НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
191
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сфера на Нептун – Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Когато
пречупването
на
тази проява
на
духа,
на
душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът
на
физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа.
Когато
пречупването
на
тази проява
на
духа,
на
душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът
на
физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
към текста >>
Ала както
светлината
прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание.
И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо.
Ала както
светлината
прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание.
В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение.
към текста >>
В
светлината
на
едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание.
В
светлината
на
едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
към текста >>
В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси
на
пречупване
на
духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси
на
пречупване
на
духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>
2.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е, която в своето истинско проявление става причина за
пречупването
на
светлината
, за идването
на
топлината и за растенето
на
растенията; тя е причина за всички хармонични и разумни отношения, които сега съществуват между хората, тя е причина и за наука и за всичко велико и смислено в света.
По този начин хората могат да си помагат в света. Когато един човек има развита една способност в себе си, като влезете във връзка с него, ще почувствате благотворното й влияние. Така, онзи човек, който има любов, без да ви говори нещо за Бога и за любовта, като се приближите при него, ще почувствате любовта му и ще я видите проявена в постъпките му. Като говоря за любовта, разбирам творческата сила на света, която тонира човешкия организъм. Любовта в най- ниското свое проявление е това, което хармонира всички органи и дава подтик на живота.
Любовта е, която в своето истинско проявление става причина за
пречупването
на
светлината
, за идването
на
топлината и за растенето
на
растенията; тя е причина за всички хармонични и разумни отношения, които сега съществуват между хората, тя е причина и за наука и за всичко велико и смислено в света.
Любовта е, която действа и се проявява в света и живота. Не е въпрос само за едно чувство, но е въпросът за един Велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа и на цялото човечество. И този подтик, в края на краищата, със своята Божествена сила, ще застави всички хора да се разберат и заживеят като братя. Този, който има тази любов, той се радва на успеха и придобивките на всички хора, като на свои. В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни.
към текста >>
3.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пречупването
на
пластовете е патология.
Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл. Например, в геологията има патологични състояния на земята.
Пречупването
на
пластовете е патология.
Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете. Защото природата не е създала тези пластове нагънати, а други причини впоследствие ги огънаха. Било е време, когато на Земята не е имало никакви пречупени пластове и по кората й не е имало никакви планини. Повърхността на Земята е била като гладка топка и на нея са живели най-разумните хора в света. Ще попитате, кои са причините, които са заставили тези разумни същества да напуснат своята Земя и къде са отишли те.
към текста >>
В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „
Светлината
на
Метохия“, в бр.
За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената пещ младежи, които излезли от там невредими. Възможно ли е това нещо? И, как, по какъв начин става то? Какво може да каже по това нашата многознаеща наука? Как може да бъде суспендиран един природен закон от човешкото желание и воля?
В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „
Светлината
на
Метохия“, в бр.
4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство: „Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“ Ето разгадката, ето отговора на тази тайна. — Силата на Духа. вътрешният огън на сърцето, са, които могат да се противопоставят на физическия огън и да го направят невредим. Когато в човека пламне вътрешният огън, то никакъв външен физически огън, никакво външно страдание не може да го засегне. Той е над всичко това, той е невредим и непобедим.
към текста >>
4.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата
на
светлината
, за да бъде силен.
И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно. Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път.
В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата
на
светлината
, за да бъде силен.
Тъй щото който помага не хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Който не спазва този закон, като прави добро и получава зло, обезсърчава се и казва, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? — Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Правете доброто за самото добро, без да очаквате нещо.
към текста >>
Там става
пречупване
на
лъчите, вследствие
на
което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини.
Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък.
Там става
пречупване
на
лъчите, вследствие
на
което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини.
Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце.
към текста >>
Мъдростта е път за
пречупване
на
Божествената светлина.
Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта. Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа.
Мъдростта е път за
пречупване
на
Божествената светлина.
Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода. (Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял.
към текста >>
5.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат
на
други раси, в други части
на
тъмната земя,
на
един народ, който е само чувал да се говори за
светлината
, но никога не я е виждал.
Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми. „Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет. Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове.
Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат
на
други раси, в други части
на
тъмната земя,
на
един народ, който е само чувал да се говори за
светлината
, но никога не я е виждал.
Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им.
към текста >>
че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в
светлината
ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място
на
мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи.
Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им.
че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в
светлината
ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място
на
мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи.
Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството.
към текста >>
който
светлината
е способ
на
да създаде и създава.
Те създават условия за един здрав и разумен живот тук на земята, Слънчевата светлина и енергия, приети правилно и на време, дават сила и тласък за растеж. ТЬ прочистват и изгонват всичко лошо и тъмно, те лекуват всеки недъг. Те са единствения извор, от който блика живот, т. е. те създават условия да се прояви живота в своята целокупност и най-голямо разнообразие, което нашия ограничен ум трудно може да схване и разбере. Мъчно Могат да се поберат в неговите тесни рамки тая обширност и простор, това разнообразие и величие.
който
светлината
е способ
на
да създаде и създава.
Въздуха носи свежест. Той е проводник на оная жизнена сила, наречена още „прана“, която вдъхва дихание във всичко живо, а всичко, което се стреми да прояви живот, да даде изрез на онова свойство, вложено в него като зародиш в семка. Въздуха носи на човека чиста мисъл. Той му дава крила да се носи из него, да лети над гори и планини — много естествено, когато човек знае изкуството добре да го използва. Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа.
към текста >>
И тя ще го научи само
на
едно, в не-ще го научи само
на
едно, в него няма да има раздвоение нито колебание
на
кого да служи, защото
светлината
в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.
Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си.
И тя ще го научи само
на
едно, в не-ще го научи само
на
едно, в него няма да има раздвоение нито колебание
на
кого да служи, защото
светлината
в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.
Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина.
към текста >>
От движението се ражда
светлината
.
Но задавали ли сте си въпроса — какво знаете? Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движенето. Първият резултат на живота е движението. От движението се раждат после ред други сили.
От движението се ражда
светлината
.
Значи светлината е елементарно проявление на движението. Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината.
към текста >>
Значи
светлината
е елементарно проявление
на
движението.
Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движенето. Първият резултат на живота е движението. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината.
Значи
светлината
е елементарно проявление
на
движението.
Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината. И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си.
към текста >>
Тъй че първият потик
на
живота е движението, а като резултат
на
движението се явява
светлината
.
От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението. Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно.
Тъй че първият потик
на
живота е движението, а като резултат
на
движението се явява
светлината
.
И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява.
към текста >>
Когато човек заболее, става
пречупване
на
тази светлина и тя потъмнява.
Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината. И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя.
Когато човек заболее, става
пречупване
на
тази светлина и тя потъмнява.
Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място. А светлината ще се усили като усилите мисълта си.
към текста >>
Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите
светлината
на
тъмното място.
Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен.
Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите
светлината
на
тъмното място.
А светлината ще се усили като усилите мисълта си. А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи. Това, което увеличава нашата сила, то е реалното.
към текста >>
А
светлината
ще се усили като усилите мисълта си.
Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място.
А
светлината
ще се усили като усилите мисълта си.
А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи. Това, което увеличава нашата сила, то е реалното. Реалните, разумните неща се отличават с едно свойство и то е следното: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди.
към текста >>
И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, както
светлината
работи върху земната повърхност.
При всички страдания, които преживяваме, ние пак вярваме, че ни очаква нещо добро. Дълбоко в нашата душа има една идея, има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарете че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него.
И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, както
светлината
работи върху земната повърхност.
Тогава малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования, Божи блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие в човешката душа. Но за да задържи щастието, което придобива в живота, човек трябва да бъде силен.
към текста >>
За да влезе в света
на
висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме
светлината
на
този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл.
Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония.
За да влезе в света
на
висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме
светлината
на
този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина. Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми.
към текста >>
Светлината
, която субектът вижда
на
двата края
на
един голям магнит, има дължина 20 — 30 см.
Той виждал сини лъчи. След това завъртвали поляризатора и при еднакви него ви положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати.
Светлината
, която субектът вижда
на
двата края
на
един голям магнит, има дължина 20 — 30 см.
Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра. 4. Четвъртият метод е тъй наречената екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замяна на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
към текста >>
По-нататък, при по-дълбоките фази
на
съня става следното: Флуидът (
светлината
).
Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния. И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се не пои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността. 5. Излъчване на флуидното тяло.
По-нататък, при по-дълбоките фази
на
съня става следното: Флуидът (
светлината
).
който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка.
към текста >>
6.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събудете се, потъмнели души
на
земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете
светлината
да проникне в тях.
Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи.
Събудете се, потъмнели души
на
земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете
светлината
да проникне в тях.
В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме. Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части на вашата собствена душа, търсете светлината, която ще озари скритите дълбини на вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение на хиляди съществувания. Макар и обитаван от черни тела, Египет се възправя още като един бял цвят помежду другите раси на земята и тълкувателите на йероглифите на древните свещени надписи, съвременните професори и мислители, са неспособни да помрачат величествения лотосов цвят на нашата планета. Те не виждат ни стеблото на лотоса, ни слънцето, разливащо отвисоко своите лъчи върху короната му. Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт.
