Търсене в текстове за 'Проповядване'

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
към текста >>

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове.

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове.
То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства.
към текста >>

„Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“.

Предстои да се изгради истинско братство на народите, основано върху справедливостта. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр. 263) В последния брой 5 — 6 на сп. „Душевно здраве“, редакторът на последното Д р Кир. Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“ Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него.
към текста >>

I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували!

I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували!
И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували! А кн. I от год. III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д’Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт!
към текста >>