НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
83
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще помена само пътем, че
привличането
и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.
11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог.
Ще помена само пътем, че
привличането
и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр.
към текста >>
2.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (
привличане
и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (
привличане
и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>
3.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но Любовта като сила има и
привличане
и отблъскване, има противоречия.
Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип встъпва сега в света. Тя обгръща всичко.
Но Любовта като сила има и
привличане
и отблъскване, има противоречия.
В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през стремежа на Любовта – нейните корени, трябва да мине през чувствата на Любовта – нейните клонове, трябва да премине през силата на Любовта – нейните цветове и да възлезе в Любовта като принцип – да опита божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот.
към текста >>
4.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Законът на симпатията е закон на теготение, на
привличане
или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията.
По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие.
Законът на симпатията е закон на теготение, на
привличане
или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията.
Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява. Думата симпатия се употребява твърде много.
към текста >>
И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на
привличането
, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие.
От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде.
И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на
привличането
, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие.
Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.
към текста >>
5.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това е закон за
привличане
.
Това е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Онези, които са създали музиката, са били много умни същества. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези същества са разбирали Божествените закони и са изразили това велико творчество в музика. Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични.
Това е закон за
привличане
.
Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят.
към текста >>
6.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той предизвиква механично движение под форма на
привличане
и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
Той предизвиква механично движение под форма на
привличане
и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология".
към текста >>
7.
Из „Живото слово - Бисери
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на
привличане
и сродство и пр.
Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си. Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това.
Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на
привличане
и сродство и пр.
и пр. Ала законите Духът ги създава. Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един.
към текста >>
8.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
С оглед на това и като се има пред вид, че земното
привличане
е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика.
Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените. Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички тела от нашата планетна система. Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплер и астролозите-статистици които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверката, направена от тях лично.
С оглед на това и като се има пред вид, че земното
привличане
е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика.
Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки и женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. "Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност.
към текста >>
9.
Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
По тоя начин, с
привличането
на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция.
съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион. 1 септ. 1939 г. - начало на враждебните действия между Германия и Полша.
По тоя начин, с
привличането
на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция.
При това положение би могло да се допусне, че взривните материали, символизирани от по-горе дадения кръст, на 1 септ. са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий. Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт.
към текста >>
10.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За сега няма да разглеждаме втория начин, понеже той предполага
привличането
на третия астрологичен фактор– домовете. 1.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 3. Планети в аспект (Продължение) Според Морена има две възможности за тълкуване на всяка от двете посоки на аспекта в зависимост от това, дали ще разглеждаме планетата, която хвърля интересуващия ни аспект, 1) сама по себе си, по проста аналогия; ако напр. господарят на хороскопа се намира в благоприятен аспект със слънцето, то той би бил с това „детерминиран" в слънчев смисъл към почести, достойнство и пр.; 2) от гледна точка на локалната детерминация на планетата, т.е. според значенията на домовете, в които се намира или владее аспектиращата планета.
За сега няма да разглеждаме втория начин, понеже той предполага
привличането
на третия астрологичен фактор– домовете. 1.
Тълкуване на аспектите по аналогия То се основава на правилото, че чрез аспектите планетите предават своите качества и слабости на аспектните си партньори. За да определим това взаимодействие, трябва да си припомним значенията на планетите, както теса дадени напр. според Сефариал в главата за планетите в „Астрологични елементи". За улеснение ще приведем още няколко таблици от тоя род по Либра, Морен и Макс Хайндел, толкоз повече, че още на времето считахме дадените в „Астрологични елементи" планетни характеристики за твърде недостатъчни. Таблиците, които ще предадем по-долу, са попълнени или преработени според данни на Барле, Брандлер-Прахт, Бъргойн, Жюлевно, Кльоклер, А.
към текста >>
11.
ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ние сме напълно наясно с писанията на съвременния астроном относно историческата истина, че Нютон, който се роди след Кеплер, осветли с гениалната си мисъл, мрачната тайна на светостроението, като даде закона за всемирното
привличане
.
Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер? – С обстоятелствата: 1). Че този безспорно голям човек си остава мистично настроен през целия си живот, (той правеше предсказания и хороскопи и въобще не беше чужд на астрологията), 2) че той, както се каза по-горе, не беше на ясно както относно понятията за сила, съответна за ускорение, така и относно принципа на инерцията. А всички тези понятия бяха изяснени именно от Галилей: последният бе прозрял изглежда и принципа за действието и противодействието. Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име".
Ние сме напълно наясно с писанията на съвременния астроном относно историческата истина, че Нютон, който се роди след Кеплер, осветли с гениалната си мисъл, мрачната тайна на светостроението, като даде закона за всемирното
привличане
.