към текста >>
Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части
на
вашата собствена душа, търсете
светлината
, която ще озари скритите дълбини
на
вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение
на
хиляди съществувания.
Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи. Събудете се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях. В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме.
Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части
на
вашата собствена душа, търсете
светлината
, която ще озари скритите дълбини
на
вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение
на
хиляди съществувания.
Макар и обитаван от черни тела, Египет се възправя още като един бял цвят помежду другите раси на земята и тълкувателите на йероглифите на древните свещени надписи, съвременните професори и мислители, са неспособни да помрачат величествения лотосов цвят на нашата планета. Те не виждат ни стеблото на лотоса, ни слънцето, разливащо отвисоко своите лъчи върху короната му. Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота. Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек.
към текста >>
Той може временно да бъде под влияние
на
своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката
на
мрака, но
светлината
на
винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар.
Съзнавайки своите грешки, човек страда, нещо го измъчва все по-силно и по-силно и тази силна мъка се превръща на плач в неговата душа. И този вътрешен плач като че ли прави цялото му същество да потръпва и разтърсва тъмната страна на неговия живот. Всичките душевни страдания на човека се изписват на неговото лице. Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст. Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него.
Той може временно да бъде под влияние
на
своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката
на
мрака, но
светлината
на
винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар.
Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното. Необходимо е на човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи: на светлината или на мрака. Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия. Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил.
към текста >>
Необходимо е
на
човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи:
на
светлината
или
на
мрака.
Всичките душевни страдания на човека се изписват на неговото лице. Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст. Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното.
Необходимо е
на
човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи:
на
светлината
или
на
мрака.
Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия. Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва?
към текста >>
Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите
на
неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя
на
светлината
и върви твърдо в него, то духовете
на
светлината
ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия.
Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст. Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното. Необходимо е на човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи: на светлината или на мрака.
Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите
на
неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя
на
светлината
и върви твърдо в него, то духовете
на
светлината
ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия.
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот.
към текста >>
Находчив и усърден при създаване
на
материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли
на
светлината
.
На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Находчив и усърден при създаване
на
материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли
на
светлината
.
Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта.
към текста >>
Учените ни казват, че е станало
пречупване
и разместване
на
земните пластове, вследствие
на
което цели континенти са потънели под водата, а други са се появили.
И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия. Цяло преустройство на земята е имало.
Учените ни казват, че е станало
пречупване
и разместване
на
земните пластове, вследствие
на
което цели континенти са потънели под водата, а други са се появили.
Ако сега биха станали такива пертурбации, нищо не би останало от съвременната култура. В тази далечна епоха, за която говоря, земната повърхност е била много неустойчива, защото земята постоянни е била разтърсвана от вулкани и земетресения. Сега земята е по устойчива. Но и сегашните смущения, които стават на земята, са предвестници на нова епоха. Една нова епоха се отличава по това че всички хора са ангажирани за тази епоха.
към текста >>
И във всеки
светлината
му е от вътре.
Човек не е така силен и устойчив, както се мисли. Както ходи на два крака, само умът е, който му позволява да пази равновесие. И докато човек мисли, той има равновесие. За в бъдеще с развитието на човешкия ум ще се измени и положението и стабилността на човека. И ако влезете в духовния свят, няма да видите хората като сегашните, но ще ги видите сферични и светлина да излиза от тях.
И във всеки
светлината
му е от вътре.
За в бъдеще човек ще бъде сферообразен, като земята, и ще издава светлина като слънцето. Ангелите са сферообразни и накъдето и да се обръщат, имат равновесие на всякъде. Една сфера не може да падне. Тя се върти и се само докосва и пак се дига. И ако сте една сфера, никой не може да ви зароби.
към текста >>
7.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А като резултат
на
движението се ражда
светлината
, която пък е необходима да показва пътя
на
онова същество, което е излязло извън орбитата
на
центъра
на
живота.
Кой е изходния път тогава? Да заменим онова, което не знаем с това, което знаем. Има ли сега нещо, което положително знаем и на което можем да разчитаме? Първото знание е движението. Живота се отличава с движение, то е негов резултат.
А като резултат
на
движението се ражда
светлината
, която пък е необходима да показва пътя
на
онова същество, което е излязло извън орбитата
на
центъра
на
живота.
Всяка майка знае кой е първият признак на новораждащото се дете, —той е движението. И ако някоя част на тялото е неподвижна, това показва. че е анормална — саката. Така също, ако изучаваме човека, ще констатираме, че колкото по-здрав е той, толкова по хармонични са неговите движения. И нарушат ли се те, настъпва болест.
към текста >>
При случай
на
заболяване, веднага се забелязва едно
пречупване
и потъмняване
на
тази светлина.
И ако някоя част на тялото е неподвижна, това показва. че е анормална — саката. Така също, ако изучаваме човека, ще констатираме, че колкото по-здрав е той, толкова по хармонични са неговите движения. И нарушат ли се те, настъпва болест. При изследване на човешката аура се вижда, че колкото по-високо издигнат е индивида, толкова по-приятна и силна светлина се излъчва от него.
При случай
на
заболяване, веднага се забелязва едно
пречупване
и потъмняване
на
тази светлина.
Това потъмняване може да стане частично или из цяло. Болната заболяла част потъмнява, а здравите остават светли. Какво се иска при такъв случай от човека? Да възстанови потъмнелите части на своя организъм. Как ще стане това?
към текста >>
Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят
на
доброто, пътят
на
правдата, пътят
на
милосърдието, пътят не предаността, пътят
на
постоянството, пътят
на
търпението, пътят
на
послушанието, пътят
на
знанието, пътят
на
себепожертването, пътят
на
чистотата, пътят
на
светлината
и пътят
на
свободата.
Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ.
Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят
на
доброто, пътят
на
правдата, пътят
на
милосърдието, пътят не предаността, пътят
на
постоянството, пътят
на
търпението, пътят
на
послушанието, пътят
на
знанието, пътят
на
себепожертването, пътят
на
чистотата, пътят
на
светлината
и пътят
на
свободата.
И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А.
към текста >>
8.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Светлината
на
Твоята песен озарява света.
Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление.
Светлината
на
Твоята песен озарява света.
Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю!
към текста >>
Твоето желание веднага гаси пламъка
на
светлината
, до който то се докосва със своето дихание.
Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот. Рабиндранат Тагор. 9. О глупецо, на своите собствени плещи ти се стараеш да носиш самия себе си! Ти просиш милостиня пред своите собствени врата! Остави бремето на плещите на Този, който е в състояние всичко да подигне, игото на когото е — благо.
Твоето желание веднага гаси пламъка
на
светлината
, до който то се докосва със своето дихание.
То е нечестиво — а из ръцете на нечестивите не прие-мат дарове. 10. Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните.
към текста >>
Последната е едничката форма
на
окултизма, която един теософ, който съзерцава „
светлината
върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие.
Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече.
Последната е едничката форма
на
окултизма, която един теософ, който съзерцава „
светлината
върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие.
Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент.
към текста >>
Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в
светлината
на
заблудата усещат златните мистерии.
Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита.
Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в
светлината
на
заблудата усещат златните мистерии.
Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността.
към текста >>
“ „Живей в
светлината
и твоята душа всякога ще се храни от плодовете
на
правдата и добродетелта!
ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него!
“ „Живей в
светлината
и твоята душа всякога ще се храни от плодовете
на
правдата и добродетелта!
“ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки.
към текста >>
Черпи всичкия си кураж от Слънцето
на
светлината
, която ще изгрее вътре в тебе!
Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето.
Черпи всичкия си кураж от Слънцето
на
светлината
, която ще изгрее вътре в тебе!
“ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да!
към текста >>
“ „
Светлината
на
духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си!
Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта!
“ „
Светлината
на
духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си!
“ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието!
към текста >>
И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето
на
светлината
, който бе запалил в гърдите му Старият Маг
на
Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа.
И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето
на
светлината
, който бе запалил в гърдите му Старият Маг
на
Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието.
към текста >>
И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник
на
Живота и
Светлината
.
„Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува.
И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник
на
Живота и
Светлината
.
Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете!
към текста >>
Трудът му: „Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2).
за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21).
Трудът му: „Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2).
В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество. За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема.
към текста >>
от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части
на
духа до най-грубите физически, както се минава от
светлината
към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци
на
светлината
.
Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е.
от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части
на
духа до най-грубите физически, както се минава от
светлината
към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци
на
светлината
.
Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света.
към текста >>
Четецът ще съди за себе си в
светлината
, в която представихме характера
на
автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате.
Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия. Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му. И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор. Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им.
Четецът ще съди за себе си в
светлината
, в която представихме характера
на
автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате.
Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие. Той казва: „Опитайте всички тези правила. Размишлявал съм естествено, строго съм изпитвал чрез опитност и не съм допуснал нищо по предположение. Но изпитайте всички тия правила и задръжте само изпитаните от тях“. Общи правила 1.
към текста >>
И
пречупването
на
слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг.
Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята.
