Търсене в текстове за 'Помол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите.
Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
към текста >>

2. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина.
Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н. От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието. Едно схващане, в основата на което лежи една погрешна идея. Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично. Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката. Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина. Природата в своята същина е жива и разумна. В нея има точно установени закони, които регулират всяка проява. Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно. Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли".
Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно.
към текста >>

5. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш".
Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”. На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш". Госпожа Елена Дякова от Урумбеглий разказва за някой си учител от Пенека, който не вярвал и искал да бие нестинарите, но после сам почнал да играе, „прихванало го”. Това са по-съществените данни, събрани от проф. Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г. аз се отнесох с едно писмо до учителя в с. Кости г.
към текста >>

6. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.
А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено!
към текста >>

7. ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор. - Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния носител като вечна индивидуалност.Индивидуалността търси само ония ценности, които водят към издигане на всяко битие, неговото изливане в по-чисти, по-завършени форми.Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".Вечна индивидуалност и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.Личността е тясно ограничена! А индивидуалността е безкрайна по време и пространство.Ни една индивидуалност не може да попречи на друга да се развива.Затова всяка си има своето безкрайно царство! Съединена с другите индивидуалности, проникваща всички и проникната от тях, тя изживява всички в себе си.Произлязла от едничко Съществуващия, тя изгражда сама себе си, като една от безчислените форми на вечно Пребъдващият.И все пак тя изживява вътре в себе си всички други форми и знае, че формално е тъждествена с тях.Нищо извън нея не може да и попречи и не може да я унищожи, защото тя се покори сама на себе си.
към текста >>

8. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва.
към текста >>

Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях.
Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка.
към текста >>

9. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции. Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау.
Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>

11. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

12. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години.
– За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост.
към текста >>

13. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт.
към текста >>

14. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

--------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите.
Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша. Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко. Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>

15. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците.
Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия. Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците. Самоският цар му даде такова писмо. Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа.
към текста >>

16. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината.
Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди! Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай. ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка. Те ми носеха нещо, което никой друг не можеше да ми даде. Когато майка ми, заета със своите грижи, не идваше при мене, тогава моята възглавничка беше мокра от сълзи.
към текста >>

17. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа.
всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят. Но качествата се обработват и закърняват в зависимост от насоката на самия живот на човека. Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон. Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си. Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си.
към текста >>

Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел.
Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон. Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си. Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи.
към текста >>

18. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр.
„Знаме” 12. XI. 1932 г. Ясновидките опити на Теодор Пецолд в Билефелд (Германия) Немското списание „Wahres Leben” печата изложение на тези опити. Той е правил своите опити в спиритуалистичната ложа „Еос” в Билефелд. При опитите му присъствували 65-70 души. Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр. часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г. Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно.
към текста >>

19. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай.
Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува.
към текста >>

20. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз.
Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек. Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“.
към текста >>

Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает.
Търговецът попитал: „Как е той там? “ Сведенборг отговорил: „Той е още в долните сфери. Наклонностите и мненията човек взема със себе си при смъртта и е трудно, додето се освободи от тях. Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“. При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або. Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает. Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг. (Следва)
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува.
Двадесет години как живя тук, моля се, моля - никакъв отзив, никакъв глас! Ни ангел се яви, ни моят учител вест ми прати, ни се вести някой от ония светли братя, за които съм чувал само да се говори. Живея като изоставен, като забравен и отхвърлен - същински заточеник! " Но не се минало много време и при него - като прочут постник - дошъл един виден римски патриций. Синът му бил тежко болен - на умиране. Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува. Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности.
към текста >>

22. За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът.
към текста >>

Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията.
към текста >>

– За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си.
- учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела.
към текста >>

И още: - Трябва да се помолиш сам.
– Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела. – Как?
към текста >>

23. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

* * * Да станем да се помолим!
Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце. Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим!
към текста >>

Да станем, да се помолим!
* * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце. Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим! Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>

24. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития.
Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв? , запитах ги аз. - Нямаме, но ще опитаме, дали между присъстващите не ще се окаже някой сензитив. Съгласих се.
към текста >>

Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това.
Образувахме тъй наречената магнетическа верига и след няколко минути ръцете на другата учителка започнаха да треперят. Разбрах, че тя ще бъде медиумна натура, та ù дадох молив и книга, за да почне да пише. Запитахме, кой заминал брат желае да се прояви? Медиумката написа Георги, името на убития попов син. - Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол.
към текста >>

25. LE MAITRE PARLE - LE MAITRE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение").
Дадени са всички части на тялото - телесни органи, така както ирисовата диагноза установява техните болезнени прояви по ириса на окото. Посочено е мястото на всеки орган в лявото и дясното око - в сегментите на ириса. Дадено е и разположението на вътрешните органи в човешкото тяло. Изобщо, тази таблица е едно хубаво допълнение към съчинението на Мадаус, което излезе на български преди две години. 3. Редакцията на „Ж. 3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение"). На предплатилите книгата се отстъпва за 40 лв.; след излизането тя ще струва 60 лв. Поръчки и суми се пращат до преводача и издателя: Виктор И. Сеплевенко. Бул. Баучер № 122. - София VII.
към текста >>

26. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Помолихме го да позволи да фотографираме опита.
На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони. До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци. Той имаше проницателен поглед. Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи. По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия. Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада. Множество посетители дойдоха и от едно съседно село, тъй че се набрахме около 150 души зрители. Това намаляваше значително риска от измама.
към текста >>

27. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И тъй, помолих го да предаде черепа.
Понеже всички граждани държаха нашата страна, той трябваше да направи нещо, за да дискредитира както нас, така и френологията. Когато една вечер аз станах да държа своята лекция, Д-р A. застанал в дъното на залата, се обърна към мен и поиска по¬зволение да каже, че той носи един череп, който би желал да бъде изследван публично от нас, след свършването на сказката. Той заяви, че е познавал много добре лицето приживе и че е направил едно писмено изложение на фактите, за да могат да се сравнят последните с нашите френологични показания. Аз му отговорих, че няма защо да се чака до свършване на сказката, защото ако нашата преценка се окаже невярна, както докторът очевидно очаква, слушателите ще бъдат свободни да се разотидат, още повече че и аз самият ще се откажа да говоря по един предмет, който се оказва несъстоятелен. И тъй, помолих го да предаде черепа. Г-н Buell и аз разгледахме грижливо черепа. През туй време слушателите очакваха със затаен дъх. Ние изследвахме че¬репа зад катедрата. Сложихме една запалена свещ в него и видяхме, че светлината прозираше само през задната му част и околоушните области, дето са локализирани виталните и самосъхранителни нагони. Коронната част на черепа - областта на висшите морални чувства и челото - областта на интелекта, бяха съвсем тъмни и непрозрачни.
към текста >>

Помолих след това доктора да предаде своите биографични бележки, ала той се поколеба и каза, че описанието в някои отно¬шения съвпада с истинския характер, но че, според него, туй било гадателска работа.
Била е интелигентна, учила се е добре, амбициозна, енергична и добра. Ала по туй време се е случило нещо, което е повредило ума и той изпада в пълно бездействие. Един¬ствено активна остава музикалната способност. Същевременно живо¬тинските нагони, като са престанали да бъдат направлявани и регу¬лирани от ума и моралните чувства, започват усилено да се проявяват. В резултат на това, девойката става свадлива, жестока, хитра, свидлива, алчна и клони към безпътен, порочен живот". Помолих след това доктора да предаде своите биографични бележки, ала той се поколеба и каза, че описанието в някои отно¬шения съвпада с истинския характер, но че, според него, туй било гадателска работа. Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит. Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп. А сега се мъчите да омаловажите нашата преценка и да ни обиждате, подхвърляйки, че и да сме описали донейде характера, това било „гадателска работа". Този начин на постъпване е крайно неучтив и неблагопристоен. Освен това, той не подобава на професията ви като лекар.
към текста >>

28. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Благодари, че някой пътник ще те помоли да се сгрей; и после той за благодарност старинна песен ще запей.
О, как красив е този път! Как леко се върви на път, когато слънце топло грее; кога трепти една любов в душата ти и пее... Как леко се върви на път! Но как е приказен светът, когато буря завилнее; когато крепне ти духът сред бурята и пее... О, как красив е този път! БЛАГОДАРИ! Благодари, че иде зима, че вкъщи ще се прибереш, благодари, че огън весел в огнището си ще кладеш. Благодари, че някой пътник ще те помоли да се сгрей; и после той за благодарност старинна песен ще запей. Благодари, че иде зима, за да очакваш пролетта; че има огън, за да слушаш ти на щурчето песента. ИЗВИВА ВЕЧЕН ПЪТ Извива вечен път красиво, От светлина е озарен. Безспир по него обикаля Земята - малка, тъмна топка. На времето потока плавен Една безкрайна низа носи: Години, векове, епохи - И в тях история потайна. Човекът, пилигрим залутан Между земята и небето, И той пътува, обикаля, От слънцето привличан вечно.
към текста >>

29. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж.
Там наскоро ще почне печатането в английски превод и на други беседи от Учителя. * * * Миналата година излязоха на естонски някои от беседите на Учителя. Осовецки и загиването на самолета на Лот в България В. "Дневник* описва така последната опитност на полския ясновидец Осовецки: В. "Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот.
към текста >>

30. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение?
към текста >>

31. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена.
Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията. После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена. След това повикал двама свидетели и в тяхно присъствие преписал писмото с техните подписи и го изпратил на брат си Едуард. Всичко това се случило сутринта на 28 юни 1914 год. В 3.30 часа, т.е. 12 часа след необикновения сън, виенският епископ получил съобщение за атентата и за трагичния край на престолонаследника. из в. "Зора".
към текста >>

32. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството.
А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си.
към текста >>

33. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката.
Каква била изненадата му, когато видял, че гвоздеите не влизали, колкото и да удрял. Като не могъл да забие гвоздеите, разгневил се, хвърлил теслата, но тя увиснала във въздуха. В гнева си, той сам скочил на земята, но и той увиснал във въздуха. Наново започнал да протестира срещу боговете. Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката. Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света. В днешния културен свят хората се бият за преимущество. Хората на земята мислят, че те ще оправят света.
към текста >>

34. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствувах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ми даде сведения за Всемирното братство.
Това беше небето на земята. Там почувствувах, че най-после съм дошла у дома си, след като съм била далеч през целия си живот. Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за повдигането на човечеството в Америка. Трябва да е велико нещо да се работи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи." * Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не сcм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствувах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ми даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите уши". Книгата „Свещени думи на Учителя" е напечатана в Ню Йорк в последно време в английски превод в 5 000 екземпляра.
към текста >>

35. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му.
И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца.
" Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст. — Човече Божи, молеше се тя, речи една реч и то ще оживее! Ти можеш, Господи! Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце. По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му тръни. — Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца. Една алена капка падна върху малкото сърце, бледите устни се оживиха и наново продумаха: „Мамо"! Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме. — Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз.
към текста >>

37. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лица. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица, с които говорил посетителят. Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно местото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнало и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот на изучаване телепатията, вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята.
към текста >>

38. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им.
Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13).
към текста >>

39. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само покорно помоли милостивата господарка да я пусне при него, сама да иде, тя да му занесе тая вест.
Никой не знаеше. Суани-Ом се срещна с девойката. Тя беше стройна като млада бреза, с големи черни очи, мургаво лице и коралови устни. Бледа и трепереща, тя изслуша царкинята. И девойката не плака, не пророни сълзи. Само покорно помоли милостивата господарка да я пусне при него, сама да иде, тя да му занесе тая вест. Царкинята я пусна. — О-Хен, не мога, не мога да те оставя заради нея — викна той, когато девойката разказа всичко. — Иди и кажи на царкинята, че въжето на палача ще бъде по-добро за мен, отколкото раздялата ми с теб. Побързай и кажи ù това! Той не я попита: „какво ще направиш ти?
към текста >>

40. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той.
При един от оазисите, отдалечен от селището му на два дни път, те били нападнати от разбойници. Въоръжени хора изскочили зад дюните и ги заобиколили. Нямало място за съпротива. Злосторниците взели всичко, което можели да носят, отвели и слугите, а Селим вързали за стеблото на една суха палма. Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един млад човек с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка. — Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той. — Нека живее още. Аз ви моля и това е единственото, което искам от вас. — Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка. Познавам го.
към текста >>

41. БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето.
МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Аз съм малко зрънце, приютено в пазвата ти. Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето. И аз ще простра към Тебе, Необятната, копнеещи ръце. Преди да съм опитало твърдостта на почвата, на която стоя, ти ще ми изпратиш роса и пролетен дъждец. Като балсам те ще се разсеят по снагата ми и заслушано в тихата музика на дъждовните капки, аз ще вплета в нея и мелодията на моята благодарност. Не виждам ли всеки миг, как в безбройни грижи за мен се излива Твоята любов? Що мога друго да направя освен да раста?
към текста >>

42. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да можеше да прехвърли мост към царството на светлината, да можеше да повика светлите духове на мъдростта — великите братя на човеците, да ги попита, да ги помоли, да му помогнат в трудния час.
Не се разгневи, не възропта. Но дълбоко в душата си почувствува остра и парлива болка. Тая болка, той знаеше, щеше да си остане до края на неговия живот. Тамар Ал Харун остана сам в царската зала. Дълго той стоя там, потънал в размисъл. Да можеше да прехвърли мост към царството на светлината, да можеше да повика светлите духове на мъдростта — великите братя на човеците, да ги попита, да ги помоли, да му помогнат в трудния час. Беше сам, сам със своята напрегната мисъл, сам със своята власт и със своя копнеж към справедливост. — Всичко е в ръцете ми, — задъхано шептеше той, — ще разделим всичките богатства. На всеки ще им се даде това, което му е необходимо. Народът ми ще ликува. Ще цъфне страната ми от щастие, велик миг ще изживее народът ми!
към текста >>

43. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребие и да се качи в Горницата да се помоли.
За да стане ,Учителят каза да теглим жребие, да влизаме по 10 души в една група Който, в която група се падне, с нея да влиза в горницата. Всички теглихме жребие и всеки знаеше в коя група е. Тук вече стана това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинил се брат /от наше гледище/ посегна да тегли жребие, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, и всички разбраха, че на него не му дават да тегли жребие, а той се почувствува като прокажен. Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребие и да се качи в Горницата да се помоли. Той се движи бавно, унил с отпусната надолу глава отчаян, не знае какво да прави - за него няма място нито на небето, нито на Земята. Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за изповед, ако е виновен. Жестока, братоубийствена беше присъдата към провинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо стана преди 2000 години, във времето на Христа, когато евреите заведоха при Него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон такива са за убиване с камъни. Но Христос се наведе и пишеше на земята.
към текста >>

Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва".
Опитах се да обхвана стъблото й с двете ръце, но не можах. Опрях се до,него и се зарадвах, че то беше по-дебело от мене,но беше и по-високо от мене. Гледам Учителя, движи се насам - натам и някак особено се оглежда, като че иска да се увери, че никой не го гледа Недалече от него стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма наоколо друг човек, Учителят се обърна към брата и започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, често петковицте се обвиняват в пакости. Учителят все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака. Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва". Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико.
към текста >>

Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят.
Учителят все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака. Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва". Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват.
към текста >>

44. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка.
Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера. Но до вас, когато се молехте бе застанал въоръжен мъж, той ме уплаши и аз не ви обрах." Любовта е въоръжена сила! От главата до петите е въоръжена, дето удари всичко помита, пред нея всички капитулират.
към текста >>

45. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си.
Освен това, трябва да си се специализирал по предмета, който ще преподаваш. Много знания се изиск- ват от професора. Ако е филолог, трябва да знае добре няколко езика. Ако е естественик, трябва да познава добре естествените науки. Какво прави обикновеният човек? Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си.
към текста >>

46. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз ви слушах преди лекцията, един брат каза: “Братя, да се помолим!
Можем да приложим! И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас! Аз ви слушах преди лекцията, един брат каза: “Братя, да се помолим! ” Аз бих желал само един от вас да се помоли, а не всички. Един от вас би свършил цялата работа. Един трен колко души машинисти изисква? - Един. Ако всички станат машинисти, ще има караница.
към текста >>

” Аз бих желал само един от вас да се помоли, а не всички.
И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас! Аз ви слушах преди лекцията, един брат каза: “Братя, да се помолим! ” Аз бих желал само един от вас да се помоли, а не всички. Един от вас би свършил цялата работа. Един трен колко души машинисти изисква? - Един. Ако всички станат машинисти, ще има караница. Един машинист е нужен!
към текста >>

47. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още осветлена преди литургията, тръгнаха.
За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още осветлена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте, млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български.
към текста >>

Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
Другият ден бе велика събота преди възкресение. Премина нощта. Константин все още размисляше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор. Църквата "Св. Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсите на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отбори една от страничните врати на олтара и погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка.
към текста >>

48. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета.
Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр. 1:14/ Бог е около нас навсякъде. “в Него живеем и се движим”, казва Павел. За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят само нека имаме доброто сърце да търсим Истината. “Чистосърдечните ще видят Бога”. При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля.
към текста >>

49. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина!
Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
към текста >>

50. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе.
Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето.
към текста >>

51. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя.
Но цигулката е постоянно с него. Всякога, когато е в София той отива при Учителя, за да го поздрави. Следните откъси от неговата неиздадена книга “Моят път с Учителя” илюстрират две такива срещи: “Ползвах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната му се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя. “Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам. Едва ли ще се бавя повече от 1-2 минути.” всички братя с удоволствие се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им. Домът на 'Опълченска" 66 Вратата се отбори. Посетителят излезе и аз влязох. Учителят ме посрещна много весело.
към текста >>

52. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Аз помолих сестрата,” - казва Методи, - “да придружи Учителя обратно до “Опълченска”, след което се отправих направо до домът на министър-председателя.
Николай Дойнов изнася този факт, като ни показва друга страна от личността на Методи Константинов: “Сутринта в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома му на ул. “Опълченска” 66 до Изгрева. Приближавайки до там в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото той е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителят внимателно погледнал Методи и той, както самия той се изразява, светкавично разбрал неговата мисъл. “Аз помолих сестрата,” - казва Методи, - “да придружи Учителя обратно до “Опълченска”, след което се отправих направо до домът на министър-председателя. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Домът му беше близо до моята квартира и знаех къде е точно. (По това време министър-председател на България бе Андрей Ляпчев.) И наистина, ако бях закъснял само две-три минути, нямаше да го заваря, тъй като е трябвало да замине за Варна с автомобил, флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз приближих до министъра, никой не ме спря. Той, като че ли ме очакваше. Хвана ме под ръка и ме запита какво желая.
към текста >>

53. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя.
Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла. Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя. След малко се яви голям процеп в мъглата и ми показа пътя на доста голямо разстояние. Вървях ободрена и в очакване да стигна горе преди здрачаване. Мъглата пак покри планинския склон, но бях ориентирана и нямаше опасност да загубя пътя, който бе доста стръмен и каменист. Когато стигнах хижа “Алеко”, намерих хола празен. Нямаше жив човек в хижата.
към текста >>

Помолих ги ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха.
Какво щях да правя сама на хижа “Алеко”? Беше немислимо. По едно време един от младежите стана и подкани другарите си да тръгнат. Те веднага се съгласиха. Стана ми ясно, че Учителят ми създава условия да се изкача на върха същата вечер. Помолих ги ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха. Мъглата беше гъста и движението по неравния път не бе лесна работа. Те спираха от време навреме и подвикваха да разберат дали вървя след тях и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха се успокоих. Влязох в малка стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампена светлина бе седнал Учителят с двама братя. Поздравих и се упътих към Него да му целуна ръка.
към текста >>

54. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

4 януари 1995 Преди да си легна помолих се и в гърдите почувствах следното: какъв би бил светът ако всички добри хора се откажеха да работят?
Четях и сравнявах днешната образователна система и не намерих допирни точки! Не ги интересува създаването на новия човек! Те разбраха, че моят музей ще се използва за събуждане на съвестта, а това е опасно за тях! 20 август 1994 Учението не може да се натрапва, защото не дава резултат. Само оня, който гори, може да се изкачи до върха. 4 януари 1995 Преди да си легна помолих се и в гърдите почувствах следното: какъв би бил светът ако всички добри хора се откажеха да работят? Би се превърнал в ад! Тогава продължавай да работиш! Така че да мълчим и да работим! 24 януари 1995 Засега не се събираме с малката група, защото всички се разпръснаха далече да прекарат ваканцията си, с изключение на нас двамата. Комунитарното съзнание още спи!
към текста >>

55. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бих ви помолил да ми опишете в писмо същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя“ .
А ако искате да възвеличите родината си. — прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци! Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор) Господин редакторе, Бих искал да ви изкажа благодарност за вашето внимание към мен. изправените от вас книги и вестника прочетох с най-голямо внимание, но все пак не можах да разбера някои неща. Бих ви помолил да ми опишете в писмо същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя“ . Винаги ваш: X. X. с. Мариино, Капиновски Монастир, Руско Земл. У-ще П. Г. Аз доста закъснях с отговора си и вие може би сте почнали да се съмнявате дали ще получите такъв, но, макар и да не се обадих до сега, аз съвсем не бях забравил питането ви: — Каква е същността на идеите, които се преследват от „Белите Братя"?
към текста >>

56. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Кога се молиш, влез в скришната си стаичка, помоли се на Отца, който вижда всичко тайно, и ще ти въздаде на яве.
IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква. Какво Христос е учил за молитвата? „Кога се молиш, влез в скришната си стаичка, помоли се на Отца, който вижда всичко тайно, и ще ти въздаде на яве. А когато се молите не говорете излишни думи, както правят езичниците защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани (Мат. 6:6-7;) „Ако вий не простите на человеците техните провинения спрямо вас, то и Отец ваш няма да прости вашите грехове (Мат. 6: 15;) Ис. Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат. В подкрепа на тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него.
към текста >>

Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
(Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души?
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят.
Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
към текста >>

58. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие.
Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за самоубийство и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата.
Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал. (следва) Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г. И свет во тме светится (Продължение и край) Стругов едва чак сега почна да мисли за своето дете, за своята жена. Какво ли правят те? Дали знаят всичко, що стана с него? Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за самоубийство и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата. Обикна всички в нещастието си, смиташе всички болни за близки и разговаряше с тях по цели часове. Излизаше на терасата, от гдето се вслушваше в шума на града. От близката църква долитаха звуците на „Аве Мария“, що органа щедро разливаше наоколо. И дивните звуци като вълшебен чар лекуваха изтерзаната му душа. Той потъна в дълбоко смирение.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме грешни, казват те, и затова ще се помолим на тях, те ще ни помогнат.
В света ние сме само служители, проводници на Бога, а Бог е, който върши всичко в света. Ние сме само условие в дадения случай. Ние сега се намираме в една епоха, когато всички търсят изходен път. Но благодарение на невежеството, мнозина се поставят на хлъзгава почва в този си стремеж. Мнозина християни има, които разчитат само на добродетелите на Христа и Светиите. Ние сме грешни, казват те, и затова ще се помолим на тях, те ще ни помогнат. Това е хлъзгава почва. Да чакате Христа отвън да ви помогне, това е един механически процес, от който нищо няма да се ползвате. Христос е един вътрешен принцип и трябва да очакваме помощта му отвътре. И Христос казва: „Аз и Отец ми, едно сме“. И още - „ Отец живее в мене, и аз живея в Отца“.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата.
Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?
към текста >>