Тоя законъ съвсем ясно ни показва, защо планетите не "падат" върху слънцето, но това ни най-малко не противоречи на думите, че планетите имат "душа". Ние се съмняваме, дали съвременният астроном разбира, какво иска да каже Кеплер с тая дума "душа". Ако се бе явил Нютон още през живота на Кеплер и бе дал своя закон, Кеплер би казал сигурно, че Нютон откри "душата" на планетите. Един велик ум като Кеплер, знае, какво казва с думата душа. Той не знае само, как ще бъде разбран, но това сигурно не го е занимавало, защото сам той спокойно е казал на едно место: "Ще се роди читател и за това, което сега аз пиша", подразбирайки законите за движенията на планетите, които закони той откри.
към текста >>
12.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез
привличане
на аналогични енергии отвън.
Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание. Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят. Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания.
Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез
привличане
на аналогични енергии отвън.
Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа? От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието човек се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц. Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата.
към текста >>
13.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното
привличане
, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете.
своя голям труд „Трактат по метапсихика". В следващата си по-малка работа върху „Шестото сетиво"[1] (1927 год.) проф. Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у човека, което той „третира като една обикновена глава от физиологията". Под шесто сетиво авторът разбира едно познаване на действителността, получено по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност.
Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното
привличане
, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете.
Тях ние можем да констатираме чрез разни физически и химически методи. Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така и неуловими за нашите приемници. Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2]. За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение. Метапсихиката се дели на две части: ментална (психична) и физическа.
към текста >>
14.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те са един особен метод за
привличане
на духовна светлина и ограждане с нея.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници.
Те са един особен метод за
привличане
на духовна светлина и ограждане с нея.
Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си. Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за посвещение - святата цел на живота му. НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г. 5 ч.с.
към текста >>
15.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за
привличане
и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина.
Тази идея е представена тук чрез творбата: „Новият живот никне върху стария живот.“ Това значи, че старият живот само ще служи като тор за настоящия живот, така също днешният живот ще създаде условията за бъдещия живот. Христос го е казал така: ..в стари мехове не може да се налее ново вино.“ Красотата е в Новото, което ни служи да растем като това клонче от бръшлян, което се вие по прогнилите клончета. Това изразява един закон, законът на космическото обновление, който действа навред в микрокосмоса и в макрокосмоса и изисква нашия растеж, за да може да се реализира Божият План. Представили сме и редица творби, свързани с космичната динамика. Да си представим, че излизаме от този салон със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там.
Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за
привличане
и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина.
Те започват да се въртят, формирайки нови светове. Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът! Георги Куртев Детайл от "Крилатото сърце" Така, в съгласие с един невероятен план, се реализира това, което е приготвено като архетип за тази галактика. След като се реализира планът, законът на привличането или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика. Тя ще започне с опитностите събрани от предишната галактика.
към текста >>
След като се реализира планът, законът на
привличането
или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика.
Да си представим, че излизаме от този салон със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там. Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за привличане и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина. Те започват да се въртят, формирайки нови светове. Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът! Георги Куртев Детайл от "Крилатото сърце" Така, в съгласие с един невероятен план, се реализира това, което е приготвено като архетип за тази галактика.
След като се реализира планът, законът на
привличането
или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика.
Тя ще започне с опитностите събрани от предишната галактика. Това се повтаря безкрайно. Да се върнем сега в този салон със същата скорост, защото нашата работа е тука. Това, което казах, е представено специално чрез две творби: „Фоат или електрически огън навлиза в света“. Другата творба: „Един светъл пояс обикаля земята.“ виждаме как този пояс от светлина се проектира в концентрични кръгове в пространството.
към текста >>
16.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Повдигането на душата, ума, сърцето и волята на жената и мъжа е вътрешният смисъл и причина за
привличането
им.
Тази е дълбоката вътрешна нужда u причина на вярата. Тази е дълбоката причина на мъжа и жената да се женят. Онова, което кара мъжът да се жени, не е да образува дом, а да намери едно същество, с което да се хармонизира, за да постигне нещо в света. Защото стремежът към постижение е основен стремеж на живота. И жената затова търси мъжа.
Повдигането на душата, ума, сърцето и волята на жената и мъжа е вътрешният смисъл и причина за
привличането
им.
Това е смисълът засега в живота на хората. Ако вашите умове и сърца не се обогатяват и развиват постоянно, животът ви няма да има израз - това са външни условия, при които животът може да се прояви. И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за
привличане
на умствените енергии, които хранят ума.
