Търсене в текстове за 'Похот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
към текста >>

2. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта.
Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
към текста >>

Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
към текста >>

3. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика.
Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика. Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл. По тяхното мнение човекът, това е развиваща се молюска и затуй това, което говори митологията, преданието е невярно. Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане.
към текста >>

4. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти.
А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. Учителят
към текста >>

5. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство.
Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита. Тялото изобщо е сухо, гърдите – сухи, но доста широки. Мускулатура и сухожилия – добре изразени, костна система също изразителна. Кожата, обрасла силно с косми, бива груба и гореща, вените са изпъкнали, а сърцето пулсира бързо и силно. Глас – груб и рязък, изтънчени чувства и добър апетит – добра стомашна система. Умът им е жив, но не са много дълбоки, въпреки блестящите им често съждения; хора с добре развито въображение до екзалтация, доста силна воля, закален характер, с рицарски чувства и енергия, смели и деятелни – не спират пред нищо, горди и надменни, стремят се винаги да бъдат първи; речовити и инатчии, тщеславни, злобни и отмъстителни, гневът им стига до ярост, похотливи и влюбчиви до увлечение, затова стигат до тиранство. В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Понякога тия хора са високи с черни коси, много енергични, динамични.
към текста >>

6. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине". Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр. в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
към текста >>

7. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи.
Устата е малка, с месести устни. Очите са доста големи, слабо изпъкнали, медено-кафяви до жълто кафяви. Погледът е жив, подвижен, топъл. Тяхната походка е крайно отмерена, жестовете са бързи, трескави. Този тип бележи хора с висока интелигентност, голямо въображение и чудна памет. Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи. Техният нос говори, че обичат навсякъде да си „въвират носа” – тe са крайно любопитни. В митологичната символика козелът е Сатир. Той е също един от символичните образи на демона. Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица.
към текста >>

8. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия.
Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При известни белези на ръката показват похот, садизъм и лъжа.
Много гъвкавите пръсти означават безличие. Остри пръсти. Това са пръстите на хора с голямо въображение, интуиция, мечтателност и мистика. Чувството за хубавото, доброто и истинното е силно застъпено у тях. Те са повече хора на чувството. При известни белези на ръката показват похот, садизъм и лъжа. Ако са много остри: утопични мисли, облачни построения. Те не могат да реализират идеите, които имат. Квадратни пръсти. Те са пръсти на разума и позитивизма. Трудно излизат от отъпканите пътища, практични са и склонни към педантизъм.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните.
Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта. Марс е мъжкият антипод на изключително женствената Венера. Той и в ръката не напразно заема место точно срещу нея. В известен смисъл той е нейно допълнение. Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните. Той е мъжкият елемент, който трябва да се обедини с женския, за да се създаде третият елемент. Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест. При известни обстоятелства, последните качества се обръщат в безогледност и бруталност. Марс е следов., въплъщението на войната. Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила.
към текста >>

11. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр.
Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло.
към текста >>

12. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните.
Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби.
към текста >>

А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е.
Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм.
към текста >>

13. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато при писането тънките линии преминават в силно надебелени, тлъсти черти - това е белег на похотливо въображение.
Изобщо, действията на тия хора, които са изобщо сприхави и избухливи, страдащи често от вътрешното стълкновение на противоречиви склонности, повечето пъти се мотивират от афектите. Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект. Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора със силни чувствени влечения. Такива хора не се спират пред нищо при тяхното задоволяване. Двигател тук е силното желание, непреодолимото чувствено влечение. Когато при писането тънките линии преминават в силно надебелени, тлъсти черти - това е белег на похотливо въображение. Лесно е да се предвиди, че слабият, намести неравномерен натиск при писането показва липса на самоувереност, колебливост, неспособност у човека да вземе едно определено решение. Такива хора често страдат от вътрешни раздвоения и безпокойства, те се самоизмъчват от безпричинен страх и безпредметни опасения. Натискът показва и други разновидности, но тези са най-главните. Очевидно и той като разгледаните в по-предишните статии графоложки признаци, е само една съставка от сложните графологични резултанти, характеризираща известна проява на волята. Г.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист.
Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля. Няма въздух!
към текста >>

Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение.
Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости.
което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на удоволствието.
Не ще ли го чувам да се пее пак от народите, за които местата, гдето ще обитават, не са още създадени? Това бе моята песен! Тя ми даде живота! Прошепната в тишината от едно сърце, това бе вика на ненаситната страст, скритата лудост в са шествате. Когато тя излезе от гърлото на множеството, срамът вече не съществува, тогава това е вече една мистерия. Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на удоволствието. Моята задача бе свършена. Аз бях запали.т един огромен пожар, който беснееше като огън в запалена гора. Тогава аз се върнах към мястото, гдето ме очакваше свещения кораб. При моите избрани служители! Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О!
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено осакатяване на плътта и лишаване от радости.
Така и стана. В стремежа си да живее и да се радва. човечеството потърси удоволствията на вкуса и на физиката, а не и радостите, които можеше да му даде духовния подвиг. До такава степен човечеството се настърви срещу аскетизма, че даже обикновеното въздържание от спиртни пития, от вино, „което весели сърцето“, етическото вегетарианство, което има такава биологическа основа, лишаването от „свинската пържола“ се смяташе за средновековен аскетически подвиг. Без съмнение, тук има дълбоко неразбиране на тия понятия. Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено осакатяване на плътта и лишаване от радости. То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни. Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост. Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори. Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща: — И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин!
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества.
Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас.
към текста >>

20. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В замяна на това, мъжът я наказва със своята враждебност и похотливост.
Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени? Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието. Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен. В замяна на това, мъжът я наказва със своята враждебност и похотливост. Любовта, която получава с измама, е само залък на наслада, след която той става студен, равнодушен и горд. Днес всяка жена мисли, че трябва да отмъсти за своите излъгани сестри, и всеки мъж за своите онеправдани и измамени братя. Век с потиснато сърце! Време с много наука и малко просвета. С много богатства и хиляди бедстващи.
към текста >>

21. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот.
Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * Сърце й закопня разтуха в пъстри дни и похотлива плът жела що присънй .
За тоз стремеж светът откри й своите двери, за тоз копнеж душа й всичко там намери . . . Ала чаровний лъч в миг вдън душа загина, от стръвната й плът отлъчи дух-тугина. * * * — „Сърце, слепейш от светлина, душа, блуждаеш в тъмнина . ..“ – * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопня разтуха в пъстри дни и похотлива плът жела що присънй . . . Низ лиха светска гмеж подири тя наслада, обви я лих ламтеж за тленната ограда . . . А дивният й лик смеси се низ тълпата, и от бездънна вис в миг грохна й душата. * * * — „Сърце, ти лееш всуе кръв, душа, ти тлееш в бездна стръв .
към текста >>

То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр.
Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“.
към текста >>

Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното.
То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
към текста >>

По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя.
Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела.
към текста >>

Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят.
Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр.
към текста >>

Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти.
А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света.
Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока. Това е било едно болезнено стълкновение. Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов.
към текста >>

Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа.
Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената.
И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . .
към текста >>

………………………………………………………………….. ………………………………………………………………….. „И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“.
* И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита. И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . . ………………………………………………………………….. ………………………………………………………………….. „И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“. „И ще разбереш ти, колко е щастлив този, който е запалил в себе си този лъч на божествено съзнание, като се е отървал вече от тежките вериги на робството и теглата на своята низша душевна природа“. „И ще познаеш ти, колко е мило да заживее човек с просветлението на духа си, мира на душата си и любовта в сърцето си! “ Велик е всеки, който постигне това!... (Из моите записки). Проф. Д-р Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D. IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване (). След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр!
Виновен съм, голям е моя грях! Боже! Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие . . . Възпламнах в страст към собствената кръв, към майка си, към свойта дъщеря! А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
към текста >>

Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие.
Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44).
Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял? “ Исус им каза: „Истина, истина ви казвам: преди Аврам да бъде, аз съм“.
към текста >>

Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>

коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“.
Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33647179603577