НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
143
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и
прогрес
?
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня.
Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и
прогрес
?
Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.
към текста >>
2.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и
прогресиращ
труд.
Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание.
Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и
прогресиращ
труд.
Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция?
към текста >>
3.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за
прогрес
и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за
прогрес
и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно.
към текста >>
4.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и
прогреса
е невъзможно – това изглежда не е още ясно.
Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно.
Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и
прогреса
е невъзможно – това изглежда не е още ясно.
Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
към текста >>
5.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
4)
Прогрес
– да подобрим обществото.
Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба.
4)
Прогрес
– да подобрим обществото.
Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя.
към текста >>
Но изследването и на най-
прогресиралия
от тях е само влизане с една стъпка в невидимото.
Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума.
Но изследването и на най-
прогресиралия
от тях е само влизане с една стъпка в невидимото.
Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
към текста >>
6.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В природата съществува един непрекъснат, пластичен
прогрес
, един жив, нескончаем подем.
Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат!
В природата съществува един непрекъснат, пластичен
прогрес
, един жив, нескончаем подем.
Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
към текста >>
7.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и
прогрес
; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство.
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и
прогрес
; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност.
към текста >>
8.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Засиления темп на
прогреса
на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
Засиления темп на
прогреса
на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
към текста >>
9.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От водорода до платината съществува аритметична
прогресия
, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев.
Нека отбележим, че и химиците, начело с Менделеев, дойдоха до тая теория; те смятат, че всичките химически тела са повече или по-малко гъсти кондензации на водорода, чиято гъстота е приблизително 0*068. Колкото по-гъсто е едно тяло, толкова повече то се отдалечава от първичната сила, за да се приближи до леденината на смъртта. Златото, с гъстота 19*5,. живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл.
От водорода до платината съществува аритметична
прогресия
, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев.
Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula). Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста.
към текста >>
10.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „
прогреса
” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството.
Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2].
Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „
прогреса
” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството.
В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така.
към текста >>
По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .
прогреса
?
Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време.
По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .
прогреса
?
Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително.
към текста >>
– Според това схващане
прогресът
е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават.
Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
– Според това схващане
прогресът
е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават.
Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край.
към текста >>
Човекът помисли, че сам твори културите и
прогреса
и че е разбрал същината на световното развитие.
Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата.
Човекът помисли, че сам твори културите и
прогреса
и че е разбрал същината на световното развитие.
Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
към текста >>
Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и
прогреса
... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва.
Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и
прогреса
... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско.
към текста >>
Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен
прогрес
.
Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота.
Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен
прогрес
.
Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях.
към текста >>
11.
Книжнина
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на
прогреса
.
За да запознае лекарите с принципите на окултната медицина, тази секция започва да издава списание „Natura". Абонирането става при Медицинската секция на Гьотеанум в Дорнах (Швейцария). Абон. 13'2 швейцар. франка. Редактира се от г-жа Д-р Ита Вегман, която заедно с Д-р Щайнер издадоха книгата „Окултна медицина”. СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛСТВОТО В ГЕРМАНИЯ В Германия, както и навсякъде, учителството е най-будното, здравомислещото и най-предпазеното от предразсъдъците на времето съсловие.
Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на
прогреса
.
Германското учителство се издига със своя широк интерес към всичко ново в педагогията. То проучва новите опити за реформиране на учебното дело и търси път за изход из сегашните системи, които са вече остарели. С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище. В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г.
към текста >>
12.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Без любов вие не можете да
прогресирате
в никой случай.
Но Любов безкористна! " По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат".
„Без любов вие не можете да
прогресирате
в никой случай.
Ако никого не обичате, вие не можете да прогресирате. Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот! Стига да дойде до новото разбиране на труда. Идването до последното не е един механичен процес; това е един дълбок вътрешен процес .
към текста >>
Ако никого не обичате, вие не можете да
прогресирате
.
" По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай.
Ако никого не обичате, вие не можете да
прогресирате
.
Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот! Стига да дойде до новото разбиране на труда. Идването до последното не е един механичен процес; това е един дълбок вътрешен процес . Някой може да каже: „Ами какво ще стане с нас, когато почнем така да работим?
към текста >>
13.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и
прогреса
в науката.
Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество.
Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и
прогреса
в науката.
Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония.
към текста >>
14.
Физиогномия
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Без тази
прогресивност
, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини.
И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17.
Без тази
прогресивност
, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини.
Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
към текста >>
15.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране
прогреса
.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране
прогреса
.
С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>
16.
Духът на новата раса
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и
прогрес
, както медицината.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и
прогрес
, както медицината.
И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството.
към текста >>
17.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за
прогрес
.
Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие.
Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за
прогрес
.
Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите.
към текста >>
18.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В късо време той направи голям
прогрес
в своето духовно и културно развитие.
България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен.
В късо време той направи голям
прогрес
в своето духовно и културно развитие.
Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел.
към текста >>
19.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия
прогрес
в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия
прогрес
в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
към текста >>
20.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Обаче, забелязано е, че страдащият
прогресира
, а който не страда, той остава на същото място.
Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях.
Обаче, забелязано е, че страдащият
прогресира
, а който не страда, той остава на същото място.
Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света.
към текста >>
Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата
прогресира
; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще
прогресира
, той ще върви от слава в слава.
Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място.
Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата
прогресира
; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще
прогресира
, той ще върви от слава в слава.
Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал.
към текста >>
21.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански
прогрес
.
Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения.
Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански
прогрес
.
Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза. * * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек.
към текста >>
22.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И тогаз всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки
прогрес
.
Един велик човек се е постарал да създаде един общ език - есперанто, и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде - този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети на всички художници и учени да стане достояние на всички народи - на млади и на стари.
И тогаз всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки
прогрес
.
Ще настане тогаз мири радост между всички хора и народи. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогаз всички ще бъдем млади. Днес някои казват: Старите идеи.
към текста >>
И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на
прогресивно
откровение.
Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл.
И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на
прогресивно
откровение.
2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили.
към текста >>
23.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В по-ново време обаче, благодарение общия
прогрес
и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира.
Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.
В по-ново време обаче, благодарение общия
прогрес
и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие.
към текста >>
Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ
прогрес
.
и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ
прогрес
.
Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
към текста >>
Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия
прогрес
.
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери.
Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия
прогрес
.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
към текста >>
24.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Светът и животът са в едно
прогресивно
състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата.
Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име. Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си.
Светът и животът са в едно
прогресивно
състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата.
Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие. Единственото нещо, което остава неизменно, това е Първичната Причина, тъй както центърът в един кръг не се изменя, а окръжността е в движение. Животът е един вътрешен резултат на човешкия дух. И от живота ние можем да съдим, какъв е духът на човека в неговото проявление. Колкото животът е по-нормален, толкова духът е по-силен.
към текста >>
Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и
прогрес
.
Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото. За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли.
Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и
прогрес
.
Нервната система на съвременните хора не съответства на енергиите, които минават през нея, не може да ги издържа. И затова тя е отслабнала и се изражда. Настава една нова епоха в света, в която невидимият свят е взел безвъзвратно решение, което скоро ще се осъществи. Дейността на всички лоши хора ще се ограничи и ще се явят онези умните, благородните, които са готови да се жертват за благото на човечеството. Тези, които разберат закона, че човек за човека не е вълк, а брат, ще са носителите на новата култура.
към текста >>
25.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „
прогресивна
", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „
прогресивна
", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место.
към текста >>
26.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Техническият
прогрес
говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация".
Техническият
прогрес
говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения.
Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността.
към текста >>
Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на
прогреса
.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения.
Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на
прогреса
.
Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите.
към текста >>
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен
прогрес
тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен
прогрес
тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
към текста >>
27.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичко тук отива в
прогресивна
възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ.
Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов.
Всичко тук отива в
прогресивна
възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ.
Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание „Еlеvation" в испански превод предговора на Мара Белчева към „Високия идеал." Преводът е придружен с портрета на Учителя. „Високият идеал" се превежда на турски. Преведени са на чешки и са печатани в Прага беседите от Учителя: „Трите основи на живота" и „Мировата любов и космичната обич". „Тайните на мистицизма и окултизма", статия от Ат. Илиев в спис.
към текста >>
28.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Движението и
прогресът
са основни закони в проявения свят.
Вл. Пашов УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива.
Движението и
прогресът
са основни закони в проявения свят.
Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми.
към текста >>
И всичките придобивки на този
прогрес
, на това движение се запазват.
Вл. Пашов УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече.
И всичките придобивки на този
прогрес
, на това движение се запазват.
Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер.
към текста >>
Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии;
прогресът
на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми.
Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата.
Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии;
прогресът
на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми.
Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи.
към текста >>
29.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и
прогресивно
, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен.
Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности.
Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и
прогресивно
, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен.
Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта.
към текста >>
30.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човешкият
прогрес
върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията.
Човешкият
прогрес
върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят?
към текста >>
31.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за
прогреса
на човечеството.
Мисията на богомилството Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било едно окултно движение, което представлява клон от онова Братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр. Богомилското движение, от своя страна, на запад ражда от себе си розенкройцерството. Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството.
От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за
прогреса
на човечеството.
Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството.
към текста >>
Въпросът беше привидно решен; ще
прогресирам
, за да помогна на развитието на цялото общество.
Не рядко съм мислила по този въпрос. Не веднъж аз търсих целта на живота си и при все това нищо не намерих. Впрочем, не! Намерих, че трябва да живея, за да се усъвършенствувам, да направя малко по-щастливи онези, които ме заобикалят, да се проникна най-после от една поне частица от всемирната мъдрост и т.н. и какво ли не щете!
Въпросът беше привидно решен; ще
прогресирам
, за да помогна на развитието на цялото общество.
Е добре, но ето, че изпъква и друг въпрос : защо е пък това развитие на всички, каква цел има то и кому е нужно? На това не можах да си отговоря. Баща ми изчерпа всичката си мъдрост и не можа да ме удовлетвори. Аз къде не се лутах, къде не ходих, но все напразно. И наистина, не намирате ли, че това, което става днес, ще става и утре, и по-после, и векове?
към текста >>
32.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Има посветени, които продължават тоя
прогрес
по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат.
Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер. Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред.
Има посветени, които продължават тоя
прогрес
по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат.
Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек?
към текста >>
33.
LE MAITRE PARLE. L'AME
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
**********************************
Прогрес
и бедност.
Участвуващите в сбирката са имали по този случай възможност да се разговарят с учителите в Свободното валдорфско училище върху прилаганите в него методи. Сбирката се състояла в помещението на самото училище. През седмицата е имало изложба на ученически работи. Тая педагогическа сбирка била уредена по инициятивата на учителството при Своб. Валд, училище.
**********************************
Прогрес
и бедност.
от Хенри Джордж, изд. Посредник. София, ул. 6 Септемврий № 3 Цена 150 лв.; за абонати на „Свобода“ и „Житно Зърно“ 110 лв. Изследване причините на стопанските кризи и на бедността, която расте с увеличението на богатството. Средството за избавление.
към текста >>
34.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
в техниката и пр., е направило до известна степен по-голям
прогрес
.
„Всяка мисъл или постъпка на човека се връща обратно към него". Учителят Разните народи, разните култури от край време са правили разни опити; опитвали са разни методи за своето повдигане, обаче винаги са свършвали с неуспех. След привидни временни успехи са имали горчиви разочарования, погроми и в края на краищата са свършвали или с окончателно затриване от лицето на земята и от историята, или са се превръщали във второстепенни и третостепенни народи и култури, без голяма важност в общочовешкия живот и в творчеството на нови ценности в разните области на живота. Можем да кажем, че повечето от досегашните опити на народите са били детински опити за прохождане. Човечеството се намира още в люлката на своето детинство по отношение на някои области на живота, въпреки че в други някои области на живота, напр.
в техниката и пр., е направило до известна степен по-голям
прогрес
.
Коя е причината на всички тези рухвания на вековни, мощни култури на миналото? Само като знаем истинските причини за техния упадък и рухване, ще можем да посочим и истинските методи за един хармоничен живот. Коя е била основната грешка на всички тези култури? Това е неспазването великите природни закони, които лежат в основата на развитието, в основата на битието. Природата е благосклонна към всички същества и на всички тях дава условия за проява, за развитие, но нейната благосклонност може да се използува само тогаз, когато животът е нареден в съгласие с нейните закони.
към текста >>
съдействува за техния
прогрес
.