И
пречупването
на
слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг.
Това зависи от нашия организъм. Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
2) Към
светлината
, от Е. Г.
Проектът на договора за мир с България. 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I. Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей.
2) Към
светлината
, от Е. Г.
Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5.
към текста >>
Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма.
Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер.
Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма.
(продължение от кн. IV и край). Прев. от немски Б. Боев. 6. X. С. Олкът. Аскетизмът (няколко приятелски съвети), прев.
към текста >>
КЪМ
СВЕТЛИНАТА
На
моите братя А.
"... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!...
КЪМ
СВЕТЛИНАТА
На
моите братя А.
К. М. Блести зората.... Всред пурпурно сияние изгрева Слънцето и обгръща в своите лъчи полусънната Земя. Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. Трептят листата в страстен копнеж за светлина и живот и нежно си шушнат: — Слънцето Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. изгрева!. .. И жадно простират дървесата нежни вейки към светлите лъчи.
към текста >>
Моят дом е самотен и тъмен -— дай
светлината
на
мене!
Далечното Ти приближи към мене и чужденецът направи мой брат. Тежко ми е да напущам покрива, към който съм привикнал; аз забравям, че в новото живее старото и че Ти си навсякъде с мене. През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното. Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си?
Моят дом е самотен и тъмен -— дай
светлината
на
мене!
“ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене!
към текста >>
Моят дом е самотен и тъмен — дай
светлината
на
мене!
Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник?
Моят дом е самотен и тъмен — дай
светлината
на
мене!
“ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака.
към текста >>
Моят дом е самотен и тъмен — дай
на
мене
светлината
!
В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си?
Моят дом е самотен и тъмен — дай
на
мене
светлината
!
“ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака. „Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония?
към текста >>
Тази, която всякога беше в глъбините
на
моето същество в
полусветлината
на
блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение
на
Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н.
Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония? Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66.
Тази, която всякога беше в глъбините
на
моето същество в
полусветлината
на
блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение
на
Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н.
Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце. От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот. Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице.
към текста >>
“ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от
светлината
някъде се е скъсала и няма една звезда“.
Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота. 78. Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста!
“ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от
светлината
някъде се е скъсала и няма една звезда“.
Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
към текста >>
Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма (Продължение от кн.
Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер.
Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма (Продължение от кн.
IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия.
към текста >>
Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и
светлината
на
истинското духовно настроение.
Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник.
Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и
светлината
на
истинското духовно настроение.
Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло.
към текста >>
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна
на
възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние
на
светлината
и звука.
Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения.
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна
на
възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние
на
светлината
и звука.
С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите.
към текста >>
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен
на
бяло или, по-често,
на
черно перде (преграда) в стая, дето
светлината
е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен
на
бяло или, по-често,
на
черно перде (преграда) в стая, дето
светлината
е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>
Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника
на
светлината
така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея.
Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника
на
светлината
така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея.
В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double).
към текста >>
Като гледах субекта през
светлината
, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта
на
зрението ми.
Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно.
Като гледах субекта през
светлината
, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта
на
зрението ми.
Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът.
към текста >>
Ето защо в тази религия се набляга главно
на
противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът
на
светлината
— Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът
на
тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана.
Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра.
Ето защо в тази религия се набляга главно
на
противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът
на
светлината
— Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът
на
тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана.
През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот.
към текста >>
Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи
на
един недостатък, изразен чрез
пречупване
на
съответната линия.
Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества. Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот.
Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи
на
един недостатък, изразен чрез
пречупване
на
съответната линия.
Грапавата и груба кожа в големия триъгълник се счита за признак на нервна слабост. Един кръст в средата на големия триъгълник означава злоба и свадливост. От особено значение са известни ъгли в големия триъгълник. Тук ние трябва да различаваме: а) горния (фиг. 25 а, фиг.
към текста >>
Нежно боядисаните сатени
на
китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в
светлината
на
тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект.
И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя.
Нежно боядисаните сатени
на
китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в
светлината
на
тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект.
Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За таз, що не се вижда в тоя час, но
светлината
й далеч грей нова и трябва да достигне чак до нас, та друго време тя да очарова.
погледът е в тях изгубен веч, не, не, това кой може да повярва! — обърнали се негде те далеч, незримото там дето се намерва. На заник както гаснещи звезди напущат ни, но пак в небе се спират, зениците захождат без следи, но никога за нас т не умират. Любими, сини, черни, с хубав зрак, отворени за светлина огромна, затворени, очите виждат пак зад гробовете, в тишина изтомна. ИДЕАЛЪТ Луна голяма и безброй звезди в небе блестят, земята е бледовна, душата на света прозрачна бди, бленувам за звезда върховна.
За таз, що не се вижда в тоя час, но
светлината
й далеч грей нова и трябва да достигне чак до нас, та друго време тя да очарова.
Когато таз звезда в уречен ден изгрей най-хубава през тмата тежка, кажете й, че бе любов за мен, последни, вий, от расата човешка! РОСАТА Бленувам, а росата бледа в лъжите капи по цвета без шум, де пръскала в безреда ръката хладна на нощта. Отде тез капки се набират ? Дъжд няма, ясно е навред; преди те тук да се намерят, са били във въздуха поред. Отде се мойте сълзи взимат?
към текста >>
Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване
на
детската душа и
на
законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма“, в спис.
В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото. Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но работата е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива. Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище.
Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване
на
детската душа и
на
законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма“, в спис.
„Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория. Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г.
към текста >>
в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по механика, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в
светлината
на
окултизма.
година Д-р Р. Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория. През март и април същата година Д-р Р. Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г.
в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по механика, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в
светлината
на
окултизма.
От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота. И тъй, окултизмът е необходим, за да разберем света около нас и нашето место в него. Още през есента на 1913 г. беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в Швейцария. През войната и след нея постройката продължаваше, но при големи пречки.
към текста >>
ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции
на
тема: Основни проблеми
на
физиката в
светлината
на
окултизма.
Явиха се учени, които провъзгласиха капитулация на науката относно основните научни проблеми и, като Дю-Боа-Раймонд, написаха на знамето си: „Ignorabimus“, т. е. не ще знаем, а други, като Айнщайн, се усъмниха във всяко познание, като провъзгласиха неговата относителност. И така, без окултизма науката идва до агностицизъм и релативизъм. Валтер Иохан Щайн държал 3 лекции на тема: Представа, понятие и съждение в учението на Д-р Р. Щайнер. С тези лекции той е доказал, как окултизмът хвърля светлина и върху психолого-философски въпроси, как в съвсем друга светлина ни се явяват всички въпроси на психологията и философията, когато ги разглеждаме от едно по-дълбоко гледище, именно чрез едно по-дълбоко изследване на действителността.
ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ И ОКУЛТИЗЪМ Херман фон Баравале държал три лекции
на
тема: Основни проблеми
на
физиката в
светлината
на
окултизма.
Окултизмът е плодотворен, когато с негова помощ се разглеждат не само проблемите на философията, но и на всяка реална наука, напр. физиката. Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки.
към текста >>
Д-р Оскар Шмидел държал две лекции
на
тема:,
Светлината
и цветовете от окултно гледище.
Не само философията, но и ботаниката, зоологията, химията, физиката и пр. ще спечелят, когато представителите на тези науки се запознаят с окултизма и разглеждат проблемите на своята област, въоръжени с окултно познание. Когато днешните химици, физици, ботаници, физиолози, историци, филолози и пр. повикат на помощ окултизма при своите изследвания, тогава ще бъдем .зрители на небивал подем в техните науки. Годността на окултизма и неговата плодотворност при разглеждане на научните проблеми е едно доказателство повече за неговата важност и необходимост.
Д-р Оскар Шмидел държал две лекции
на
тема:,
Светлината
и цветовете от окултно гледище.
С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи. Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“.
към текста >>
Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции
на
тема: „Свободната от хипотези химия в
светлината
на
окултизма“.
Д-р Оскар Шмидел държал две лекции на тема:, Светлината и цветовете от окултно гледище. С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи. Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“.
Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции
на
тема: „Свободната от хипотези химия в
светлината
на
окултизма“.
Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма".
към текста >>
МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции
на
тема: „Физиология и терапия в
светлината
на
окултизма".
Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“.
МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции
на
тема: „Физиология и терапия в
светлината
на
окултизма".
Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек. Трябва да кажа, че лекторите не само по този въпрос, но и по другите въпроси не са говорили общи фрази, а конкретно, само че рамките на тази статия не позволяват да излагам подробности. Докторът по медицината Фридрих Хуземан в три лекции говорил на тема: „Въпросите на днешната психиатрия от окултно гледище“.
към текста >>
ХРИСТИЯНСТВО И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Хамбург говорил
на
тема: „Християнството в
светлината
на
окултизма“.
Инженер А Стракош говорил по въпроса: „Сигналното дело и неговото културно-историческо значение“. ДЪЛОТО НА Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Д-р Карл Унгер в 7 лекции говорил на тая тема. Той изтъкнал значението на неговата дейност за днешната епоха. Той, един от най-видните днешни окултисти, работи с чудна, неизтощима енергия. Неговата дейност има велико историческо значение, което по- късно ще бъде оценено от поколението.