И всеки човек трябва да работи за да подържа и трите страни на своята природа, защото всеки орган. който не работи, се изражда и атрофира. Всеки орган, който не се храни, умира. Тъй че човек не е само едно физическо същество, за да има нужда само от хляб, но той е и едно духовно и умствено същество, което има и духовни и умствени нужди. И затова човешката деятелност не трябва да бъде само физическа, но трябва да засяга и другите две страни от човешкото естество.
Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за
привличане
на умствените енергии, които хранят ума.
Човек трябва да храни чувствата си, за да живее неговото сърце. Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество. Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи. Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили:
привличането
и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона.
Слепият, комуто е възвърнато зрението, на първо време, често пъти затваря ечите си когато минава от едно место на друго, казвайки, преди да се е научил да си служи нормално с очите си, че е по-лесно да се върви с чувство, отколкото със зрение. Също така този, чиито вътрешни органи за възприятия са пробудени, трябва да се упражнява в употребата на новопридобитата си способност. На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено.
За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили:
привличането
и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона.
Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл.
към текста >>
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на
привличането
, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на
привличането
, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
към текста >>
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на
привличането
.
Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на
привличането
.
В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на
привличане
и отблъскване са почти напълно балансирани.
Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“.
Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на
привличане
и отблъскване са почти напълно балансирани.
Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции.
към текста >>
Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (
привличане
и отблъскване).
Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални.
Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (
привличане
и отблъскване).
Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията.
към текста >>
В третата област на астралният свят взема надмощие силата на
привличането
, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции.
Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека.
В третата област на астралният свят взема надмощие силата на
привличането
, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции.
Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата.
към текста >>
Интересът привежда в действие силите на
привличането
и отблъскването.
Ако, обаче, ний посрещнем едно впечатление или идея с индиферентност, те ще чезнат като растение, поставено в тъмна изба. И по такъв начин от тази централна област на астралния свят идва потика, подбудителната причина да действаме или пък решението да се въздържим (последното също е действие за окултизма). Защото в сегашния стадий на нашето развитие именно двете тези чувства, интерес и индиферентност, ни подтикват към действие и затова те са пружините, които движат света. При една по-висока степен, тия чувства изгубват своето значение. Решаващият фактор тогава ще бъде дългът.
Интересът привежда в действие силите на
привличането
и отблъскването.
Индиферентността просто прави да се изгубва предмета или идеята, към които се отнася. Ако нашия интерес към един предмет или към една идея предизвиква отблъскване, това естествено ни кара да изхвърлим в живота си всека връзка с това, което я причинява; но има голяма разлика между силата на отблъскването и чувството на индиферентност. Следния пример може би ще изясни по-добре действието на двете чувства и на двете сили. Трима души вървят по един път. Те виждат едно болно куче, което е покрито с рани и видимо страда от болки и глад.
към текста >>
В него чувството на интерес е извикало силата на
привличането
.
В двамата се явява „интерес“ към животното, но в третия се явява чувството на „индиферентност“. Той отминава, оставяйки кучето на неговата съдба. Другите се спират. Те и двамата са заинтересувани, но всеки от тях проявява своя интерес по различен начин. Интереса на единия е проникнат със симпатия и желание да помогне, което го кара да се погрижи за бедното животно, за да облекчи болките му и да Го възвърне към здраве.
В него чувството на интерес е извикало силата на
привличането
.
Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро. Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не.
към текста >>
Когато чувството на интерес предизвиква силата на
привличане
и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме.
Интереса на единия е проникнат със симпатия и желание да помогне, което го кара да се погрижи за бедното животно, за да облекчи болките му и да Го възвърне към здраве. В него чувството на интерес е извикало силата на привличането. Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро. Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването.
Когато чувството на интерес предизвиква силата на
привличане
и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме.
От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот.
към текста >>
От борбата между тези две сили —
привличането
и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не.
В него чувството на интерес е извикало силата на привличането. Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро. Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме.
От борбата между тези две сили —
привличането
и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не.
От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви.
към текста >>
Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на
привличането
изгражда добродетелта върху нейните развалини.
От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви.
Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на
привличането
изгражда добродетелта върху нейните развалини.
Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното
привличане
и поради това са лишени от идеал.
Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния. Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет. Има субстанции, които имат голяма склонност да поглъщат излъчванията, като напр. водата, памука, хартията, които са отлични акумулатори, притежаващи различен капацитет Констатирано е също, че всеки предмет запазва доста дълго време в себе си получените излъчвания, макар да не получава вече такива от същия род. Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему.
Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното
привличане
и поради това са лишени от идеал.
Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото за слънцето, неизчерпаемият източник на двете противоположни сили на
привличане
и отблъскването, ги разпределя на три други в хармоничен ритъм, за да се създадат условията на всякакъв род живот.
Тези три планети, наречени мъжки, понеже са изключително активни, се различават основно в своето проявление в материалния свят: можем да си представим Марс като експанзивната сила, която разграничава и отделя. Той произвежда движения в права линия, при топенето например, разпръскването и пр. Сатурн дава привлекателната сила или кохезията, която поддържа формите според Волята на Всемира. Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството. Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце.
Колкото за слънцето, неизчерпаемият източник на двете противоположни сили на
привличане
и отблъскването, ги разпределя на три други в хармоничен ритъм, за да се създадат условията на всякакъв род живот.
Освен тези активни сили, остават ни две други: едната Венера, е по природа съществено женствена; това е принципа на индивидуалното въплътяване на силата, тя привежда в индивидуална форма всека индивидуална мисъл. тя ражда формата, очертана от марсовата воля, както луната възпроизвежда тази на Вселената, предадена от слънцето; тя е принципа на вечната майка, чието милосърдие не се огъва на никой краен и смъртен идеал. Меркурий е възможността за нарастване, принципа на виталното, привличане от материала; той представлява силата на детството, която е причина да се премине целия живот от потенциалното състояние до това на зрелостта. Влиянието на една планета е в зависимост и от положението й върху хоризонта: дали тя е при изгрев, дали се възкачва, слиза или е под хоризонта. За да се държи сметка и за тези фактори на астрално влияние, разделят фиктивно хоризонта на б равни части, които наричат домове.
към текста >>
Меркурий е възможността за нарастване, принципа на виталното,
привличане
от материала; той представлява силата на детството, която е причина да се премине целия живот от потенциалното състояние до това на зрелостта.
Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството. Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце. Колкото за слънцето, неизчерпаемият източник на двете противоположни сили на привличане и отблъскването, ги разпределя на три други в хармоничен ритъм, за да се създадат условията на всякакъв род живот. Освен тези активни сили, остават ни две други: едната Венера, е по природа съществено женствена; това е принципа на индивидуалното въплътяване на силата, тя привежда в индивидуална форма всека индивидуална мисъл. тя ражда формата, очертана от марсовата воля, както луната възпроизвежда тази на Вселената, предадена от слънцето; тя е принципа на вечната майка, чието милосърдие не се огъва на никой краен и смъртен идеал.
Меркурий е възможността за нарастване, принципа на виталното,
привличане
от материала; той представлява силата на детството, която е причина да се премине целия живот от потенциалното състояние до това на зрелостта.
Влиянието на една планета е в зависимост и от положението й върху хоризонта: дали тя е при изгрев, дали се възкачва, слиза или е под хоризонта. За да се държи сметка и за тези фактори на астрално влияние, разделят фиктивно хоризонта на б равни части, които наричат домове. Продължени тези деления и надолу, под хоризонта, ни дават всичко 12 дома или къщи. Изобщо всяка планета действа едновременно според своята природа, в комбинация с другите и във видоизменение по отношение на зодиакалните знаци и астрологични тя домове. Държейки сметка на този ансамбъл от влияния за дадено място и време, ние можем де заключим за физичните, физиологичните и психичните последствия, които те трябва да произведат върху жителите.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на
привличането
на Слънцето.
Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре. Огнената воля за освобождение ни помага да се борим с всевъзможни вътрешни и външни препятствия, смело ни пренася над душевните пропасти, преодолява всички опасности; и с всяка победа тази воля расте, докато се превърне в мощни крила, отнасящи ни към свободата. Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“. Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето. Волята следва повеленията на сърцето.
От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на
привличането
на Слънцето.
Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект.
към текста >>
На слънчевото
привличане
се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел.
Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“. Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето. Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането.
На слънчевото
привличане
се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел.
„Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки.
към текста >>
Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото
привличане
се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III.
Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони.
Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото
привличане
се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III.
Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за
привличане
на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи!
Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за
привличане
на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ. Въртете умело този ключ!
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Привличането
ставаше все по-силно и най-сетне завърши с едно желание да се покатеря до високия прозорец, за да гледам.
Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи. (Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Мейбъл Колинз (8) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 138) Не, аз бях сам. И както събирах своята смелост за да погледна нагоре, към слънчевата светлина, която правеше от моя прозорец нещо очарователно, аз почнах да схващам, че тая светлина още съществува реално, и че, въпреки моите скорошни и страшни опитности, аз не бях нищо друго освен едно момче, което обича блясъка на слънцето.