И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста.
Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава?
към текста >>

И му казва: помоли се пак.
Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Помолих го да повика жена си.
Много лошо и кой ще я излекува, съвсем не зная. Неотдавна започна да говори най-чудни неща. Казва, че някой се е вселил в нея, и при това не един, а двама. И откъде измисля тия неща — единият бил удавник, а другия пияница, умрял от препиване. А аз зная, че това е възможно, у нас, в Китай има много такива случаи. Помолих го да повика жена си. Тя дойде. И без това тя си бе дребна и суха, а сега изглеждаше още по малка и изсъхнала. Както ви казах — съвсем проста бурятка, неграмотна. Тя влезе, а мъжът й излезе от стаята. Донесе ми чай.
към текста >>

Помолиха ме да прегледам едни картини, за които казваха че били рисувани от една такава обсебена, която до тогава не владеела никакво подобно изкуство и не се допирала дори до четката.
И че, вероятно той ще се смее, ако му кажа. че понякога в такива случаи поставят на масата парче сурово месо, с кръвта, а цялата стая обливат със силно вино, за да се изпълни с гъсти винени изпарения, а после излизат из тая къща. След това обсебеното лице да се не връща в тоя дом. И други начини са употребяват за изгонването на тия духове чрез внушение и т. н. При това аз си спомних още един куриозен случай, станал с мен, когато аз трябваше да споря с никакви духове. Помолиха ме да прегледам едни картини, за които казваха че били рисувани от една такава обсебена, която до тогава не владеела никакво подобно изкуство и не се допирала дори до четката. В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение. Тук имаше и някакви египетски храмове, с явно немско-романтическо направление. Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно. Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно. Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога.
Сега хората търсят Бога вън от себе си, в пространството. Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом.
Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си. Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил. Един ден при него дойде един богат човек, когото той бе много пъти и лекувал, и утешавал, и съветвал. Той помоли светията да го удостои с едно посещение в неговия разкошен Дом. Светията прие поканата и отиде и знаеше отнапред, че дома на богатия бе белязан с тройния знак на великолепие, блясък и доволство. Слуги и слугини, които вече цяла седмица бяха тичали да устроят царския прием, бързаха, излизаха и влизаха в стаите, когато пред входната врата ма грамадния дом спре каляска, от която пръв слезе господаря на дома и услужливо подаде ръка на скъпия гост. Пред самата приемна зала чакаше господарката на дома, едрата, пълна фигура не която покриваше тежка коприна. Развълнувана от радост, тя целуна ръка на госта и го въведе и покани да седне пред изобилно изискано и красиво наредена трапеза, където имаше насядали вече и други гости, също тъй богати люде. Като в царски дом, където охолността туря печат на всичко.
към текста >>

И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини.
В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед. А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби. Светията бе странно замислен и мълчалив. И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини? “ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха.
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор.
Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи. Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви. Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та напръскала някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой. — Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш.
Така е и с гениите и талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Тека трябва и вие да съзнавате нещата. И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота. Направете опит и вижте че е така; ако влезете при един болен и му говорите по този начин, той ще оздравее. Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото. Както аз мога да ходя, така и ти можеш.“ И го заставете да стане, да почне да ходи, да се движи. За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав. Във всяка душа е вложено едно знание, до което като се добере, може всичко да постигне.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец.
1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце. Държали го вкъщи, да си играят децата се него. Тогава той бил много недоволен от положението си. Не искал да бъде играчка на децата, много унизително му се виждало това. И поплакал той пред Бога, помолил се да го направи голям, як и бързоходец. — Бъди голям, як и бързоходец! — благословил го Бог. Тутакси конят станал какъвто го виждаме днес. Съгледал го человекът и му заговорил: — Конче, хубаво конче! Я какъв си голям и бързоходец!
към текста >>

... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения.
Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на гръб, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива. Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми. ______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък гръб. Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения. в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват, да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот. Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло — и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история не човека . . .
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията.
„Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес. Приготовляват се условията за неговото пристигане. Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи. Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията. Повече устойчивост,вяра и любов, защото „Младенеца иде! “ Новата епоха иде! Да бъдем всички будни и на поста си, за да я посрещнем достойно! N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа Когато говоря, аз не искам да ви налагам това, което казвам, нито да ви заставя да се съобразявате с него.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти.
Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости. Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти. Докато генералът пишеше, Кан, придружен от Бертело, мина в предверието. Ости и аз останахме в салона. След неколко време Кан се върна с Бертело. Бертело се присъедини към нас в салона, а Кан остана сам с генерал Феррие. Тогава, според разказа на генерал Феррие, Кан стоял на 1-3 м.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея. И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Спасителя, а ти стани и се помоли, — ми каза тя.
Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина. Сковях се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо: „Не бой се! “ Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах: — Но кой е този там в облака? — Спасителя, а ти стани и се помоли, — ми каза тя. Аз коленичих и почнах да се моля. После жената запя и ми каза да пея след нея. Тогава запях думи и мелодии, които никога не бях нито чувала, нито пък бях чела в някоя книга. Жената продължаваше да стои до мен, само че все с закрито лице и аз не можах да видя какво е. Когато престанахме да пием, аз я запитах: — А ти коя си?
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неделчева (следва) Шиник на главата „Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът.
Към вас, моите момичета, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте били негови чеда. А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем е много. Имам изписани цели тетрадки. Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това да чувам постоянно да ме съветва и ръководи за всичко. Н. Неделчева (следва) Шиник на главата „Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът. Веднъж небето се отваряло: разсечено било от могъщи светкавици. Един Божи човек си наврял главата през пречките на прозореца и искал да се помоли на Бога да го направи богат. Може би Господ щял да го стори. Но за зла участ, устата на божия човек сгрешила и вместо да каже: „дай ми, Боже, шиник пари“, тя изрекла: „Дай ми, Боже шиник глава“. Наистина, Господ се оказал отзивчив към молитвата на божия човек и му дал шиник-глава.
към текста >>