ХРИСТИЯНСТВО И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Хамбург говорил
на
тема: „Християнството в
светлината
на
окултизма“.
Християнството, както и всека друга религия, има окултен произход. Авторите на евангелията, посланията и пр. не са били обикновени хора, но окултисти, посветени, т. е. пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни.
към текста >>
Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието,
пречупването
, което е станало при проявяването
на
живот — делото, ще разберем състоянието
на
съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр.
Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни.
Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието,
пречупването
, което е станало при проявяването
на
живот — делото, ще разберем състоянието
на
съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр.
Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина. Допълнение: 1. Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери. Хармонични вълни на човешката мисъл са тези, които се сливат в по-голямата си част поне с универсалните (естествените, Божиите), излизащи от център И.
към текста >>
Някога човечеството ще съзре
светлината
на
знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя.
Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия. Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си.
Някога човечеството ще съзре
светлината
на
знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя.
„Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . . Психография или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн, III и край), IV.
към текста >>
Тук ще приведем няколко примера за илюстрация
на
метода: Дарже привързва
на
челото
на
един пианист плоча, запазена срещу
светлината
чрез хартиена обвивка.
Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението. В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход.
Тук ще приведем няколко примера за илюстрация
на
метода: Дарже привързва
на
челото
на
един пианист плоча, запазена срещу
светлината
чрез хартиена обвивка.
Пиянистът взема пред себе си една книга ноти, на кориците на която е отпечатан портретът на Бетховен. Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея. И действително, на плочата намират една ясна репродукция на фотографията на Бетховен, която е на кориците. Следното изображение пък може да се вземе по-скоро като радиография на мозъчната дейност изобщо, отколкото като психограм на оптическа представа: То представлява една плоска репродукция от хълмовете на овнешки голям мозък.
към текста >>
“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а
светлината
на
познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете
на
забраненото за вас дърво.
И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а
светлината
на
познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете
на
забраненото за вас дърво.
Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична.
към текста >>
А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата
на
Авадона и
светлината
на
Авенира.
А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост.
А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата
на
Авадона и
светлината
на
Авенира.
Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска.
към текста >>
Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете
на
добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог
на
светлината
!
И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата!
Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете
на
добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог
на
светлината
!
„Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа.
към текста >>
’“ И обади се Адам от най-низшите полета
на
Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог
на
светлината
, владетелят
на
човешките небеса, Ева, защо направи това.
И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема?
’“ И обади се Адам от най-низшите полета
на
Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог
на
светлината
, владетелят
на
човешките небеса, Ева, защо направи това.
А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“.
към текста >>
Ала
светлината
, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра
на
твоята кожена дреха.
„Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете.
Ала
светлината
, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра
на
твоята кожена дреха.
Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
към текста >>
„И водите
на
реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат
на
Из- ток през земята
на
Асирия.“ „А водите
на
Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето
на
светлината
в тебе.“ „Ти стана чадо
на
пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола
на
боговете, а другите я смъкват в дъното
на
ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“.
„И водите
на
реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат
на
Из- ток през земята
на
Асирия.“ „А водите
на
Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето
на
светлината
в тебе.“ „Ти стана чадо
на
пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола
на
боговете, а другите я смъкват в дъното
на
ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
към текста >>
И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата
на
жената от Каена, беше затворен великия Дух
на
Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога
на
светлината
— със Сита.
И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята.
И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата
на
жената от Каена, беше затворен великия Дух
на
Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога
на
светлината
— със Сита.
И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . . ………………………………………………………………….. ………………………………………………………………….. „И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“. „И ще разбереш ти, колко е щастлив този, който е запалил в себе си този лъч на божествено съзнание, като се е отървал вече от тежките вериги на робството и теглата на своята низша душевна природа“. „И ще познаеш ти, колко е мило да заживее човек с просветлението на духа си, мира на душата си и любовта в сърцето си!
към текста >>
Учението за
светлината
ни казва, че
светлината
без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител.
С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия. Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в покой, а другата в движение, както и обратно. Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти.
Учението за
светлината
ни казва, че
светлината
без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител.
Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство.
към текста >>
Скоростта
на
светлината
в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec).
Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери.
Скоростта
на
светлината
в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec).
Скоростта на светлината в въздуха е почти същата. Но понеже движещият се въздух почти ни-как не подвижва с себе си етера, при меренето на С. на повърхността на земята можем да не вземаме никак под внимание въздушната атмосфера на земята. За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В.
към текста >>
Скоростта
на
светлината
в въздуха е почти същата.
Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери. Скоростта на светлината в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec).
Скоростта
на
светлината
в въздуха е почти същата.
Но понеже движещият се въздух почти ни-как не подвижва с себе си етера, при меренето на С. на повърхността на земята можем да не вземаме никак под внимание въздушната атмосфера на земята. За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В. Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В.
към текста >>
Във всички посоки по земята са получили като скорост
на
светлината
същото число с, a q не могло да се определи.
Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q. Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо!
Във всички посоки по земята са получили като скорост
на
светлината
същото число с, a q не могло да се определи.
Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.
към текста >>
„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите
на
медицината от здравословния балсам,
светлината
от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла
на
медикаментите, противни
на
човешкото тяло“.
Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията.
„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите
на
медицината от здравословния балсам,
светлината
от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла
на
медикаментите, противни
на
човешкото тяло“.
„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Светлината
като фактор в живота — Дългът
на
българските държавници.
Списанието в PDF Година 2, Брой 6-7 (22 март 1922 г.) 1. Повече светлина!
Светлината
като фактор в живота — Дългът
на
българските държавници.
Статия от X, X. X........... 2. Нова Естетика. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив.
към текста >>
Светлината
като фактор в живота - Дългът
на
българските държавници
Светлината
- това е творчески акт
на
великата природа.
VI. Силата на човешкият поглед и VI. Чудесата на една котка. 23. Книжнина. 24. Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!
Светлината
като фактор в живота - Дългът
на
българските държавници
Светлината
- това е творчески акт
на
великата природа.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона.
към текста >>
Светлината
- това е първият акт
на
пробуждане в живота
на
природата.
23. Книжнина. 24. Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Светлината
- това е първият акт
на
пробуждане в живота
на
природата.
А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят.
към текста >>
Ако поискате мнението
на
съвременните физици върху
светлината
, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона.
Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина.
Ако поискате мнението
на
съвременните физици върху
светлината
, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона.
Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент.
към текста >>
Туй е границата или областта
на
светлината
, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона.
Туй е границата или областта
на
светлината
, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
към текста >>
Но какво отношение има
светлината
към човешкия ум?
А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят.
Но какво отношение има
светлината
към човешкия ум?
От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи.
към текста >>
От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието
на
светлината
.
Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум?
От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието
на
светлината
.
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани.
към текста >>
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента
на
развитието
на
всички същества зависи от качеството и количеството
на
светлината
, която присъствува в даден момент.
Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината.
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента
на
развитието
на
всички същества зависи от качеството и количеството
на
светлината
, която присъствува в даден момент.
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби.
към текста >>
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента
на
светлината
, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент.
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента
на
светлината
, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
към текста >>
Светлината
в природата е най-великият деец в нейната творческа работа.
Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал.
Светлината
в природата е най-великият деец в нейната творческа работа.
Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си?
към текста >>
Ние признаваме тоя факт, но той означава, че
светлината
, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време.
Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време.
Ние признаваме тоя факт, но той означава, че
светлината
, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време.
За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината.
към текста >>
А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление
на
светлината
като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление
на
светлината
.
Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина.
А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление
на
светлината
като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление
на
светлината
.
Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина.
към текста >>
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора
на
светлината
.
Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора
на
светлината
.
Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му.
към текста >>
От всичко туй следва, че
светлината
, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече.
Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина.
От всичко туй следва, че
светлината
, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината.
към текста >>
И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип
на
живота, който е произвела
светлината
, а
светлината
сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка.
И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип
на
живота, който е произвела
светлината
, а
светлината
сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
към текста >>
Но не само това, а и целият покрив
на
бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава
светлината
.
От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
Но не само това, а и целият покрив
на
бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава
светлината
.
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител.
към текста >>
Най- хубавите фотографски апарати са ония,
на
които пластинките са най- чувствителни към
светлината
.
Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
Най- хубавите фотографски апарати са ония,
на
които пластинките са най- чувствителни към
светлината
.
Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек?
към текста >>
Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и
светлината
, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината.
Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и
светлината
, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина.
към текста >>
Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората
на
светлината
, с които можем да се разбираме.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората
на
светлината
, с които можем да се разбираме.
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият?
към текста >>
Както
светлината
прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от
светлината
, трябва да имат качеството
на
тоя принцип -
на
своя прародител.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
Както
светлината
прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от
светлината
, трябва да имат качеството
на
тоя принцип -
на
своя прародител.
Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание.
към текста >>
Различаването
на
един човек от друг става най-добре по правилата
на
светлината
.
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител.
