Търсене в текстове за 'Почит'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.
към текста >>

2. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И той е днес от най-почитаните испански народни светци.
Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете. Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби.
към текста >>

3. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>

Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат.
към текста >>

Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката.
Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
към текста >>

5. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ.
към текста >>

Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви.
Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

6. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит.
В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
към текста >>

7. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него.
В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос.
към текста >>

8. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св.
Празнуват още св. Пантелей (27 юлий), и св. Илия. Според проф. Арнаудов някои села празнуват още св. Георги и св. Марина. Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св.
към текста >>

9. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици. И истински религиозен човек е бил оня, който е обичал да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа. Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име.
Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име. Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна. То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия.
към текста >>

11. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит.
Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит. Сегашният шеф на Оомото господин Онисабуро Дегучи – внук на основателката, се родил на 12. VII. 1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год.
към текста >>

Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
към текста >>

12. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки.
към текста >>

13. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме.
Физическо възпитание? Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си.
към текста >>

14. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му.
А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
към текста >>

15. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях.
И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение.
към текста >>

16. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества.
Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон.
към текста >>

Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите.
Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр.
към текста >>

17. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам.
Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План.
към текста >>

18. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Обаче се предпочита положението 0 гр.
Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса. Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно. А при завъртване до 0 градуса, веднага се дохожда до нормално положение. Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката.
към текста >>

19. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия.
Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето.
към текста >>

20. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност.
Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
към текста >>

21. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания.
Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани.
към текста >>

22. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р.
В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия. Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието. В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с демонстрации и изложби. Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното. Свободното Валдорфско училище, което е основно и средно, е едно след войната възникнало реформаторско училище, което от малки наченки се разви в едно голямо заведение с около 1000 наши и чуждестранни наши деца и 60 учители. Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда.
към текста >>

23. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си.
Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
към текста >>

24. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората.
– Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет.
към текста >>

25. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите.
Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно.
към текста >>

26. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници.
Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води. Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от безкористни и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати.
към текста >>

27. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога.
Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света. Такъв човек велик не може да стане. Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога. Щом обичате Бога, ще обичате и своите ближни; щом обичате ближните си, ще обичате всичко наоколо си. Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога?
към текста >>

28. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен.
Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата. До какви скъпи, ценни състояния може да се издигне човешкото съзнание чрез нивото разбиране на труда. И всичко това може да се провери опитно. Могат да се правят опити в това отношение. Живата наука не е нещо отвлечено; тя е извлечена от самия живот, от самия опит и затова може да се провери опитно.
към текста >>

29. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане.
За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8].
към текста >>

30. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
към текста >>

Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит.
Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си.
към текста >>

Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика".
Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря.
към текста >>

31. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Придружих го до ковачницата, като му казах, че предпочитам да съм на чист въздух, на слънце.
Той каза, че жена му ще я поправи за три седмици. - Прегледайте тези картини, ако обичате- Аз имам бърза работа. Ще се върна след пет минути. И той се упъти към ковачницата, като ме погледна неочаквано с един жив, дълбок поглед. Аз погледнах около себе си; съгледах в този магазин ателие красиви картини, редки вази и пр. Придружих го до ковачницата, като му казах, че предпочитам да съм на чист въздух, на слънце. Дойде жена му. Тя имаше среден ръст; красиви сиви коси заобикаляха светлото ù лице. Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù.
към текста >>

Аз видях, че ако между интелектуалния елит той имаше малък брой почитатели, то между народа имаше голям брой такива.
Последната почна да благодари, Андреас каза: - Не, не! Когато майката живее в любовта, Бог помага. Нему трябва да благодарите. Разговорът ни беше прекъсван постоянно през време на обяда от върволица посетители. Идваха повечето работници и работнички преди изсвирването на фабриката. Аз видях, че ако между интелектуалния елит той имаше малък брой почитатели, то между народа имаше голям брой такива. По-после видях, че често дворът биваше препълнен. Тя идваха или за болест, или за някой съвет: какво да правят. Когато разговорът ни премина върху органа на познанието, Андреас каза: - За да познаем нещо, трябва да не се влияем от личността, темперамента, индивидуалността. За целта трябва да практикуваш систематичните медитации, които препоръчват брахманите. Но трябва да знаем, че умът постоянно е видоизменяван от физиологични, магнетични, чувствени и духовни промени.
към текста >>

32. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото".
Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене.
към текста >>

33. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4].
към текста >>

34. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар.
Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар. Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени.
към текста >>

35. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично.
И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната.
към текста >>

36. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не се продавай за късче почит, което струва твоят бляскав трон.
Псалом двадесет и втори : ЦАР. Цар бъди в своето царство. Да те не смущават дребните помисли - робите на делничния ден. Бъди като Твореца. Изучи царската пътека на живота, и макар снагата ти да е увита в дрипи, ти пак по царски стъпвай. Не се продавай за късче почит, което струва твоят бляскав трон. Погледни света в очите, не гледай в калта, където нищетата е намерила прием. Нагоре погледни. За царете са направени звездите. Излез в най-чаровната нощ, облечен с новите доспехи на духа и повикай Го. Кажи така: „Хвала на Тебе, Който направи небето и го подпря със стълбовете на Любов!
към текста >>

37. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност.
Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение. Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари. Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие.
към текста >>

38. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога.
* * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме. Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността.
към текста >>

39. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях.
Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др.
към текста >>

40. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в духовно единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в духовното си тяло си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва.
Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите небеса, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини ! Що чудно тогава, че той напокон се превърна в мит за тях ! Вижте, приятели, аз знам много добре за кого говоря, кога наричам най-великият от всички Любящи възвишен „брат". Ни един от нас, колкото и високо да го е издигнал Духа, не ще изпадне в заблудата, че той — Вещателят — е самото „С л о в о" — първичното — и тъй мислим ние: престъпно кощунство е да се вярва за оня най-велик от всички любящи, че той е изпаднал в такава заблуда. . . Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в духовно единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в духовното си тяло си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва. Ние не говорим за едного когото познаваме само по старо, тъмно предание! Ние сме с оногова, за когото вещаем тъй едно, както никакво земно единение не може да свърже човек с човека! Ние знаем — иначе и не бихме знаели — чрез оногова, за когото тук става реч, че той никога като човек, по всичко подобен нам човеците, е ходил по тази земя и че той само по огнената сила на любовта ни е дотолкоз надминал, че е смогнал да извърши свръхземното чудо — да измени духовната аура на тази земя така, че всеки който иска днес може да нам-ври отново пътя към Духа — в любовта — проправена вече — тъй както може да нам-ври пътя и оня що пътува по планински снегове, след като бъде проправен от друг никой, който е знаел правия път. Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно !
към текста >>

41. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7).
към текста >>

42. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях.
Обаче, докато в грамадното болшинство на случаите светиите получават дара на чудодействието в резултат на извънреден пост, покаяние и молитви, той живееше по най-обикновен начин; приемаше своите посетители безразлично де, безразлично кога и едвам молбата биваше формулирана, отговаряше с няколко думи: „Небето ви дава това и това." Или: „Върнете се у дома си; вашият болен е оздравял." Неговата дума се реализираше в самия момент. След това се укриваше от благодарността на задължените му. Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите. Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно.
към текста >>

43. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>

44. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име.
Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас.
към текста >>

45. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>

46. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин".
Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг.
към текста >>

47. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит.
В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански. На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето духовно приобщение. Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство. Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти. =================================================== Писмо от Амер. Розенкройцерско Общество Розенкройцерска задруга, международно сдружение на християнските мистици. Здрав ум. Нежно сърце, Здраво тяло.
към текста >>

48. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той предпочита съзерцателния път на теургията.
Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити. По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма.
към текста >>

49. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Навсякъде е еднакво – няма място за предпочитане.
Изведнъж при нас дойде една германка със своя син – машинен инженер. Те ни поканиха в една къщичка – барака, близо до самата поляна. Ние хвърляме бърз поглед във вътрешността: три кревата, облъчени с чисто бели покривки. Стените са облепени с книга. Стаята е почти кръгла. Навсякъде е еднакво – няма място за предпочитане. Ние поседяхме в стаята, докато започне беседата. Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика. Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението. Ние отидохме в салона да чуем беседата.
към текста >>

50. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение.
То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината.
към текста >>

51. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За предпочитане е утринното слънце.
Въздухът и слънцето са също така два лечебни фактора за организма, които могат да подигнат духа на човека и да върнат здравото му състояние. Въздухът, взет в широк смисъл и слънцето са два гения, които незабелязано - хомеопатично - извършват своя лечебен процес върху организма. Учени хора са посочили следната класификация за използуване на въздуха при разни случаи на лечение: за кабинетните хора боровият въздух е лек при всички случаи на заболяване; за нервните хора от полза е въздухът на високи планински места; за ипохондриците и маниаците езерният въздух оказва лечебно действие. Вторият лечебен фактор е слънцето през всичките часове и дни на годината. То е лек, балсам за слаби натури и за хора със слаба жизненост, с унил дух и без идеи. За предпочитане е утринното слънце. За ревматичните хора лечебно действие оказват светлината и топлината и т.н. Дето има живот, там има възможност за нарушение или изгубване правия развой и ход на живота. Цялото Битие, до най-малката частица, е живо. Дето има живот, там има действие. Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и вещество.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени.
Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна.
към текста >>

53. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си становище за него.
Заявява, че неговите творения нямат нищо общо с тях. Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „магично” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература. Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „магичното” внушение. Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства. Това е и тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството”. Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си становище за него. Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения. Густав Майринк напусна вече земята, но той остави такова богато наследство, което през вековете ще поддържа свежестта на духа на всички ония тръгнали по неведомите пътеки на Истината. Д-р Е. К.
към текста >>

54. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата.
Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно.
към текста >>

55. НЯМА ТЕ. ТУКА СИ - ХЕЛМИРА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ?
Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват. И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая. * * * Царят обеща да ме направи щастлива. – Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай! Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ? Аз скрих лицето си в ръце: – Да бъда вечно Твоя и Ти мой.
към текста >>

56. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За предпочитане е богатите, здравите хора да бъдат вярващи, а болните, сиромасите да бъдат безверници.
Човек е роден с известни мисли, чувства и желания, на които не трябва да изменя. Те представят истинския човек. Съвременният свят се е обърнал с главата надолу, вследствие на което животът на хората е пълен с нещастия. Запример, докато човек е здрав, богат, той не вярва в Бога; щом осиромашее, щом заболее, той става вярващ. Това не е убеждение. За предпочитане е богатите, здравите хора да бъдат вярващи, а болните, сиромасите да бъдат безверници. Днес хората, които могат да работят, са безверници, а които не могат да работят, са вярващи. Но има една школа в света, дето хората могат да се научат да живеят правилно. Който не е минал тази школа, той не може да живее, както трябва. Веднага ще дойде възражението: как ще се провери това? -Много лесно.
към текста >>

57. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание.
Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека. Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота.
към текста >>

58. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дойде ли тя, ще се изяви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички човеци един към друг.
Която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв за всички – и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. И когато простият направи погрешка, и когато царят направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата. Правдата е отношения на души. Дойде ли тя, ще се изяви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички човеци един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само добро Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човешката душа.
към текста >>

59. LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови.
ВЕСТИ Движение за идеите на Вс. Б. Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”. Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности.
към текста >>

60. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда.
Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът - най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере" и „обясни" едва ли не всичко. И неговата аргументация, въоръжавана от цял арсенал термини, действува едва ли не като заклинания върху повърхностния ум на обикновените хора. И наистина, в термините се крие понякога магичната власт на заклинание. Те действуват магически върху незрели умом хора.
към текста >>

61. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит.
Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата.
към текста >>

62. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото равни са пред Бога, защото в любовта няма предпочитание.
Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността. Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето. В млякото майката трябва да вложи тази идея за милост към страдащите, за обич и щадене живота на всяко цвете, животно или човек, защото „един" е животът и в дребната мушица, и в грамадния слон. Защото равни са пред Бога, защото в любовта няма предпочитание. Качеството на живота е едно. Човек устоява докрай само в ония идеи, които са негови братя и сестри, т.е. в тези, които са родени заедно с него, които са внесени в неговото подсъзнание чрез млякото на майката или чрез приспивната майчина песен над люлката. * * * Едно ново съзнание изгрява в света; съзнание за разумно отнасяне към всичко живо. Това ново съзнание ни шепне за езика на цветята, за безмълвния и неуловим говор на животните - нашите по-малки братя, и наши първи помощници в тежкия полски труд.
към текста >>

63. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет.
Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр.
към текста >>

64. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля.
Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал! Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искате ли да вървите в пътя на Истината, дайте свобода на Божия Дух у вас, той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре, духът следи и наблюдава всичко, което вие вършите. И сега, Духът води човечеството по нови пътища.
към текста >>

65. На планината - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В любовта няма предпочитание, а разумност.
Забрави го. Върви напред. Човек трябва да може да затвори очи, уши, уста, ум и сърцето си за съблазните и да се съедини с Бога. Задача на учените: По кой начин може да се уреди живота без страдания. Любовта не трябва да има никакъв материален стимул. В любовта няма предпочитание, а разумност. Елементарно знание трябва на човека - знание за конкретни случаи и неща. Сега е най-сгодното време, започни, не отлагай нито за минутка. Това, което си разбрал, приложи го. Това, което си харесал, направи го.
към текста >>

66. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>

В библията е казано: "Почитай баща си и майка си".
Кой не вярва - мнозина вярват - в царете, че са богопомазани, че богатите са от бога богати и пр. и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление!
към текста >>

Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях.
Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог.
към текста >>

Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала.
В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка.
към текста >>

Не, такова почитание е престъпление!
В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта.
към текста >>

Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях.
Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани.
към текста >>

Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани.
Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
към текста >>

Те не могат да не бъдат почитани.
Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби!
към текста >>

67. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Красивият пол е бил на особена почит пред неговите очи.
Тогава той дава простор на своите чувства. Кайзер Вилхелм I имаше подобни възкръгли носни отвори. В зависимост от това той е притежавал способността да допуща да действуват в него много силно впечатления и преживявания. Това обяснява начинът, по който той се е отнасял със своите министри. Той е обичал да му се предава всичко в големи подробнокъти. Красивият пол е бил на особена почит пред неговите очи. Той е имал една галерия от хубави портрети. Лютер, който също е имал възкръгли носни отвори, е бил извънредно възприемчив и чувствен. Когато носните отвори са твърде големи (2), тогава възприемането на всичко чувствено и полово е много силно, пожелателно, че можем да го наречем болезнено. Робеспиер ще да е имал твърде големи носни отвори, според което е бил силно трескав и винаги ще да е възприемал всичко свръхтрескаво и също така се е ровил безогледно в него. Затова той е възприел крайните идеи на Русо и дирел да ги приложи, колкото се може по-крайно, безогледно до зверски.
към текста >>

68. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен.
Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци.
А пътем ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините. Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти.
към текста >>

70. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа.
със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа.
към текста >>

71. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Дори някъде по-суровите външни условия са за предпочитане, защото създавате активност.
Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна. При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не вървят ръка за ръка. Дори някъде по-суровите външни условия са за предпочитане, защото създавате активност. от това не се разбира, че се отричат външните условия, но е нужно едно разумно отношение към тях, при което да не се отклоняваме от вечните природни закони. Кое нарушава между другото разумното отношение към външните условия? То е онова отдалечаване на хората от природата, обезверяването им в онзи разумен промисъл, който виждаме. Опитите досега красноречиво говорят, че човек със своите лични усилия не може да дойде до благоденствие, ако няма подкрепата на разумната природа и не почне да работи в съгласие с нейните закони. Христос казва: „Не се безпокойте за своите нужди".
към текста >>

72. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Праведните търсят почит и уважение.
Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява.
към текста >>

За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането.
към текста >>

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение.
От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
към текста >>

73. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет.
Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота!
към текста >>

74. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това, в края на краищата, е много естествено; Защото хората в странство знаят да ценят своите големи личности, своите даровити люде, да им дадат всички необходими условия, да им отдадат заслужената почит, внимание и евент.
Югославянски есперантски конгрес в Любляна. - Той ще се състои от 31 май до 2 юни в Любляна. Допущат се гости и от другите страни. Идеите на Учителя в странство. - Имали сме възможност да отбележим на това място неведнъж, че идеите на Учителя ще се разберат в странство по-добре, отколкото в България. Това, в края на краищата, е много естествено; Защото хората в странство знаят да ценят своите големи личности, своите даровити люде, да им дадат всички необходими условия, да им отдадат заслужената почит, внимание и евент. да ги последват. У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме. Като изтъкваме това, искаме да обърнем внимание на една нова проява на ценене и разбиране на Учителя в чужбина. В един от последните броеве на френския окултен двуседмичник „Le Fraterniste" от 15. II. 1936 год.
към текста >>

75. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята!
Пазенето и отглеждането на цветята има и възпитателно значение. Чрез тях човек се приучва да бъде внимателен и към най-дребното нещо в живота. А в живота малките неща имат голямо значение. Те са, които провалят или издигат човека. По пътя на малките добродетели, които се вграждат постепенно и незабелязано в характера и които стават здрава опора, човек ще премахне по-големите злини в живота. Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята! Да пазим да не късаме цветята, защото те са ония големи алхимици, като превръщат всичко в красота. Нека спрем да унищожаваме красотата, която природата мълчаливо и неуморно твори. Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
към текста >>

Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
Те са, които провалят или издигат човека. По пътя на малките добродетели, които се вграждат постепенно и незабелязано в характера и които стават здрава опора, човек ще премахне по-големите злини в живота. Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята! Да пазим да не късаме цветята, защото те са ония големи алхимици, като превръщат всичко в красота. Нека спрем да унищожаваме красотата, която природата мълчаливо и неуморно твори. Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
към текста >>

76. НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя. От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият трънлив път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М. Горки от „босяк" стана светилник на човечеството. Но пътят му е бил трънен път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите. На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си.
към текста >>

77. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него.
Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват.
към текста >>

78. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите.
към текста >>

Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри.
към текста >>

Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява.
към текста >>

Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот.
към текста >>

Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека.
Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни.
към текста >>

Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява.
Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно.
към текста >>

Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот.
Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота.
към текста >>

А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни.
Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни.
към текста >>

Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености.
Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички.
към текста >>

При такива случаи почитанието е много недълготрайно.
Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното.
към текста >>

Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота.
Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека.
към текста >>

Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека.
Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство.
към текста >>

Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия.
Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво.
към текста >>

Почитанието спасява човека от издребняването.
По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране.
към текста >>

Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости.
Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям.
към текста >>

Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво.
Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите.
към текста >>

Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране.
Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов.
към текста >>

Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям.
Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя.
към текста >>

Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите.
Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността.
към текста >>

Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето.
Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее.
към текста >>

И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност.
Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите.
към текста >>

Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде.
Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух. Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност. Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце. И всяка долна постъпка засенчва величието на човешката душа и дух. Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
към текста >>

79. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Прелюбодейката Епизодът за жената, уловена в прелюбодейство, е предаден в евангелието така просто и сбито, че предпочитам да го приведа изцяло, вместо да предавам съдържанието му.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Прелюбодейката Епизодът за жената, уловена в прелюбодейство, е предаден в евангелието така просто и сбито, че предпочитам да го приведа изцяло, вместо да предавам съдържанието му. „Исус отиде на Елеонския хълм. А книжниците и фарисеите доведоха при него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, казаха му: Учителю, тая жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. Ти що ще кажеш за нея? И това казаха, за да го изпитат.
към текста >>

80. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит.
Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца.
към текста >>

Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията.
Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика".
към текста >>

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог.
към текста >>

81. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот!
Д-р Ел. Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини. Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя". И най-доброто лекарство се вижда в сключване на пактове със страни, които могат да обградят "нападателя" или "неприятеля" от две страни като в клещи. Ето в тази насока се върти съвременната политическа мисъл.
към текста >>

82. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден.
Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня.
към текста >>

Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>

83. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ГЪРБАВАТА ЖЕНА - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Да сториш път на мравята – това е акт и на справедливост и на почит е към една от многобройните форми на живота, зад който Любовта се проявява.
Ето защо, ония хора, у които съзнанието се е пробудило за Любовта, трябва да правят постоянно малки опити. Няколко прости примера ще уяснят характера на тия опити. Вървиш си по пътя и видиш, че до краката ти пъпли някоя мравя. Щом си я забелязал, недей я настъпва, стори ù път да си отмине. Тя има право да живее толкова, колкото и ти. Да сториш път на мравята – това е акт и на справедливост и на почит е към една от многобройните форми на живота, зад който Любовта се проявява. Видиш някой мравуняк. Нищо не ти струва да го заобиколиш, вместо да го сгазиш. У някого ще възникне може би питането: „От къде накъде аз, големият, силният човек, да заобикалям мравуняците?! " Тъкмо тук е силата на Любовта – в нейната воля за съзнателна жертва, в нейната способност да цени най-малките, най-незначителните прояви на живота и да им отдава тяхното право. При това отнасяне към света, що ни заобикаля, очите на човека се отварят за онази по-висока действителност на живота, която дотогава е била скрита за него.
към текста >>

84. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И който почита работата на другия, сам работи.
– Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът . – Най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. – Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Който разбира мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя". – № 333 – от Учителя.
към текста >>

Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана.
– Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат.
към текста >>

85. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всички искаха да му отдадат последна почит.
Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха. Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък. Бен Елиезер Сафра бше най-богатият човек в града. Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички.
към текста >>

86. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане.
Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя.
към текста >>

87. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще се разшири съзнанието на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение.
Разбира се, животът стана плитък и повърхностен, както бързината, с която се постига всичко. Мисълта ни не е да отречем съвременния живот с неговите форми и порядки. Напротив, в него има нещо много хубава Пулсът на днешното време ни говори, че човечеството чрез общественото изравняване се освобождава от онова робско състояние на миналото. Какво по-красиво от това! Естествено е, че наред с това освобождение ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер. Ще се разшири съзнанието на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение. Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота. Ще дойде една нова преоценка на ценностите, каквато става и днес. Един поглед върху самата същина на това изравняване. - То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви индивиди. Ние виждаме изравняването в уеднаквяване на удобствата, за постижение и притежаване на някои общи блага, В знанието изравняване е невъзможно.
към текста >>

88. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Присъствието на царското семейство на празненството беше най-голямата почит, отдадена на високата царска личност.
Той идеше от една велика по своята мощ страна, за която разказваха чудеса. Страната, в която живееха силни хора, с мощни десници и мощен дух. Непобедима страна, защото беше родена под знака на слънцето. За царя идването на принца беше събитие, което нямаше равно на себе си. Затова и приемът от страна на народа и двореца беше тържествен. Присъствието на царското семейство на празненството беше най-голямата почит, отдадена на високата царска личност. Защо беше дошъл принцът? Истинската причина никой не знаеше. Би трябвало да се напише със златни слова, за да си спомнят народите този миг в историята на човешкото възлизане. Срещата на младия принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време. Принцът Сатия-Ра, след петдневно престояване в двореца на Неру-Ра, се готвеше да отпътува обратно за своята страна.
към текста >>

Нека строят храмове в негова чест; нека ваят образа му; нека народът му отдаде своята почит.
Пред нея се разкриваше душата на възлюбления, която я носеше по светли и чудни пътища. И на свой ред тя казваше: – Щастлива съм! Така годините се нижеха една след друга. Дверите на Неру-Ра управляваха държавата, както сърцето им диктуваше и вършеха това, което мислеха, че е добре. Едната казваше: – Голяма и силна е любовта ми към Сатия-Ра. Нека строят храмове в негова чест; нека ваят образа му; нека народът му отдаде своята почит. Когато дойде той, нека види, какво направих за него. Дигнете на всеки кръстопът паметник в негово име! Нека рекат поданиците ми: "Благословено е името му! " И страната се покриваше с величествени храмове, украсени със злато, мрамор и абанос. Имената на Дуна-Фу и Сатия-Ра се произнасяха свещено, като имена на божества покровители.
към текста >>

която има своите поклонници, и една Меру-Ир, която също има своите почитатели.
Нейното име се знаеше от малко хора в царството, които идваха при нея, защото бяха сетили лотоса, който цъфтеше в нейната чиста душа. Тя носеше запален светилник и сновеше между нещастния народ като облекчаваше неговите страдания. Тя търсеше страдащите, както сухата земя – влагата и лекуваше техните рани. И в безкрайния низ на вековете, народите cе бяxa научили от своите първи учителки, които имаха ориста да се влюбят в принца и от една любовна история да очертаят пътищата, по които те тръгнаха. От тогава до ден днешен светът има една Дуна-Фу. която има своите поклонници, и една Меру-Ир, която също има своите почитатели. Едната строи храмове, създава култове, устройва тържества и запознава хората с блясъка и формата, традицията и ритуала. А другата безшумно, невидима и вечна, остана да живее в сърцевината на света. Меру-Ир и Дуна-Фу живеят до днес. Тая вечна двойственост съществува още, защото Меру-Ир и Дуна-Фу чакат още Сатия-Ра. Те знаят, че той скоро ще дойде.
към текста >>

89. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един на друг си дават почитание.
Ти гледаш една съборена стена и казваш: "Съборена е стената". Не, вземи мистерията и я направи. Всеки да служи, както той разбира и да се радва на служенето. И тогава животът се осмисля. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание. А пък при безлюбието всички са господари и един върху друг упражняват насилие. Слабият не може да слугува. Силният може да слугува. Умният може да слугува. Само любящият може да слугува!
към текста >>

90. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години. Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна. Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую? Може ли да знае човек, що е право и що криво пред очите на Всевишния? Живее човек цял живот и до последния си ден все се учи. Поп Грую не беше от ония, които си затваряха очите и махваха с ръка, когато трябваше да се направи нещо за другите.
към текста >>

91. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях.
И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави.
към текста >>

92. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ония, които пазеха чертата на двете царства, отдадоха нежната почит на високите гости и стегнаха своя сал, с който щяха да прекарат принца.
Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата. Там имаше хижа. Ония, които пазеха чертата на двете царства, отдадоха нежната почит на високите гости и стегнаха своя сал, с който щяха да прекарат принца. Скоро всичко беше готово. Бен Ир се качи на сала. Никой не го придружаваше. Царят остана на брега на реката и гледаше блестящата водна повърхност, по която безшумно се носеше салът. Бен Ир стоеше прав и махаше с ръка.
към текста >>

93. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом.
опозиция с две квадратури, който, естествено, значително влошава влиянието на най-дисхармоничния аспект между двете най-неблаготворни планети. Тук се присъединява още един елемент, за който ще стане дума малко по-долу. * Освен планетите, в астрологията се взимат под внимание и лунните възли. На тая тема Синдбад д-р Вайс казват следното: "Би трябвало да забележим още, че лунните възли . главата и опашката на дракона . съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс.
към текста >>

94. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика.
На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира.
към текста >>

95. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето".
Но какво се придобива от всички тия вярвания? Религиозните хора ще възразят, може би, че не се отнасяме с достатъчно уважение към религията, към Бога. Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с благоговение. Но все пак питаме, когато един човек не живее съобразно с живота, проявява ли той уважение към Великото? Защото по-велико уважение от това да живееш добре, няма. По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето". Ще приведем един пример, за да илюстрираме, кои хора са само верующи, и кои живеят живота съобразно с неговите закони. Един персиец, проповедник на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи. Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата.
към текста >>

96. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И народът веднага го забеляза и почтително му отдаде почит.
– Нека само да опита Господарят ми, да опълчи народа си срещу Ишуа Бентам. – Какво искаш да кажеш с това? – Това, че усилията ни ще бъдат напразни, че държавата на Зинобий е в опасност. – Мълчи, или ще опиташ меча ми, аз не ще оставя да се погази моята сила и да се тъпче моето достойнство. Царят излезе от царската зала и отвори широкото крило, където той можеше да застане лице с лице със своя народ. И народът веднага го забеляза и почтително му отдаде почит. – Какво чакаш, народе? – попита той. – Чакаме Ишуа Бентам, нашия спасител и учител. – Защо го искате? – Да го видим и да го послушаме, той е наш учител, наш спасител, когото ние ще следваме докрай.
към текста >>

Почитателите на Ишуа Бентам бяха безбройни, но и тия на фараона, богато платени войници не бяха малко, Предстоеше им неравна борба, страшна и безчовечна.
– Не. – Когато изгубиш зрението, тоя небесен дар, ти ще разбереш, кой е Ишуа Бентам. – Като те погубят и останеш без нищо, тогава царю честни ще разбереш, кой е Ишуа Бентам, когото ние ще следваме през вековете!... – Смърт, – изрева разгневеният фараон, – смърт на всички ви, смърт и на Бентам, това е бунт, това е анархия, смърт на всички! Целият дворец се тресеше от неговия вик и заплаха, които се смесваха с шума на оръжията, с които царските хора бяха въоръжени Така в Египет, в тая могъща и старинна империя избухна война, така в страната на най-жестокия фараон с каменно сърце пламна първата гражданска война. Почитателите на Ишуа Бентам бяха безбройни, но и тия на фараона, богато платени войници не бяха малко, Предстоеше им неравна борба, страшна и безчовечна. Мрачна и тъмна нощта се спусна над Египет, страната на насилието и греха. Разединен, народът очакваше с трепет кървавата зора, която щеше да залее страната с невинна кръв. Царският дворец потъна в страхотно и мрачно мълчание, Нощта беше гъста и тъмна. Само в стаята на принцесата Земру-За беше светло, тихо и лъчезарно. Тя знаеше всичко, което беше станало и това, което се готвеше.
към текста >>

97. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба.
към текста >>

И от тук е голямото ни почитание към теб.
Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията.
към текста >>

И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието.
Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът.
към текста >>

98. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма.
Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма. Нещо повече, някои разглеждат живия свят като машина. Механизирането на живота до едни предели беше знак за прогрес и гордост за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство. Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност.
към текста >>

99. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората.
Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас".
към текста >>

Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители.
От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса.
към текста >>

100. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др.
Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10490107536316