НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
105
резултата в
85
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира
поука
и смисъл.
И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори. Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи. Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси. Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг. Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат.
И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира
поука
и смисъл.
Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
към текста >>
2.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
За него животът е едно училище, а страданията и несгодите -
поука
.
Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете.
За него животът е едно училище, а страданията и несгодите -
поука
.
Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
3.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много
поука
за странствуващите.
Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека.
Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много
поука
за странствуващите.
Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света?
към текста >>
4.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от
поуката
на живота.
ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа". Някъде бе казано: „животът е училище". Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота.
Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от
поуката
на живота.
А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия?
към текста >>
5.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ II
ПОУКА
ОТ ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ II
ПОУКА
ОТ ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Учителят Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека.
към текста >>
6.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Може да извлачете известна
поука
от тях, но всеки трябва да слуша онзи свят, който Бог е вложил в неговата съвест.
* * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. * * * Под сърце трябва да разбираме корените на нашия живот, а под ум - клонищата и листата. И законът, който трябва да спазвате е: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне и една мисъл; и като се атрофират вашите чувства, ще се атрофират и вашите мисли. * * * Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети.
Може да извлачете известна
поука
от тях, но всеки трябва да слуша онзи свят, който Бог е вложил в неговата съвест.
Вижте какво ще кажат хората, и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътре във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, трябва да слушате Господа в себе си Той ви говори чрез вашия ум и вашето сърце. И ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате. Ние трябва да вярваме в Господа, който живее в нас. И като вярваме в себе си, ще вярваме и на своя брат.
към текста >>
7.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за
поука
; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем.
В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем.
Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за
поука
; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем.
Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр.
към текста >>
8.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната
поука
и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната
поука
и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>
9.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но всяка погрешка носи и своята
поука
.
Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други.
Но всяка погрешка носи и своята
поука
.
Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят.
към текста >>
10.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят
поука
за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие.
От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят
поука
за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода.
към текста >>
11.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота,
поука
, сила и вярност.
Тайната на страданията Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно. Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията.
Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота,
поука
, сила и вярност.
Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието.
към текста >>
Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с
поука
, говори за високо съзнание на човека.
Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание.
Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с
поука
, говори за високо съзнание на човека.
Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека. Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота. Бог не е отвън.
към текста >>
12.
Науката за ръката
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Извлечи
поука
.
ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА Не съжалявай за това, което не е станало, защото планът на разумната природата е предвидил нещо друго за този ден, за този момент. Бъди благодарен от това, което е станало, постарай се да го разбереш.
Извлечи
поука
.
Защото изненадите, които животът ти предлага, са за твое добро; по тоя начин Бог-разумността в природата иска да те избави от едно твое застояло замръзващо състояние, иска да те накара да мислиш не тъй, както досега. Спри се. Размисли добре, какво наистина цели природата с днешния твой случай, с днешното твое нещастие или беда. Какво иска тя да те научи? Бъди уверен, че нищо не е случайно, а само привидно - така изглежда.
към текста >>
13.
БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
За него всичко е важно, защото от всичко той вади
поука
.
Те са, които пречупват нашата гордост и своенравие и ни учат на смирение. Те са, които пречупват воли, амбиции и отслабят огъня на всяка страст. Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред. „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи.
За него всичко е важно, защото от всичко той вади
поука
.
От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде. Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил. Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно. Човек може да бъде полезен само в онова, което сам той е преживял, опитал и разбрал. Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека.
към текста >>
14.
РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата
поука
.
Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството. Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства. Защото да се следва една благородна и възвишена идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска. Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението.
Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата
поука
.
Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.
към текста >>
15.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате
поука
и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят.
И това затуй, защото гледаш на живота, на нещата, на събитията, с едно недоверие, с вътрешно безпокойствие. Колко добри дела са умрели по този начин! Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота. Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно безсмислие своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои. И в живота, сякаш, хората са вечни слепци.
От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате
поука
и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят.
Нещата са по-прости, отколкото човек ги мисли. В живота нещастия могат да се случат всекиму. Работата на всекиго може да излезе неуспешна, ала това далеч не трябва да прекоси силите на човека. При всичките малки случаи в живота, които са най-съществената негова част, не се искат дълбоки схващания или убеждения. Убеждението на човека дава само тон накъде да се върви, то опредля големите линии в живота на човека, но то е по-малко от значение, когато трябва да се разрешават нанизите от малки проблеми, които се изпречват в пътя.
към текста >>
16.
ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Най-голямата
поука
ще почерпим от цветята и растенията.
Цветята, растенията внасят радост, те внасят живот. Те познават законите на живота и живеят на воля, въздух и простор. Цветята и растенията, това са въплътено слънце. Ние не можем да намерим изход от проблемите на живота, които ни гнетят. Лутаме се безцелно и безсмислено.
Най-голямата
поука
ще почерпим от цветята и растенията.
Те ще ни научат какво да правим и накъде да вървим. И право казва Учителят: „Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже накъде да вървите". Чрез радостта към слънчев живот, най-великият символ за който са цветята.
към текста >>
17.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма
поука
от страданията и главно, да стане по-дълбок.
И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума.
Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма
поука
от страданията и главно, да стане по-дълбок.
Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат. Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека. Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение. Само с правилно разбиране на нещата, със светлина и добра воля, те могат да се премахнат.
към текста >>
18.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя се е постарала да изтъкне тази мисъл не като
поука
или сентенция - най-нехудожественият начин в една белетристична творба - а по пътя на художественото внушение, което се излъчва непосредствено от самия начин и тон на разказване.
Цена 15 л. Това са малки разкази из живота и бита на българския селянин. Ако бяха само описания на селския живот, каквито има пре¬много в българската белетристика, и то доста хубави, тази книжка не би представяла нещо ново и ценно. Ценното, обаче, тук е подбора на сюжети - подбора на такива събития из живота на хората, в които особено силно изпъква някоя мисъл на природата, изразена с живите думи на това, което обикновено наричаме човешки съдбини. Не че авторката ги е дирила нарочно, с умисъл, за да про¬кара някаква тенденция, а просто ги е привлякла в своето творческо въображение, защото душевно е настроена така, че може да ги вижда и да долавя скритата мисъл на природата, изразена в съби¬тията на най-обикновения живот дори.