Различаването
на
един човек от друг става най-добре по правилата
на
светлината
.
По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът?
към текста >>
- пак по
светлината
на
неговото знание.
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият?
- пак по
светлината
на
неговото знание.
По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек?
към текста >>
- по
светлината
на
неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл
на
битието.
По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът?
- по
светлината
на
неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл
на
битието.
По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец?
към текста >>
- по силата
на
светлината
, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието
на
всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те.
По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек?
- по силата
на
светлината
, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието
на
всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те.
По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат".
към текста >>
- по
светлината
, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата
на
своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са
на
мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците.
По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец?
- по
светлината
, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата
на
своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са
на
мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е.
към текста >>
Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото
пречупване
на
светлината
и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса.
Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото
пречупване
на
светлината
и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
към текста >>
По същия начин и
светлината
трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума.
Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
По същия начин и
светлината
трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума.
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради.
към текста >>
Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите
на
светлината
.
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради.
Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите
на
светлината
.
А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните.
към текста >>
Светлината
не се търси, но се възприема.
Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
Светлината
не се търси, но се възприема.
И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ?
към текста >>
Но
светлината
е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате.
Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим.
Но
светлината
е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате.
Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо.
към текста >>
Светлината
е положителна сила.
От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима.
Светлината
е положителна сила.
Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина. Когато се появи светлината, тъмнината изчезва. Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби.
към текста >>
Когато се появи
светлината
, тъмнината изчезва.
Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина.
Когато се появи
светлината
, тъмнината изчезва.
Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби. Обаче, това е отрицателната страна, а ние трябва сега и за винаги да се отклоняваме от отрицателното и да се стремим към положителното. В това лежи действителната мощ, и тя е Бог — „вечното добро“. Понеже не познаваме естеството на Бога, ние отклоняваме мислите си от него; така четем в Осия — 4.
към текста >>
Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането
на
факта, че главните цветове
на
дъгата са същите ония, които се получават от
пречупването
на
слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета.
Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането
на
факта, че главните цветове
на
дъгата са същите ония, които се получават от
пречупването
на
слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете.
към текста >>
В средните векове започнали да изследват цвета от гледището
на
светлината
.
Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
В средните векове започнали да изследват цвета от гледището
на
светлината
.
Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век.
към текста >>
Тя стана основа
на
теорията за трептящите вълни
на
светлината
и
на
цветовете.
Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год.
Тя стана основа
на
теорията за трептящите вълни
на
светлината
и
на
цветовете.
Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина.
към текста >>
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги
на
източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота
на
ученика, са тези, чрез които сияе
светлината
на
кръста“.
Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги
на
източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота
на
ученика, са тези, чрез които сияе
светлината
на
кръста“.
И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри?
към текста >>
Между туй, би могло да се каже, че
светлината
, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството.
Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари.
Между туй, би могло да се каже, че
светлината
, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството.
За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст.
към текста >>
Понеже истините, изразени чрез тия знаци, са абсолютни, чрез същите знаци се влиза в общение с всички духове
на
светлината
, които могат да бъдат призовавани чрез средствата, показани в текста, който придружава фигурите.
72-те имена, които им съответстват, са тройните лъчи на двадесет и четирите бисери, които образуват буквите на свещената тетраграма. Това са цветенцата от апокалиптическия венец на двадесет и четирите старци. Значението на тия имена показва свойството на фигурите. Всеки талисман изразява относителен синтез и може да. служи за фиксиране на ума и заякване на волята.
Понеже истините, изразени чрез тия знаци, са абсолютни, чрез същите знаци се влиза в общение с всички духове
на
светлината
, които могат да бъдат призовавани чрез средствата, показани в текста, който придружава фигурите.
Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със светлината на славата и се подчиняват на сляпата фаталност на астралната светлина. Вие искате да Ви изпращам уроци писмено. Бих изпитвал всякога удоволствие да Ви давам всички осветления, които ми искате, и Вие ще ми пращате от време на време каквото искате и каквото можете, за да не угасне лампата на стария маг по липса на масло. 3. Вие сте твърде щастлив, че гладувате и жадувате за тази божествена светлина, която води към правдата, понеже ще се наситите. Но трябва да се учи, за да се намери: аз ви дадох ключовете и Вие трябва да се стараете да отворите.
към текста >>
Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със
светлината
на
славата и се подчиняват
на
сляпата фаталност
на
астралната светлина.
Това са цветенцата от апокалиптическия венец на двадесет и четирите старци. Значението на тия имена показва свойството на фигурите. Всеки талисман изразява относителен синтез и може да. служи за фиксиране на ума и заякване на волята. Понеже истините, изразени чрез тия знаци, са абсолютни, чрез същите знаци се влиза в общение с всички духове на светлината, които могат да бъдат призовавани чрез средствата, показани в текста, който придружава фигурите.
Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със
светлината
на
славата и се подчиняват
на
сляпата фаталност
на
астралната светлина.
Вие искате да Ви изпращам уроци писмено. Бих изпитвал всякога удоволствие да Ви давам всички осветления, които ми искате, и Вие ще ми пращате от време на време каквото искате и каквото можете, за да не угасне лампата на стария маг по липса на масло. 3. Вие сте твърде щастлив, че гладувате и жадувате за тази божествена светлина, която води към правдата, понеже ще се наситите. Но трябва да се учи, за да се намери: аз ви дадох ключовете и Вие трябва да се стараете да отворите. Всеки талисман има лице и опако.
към текста >>
Науката
на
знаците и тяхното съответствие туря началото
на
науката за думата: науката за
светлината
и за огъня, това е тайната
на
делата.
Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото.
Науката
на
знаците и тяхното съответствие туря началото
на
науката за думата: науката за
светлината
и за огъня, това е тайната
на
делата.
Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа.
към текста >>
Науката за
светлината
, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът.
Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата.
Науката за
светлината
, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът.
Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
към текста >>
Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу
светлината
, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество.
Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край.
Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу
светлината
, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество.
Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно. Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат. Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност.
към текста >>
Животът
на
усещанията и
на
чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от
светлината
на
разсъдъка.
Във всеки случай широките и отворени ноздри са всякога указание на голямо жизнено разширение. Остава ни да изследваме различните характерности на крилата на носа. Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането. Ако тая характерност е преувеличена и крилото на носа бъде много отделено и надарено с извънредна подвижност, това е очевиден признак на живи страсти, на прекалена чувственост, на пламенна нужда от емоции и сладострастие. Едва обрисуваните, тежки и масивни крила на носа, без трептение, показват тежки и груби чувства, известна сънливост на душата.
Животът
на
усещанията и
на
чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от
светлината
на
разсъдъка.
У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите.
към текста >>
Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението
на
светлината
.
Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати.
Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението
на
светлината
.
Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер. Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин. Върху този въпрос ще се върнем.
към текста >>
Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта
на
светлината
трябва да бъде една и съща във всички посоки.
Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината.
Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта
на
светлината
трябва да бъде една и съща във всички посоки.
Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер. Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин. Върху този въпрос ще се върнем. Във всеки случай, обаче, остава като установено, както и да въртим и усукваме, че ММ и F си противоречат.
към текста >>
Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че
светлината
се превежда по някой неизвестен начин.
Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер.
Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че
светлината
се превежда по някой неизвестен начин.
Върху този въпрос ще се върнем. Във всеки случай, обаче, остава като установено, както и да въртим и усукваме, че ММ и F си противоречат. Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето.
към текста >>
Предпоставка
на
това, както и
на
всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта
на
светлината
у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки.
Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания.
Предпоставка
на
това, както и
на
всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта
на
светлината
у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки.
Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“?
към текста >>
После аз бих могъл да се позова
на
принципа С, според който в моята система
светлината
се разпространява по всички посоки с еднаква скорост.
Очевидно, че не. Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1. Наблюдаващият в огледалото на въздушния кораб ще възприеме, следователно, първия лъч (х2) по-рано от втория, на основание на което и ще твърди, че сигналите не са били възпламенени едновременно. И това със същото право, с което земният наблюдател ще ги счита като едновременно възпламенени. Защото ако този би подхвърлил на наблюдателя от въздушния кораб, какао „погрешното“ му заключение произтичало от това, че въздушният кораб се движел, докато земята била неподвижна, то наблюдателят от въздушния кораб може да му отвърне следното: според KRP със същото право мога да твърдя, че въздушният кораб е неподвижен, а земята се движи.
После аз бих могъл да се позова
на
принципа С, според който в моята система
светлината
се разпространява по всички посоки с еднаква скорост.
Щом като произведените под точките x'1 и х'2 на моята система светлинни лъчи достигат до огледалото ми в различни времена, то това не означава освен че не са и произведени в същото време, и часовниците ми в x'1 и х'2. при излизането на лъчите са имали различно положение на стрелките. Така че подмятането, което ми прави земният наблюдател, с пълно право му го връщам. Ако този вижда двата лъча са се срещат в едно и също време в неговото огледало, това се дължи на обстоятелството, че неговата система се движи със скоростта q в направление противоположно на означеното със стрелката. Тя се движи пред по-рано изходящия светлинен лъч, (от х2) и насреща по-къс, но изходящия лъч, така че и двата се срещат в едно и също време в неговото огледало.
