мисълта и красотата, но в глъбините на който бродят сенките на Трепфер, Казанов,
Псалм
аназар, Грегам, Шавалие д’ Еон, Сен-Жермен. И всред тях, обгърнат от тъмен ореол, се вижда образът на графа Калиостро, наследникът на тайните на египетските жреци. Кой го познава? — Никой. Кой се влияе от него? — Всички. Защото ще дойде ден — говори Метерлинк когато ще се узнае, по какъв начин великият човек влияе върху широките маси, които не знаят даже за неговото съществуване. И тоя ден не е далеч. Той се приближава все по-бързо и по-бързо. Граф Калиостро знаеше може би тайната, защото я въплъщаваше. Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред. Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова,
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ромоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира опива със своя сладък ше- пот . . . Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ________________________________________________________ 1) Р.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
добри по същина, а зле приложени, и най-после вътрешната доброта на нещата и душите разкъсва външните нечистотии. Дисонансите на акордите не развалят красотата на всяка отделна нота. Затова не трябва да се счупи инструмента, а да се изучи хармонията. „И тя бе празна и пуста, и тъмнината лежеше върху лицето на бездната и Духът Божи се носеше над водите“. Тук тайнствената книга започва описанието на проклетата земя. Така започват всичките окултни и вдъхновени книги. Това се вижда в
Псалм
ите и Пророците, а Откровението е един трикратен и тържествен припев на същата неизчерпаема тема, седмократността на Светия Дух. Земята е духовната или звездната Среда, геологическа, историческа или човешка, дето протичат последователните фази на еволюцията и се развива създаването, падането и въздигането на излъчените творения. Пустотата, т. е. несплотеността и неустойчивостта, която всеки човек схваща във формиращата му се душа, смущават раждането на световете и бунтуват народите. Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и първите копнежи на звездите. Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове,
към текста >>
НАГОРЕ