Тя се е постарала да изтъкне тази мисъл не като
поука
или сентенция - най-нехудожественият начин в една белетристична творба - а по пътя на художественото внушение, което се излъчва непосредствено от самия начин и тон на разказване.
Тъкмо туй непосредствено художествено внушение на известни идеи на природата, което упражняват разказите на Буча Бехар, е ценното в тях. То е и, което рядко се среща в много от битовите разкази. Може много произведения от този род да превъзхождат по художествена стойност разказите на Буча Бехар, но малко обладават качеството, което по-горе изтъкнах. Благодарение на него, те се превръщат за окото на съзерцаващия читател в красиви символични картини на човешкия живот и бит. Редакцията доставя книгите: „ЛИЦА И ДУШИ” (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу З0 лева.
към текста >>
19.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дали Аллах не му изпращаше тая
поука
?
Хората му, съживили премалелите слуги на Селим и уморените животни. Оставили им малко храна и вода и след като ги упътили за по-нататъшното им пътешествие, заминали. Селим, който за пръв път видял злочестина и мъка се замислил за това, което накарало тия хора да им сторят добро. Не можеха ли да ги оберат или поне да си отминат, като спестят за себе си ценното питие? В постъпката на тия незнайни синове на пустинята, той видял величието на доброто.
Дали Аллах не му изпращаше тая
поука
?
И пак поел Селим път с останалите камили и слуги по широката Нефуд — неговата стара познайница, която го учила на нова мъдрост. При един от оазисите, отдалечен от селището му на два дни път, те били нападнати от разбойници. Въоръжени хора изскочили зад дюните и ги заобиколили. Нямало място за съпротива. Злосторниците взели всичко, което можели да носят, отвели и слугите, а Селим вързали за стеблото на една суха палма.
към текста >>
20.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят
поука
за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища.
(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят
поука
за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>
21.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Поуката
от всичките опити е следната: 1.
След това става нещо чудно и в най-висока степен разумно. Мястото, дето се отделят двата клона (L), постепенно слиза надолу, тъй че става като че ли надлъжно разцепване на трупа по цялата му дължина (фиг. 8). Най-после, когато това разцепване дойде до долния край на дръжката, и кракът се разцепва на две. Тогава получаваме два самостоятелни индивида. Подобни опити с хидри са правени още по много други начини от Елфрида Муц и други биолози.
Поуката
от всичките опити е следната: 1.
При опитите с хидрата забелязваме действието на динамичния принцип. 2. Забелязваме разумност в резорбиране на известен брой пипала, когато те са станали излишни или непотребни на организма. 3. По някой път намаляването броя на излишните пипала става не чрез резорбиране, но чрез сливане две по две на съседните пипала. Тук виждаме, как организмът за постигането на една цел в разни случаи прибягва до разни разумни средства. 4. Когато част от присадката е излишна или непотребна за организма, той прибягва към нейното резорбиране. 5.
към текста >>
22.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем
поука
от тях.
Известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посяти, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожъ-нат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къкли-цата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва.
Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем
поука
от тях.
Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят? Но ако не изпълня това, 3а което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? " Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на земята, един ден и 3а вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там дето няма страдание, няма забогатяване, там дето има скърби, има и радости, дето има смърт, има и възкресение.
към текста >>
23.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Моля се не да ми отнемат страданието, а да ми се даде сила и издържливост, за да използвам добре страданието и да извлека максимална
поука
.
Още е в главата ми - търся текста. Предлагат ми да представя една колекция от мои творби по случай годишнината на един поет. Ще използвам случая да предтавя за първи път нещо за публиката събрана отблизо и далеч. Това ще е на 4 февруари. 1 февруари 1995 В тази среда също може да се научи нещо.
Моля се не да ми отнемат страданието, а да ми се даде сила и издържливост, за да използвам добре страданието и да извлека максимална
поука
.
За съдбата на моето творчество оставям да разполагат Белите Братя. 7 септември 1995 Ние сме работниците от последното време. Нашата работа е нужна за да се смекчи напрежението, в което хората живеят. Казва се, че след бурята цветята се отварят. Въпреки всичко животът е красив!
към текста >>
24.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Почерпило
поука
от една небивала война, платило с кръвта на 13 милиона свои ценни синове една голяма историческа опитност.
Така е и по отношение международния живот. Само историкът с широка култура, с дълбоко прозрение в съчетанието на обществените фактори, може през личности, царе и гении да разбере динамиката на народите и на епохите. Който гледа силното брожение на съвременното човечество, неговите класови борби, декларации за мир, международни конференции, пробуждане на далечни, до вчера дълбоко спящи народи, за него всичко това са само несвързани факти. Той ги следи по вестниците, знае ги наизуст — но тяхната дълбока вътрешна връзка не може да обзре. Какво става, наистина, в дълбочината на общочовешкия организъм.
Почерпило
поука
от една небивала война, платило с кръвта на 13 милиона свои ценни синове една голяма историческа опитност.
човечеството е насочено в един особен път. Чувството на единността на човечеството крепне. Общи идеи, общи несгоди, общи удоволствия и игри, общи моди — ето кое става все по-очевиден повсеместен факт. Добрият историк не е само събирач на фактите. От наличните факти и тенденции в народите той може безпогрешно да предвиди, да предскаже неминуемите утрешни положения.
към текста >>
25.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес, когато цял народ изплаща безумието на шепа също такива авантюристи, които ни тикнаха във войната, време е вече да вземем
поука
от миналото и да разберем, че по този път, с изстъпления и раздухване на омраза, нищо не ще се постигне.