към текста >>
Принципът С ни казва, че скоростта
на
светлината
в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е.
На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления.
Принципът С ни казва, че скоростта
на
светлината
в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е.
и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква. Нека възпламеним в нулевата точка на координатната система xyz в времето t=0 един светлинен сигнал. Нека един, намиращ се в нулевата точка, наблюдател разглежда разпространяващите се по всички посоки лъчи. В такъв случай крайните точки ще образуват за него (според принципа С) всякога една сфера, независимо от скоростта на системата (или по-точно: повърхността на вълните е една сфера). Радиусът на тази все повече разширяваща се сфера, в даден момент на времето t, има винаги дължината на такъв един лъч, именно c.t (скоростта по времето).
към текста >>
И тъй, докато земята твърди, че блясванията
на
светлината
са произведени в същото време t0 въздушният кораб обяснява: те са произведени в различни времена, едното в времето t'1, другото в времето t'2.
Това е възможно само.ако между двете системи съществуват прочутите трансформации на Лоренца:1) Този резултат говори, че уравненията на оптическите (електромагнитни) явления по отношение на тези, а не по отношение на галилеевите трансформации, са неизменни.2) Особено четвъртото уравнение ни посочва, че и времето трябва да бъде трансформирано. Нека отнесем това към по-раншния ни пример. Въздушният кораб се движи с скорост q относително земята. В земното време t0, мерено и по двата земни часовника в х1 и х2, преминават тъкмо над тях по един часовник от въздушния кораб. Тогава единият от тях показва времето: а другия показва: t'1 и t'2 са различни, защото величините х1 и х2 в десните страни на тия две уравнения са различни.
И тъй, докато земята твърди, че блясванията
на
светлината
са произведени в същото време t0 въздушният кораб обяснява: те са произведени в различни времена, едното в времето t'1, другото в времето t'2.
Следователно, при оптическите, респ. електромагнитните явления няма абсолютна едновременост. Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф.
към текста >>
Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението
на
светлината
, стоящи във връзка със съществуването
на
етера.
Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение.
Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението
на
светлината
, стоящи във връзка със съществуването
на
етера.
Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо. Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика. Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време.
към текста >>
Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено
на
страна етерната хипотеза и говорим само за „движение
на
светлината
“, с еднаква скорост
на
разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида
на
това движение.
Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера.
Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено
на
страна етерната хипотеза и говорим само за „движение
на
светлината
“, с еднаква скорост
на
разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида
на
това движение.
Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо. Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика. Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време. Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца.
към текста >>
Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със
светлината
на
деня, където по-рано е било здрач или нощ.
Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца. Тогава всички природни явления ще се разиграват по същите закони, безразлично от коя праволинейно и равномерно движеща се система ги наблюдаваме. Ние казваме изрично: всички природни явления, защото модерната физика ни учи, че те всички са или от механично или от електромагнитно естество. С това обаче старата Нютонова механика чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу. Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка.
Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със
светлината
на
деня, където по-рано е било здрач или нощ.
Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума. Нека разгледаме сега елегантното математическо изложение, дадено на R Р от други един немски учен, твърде рано поминалия се за жалост, Минковски.
към текста >>
Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта
на
светлината
, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър.
Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта
на
светлината
, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност.
към текста >>
По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази
на
светлината
: 300000 км/сек“.
Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера.
По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази
на
светлината
: 300000 км/сек“.
В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря.
към текста >>
Земята я намира за по-голяма, а при бързина
на
въздушния кораб равняваща се
на
скоростта
на
светлината
, даже за безкрайно голяма.
Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
Земята я намира за по-голяма, а при бързина
на
въздушния кораб равняваща се
на
скоростта
на
светлината
, даже за безкрайно голяма.
Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита.
към текста >>
За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта
на
светлината
настъпва такава промяна в масата, която да се поддава
на
измерване.
Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита.
За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта
на
светлината
настъпва такава промяна в масата, която да се поддава
на
измерване.
Такива тела са атомите на електричеството, електроните, които се изхвърлят като тъй нар. катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек. Професор Кауфман, по-рано в Бон, действително е констатирал, че масата им расте заедно със скоростта ; професор Бухерер в Бон първи е установил, че и закона на промените не е освен точно предреченото от R Р. Това е първото опитно потвърждение на R Р. Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери?
към текста >>
равна
на
масата му, в грамове, умножена с квадрата
на
скоростта
на
светлината
, мерена в см/сек.
От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
равна
на
масата му, в грамове, умножена с квадрата
на
скоростта
на
светлината
, мерена в см/сек.
Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории.
към текста >>
От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно
на
големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат
светлината
на
звездите, разположени отвъд.
Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето. Угаснали звезди и тъмни мъглявости Но това нищо не доказва, понеже съждението на Олбер е лъжливо по две причини. От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени. Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят.
От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно
на
големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат
светлината
на
звездите, разположени отвъд.
Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път.
към текста >>
Светлината
, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века.
далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й.
Светлината
, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века.
за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия.
към текста >>
В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от
светлината
в няколко стотици хиляди години.
Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите.
В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от
светлината
в няколко стотици хиляди години.
Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена.
към текста >>
Във втората хипотеза, измеренията
на
звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за
светлината
, за да ги премине.
Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години.
Във втората хипотеза, измеренията
на
звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за
светлината
, за да ги премине.
Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб.
към текста >>
При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука,
светлината
на
звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние.
При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука,
светлината
на
звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност.
към текста >>
Едва сметка за кривината
на
света Преди малко казах, че
светлината
употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена.
Перспектива на прегънатата вселена с четири измерения, според Айнщайн: лъчите на всяка действителна звезда (горе) може да се слеят в противовеса в една призрачна звезда (долу). Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията.
Едва сметка за кривината
на
света Преди малко казах, че
светлината
употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена.
Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна.
към текста >>
Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години
на
светлината
, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки.
Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина.
Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години
на
светлината
, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки.
Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна.
към текста >>
който следва правата линия: течението
на
светлината
— той ще свърши с намирането отново
на
звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време.
Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е.
който следва правата линия: течението
на
светлината
— той ще свърши с намирането отново
на
звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време.
И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината!
към текста >>
Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията
на
космическото поглъщане от
светлината
!
който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . .
Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията
на
космическото поглъщане от
светлината
!
за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
към текста >>
Движенията
на
стъблата,
на
листата,
на
корените под действието
на
различни сили — като
светлината
, топлината, земното притегляне — често се дължат
на
малки промени в скоростта
на
растенето.
Боз по този случай е написал следната студия, с чертежи, представени и на Кралското Дружество). Фиг. 1. Крескографвт с голямо увеличение. 1. — Крескографът с голямо увеличение. Издирванията върху растежа на растенията са предмет от голяма практическа важност, тъй като храната на всички ни е тясно свързана с растенето на растенията.
Движенията
на
стъблата,
на
листата,
на
корените под действието
на
различни сили — като
светлината
, топлината, земното притегляне — често се дължат
на
малки промени в скоростта
на
растенето.
Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000.
към текста >>
Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината,
светлината
се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди.
— Крескографът с голямо увеличение. Издирванията върху растежа на растенията са предмет от голяма практическа важност, тъй като храната на всички ни е тясно свързана с растенето на растенията. Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума.
Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината,
светлината
се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди.
Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия.
към текста >>
— У растенията, причинените от външни възбудители движения (от промяната
на
температурата, от привлекателното или отблъсквателно действие
на
светлината
, от диаметрално противоположните отговори
на
стъблата и корените
на
земното притегляне, от дневните и нощни положения
на
органите
на
растенията) представляват такова разнообразие, че би изглеждало безнадеждно да открием основната реакция, приложима във всички случаи.
Вкарването хлороформови пари в захлупака произведоха внезапно възбуждение, като се премести суетливата точка три пъти по-бързо. После настана забавяне, последвано от едно спиране на растежа и най-после едно ненадейно свиване, което бе спазмата на смъртта. Подобни действия са произведени с разни отрови, като напр. с разтвор от калиев цианид. II. — Общият принцип, който определя тропическите движения.
— У растенията, причинените от външни възбудители движения (от промяната
на
температурата, от привлекателното или отблъсквателно действие
на
светлината
, от диаметрално противоположните отговори
на
стъблата и корените
на
земното притегляне, от дневните и нощни положения
на
органите
на
растенията) представляват такова разнообразие, че би изглеждало безнадеждно да открием основната реакция, приложима във всички случаи.
Обикновено се задоволяват да допуснат някои форми на чувствителност, специално присвоени в полза на растението. Но нито телеологическите аргументи, нито термините за положителните и отрицателни тропизми не дават същинско изяснение на явленията. Аз искам да опиша известни опитни резултати, от които ще може да се извлече общия закон, който определя разните тропически движения на растенията. Пряк ефект от едно възбуждане. — В двигателното набъбване на мимозата възбуждането предизвиква внезапно намаляване на подутостта и на свиването на клетките.