И това докара като последствие петвековно турско робство. Днес мнозина „цивилизовани" европейски народи избиват диви племена в Африка; и на други места те избиват беззащитните „диваци" с най-префинените средства и то обикновено под най-нищожни претексти. Но тези неправди ще докарат после своите последствия върху съответните народи и общества. Освен горните примри биха могли да се приведат и множество примри из съвременната, най-новата история на разните народи. Някой може да каже, че според теорията за естествения подбор на Дарвин, борбата между народите, тяхното взаимно съперничество и пр.
съдействува за техния
прогрес
.
Обаче съвсем другояче се явява този въпрос, като се вземат предвид последните постижения в естествените науки. Никой не оспорва еволюционната теория, а спорът е по въпроса за факторите на еволюцията. В естествените науки все повече печели място неоламаркизмът, в чиято полза говорят много факти. Според него важният фактор за еволюцията не е естественият подбор и борбата за съществуване, а прякото приспособление на организма към околната среда, при което главна роля играе вътрешният, психичният фактор И при това се изтъкна, че вместо борбата главен еволюционен фактор е взаимопомощта. Препоръчвам в това отношение важното съчинение на Кропоткин: „Взаимопомощта като фактор на еволюцията".
към текста >>
35.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-
прогресивната
мисъл.
Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората.
Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-
прогресивната
мисъл.
При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди.
към текста >>
36.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият
прогрес
.
— „Животът е „един", тайнствен дар свещен. На всички еднакво драгоценен. Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си. Да подаваме своята братска ръка за помощ на намиращите се в нужда, като същевременно се постараем да доловим, че Бог - разумното ни говори най-красноречиво чрез тяхното мълчание и пак чрез мълчание изказва своето одобрение или неодобрение. Чрез техните кротки очи все Той - Бог ни следи на всяка крачка, където и да сме, във всеки момент, в морето, по земята или във висинето, нищо няма тайно, скрито за Него, защото чрез всички очи все Той ни наблюдава.
От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият
прогрес
.
Сега по-конкретно на въпроса. Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване. Някои схващат вегетарианството само като режим на безмесно хранене. Макар само така схващано, като режим - не е лошо, то пак има своите предимства. Но така схващано, вегетарианството няма голямо бъдеще, защото е лишено от съдържание.
към текста >>
37.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият
прогрес
.
Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него.
Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият
прогрес
.
За да се прояви любовта, требва да имате знание. А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани. Човек да не се самозаблуждава. Има една привидна любов.
към текста >>
38.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
* * * Жената е условие за
прогреса
на мъжа.
Да се вдъхновяват. Да бъдат стимул и условие един за друг. Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Това е Любов. Новата форма на Любовта.
* * * Жената е условие за
прогреса
на мъжа.
Мъжът е условие за прогреса на жената. И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата.
към текста >>
Мъжът е условие за
прогреса
на жената.
Да бъдат стимул и условие един за друг. Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Това е Любов. Новата форма на Любовта. * * * Жената е условие за прогреса на мъжа.
Мъжът е условие за
прогреса
на жената.
И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря.
към текста >>
И двамата, мъжът и жената, са условие за
прогреса
на човека.
Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Това е Любов. Новата форма на Любовта. * * * Жената е условие за прогреса на мъжа. Мъжът е условие за прогреса на жената.
И двамата, мъжът и жената, са условие за
прогреса
на човека.
По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син.
към текста >>
- Децата са условие за
прогреса
на майката и бащата.
* * * Жената е условие за прогреса на мъжа. Мъжът е условие за прогреса на жената. И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ?
- Децата са условие за
прогреса
на майката и бащата.
Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето.
към текста >>
Не може майката да бъде майка, не може да
прогресира
, ако няма дъщеря.
Мъжът е условие за прогреса на жената. И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата.
Не може майката да бъде майка, не може да
прогресира
, ако няма дъщеря.
Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека.
към текста >>
Не може и бащата да
прогресира
, да бъде баща, ако няма син.
И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря.
Не може и бащата да
прогресира
, да бъде баща, ако няма син.
Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята?
към текста >>
Не може домът да
прогресира
, ако няма деца.
По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син.
Не може домът да
прогресира
, ако няма деца.
* * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето.
към текста >>
* * * Сърцето е условие за
прогреса
на ума.
Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца.
* * * Сърцето е условие за
прогреса
на ума.
Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето. Не може сърцето да бъде сърце, не може да прогресира, ако няма чувство.
към текста >>
Умът е условие за
прогреса
на сърцето.
- Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума.
Умът е условие за
прогреса
на сърцето.
И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето. Не може сърцето да бъде сърце, не може да прогресира, ако няма чувство. И умът не може да прогресира да бъде ум, ако няма мисъл.
към текста >>
И двете, умът и сърцето, са условия за
прогреса
на човека.
Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето.
И двете, умът и сърцето, са условия за
прогреса
на човека.
А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето. Не може сърцето да бъде сърце, не може да прогресира, ако няма чувство. И умът не може да прогресира да бъде ум, ако няма мисъл. Това е Любов.
към текста >>
- Тя е условие за
прогреса
на ума и на сърцето.
Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята?
- Тя е условие за
прогреса
на ума и на сърцето.
Не може сърцето да бъде сърце, не може да прогресира, ако няма чувство. И умът не може да прогресира да бъде ум, ако няма мисъл. Това е Любов. Новият ù израз: Хармонията между мъжа, жената и детето; хармонията между ума, сърцето и волята. — Външният живот е израз на това, което е вътре.
към текста >>
Не може сърцето да бъде сърце, не може да
прогресира
, ако няма чувство.
* * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето.
Не може сърцето да бъде сърце, не може да
прогресира
, ако няма чувство.
И умът не може да прогресира да бъде ум, ако няма мисъл. Това е Любов. Новият ù израз: Хармонията между мъжа, жената и детето; хармонията между ума, сърцето и волята. — Външният живот е израз на това, което е вътре.
към текста >>
И умът не може да
прогресира
да бъде ум, ако няма мисъл.
Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето. Не може сърцето да бъде сърце, не може да прогресира, ако няма чувство.
И умът не може да
прогресира
да бъде ум, ако няма мисъл.
Това е Любов. Новият ù израз: Хармонията между мъжа, жената и детето; хармонията между ума, сърцето и волята. — Външният живот е израз на това, което е вътре.
към текста >>
39.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, промените,
прогресът
, реформите не им са присърце.
Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Ето защо, промените,
прогресът
, реформите не им са присърце.
Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни.
към текста >>
със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на
прогреса
.
Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата.