Привличането
ставаше все по-силно и най-сетне завърши с едно желание да се покатеря до високия прозорец, за да гледам.
Аз не можех повече да задържам желанието, което ме караше тъй-горещо да го направя, както не можех да осмислям и по-голямата част от движенията и постъпките си — които бяха такива на дете. Във всеки случай, аз станах от леглото си, отхвърляйки всеки страх от това. което ме заобикаляше, защото сега аз имах пред себе си една цел, която бе достатъчно детска, за да може да погълне вниманието ми. Стената беше напълно равна; но аз мислех, че като застана прав над една маса. която бе под прозореца, ще мога да достигна края му, за да се подигна от там и да гледам навън.
към текста >>
25.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за
привличане
на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили.
Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука. Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX. XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор.
Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за
привличане
на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили.
На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим.
към текста >>
Според този закон, за да бъде
привличането
на една планета равно на
привличането
на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето.
XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина.
Според този закон, за да бъде
привличането
на една планета равно на
привличането
на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето.
Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл.
към текста >>
че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на
привличането
на всяка от тях.
На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим.
че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на
привличането
на всяка от тях.
На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл. II., VI., VIII., IX., X.) Също така са били известни и законите за действието на парата, фотографията, електричеството и цялата съвременна химия и нещо повече. Агатиас, живял в 6-ия в.
към текста >>
26.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би там е тайната на това
привличане
което всяка, който я е видял, изпитва към нея.
А тя всички може да утеши, всички може да насърчи, на всеки да даде това, което му е най необходимо о момента. И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види. Защото тя притежава това, което малцина имат. Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях. И кое я прави такава?
Може би там е тайната на това
привличане
което всяка, който я е видял, изпитва към нея.
И когато някоя от младите й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние. А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки, та не струва човек да жали и тъгува за тях. И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел. Но най-често ние обичаме, насядали около нея, тя де ни разказва кога и как е видяла за първи път Учителя и как и кого е получила тоя дар — да има връзка с невидимия свят, за да може да казва и предсказва това, което ние, обикновените, не можем. Тогава тя започва, а ние слушаме това, което ни говори .
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за
привличане
нови държави към оста Рим-Берлин.
се откри новата ж. п. линия Кричим-Пещера, която е дълга около 30 километра. В чужбина Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния.
Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за
привличане
нови държави към оста Рим-Берлин.
Стоядинович в Рим. Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на югославския министър председател г. Стоядинович в Рим. Твърди се че това е решителна стъпка към ориентиране на Югославия към Италия и Германия. Полша иска колонии.
към текста >>
28.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото
привличане
.
Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас. Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване. Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране?
Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото
привличане
.
Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие. Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала младост. Навсякъде те намираме, навсякъде ние разпознаваме твоето дело, което се простира от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Ние се прекланяме пред силата ти и се удивляваме на величието ти. Камил Фламарион ПЕСЕНТА НА ОЗАРЕНИЯ В душата ми е изворът обилен Със златоструйна светлина; Със него движа се окрилен От всяка напаст и злина.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-тикът, който лежи в основата на това временно
привличане
на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност.
Какво кара тия държави да пренебрегнат своите непримирими божем идеологични позиции, за да потърсят сближение и сътрудничество? Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество. Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ.
По-тикът, който лежи в основата на това временно
привличане
на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност.
А страхът е закон на животинския свят. Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт.
към текста >>
30.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за
привличане
на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например, оказва върху такъв човек най-благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи!
Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за
привличане
на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по горе ключ. Въртете умело този ключ!
към текста >>
31.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Венера се явява като представителка на принципа на
привличането
във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий.
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на
привличането
във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий.
В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни.
към текста >>
32.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разбира се, и тук е нужно едно чистене, едно коригиране на човешките понятия Защото това, което днес обикновено хората наричат „любов“ то не е онази истинска любов — вечната и неизменна връзка между душите, а е временно
привличане
на плътта.
Не „моралът“ може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна. неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми. Тя е сама за себе си мярка и закон.
Разбира се, и тук е нужно едно чистене, едно коригиране на човешките понятия Защото това, което днес обикновено хората наричат „любов“ то не е онази истинска любов — вечната и неизменна връзка между душите, а е временно
привличане
на плътта.
Всички човешки норми днес се нуждаят от корекция. Който желае може, да остане да живее със своите стари схващания и норми. Будните души, обаче, ще минат крачка на-пред. Те няма да подчинят живота си на кухите форми и отживелите понятия, а ще живеят с абсолютната и вечна мярка — любовта. С. К.
към текста >>
33.
 
-
Освен това
привличането
има за ефект да кондензира парите в центъра на небулозата.
