Търсене в текстове за 'Пробудят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов.
Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда.
към текста >>

2. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
към текста >>

3. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

4. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда.
Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота.
към текста >>

5. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа.
Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов.
към текста >>

6. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност.
Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>

7. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа.
И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>

8. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее.
към текста >>

9. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание.
В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното".
със средствата, обаче, с които разполага днешният свят личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени. Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът.
към текста >>

11. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В човека, обаче, има принципиални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света на несъизмеримите величини.
Едно от основните условия на нашия живот е времето. Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност. За сега музиката е така силно свързана с времето, че речем ли да я освободим от това ограничение, тя престава да съществува. Сега за сега това е така. В човека, обаче, има принципиални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света на несъизмеримите величини. За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовно въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички негови пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие, и когато вибрациите му преминат в един по горен свет, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. Всъщност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, поддържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда една безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон.
към текста >>

12. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат своето развитие.
Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията. Новите идеи чрез паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние. Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото естество и на целокупния живот! Паневритмията, значи, не е обикновена гимнастика, нито обикновен балет, но в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят новата култура. В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат своето развитие. Всемирното Братство внася новото в света, по който и да е начин: не само чрез мисъл, чрез чувства, чрез постъпки, но и чрез движение! То всичко е турило в действие! Нали вятърът като духа, размърдва листата и с туй улеснява движението на соковете? Движенията на паневритмията имат вътрешна сила и влияние не само върху нас, но и върху целия свет. Новите идеи са вложени в паневритмичните движения.
към текста >>

13. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми.
Като светкавица ги облъхва тогаз едно озарение за великото а живота. И след туй завесата пак се пуща. Те чакат! Те чакат някой да дойде при тях и да ги възкреси! Те чакат магическото Слово, за да се преобразят. И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми. Те чакат любовното Слово, за да възкръснат! СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила! Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свето в душите си през цялата година! Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи!
към текста >>

14. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество.
По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека на всякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение.
към текста >>

15. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието.
Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат. Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката). По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните"). Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието. По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
към текста >>

16. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита.
Небето над нас ще бъде синьо, а по него ще пътуват облачета, като стадо агънца, поведени от пастир. По дърветата ще зреят сочни плодове и пеперудите ще пърхат по цветята. Деца ще пеят, а въздухът ще звъни със звънтежа на златокрили пчелици. Кой вярва сега в тая пролет? Искам да бъда между малцината, които я чакат с обич и копнеж. Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита. Ще запее въздухът, водата, земята и огънят. Ще запеят всички сърца и седемте багри на дъгата. Ще си подадат ръце в мен и четирите страни на света. Небесният Водолей ще ни умие в кристалните си струи и в земните градини ще цъфне голямо бяло цвете. Сега е зима над света.
към текста >>

17. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие.
Всичко се върши механически, с оглед на лични интереси, или по принуждение. Творчество имаме там, дето имаме свобода. А човек се проявява в своята свобода само тогава, когато работи от любов към Безграничния, към Цялото, към всички! Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения. Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват.
към текста >>

18. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята.
На какво се дължи съществуването на този плод? Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество.
към текста >>

19. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят.
към текста >>

21. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот.
Същата закономерност, с цел да се запазят условията за живота в природата, забелязваме и физико-химичния механизъм в растителното царство. Посредством него то извлича елементи от „мъртвата", неорганична природа и с помощта на светлинната енергия ги организира и предоставя като храна на животинското царство. Растителното царство от това гледище се явява като среда за живота на животинското царство. И двете съществуват като отделни единици, но тясно свързани в единния поток на живота. В ранната, студена пролет растителното царство първо започва своята проява, докато насекомите и другите животни са още в сън. Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот. Какво би било, ако беше обратно? В такъв случай, всеки опит на растението да се развие щеше да бъде унищожен. Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа една хармония и единство, което се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се запазва, следователно, чрез един кръговрат на материята, който се проследява в една еволюционна верига. При това, всички явления във физикалния и биологичния живот на природата се явяват като функции на отделните органи в едно цяло.
към текста >>

22. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден.
Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден. В обич се роди светът, с мъдрост начена той първите си стъпки, в истина ще се облаче вселената. С пролет ще почне кръгът на времето, с пролет ще се затвори той, за да започне нова пролет. Aries — главата на великия кръг, глава на всеки почин, начало и край, миг в безкрая на живота, към който се връща лъчезарното огнено сърце, за да започне все новото начало!
към текста >>

23. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света.
Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни.
към текста >>

24. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище!
А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения — за събуждането на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище! Еволюция в дишането Както във всички области на живота, тъй и в дишането има еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, напр. анаеробните бактерии, които живеят в Безкислородна среда; те разлагат без помощта на кислорода известни вещества и освободената при това разлагане енергия използуват за своята дейност. Рибите дишат в една по гъста среда — водата. От нея те извличат чрез хрилете си разтворения въздух.
към текста >>

25. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички хора ще се пробудят.*** 10.
Така вие постоянно ще се изменяте и ще изучавате законите на живота. Ако не познавате тия закони и себе си няма да познаете. Помнете Днес Бог работи усилено върху човешките души върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят.*** 10. СТАРОТО ОТМИНА V година / II том София, 1937 Не е лесно да намери човек основа, на която да стъпи. Сегашният човек едва е дошъл до първия лъч на светлината, да види чрез нея какво има вън от неговата къща. Едва сега неговата майка го събужда да види външния свят. Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Казвате: Искаме да Знаем нещо за бъдещия живот.
към текста >>

26. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувс- тва.
Паневритмията е един процес на регулиране човешките про- яви, който се осъществява посредством специфични упражнения. Вследствие на тези упражнения, някои твърде противоположни енергии, действащи в човешкото тяло се хармонизират помежду си, обединявайки се около висшите принципи на живота и приемайки по-висшия ритъм на енергиите от духовното поле. Беинса Дуно казва в една от своите беседи: “Паневритмията не съдържа просто мускулни и дихателни упражнения, нито трябва да се смесва с обикновената гимнастика или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувс- тва. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да от- вори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината.” Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва.
към текста >>

Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувства.
Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да от- вори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината.” Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувства. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да отвори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината. Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на Йога, така и за Паневритмията. И двете дисциплини ни довеждат до идентификация с нашата истинска същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество с универсалното и хармонично Цяло.
към текста >>

27. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура.
В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача.
към текста >>

28. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.
На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
към текста >>

29. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто.
Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава.
Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е в нас. И когато мисълта ни не е права, ние не мислим тогава, а сме възприели някаква чужда мисъл по отражение; а когато човек не мисли, той изгубва правата посока на своето движение и животът му се обезсмисля. Това състояние на човека в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син. Човечеството сега минава през това състояние в живота си, затова го очакват големи страдания. Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава. Страданията са огнената пещ, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях. Само чрез страданията хората ще се опознаят един друг, ще станат близки, ще си влизат в положението и ще разберат, че са едно цяло. Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако висшите чувства на слепия за тия свръхфизически светове се пробудят чрез съответните методи, те също така ще станат способни да видят световете, които са скрити сега от тях.
Те чувстват и виждат предметите и чуват звуците на физическия свят, но другите области, които ясновидецът нарича „висши светове“, са тъй недостъпни за него, както светлината и цветовете — за слепеца. Но факта, че слепият не вижда светлина и цветове, не е доказателство против тяхното съществуване. Нито пък онова. че мнозина не могат да видят висшите светове, доказва, че никой не може да ги види. Ако слепецът придобие своето зрение, той ще почне да вижда светлина и цветове. И ако висшите чувства на слепия за тия свръхфизически светове се пробудят чрез съответните методи, те също така ще станат способни да видят световете, които са скрити сега от тях. И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове. Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън.
От разстройството на този център произлиза заболяването на щитовидната жлеза, болестта гуша, която обикновено силно понижава умствените способности на заболелия. За да засилите този център т. е. за да изострите вашата памет и да урегулирате мисълта, отправяйте съзнателно към него жизнена сила из слънчевия възел, с помощта на ритмичното дишане, както това става и при сърдечния център. От центъра на гърлото или по-просто от засилването на свързаната с него щитовидна жлеза зависи запазването на младата ни външност. Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън. Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части. Центърът на лопатката се намира в горната част на гръбначния стълб, между лопатките. Този център спи дълбок сън и не може да се пробуди чрез отправяне към него енергията на слънчевия възел.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз зная, то е вън защото духат ветрове И зима иде, — но краят туй не е\ И пат ще дойде пролет, На слънцето лъчите отново ще пробудят Във всичко скрития, замрял живот, И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет, И мен за нов живот отново ще пробудиш.
Нека почнем, а потомството ще довърши делото на обновлението. Г. Събев ЩЕ ДОЙДЕШ Не чувам туй, което чувах в пролетта Не чувам птичките да пеят, Не чувам песни във леса, Не чувам песента безгрижна на щурците, И квакане на жаби през нощта. Затуй пък вятъра аз чувам, Как рони мъртвите листа, И виждам как небрежно ги разхвърля, В полето и в леса. Дървета и цветя, треви като погледна, Аз виждам как живота им замира, Как скрила се във тях,— Така и в себе си, живота кат погледна, Аз виждам го като на есен,— Замрял и скрит. О мой живот, о глуха тъжна есен! Аз зная, то е вън защото духат ветрове И зима иде, — но краят туй не е\ И пат ще дойде пролет, На слънцето лъчите отново ще пробудят Във всичко скрития, замрял живот, И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет, И мен за нов живот отново ще пробудиш. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (продължение от брой 134) II Друго едно Положение, което трябва да се има предвид при разглеждането на въпроса за ролята на окултната школа в човешкото развитие е и самия факт за онзи момент, в който се не мира човечеството в дадена епоха. Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие. А самото развитие е процес на разкриване на онзи велик план на Битието, но преди всичко трябва да се разбират фазите и законите на това развитие. В миналото, когато човечеството в било в своя инволюционен процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и пътищата и методите за живота и развитието. В процеса на инволюцията, когато човек е слизал от висшите полета на Битието в гъстата материя, природата постепенно е създавала и приготовлявала органите, чрез които да може до се прояви човека, като го е свързвала с ред сили, чрез които той да може до действа.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него.
Това са споровете между технократите и физиократите. Технократите считат, че лечебните средства си са такива независимо от посредното действие на организма. Те считат, че различните химически вещества избиват микробите в тялото по същия начин, както ги избиват в епруветката. Според тях посредничеството на организма е от второстепенно значение. Така хининът и арсеникът действат на самите микроби и ги унищожават, както ги унищожават и вън от организъма. Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него. Според тях — не лекува химическото вещество, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство. Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства. Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства. Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили. които съзнателно и планомерно се заемат да го възстановял.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот.
Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата. Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл?
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина.
В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания. Но има още един вид хора, които не само че са дошли до прага на новото, но и хлопат на неговите врати, търсят нещо повече от това, което са придобили, не са доволни от крачката, която са направили и желаят и се стремят да вървят напред. Тия хора, макар вече да са възприели и да живеят с известни идеи, те обаче са будни, не са закостенели, не сметат че всичко са вече узнали че няма по-голяма истина от тая, която е достъпна на тях и затова са винаги готови да възприемат нещо повече. Тази втора категория хора, които не са малко, са напълно готови, те са живите, напълно узрели житни класове в безкрайната нива на живота, които чакат само ръката и сърпа на божествения жетвар, който ще ги прибере в житницата, за да ги посее отново, когато дойде благоприятния момент, в полето на живота. Тия живи, зрели и съзнателни класове, съдържащи едри, златни житни зърна, чакат нас!
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички.
Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена. Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората. Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта! Те ще поникнат и ще дадат своя плод. Д. К.
към текста >>

38. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.
А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори. Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава.
към текста >>

39. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех.
Човек трябва да се стреми към успеха и да вярва в него. В стремежа са посети семената на прогреса. От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби. Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“. Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме.
към текста >>

40. -

Хората ще се пробудят, ще отворят очи и ще потърсят това, което им липсва.
И гладните ще дойдат. Те ще дойдат вкупом, с хиляди и милиони, в безчислени тълпи, идващи от всички народи, от всички страни на земята. И ще бъдат нужни ръце, много ръце, които да дават — да раздават безспирно от Божиите блага, отредени за гладните и жадните. Защото, велик ще бъде глада и велика ще бъде жаждата на утрешния ден. Облаците ще се пръснат и слънцето отново ще изгрее. Хората ще се пробудят, ще отворят очи и ще потърсят това, което им липсва. Да се приготвим да даваме! П л a м е н ________________________________ Човек е свободен. Народите и те са свободни. Никой не може да ги застави да постъпят по един или по друг начин, освен самите те. Никаква земна или дори адска сила не може да отнеме свободата на мисълта и правото за едно разумно решение на човека или на народа.
към текста >>

41. -

От хиляди години възвишени същества, гений и талантливи люде работят да пробудят съзнанието на людете, този процес да стане вътрешно в тях, всеки да извърши поотделно, съзнателно това прочистване.
П л а м е н ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ За да издържа тежести и да дава по-голямо съпротивление, да стане годно за работа, мекото желязо се превръща в стомана чрез нагряване и закаляване. За да добие твърдост, то се прекарва през огън. За да се пречисти златото от примеси, то също се прекарва през огън, за да се отдели чистото от нечистото. За да се опомни човек, за да се събуди неговото съзнание, за да се освободи от заблуждение и върне от погрешно направление, природата прекарва човека през страдания. Днес човечеството минава през този процес. От хиляди години възвишени същества, гений и талантливи люде работят да пробудят съзнанието на людете, този процес да стане вътрешно в тях, всеки да извърши поотделно, съзнателно това прочистване. Обаче, както виждаме, те не са се подали ни най-малко на тези благородни внушения, а вървят по погрешни пътища, към надмощие над другите, към заграбване и присвояване на блага и средства по един неестествен начин, който ги доведе до безизходно положение, до ужасен конфликт, до кръвопролитие. Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество.
към текста >>

42. -

В човека, обаче, има принципални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота, и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света не несъизмеримите величини.
Едно от основните условия на нашия живот е времето. Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност. За сега музиката е така силно свързана е времето, че речем ли да я освободим от това ограничение, тя престава да съществува. Сега за сега това е така. В човека, обаче, има принципални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота, и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света не несъизмеримите величини. За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен свят, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. В същност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон.
към текста >>

43. -

Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората.
Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда. Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен. Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи. Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д. Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спящи ще се пробудят и мъртви ще възкръснат.
* * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане. Ще възридае земята и ще възсияе небето. Звезда от изток ще слезе над хижата и чудно-омайни химни ще се чуят. Ще бъде скръб и радост голяма по цялата земя. Спящи ще се пробудят и мъртви ще възкръснат. Зверове ще се разбягат и ангели — родят. И когато бурята притихне, ще се чуе гръмовен глас: „Мир, любов и свобода на човеците“, който глас ще се подеме и разнесе вред по земното кълбо. И ще дойдат от четирите страни на земята при Него и скъпи дарове ще поднесат... ОУЛТНА ОТЛОМКА ------------- ВСРЕД ЦВЕТЯТА Много е рано още. Сивее небосводът. На изток хоризонтът е още млечен.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб.
Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31519484519958