Търсене в текстове за 'Поучаване'

Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора.

Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип.
към текста >>

В процеса на това поучаването и завладяване, човек се натъква на редица противоречия, които го подтикват да мисли.

Инволюцията представя слизане от голямото към малкото. А еволюцията е процес на възлизане от малкото към голямото. За да се разбере този път от голямото към малкото и от малкото към голямо, човек трябва да направи цел един кръг. В процеса на инволюцията природата е създала човешкия организъм, а в процеса на еволюцията човек трябва да поучава своя организъм и да завладее всички сили и енергии. които функционират в него. В процеса на това поучаването и завладяване, човек се натъква на редица противоречия, които го подтикват да мисли. Редом със себе си, човек почва да проучва и окръжаващите го условия, окръжаващата го природа. И тогава се създават ред теории. Едни подържат, че условията са. които определят развитието на човека; други пък казват, че условията са не втори план, но главен фактор е човекът. Да, важен, главен фактор, е човекът, който мисли.
към текста >>