Небулозата от констелацията „Лебеда“ изглежда да е съставена от леки светлинки прилични на цигарен дим, които се разпростират, удължават, бавно се отделят като мишките на копринен пискюл при леко полъхваме на ветрец. Тая от „Плеядата“ очертала се между звездите, които съставляват констелацията, наподобява на белезникав бенгалски огън, който гори из междините от изкуствени светлини. Небулозата от „Орион“ има един по-привлекателен изглед с появата си между грамадни облаци обградени от дим на огън, носени от силен вятър, дълбоко набраздени с цепнатини. Тия небулози са зародиши на звезди. Съставени от газови материи, от въртящи се фосфорични пари, те като всички небесни теле, са заети с въртене около само-себе си.
Освен това
привличането
има за ефект да кондензира парите в центъра на небулозата.
Малко по малко на това място се формира ядка с много значителна основа. За де се образува ядката са необходими милиони години, а за да стане видима още повече време. През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди! Никой не трябва да си въобразява, че веднага тя става видима за астрономите. Звездите и небулозите се намират на баснословни разстояния от земята.
към текста >>
34.
 
-
Дали в нейната основа стои
привличането
на плътта или пък тя има и някакви други, много по дълбоки причини?
Тази книга е нещо много повече от един обикновен роман. В нея жадния за знание читател ще намери засегнати и осветлени редица проблеми, които от хиляди години тревожат човешкия дух със своята загадъчност: Що е човек в своята същност? От къде той иде на земята и къде отива? Съществува ли безсмъртна човешка душа или пък човешкото съзнание изчезва заедно с физическото тяло? Какво нещо представлява от себе си любовта?
Дали в нейната основа стои
привличането
на плътта или пък тя има и някакви други, много по дълбоки причини?
Какво нещо е и самият живот, взет в неговата цялост? Дали той е резултат на сляпото действие на механически закони, или пък неговите основи почиват на някаква разумна и съзнателна, макар и непознато нам деятелност? Всички тия въпроси са разгледани в романа „Безсмъртна любов“ с една светлина, далеч надхвърляща всичко, което може да се намери в хилядите обикновени романи и дори в философската и научна литература на нашето време Животът на Исуса, разказан увлекателно за деца от великия английски писател Чарлз Дикенс. Луксозно издание. Името на автора, които и факта, че той е написал тази книга специално за своите деца, са доказателство, че в нея подрастващите поколения ще имат възможност в най-лека и достъпна за тяхното съзнание форма да възприемат и усвоят основните истини на Евангелието и всички по-важни подробности в живота на Спасителя.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на
привличането
.
Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“.
И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на
привличането
.
В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип.
към текста >>
Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез
привличането
на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.
Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III.
Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез
привличането
на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.
Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие.
към текста >>
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие
привличането
от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията.
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие
привличането
от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото
привличане
на водните пари горе, в пространството.
И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко.
А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото
привличане
на водните пари горе, в пространството.
Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно.
към текста >>
“ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно
привличане
и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето.
То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей!
“ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно
привличане
и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето.
“ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите. И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!... И се краси живота в него! “ „Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“. „Какво е красотата на пустинята пред девствената долина на тропическата природа?!
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на
привличането
събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията.
Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на
привличането
събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е един вид магнетическо
привличане
, застиване на Вечното Нищо в Нещо.
те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето. Първото качество е „свиване“ (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си. Бьоме го нарича: „стипчаво“.
Това е един вид магнетическо
привличане
, застиване на Вечното Нищо в Нещо.
Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда
привличането
и единството.
Всяка отрова може, прочее, посредством известно приготовление, да произведе полезни действия. Кролиус, в книгата си Traitе des signatures, казва, че смазаният паяк лекува направената от него рана, а скорпионът — ухапаното от него место. Роберт Флъд твърди, че една храчка от гръдния кош, посредством едно съответно приготовление, изцерява туберкулозата (Sputum а pulmonico rejectum, post debitam prceparationem, curat phtisim). Кирхер, в своя Mundus subterraneus, казва същото за змийските отрови и предлага за тях следното обяснение: „отровата е една смес от сяра, живак и сол. Тя съдържа в себе си това, което може да ни спаси, заедно с онова, което причинява смъртта ни.
Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда
привличането
и единството.
Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“.
към текста >>
Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно
привличане
, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“.
