Търсене в текстове за 'Почерк'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 334 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та.

2. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа.

3. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр.

4. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен.

5. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В своя голям труд „Почерк и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони.

Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка.

Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр.

скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа.

Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества.

Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.

Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.

Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.

Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността.

Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид.

Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент.

По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане.

Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката.

Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен.

С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.

Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост.

Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви.

[1] Тая статия е извлечение от книгата „Почерк и личност", издадена в Москва в 1930 година.

6. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума).

възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености.

Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи.

Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1].

Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си.

Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.

По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане,

Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др.

Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка.

Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо.

Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в почерка им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци.

Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески.

При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите).

Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му.

Еволюционно изменение на почерка.

Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите.

Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане.

При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени.

От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност.

Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години.

Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената.

На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени.

Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.

В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото.

Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености.

При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето.

Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав.

Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът.

Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др.

Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото.

По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им.

Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.

Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище.

Викторов, почеркът трябва да отразява вътрешно и онези нравствени (психически) възстановявания, които са станали в човека след операцията.

7. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот!

8. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека.

9. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Говори и почеркът - изключително обект на графологията.

10. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Психогномията на гласа се подчинява на същия вътрешен закон, както и този на почерка.

11. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Последната може по почерка да се произнася за характера на човека.

Това е било едно Бертино писмо на млади години и почеркът й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае.

12. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност.

Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.

Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски.

За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен.

Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк.

Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния.

Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.

Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение.

У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата

Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк.

Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк.

Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби.

Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните.

Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили.

Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си.

Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.

Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният.

13. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК

Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност.

И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.

И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление.

Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.

Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство.

Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен.

Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо?

Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.

Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия.

Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка.

Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк.

Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален.

Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение.

Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение.

И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.

Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност.

От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.

Така запример един почерк като този, който даваме на фиг.

1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.

Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта.

Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност.

В примера за правилен почерк на фиг.

2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк.

От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.

Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.

14. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

НАКЛОН НА ПОЧЕРКА

Наклонът на почерка е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи.

Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи.

Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността.

При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека.

След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка.

Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.

Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно.

Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда.

Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите.

Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята.

средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност.

Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани.

Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол.

Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.

Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.

Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.

И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности.

Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността.

Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци.

Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.

Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".

Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство).

Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка?

Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие.

Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк.

Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк.

Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно.

Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво.

Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон.

Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период.

Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот.

Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен.

От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси.

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА

Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време.

Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина.

Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав.

Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век.

във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут.

Към края на XVIII век почеркът става по-дребен.

През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият.

За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра.

Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.

Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр.

Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са.

Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка.

Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка.

Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н.

И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са.

Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа".

В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция.

Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен".

Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него.

Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие.

Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо.

Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство.

Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството".

Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират.

За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка.

Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно.

С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание.

В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи.

Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр.

Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.

Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога.

Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното.

И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци.

От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности.

Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ФОРМА НА ПОЧЕРКА

Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява.

След тия кратки изяснения върху електричеството и магнетизъма, взети из споменатата беседа, ние можем да се спрем на почерка от гледище, именно, на неговия линеен строеж.

Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк.

Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява почеркът.

Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува.

Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота.

Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека.

Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво.

Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент.

Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците.

Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент.

Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека.

Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато.

Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"?

Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи.

В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви.

Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния.

ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост.

Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк.

Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило".

Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота.

Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски.

Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения.

Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите.

Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви.

Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки.

Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират.

17. ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА

В миналия брой на списанието, в статията "Форма на почерка", изтъкнах една характерна особеност на ръкописното писмо у европейските народи - възможността да се свързват буквите при изписване на отделните думи.

Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан почерк има много степени.

Изобщо, за свързан почерк се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания.

Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк.

Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване.

Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип.

На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника.

Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред.

Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората.

Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк?

- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип.

Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.

От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.

Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.

У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.

У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена.

При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.

По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк.

Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.

Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.

Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк.

И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът.

18. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури.

Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни".

Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве.

Такъв почерк имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота.

Работата на хора с такъв почерк добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато.

19. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк.

20. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Почерк и личност, от Д. М.

Тези статии са: „Вид и посока на редовете", „Правилен и неправилен почерк", „Наклон на почерка", „Големина на почерка", „Форма на почерка", „Свързаност на почерка", „Натиск при писане".

21. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В едно такова потиснато състояние на чувствата по смъртта на любимия си шеф, той се изнервил толкова, че първо това се отразило на почерка му, след което колегите му забелязали да си клати главата от нервност.

22. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В съвременната графология по почерка се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по почерка може да се познае.

23. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А имах много красив почерк...Моята последна творба е инспирирана и е много строга, но е Истината!

24. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н.

25. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по почерка) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр.

един опитен човек може по почерка, портрета, отпечатъци от ръцете и пр.

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни почерк, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на почерка.

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й.

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Покана за записване абонати на книгите: Почерк и характер (Д. М.

ПОЧЕРК И ХАРАКТЕР

Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по почерка, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата.

За да дадем представа за характера на „Почерк и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание:

Еволюционни изменения на почерка.

Наклон на почерка.

Свързаност на почерка.

Височина и ширина на почерка.

Ъгли и дъги в почерка.

Патологични прояви в почерка.

Разбор — образец на почерка на С.

29. -

Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци.

Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането.

Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка).

(И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка).

Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите).

Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка).

30. -

На плочата с познатия на него почерк било написано мотото, което само той и приятелят му знаели.

31. -

Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка).

Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока).

Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**).

Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление.

Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал.

Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост.

Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка).

чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма.

В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав.

В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав.

Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно.

32. -

Графология. Еволюционно изменение на почерка

Еволюционно изменение на почерка

Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите.

Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой почерк, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи.

Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен почерк, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги.

И върху почерка.

Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената.

На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти.

Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.

В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото.

Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви).

Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен.

Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика.

Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.

Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи.

ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.

Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане.

33. -

Графология. Почерк и личност.

Почерк и личност

Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност.

Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения.

Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци.

Два съвсем еднакви почерка няма.

Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.

Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност.

Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения.

Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка.

1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност.

2. Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен почерк, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание.

Нещо подобно се изразява и в натруфеността на почерка, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н.

Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив.

Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр.

34. -

В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на почерка, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен почерк“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н.

За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк.

Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм.

Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк.

Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им.

Широк и тесен почерк.

За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината.

При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк.

Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност.

Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота.

Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.)

Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество.

Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.

Почерк, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост.

Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност.

Почеркът е доста сбит, ала не е тесен.

Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка).

Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават.

** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие.

Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект.

***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори.

35. -

Почерк и личност, от Д. М.

Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека.

читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния почерк.

36. -

Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г. Радев

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност.

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии.

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само че почеркът бил различен.

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк).

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вие ще познаете почерка и мислите ми, от което ще заключите, че аз съм го писал.

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3. Скоро преди смъртта на кръстника ми, неговата дъщеря, в полубудно състояние, видела една ръка, която е написала нещо на стената в стаята, но почеркът бил неразбран, и скоро писаното се изгубило.

НАГОРЕ

0.61492109298706