По крив и опасен път са тръгнали известни среди в България, в стремежа си да се борят за правата на българските малцинства в съседните ни държави. В този си път те достигнаха до завчерашните изстъпления пред югославянските легация и консулство, вследствие на което е отзован югославянския пълномощен министър. По този път, ако те някога успеят да се наложат, могат да доведат българския народ до нова 1915 година и нови катастрофи. Дълг се налага на бълг. правителство и на целия български народ да бдят.
Днес, когато цял народ изплаща безумието на шепа също такива авантюристи, които ни тикнаха във войната, време е вече да вземем
поука
от миналото и да разберем, че по този път, с изстъпления и раздухване на омраза, нищо не ще се постигне.
На издигнатата в юмрук ръка никой нищо няма да даде. Има друг, по-сигурен път, по който ще можем да подобрим положението на България и на българските малцинства. Това е пътят на искреното разбирателство и сътрудничество с всички наши съседи. Не тръгнем ли по него — страдания, много по-големи от сегашните, ни очакват.
към текста >>
26.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В нея има мъдрост и
поука
както за едните така и за другите.
Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни.
В нея има мъдрост и
поука
както за едните така и за другите.
И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача. Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV. 1931 год. и препоръчана с окръжно № 41,497 от 14. ХII. 1931 год.
към текста >>
27.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поуката
, която извличаме от спирането на японските военни действия в Китай е тази.
Иначе — България е загубена. В чужбина Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие. Няколко месеца светът беше в тревога от опасността този конфликт да не се разрази в световна буря. За сега тая опасност като че ли е избегната, но все още има нещо, което постоянно дими в Далечния Изток. Империализма, желанието за разширение на японците, може утре да извика нов конфликт със Съветска Русия, а от там до избухването на обща антисъветска или всесветска война не е далече.
Поуката
, която извличаме от спирането на японските военни действия в Китай е тази.
че когато всички останали държави са против войната, не много трудно да се наложи, на този, който я е почнал, да я спре. Днес икономическият живот има такова първенствующо значение навсякъде, та достатъчно е да се обяви един пълен бойкот на една държава от страна на другите, за да бъде тя веднага принудена да отстъпи. Тия които желаят мира, имат в ръцете си много силно оръжие и трябва да го използват когато стане нужда. Но, няма ли единство, разделят ли се държавите на групи, едни за, други против държавата, която напада, тогава това средство вече почва да губи силата си. *** Изборите за председатели на републиката в Германия, макар и да бе избран Хиндербург, представител на умереното течение в Германия, и противник по настояще на авантюрите, все пак отбелязаха голямо засилване на войнствения дух, което се изрази в подадените 13 милиона гласа за Хитлер.
към текста >>
28.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вижда се, че е извлечена добра
поука
от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др.
бюрото е само помощен орган, то изпълнява възложената му от федералните събрания работа, събира статистически и др. данни, нужни за дружеството, води редовна кореспонденция с дружествата и др. сдружения. За бюрото. Чл. 34. определя — То няма право да излага своето мнение под формата на окръжни със задължителен характер.
Вижда се, че е извлечена добра
поука
от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др.
дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка. Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно. Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл.
към текста >>
29.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Взеха ли от тях
поука
, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого?
На някои от тях се знаят имената, а на някои не, но едно е — няма ги вече по лицето на земята. А тогава земята била „тяхна“ и, странно, тяхната земя днес е „наша", а след десетки години на тия, които ще живеят след нас, и те надали ще мислят, че ние някога сме живели и че земята е била наша. Някога народите, дивите народи, се биеха за земята си и запазиха ли я? Можаха ли да я имат само за себе си? А днешните културни хора, които наричат някогашните „диви" — поумняха ли ?
Взеха ли от тях
поука
, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого?
А и да се погледне — човек колко години живее? И тогава защо му е тая земя? Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще благоденствие, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка. И питам — кой ще се ползва от нея ? Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат осакатени, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си?
към текста >>
30.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с
поуката
, която може да се извлече от тях.
Този брой излезе двоен, за тази и миналата седмица. Просим извинение от абонатите за закъснението. Книжнина Вегетарианското поселение при с. Мечкюр, Пловдивско. (Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас.
Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с
поуката
, която може да се извлече от тях.
Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет.
към текста >>
Във връзка с всичко това, най-ценната
поука
, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно.
Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви.
Във връзка с всичко това, най-ценната
поука
, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно.
Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори.
към текста >>
31.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
1933 г.) Книжнина Истинската нужда „Сегашните хора се нуждаят от една велика
поука
, която да внесе новите разбирания за живота.“ „За да бъдете щастливи, носете навсякъде щастие и радост”.
Севлиево, 12 ноември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинската нужда Животът на Питагора (Продължение от бр.72 и край), Д-р Пол Картон Словото на Учителя. Тайната на дългият живот (Из беседата, държана от Учителя на 29. окт.
1933 г.) Книжнина Истинската нужда „Сегашните хора се нуждаят от една велика
поука
, която да внесе новите разбирания за живота.“ „За да бъдете щастливи, носете навсякъде щастие и радост”.
„Употребявайте всичко, каквото имате, в служба на вашите братя. — Това е новото разбиране на живота." Учителя Към много неща се стремят и много неща са постигнали днешните хора, но живота им пак прилича на хаос и щастието бяга все по-далече от тях. Днешната наука донесе много открития и удобства за хората, даде им много знания, но това, което е най-потребно за живота им, тя не можа и не може да им даде. Нужна е нова наука, най-важната, най-необходимата наука, която да научи хората как да живеят, за да бъдат щастливи. Дошло е време, хората да проучат и да приложат най-висшата наука за човешкия живот — науката за хармонията.
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ни послужи като средство за създаване на национално съзнание, а възползвайки се от законите, по силата на които се създава историята, да вземем
поука
.
— Негли ще секнат в потрес братски борби! И, просветлени, към вечност ще вдигнем глави ! — — — Ю л и й ИСТОРИЯ И НАЦИОНАЛНО ЧУВСТВО Някой възпитатели препоръчват особено много да се изучава в по-широки размери националната история, а това би било, за сметка на общата история. Целта е да.се развиват националните чувства в децата. Историята не се пише за да.