Кролиус, в книгата си Traitе des signatures, казва, че смазаният паяк лекува направената от него рана, а скорпионът — ухапаното от него место. Роберт Флъд твърди, че една храчка от гръдния кош, посредством едно съответно приготовление, изцерява туберкулозата (Sputum а pulmonico rejectum, post debitam prceparationem, curat phtisim). Кирхер, в своя Mundus subterraneus, казва същото за змийските отрови и предлага за тях следното обяснение: „отровата е една смес от сяра, живак и сол. Тя съдържа в себе си това, което може да ни спаси, заедно с онова, което причинява смъртта ни. Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството.
Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно
привличане
, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“.
След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на
привличане
.
умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо.
В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на
привличане
.
Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка.
към текста >>
Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно;
привличане
и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях.
И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят.
Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно;
привличане
и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях.
Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва.
към текста >>
Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и
привличането
, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр.
Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето.
Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и
привличането
, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр.
— с една- реч, всичко което иде отвън. Излазът на веществата и на флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането на нервния флуид, чувствата, мислите, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре. Циркулацията на хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части на организма на веществата, флуидите, мислите и пр., тройната циркулация на лимфата, кръвта и нервния флуид и пр. е очертана с централната крива във форма на 8. В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе.
към текста >>
Това е силата за поглъщане на съществата, която определя
привличането
на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17).
В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17.
Това е силата за поглъщане на съществата, която определя
привличането
на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17).
В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите. В този смисъл именно, кабалистите правят от числото 9 символ на раждането, понеже това число съответства на развитието на метафизическото същество чрез формата. Нулата, като цифра извън-реда Като приключваме редицата на цифрите, ще кажем няколко думи за нулата. Аз възнамерявах отначало да запазя тази средна (неутрална) цифра за друга студия, и то затуй, защото тоя специален символ не принадлежи на йероглифа, от който са могли да произлязат нашите цифри. При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук.
към текста >>
ако разпределението на спиралните мъглявости останеше винаги приблизително същото, според отдалечаването им, пресмятането показва, че понеже
привличането
е обратно на квадрата на разстоянията, то притеглянето би пораснало отвъд всяка граница в тази вселена, например в областта, в която ние живеем.
Но е вероятно, според мен, че когато нашите инструменти бъдат мощни пропорционално с тази обширна проблема, т. е. скоро . . . след няколко века, те ще отговорят: да. Ако бе другояче, т. е.
ако разпределението на спиралните мъглявости останеше винаги приблизително същото, според отдалечаването им, пресмятането показва, че понеже
привличането
е обратно на квадрата на разстоянията, то притеглянето би пораснало отвъд всяка граница в тази вселена, например в областта, в която ние живеем.
Обаче, това не е тъй. Това доказва: или че. на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен. Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва.
към текста >>
на твърде големи разстояния,
привличането
на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен.
след няколко века, те ще отговорят: да. Ако бе другояче, т. е. ако разпределението на спиралните мъглявости останеше винаги приблизително същото, според отдалечаването им, пресмятането показва, че понеже привличането е обратно на квадрата на разстоянията, то притеглянето би пораснало отвъд всяка граница в тази вселена, например в областта, в която ние живеем. Обаче, това не е тъй. Това доказва: или че.
на твърде големи разстояния,
привличането
на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен.
Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва. Звездната вселена според Кант, усеяна навред с подобни звезди. В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард.
към текста >>
Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за
привличането
не е обратен на квадрата, в огромни разстояние.
В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато.
Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за
привличането
не е обратен на квадрата, в огромни разстояние.
При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал. Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Законът на
привличането
е всеобщ и той действа навсякъде.
Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли. Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите.
Законът на
привличането
е всеобщ и той действа навсякъде.
Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира.
към текста >>
Под светлината на опитите на Keely „законът за гравитацията“ добива всички изгледи на една илюзия, или най- малко става проява на един по-широк закон, който обръща
привличането
в отблъскване.
В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той? В етер, привидно. Но тая хипотетична субстанция, за която съвременните учени знаят точно това, което могат си въобрази, за Keely тя е една достижима реалност, етер, който изглежда да бъде „протоллазмата на всички неща“.
Под светлината на опитите на Keely „законът за гравитацията“ добива всички изгледи на една илюзия, или най- малко става проява на един по-широк закон, който обръща
привличането
в отблъскване.
Един от малките научни опити на Keely се състои в навиването на жица около един железен цилиндър, тежащ хиляди килограма, и, когато силата мине в жицата, то цилиндъра се повдига само с един пръст и може да се носи тъй лесно, като че това е една гъбова запушалка. Неотдавна той пренесе само с една ръка един вибриращ апарат от 500 конски сили — от единия край на ателието си до другия, без да причини и най-малката драскотина по пода. Инженерите били учудени, защото те не биха могли да го преместят без помощта на един derrick, нещо, което би изисквало дигането покрива на ателието. Само една стъпка му остава още, за да построи една машина, която, поляризирана по „негативното притегляне“, ще се издига над земята и ще може да върви по каквото и да е направление, под влиянието на една етерична струя, с бързина 800 км. в час.