Един Божи човек си наврял главата през пречките на прозореца и искал да се помоли на Бога да го направи богат.
Имам изписани цели тетрадки. Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това да чувам постоянно да ме съветва и ръководи за всичко. Н. Неделчева (следва) Шиник на главата „Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът. Веднъж небето се отваряло: разсечено било от могъщи светкавици. Един Божи човек си наврял главата през пречките на прозореца и искал да се помоли на Бога да го направи богат. Може би Господ щял да го стори. Но за зла участ, устата на божия човек сгрешила и вместо да каже: „дай ми, Боже, шиник пари“, тя изрекла: „Дай ми, Боже шиник глава“. Наистина, Господ се оказал отзивчив към молитвата на божия човек и му дал шиник-глава. Но човекът се намерил в чудо: не можел да си извади главата от железата на прозореца. * Всякога, когато се говори за „молитва“, пред нас изпъква образа на тоя човек.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Възвишени, нежни чувства, мисли, В себе влагай утрин като станеш, И смирено с вяра помоли се, Нова работа като захванеш.
Сили нови събери в душата — Не плаши се от съдбата строга! * Упражнявай волята упорно, Да сменяваш отчаяние с вяра, Работи и вярвай неуморно : Силна вяра планини събаря. * Буден бивай 1 И люби живота — Любовта ти да те окрилява! Ти оръжие имаш истината — Мрак не давай теб да побеждава! * И доволен, бодър всекидневно Ти представяй себе си в мечтание; Захвърли ти дребно - непотребно, Вси излишни грижи, колебание. * Възвишени, нежни чувства, мисли, В себе влагай утрин като станеш, И смирено с вяра помоли се, Нова работа като захванеш. * Чрез усилие, труд н постоянство Се Духът в човека възвисява; С мисъл светла, чувство християнско Се човекът учи, възпитава. * „И доброто, що Бог вложи в мене, То да е за мойте ближни, братя“ — Ти кажи си тъй без двоумение — Сила, радост сети щеш в душата! Д. Апостолов Човек и Бог Тъй както майката детето си прегръща И носи го с любов до своето сърце — Така всеблаги Бог човеците обгръща, Подига, носи ги на ангелска ръце .. * И през долината на скърби ги превежда. И тъй, там учи ги — не ги остава Той: От мъки и беди чудесно ги извежда, С блага и радости дарява ги безброй! * И който таз Любов, таз тайна кой разбира Чудесно слънце ще в душа му да изгрей: Вода кат извор същ от него ще извира И кой от нея пий навеки ще живей!
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш.
Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш. Същия метод се отнася до всички центрове, които са свързани с човешките добродетели и способности. Но затова е необходимо мозъка да се пази в нормално състояние. Съвременните хора са мозъчно изтощени, защото те се тревожат за нищо и никакво. И тъй, вие трябва да изучавате себе си. Знайте, че всички възможности зависят от вашето тяло.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде .
Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи. Тя го слушаше с внимание. Той трябваше да се изкаже. Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи. Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде . . . След една седмица той стана от леглото и можеше да ходи из стаята. В душата му б светло, в сърцето му незнайни певци пееха химни. Той я очакваше, броеше дните, часовете, минутите, изпълнен с нов живот, нови сили, които той ясно сещаше, че прииждаха в него с всяко идване на младото момиче, около чийто образ, носен постоянно в сърцето му, той бе сложил светъл ореол като същество не от земята. И нито веднъж не я запита той, коя е тя, от къде е, защото той знаеше само едно, че тя за него е пратеница от небето.
към текста >>

77. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В такива случаи нека се съберат десет сестри, да се помолят за него, нека му изпратят своята любов.
Синаповото зърно е свързано с истината. И дисхармонията и недоразуменията между хората — между мъжете и жените — се дължат на изгубване на вярата. А отсъствието на вярата показва че няма любов. Защото можете да вярвате само на онзи, когото обичате. И когато някоя жена се оплаква от мъжа си, че бил груб, че я тормозил и пр., това показва че тя не го обича. В такива случаи нека се съберат десет сестри, да се помолят за него, нека му изпратят своята любов. Нека всички сестри го обикнат чрез неговата жена. Ако те успеят да го обикнат, той ще започне другояче да вижда жена си — в друга светлина — ще я види по-красива, по-добра и пр. Тогава каквото направи жена му, всичко ще му бъде приятно. Същият закон може да се приложи и от мъжът. И ако вие страдате в живота, вие страдате от безлюбие.
към текста >>

Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
Вашата любов определя посоката на вашето движение. Вие сте дошли на земята защото сте имали любов към нея. Ако имате по-голяма любов към слънцето, отколкото към земята, вие ще можете да отидете и на слънцето. Когато не обичате живота, вие не го разбирате, и той е пълен с противоречия; но когато обичате живота, вие го разбирате и ви е приятно, че живеете. Това значи да имате вяра като синапово зърно. Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека. Вие сами си създавате пречките по закона на негативното внушение.
към текста >>

78. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича.
Той мисли, че Бог е неразположен към него. Ако работите му не вървят добре, той пак отдава това на Бога. Но вие трябва да знаете, че в природата съществува един разумен порядък на нещата. След като Господ създал първият човек той отишъл при Създателя си и му казал: „Моля те да ми дадеш добра жена, добра другарка, която да ме почита и уважава, която да цени онова, което си вложил в мене. Иначе не бихме могли да живеем“. След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича. Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си, но и до сега още не са разрешили този въпрос. Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично становище. Така се гледа и на живота. Ти не можеш да бъдеш щастлив. ако цялото не е щастливо.
към текста >>

79. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството.
В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното слово.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страната, която не е воювала 120 години Какво може да се постигне при траен мир Когато помолите някой швед да ви обясни на какво се дължи тяхната голяма култура и благосъстояние, той ще ви отговори, че повече от 120 години Швеция не е воювала срещу никого!
Баня, тук имаше гости от Айтоско, Бургаско и Поморско. След общата молитва и общата вечеря, тук имаше песни и разговори до късно, след което гостите бяха разквартирувани по домовете не братята. На сутринта (неделя) се чете беседа и след това гостите се разотиват по своите места, отнасяйки със себе си радостта и ентусиазма от срещата. С К. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Страната, която не е воювала 120 години Какво може да се постигне при траен мир Когато помолите някой швед да ви обясни на какво се дължи тяхната голяма култура и благосъстояние, той ще ви отговори, че повече от 120 години Швеция не е воювала срещу никого! Вие нямате представа, какво ще рече една страна да живее цели 120 години в мир! В Швеция не се забелязва никаква следа от страданията на ония генерация, които изнесоха последната война в другите страни. Никога в Швеция не е имало дълбоки различия между разните обществени класи. Тогава, когато селяните в много други страни са били роби на феодали, шведските селяни са били свободни. Днешното равновесие в живота на Швеция води началото си от ония далечни епохи, когато се създават общи интереси на всички съсловия и класи на Швеция.
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас.
Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука искате да постигнете, любов ви трябва. Към всичко, към което се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите у дома си да излекува онези от вас които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите в себе си великата Божия любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си, според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас. 8-ма неделна беседа, държана на 21 ноември 1937 год.
към текста >>

82. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се помолите, всичко ще стане бързо.
Но ако вземеш една голяма кана, с широка уста, тя моментално ще се напълни. Много бързо става. Вие искате да знаете как става това Вие, с вашето неверие, мязате на шишета с тесни уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може. Затова турете си голямо гърло, голяма уста, бързо да стане. Това значи да се молите. Като се помолите, всичко ще стане бързо. Когато стане, тогава ще го видите и вие. Божественият Промисъл в света се проявява в крайните резултати, когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всякаква надежда. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал Да разчита, тогава се проявява Божественото, като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен Промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, до сега нито един път не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда.
към текста >>

83. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш.
Аз искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва; не искам да уча. Ида, намеря го. занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разполага се туй същество. Върна се, и аз съм разположени Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите, всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятства. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш. Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш.
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато останахме сами, аз помолих моя брат да ми обясни това, което се случило.
Какво криеха тези два чудновати свята за моя брат, аз не разбрах дотогава, докато с нас се случи нещо много важно и съдбоносно. Това се случи през един паметен ден, когато аз и моя брат, заедно с много от жителите на нашия свят чухме, че на земята се родило нещо, което премного наскърбило нашия Велик Баща. Аз не разбрах нищо от това, което всички слушаха с голямо внимание. Видях само това, което никога дотогава не бях видела — всички бяха опечалени. Разотидоха се с мисълта да се съберат на другия ден пак, за да вземат някакво решение. Когато останахме сами, аз помолих моя брат да ми обясни това, което се случило. Той беше така умен и добър, а моето сърце не проумяваше. Тогава той ми рече: „Искаш ли сама да видиш и разбереш? “ „Искам, разбира се“. „Ще направим една разходка до това царство. Ще отидеш на земята.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се помолим, чеда завали!
— живо попита синът. — И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята. Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: „де да може и сега да се съберем. Да се помолим, чеда завали! “. . . — Че не може ли сега да стане нещо ? — Друго време е сега, синко. — Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно... — Що думаш, синко, с тия от друга вяра, дето няма да бъде! — Хора, бе, тате, като нас, като всички.
към текста >>

Стойко стои замислен и гласно се пита: „Какво ли ще стане, ще се съберат ли, ще се помолят ли?
. . — Може я. Що да не може! Попа да каже и да се събере народа, — стана дедо Първан и излезе на двора. Замря приказката, стихнаха гласовете. Стойко стои замислен и гласно се пита: „Какво ли ще стане, ще се съберат ли, ще се помолят ли? “ Изсъхна всичко, на сено стана. Няма храна, няма живот. Ще умре добитъкът, една седмица и не може да изкара. Същата вечер на мегдана, седнали на пейките и праговете, селяните си приказваха. Навсякъде се беше пръснала мълвата, че осемнадесет села щели да се съберат да се молят на Аллаха за дъжд.
към текста >>

86. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички християнски народи трябва да отправят днес мисълта си към Бога, да се помолят да отложи голямото нещастие, което иде сега в света .
И тъкмо днес, тъкмо сега е времето, когато будните люде трябва да съсредоточат всичките си духовни сили, в една мощна мисъл, в една. дълбока и искрена молитва, в един сърдечен зов към Бога — да спре готвещото се и започващо се човешко безумие, като същевременно обещаят да изправят досегашните си грешки, като поемат върху себе си тежестта на човешките престъпления, водещи към това безумие, като понесат на плещите си тежкия кръст. който вдетиненото и заслепено човечество е изковало за себе си. Този, който знае и вижда много повече, отколкото всички други люде на земята, този, чийто взор прониква далече зад пределите на всякакво земно знание и чийто дух говори с небесата, — Учителят на Всемирното Братство, — който, за щастие и благословение на нашата земя и на нашия народ, се намира в България, ни заявява ясно и определено: „Войната може да се избегне . . . Всички християнски народи трябва да отправят днес мисълта си към Бога, да се помолят да отложи голямото нещастие, което иде сега в света . . . Кажете: Господи, спри за малко, ще поправим грешките си, ще изпълним Твоята воля! “ Да! Само така европейските народи ще избегнат страшното, което идва и което заплашва да превърне Европа в пустиня — като се обърнат към Бога и като обещаят да изправят грешките си! Но нека не мислим, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна.
към текста >>