със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на
прогреса
.
Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив.
към текста >>
40.
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, промените,
прогресът
, реформите не им са присърце.
Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Ето защо, промените,
прогресът
, реформите не им са присърце.
Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни.
към текста >>
със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на
прогреса
.
Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата.
със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на
прогреса
.
Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив.
към текста >>
41.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на
прогреса
е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото.
Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд. „Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А.
изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на
прогреса
е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото.
Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце.
към текста >>
42.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя обича разнообразието в
прогресивна
и възходяща степен.
Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението.
Тя обича разнообразието в
прогресивна
и възходяща степен.
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой.
към текста >>
43.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Само че в пеперудата
прогресът
на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници.
Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота.
Само че в пеперудата
прогресът
на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници.
Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството.
към текста >>
44.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям
прогрес
, ще се събудят в по-голяма степен.
Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям
прогрес
, ще се събудят в по-голяма степен.
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
към текста >>
45.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за
прогрес
и развитие.
Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ.
И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за
прогрес
и развитие.
Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>
46.
РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в
прогреса
на чистата наука и опитност!
Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г. (които не са нищо друго, освен Райхенбаховият од още преди 100 г., според проф. Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база.
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в
прогреса
на чистата наука и опитност!
към текста >>
47.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния
прогрес
и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.
Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква.
Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния
прогрес
и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.
В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката".
към текста >>
48.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към
прогрес
.
Те са тежки често и тогава биват и лош съветник на хората. към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех.
По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към
прогрес
.
Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко.
към текста >>
49.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като изхожда от геометричната
прогресия
, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления.
Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта.
Като изхожда от геометричната
прогресия
, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления.
Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е. едно число с 37 цифри.
към текста >>
Що се отнася до човека, изчислението според
прогресията
на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс.
Същото, дори в по-голяма степен. важи и за рибите, които снасят с хиляди и милиони яйца (хайвер). Дори бозайниците, които дават по-малочислено потомство, за късо време биха се размножили толкова, че биха завладели всецяло земята. Да не беше смъртта, която покосява безпощадно тия алчни за размножаване същества, за няколко десетилетия само цялата земна повърхност би се покрила с непроходими дебри от растения, които ще гъмжат от милиарди какви ли не животни, изяждайки се яростно едно друго. Океаните ще станат като пихтия от многото риба, а въздухът ще стане непрогледен от птици и насекоми.
Що се отнася до човека, изчислението според
прогресията
на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс.
Такава напаст очаква земята, ако не съществуваше смъртта. Хората, както и другите същества, се размножават така много, защото имат множество и ненаситни желания. Ала не е необходимо само да се раждат много желания - желанията трябва и да се култивират. Можеш да желаеш да станеш учен, музикант, поет, какво ли не, но спреш ли се да осъществиш, да култивираш едно желание, да го отгледаш със соковете на своя живот, тогава ти няма да раждаш много и да захвърляш роденото, както рибата захвърля своя хайвер. В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане избраница - майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
към текста >>
50.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо,
прогресивно
и вечно ново.
Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи.
Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо,
прогресивно
и вечно ново.
Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството.
към текста >>
51.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „
Прогресивното
развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ.
Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r.
През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „
Прогресивното
развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ.
съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система.
към текста >>
52.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на
прогреса
.
Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство.
Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на
прогреса
.
Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава. Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание.
към текста >>
53.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен,
прогресивен
, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен,
прогресивен
, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта.
Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
към текста >>
54.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Жорж Лаковски ВЕЛИКАТА ПРОБЛЕМА Големият
прогрес
в науката за радиовълните, на радиестезията, на радиобиологията и пр.
Жорж Лаковски ВЕЛИКАТА ПРОБЛЕМА Големият
прогрес
в науката за радиовълните, на радиестезията, на радиобиологията и пр.
трябваше да създадат един Жорж Лаковски, който синтезира всички факти из тия области и осветявайки ги и със свои собствени наблюдения и опити, дойде до теорията си за радиациите на организмите и на всичко съществуващо. Той излезе пред света с важната си първа книга "Произход на живота" в 1926 година. След това се заредиха редица негови книги до днес: "Принос към изучаването на рака" (1927 година)." "Универсион" (1927 г.). "Тайната на живота" (1929 г.). "Науката и щастието (Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите) (1930 г).
към текста >>
55.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към
прогресивно
развитие, като се запазва най-съвършеното.
Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е.
всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към
прогресивно
развитие, като се запазва най-съвършеното.
С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи. Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него.
към текста >>
Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга
прогресивна
и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.
Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото.
Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга
прогресивна
и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.
Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него. Няма по-голяма религия от единството. Няма по-велика наука от единството. Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка.
към текста >>
56.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия
прогрес
изобщо.
Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие.
Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия
прогрес
изобщо.
12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата.
към текста >>
57.
ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако искате да
прогресирате
и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА И тъй, казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят.
Ако искате да
прогресирате
и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат "истински човеци". - Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро.
към текста >>
58.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Силните творчески натури, през които големият живот,
прогрес
и култура протичат, имат естествения навик да стават рано.
Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици.
Силните творчески натури, през които големият живот,
прогрес
и култура протичат, имат естествения навик да стават рано.
И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня.
към текста >>
59.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В ритъм се е манифестирал и
прогреса
, за да твори историята ни човешката общност.
Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение.
В ритъм се е манифестирал и
прогреса
, за да твори историята ни човешката общност.
Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност. Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно. Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в дрехата на мелодията. Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката.
към текста >>
60.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „
прогресии
" в хороскопа.
на земята с Тз, зв. об. на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29·5 (син. мес.) и 29·46 (зв. об.
на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „
прогресии
" в хороскопа.
Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „прогресивно" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли. Разбира се, приведената по-горе формула ни навежда на по-други изводи из областта на езотеричната астрология, на което ние за сега няма да се спираме. Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни.
към текста >>
Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „
прогресивно
" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли.
на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29·5 (син. мес.) и 29·46 (зв. об. на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „прогресии" в хороскопа.
Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „
прогресивно
" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли.
Разбира се, приведената по-горе формула ни навежда на по-други изводи из областта на езотеричната астрология, на което ние за сега няма да се спираме. Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба.
към текста >>
61.
ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за
прогреса
както на отделната личност, така и на колектива.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието.
Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за
прогреса
както на отделната личност, така и на колектива.
Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
към текста >>
В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния
прогрес
и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край!
Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят.
В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния
прогрес
и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край!
Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца.
към текста >>
Да живееш е по-велико и по-достойно, отколкото да бъдеш живян, а да живееш значи само едно: да решиш да станеш работник на
прогреса
и светлината!
Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост. И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план. Думите на ония от човеците, които днес ръководят съдбините на света, са арена на борба за силите на светлината и мрака. Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место. Ако ли пък станат проводници на тъмните сили и тласнат човечеството към гибел, тогава те ще бъдат хвърлени в мрака на забравата, изоставени от грандиозната вълна, която носи душите към чистия връх на планината.
Да живееш е по-велико и по-достойно, отколкото да бъдеш живян, а да живееш значи само едно: да решиш да станеш работник на
прогреса
и светлината!
към текста >>
62.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Вярвай, защото онези, които не вярват, сами себе си спъват - те ще закъснеят в своя
прогрес
.
Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то. Вярвай, че светът е създаден за разумните, за добрите хора, че е създаден за всички, които Бог е поставил на някаква работа.
Вярвай, защото онези, които не вярват, сами себе си спъват - те ще закъснеят в своя
прогрес
.
Ако видиш човек, който е нещастен, ала вярва, че ще излезе от своето нещастие, подкрепи го във вярата му. Изпращай му добри мисли. Щом желаеш доброто на хората и те ще желаят твоето добро. Радвай се на знанието на другите хора и те ще се радват на твоето. Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое.
към текста >>
63.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв
прогрес
щяхме да направим?
Страданията, които днес преживяваме, колкото да са неприятни, са една подготовка за бъдещето. Един ден, когато съзнаем техния смисъл, ние ще ги оценим и ще благодарим, че сме минали през тях. Само чрез страданието, ние можем да разберем, какво нещо е жертвата, на която почива целият ни живот. И наистина, ако овцата не се жертва за нас, щяхме ли ние да можем да живеем? Ако житото, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем?
Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв
прогрес
щяхме да направим?
Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога.
към текста >>
64.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много
прогресирали
.
Безлюбието е основата на ада. И няма защо да го търсим някъде; той е в човешкия живот. Идете на бойното поле, където грамадните самолети, подобно на никакви зловещи птици, снасят отгоре от въздуха своите яйца-бомби дори до 1000 кг. Там, във въздуха, затъмнен от стотици бомбардировачи, е адът. Защото е място на безлюбие!
Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много
прогресирали
.
Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли.
към текста >>
Да, има нещо, което е
прогресирало
: това са яйцата на съвременната култура.
И няма защо да го търсим някъде; той е в човешкия живот. Идете на бойното поле, където грамадните самолети, подобно на никакви зловещи птици, снасят отгоре от въздуха своите яйца-бомби дори до 1000 кг. Там, във въздуха, затъмнен от стотици бомбардировачи, е адът. Защото е място на безлюбие! Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много прогресирали.
Да, има нещо, което е
прогресирало
: това са яйцата на съвременната култура.
Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли. Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят.
към текста >>
65.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Богомилството е най-
прогресивното
явление в нашата история.
В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак. Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между народите. Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели.
Богомилството е най-
прогресивното
явление в нашата история.
Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух. Богомил е духовен водач от голяма величина, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално. Световната, обаче, мисъл и съвест отдавна е отредила видна място на Богомила в европейската история и литература". Появяването на нов континент Известният американски учен и специалист геолог със световна известност Едвин Ф.
към текста >>
66.
КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Никакъв
прогрес
, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов.
Докато хората не обикнат Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото сърце и с всичката си сила, кракът им в небето не може да стъпи. Ако те не обичат ближните си като себе си, в оня свят не може да идат. Като умре човек, ако не обича Бога и ближните си, ще иде при още по-лоши условия. Хората, които не са се научили да обичат Бога и ближните си, ще се върнат в стария живот и страданията им ще бъдат по-големи. Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква благородна постъпка не може да се роди.
Никакъв
прогрес
, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов.
Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът.
към текста >>
67.
СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
То значи, че основният подтик на духовния и материалния
прогрес
трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот.
То значи, че основният подтик на духовния и материалния
прогрес
трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало.
Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва?
към текста >>
68.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Механизирането на живота до едни предели беше знак за
прогрес
и гордост за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство.
Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма. Нещо повече, някои разглеждат живия свят като машина.
Механизирането на живота до едни предели беше знак за
прогрес
и гордост за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство.
Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност. Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове".
към текста >>
69.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чрез тях се е изявил
прогресът
в света.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата.
Чрез тях се е изявил
прогресът
в света.
За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта.
към текста >>
70.
АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Водата и до днес върти колелото на материалния
прогрес
.
Една и съща водна капчица преживява милиони години. Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към небесата. Има ли по-дълговечно от тая нежна капчица вода, която трепне върху розовия лист! Водата е помощник и двигател за човека. Най-първите машини на човека, па и тия, които сега има той, се движат предимно се вода.
Водата и до днес върти колелото на материалния
прогрес
.
Долини, градове и села се заливал със светлина и друга енергия, взета от енергията на течещата вода. Водата е най-голямото украшение на земята. Тя ни отразява звездното небе, и нейният прекрасен говор в планинския буен поток ни увежда в тайната на първичната стихийност на силите, увежда ни в тайната на ония времена, когато земята е била „неустроена и пуста". Водата е живият спомен, преминал през веригата на епохите и ерите, който ни свързва се диханието на творческия дух. Водата, която държиш в шепата си и с която освежаваш своето лице, е била във времето, когато се е откривала Америка, през кръстоносните походи, в епохата на Цезар, във времето на олимпийските игри, през династията на Рамзесите и по рано, по-рано, когато земната твърд е била чудна градина се тайнствени лесове, из които са ревали допотопните чудовища.
към текста >>
71.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са били всякога будители на човечеството, те са водили
прогреса
на света.
Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек. Ако единиците са заквасени, лесно ще се заквасят всички. Такива единици са били необходими през всичките векове. Днес те са необходими повече от всякога.
Те са били всякога будители на човечеството, те са водили
прогреса
на света.
Днес те ще бъдат също така най големите фактори в живота. Днес отделната личност воюва в себе си, със себе си и със света. Днес народите в света воюват вътре в себе си и с другите народи. Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто?
към текста >>
72.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на
прогреса
, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока).
Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на
прогреса
, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също.
към текста >>
73.
РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен
прогрес
на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен
прогрес
на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>
74.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да
прогресира
повече.
Тук, сякаш няма поприще за нова работа. Човек се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик. Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нему не е нужно да търси ново съдържание. Той не се старае да нагоди своето съществуване според силите и качествата на своя организъм, за да си създаде един собствен и истинен живот.
Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да
прогресира
повече.
Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот. С малкото, което постига при всекидневието, той се стреми към неща непонятни, извън силите му. Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава.
към текста >>
75.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма
прогрес
, няма еволюция, няма творчество.
Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното и преходното са алфата и омегата в живота. Та казваме, ясните и неоспорими доказателства за влиянието на сили с далечни отправни точки — космични влияния — сочат и затвърдяват още един път здравите основи на ученията, разглеждащи живота и специално този на човека като космично явление. Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи. Ако и след астрофизиката, биофизиката, метеоробиологията и др. модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и случайност в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл.
Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма
прогрес
, няма еволюция, няма творчество.
Микрокосмосът не може да е вън и чужд на макрокосмоса: „Което е горе, то е и долу", „както на небето, така и на земята".
към текста >>
76.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Учителят каза: — Бялата раса е доста
прогресирала
, каквото и да говорим.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Стана въпрос за пътя на човешкото развитие.
Учителят каза: — Бялата раса е доста
прогресирала
, каквото и да говорим.
Новата раса, която иде, ще бъде още по-напреднала. Ще дойде един нов порядък. Шестата раса иде вече. Тя ще превърже раните на балата раса и ще й покаже, че има друг път. Това са новите хора в света — с пробудено съзнание.
към текста >>
77.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на
прогреса
и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета.
През младостта се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури! Зрелият човек прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка. Честта се брани като добродетел и за нея понякога се подарява целия живот. Пътят е намерен и той трябва да се върви и да се извърви с достойнство. Любовта на зрелия човек е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела.
Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на
прогреса
и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета.
Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния. Мъж, това е гордият човек, влязъл в борба заради по-слабите от него. Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма жестокост, а само нежно покровителство.
към текста >>
78.
ПРОФ. ОЛ. ЛОДЖ ЗА ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
По статичния ли, който е пътят на миналото, на кариеризма, на всички нещастия, или по динамичния — пътят на новото, на подтика, растежа, вечния мир, братството,
прогреса
и сплотеността?
Всичко трябва да се върти и излиза от една централна — Божествена мисъл, на която всички други да са производни. Животът на отделния индивид, организация или цял народ като сила расте; но трябва да се поддържа от идеи. Западноевропейската култура възприе само външно Христа и се нарече християнска, като повярва в кръста, на който бе разпнат Христос, а не в самия Него и в това, което носеше. Днес имаме 500 милиона хора, които се кичат с това свещено име християни. И тъй, по кой път да вървим?
По статичния ли, който е пътят на миналото, на кариеризма, на всички нещастия, или по динамичния — пътят на новото, на подтика, растежа, вечния мир, братството,
прогреса
и сплотеността?
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Чудноватият
прогрес
на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина.
от 10 до 25 милиграма дневно. Липсата или недостатъчността довежда до добре известната болестна форма, пелаграта. По тоя случай добро е да отбележим, че в Италия не съществуват вече тия болни (пелагросари), докато в оная държава, която се мисли да е начело на цивилизацията в света, искаме да кажем С.Щати в Америка, живеят и линеят около 1,000,000 пелагросари. * Витамин С, антискрофулен (антискорбутен), както видяхме още отначало, той е бил познат още от 18 век, т.е. от когато скрофулата се цереше с лимонов сок.
Чудноватият
прогрес
на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина.
Награденият с Нобелова премия Сцент-Гиорги намери, че един скъп извор на витамин С е многоизвестният пипер, от който той получи 500 грама. Всеки пресен животински и растителен елемент съдържа тоя ценен продукт, особено чушките, спанакът и цветното зеле. Касателно издръжливостта на тоя витамин С при варенето, трябва да имаме предвид, че е много разтворим във вода, че спанакът губи 80%, докато ангинарите губят около 45%. Трябва да имаме пред вид, че ако оставаме да ври дълго време млякото, ние разрушаваме 30-40% от витамин С, особено ако употребяваме неподходящи съдове. Затоплянето на млякото за 30 минути при 60°, в алуминиев съд, унищожава витамин С в размер на 20- 30%; в бакърен съд, витамин С се разрушава сто на сто.
към текста >>
80.
СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В ритъм се е манифестирал и
прогресът
, за да твори историята на човешката общност.
От тях се раждат безконечни много нови форми, които от своя страна се изменят и те създават нови такива и т.н. В света на формите нищо не е постоянно и само великата Реалност е неизменна. Формите са само външното, те минават и заминават, а реалността си остава вечна и неизменна. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитъци на слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дошъл човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение.
В ритъм се е манифестирал и
прогресът
, за да твори историята на човешката общност.
-------------------------------------- [1] Вж. „Влиянието на слънчевата енергия" от Учителя.
към текста >>
81.
ПОДПИШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Кой народ, който е нарушил великите природни закони, е
прогресирал
?
Невъзможно е то, защо? Причините, които произвеждат тези недъзи, са незасегнати. Ние чистим временно само резултатите. Множеството противоречия в съвременния живот показват неразумността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. Днешната дисхармония показва, че човешкият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието изобщо и човешкия живот в частност.
Кой народ, който е нарушил великите природни закони, е
прогресирал
?
Ние трябва да имаме понятие за разумността в природата. Силите, които действуват в природата, не са механични, а разумни. Законите на природата не се шегуват. С тях не се играе. Природата не търпи никакви отклонения.
към текста >>
82.
БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
По късно,
прогресивната
инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото.
В такъв случай борсата в Берлин или в Будапеща, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно. Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените. Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт.
По късно,
прогресивната
инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото.
Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави. Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни. Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите, метеорологически, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност. Модерни изследвания.
към текста >>
83.
ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те задържат душите в своето лишено от всякакъв духовен
прогрес
царство, и ги препятстват в пътя им към светлина.
Словото, това е енергията на Мирозданието. То изпълва Всемира и прониква всеки атом, давайки тласък на живота, стремящ се да се изяви. При първата си среща с душата тя чува неговото тихо нашепване: "Времето за твоето пробуждане дойде, навън се появи зората и слънцето скоро ще изгрее. "Събуди се вече! " Tози зов, като нежна мелодия чува всеки човек, но малко са готовите да го последват, защото законите на материята също са силни, също имат власт.