към текста >>
— Когато
светлината
е твърде силна и действа дълго време, превъзбуденият орган може да действа в обратен смисъл.
Когато възбудителят, ст какъвто види да е, действа само на дясно (фиг. 5 с), право засегнатата страна се свива, а лявата, отсрещна, страна, възбудена непряко, се разширява — понеже резултатът е положителна тропическа кривина спрямо възбудителя. Това обяснява навиването на свърдлите и положителния хелиотропизъм. Фиг. 5 Ефекти от преки и непреки възбуждения. Отрицателен хелиотропизъм.
— Когато
светлината
е твърде силна и действа дълго време, превъзбуденият орган може да действа в обратен смисъл.
Чрез какъв механизъм? Моите опити показват, че силните възбуждания минават през целия орган и предизвикват свиване на срещуположната страна, като неутрализират първоначалната кривина (фиг. 5 d). Органът се наместя перпендикулярно към светлината и тази реакция е наречена диахелиотропизъм. В известни случаи, напречното проводничество на органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно на светлината направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг.
към текста >>
Органът се наместя перпендикулярно към
светлината
и тази реакция е наречена диахелиотропизъм.
Отрицателен хелиотропизъм. — Когато светлината е твърде силна и действа дълго време, превъзбуденият орган може да действа в обратен смисъл. Чрез какъв механизъм? Моите опити показват, че силните възбуждания минават през целия орган и предизвикват свиване на срещуположната страна, като неутрализират първоначалната кривина (фиг. 5 d).
Органът се наместя перпендикулярно към
светлината
и тази реакция е наречена диахелиотропизъм.
В известни случаи, напречното проводничество на органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно на светлината направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг. 5 е). Тези ефекти се увеличават, когато едната от страните е повече възбудима от другата. На край, продължителното действие на светлината най-първо предизвиква движение към извора на светлината, после става едно възвръщане в първото положение, и най-после — движение в обратна посока. Специфичните положителни или отрицателни чувства под действието на светлината, значи, не съществуват. Фиг.
към текста >>
В известни случаи, напречното проводничество
на
органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно
на
светлината
направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг.
— Когато светлината е твърде силна и действа дълго време, превъзбуденият орган може да действа в обратен смисъл. Чрез какъв механизъм? Моите опити показват, че силните възбуждания минават през целия орган и предизвикват свиване на срещуположната страна, като неутрализират първоначалната кривина (фиг. 5 d). Органът се наместя перпендикулярно към светлината и тази реакция е наречена диахелиотропизъм.
В известни случаи, напречното проводничество
на
органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно
на
светлината
направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг.
5 е). Тези ефекти се увеличават, когато едната от страните е повече възбудима от другата. На край, продължителното действие на светлината най-първо предизвиква движение към извора на светлината, после става едно възвръщане в първото положение, и най-после — движение в обратна посока. Специфичните положителни или отрицателни чувства под действието на светлината, значи, не съществуват. Фиг. 6 Схема от един опит с непряко възбуждане Чертеж 6-и добре показва тези явления.
към текста >>
На
край, продължителното действие
на
светлината
най-първо предизвиква движение към извора
на
светлината
, после става едно възвръщане в първото положение, и най-после — движение в обратна посока.
5 d). Органът се наместя перпендикулярно към светлината и тази реакция е наречена диахелиотропизъм. В известни случаи, напречното проводничество на органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно на светлината направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг. 5 е). Тези ефекти се увеличават, когато едната от страните е повече възбудима от другата.
На
край, продължителното действие
на
светлината
най-първо предизвиква движение към извора
на
светлината
, после става едно възвръщане в първото положение, и най-после — движение в обратна посока.
Специфичните положителни или отрицателни чувства под действието на светлината, значи, не съществуват. Фиг. 6 Схема от един опит с непряко възбуждане Чертеж 6-и добре показва тези явления. Ако един светлив лъч удари върху известна точка на стъблото, разположена диаметрално срещу известен лист, служещ за показател, забелязва се най-напред върху този лист движение на обтягане, показваше увеличение на подутостта. Ако възбуждането е слабо и кратковременно, отговорът е обтягане или положителен. Ако се продължи възбуждането, то преминава през стъблото и предизвиква вторично намаление на подутостта свиване и навеждане на листа.
към текста >>
Специфичните положителни или отрицателни чувства под действието
на
светлината
, значи, не съществуват. Фиг.
Органът се наместя перпендикулярно към светлината и тази реакция е наречена диахелиотропизъм. В известни случаи, напречното проводничество на органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно на светлината направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг. 5 е). Тези ефекти се увеличават, когато едната от страните е повече възбудима от другата. На край, продължителното действие на светлината най-първо предизвиква движение към извора на светлината, после става едно възвръщане в първото положение, и най-после — движение в обратна посока.
Специфичните положителни или отрицателни чувства под действието
на
светлината
, значи, не съществуват. Фиг.
6 Схема от един опит с непряко възбуждане Чертеж 6-и добре показва тези явления. Ако един светлив лъч удари върху известна точка на стъблото, разположена диаметрално срещу известен лист, служещ за показател, забелязва се най-напред върху този лист движение на обтягане, показваше увеличение на подутостта. Ако възбуждането е слабо и кратковременно, отговорът е обтягане или положителен. Ако се продължи възбуждането, то преминава през стъблото и предизвиква вторично намаление на подутостта свиване и навеждане на листа. Тези явления могат да се резюмират в следната таблица: Близко пряко възбуждане Намаление на подутостта.
към текста >>
Иначе, книгата издава у автора силен обективен интелект и симпатичен стремеж към извора
на
светлината
и любовта .
Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина. Философските изрази трябва да бъдат съвършено прецизни и ясни.
Иначе, книгата издава у автора силен обективен интелект и симпатичен стремеж към извора
на
светлината
и любовта .
. . 2. Парнас. Мес. литер. списание. Кн. I - IV. Редактор Ив. Карановски. София, цена 50 лева. 3. Sifa a Zivot.
към текста >>
Светлината
на
Ахура (из Великата Божествена Мъдрост), от Тод. Ц.
4. Трезвеност. Идеен орган на съюзената учеща се въздърж. младеж. Год. IV. I — VII. 1922. 5.
Светлината
на
Ахура (из Великата Божествена Мъдрост), от Тод. Ц.
15 лв. София. 1922. 6. Григорий Бостуничъ. Правда о Сюнскихъ протоколахъ (са приложешемъ новаго протокола и 4-хъ рисунковъ въ тексте). Митровица (Сремская).
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
светлината
на
любопитния ден тя изглежда мрачна до съжаление.
Аз плача сега и питам сърцето си: „Защо не се връща той? “ * Веднъж бях аз между жени, заети с мрачни ежедневни занятия в къщи. Защо ме отдалечавате и ме отнасяте далеч от хладния покрив на общия ни живот? Неизразената любов е свещена. Тя свети като скъпоценни камъни в сиянието на скритото сърце.
В
светлината
на
любопитния ден тя изглежда мрачна до съжаление.
Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща любов на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо. Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна. Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят. Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката.
към текста >>
Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя
на
съвършенството, защото
светлината
на
ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието
на
материята.
Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта.
Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя
на
съвършенството, защото
светлината
на
ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието
на
материята.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота.
към текста >>
Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение
на
божественото Единство“ и че ако при
светлината
на
християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра
на
израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“.
Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка.
Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение
на
божественото Единство“ и че ако при
светлината
на
християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра
на
израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“.
Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта.
към текста >>
7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта
на
съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно
пречупване
на
един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен
на
електрическа искра, напр., която е проявление
на
електрическа сила.
Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност.
7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта
на
съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно
пречупване
на
един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен
на
електрическа искра, напр., която е проявление
на
електрическа сила.
Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III. Живот на служене „Ние сме още в началото на своето развитие.
към текста >>
Взрях се и в
светлината
ясно видях Ганчето, в ослепително бяла светлина, значително по-едра, да гледа към мене и ми се усмихва. Трепнах.
Една седмица след като замина за София, аз заболях тежко от испанската инфлуенция. На третия ден от заболяването бях много тежко болна и, понеже чувствах голяма мъка, по желанието ми — закрепиха ме седнала на леглото, между възглавници. Беше понеделник, към 10 ч. сутринта. Съпругът ми бе до мене и се чудеше, как да облекчи болките ми. Изведнъж, стори ми се, че срещу мене блесна.
Взрях се и в
светлината
ясно видях Ганчето, в ослепително бяла светлина, значително по-едра, да гледа към мене и ми се усмихва. Трепнах.
Минута по-после тя изчезна. „Защо трепна? “ ме замита съпругът ми. „От болестта“, казах. Не исках да Му кажа, що видях, за да го не разтревожа, защото в момента аз помислих, че съм тъй болна, че температурата твори пред мене образи вече и на живи хора.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието
на
светлината
.
VII). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ (с фотографска снимка) ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!
Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието
на
светлината
.
Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина!
към текста >>
А познанието
на
Истината е възможно само чрез
светлината
.
11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ (с фотографска снимка) ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината.
А познанието
на
Истината е възможно само чрез
светлината
.
Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината.