към текста >>
144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на
привличането
и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр.
1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр.
144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на
привличането
и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр.
на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
към текста >>
Коя е тая, прочее, необяснима сила на
привличане
, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa?
За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина.
Коя е тая, прочее, необяснима сила на
привличане
, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa?
Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул.
към текста >>
Човек би допуснал, че
привличането
, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa?
Човек би допуснал, че
привличането
, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на
привличането
в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда.
Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме. Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра.
Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на
привличането
в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда.
Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“.
към текста >>
По закона на
привличането
, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света.
Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас.
По закона на
привличането
, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света.
Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център. Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3).
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не е човекът, който е заслужил
привличането
; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил.
Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него.
Не е човекът, който е заслужил
привличането
; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил.
Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Силата на слънчевото
привличане
на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей.
Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия.
Силата на слънчевото
привличане
на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей.
Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от
привличане
, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат.
То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи. В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея. Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука.
Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от
привличане
, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат.
Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката. Но това тяло има известен свой собствен живот. Той е подобен на живота на едно растение. Както дървото, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение.
към текста >>
Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е
привличането
от гравитацията.
Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто.
Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е
привличането
от гравитацията.
Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили. Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
то не ще окаже никаква сила на
привличане
.
Това е отношението между „противоположностите“, Светият Дух на ортодоксите, фоатът на будистите, който събира всички неща заедно. Трите са едно, едно Единство, което се проявява като че ли е било Троица. Понеже всека проява включва този триединен процес, може да бъде интересно да представим един по-конкретен пример на онези, които се занимават с електричеството и магнетизма. За да се направи малко по-ясна тази идея за единството, проявено като Троичност, може да се вземе за пример кръглия магнит, който става подковообразен. Едно кръгло парче стомана, което е било магнетизирано, не ще произведе никакъв ефект, когато железни стърготини се турят близо до него, т. е.
то не ще окаже никаква сила на
привличане
.
Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена. Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен.
към текста >>
Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за
привличане
или притежание.
Първата характеристика на шестото поле е стремежа. Петото поле, Висшият Ментал или полето на Абстрактния ум вижда развитието на качествата на монадната есенция и нейните подразделения в Типовете. От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее. Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз).
Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за
привличане
или притежание.
Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Затова има
привличане
между жизнения етер на слънцето и земния северен полюс.
Слънцето и планетите Слънцето е поле на действие на жизнения етер. Влиянията на този етер са свързани с действието на съзнателни сили. Знае се, че слънцето е силно магнетично: то е 53 милиона пъти по-магнетично от земята. Магнетизмът както на земята, така и в цялата вселена се дължи на жизнения етер. Северният полюс на земята е място, дето особено силно действа жизненият етер на земята.
Затова има
привличане
между жизнения етер на слънцето и земния северен полюс.
Това причинява местене на северния полюс все повече към слънцето, докато най-после се обърне съвсем към слънцето. Смяната на ледените епохи и на тропичните климати се дължи на аналогични движения в раншните периоди. Ниполд и Щелмайер изтъкват важното обстоятелство, че слънчевото действие е най-силно, когато Венера, Земята и Юпитер са по-близко до положението на правата линия. Това става всеки 11-8 години. Установено е влиянието на планетите върху земните условия.
към текста >>
В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и
привличане
хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално.
Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята!
В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и
привличане
хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално.
Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Под всички свои форми любовта е сближение и
привличане
.
За първата от тях, произнесена от г. Анри Дюрвил, ние намираме началото на отчета в бр. 206 (13-та година) на списанието Psychic Magazine. Темата му била: „тайнствените сили“ Той е изтъкнал, че ние сме заобиколени от мощни и тайнствени енергии, които ни свързват едни с други и правят всички ни взаимно отговорни за делата ни. На тия тайнствени сили се дължат нашите увлечения, сближения или отблъсквания, които създават или парализират любовта между хората.
Под всички свои форми любовта е сближение и
привличане
.
При сантименталната любов, увлечението се проявява в по-нежна, по-поетична форма. Обмяната на духовните енергии произвежда дълбоко чувстване, което вълнува сърцето. Хората се завладяват взаимно като от някоя невидима сила. И очарованието расте всеки ден. Тази радост, пълна с приятност, не се подчинява на времето.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и
привличане
, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно.
Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение.
Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и
привличане
, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно.
Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство.
към текста >>
НАГОРЕ