Те задържат душите в своето лишено от всякакъв духовен
прогрес
царство, и ги препятстват в пътя им към светлина.
Защото по-лесно е да спреш, по-лесно е да застанеш в сянката и да не мислиш, по-лесно е да затвориш очи и да заспиш. И все пак, въпреки всички препятствия, поставяни от пазителите на материята, идва времето, когато Гласът на Живия Господ достига до душата и в нея нещо дълбоко спящо досега се пробужда. В този момент тя осъзнава,че светът около нея е по-различен, по-интересен, по-богат. Постепенно тя започва да вижда нови неща, чието обяснение я интригува. Вътрешните преживявания така силно я вълнуват, че тя остава будна, очакваща нови и нови преживявания и дълбоки откровения.
към текста >>
84.
Общ окултен клас
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия
прогрес
оня народ, който пръв го възприеме и приложи.
Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия
прогрес
оня народ, който пръв го възприеме и приложи.
Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот.
към текста >>
85.
Влиянието на музиката - Учителят
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Да се обединят Словото и Музиката в една молитва, и тя съзнателно да се отправи към великото в света тази идея е вложил в молитвените си песни Учителя, за да даде на учениците си ключ за една свещена врата вратата към вътрешния душевен мир, без който никакъв духовен
прогрес
не е възможен.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА МОЛИТВА Най-дълбок мир може да намери само онзи човек, който е намерил своя път към Бога, към великото, Което обединява всичко и всички, Един от пътищата да достигнем да този мир е молитвата. А когато тази молитва е изпята, когато тя. е преживяна със сърцето и е осмислена с ума, тогава тя става много по-силна.
Да се обединят Словото и Музиката в една молитва, и тя съзнателно да се отправи към великото в света тази идея е вложил в молитвените си песни Учителя, за да даде на учениците си ключ за една свещена врата вратата към вътрешния душевен мир, без който никакъв духовен
прогрес
не е възможен.
"МУЗИКАТА ТРАНСФОРМИРА ЕНЕРГИИТЕ НА УМА И НА СЪРЦЕТО. ТЯ Е КОНТАКТ, ВРЪЗКА МЕЖДУ ДВА СВЯТА ФИЗИЧЕСКИЯ И ДУХОВНИЯ. НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ТОЗИ КОНТАКТ, ЗА ДА НЕ СПРЕТЕ РАЗВИТИЕТО НА СВОЯ УМ И НА СВОЕТО СЪРЦЕ" УЧИТЕЛЯТ 10 марш 1935 Знаете ли каква сила се крие в песента “Бог е Любов"? Обаче, който пее и който слуша, трябва да има разбиране.*** 10 декември 1922 "Бог е Любов" няма да го пеете като обикновена песен. Тази песен като я изпеете веднага, каквито болки имате, ще изчезнат.
към текста >>
86.
Ролята на гимнастическите упражнения - Учителя
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
* * * У всинца ви трябва да има желание, като правите едно упражнение, да върбите
прогресивно
в неговото изпълнение и сами да сте доволни.
трептенията от духовния свят. * * * Махането на ръката трябва да образува едно особено движение, което да е в съгласие с Природата. Щом махнеш по този начин, ти предизвикваш всичките силови линии и те по този начин ти помагат. И ти имаш цялата разумна Природа на своя страна. * * * Човек няма какво да излиза от физическия свят, но да се хармонизира с него.
* * * У всинца ви трябва да има желание, като правите едно упражнение, да върбите
прогресивно
в неговото изпълнение и сами да сте доволни.
* * * Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни. Разнородните трептения на движенията в хората са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега, еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия.
към текста >>
87.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Човек трябва да се освободи от влиянието на тези грешни души, за да може да
прогресира
.
Човек трябва да постави в ума си положителната мисъл, че той е създаден здрав и следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която той е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората са му вложили. Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват. Такива грешни същества ги наричат вампири или вампирясали хора.
Човек трябва да се освободи от влиянието на тези грешни души, за да може да
прогресира
.
Но за да дойде до това положение той трябва да мине през ред страдания и опитности, за да се добере до правата и положителна мисъл, която е като броня срещу тези внушения. Затова е и пратен човек на земята - да се учи. А всичко друго, което прави на земята, то не е съществено - това са относителни неща. От това гледище например, женитбата е училище, а не място за щастие или за развлечение. Затова човек трябва да мисли, когато се жени.
към текста >>
88.
Земята като училище - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Баркова Човекът на двадесети век носи в себе си опита на десетки поколения минали преди него по пътя към духовния
прогрес
.
ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Учителят Фотограма - Ел.
Баркова Човекът на двадесети век носи в себе си опита на десетки поколения минали преди него по пътя към духовния
прогрес
.
Дали той цени това богатство в себе си, или не, това не е от съществено значение. Този опит е една възможност, един потенциал за сегашното му развитие. Благодарение на него, той би могъл да има големи духовни преживявания и най-внезапни откровения. За човека, запознат с духовната наука, това няма да са срещи с неизвестното. Но за хората, които все още живеят в своето физическо тяло като в крепост, без да познават скрития потенциал на своето духовно тяло, такива състояния биха могли да доведат до най-неочаквани психически последици.
към текста >>
89.
Личност и душа - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Прогресът
на човека се определя от неговата мисъл.
Някой казва, че иска да живее. - Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работите му да се нареждат по негово желание. Това не е истински живот. Животът, в пълния смисъл на думата, изисква права мисъл. Това подразбира вътрешен живот.
Прогресът
на човека се определя от неговата мисъл.
В това седи философията на живота. Следователно, на всеки, който не мисли, казвам да си върби по пътя, да си гледа работата. Този е най-мекият израз. Който не мисли, той може да направи много неща: и груби думи да каже, и лоши постъпки да избърши. При това положение той ще изпита последствията на своя живот, лишен от мисъл.
към текста >>
90.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия
прогрес
.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега.
Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия
прогрес
.
Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата? За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието. Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане.
към текста >>
За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и
прогреса
, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието.
За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата?
За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и
прогреса
, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието.
Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство.
към текста >>
Те са фактор на живота и
прогреса
в природата.
Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата? За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието. Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея.
Те са фактор на живота и
прогреса
в природата.
Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце.