ни послужи като средство за създаване на национално съзнание, а възползвайки се от законите, по силата на които се създава историята, да вземем
поука
.
Трябва ли да пълним главите на децата с подробности по отечествена история и да изпущаме де учим ония случаи от общата история,, които наистина биха оправдали предназначението на историята и биха ни ползвали ? Семейството създаде рода, родът създаде племето, племето създаде държавата, държавата създава федерацията, федерацията ще създаде — континентално-социалното единство, а след него иде общочовешкото единство, което е принцип в, природата. За. общочовешкото братство работят всички основатели на религиите — всички учители на човечеството. Ще имаме ли ние това долно мнение за себе си, че още трябва да живеем в националното съзнание - или ще вярваме във вложените в нас сили, които могат да изнесат един интернационален, общочовешки живот, свързан с братско чувство на любов и взаимопомощ? Интернационалното възпитание подхранва в нас чувствата, че човек за човека е брат и усилва доверието ни към нашите съседи.
към текста >>
33.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.) Миналото е за
поука
.
Сгрешиш ли в нещо, не се окайвай, а поправи погрешната си и върви напред, защото този който може да поправи една грешка е пo-умен и по-силен от този, който от страх да не сгреши, нищо не прави. Защото който работи ще се оцапа, но и ще се научи. Не се спирай, не заприщяй пътя. защото хиляди същества чакат да тръгнеш напред, за да тръгнат след теб. Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“.
„Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.) Миналото е за
поука
.
Бъдещето е за поощрение. Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено. По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави. Важно е какво човек мисли и желае, но още по важно е как постъпва.
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да осмислим всяко нещо, което става, и да извлечем
поуката
, която то носи за нас.
Няма хора без недостатъци. И няма хора, които да са съвършено еднакви във всяко отношение. Следователно, разнообразието в мисли, мнения и постъпки, е една неизбежна действителност. Едному може да не харесват мислите и проявите на другите, но той е длъжен да съзнае, че всички не могат да мислят и постъпват еднакво, че разнообразието е нещо естествено и трябва да бъде прието без противопоставяне. В разнообразието именно е красотата на живота, но трябва да знаем да турим всяко нещо на мястото му.
Да осмислим всяко нещо, което става, и да извлечем
поуката
, която то носи за нас.
Да разберем нещата и хората, и да ги поставим на местата им, значи да запазим необходимата хармония. Всеки човек е годен за нещо полезно и добро. Всеки човек, като творение на Бога, като син Божий, има своето място и своето предназначение в живота. Съумеем ли да го разберем, да се отнесем както трябва, и да го поставим на подходящото му място, хармонията е запазена. Ще търпим някои отрицателни черти и прояви на другите, защото и другите ще трябва да търпят това, което не харесват в нас.
към текста >>
35.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат
поука
от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес.
Така ще действуваме по-разумно и изграденото от нас ще бъде по-здраво. С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с всестранно и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска. С. Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават.
И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат
поука
от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес.
А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки. И настъпило би едно повдигане на човечеството, морално и духовно и тогава не би имало завист и омраза между хората, а биха се радвали един на друг за благата, конто Бог им е дарил. И би настъпила епоха на творчество и радост ще бъде на човека да дава. защото изобилие ще има навсякъде. Н.
към текста >>
36.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се възвърнем към природата и от нея да вземем
поука
!
В нея ще намерим разрешението на всеки вид проблеми. Единствена тя ще ни научи да постъпваме разумно и целесъобразно при изграждане на новото, което животът иска. Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване. Законите на природата са Божествени, съвършени и вечни, и затова на нас, хората, не остава нищо друго, освен това, да ги проучим старателно и да ги приложим по възможност най-добре в нашия обществен живот. Да се откажем да измисляме и създаваме закони, които са наше, човешко изобретение, които нямат никакво съответствие с разумните и вечни начала, положени от природата в живота, и затова са нетрайни — бързо се изхабяват, и безрезултатни.
Да се възвърнем към природата и от нея да вземем
поука
!
Образецът, по които трябва да бъдат изградени и да функционират човешките общества — това е човешкият организъм. Човешкото тяло е нещо велико! То е една велика Божествена книга, в която са вложени незиблеми, безпогрешни, вечни, Божествени закони, по които трябва да бъдат съграждани и да функционират и човешките общества. Общественият организъм трябва да бъде копие от човешкия организъм! И колкото по-пълно и по-точно ние схванем и приложим законите на човешкия организъм в устройството на обществения строй толкова по-добри резултати ще имаме.
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят
поука
и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят
поука
и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора в това отношение трябва да вземат
поука
от пчелите, които са разрешили този социален въпрос.
Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно.
Съвременните хора в това отношение трябва да вземат
поука
от пчелите, които са разрешили този социален въпрос.
Когато искат да създадат работници в кошера, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата. А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наказанието влезе в живота за
поука
.
И цялата сегашна раса се изпитва - и чрез страданията се изправя човешкото сърце. Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдание. За да се изправи човешкото сърце и да дойде до нормалното състояние, трябва да страда. А чрез наказание се изправя човешкият ум. Не може да изправите човешкото сърце без страдание, и не може да изправите човешкия ум без наказание.
Наказанието влезе в живота за
поука
.
Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него.
към текста >>
40.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В него се запазва спомена,
поуката
от всичко преживяно.
Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом.
В него се запазва спомена,
поуката
от всичко преживяно.
Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част.
към текста >>
като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от
поуката
от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа.
като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от
поуката
от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет.
към текста >>
41.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре
поуката
от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт.
с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот.
Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре
поуката
от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт.
Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно.
към текста >>
С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от
поуката
на миналия му живот.
Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта.
С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от
поуката
на миналия му живот.
Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин.
към текста >>
42.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като
поука
от опитността на миналия живот.
Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел. Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе. Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество.
Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като
поука
от опитността на миналия живот.
Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово.
към текста >>
43.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да добием знанието, ние трябва да изучаваме природата и да черпим
поука
от нея.
В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание. Но знанието е на степени и непреривно и последователно се добива от човека. И когато хората искат с малкото знание, с което разполагат, да разрешат големите въпроси на живота, те ще се натъкнат на ред противоречия. Големите въпроси изискват голямо знание.
За да добием знанието, ние трябва да изучаваме природата и да черпим
поука
от нея.
Представете си, че имате светлина, която е тръгнала преди 3000 години от някоя звезда. А има звезди, от които светлината е тръгнала преди 10 милиона години, от други звезди преди 100 милиона години, от трети - преди 1-2 милиарда години, а има слънца, на които светлината още не е стигнала до нас. Питам сега: Как тази светлина, която е пропътувала такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква? Каква неприривност! Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина?
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е скъпоценната
поука
за нас от този човешки живот.
— Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват. Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното. Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото!
Това е скъпоценната
поука
за нас от този човешки живот.
Да вярваме, да се надяваме и да не се съмняваме. Доброто ще победи злото н в нас и вън от нас, защото само доброто е вечно. Истината ще победи лъжата, защото само истината е вечна. Любовта ще победи омразата, защото само любовта е вечна. С. Калименов НОВОТО Посланик от незрими небеса, С души сияйни, мощни обкръжен, Във първий ден на новата ера, Долитна тук със свят съкровен блян.
към текста >>
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат
поука
от ежедневния живот.
Честите беседи и разговори с майка му оставили дълбоки следи в младата му душа и имали благотворно влияние върху целия римски народ, когато е бил император. Каква голяма пропаст лежи между него и другия император Нерон, на когото майка му е пречила да се занимава с наука говорейки: „Философията може само да повреди на монарха.“ По-нататък за успеха на възпитанието е важна личността на възпитателя. Възпитателят, трябва да обладава всички ония ценности и качества, които иска да пробуди, да стимулира у детето. Защо истината е такава, че никой не може да пробуди в околиите качества, които няма в себе си. И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището.
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат
поука
от ежедневния живот.
От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.
към текста >>
45.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за
поука
и насърчение. Лъч.
За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините.
Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за
поука
и насърчение. Лъч.
към текста >>
46.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите
поука
.
И тъй, бъдете благодарни за живота, който имате сега. Ако а него не можете да носите нещастията, които се случват, как искате друг, който може да ви донесе по-големи? Не мислете, че по-ученият е по-щастлив. Колкото човек се повдига, толкова и мъчнотиите се увеличават. Затова не роптайте и не искайте да имате нещата преждевременно.
Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите
поука
.
Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро. Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си.
към текста >>
47.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за
поука
И свят разкрива чуден нов!
* Душата на поета Познават ли душа страдала За правда, братство, светлина? Познаваш ли душа разбрала Божата мъдрост, истина ? * Добро от зло тя различава, Знай смисъла на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща. * Със пеене Него възхвалява, Бог — извора на вси блага, И всички подвизи възпява Иа любовта н милостта. * Па всичко хубаво и живо Тя радва се като дете, Рисува вярно и красиво Копнежи свети на сърце.
* На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за
поука
И свят разкрива чуден нов!
Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той го допуска „заради жестокосърдието наше“, защото не иска да ограничава веднъж дадената ни свобода и защото иначе ние няма да вземем
поука
.
Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде. То е неизбежно, защото сме го пожелали.
Той го допуска „заради жестокосърдието наше“, защото не иска да ограничава веднъж дадената ни свобода и защото иначе ние няма да вземем
поука
.
И затова той казва: „Щом толкова желаете да вървите по тия пътища, вкусете тогава от плодовете на делата си, за да опитате сами, непосредствено, техния вкус.“ И хората ще опитат най-горчивите плодове на делата си, ще пострадат тъй, както никога до сега не са страдали, — ще видят резултата на мислите си, желанията си, намеренията си и едва тогава, може би, ще поумнеят . . . * В. Пашов Раждането на новия човек Навсякъде днес се говори за новото и за новия човек. но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек.
към текста >>
49.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От горното трябва да добием
поука
и да не забравяме никога, че много ценности за здравето ни са изнамерени от народа ни и ние трябва широко да ги култивираме и рекламираме, за да бъдем здрави, силни, издръжливи, а и млади.
Явно става от горната таблица, че от изброените зеленчуци най богати с витамин С са червените пиперки; подир тях идат Пащърнак на листа, зелените пиперки, хрян, керевиз и пр., като дори спанакът и зелето са по-богати с тоя витамин от портокалите. Обикновената и обична храна на нашия народ са пресните и кисели пиперки. На това. може би, се дължи жилавостта, издръжливостта и здравето на тоя народ. От друга страна за учудване е дълбоката наблюдателност на нашия народ, който по инстинктивен начин е избрал за храна най-ценните зеленчуци, и можем да се гордеем, че сладкия пипер се нарича „български сладък пипер“.
От горното трябва да добием
поука
и да не забравяме никога, че много ценности за здравето ни са изнамерени от народа ни и ние трябва широко да ги култивираме и рекламираме, за да бъдем здрави, силни, издръжливи, а и млади.
Яжте повече пиперки — през зимата консервирани. Д-р Г. Феодоров Приказка Защо: Учителю, попитал ученика с всичката болка на душата си, хората не вярват в Доброто, Истинвта и Красотата, когото им говорим и ни гледат с насмешка? Защо ни наричат безумни и ограничени и че сме им говорели за нереалности? Усмихнал се благо Учителя, погледнал ученика и казал: Слушай, ще ти разкажа една приказка.
към текста >>
50.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще можем ли ний, българите, да вземем
поука
от това, което става, в другите страни?
Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ.
Ще можем ли ний, българите, да вземем
поука
от това, което става, в другите страни?
Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини.
