Търсене в текстове за 'Помагане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>

2. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ.
Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела!
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено).
Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено). Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция банка Суриавартах. Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Щастието е отиване км хората, помагане на хората.
Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант.
към текста >>

Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>

5. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото.
Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата. Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот.
към текста >>

6. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашата Сила може да бъде употребявана само за помагане на другите.
Работете, за да можете да ни изявите, и ако можете, и в другите. Защото пътят към Нас води "чрез другите*. Ние искаме да ви помогнем и трябва да знаете, че тогава всички неща са възможни. Ние помагаме на всекиго доколкото се нуждае: на всеки човек по негов или неин особен начин. Ние можем, обаче, да ви помогнем, само когато сами се отворите за нашите сили. Нашата Сила може да бъде употребявана само за помагане на другите. И така - живейте, за да помагате и да поддържате, да засилвате и да покровителствувате. Така нашите сили ще протекат във вас като животворна мощ. Познайте нашия стремеж да помогнем на света, за да превърнем вашите възможности в действителност. Всеки ден вие имате случай да се приближите до Нас. Ние сме винаги готови за вас; но вие трябва да дойдете при Нас, и сами да се изкачите.
към текста >>

7. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили.
Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни. Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи. Нисшите царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма. Всичко трябва еднакво да обичате. Следвайте гласа на любовта и не оставяйте делата ви да се ръководят ни за миг от други мотиви. Любете винаги все по-чисто и по силно, и така ще достигнете едното сърце във всичко.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>

9. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността.
Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част.
към текста >>

10. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства.
Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца.
към текста >>

11. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите.
Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно.
към текста >>

Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство.
Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са.
към текста >>

То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести.
Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност".
към текста >>

12. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно.
И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята.
към текста >>

13. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички.
Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението.
към текста >>

И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък.
А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда. Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто.
към текста >>

Тя е вечно начало на помагането на своя близък.
Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен. При днешната действителност всички, които се наредят в редицата на тия, които служат на доброто със своята мисъл, със своите чувства и дело без да философствуват, вършат едно от най-великите дела на земята.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища.
Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици. Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите.
към текста >>

15. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
към текста >>

16. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек.
Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества.
към текста >>

17. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси.
Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.
към текста >>

с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр.
За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва. Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди. Всъщност той и днес се прилага от много хора в най-различни форми като начин за спестяване, но частично, случайно и повечето за лични цели. Ако той се приложи свободно и съзнателно от един колектив за общо благо, ще донесе ценни резултати, както от психологично, така и от материално естество. с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр. Поставен както трябва, той може да изиграе една хубава възпитателна роля. На тия мисли и насоки ни навежда "единият кодрант" на бедната вдовица от Йерусалим, която преди около 2000 години привлече погледа на най-великия Човек, който някога е посетил земята. Г.
към текста >>

18. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И съперничеството помежду им ще се замести с взаимно помагане, при което по-големите народи ще се смятат като по-големи братя, а по-малките като по-малки братя.
Нужно е преди всичко едно ново разбиране на живота! Нужни са хора с едно ново съзнание! Сегашното положение е плод на съвременните възгледи върху живота. Само новите идеи, които днес проникват навсякъде, могат да дадат условия за една хармонична култура на мир, на едно сближение и побратимяване на народите. При това ново разбиране на живота всички народи ще се смятат като едно голямо семейство. И съперничеството помежду им ще се замести с взаимно помагане, при което по-големите народи ще се смятат като по-големи братя, а по-малките като по-малки братя. И по-силните, по-големите и по-напредналите от тях ще помагат на по-слабите. Една градина можеш да чистиш от плевелите, но ако оставиш корените им, те отново ще поникнат, и може би още по-буйно. Трябва едно коренно преобразяване на човека чрез новите идеи! И тия последните имат тая магическа сила в себе си да преобразяват душите, защото те засягат дълбоките сили на човешкото естество. Само хора с ново съзнание могат да изградят една култура на всеобщ мир, на радост и творчество.
към текста >>

19. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство!
Иначе, даже и ако се локализират някои войни по едни или други причини, то в бъдеще пак ще съществуват причини за нови катастрофи. Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало. А сегашните нови идеи - сегашните творчески мисли, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето. Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще. Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство! Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден. Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест!
към текста >>

20. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите.
Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея.
към текста >>

21. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще приведа няколко примера: хранене птички, помагане в къщи на майката, напр.
Чрез друга една обща работа може да се развие у децата любовта и социалното чувство. Това е дейността в т.н. ученически дружества: на Червен кръст. въздържателно д-во, вегетарианско, туристическо, есперантско, стенографско и пр. 7. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие". Ще приведа няколко примера: хранене птички, помагане в къщи на майката, напр. подаване дрешки на майката, когато пере. Детето може да повдигне и превърже за пръчка пречупеното цветенце в гората. Или може да привърже една слаба фиданка за колче, което да й служи за подпора. Така у него се събуждат сили, чрез които то ще бъде готово да работи за една възвишена цел в бъдеще. Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави.
към текста >>

22. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат.
Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията". Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за божествеността на вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си". Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е: Да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертвува детството.
към текста >>

23. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само правилното разрешение на този въпрос може да превърне Балканския полуостров от арена на безконечни кървави борби, от непрестанно димящ и заплашващ световния мир вулкан, в Балкански рай, в място за братско сътрудничество и взаимно подпомагане в пътя на културния напредък.
Но достатъчно ли е това? Изчерпан и разрешен ли е въпроса? — Не! Повдигнатият въпрос е от първостепенна жизнена важност за целия наш народ, за всеки един от нас, — неговите членове. Правилното идейно и практическо разрешение на този въпрос, който самият ход на историята ни налага, е съдбоносно за нашия народ; както и за всички народи на Балканския полуостров и само то едничко може да ни избави от нови катастрофи, от нови безполезни и безрезултатни кървави борби. Само правилното разрешение на този въпрос може да превърне Балканския полуостров от арена на безконечни кървави борби, от непрестанно димящ и заплашващ световния мир вулкан, в Балкански рай, в място за братско сътрудничество и взаимно подпомагане в пътя на културния напредък. Ето защо, този въпрос трябва да бъде нашироко разгледан от нашия печат. Той трябва да стане достояние, в своите и най-малки подробности на цялото наше общество. Той трябва да намери своето място в съзнанието на всеки български гражданин, защото той засяга всички. * Във връзка с това, ние искаме да изкажем накратко нашето мнение по този въпрос. Не ще се разпространяваме надълго да излагаме всички преимущества, всички добри резултати, които ще даде реализирането на Балканската Федерация за всички съставящи я народи.
към текста >>

24. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И те играят на помагане, а не на война.
Примерът на приятелите на мира е огън, който ще се разгори и ще изгори омразата между народите. Има и курс по есперанто. Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи. Даже децата на с. Лагард са обладани от желанието да помагат, да работят. И те играят на помагане, а не на война. Колко е мило това! Населението е трогнато. Един селянин подарява 100 франка в знак на благодарност от отличната работа на доброволците. Колко би било хубаво, вместо военна служба, във всички народи да се установи доброволна гражданска служба в услуга на бедни и пострадали! Време е вече пушките и ножовете да се прековат в мотики и лопати.
към текста >>

25. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— спомагане за закрепването на всесветския мир и общочовешкото братство.
Подбудите за обединението не южните славяни автора класифицира в четири точки: 1. Национално-исторически, съдържащи се в еднаквата расова принадлежност, еднаква вярa, почти еднакъв език и писменост, еднакви нрави и обичаи и еднакво историческо минало на южните славяни. 2. Социално - политически, — туряне край на братоубийствените войни на Балканите, създаването на една по-силна държава, за да може да противостои ма чуждите попълзновения, свободен развой на всичките южнославянски племена в границите на Съюза на Южните славяни. 3. Народостопански и културни: създаването на по-мощна материална и духовна култура на обединеното южно славянство, невъзможна при днешното му разединение. 4. Върховно етични подбуди. — спомагане за закрепването на всесветския мир и общочовешкото братство. Накрая авторът отговаря на възраженията, които се отправят против идеята за обединение на южното славянство, най-важното от които е това, че в Съюза не Южните славяни българите, както и други южно-славянски племена, могат да бъдат потиснати от сърбите и така да загубят своята свобода. На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта.
към текста >>

26. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна.
Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Конкретно, тези начинания са били: най-напред, подпомагане на земеделците, които по независещи от тях причини, не могат да изхранят семействата си до новата реколта.
Такива щастливци сме имали в миналото, имаме ги и сега; от тях само следва да се учим и тях само трябва да следваме. Ето такива хора са Власовденци — от панти века, земеделци, които са останали и до днес верни на принципите на новия живот. Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция. която се състои в следното: По вършитба, всеки стопанин, по свое разбиране, дава от придобива на своя собствен труд, доброволен дар за добри селски начинания. Конкретно, тези начинания са били: най-напред, подпомагане на земеделците, които по независещи от тях причини, не могат да изхранят семействата си до новата реколта. Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне. След това, зарадвани гладните, зарадвани и ситите, че са могли да подпомогнат своите близки, през времето когато е дошъл „голям ден с малка пита“, всички благодарят и с искрено съчувствие сядат на обща трапеза и с веселба празнуват празника на Св. Влас, този истински покровител на земеделеца. Храната, която са взели нуждаещите се, не ще и дума, че ще се върне по вършитба, стига Са. Влас да даде здраве и плодородие.
към текста >>

Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне.
Ето такива хора са Власовденци — от панти века, земеделци, които са останали и до днес верни на принципите на новия живот. Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция. която се състои в следното: По вършитба, всеки стопанин, по свое разбиране, дава от придобива на своя собствен труд, доброволен дар за добри селски начинания. Конкретно, тези начинания са били: най-напред, подпомагане на земеделците, които по независещи от тях причини, не могат да изхранят семействата си до новата реколта. Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне. След това, зарадвани гладните, зарадвани и ситите, че са могли да подпомогнат своите близки, през времето когато е дошъл „голям ден с малка пита“, всички благодарят и с искрено съчувствие сядат на обща трапеза и с веселба празнуват празника на Св. Влас, този истински покровител на земеделеца. Храната, която са взели нуждаещите се, не ще и дума, че ще се върне по вършитба, стига Са. Влас да даде здраве и плодородие. И така, имота на тоя покровител на земеделието, понеже годините когато той е давал плодородие не са една, две, а се нареждат много и нарастват толкова много, че след като се подпомогне на хората, следвало реда да се поправят пътища.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

след точка е) следва тая алинея — „Помиряване и спогодяване дружествени членове при възникнали между тях спорове: възбуждане съзнание към самодейност и взаимопомощ; подпомагане пострадали от природни бедствия членове“.
които са разбрали цената на последното място пред хората, а първо пред себе си. Хора. за които е открит един нов мироглед. Чл. 8 Членовете са длъжни б) да внасят в дружеството определени от тях членски вноски, според съзнанието си и материалното си положение. Оставен е всеки свободен да определи какао може да даде по любов за другите. Чл. 17. след точка е) следва тая алинея — „Помиряване и спогодяване дружествени членове при възникнали между тях спорове: възбуждане съзнание към самодейност и взаимопомощ; подпомагане пострадали от природни бедствия членове“. — Цели се да се възстанови на всякъде едновремешната практика, споровете помежду си селяните да уреждат сами, без помощта на съдилищата и адвокатите. (Следва) РЕДАКЦИОННИ: Съобщаваме на нашите абонати, че безплатната премия „Възпитанието на детето“ е под печат и щом бъде готова ще им се изпрати. За неабоноти книгата струва. 7 лв. до излизането й.
към текста >>

29. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фонд „Трудова Братска Задруга" ОТЗИВИ „ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен.
Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год. Фонд „Трудова Братска Задруга" ОТЗИВИ „ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен. Нека сумата, добита от неговата продажба, се употреби за братската задруга“. Н. Г. „ ... Свещена е работата, която сте започнали .... Когато аз прочетох думите "Трудова Братска Задруга“ сърцето ми трепна, като че ли те бяха отдавна записани там! Свещени са тия думи, братя! Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане.
Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане. Ще се дойде точно до онова, от което сами вие най-много се страхувате. И кой ще бъде виновен тогава? Анархистите и комунистите ли? Безбожниците и сектантите ли? Бунтовници измежду народа ли?
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие.
Същевременно ние предупреждаваме ония, които, подтикнати от личен егоизъм, се борят за запазване на старото: направете, доброволно и съзнателно, тия жертви, които днес животът изисква от вас, за да не ускорите идването на времето, когато насила ще бъдете заставени да сторите това. Ние сочим правия път — пътя на разумните хора: изграждайте новото с ентусиазъм, съсредоточете всичките си енергии в творчество, без да се интересувате от старото. Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие. Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого. Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си. Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради! Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда.
Последиците са много и разнообразни, но причината е една. И ако тя се отстрани — и други ще бъде резултата. „Сегашния живот е резултат на досегашното ви верую. Ако страдате, ако боледувате, ако умирате, ако имате противоречия — сменете го с Новото Верую. Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения. Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда. Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия. Друга важна задача на закона е да поощри обществените предприятия за електрификация.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите.
Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той. И този закон изисква да живеете като братя, не по закон отвън, но по любов към живота. Но за да заживеят хората по този закон, необходимо е ново възпитание, което да започне още от момента на зачатието. По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите. Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване; във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука. Когато се внесе в живота тази жива наука, тогава ще имаме едно целокупно подобрение на човека. Най първо човек ще си създаде един здрав и хармонично развит организъм. в който да има съотношение между всичките му части. В един правилно развит организъм има точно определени съотношения между всичките му части.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят.
Нека Бог си го оправя. Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората. Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг.
Това трайно вече се налага. То е гаранцията, която може да донесе обнова, да даде потик, да осмисли живота. Днес правилното развитие на живота изисква нови начала, кови пътища. А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания. При днешното разединение и недоверие се явява вопиюща нужда от лекарство и то такова, което да възроди човечеството, да му даде по-висок идеал и да го тласне по нови пътища. Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг. До днес те са се разбирали и подпомагали доколкото могат да използват силата на другия за свое издигане и хегемония. Ала напредъка и развитието в новата епоха, която настъпва, изисква нови начини, нова основа между хората и народите — това е средата на любовта, братство между всички, истината и разумността. Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества. Човечеството е един цялостен организъм и между всички негови части трябва да има мостове на приятелски и братски отношения. Всички трябва да живеят в средата на Любовта, на братството.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие.
Студен, мрачен и безрадостен е живота. Така е било и преди хиляда години. Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания. Младежът Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта. Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие. Младежът Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън. Той обикнал всички хора. Когато Исус възмъжал, започнал да посочва на хората новият път. С благи и вдъхновени слова Той разпалвал в човешките сърца божественият огън на обичта. Посочвал им светлият път на живота, по който цари радост и блаженство.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний нямаме материални средства за организиране на събранието или за подпомагане на тези приятели, които не могат да дойдат по липса на средства, но ние се надяваме, че такива ще бъдат събрани чрез помощи от тия, които имат възможност да помогнат.
Молим читателите да разпространят този апел. А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното събрание. Избраната за тази цял страна трябва да бъде централна. Считаме, че най-добре е това да бъде Швейцария или Холандия Молим да ни бъдат изпратени адреси на отделни лица. дружества и организации, които биха се интересували от тази идея. Ний нямаме материални средства за организиране на събранието или за подпомагане на тези приятели, които не могат да дойдат по липса на средства, но ние се надяваме, че такива ще бъдат събрани чрез помощи от тия, които имат възможност да помогнат. Желателно е настоящето да се преведе и препечата във вестници и списания, които симпатизират на тази идея. Ний вярваме и знаем, че никоя външна система не може да даде мир и хармония човечеството, защото „Божието царство“ не е вън, а вътре във нас. Осъществяването на най-високите идеали на един народ зависи от неговото духовно водачество. Ний вярваме в една религия, която се проявява чрез множество вярвания. Тази религия винаги учи, че най-важното нещо е Любовта.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега, ние виждаме, че то беше само част от целия германски план — то бе посегателство да се завладее едно широко в света Дружество, чрез което би могло да бъде направено нещо за подпомагане германския план за всесветовно господство.
Сигурен съм, това е вярно и за всекиго от вас. Вярно е, че в това Теософско Дружество ние имахме едно предвкусване на тоя стремеж за владение на света, защото германската секция на Теософското Дружество въстана против другите и се опита да добие надмощие в Дружеството няколко години преди тази война. Те употребиха същите оръжия, които бидоха сега употребени от политическите агенти на германската преса: същите безсъвестни лъжи, същото откриване на шпиони в места, в които никак не са очаквани такива. Ние, в Теософското Дружество, преминахме това, главно, в книжна борба — то бе едно малко издание на посегателството за завладяване цялата организация. Тогава ние не разбрахме, пълната негова безсъвестност ни учуди. Сега, ние виждаме, че то беше само част от целия германски план — то бе посегателство да се завладее едно широко в света Дружество, чрез което би могло да бъде направено нещо за подпомагане германския план за всесветовно господство. За щастие, планът биде разрушени, с всичките придружаващи го клевети и вероломства. Ние всички сме познавали хора от германската раса: бяха ли те въобще този вид хора, които биха действували по тоя начин? Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал.
майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа.
В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7).
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й.
Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й. Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция.
към текста >>

Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване.
Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен. В очакване на това време, алхимическата формула на Великото терапевтическо Дело е напълно реализирана, в хомеопатията. Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване. Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция. С хомеопатията, Великото терапевтическо Дело влиза в науката. Далеч да бъде един бледен подражател на старите спагиристи, Ханеман, приготвен по някой начин за своето откритие, е увенчал делото си на опитвания и издирвания. Неговата медицина осъществява Великото терапевтическо Дело в съвършенство, понеже е довела съществените му черти до една проста и всеобщо ефикасна формула. Д-р Р. Аланди.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота.
Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ). Тук става едно пречистване, не толкова върху умственото и астрално полета, колкото на физическото поле, и тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба, — съпротива в най- силна форма. Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила.
Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята китайска ваза. Вазата й хареса извънредно много и тя пожела на всяка цена да я купи. Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина. „Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила. Аз не можах да бъда на неговото мнение, нито имам куража да изпълня съвета му. На следния ден дамата пак заобиколи братовия ми магазин и като видя там братовата ми ваза, купи я за 10,000 жълтици. С тия пари брат ми закупи много стока. Аз съжалявах, че изпуснах щастливия случай, но се тешах пък, че грешката не е моя, а тая на участта ми, каквато е и на много хора — да не могат да решават правилно в благоприятния момент. След като той мине, аз винаги съм съжалявал, че не съм направил противното на онова, което съм сторил.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане.
Той казва: „Идеалът е вътрешното съединение на човека с Бога, — Богочовечеството. историята е постепенно осъществяване на това. Значи, ние постепенно отиваме към Богочовечество. Бог действа още отвън, не е още напълно проявен отвътре. Храмът ще се издигне в човешкото сърце“. В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане. Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр. 221: „Съживяването на всички добри и съвършени дарби (Божии) в нас се казва религия. Всяко възпитание в такъв смисъл е възпитание към религия. Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма. Религиозното възпитание трябва да се вземе като развитие на най-високите душевни (божествени) сили.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“.
Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Любовта изисква дълбоко почитание и уважение на детската душа, дълбоко взаимно доверие между учител и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане.
Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло. Любовта изисква дълбоко почитание и уважение на детската душа, дълбоко взаимно доверие между учител и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане. Детето разтваря душите си само на топлите лъчи на любовта — пред нежните ласки на слънцето, а пред студа и вятъра на омраза, укори и наказания — то все по-вече се загръща в кожуха на недоверието. Любовта е велика с това, че тя не вижда злото в никого, а само доброто. Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има ли средства за подпомагане на флуорното действие върху зъба?
Когато детските ръце и крака станат сръчни, флуорът действа като пластичен художник върху целия организъм и при формирането на зъбите. Евритмията има благотворно действие и върху храносмилането и перисталтиката (движението на червата). А това, от своя страна, е свързано с използването на флуора от организма. Едно правилно възпитание от момента, когато децата почнат да ходят може да играе важна роля за намаление последиците от глечната недоразвитост и за предвардване от зъбен кариес. Може да се повдигне друг въпрос: ако флуорното действие върху зъбите, упражнено чрез възпитанието, не е достатъчно за предпазването им от преждевременна развала, може ли да се помогне с лечебни средства? Има ли средства за подпомагане на флуорното действие върху зъба? Д-р Щайнер казва по това: „Може да се помогне с воден екстракт от соковете на кората на конския кестен (Aesculus hyppocastanus). Този екстракт се взема вътрешно в твърде разредено състояние. Той действа твърде благоприятно за зъбното запазване, като се има пред вид да не се прилага много късно“. В кората на конския кестен има вещество, което съгражда зъбите. Защото в цялата извънчовешка природа има неща, които действат съзидателно върху човешкия организъм.
към текста >>

НАГОРЕ

0.334392786026