към текста >>
Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и
прогреса
на земята.
Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство.
Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и
прогреса
на земята.
То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време.
към текста >>
То е, също така главен фактор и на духовния
прогрес
, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина.
Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята.
То е, също така главен фактор и на духовния
прогрес
, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина.
Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука.
към текста >>
91.
Тодор Стоименов (1872-1952)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В него той помествал статии за всички нови
прогресивни
духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др.
Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.
В него той помествал статии за всички нови
прогресивни
духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
към текста >>
92.
Димитър Голов (1863-1917)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ред./ тая
прогресивна
стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./.
И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел.
ред./ тая
прогресивна
стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./.
Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина?
към текста >>
93.
Кратка животопис
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за
прогреса
на човечеството.
Куртев „Учителят учи и показва тесния път. Останалото зависи от нас." ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ... УЧИТЕЛЯ Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам. Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата.
Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за
прогреса
на човечеството.
В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората.
към текста >>
В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои
прогресът
на човечеството.
Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива? Не може. Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно.
В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои
прогресът
на човечеството.
Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите. Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята.
към текста >>
94.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия
прогрес
и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе.
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия
прогрес
и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
към текста >>
95.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на
прогреса
за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи.
Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили.
Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на
прогреса
за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи.
Нашият народ е млад, той не е разхарчил още силите си в достигане на фалшивата и едностранчива, грубо материалистична култура на Запада. Макар че много е направено в това направление, то обаче засяга предимно интелигенцията, висшите ръководни слоеве и спира до чертата на града. Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма.
към текста >>
96.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
свързвайки се с тях и използвайки ги за своите низки цели, православното духовенство окончателно се определя за тъмнината, за насилието и назадничавостта и против светлината, против свободата и
прогреса
.
До кога той ще оставя на свобода тъмните сили, които искат да го водят по старите кървави пътища към катастрофи и гибел? Нищо ли не научихме от недалечното минало? Най-отвратителното, обаче, е това, че в своите донкихотски подвизи „за запазване на православната вяра“ тия тъмни сили винаги са имали зад гърба си, и са били подстрекавани и насъсквани от православното духовенство. Съюза между едните и другите е отдавна провъзгласен в печатния орган на българските свещеници ... „Които си приличат, се привличат" ще кажем ние. Подавайки им ръка.
свързвайки се с тях и използвайки ги за своите низки цели, православното духовенство окончателно се определя за тъмнината, за насилието и назадничавостта и против светлината, против свободата и
прогреса
.
И участта им ще бъде еднаква! Новото иде! Светлината на Новата Култура на Любовта и Братството между всички хора и народи се разлива на широки талази по цялата земя и тя ще помете и стопи всички тъмни сили и всякакви техни съюзници! Да изчезне мрака! Да пребъде светлината!
към текста >>
97.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния
прогрес
и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие.
Нему ще бъде зле. Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му“ (Исайя 3:9-11).. „Горко ти, който разоряваш, а не си бил ограбен. Когато престанеш да разораваш, ще се разориш; когато престанеш да грабиш, ще бъдеш ограбен“ (Исая 33:1) При светлината, която хвърлят тези цитати за оногова, който има очи и вижда с тях и — уши и чува с тях („Умному мало доблест") ще бъде ясно, че никоя болест у когото и да било не е случайно явление, не е току тъй дошла, а че той я заслужава: бил той малко дете, или възрастен. Защото той я е родил чрез своята проява, било в този живот, или в някой минал живот. Бог забавя, но не забравя.
Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния
прогрес
и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие.
Знае се от окултната наука, че туберкулозата лекува материализма в душата. И който иска по-скоро да се отърве от своята туберкулоза, трябва да стане духовен, чист. Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата. А щом болестите са резултат на греховни прояви и имат за назначение да лекуват известни недъзи в човешката душа, този който знае това може да се досети, че е възможно да се съкрати траенето на болестта. Как? Как се прогонва: студа, тъмнината, сушата?
към текста >>
98.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки
прогрес
.
Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари.
И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки
прогрес
.
Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята.
към текста >>
99.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вторият е процес на растене и
прогрес
, който създава новите форми.
Първото от тези явления, това е онази всеобща криза, която царува във всички отрасли на човешката дейност, и като резултат от тази криза се явяват ред усложнения във всички области на стопанския, социалния и духовния живот на човечеството. Изтъкват ред проблеми и задачи, които тормозят човечеството и искат своето разрешение. Второто явление, това е онзи духовен и идеен подем, който отправя погледа на човечеството към бъдещето, разкрива нови хоризонти и сочи нови пътища на човешката дейност, нови форми на живот и отношения. Това са два факта, две явления, които са свързани с два процеса които стават в самата природа. Първият процес, който довежда до криза и разрушение на всички ценности, е познат като процес на разлагане и гниене в природата на всички органически форми, които са изгубили връзката си с окръжаващата среда.
Вторият е процес на растене и
прогрес
, който създава новите форми.
Така е в природата. Така е в човека. Така е и в човешките общества. Ако се замислим по-сериозно върху явленията които стават в нашето време, и най-вече върху тези две основни явления, които се взаимно изключват и при това пак са взаимно свързани, ще дойдем до мисълта, че законите които действат в природата, действат и в човека и човешките общества. В природата виждаме, че един организъм е подложен на разлагане и гниене, намира се в криза, когато се откъсне от тези закони които регулират живота в природата.
към текста >>
100.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова трябва да бъдем разумни в своите постъпки и мисли, за да не спъваме
прогреса
си, понеже пред нас лежи едно велико бъдеще.
Не разбирам един богат човек, който използува труда на своите братя, но богат човек. който работи за полза на своите братя. Той дава своето богатство за благото на своите братя. Мислите, които човек има в себе си, са като деца, и човек трябва да ги пази, да не станат жертва. Защото природата ще ни държи отговорни за тях.
Затова трябва да бъдем разумни в своите постъпки и мисли, за да не спъваме
прогреса
си, понеже пред нас лежи едно велико бъдеще.
Ако най-първо бъдем полезни на себе си, ще бъдем полезни и на другите. За да бъдем полезни, трябва да определим своите отношения най-първо към Бога, защото само в такъв случай човек може да име светлина и сила за да помага на ближните си. Само така той ще познае себе си — ще знае своето име. И всеки човек трябва да знае името си, т. е. да познава себе си.
към текста >>
НАГОРЕ