към текста >>
51.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жалко е, че хората са толкоз късопаметни, че не могат да извлекат
поуката
от миналото, но с още по-голямо озлобление се готвят за нови кръвопролития и безумия.
В своето заслепление хората не виждат, че патя на егоизма води към катастрофален край. Защото не може да се гради солидна сграда върху пясъчна основа — не може да се осигури добър обществен, национален и международен живот, ако няма мир, хармония и сътрудничество между индивидите и народите. И жалко е, че днес. в света на голямата култура, хората, които ръководят съдбините на народите, не могат да разберат. че пътя на егоизма и насилието води към анархия и страдания.
Жалко е, че хората са толкоз късопаметни, че не могат да извлекат
поуката
от миналото, но с още по-голямо озлобление се готвят за нови кръвопролития и безумия.
Една треска към въоръжаване и превъоръжаване е обхванала народите. И един ден ще се нахвърлят като разярени тигри едни срещу други, за да осъществяват своите .идеали“, величието и благоденството на отечеството. Но, на форума на тази жестока световна борба ще пропилеят всичките си материални и духов ни сили, за да се върнат в отечеството си с покрусени души и разбити национални идеали! А след това ще дойдат кризите — неизбежни спътници на нарушеното равновесие в националния и международен живот. Не! Това не бива да се допуща вече.
към текста >>
52.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза
поука
от събитията и са ги регистрирали в своят ум.
Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се изправили ожесточените братя един срещу друг. Окултизмът изисква активни, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловния свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация. И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр. 175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера.
Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза
поука
от събитията и са ги регистрирали в своят ум.
Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си.
към текста >>
53.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна
поука
, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм.
Но в същност, целият негов живот е символ, израз на живота на космоса. Христос, Великият Учител, Духът на слънцето — неговият живот върху физическото пола е също така пак отражение на хода на слънчевия ритъм през 12-те зодиака. И забележителното е, че в най-обикновена повест, в най обикновени картини, и с най-обикновени наглед думи, е изразен характера на този ритъм. Всеки образ, всека дума, всека картина и събитие, е отпечатък на това, което става в космоса в даден момент. Тъй че, евангелията не са обикновен-ни повести, а са дълбоки символични и езотерични съчинения, в чиято вътрешна дълбочина могат да проникнат само посветените.
Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна
поука
, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм.
Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм. и на трето место, те ни предават това, което Христос е направил за повдигането на човешката душа. Така че имаме три процеса — един исторически, един космически и един мистически, които стават и се извършват едновременно под импулса на Великия слънчев Дух. който води човечеството към възход и който е негов потик, негов идеал. Той е, който ни праща светлината и топлината от слънцето и изпълва с радост и веселие живота ни.
към текста >>
54.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат
поука
от светските хора, да им станат ученици.
Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии.
Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат
поука
от светските хора, да им станат ученици.
Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън.
към текста >>
55.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе
поука
.
Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос.
Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе
поука
.
Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен. Никому хатър не прави Ако кандидатите за народни представители не гладуват и не жадуват за Правдата, те не са на местото си. Обществото днес има нужда от водачи, които жадуват и гладуват за Правдата, за да настане в него мир, в истинската смисъл на думата, а не само привидно. Защо днес станаха нарушения в отношенията на някои държави? — Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им царува „свещения егоизъм“.
към текста >>
56.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От всичко, което става, вие трябва само да вземете
поука
.
Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота. Така вдъхновени и подкрепени, вашите клетки души, вашият организъм — тази душа на душите—ще укрепне, ще се пречисти, ще стане прозрачна за Божията светлина. Подкрепете тия милиони и милиони малки същества, които работят във вас, защото те са ограничени, за да извършат една велика работа. Днес светът е изложен на пожар! Целта на този пожар обаче е: да изгори непотребното, низкото, грешното, подлото.
От всичко, което става, вие трябва само да вземете
поука
.
Няма, обаче, време за мислене върху събитията, които стават отвън. Не се тревожете и не се спъвайте от тях. Защото най-великото събитие за вас е да станете проводници на Божествената светлина. За него, за това събитие, не ще се пише във вестниците, нито ще го узнаят по четирите краища на земята. То е толкова велико, че може да стане само в тишината.
към текста >>
57.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и
поука
.
Бехар Енергията на атома. (Из „Пътят на звездата“, Георги Радев) „Тайнственото“ КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ Обикновеното, всеобщо разпространено схващане е, че големите събития в света се движат от стопанските и политически интереси на народите, чиито изразители са съвременните техни водачи. Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да омаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена. Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите.
И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и
поука
.
Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка.
към текста >>
58.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз вземам голяма
поука
от растенията.
Така правят и растенията. Когато искат да се ползват от слънчевите лъчи. те специално се нагаждат към тях. Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията.
Аз вземам голяма
поука
от растенията.
Като ги наблюдавам аз се чудя на тяхното търпение. С хиляди години главата им седи заровена в гъстата материя и те очакват да дойдат и за тях благоприятни условия. Те казват: Ще дойде ден, когато и нашите глави ще излязат от гъстата материя. Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление.
към текста >>
59.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат
поука
от всичко, което са преживели.
Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири пет месеца или дори година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията всички хора умират, но поне свършват някаква работа.
Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат
поука
от всичко, което са преживели.
Сега всички хора работят за образуването на един нов, вътрешен език, който да се разбират. Когато човек мисли, чувства и постъпва право, той може да каже една дума на този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувства и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувстват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият и другият ще разберат това, което си говорят.
към текста >>
60.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната
поука
и полза.
Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата“, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на краищата ще бъде за наше добро. Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува.
Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната
поука
и полза.
Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава?
към текста >>
Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем
поука
от нея?
И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува. Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза. Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят.
Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем
поука
от нея?
Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят. Злото трябва да се използва за добро. Такава е великата мъдрост на живота.
към текста >>
Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим
поука
, ще използваме урока, който ни се дава?
Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза. Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея?
Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим
поука
, ще използваме урока, който ни се дава?
Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят. Злото трябва да се използва за добро. Такава е великата мъдрост на живота. С. К.