към текста >>
Следователно,
светлината
е единственият път към свободата в противовес
на
робството, към което води тъмнината.
ВЕСТИ (с фотографска снимка) ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината.
Следователно,
светлината
е единственият път към свободата в противовес
на
робството, към което води тъмнината.
Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие.
към текста >>
В първите периоди
на
живота си, когато съзнанието му се намира
на
низка степен
на
развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта
на
своите изпитания, картините
на
събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква
светлината
.
А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид.
В първите периоди
на
живота си, когато съзнанието му се намира
на
низка степен
на
развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта
на
своите изпитания, картините
на
събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква
светлината
.
С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител.
към текста >>
Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи
на
Бога, той се лишава от
светлината
, вреди
на
другите и сам спъва своето развитие.
Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро.
Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи
на
Бога, той се лишава от
светлината
, вреди
на
другите и сам спъва своето развитие.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата.
към текста >>
И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му
светлината
!
Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада. Тъй също и обществото и народите, които нарушават незиблемите закони на живата природа, в която Бог се проявява, са осъдени на страдания и гибел. „Не ти е лесно да риташ против ръжен“, бе казано на апостола Павла, който гонеше и преследваше учениците на Христа.
И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му
светлината
!
Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за любовта към всички. Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.
към текста >>
Неговият ум се озари от
светлината
на
тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни
на
сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.
И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му светлината! Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за любовта към всички.
Неговият ум се озари от
светлината
на
тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни
на
сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.
Нека всички вземем пример от живота и дейността на апостола Павла. Нека не се спъва развитието на отделните личности, на обществото и на народа под какъвто и да е претекст. Нека се даде широк простор и пълна свобода на това развитие, защото само в тия условия лежи залога за сигурен успех. Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“.
към текста >>
А
светлината
се съдържа в новото.
Нека всички вземем пример от живота и дейността на апостола Павла. Нека не се спъва развитието на отделните личности, на обществото и на народа под какъвто и да е претекст. Нека се даде широк простор и пълна свобода на това развитие, защото само в тия условия лежи залога за сигурен успех. Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“.
А
светлината
се съдържа в новото.
И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма. Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество. И то ще възтържествува въпреки всичко!
към текста >>
Нека опитаме да живеем съгласно принципите
на
новото учение
на
любовта и братството:
светлината
на
неговата разумност явно личи в живота
на
ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“. А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма.
Нека опитаме да живеем съгласно принципите
на
новото учение
на
любовта и братството:
светлината
на
неговата разумност явно личи в живота
на
ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
И то ще възтържествува въпреки всичко! X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен?
към текста >>
Постепенното намаляване
на
светлостта
на
пръстените отвън навътре и съществуването
на
област в по-вътрешната част
на
пръстена, през която телата се виждат без
пречупване
, показва, че гъстотата
на
пръстените се намалява отвън навътре“.
Нелогично е да припишем влияние на планетите върху магнитната игла, а да го отречем върху още по-чувствителния жив организъм. Последният реагира още по-чувствително на околните сили. В бъдеще ще се изучава етерното действие на другите планети върху земния организъм и заедно с това и върху растенията, животните и човека. Сатурн и земята Проф. Пласман в книгата си „Астрономия“ казва: „Приемането, че сатурновият пръстен е в течно и въздухообразно състояние, ражда мъчнотии.
Постепенното намаляване
на
светлостта
на
пръстените отвън навътре и съществуването
на
област в по-вътрешната част
на
пръстена, през която телата се виждат без
пречупване
, показва, че гъстотата
на
пръстените се намалява отвън навътре“.
За окултната наука Сатурн е в етерно състояние. Нареждането на неговия етер е обратен на реда у земята (виж фиг. 6). Фиг. 6. Сатурн. В пръстена отвън на вътре: жизнен, химичен. светлинен и топлинен етер.
към текста >>
Светлината
— Ролята
на
озона Силите, свързани с материята, напр.
Това превръщане на външното вътре и на вътрешното вън е основен закон на развитието. Етерното устройство на Сатурн е първият модел на света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува тялото на Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили. А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре. Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него.
Светлината
— Ролята
на
озона Силите, свързани с материята, напр.
електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството. Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили. Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7).
към текста >>
Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията
на
ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата
на
светлината
“.
Последният е необходим, за да стане видима слънчевата светлина за човешкото око. Това е по следната причина: озонът поглъща жизнения етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека. Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло. Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А.
Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията
на
ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата
на
светлината
“.
От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях. Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда. От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления.
към текста >>
Светлината
във всички тези случаи се дължи
на
действието
на
жизнения и светлинния етер.
Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята. Нека наречената чиста светлина е тази, която се получава без процеса на горене. Тя се получава освен от слънцето по гореописания начин, още при земните явления: флуоресценция, фосфоресценция и радиоактивно разпадане.
Светлината
във всички тези случаи се дължи
на
действието
на
жизнения и светлинния етер.
Друг източник на светлина е горенето. Тук тя се получава при съдействието на топлинния етер. При нея участва и кислорода. Спомена се по-горе, че твърдото агрегатно състояние се образува под действието на жизнения етер, който се намира з скрито състояние в твърдото вещество. Но когато твърдото вещество се разрушава при изгарянето, освобождава се скритият в нето жизнен етер.
към текста >>
Следователно, тук
светлината
се явява в зависимост от топлинния етер.
Спомена се по-горе, че твърдото агрегатно състояние се образува под действието на жизнения етер, който се намира з скрито състояние в твърдото вещество. Но когато твърдото вещество се разрушава при изгарянето, освобождава се скритият в нето жизнен етер. и като свободен. жизненият етер може да действа за образуването на светлина. Обаче, това изгаряне става чрез топлинния етер.
Следователно, тук
светлината
се явява в зависимост от топлинния етер.
3вук Физически възприеманият звук се явява от действието на химичния и светлинния етер върху материята. Химичният етер се стреми да я свие, а светлинният да я разшири. От това взаимодействие се явява звукът. За възприемане на светлина, цветове и звукове в по-висшите области трябва изработване на ново съзнание и на нови възприемателни органи. Строеж на атома.
към текста >>
Светлината
се дължи
на
действието
на
освободените жизнен и светлинен етер.
Земята и атомът са устроени по един и същ начин Атомът е устроен така (виж фиг. 8): отвън — топлинен етер, по-навътре,— светлинен, след това химичен, а в центъра — жизнен. Лъчите са от жизнен етер. Значи, във всеки атом има вързани, скрити четирите вида етер. При разрушението на атома у радиоактивното вещество те се освобождават и действат.
Светлината
се дължи
на
действието
на
освободените жизнен и светлинен етер.
От друга страна се знае, че радиоактивните вещества образуват озон (О3). Значи, атомът трябва да се схване като единица, която отговаря на земния организъм по своя строеж. Жизненият етер, който се освобождава при разрушението на атома при радиоактивните явления, действа не само за образуване на озон, но и дълбоко върху организмите. От там и физиологичното действие на радиоактивните вещества. Радиоактивните явления са само един от многото външни изрази на разпадането на материята.
към текста >>
А светлинният етер се намира в
светлината
.
Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода.
А светлинният етер се намира в
светлината
.
Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер. В същност водата и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях. Температурният усет има връзка с топлинния етер; Зрението — със светлинния; Вкусът — с химичния; Слухът — с химичния; Мирисът — с жизнения. От главния мозък излизат 12 чифта нерви. Това не е случайно.
към текста >>
Когато действаме със
светлината
, ние действаме с енергията
на
светлинния етер.
Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината.
Когато действаме със
светлината
, ние действаме с енергията
на
светлинния етер.
В същност водата и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях. Температурният усет има връзка с топлинния етер; Зрението — със светлинния; Вкусът — с химичния; Слухът — с химичния; Мирисът — с жизнения. От главния мозък излизат 12 чифта нерви. Това не е случайно. Това има връзка с 12-тех зодиакални знакове, които земята изминава за една година.
към текста >>
В същност водата и
светлината
са само израз
на
тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях.
Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер.
В същност водата и
светлината
са само израз
на
тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях.
Температурният усет има връзка с топлинния етер; Зрението — със светлинния; Вкусът — с химичния; Слухът — с химичния; Мирисът — с жизнения. От главния мозък излизат 12 чифта нерви. Това не е случайно. Това има връзка с 12-тех зодиакални знакове, които земята изминава за една година. Макрокосмичното е свързано с микрокосмичното.
към текста >>
______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението
на
окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „
Светлината
на
Египет“, част втора.
Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува.
______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението
на
окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „
Светлината
на
Египет“, част втора.
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота.
към текста >>
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „
Светлината
на
Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора.
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „
Светлината
на
Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир.
към текста >>
___________________________________ 1) Виж „Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем.
От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа. И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „. По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура.
___________________________________ 1) Виж „Възпитанието
на
детето в
светлината
на
окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем.
Летопис“, год, I. кн. 4 — 5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII) Тази сила той схваща като изходяща от Великата Първа Причина и, следов., като божествена по естеството си, изразявайки се чрез проводниците.
към текста >>
НАГОРЕ