Казвам: Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас.
Като решим да изправим погрешните си, нещастието може да се отложи. В този смисъл войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци, всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички Християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се по-молят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света. Казвам: Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас. Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля! Това е, което се изисква от нас. Любовта е постижение на всичко в света. Из беседата, държана от Учителя на 24. IX. 1939 год.
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост.
Прекарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство онази добра постъпка, за която ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот.
към текста >>

Млад сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана.
Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал. * Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин. Елвилюри СНЯГ Рано всред полето на живота. Млад сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана. * С пълна шепа хвърля Той зърната златни, Жадно ги поемат Нивя благодатни * Редом в полето широко Сей, сеячо, семе, Че в земята топла Плодна сила дреме! * Труд те чака днес и утре, Работа усилна. Но ще бъде лятос Жетва обилна. Петър Д. Стрежев (уч.
към текста >>

88. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“.
Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил ла се върне в родното си място при своите близки. Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”.
към текста >>

89. -

Той знае, кому да се помоли, защо да му се помоли, и колко да се моли.
„Не стига ли, дето попът венчава, опява, прекажда на задушница, служи неделни и празнични дни, ами и ние отгоре. Има някой, че и дома си се молят, и на нивата ще се изправят — и там. Стига ни туй. което попът прави. Това си му е нему служба, па дето се вика и плаща му се. Той знае, кому да се помоли, защо да му се помоли, и колко да се моли. Това не е наша работа.“ И Нонко се ядосва ама здравата се ядосва. . . „Ах да ми е тия, дето така се занасят, до един ще ги махна! “ Замота Нонко на пояс по весмо лико, тегли от него едно по едно и връзва лозето на бай си Христа. По-долу застанал и Христо Косев, прави същото.
към текста >>

Тогава аз се отделих от другарите, отидох при офицерите и рекох: „Пуснете ме за минутка да се помоля, пуша имам, нека се помоля Богу“.
Като осъдени се заглеждахме един към други. Край. Ето го краят. На лицата се изписа страшната неизвестност. Креснаха ни да се подредим. Свърши се. Тогава аз се отделих от другарите, отидох при офицерите и рекох: „Пуснете ме за минутка да се помоля, пуша имам, нека се помоля Богу“. Те замълчаха. Аз застанах, и шепнех само едно: — Боже. Божичко. Божичко!... Не знаех що да кажа. Обърнах се към тях.
към текста >>

90. -

Нека той се помоли на Бога по следния начин: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брата и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних.
Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Ама този човек искал да уреди живота си. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брата и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да вървя напред.“ Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота. Още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони.
към текста >>

91. -

Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща.
от гр. К. току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на братството. Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и, след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. — Вие имате ли къща с двор и градина? — запита я братът! — Да, имам. — Дворът ограден ли е? — Има ли ограда?
към текста >>

92. -

Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град.
Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинаещи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор. И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добре от лична практика, до най-лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите. Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град. Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене. Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот. Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1. Да облече дрехата на любовта — т.
към текста >>

93. -

Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал.
— Който ще прости всичките прегрешения, че всичко което сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, който така постъпва, да бъде обичан? Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света. Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал, без да го знаем. Като го е направил, пак се е скрил някъде, да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да си помислим, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи. Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи братя, подобни на Него.
към текста >>

94. -

След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство.
Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“. ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се мисли, утро като всяко утро.
към текста >>

95. -

Казвате: да се помолим на Бога.
Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли. Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим. Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано.
към текста >>

— Как ще се помолите на Бога?
С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли. Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим. Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша?
към текста >>

96. -

Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба?
Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя гръб и казва: Това е за тебе. Ти ще усетиш, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие. Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба? Ако дойде хлябът, ти си научил да се молиш. Мислите ли, че вие. като минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта.
към текста >>

97. -

Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората.
Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лице. Променихте два автомобила, преди да стигнете до гарата, и пристигнахте там с голямо закъснение. Насмалко щяхте да пропуснете влака. И професорът описал подробно външността на двете лица с които говорил посетителят! Един гражданин, който живеел наблизо до жилището на професора, го помолил да му помогне да намери пръстена си, който изгубил в гората. В късо време професорът установил точно мястото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнело, и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот но изучаване телепатията.
към текста >>

98. -

Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му.
Г-ца Шпак бе забелязала вече, че баронът и баронесата на вземат участие в шегите за генерали. Задоволяваха се да не се намесват и да ги оставят свободни. Но този път забеляза, че поведението на младия студент се различава много от поведението но другата младеж. Той като че схващаше работите много по-сериозно. — Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал. Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му. Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой. През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала. Тя го виждаше толкова често, че почти навикна. Внезапните му бегли появи ставаха ту на стълбите, ту в коридора, ту в някой тъмен ъгъл на кухнята. Невъзможно бе да забележи човек нито най-малката причина за това.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов.
То тебе благославя и моли те едничка На помощ да му дойдеш: самичко е в света. * Със рани е покрито, но стон не се изтръгва, Ни вик на жалба люта от болните гърди . . . Не плаче то, не стене, ръце си не простира, Че няма помощ близко, сърце да утеши. * Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света. * И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов. * Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо, Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . . О, майко моя мила, подай му ти ръка си И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни. * И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. . Прости го ти едничка, прости го най-сърдечно: Той тебе има само и тебе само знай.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му.
25), особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а винаги трябва да се дири вътрешна връзка между тези особености и известни характерни качества на съответния индивид. Нещо повече, в ръкописите се отразяват и различията на възрастта, съсловието, професията, дори и на морала на индивида. От това следва, че по подобието на ръкописите може да се заключава за подобие в чертите на характера, подобие в призванието, възрастта, пола, темперамента и пр. и пр. Некогашният председатели на германския райхстаг Симсон, когато бил още студент, посетил поета Гьоте, който, както вече е известно, се е занимавал доста с проучване на ръкописите. Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му. Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа. При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката. Ръкописът бил подписан от Саксенваймарския херцог Бернхард, когато Симсон до тогава не познавал. При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28317809104919