към текста >>
61.
 
-
кой то умее да извлече
поука
от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо.
И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития. Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този.
кой то умее да извлече
поука
от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо.
Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина.
към текста >>
62.
 
-
Ние имаме твърдата вяра, че българският народ е вече достатъчно зрял, че той е почерпил достатъчно
поука
от горчивите опитности на миналото и затова ще съумее, ще намери в себе си достатъчно сили, за да може да върви по пътя на новото — по пътя на творчеството по пътя на мира.
Върху основата на това минало, ний трябва да изградим нещо по-хубаво. И ето: пред нас стон въпроса — да творим. или да разрушаваме? По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим? Старите, или новите методи да употребяваме?...
Ние имаме твърдата вяра, че българският народ е вече достатъчно зрял, че той е почерпил достатъчно
поука
от горчивите опитности на миналото и затова ще съумее, ще намери в себе си достатъчно сили, за да може да върви по пътя на новото — по пътя на творчеството по пътя на мира.
Нека изградим нова България! Нека приложим нови методи! Нека тръгнем по нов. истински нов. и чисто наш.
към текста >>
Вземайки, с пълно право,
поука
от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено.
Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция.
Вземайки, с пълно право,
поука
от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено.
Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни. Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село. КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас.
към текста >>
63.
 
-
че е усвоил, че наистина е взел
поука
от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето.
Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат. Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето. Само при мирното разреше ние на въпросите, ние имаме тяхното окончателно и най-разумно разрешение. И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши. Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже.
че е усвоил, че наистина е взел
поука
от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето.
Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване.
към текста >>
64.
 
-
Сега е време, когато трябва да проявим всичките сили на характера си, да до кажем, че сме взели
поука
от миналото, че сме зрели, и че сме достойни за по-добра участ.
Любовта е, която проправя пътя през сърцата и душите за Оня който иде благословен в Името Господне. Благословения, под чието върховно разпореждане се ражда новия свят. Неделчо Попов ____________________________ Сега е време за градеж! За вътрешно съсредоточение на духовните сили. Сега е време за извоюване и полагане духовните основи, върху които утре ще бъде изградено величието на страната и народа ни.
Сега е време, когато трябва да проявим всичките сили на характера си, да до кажем, че сме взели
поука
от миналото, че сме зрели, и че сме достойни за по-добра участ.
НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО България — това е преди всичко българското село. Докато то не се издигне, докато неговото културно равнище не достигне едно много по-високо ниво от досегашното, ние не бихме могли да кажем. че България е направила големи стъпки по пътя на свои напредък. Не могат да се отрекат големите грижи, които днешното правителство и особено Министерството на земеделието, полага за издигането на българското село. Направено е вече доста в това направление и още повече ще се направи в бъдеще.
към текста >>
65.
 
-
Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях
поука
ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба.
Ний сме продължавали до лъжем с наивността на детето, но най-сетне сме разбрали, че не е хубаво да се лъже. Подробностите на тези наказания и на тези уроци са изчезнали, но като техен резултат е останала сана черта в характера ни. Ний имаме още много други такива, лоши или добри черги, които се проявяват в нас инстинктивно. Тия примери показват какво става през всичките ни животи. Ний минаваме през всякакви опитности, които забравяме, но извличаме от тях редица правила за живота и за поведение, способности, склонности и сили, които са от ней-голяма стойност за нас.
Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях
поука
ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба.
Из „Прераждането“, Ървин С. Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния свят В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща. Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години.
към текста >>
66.
 
-
От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме
поука
и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто.
Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята. Освен смутът, ние виждаме, че при малки липси и неуредици, безпокойството става още по-голямо. Понеже трябва едно по-будно и по-трезво съзнание от всички ни в днешните моменти, за да облекчим до негде своите трудности, ние изнасяме някои неща, които виждаме, както те се проявяват в живота. След това ще спомним как биха се проявили ако ние имаме и имахме един по-възвишен морал, едно по-възвишено съзнание.
От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме
поука
и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто.
Сега се въведоха купони за хляб. Но що виждаме? Още след 1 — 2 дни, несъвестни хора изобраха картофите из пазаря на Пловдив и те от 3 — 4 лв. достигнаха 7,8 — 10 лева килограм. Не е ли това срам, не е ги това престъпление?
към текста >>
67.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти —
Поука
за българите. 2.
Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения Година 1, Брой 4 (1 септември 1919 г.) 1.
Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти —
Поука
за българите. 2.
Нова Естетика: I — „Към Христа“ от Е. Те. Летхе. II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев.
към текста >>
Събитията в България — Междупартийните борби —
Поуката
.
Телепатическа проекция в момента на смъртта! III. Друг подобен .случай. IV. Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава. 15. Книжнина Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1.
Събитията в България — Междупартийните борби —
Поуката
.
Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III. Мракът, стих.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова
поука
и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука.
предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е.
на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова
поука
и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука.
Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка). Какво виждаме на нея? Една група органи, които се ползват с отделно движение само в ограничена мяра; това са четирите пръста и състоящият насреща им палец. Според теорията на хиромантията, взаимно зависимата група на четирите пръста показва влеченията и подбужденията, които се дават на индивида от съдбата; а пък палецът показва, как индивидът възприема тези влечения и подбуждения, дали допуска да му действуват или ги отблъсва. Всеки от четирите пръсти представлява особен род импулси.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната
поука
за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот.
в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт.
За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната
поука
за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот.
Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти —
Поука
за българите. 2.
Списанието в PDF Година 1, Брой 4 (1 септември 1919 г.) 1.
Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти —
Поука
за българите. 2.
Нова Естетика: I — „Към Христа“ от Е. Те. Летхе. II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев.
към текста >>
Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти
Поука
за българите Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка.
IX — Баща вижда умиращия си син. 12. Обществена хроника: I — В чужбина. II — В България 13. Известие. От редакцията 14. Теософски книги.
Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти
Поука
за българите Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка.
Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действали и действат непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ.
към текста >>
Поуката
от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало.
А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
Поуката
от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало.
Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ.
към текста >>
И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за
поука
, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.
Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса.
И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за
поука
, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.
По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк).
към текста >>
Каква е
поуката
от това?
Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство.
Каква е
поуката
от това?
Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални. И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По тоя начин не само
поуката
от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални.
Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания.
По тоя начин не само
поуката
от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални.
Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тогава
поуката
, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ.
За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите.
И тогава
поуката
, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ.
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем
поука
от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно".
Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем
поука
от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно".
Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата
поука
.
Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът.
Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата
поука
.
Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Българинът от
поука
не взема, а само от опитност.
Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения.
Българинът от
поука
не взема, а само от опитност.
Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка.
към текста >>
Той не взема
поука
и от страданията на другите народи.
Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото.
Той не взема
поука
и от страданията на другите народи.
Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия.
към текста >>
Повторенията на грешките не носят никаква
поука
, а само глупости и разочарования.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот.
Повторенията на грешките не носят никаква
поука
, а само глупости и разочарования.
Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа.
към текста >>
Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме
поука
от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето.
В въздушния знак Уран е най-добър. Подобно на и , Уран се числи към „нещастните планети“ и той е действително такъв в лошите си аспекти. Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото.
Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме
поука
от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето.
Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Поуката
от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания.
В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред.
Поуката
от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания.
Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Събитията в България — Междупартийните борби —
Поуката
.
Списанието в PDF Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1.
Събитията в България — Междупартийните борби —
Поуката
.
Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III. Мракът, стих.
към текста >>
Разни вести Събитията в България Междупартийните борби —
Поуката
Политиката, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите.
I. Видение. II. Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12.
Разни вести Събитията в България Междупартийните борби —
Поуката
Политиката, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира
поуката
, добита на земята.
Нека си представим нашия свят като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн. Водата съответства на първия субективен план и не само обкръжава балата, но и я прониква. След това иде един атмосферен пояс около водата, който представлява втория субективен план, а по нататък се намира един етерен пояс, който образува третия субективен план. В тия различни кръгове именно живее човек между своите въплътявания, а в първия кръг, който прониква земята, идат душите или духовете на животните. Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения.
Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира
поуката
, добита на земята.
Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята. То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди. Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тоя пример би трябвало да послужи за ценна
поука
на управниците и в другите славянски страни.
Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладените славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те с не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно. Руският народ дълго време бе потискан от една безскрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни.
Тоя пример би трябвало да послужи за ценна
поука
на управниците и в другите славянски страни.
Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, бяха взели страната на народа и бяха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка.
към текста >>
Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни
поука
.
Аз твърдя, че помня добре щастливото предчувствие, което спаси г-жа Констан от ужасните ефекти на разяждането на стомаха й, ако бе погълнала сярната киселина. Позволете ми сега да Ви кажа, велики учителю, че и аз съм един от ония, които живо са се заинтересували и трогнали от учените и интересните разкрития, които правите за множествеността на световете — аз съм, от дълго време вече, Ваш ученик по научното богословие, което ще спаси от материализма религиозните въжделения на човечеството. Благоволете да приемете израза на моята дълбока и искрена признателност която напълно заслужвате. Б. Ресеге. Това са двете безспорни опитни наблюдения на предчувствия, на които материалистичната физиология, сигурно, не може да даде никакво обяснение.
Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни
поука
.
Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави. Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича
поука
.
в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“. Днешното училище морализира децата като апелира на техния ум, без да раздвижи техните сърца! И тогава, разбира се, ще чуят със студено сърце нашето морализиране и ще останат непроменени. Ето как характеризира Христо Г.
Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича
поука
.
И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.
към текста >>
Те трябва да се съобщавате за публикуване и
поука
на скептиците.
Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити. Обаче, сънят му в предната вечер ги предпазил от смърт. Б. Р. Подобни и много други факти за силата на човешката душа и нейните схващания в будно и сънно състояния през време на войната има много.
Те трябва да се съобщавате за публикуване и
поука
на скептиците.
Къща, посещавана от духове. Като студент през 1896 год., следвах в Русия, град Харков. Живеех на улица Клочковска. Недалеч от мен имаше една двуетажна къща, от по 4 стаи и кухня. Тази къща не се обитаваше от никого.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А от това следва да се извади
поуката
, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
А от това следва да се извади
поуката
, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? .- не, то ще губи само времето си. Нека да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? - това е разумния живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда.
към текста >>
Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и
поука
.
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1.
Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и
поука
.
Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот. При оскъдността на литературния материал1) за тая цел и поради недостатъчно място в списанието за една обширна студия по предмета, ние ще се задоволим, за сега, със сведенията, които се намират в „Деянията Апостолски“ и в сами те послания на апостола, както И с някой други указания от автентичен източник. Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи. Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея
поука
, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини.
Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа.
От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея
поука
, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини.
Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче).
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И чудно е, защо не вземат
поука
от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения!
Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки.
И чудно е, защо не вземат
поука
от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения!
Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите. Народите пъшкат под бремето на невъобразимо тежки условия на живота, но, при все това, конкуренцията за материални завоевания е главоломна. При ужасната скъпотия и обезценяването на всички национални валути, политиците, вместо да се помирят, кроят обширни планове за нови въоръжения и нови катаклизми! Като че ли една вълна на безумие ги е обхванала и ги тласка фатално към гибел! Само от време навреме се чуват изолирани гласове за опомняне и апели за „прераждане душата на народа", която била „покварена" пак от самите тия политици (едно самопризнание, което се прави от немай-къде!), дават се съвети за ново възпитание и с това се свършва всичко: гласовете изчезват като в пустиня.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя
поука
, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство.
16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество Политиката е едновременно наука и изкуство. Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел. Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви.
Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя
поука
, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство.
Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според
поуката
от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален.
Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според
поуката
от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален.
Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят.
към текста >>
НАГОРЕ